#атомна бомба

[newsundphotos]

Як далеко потрібно бути від вибуху ядерної бомби, щоб вижити?

У липні 2025-го виповнюється 80 років із моменту, коли ядерні бомбардування знищили японські міста Хіросіма і Нагасакі. Це були єдині випадки бойового використання ядерної зброї в історії людства, але наслідки відчуваються досі: понад 200 тисяч загиблих до кінця 1945 року, тисячі травмованих і отруєних радіацією. На жаль, загроза не зникла: на початку 2025 року у світі все ще налічується понад…

[dante-sinner-blog]

"Якщо глянути збоку, то ми занадто багато приділяємо уваги атомній бомбі. Як нам жити в атомну еру? Хочеться відповісти: «Ну, а як би ви жили в XVI столітті, коли чума щороку навідувалася в Лондон? Чи як би вам жилось в часи вікінгів, коли нападники із Скандинавії могли б здійснити висадку і вночі перерізати вам горлянки? Чи як ви жили в епоху раку, сифілісу, паралічу, в епоху повітряних нальотів, в епоху залізничних та автомобільних аварій?

Інакше кажучи, давайте не перебільшувати новизну нашого становища. Як нам жити в атомну еру? Повірте мені, любий пане чи пані, ви та всі, кого ви любите, були призначені на смерть ще до винайдення атомної бомби… Тому смішно скиглити чи нити, бо вчені привнесли ще одну можливість болісно та передчасно померти у світі, в якому можливостей для цього і так не бракувало, в якому смерть була зовсім не можливістю, а неуникненістю.

Якщо ж ми не уникнемо знищення атомною бомбою, то нехай та бомба застане нас, коли прийде, за ро��умними та людськими речами – молитвою, працею, навчанням, читанням, слуханням музики, купанням дітей, грою в теніс, балачками з друзями за кухлем пива і грою в дартс – а не скомканими страхом від думок про бомби наче отара овець. Вони можуть знищити наші тіла (як і якийсь мікроб), але не можна їм захоплювати наш розум.

Насправді, що робить атомна бомба, так це те, що нагадує нам про те, в якому світі ми живемо, про що ми почали забувати в прекрасні часи. І це нагадування є, наскільки можливе, доброю справою. Ми проснулися від прекрасного сну, і тепер можемо почати говорити про дійсність…

Наша справа жити згідно своїх правил, а не страхів: керуватися в особистому чи суспільному житті законом любові та стриманості, навіть коли ті здаються самовбивчими, а не законами конкуренції та агресії, навіть коли ті здаються необхідними для власного виживання. Бо важливим фактором нашого духовного закону є те, щоб ніколи не мати пріоритетом виживання, навіть коли йдеться про наш вид. Ми маємо твердо навчитися, що виживання Людини на цій Землі, а тим більше виживання власної нації, культури чи класу, не вартують того, якщо їх не можна досягти гідними та милосердними засобами.

Ніщо так не знищить вид чи націю, як рішучість до виживання будь-якою ціною. Ті, хто турбуються про щось більше ніж цивілізація, – єдині люди, завдяки яким вона взагалі збережеться. Ті, хто більш за все прагнуть Неба, найкраще від усіх служать і Землі. Ті, хто люблять людину менше від Бога роблять більше для людини…

Нехай бомба застане нас за чимось добрим."

Клайв Стейплз Льюїс, 1948

[objectivnewskharkov]

Китай - не Росія. Китай - справ��ній геополітичний гравець, а Росія - економічний карлик, вона як бензоколонка, у власника якої є атомна бомба. Китай надто важливий, щоб його ігнорувати, а також намагатися ізолювати. У нас є розбіжності, але це не виклик нашій безпеці, як Росія. - https://www.objectiv.tv/uk/said/2023/08/21/benzokolonka-u-vladeltsa-kotoroj-est-atomnaya-bomba-borrel-pro-rf/

[jeffreyss]

Уау ок разбрах че не е анон хаха, радвам се че има още един български източник на рейдж покрай финалния епизод! Заедно ще заредим атомна бомба която да хвърлим към отговорните за него! И какво е това предаване което спомена, освен биг брадър където вадеха всеки сезон по един нехетеро за да го подиграват не съм виждала по телевизията 😬

Apologies for using u as a proxy, loved the fic! But to that anon with the bulgarian gay and bi show - hUH??? Има такова и не е писано като на шега??

OMG здравей!!! дйкаскйдас смисъл не мога да повярвам че има друг български фен в тоя сайт ххаха буквално никога не съм виждала,, anyway преадаването е откраднат живот и буквално почнах да го гледам само заради това хахаха иначе ако искаш да ми пишеш и да изтрещяваме заедно много ще се радвам понеже наистина нямам никакви бг приятели които са толкова луди колкото мен хахах and yes we are bringing down the cw 

[petarnizamov]

Петър Низамов : История на СТУДЕНАТА ВОЙНА 1947-1991 година

Петър Низамов : История на СТУДЕНАТА ВОЙНА 1947-1991 година

СТУДЕНАТА ВОЙНА 1947-1991 г. - автор Петър Низамов ✅✅✅Сталин съветизира насилствено източно-европейските страни. Сталинският терор се подхранва от въображаеми заговори, присъди без съд, масови заточения.  1948г. ✅✅✅През февруари 1948г. е нанесен Пражкият удар. Макар и с малцинство, комунистите завземат властта в Чехословакия! ✅✅✅За да спре настъплението на комунизма, ген. Маршал убеждава Америка да подпомогне финансово възстановяването на Европа, която в разстояние на половин век е водила вече две граждански войни срещу самата себе си.   ✅✅✅През Юли 1948г. блокадата на Берлин затвърждава разделянето на Европа и Света на два блока. В продължение на 1 година градът е снабдяван с продоволствия чрез един внушителен въздушен мост. Кризата ражда две независими германски държави и накара западните сили да създадат Атлантическия пакт (НАТО). И тъкмо навреме! ✅✅✅Само след 3 месеца Съветският съюз взривява първата си атомна бомба. Двамата свръх-големи притежават едно и също оръжие. ✅✅✅✅✅✅✅✅✅Занапред Светът ще живее в страх от взаимно унищожение. 1950г. ✅✅✅ На 25 Юни 1950г. Северна Корея - комунистическа страна, нахлува в Южна Корея - съюзник на САЩ. Маккартър и американската армия се намесват. Това е първият въоръжен сблъсък на Студената война. ( автор Петър Низамов ) ✅✅✅Една година по-късно, Китай - страната на Мао, тича на помощ на комунистите, които са на прага на поражението. Всички мислят, че ядреният конфликт е неизбежен. В последна сметка, Корейската война завършва наравно. 1954г. ✅✅✅В Индокитай конфликтът между Франция е националистите-комунисти от движението Виетконг на Хо Ши Мин обещава да бъде вечен. На 7 Май 1954г. френският експедиционен корпус е обкръжен в долината Дием Бием Фу (Dien Bien Phu) ... Това е краят на френското присъствие в Индокитай. Франция извлича поука от поражението и сключва примирие през Юли същата година. ( автор Петър Низамов ) 1955г. ✅✅✅Новите държави, родени от деколонизацията, се срещат в Бандунг. Тази среща утвърждава ролята на Третия Свят с независимост към двата блока. ✅✅✅На 5 март 1953 г. смъртта грабва Сталин в следствие на обикновен мозъчен кръвоизлив. Оказва се, че Богът на комунистите е смъртен. Скръбта на обикновените хора е искрена. Сякаш е изчезнал техният общ баща. Какво ще правят без него? Целият Свят отдава почит над паметта на един колос. ✅✅✅Но след под малко от 3 години, Никита Хрусчов - вече едновластен господар в Кремъл, повдига маската на тиранина. Посред нощ, пред смаяните делегати на ХХ-тия конгрес на КПСС, Хрусчов изобличава престъпленията на Сталин. Изумлението е огромно в цялото "комунистическо семейство". Много скоро страните от Източна Европа се раздвижват... 1956г. ✅✅✅Унгария крещи в омразата си към режима и иска свободата си. След нощта на бунта, на сутринта първите съветски танкове форсират Дунава. Тълпата се снабдява с пушки от казармите. В Будапеща започват жестоки улични боеве. Обзет от паника, Кремъл изгонва ръководителите-сталинисти и оттегля своите танкове. В тази минута цяла Унгария вярва, че отново е извоювала свободата си. ✅✅✅Блокадата на Суецкия канал отклонява вниманието на Света от въстанието. Франция и Англия се решават на военна намеса заедно с Израел. Опер��цията е военен успех, но и дипломатическо фиаско. САЩ осъждат интервенцията , внасяйки смут и разцепление в западния лагер. ✅✅✅Москва ��е пропуска случая. В зората на 4 Ноември стотици танкове се стоварват върху Будапеща. Въстанието е смазано... Унгария остава в "Социалистическия Райх". Всъщност, Унгария е била пожертвана върху олтара на мирното съвместно съществуване. Подобно на Украйна сега. ( автор Петър Низамов ) ✅✅✅Хрусчов и Айзенхауер наистина са смекчили малко тона на Студената война. ✅✅✅Америка още вярва в своето военно превъзходство, но русите първи произвеждат ракетата, изпратила спътник сред Звездите в Космоса. Гагарин символизира един тържествуващ Съветски съюз. А г-н Хрусчов ласкае или заплашва... Според обстоятелствата. Петър Низамов 1960г. ✅✅✅Светът заживява с телевизията...Чарът и обаянието навлизат в Белия дом с избирането на президента Кенеди. Америка се е съмнявала. Усмивката на нейния нов президент ще и върне самоувереността, Кенеди решава, че САЩ ще бъдат първи на Луната. 1961г. ✅✅✅През 1961г. във Виена с състоя среща на върха. Хрусчов иска да изпробва младия президент, който му изглежда малко крехък. Срещата не минава много добре. ✅✅✅Много скоро Москва качва напрежението в Берлин. За една нощ градът е разполовен от стената на срама. 1962г. ✅✅✅На няколко километра от американските брегове, един комунист - Фидел Кастро е взел властта в Куба. Америка изгубва съня си. Хрусчов ще се опита да нанесе още един голям удар... През Октомври 1962г. САЩ вече са сигурни. Русите са разположили ядрени ракети пред вратите на нейния дом. Ако са разчитали на неопитността на новия президент, то неговият отговор ще ги разочарова. Американците решават да организират блокада на острова. Светът е на ръба от войната. Но в последна сметка, г-н Хрусчов решава да си прибере ракетите. "В отговор на политика на СССР, политиката на САЩ ще бъде развитието на ядрените оръжия за да поддържа едно военно превъзходство, способно да защити свободния свят от всяка възможна агресия" - Кенеди (Ноември 1962г.) ✅✅✅На 22 Ноември 1963г. Америка е поразена в сърцето. След 1000 дни президентство, Джон Кенеди напуска живота преждевременно. Убит е в Далас. ✅✅✅Алжирският пчелен кошер ще върне към деловата работа лидера на свободна Франция - ген. Де Гол. Но вярва ли наистина Де Гол, че може да задържи Алжир за Франция... Наистина, в страната бунтът е почти увладян, но с голямото движение на деколонизацията независимостта изглежда неизбежна. Де Гол предлага самоопределение, но бунтът избухва в гр. Алжир и част от френската армия счита, че е предадедна. Насилието, атентатите не могат да попречат на Евианските споразумения през Март 1962г. На 3 Юли Алжир става свободен. ( автор Петър Низамов ) ✅✅✅Бен Белла - водачът на въстанието става неговия пръв президент. ✅✅✅Де Гол е успял безболезнено да извърши деколонизацията в другата част в черна Африка. Общността запазва сътрудничеството си с Франция. За сметка на това, подклаждана от Америка, в Конго избухва гражданска война. Убит е младият президент Умумба. На власт се изкача ген. Мбуто - близък до Запада. ✅✅✅Нова Африка навлиза в период на насилие и преврати, които я превръщат в бедставащият континент на века. ✅✅✅Де Гол и Аденуер - двамата големи строители на немско-френското помирение. Вражда, която предизвика две световни войни. ✅✅✅Но в Москва Хрусчов има грижи с Китай. Усмивките и ръкостисакнията не могат да скрият идеологическата надпревара и взаимните опасения. ✅✅✅Първата китайска атомна бомба е взривена през 1964г. ✅Зад паравана на пропагандата, китайската революция не се чувства добре, а авторитетът на Мао е оспорван. За да отстрани своите опоненти, старият лидер лансира т.нар. "Културната революция". ✅Хунвейб̀ините, размахващи книжки с мислите на Мао, искат връщане към идеологическата чистота. ✅Скоро страната затъва в анархия. За да въведе ред, Мао е принуден на повика армията. ✅От чистки към репресии. "Културната революция" взима милиони жертви. Китай е на ръба на военната дикттура. Лин Бяо се очертава като наследника на Мао. ✅✅Идологическите различния Пекин-Москва се задълбочават. Всеки ден хиляди китайци протестират пред съветското посолство. Появява се даже заплаха от война между двата комунистически гиганта. Че Гевара пътува до Пекин. Спътникът на Кастро е на мода на Запад. Това е времето, когато световната революция е мечтата на младежта и интелектуалците. ✅✅✅Ценностите назапад са образ и подобие на Америка, чиято война във Виетнам е подложена на яросатн критика. ✅✅✅От 1965г., войната е за сметка и в ущърб на САЩ. През м. Юли във Виетнам пристигат близо 200 000 войници. Съединените щати все повече затъват... Щабът на армията иска все повече жива сила, все повече бойна техника. Партизаните в Южен Виетнам получават подкрепа от Севера, подкрепян от Москва. ✅✅✅�� тази война Америка ще погуби душата си. ✅През 1967г. американците са вече 600 000 и бомбите за пръв път се изсипват върху Ханой. През Февруари 1968г. се извършва голяма офанзива. Войниците на "Виетконг" са на няколко километра от Сайгон. Нищо не може да попречи на Северен Виетнам да засили своето присъствие наюг. ✅✅Америка е затънла в една война, която предизвика протести в цял Свят, включително и сред нейната младеж. Младите американци отхвърлят тази война, която не е тяхна. ✅✅✅С дълги коси и ризи на цветя, това поколение преоткрива противозачатъчното хапче и свободата на нравите. ✅✅✅Америка боледува и от проблема тъмнокожи. ✅На насилието в южните градове, лидерът на движението за граждански права - пасторът Мартин Лутъркинг, отговаря с походи за мир. ✅Мартин Лутъркинг пада убит в Мемфис на 4 февруари 1968г. Никой друг човек не е издигал толкова високо каузата на тъмнокожите в САЩ. ✅✅✅Заедно с болната Америка, целият западен свят се оказва в положението на обвиняем и започва да се съмнява в своите стойности. ( автор Петър Низамов ) И в Япония, и в Европа, това поколение от края на 60-те години излиза на улицата и оспорва понякога яростно буржоазните власти. ✅Виетнам на Хо Ши Мин и споменът за Ленин са начело на протестните шествия. ✅✅✅В Париж, през 1968г. младежта живее с мечтите на Мао и Че Гевара, а майските събития разтърсват режима. Събитията се развиват така, сякаш свободата и благоденствието са изчерпали своя шанс в очите на тези бунтари, които никога не са виждаи друго. ✅✅✅През пролетта на същата година в Прага, един народ, лишен не само от изобилието, ами и от елементарни неща, отново заживява с надежда. Пражката пролет се олицетворява от един човек - Алексндър Дупчек. Отначало Брежнев, който царува в Кремъл, пипа с ръкавици. В този момент Дупчек вярва, че е изтръгнал малко свобода от съветския господар. Срещата завършва със затрогващо единодушие. Но това са само илюзии. ✅✅Съветските танкове навлизат в Чехословакия на 24 Август. Дупчек призовава населението да не оказва никаква съпротива на войниците от Варшавския договор. ✅Войските на интервентите са очаквали да попаднат във въстанала страна, но се сблъскват с въпросите, с оскръбленията на един народ с голи ръце, вбесен от своето безсилие. ✅Руснаците привикват Дупчек в Кремъл и погребват "пролетта". Чехословакия е "нормализирана". ✅✅✅През същата година в Белия дом виза Никсън. С него политиката във Виетнам ще се промени и "двамата големи" ще си про��оворят. ✅Царуването на Никсън започва с американския филм "Космоса". В центровете на Свободна България трябва най-високо да се извисява само Апостолът на тази свобода ✅✅✅Нийл Армстронг и пилоти Майкъл Колинс и Едуин Олдрин се готвят да изпълнят обещанито, което Кенеди е дал на САЩ. На 16 юли 1969 г. огромната ракета се изтръгва от планетата Земя в посока Луната. Няколко дни по-късно 500 млн. зрители виждат историческата крачка на Нийл Армстронг. Заедно с американския флаг, астронавтите оставят на Луната и надпис, който казва: "Дойдохме с мир в името на цялото човечество!" ✅Никсън иска мир и във Виетнам като учудва света с пътуването си до Пекин. Никсън изминава дълъг път, който довежда до мирните преговори в Париж. ✅Южен Виетнам се оказва сам. Комунистите ще го глътнат на един залък. ✅Блестящо преизбран, Никсън няма да завърши своя мандат след скандала с подслушване "Луотъргейт". ✅Печатът разкрива поредица от политичски и финансови злоупотреби, които скандализират Америка. "Уотъргейт" принуждава президентът да подаде оставка. Никсън е започнал разведряването по отншение на комунистическия свят, а оставя една отворена рана в САЩ, който се съмнява в своите институции. ✅Сайгон пада на 30 април 1975г. Без САЩ, Южен Виетнам е удържал само две години. В неописуема паника, последните американски военни напускат посолството, когато комунистическите танкове са вече в покрайнините на града. ✅За да не попаднат в ръцете на противника, хеликоптерите са потопени в морето. ✅✅Америка е унизена. Първата западна военна сила се е оказала неспособна да победи една народна армия. На нея ще и трябват много години за да преодолее тази травма. ( автор Петър Низамов ) ✅✅✅Създаването на Израел е направило от палестинците народ без земя и държава. Омразата към евреите, която се ражда в тези лагери превръща Близкия изток в „барутен погреб“. ✅✅През 1967г. полк. Насар запалва арабския свят и пуска своята армия през Суецкия канал. Кралят на Йордания е зад него. ❌❌❌Израел, на същия ден, без да изчаква обявяването на война хвърля своите танкове в пустинята и бомбардира египетската авиация, която даже не е имала време да излети. Войната трае само шест дни. Победителят Израел отново разширява границите си, окупирайки Синай, Голанстките възвишения и половината от Йордания. Това унизително поражение още повече засилва озлоблението на арабите. Палестинското движение на ��сер Арафат за да получи вниманието на Света поема пътя на терористичните актове. ✅Президентът на Египет - Садат, наследил Насар, скъсва отношенията си със Съветския съюз и се сближава със Съединените щати. ✅✅✅През 1973г. избухва поредния Израело-Арабски конфликт. Арабската коалиция пак е победена, но този път египетската армия се е била храбро. ✅✅Президентът Садат може с вдигната глава да направи своето историческо пътуване до Йерусалим. После идва ред на смайващия жест на арабския държавен глава, който говори за мир на израелските депутати. „Дойдох при вас за да изградим заедно справедлив и траен мир и да избегнем всяко кръвопролитие.“ Египет и Израел ще подпишат мир една година по-късно. ✅✅✅В това време Иран преживява големи сътресения. Иранският шах посвещава голяма част от петро-доларите си за модернизация на страната и принуждава своите противници да замлъкнат с помощта на армията и тайната полиция. ✅Модерният Иран шокира мюсюлманските касти, които са въодушевени от речите на един духовен водач – Аятолах Хомейни. ✅През 1979г. положението става неудържимо. Шахът е принуден да напусне Техеран. ✅Емигрант във Франция – Хомейни се подготвя за победоносно завръщане в Иран. Чакат го милиони поклонници. Те за малко не го задушават при посрещането му. ✅Установена е ислямска власт. След приумиците на шаха, идва ред на фанатизма на моллите. ( автор Петър Низамов ) ✅Яростта на „съдника“ Хомейни ще върне Иран в Средновековието. Скоро Хомейни ще хвърли своите стражи на революцията срещу големия американски Сатана. Опустошено е американското посолство, а десетки дипломати са взети за заложници. Ислямският екстремизъм с обезпокояваща сила се връща на световната сцена. ✅✅✅В Ирак с идването на Садам Хюсеин се е установила военна и светска власт. Целта е все същата – възстановяване на единството на Арабския свят. ✅Между Ирак и Иран сблъсъкът е неизбежен. Войната между двете страни избухва през 1980г. Тя ще трае 8 години и ще вземе милиони жертви. ✅✅✅На 26 декември 1979г. Кремъл нанася своя удар в Афганистан. Брежнев е мислил, че може да се възползва от отслабената Америка и от наивността на президента Картър.

Подготовка на Руско-турската освободителна война 1877-78 г.Подготовка на Руско-турската освободителна война: Известно е определението на Руско-турската освободителна война като дипломация с други средства. Read the full article

[radiobg-london]

Иран призна за готовността да произведе ядрена бомба

Иран призна за готовността да произведе ядрена бомба

Иран има техническите възможности за производство на атомна бомба, но няма решение на ръководството на страната по този въпрос. Това заяви в неделя ръководителят на стратегическия съвет на Иран за международни отношения Камал Харази. „Не е тайна, че ние имаме техническите възможности да произведем ядрена бомба, но няма решение (на ръководството на страната) по този въпрос“, каза Харази, цитиран…

[vprki]

Критичен поглед: Комунистите лъжеха патологично

„Най-много ме ядосваше и гневеше тази постоянна, перманентна лъжа от сутрин до вечер. И когато става дума за дете, когато човек е все още малък възприема тези неща много интензивно, усеща лъжата много ясно. Става дума за една система на патологична лъжа и то дори когато с тази лъжа не се преследват някакви определени цели”. Това каза историкът, публицист и дисидент Петър Плацак на среща в Чешкия център в София в рамките на проекта „Velvet November – Нежната революция 30 години по-късно”, цитиран от Ориета Антова в текст за „въпреки.com”.

И продължи: „Просто комунистите лъжеха патологично, дори за неща, за които биха казали истината и това би било в тяхна полза. А пък ние се защитавахме срещу тази лъжа като обръщахме с краката нагоре всичко – това, което казваха комунистите го възприемахме наобратно. И когато комунистите казваха, че земята е кръгла, ние твърдяхме, че е плоска. Те имаха една такава представа за историческия процес като прогрес - в началото, на който стои първобитно-общинният строй, след това е феодализмът, капитализмът и накрая е Чехословакия, обкръжена от бодлива тел. А пък ние твърдяхме, че най-хубавата епоха за човечеството е било Средновековието и това, което го предшества. Това може би на пръв поглед да изглежда като смешка, но с него придобивахме друга гледна точка, различен поглед за живота.Тя беше добра школа не само как да живееш в комунизма, но и по принцип изобщо“, каза Плацак.

Директорът на Чешкия център в София Дагмар Остранска и Петър Плацак

От 11 до 29 ноември в Чешкия център в София и в посолството на Словашката република има ред събития /можете да прочетете за тях тук, тук и тук/, които припомнят онези дни преди 30 години променили страните от Централна и Източна Европа, включително и в България. И за това е важно не само да се припомни онова време, но и да се оцени от днешна гледна точка. Дискусията с Петър Плацак беше озаглавена „Падането на Комунизма в Чехословакия”. В нея Плацак, носител на наградата на името на JiříOrten и  на наградата „Магнезия литера”, сподели своите спомени. Той говори от позицията си на непосредствен участник в събитията, представи социално-обществената ситуация преди и след така наречената „Нежна революция“ през 1989 г. В разговора се включи и почетният гост Здравко Попов, основател и ръководител на института за публична политика и посланик на България в Чешката република.

Модераторът на срещата Ондржей Чижек, стажант по програма „Еразъм+” в Чешки център София, завършил специалност „Политология” в Западночешкия университет в Пилзен постави акцента на разговора върху няколко основни теми - нормализацията в Чехословакия, падането на комунизма, спомените на гостите за прехода към демократична, плуралистична система, ролята на дисидентите и ъндърграунда,  репресивни практики на режима, съвременните реалности. Отправна точка за дискусията бе цитатът от книга на Вацлав Хавел: „Късно тоталитарната система се основава на толкова рафинирани и сложни мощни инструменти за манипулация , че не се нуждае от убийци и убивани. Още по-малко има нужда от ентусиазирани строители на утопии, които да обезпокояват с мечтите си за светло бъдеще. Понятието реален социализъм, която тази епоха измисли за себе си намеква за кого няма място в нея – за мечтателите“.

В Чешкия център са подредени 20 знакови плаката от ноември 1989 г. Плакатите предлагат уникален поглед върху периода след промените, в който основните визии са ненасилието, човешките права, свободата и демокрацията

Оттук разговорът се насочи към проблема за легитимността на режима, в който не вярват дори неговите привърженици. Режим, който по думите на самия Петър Плацак е толкова абсурден, че ни кара да се смеем и като че ли забравяме, че той прекършваше хората и се отнасяше към несъгласните като психопати. Според него по време на тоталитарния режим нещата са били, както бяха в казармата: „В началото има репресии след това системата, като че ли се  движи самостоятелно  - тези затворници или да ги наречем поданици, те се следят един друг. И всъщност няма толкова много репресия, колкото

има живот в един шизофренен свят,

когато хората са принудени да живеят двойствен живот и да не казват публично това което си мислят.“

Здравко Попов, съветник на президента д-р Желю Желев, бивш посланик на България в Прага /2006 - 2010/ допълва картината от позицията на  свои собствени, лични впечатления от българския тоталитаризъм: „Погледнато формално комунизмът е една система, в която всичките описани характеристики важат за всички страни, но всяка страна имаше особен вид комунизъм, който ни различаваше помежду ни. При вас имаше съветски войски, вие бяхте почти окупирана, при нас нямаше съветски войски. При вас имаше истински колективен опит на съпротива срещу комунизма, при нас съпротивата беше на индивидуално равнище, отделни хора. Колективната съпротива беше някак си пасивна  - по скоро неучастие, да не участваш активно в това, което се дефинира като реалност или обществен ред. Моята представа е, че чешкият и българският опит са много различни, както по отношение на  тоталитаризма, така и по отношение на съпротивата срещу него. Аз не зная дали тази дума тарикат може да бъде преведена на чешки, но

нашият комунизъм беше тарикатски

някакъв тип  и нашата демокрация в момента е тарикатска, т.е някакъв опит да варираш и да се опитваш да оцеляваш както на нивото на власт, така и на нивото на гражданското съществуване. Тоест в някакъв смисъл за нас чешкият опит беше модел, спрямо който можехме да се съизмерваме. Първо събитията 1968 г.- те бяха особени в нашата част на Европа. Това, което се случи в Чехословакия е особен модел, особено събитие  И от тази гледна точка не можем да намерим такъв аналог в България. Бих казал, че и полският опит със Солидарност също по някакъв начин беше особен опит, спрямо който българските интелектуалци и хора с по-будно съзнание и съвест се съизмерваха  и се опитваха да разберат къде сме ние, къде се намираме  в тази историческа събитийностна Източна Европа. Вашата революция се осъществи по различен начин от нашата така наречена революция. Тоталитаризмът си е тоталитаризъм навсякъде  - той носи всички тези характеристики на репресивност, на несвобода, на лъжа. Но заедно с това този тоталитаризъм има някакви свои специфични характеристики в различните страни, които позволяват да се говори за различен вид съпротива срещу него. Колкото по - репресивен е бил един тоталитаризъм, толкова по- силна е била съпротивата срещу него. Има много особености, които правят трудно да се сравняват двата типа. А герои има навсякъде.“

Здравко Попов

Според Петър Плацак в Чехословакия моделът за сравнение е била Полша с десетките, хиляди членове на опозиционния съюз Солидарност. Той изрази съгласие с тезата, че всяка страна има своите специфични особености, дори в рамките на една държава. Например

в Чехословакия съществували разлики

между това, което е било в Чехия и това, което е било в Словакия. И докато в Чехия комунистите са били много силно идеологически подковани, в Словакия те са имали особени социално-патриархални характеристики. И като пример посочва,  че словашките комунисти са ходели на църква, за разлика от комунистите в Чехия  - за Чехия това е  било нещо почти невероятно. В Чехия хората, които не са били харесвани от режима са нямали шанс да работят по своята специалност – философи са работели като огняри, интелектуалци като миячи на прозорци, докато в Словакия несъгласните с режима не са могли да заемат ръководни позиции, но са имали възможност да работят по специалността си. В Словакия са излизали книги, включително и преводни, които на чешки би било немислимо да се появят.

Гостът даде и конкретни примери за времето на режима споделяйки своя личен досег със системата. Първият му истински сблъсък със системата бил в първи курс в техникума, когато бил 16 годишен. През 1944 г. баща му е бил в Моравия, успял да хване по радиото излъчванията на въстаниците и се  включил в Словашкото национално въстание. Като трофей си запазил два пистолета, които не можели да произвеждат изстрели. Взел ги тайно от дома си – искал да ги поправи. Станал обир на близка бензиностанция съпроводен с убийство. А някой очевидно бил подал сведения за Плацак в милицията. Дошли в училище да го приберат и въпреки, че се установила неговата невинност по случая, намерили в шкафчето му негови текстове. Следователите предали случая на Държавна сигурност и така се озовал на първия си разпит. И продължавали да го призовават чак до падането на режима. Дори го търсили заради някакви серийни убийства на момичета през 1985 година по време на Спартакиадата и се налагало да доказва своята невинност. Освен това е обвиняван в незаконна търговия с картини и какво ли още не…

„Ще ви разкажа още нещо – споделя Петър Плацак. - Подадох заявление за Техническия университет в Прага за специалността ядрени машини и устройства, и това беше специалност, в която вземаха кого ли не. Не че толкова исках да уча, но ми трябваше документ, че правя нещо, за да не бъда обвинен в безделничество. Не зная в България дали е било така, но при нас трябваше или да учите, или да работите. Това всъщност беше робска система - и се надявах , че след една година ще ме изхвърлят, защото аз просто не посещавах занятия. От Държавна сигурност след 4 месеца разбраха, че съм там и ме изхвърлиха. И после бях извикан на разпит и постоянно ми задаваха някакви въпроси свързани с физиката, а аз не можех да разбера какво става и си мислех - нещо те са мръднали. По-късно установих, че те с въпросите си са целели да разберат

дали случайно не искам да направя атомна бомба

и затова посещавам тази с��ециалност. А аз не че не исках, но просто нямах средства за това. Така се забавлявахме с тях от време на време.“

Ондржей Чижек и Петър Плацак

Модераторът Ондржей Чижек припомня, че на едно място гостът казва, че във всекидневния си личен живот е правил абсолютно всичко, което си е поискал и че ДС не е могла по никакъв начин да му попречи. Това насочва разговора към въпроса за  личната свобода и интегритет в условията на натиск от страна на властта. „Това беше много лесно - рецептата е много проста – просто не трябваше да искате нищо – когато не искате нищо, нямате нищо,  а когато нямате нищо – нищо не могат да ви го отнемат. И всъщност ние не учехме в университет, не можеха да ни изхвърлят от университета, имахме едни такива чудесни професии като например огняр  - седите си някъде там на топло в котелното няма шефове наоколо, мяркат се един път седмично и вие може да правите каквото си искате. Да си четете, да си пишете там на топличко. Ние бяхме едно щастливо поколение, защото не преживяхме събитията от 60-те години, както хората от по-възрастните поколения. Всъщност високата цена платиха нашите по-големи приятели, които през 70-те бяха преследвани и изпращани в затвора. Да, ние през 80-те изяждахме по някой пердах, но за разлика от тях не сме били дълго време в затвора. Наистина,

моето поколение мина през комунизма сравнително лесно

като нож през масло - ние бяхме относително млади. Живяхме през този режим, но все пак имахме съзнанието, че високата цена на съпротива към режима е платена от поколенията преди, от хората през 50-те години, когато са най-жестоките репресии”, казва Плацак.

Той основава монархо - анархистично движение, макар че това до известна степен е оксиморон / несъчетаеми, противоположни понятия – б. р./, подобен оксиморон има и в издавания от него вестник, който има подзаглавие „Студентски вестник за хора от третата възраст”. И в рамките на неговото движение той издава манифест, в който се обявява за възстановяване на трона на чешкия крал. Също така прокламира превръщането на социалистическата републиката в парламентарна монархия. „В България, разяснява Плацак, нещата може би не се възприемат по същия начин, защото вашият монарх беше в изгнание, ние в Чехословакия като се чудехме какво може да е най-далечно и противно на комунистите – решихме, че това всъщност е възстановяването на Чешкото кралство. Това беше шега, донякъде сериозна, но сега за мен това е напълно сериозно“. На въпроса, дали комунистите разбират сатирата, гостът сподели: „Аз мисля че комунистите не разбираха изобщо за какво става дума. И на един разпит ме попитаха - как си го представяте това чешко кралство, а аз отговорих  - в кралството има кралски заплати. В един момент радикалното крило в Държавна сигурност взе нашия манифест и го отпечата в комунистическия орган „Руде право“. Беше странно, защото се озова на втора страница на вестника, някъде между рапортите на някакви знатни доячки и сред тях манифеста на „Чешките деца“, името на сдружението, за обновяване на чешкото кралство. Странно беше.

И това е най-успешният текст, който съм писал през живота си.

И този успех няма да бъде надминат, защото „Руде право“ имаше тираж от над милион и петстотин хиляди броя.  Целта беше да бъде унизена опозицията и да се покаже, че инакомислещите хора са едни идиоти. Но ефектът беше обратен - изведнъж към нас започнаха да се присъединяват десетки, стотици нови членове. „Руде право“ беше полезният идиот. Кръвта на първата чешка династия е в няколко европейски кралски дома. Но в старата Чешка конституция е посочено, че когато кралският род няма наследник и ��е прекъсне, Земският сейм има право да избере нов крал. Днес може да бъде избран всеки свободен човек. А защо да не изберем принц Чарлс?“, пита с усмивка Плацак.

Още от изложбата на плакатите

В хода на разговора се очерта и картината довела до ноемврийските събития - организирането на серия от демонстрации срещу режима през 1988 – 89 -а. „Тези демонстрации бяха важни, защото те взривиха стената, с която режимът искаше да изолира дисидентите в някакво гето от останалата част на общество. Когато полицаите започнаха да бият майки с колички и слепци, властта се дискредитира сама. Биеха не само хора от ъндърграунда, но и представителите на „сивата зона“. И се получаваше така, че за да всее страх властта затваряше в затвора обикновените хора за неща, за които вече не затваряше дисидентите. Тези демонстрации събраха обикновените, нормални граждани, с дисидентите.  

Преодоляха разломите в обществото“,

свидетелства Петър Плацак. И добавя: „Аз си дадох сметка едва на края, мислех, че ще си изживея живота във времето на комунизма. Сега когато се връщам назад, гледам знаците на разпада и се питам как не съм ги забелязал тог��ва? Може би защото не сме политолози. Смяташе се, че режимът е в добра форма, имаше и по-зле от нас. Първият път, когато си казах, че идва краят на режима беше, когато разбрах, че студентската демонстрация за 17 ноември е разрешена – помислих си това е краят на режима. Ще излязат толкова много хора и той няма да издържи. Не дойдоха, колкото очаквах, но дойдоха достатъчно, за да се случи това,което се случи - да започне Нежната революция”. ≈

Текст: Ориета Антова

Снимки: Стефан Джамбазов

[gazeliya-blog]

3(…2…1)!

Не мога да повярвам, че виждам финалната права… Възможно ли е аз, Делия фамилията е конфиденциална, всъщност да докарам нещо докрай с приемливо закъснение?!

Впечатлително.

Дълго се чудех какво да правя през последната седмица: дали всъщност да излизам с хората и да видя какво се променя на живо, дали да си пиша само с чужденци, за да отсъдя какви са културните разлики, или може би да оставя проучването за тази седмица? Е, в крайна сметка реших да направя най-неочакваното: нека дам шанс.

Аз и шансовете не се разбираме. Не обичам да ги давам, а когато по някаква случайност се самоубедя да го направя не се получава. Ааа, да си млад, неориентиран и с емоционални проблеми #thedream. Но реших, че достатъчно съм предизвиквала останалите. Достаъчно съм ги провокирала, достатъчно съм задавала насочващи въпроси, достатъчно съм суайпвала целенасочено. Нека просто видя какво ще се случи ако използвам приложението „правилно“, „по предназначение“.

SPOILER ALERT! Става дума за мен и нещо (дори много далечно-) романтично, как мислите, че свършиха нещата? Не знам дали защото отдавна съм се мачнала (и лафила) с тези, които ми допадат, защото тези, които ми грабват вниманието не са в Тиндър или защото втората седмица наистина ме пречупи, но не искам да видя момче! Не искам да се свалям с никого, не искам игра (което винаги ми е било любимата част, не че съм от най-добрите в нея), не искам и да ме заговарят като излизам! Може би просто съм се пренаситила на хора, на запознанства, на същите безполезни, безинтересни и болезнени разговори, с които те трябва да те опознаят:

на колко си

къде живееш

какво работиш

какво учиш

какво ще правиш лятото

Все едно който и да бил от тези въпроси ще ти помогне да ме опознаеш? Пука ли ти, че уча в Софийския и работя в кол-център? Какво ще научиш за мен от тази информация? Това е буквално всеки пети в приложението. Това няма да ти покаже, че съм забавна, умна, имам странни интереси и все още ненапълно оформени виждания за света. Това няма да ти покаже любовта ми за странни Ютуб клипчета или колко дълбокоцелни въпроси мога да задавам. Но най-вече, тези въпроси по никакъв начин няма да ти кажат дали

ще те убия и ще направя лампа от кожата ти.

Да, да, не Ханибал правеше мебели от кожа. Но пък гиф-а си го бива!

Като въведение в последната седмица мисля, че става. Не мога да обещая много забавни скрийншотове, които да са и тематични. Затова ето просто рандъм шитни, които да балансират емоционалния бълвоч, който излях от себе си преди малко:

#dreamboy #goodboy #единственотокучекоетомехаресва #pla4a

Когато излезеш от разговора за Фройд кървав. Кой е изненадан, че пича не ми отговори след това женствено скандиране? Не и аз! 

И все пак, вагините са по-висшия полов орган! Като цяло ми се случи на няколко пъти да заговоря за теми докосващи се до половете, социално-приетите неправди свързани с разграничението им сексуалността. Тиндю не ме впечатли по темата, май другия пост ще се разпаля.

Обезателно любимият ми начин да ме заговорят! Шегите с името ми са пътят към сърцето ми!

Е… то се произнася Де-ли-я, не Де-ля, така че не знам първия какво делѝ. Все пак, оценявам усилието и много се смях и на двете! Уви, нищо не бие онзи път, когато човек, с когото си лафи�� 3-4 часа на един купон помисли, че се казвам Ди-йе-йя! Все едно Лил Джон ме вика. Това е за теб, Пешоу! ;)

П.П. Шокиращо, след като им отговорих нито един от тези господа не пожела да си говори с мен. Сад.

Ако не опиташ, няма как да успееш.    ~Божинката

Освен ако не става дума за мен и хумор, тогава и най-устременият и усърден опит ще се взриви като изпратена от Северна Корея атомна бомба. А като говорим за шегите ми…

Плс спонсорирай ги, Мистър Спонсор. И те са дами: една шега! DMS присадете ми чувство за хумор, моето го няма.

Ок, май се злепоставих достатъчно. Цал :*

[openforest]

  Австралія не може приборкати пожежі, які охопили всю країну. До подолання вогню вперше в історії країни залучено понад 3 тисячі резервістів. Як повідомляє The Weekend Australian, полум’я шириться до Сіднею. У штатах, які найбільше страждають від пожеж, –Новий Південний Вельс, Квінсленд та Вікторія – оголошено надзвичайний стан. Відзначається, що більше ста тисяч осіб покинули свої будинки й евакуюються […]

[njakoimisli-blog]

2.9.15

части от книгата {превод мой}: Почему мы так живём или борьба за право жить Руснаците винаги са били "най-изостаналите и недоразвити". Обували са някакви панталони, и поради някаква причина са носили мехове, докато цяла Европа се е обвивала в парцали. Открай време са нетолерантни: забранявали са еднополовите бракове, докато в просветена антична Европа мъжете са обичали да се обичат. Руските варвари дори не са имали робство, позор. Руснаците не са се къпали и са живяли до ушите в кал, а банята са взели от фините. Руснаците са най-младия народ, затова изостават с хиляда години в развитието си от другите народи. Триполье (хУкр) и Костенка не са руснаци, а древни укри. Държава са построили шведите дори по-рано отколкото на тях самите. Да се къпеш е дадено от европейците безвъзмездно - и така са го дали, че самите са го забравили, та се наложило да си припомнят от арабите през т.нар. Възраждане. Религията е от гърците, преди това руснаците са вярвали в някаква дивотия, която забранява алкохола, заем срещу процент, да лъжеш хората. И писменост са нямали - подарък от Византия за да се разпространяват християнските книги. Преди това руснаците са правили походи до Константинопол и мирните и търговските договори са подписва с Х-чета или... Европа винаги е била по-грамотна от Русия. Когато Анна Ярославовна се омъжва за краля на Франция се учудила че той е неграмотен. Нали е крал - всичко му е позволено, дори да не се научи да чете. Анна е била най-зле можела е да чете, мисли и си е чистила зъбите - руска дивачка. Преди Петър Русия е била дива и варварска. Петър е донесъл много полезни неща: табак, перуки с въшки, немски дрехи с чорапи и корсети и най-вече флот, какъвто по-рано е нямало. Олег към Византия е гребал на ръце, а по реките само салове са плували. Руските варвари са се окопавали в землянки, а са оставяли след себе си театри, библиотеки, градове. Америка винаги е била по-добра от Русия. Първи (и единствени) пуснаха атомна бомба. Първи отидоха до Луната. Американецът Сикорски и изобретил въртолета, американецът Зворигин е изобретил телевизора. И разбира се е победила Хитлер във Виетнамската война в Ирак против тероризма. Тя е подарила на Русия свободата от СССР. Сега руснаците свободно могат да се обличат като клоуни, да се натряскват, да приемат наркотици, да умират млади, свободно могат да ругаят родителите си, да не учат, да не обръщат внимание на децата си, да не си търсят работа. Свободно могат да са проститутки и бандити. Сега е като на Запад - богатите дебелеят - бедните гладуват. Образованието скоро ще е като при тях - ще станем толкова умни колкото са американците. Заводите неработят - нали има нефт. Руснаците са много агресивни: нападнали са шведите под Полтава, поляците в Кремъл през 1612, Наполеон при Бородино, неадекватно са применили сила под Сталинград. Окупирали са източна Европа, която е била свободна и охранявана от миротвореца Хитлер. И най-главното руснаците са започнали гонка на въоръжение с САЩ, искали са да я нападнат, да хвърлят атомни бомби. Разбира се, че Русия вероломно е нападнала малката демократична Грузия (Украйна) а Америка я е спасила.   През 90-те намаляват с по милион на година, но пък са свободни! Свободни от съвест и чест! Благодаря ти Америка! Разбира се, че руският език не е як, руските филми не са модни, традициите и културата са варварски, по-добре да обуеш на минус 30 китайски маратонки, отколкото топли валенки..

[give-my-nobel-back-blog]

Глава I

Нарешті, так почнемо саме зі слова нарешті, довгоочікувані три місяці без будильнику, без остогидлих бутербродів на сніданок і ошпарюючого чаю. Без нескінченного списку домашніх завдань та згаяного часу за підручниками. Тепер із легкістю можна сказати – свобода. Так! Я наче Джанго, вільний Джанго. А чи на довго? Та хіба я буду перейматися таким дурнуватим питанням? Звичайно, надовго. Три місяці. В мене є цілих три місяці до того моменту, поки мама почне їсти мій мозок, огидно причмокуючи губами, отримуючи,  насолоду від такої процесії.  

І до початку цього марафону на виживання я маю лише це літо. Останній рік у школі – наче останній рік в житті, всі занадто переймаються. Та навіщо? Все одно, якось все буде. Але хіба ти можеш пояснити це всім навкруги? Однокласниці, ви тільки уявіть, вже шукають собі плаття на випускний, клацають телефонами в пошуках якихось мейкапів, зачісок. Ну просто конкурс «Хто за кого вище стрибне». Нам, звичайно, простіше – костюм, сорочка, краватка, туфлі – і все: ти красунчик.

Але то все по попереду. Допоки почнеться зворотній відлік часу до початку апокаліпсису, я все ж плекаю мрію про довгоочікувані канікули, яка вже зараз стане не просто мрією, а справжнісінькою реальністю.

Лунає дзвоник, закінчуються останні батьківські збори в цьому навчальному році. В коридорі, на почесній варті, сидимо ми –  декілька бідолаг, що потрапили батькам у руки в свій вільний час. Та дві обов’язкові фігури, без яких, я впевнений, жодні батьківські збори не можуть відбутися – Саша і Віталік.

  - Все, ти програв, тепер моя черга.

  - Та на здоров’я, все одно зараз буду їхати додому. – телефон швидко переходить з одних рук в інші.

  - В мене майже не залишилося зарядки, – лють цього голосу можна було дійсно відчути.

  - То і шо? Все одно збори вже закінчилися.

  - А що мені робити, поки я до дому доїду?

  - То піди пішки. Зір збережеш, й так вже з третьої парти нічого не бачиш.

Дивитись на своїх однокласників зі сторони – заняття чудове, слухати їх інколи – ще можна перетерпіти, проте брати участь з ними у будь чому – найпрекрасніше. Особливо потім отримати прочухана від Наталі Петрівни, яка увесь час хоче знайти одного винуватого, і ніяк не може повірити в те, що чудові думки інколи приходять у дві, а то і декілька голів одночасно.

Я сидів тихо і думав – а за що в цей раз? І справді, список  моїх проколів за цей семестр сягнув вражаючих меж. Це  наче я вирішив запам’ятати свій 10 клас на все життя, чудовим покаранням, і добре якщо це покарання буде фізичним. Я морально був готовий до будь якої важкої праці та батькових побоїв ременем по тому м’якому місці, сидіти на якому, залишилось не довго. Дивно, наші батьки не поспішали.  Коридорами вже загомоніли групки батьків інших бідолаг, та ті нещасні, яких скоріш тягнуть за руку подалі від школи, щоб розправитись над ними десь, де немає зайвих очей.

Я дивлюсь на екран телефону – 15:53, ну все. В серці щось різко заболіло, ноги наче поважчали, голова обертом – ручка дверей нашого класу повільно заскрипіла до низу і тут же підскочила. Не знаю як це насправді виглядало зі сторони, проте мені здавалося, що я підскочив разом з нею. Перший, наче Гагарін у космос, із класу поспішаючи вибігає батько Антона. Оглядає нас, наче когось конкретного шукає, трошки посміхається, та прямує до східців. Добре Антону, що він зараз вдома зі зламаною ногою, і за останній зірваний урок біології йому нічого не перепаде. Поки я проводжав очима Антонового батька,  не звернув уваги, що  батьки моїх однокласників вже завершили свою щомісячну зустріч. Проте моя мама, і ще декілька батьків затрималися біля Наталії Петрівни.

  - Хана. – на мені зупиняється погляд Максима, товариша по нещастю, єдиного, хто одразу після батьківських зборів може розділити мою долю.

 - Та заспокойся. – я намагаюся тримати себе в руках, адже дороги назад вже немає.

 - Я тобі точно кажу, це вона зараз розказує, що побачила нас тоді за спортзалом.

 - Батько казав, що нагодує цигарками, як дізнається ще хоча б раз.

 - Ну це звичайно недоречно, але вечеря в тебе сьогодні паршива. – ми сміємося, проте це більш схоже на нервовий зрив, тож триває недовго. 

   - Ходімо. – цей голос, о цей голос, ніколи ні з чим його не сплутаю, цим голосом зазвичай чуєш щось на кшталт: «Я тебе вже десять раз просила» або «Я скоро приїду додому, буде важлива розмова». Тон таких фраз аж ніяк не може бути спокійним або дружнім.

  Наче в останнє переглядаємося з Максимом, мовчазне потискання рук і нескінченна дорога через двір до машини за жінкою, що воліла б мене зараз вбити. Мовчання. Я навіть не знаю чи добрий це знак, чи поганий, я просто мовчу, і намагаюся зі всіх сил опустити свою голову до самої землі в знак того, як мені соромно.

 5-10 хвилин. Ми сіли в машину в тім же мовчанні. Вона блокує двері, обома руками береться за руль, проте двигун не заводить. Цитуючи великих мислителів, можна сказати – «Хана».

 - Ти навіть ��ені нічого не скажеш? –  я намагався якомога щільніше вдавитися в крісло.

 - А що тут казати? – мама переводить погляд зі своїх рук на мене, і я тільки зараз помічаю яка вона засмучена.

 Повітря наелектризоване моїм страхом і її люттю потрошку розріджується , наче почала діяти якась хімічна реакція. Дивно, чого б це мені згадалася хімія, може тут якийсь зв'язок і все почнеться саме з оцінок по хімії?

 - Я тебе просто не розумію. Гаразд, ти не хочеш вчитися, тобі нецікаво. Я вже звикаю до думки, що ти поступиш в якусь бурсу, чи взагалі просто у нас з батьком на шиї будеш висіти. – вона завела мотор і послабила силу, з якою трималася за руль. – Знаєш, дякую, що хоч не куриш і наркотиками не бавишся.

  Фух, пронесло, Наталя Петрівна, так і не викрила нас батькам. За це, Вам, моя люба вчителько, величезне спасибі.

- Проте твоя поведінка. Ну чого тобі бракує? Просто… - ми зупинилися на світлофорі, і я відчув на собі її погляд. – я не хотіла цього казати, та ти мене розчаровуєш.

От і все, ну просто по живому. В горлі наче з’явився камінь. Розчаровую. Я зовсім забув про фізичне покарання і відчув, що моральне куди страшніше.

- Вибач мене.  

- За що? От за що ти просиш пробачення?

 - За все. – я ніяково тупію перед такими питаннями, в такі моменти здається, що я винуватий у всьому, і навіть Іуда святіший за мене.

 - От конкретно, скажи мені. За жахливі оцінки? За те, що мені доводиться червоніти і ніяковіти перед твоїми вчителями? За те, що твоя поведінка в школі привертає увагу одночасно і директора і психолога? Чи я тебе погано виховувала? Як ти розмовляв на уроках алгебри з Любов Андріївною? Це літня людина, її потрібно поважати, вона зла тобі не бажає. Як ти їй відповідав? – засмученість потроху набирала оберти роздратованості.

- Мам, будь-ласка, давай без моралі, не вчи мене…- фраза моментально застигає на язиці. Ні дати, ні взяти, вона зрозуміла, що я хотів сказати, шкода що я не можу хоч якось повернути попередню секунду, і просто закрити рота.

 - Не вчити тебе? Не вчити тебе жити? А хто ж ще тебе буде повчати? – зарядженість повітря її люттю сягало максимальної позначки. - Мені це вже набридло. Будемо ввечері розмовляти із батьком.

- Мам…

 - Ні, все, мої слова просто не діють на тебе. Не розумієш по-нормальному, буде тобі по-батьковому.

 Число три вважається сакральним, тож зробивши певні підрахунки можу із впевненістю сказати – ХАНА! Батькова зброя – наче атомна бомба, в живих не залишить нікого. В порівнянні із маминим «розчарував» після батькових моралей і повчань, здається, що ти взагалі нікуди не годний. Тебе, наче свіжесеньке тісто, змішують, товчуть,  перекатують, кидають. Людиною після такого відчути себе важко.

 Проте загалом, діє це якось дивно, після таких розмов більше не хочеться зривати уроки, чи хоча б просто їх не робити. З’являється бажання підготувати якийсь реферат, можливо вивчити закон по фізиці, розв’язати з десяток хімічних рівнянь. Сподіваюсь, в цей раз такого ефекту не буде.

 Очікування смерті – гірше самої смерті, і то є факт! Ще можливо дочекатися батька з роботи, перетерпіти їх розмову тет-а-тет і вечерю в повному мовчанні. Батькове зітхання, мамині погляди – то на мене, то крізь мене. І я вже відчуваю, що це частина покарання.

- І що ти можеш сказати в своє виправдання? Чи може хочеш?

- Не знаю. – я обираю стратегію мовчання, і будь що буде.

 - Щось ти не сміливий. Зі мною розмова буде проста. Не вчити тебе жити? Так як схочеш, хлопчику мій, в понеділок мати бере на роботі вихідний, ми забираємо твої документи зі школи. Зміниш звичне коло, на друзів у формі. Якщо не зміг навчитися порядку і дисципліні в нормальних умовах - підеш вчитися у військове училище. Потім, я домовлюсь, щоб тебе призначили в штаб на роботу. Будеш до кінця свого життя перевозити ув’язнених.

 Мої очі округлюються і стратегія мовчання ось-ось дасть тріщину. Училище? Військове? Ув’язнені? Що за новий спосіб впливу?

- І це не питання. – остання фраза, наче «амінь» після молитви.

 - І ще одне. – упираючись ліктями в стіл мама підпирає голову обома руками. – Минулим літом накупався в морі? Навідпочивався у таборі ? Все, вважай в цьому році літа в тебе просто немає. До п’ятниці тобі потрібно зібрати речі, а в суботу їдеш до бабусі на два місяці, а в серпні будуть збори до училища.

Вирази їх обличь – наче сімейне фото на пам’ять.

 - Ми ж навіть нічого не обговорили. – я намагаюсь простягнути навколо себе оборону, проте вона ледь діє.

- Тут немає чого обговорювати. – мама встає зі столу, збирає повільно тарілки.

 - Товкти тобі �� голову одне й те саме – марна справа. Вже досить було згаяно часу на пусті обговорення. Прийшов час діяти. Не можеш використати свій останній шанс? Ну тоді вітаю, нарешті побачу тебе бритого і у формі. Я хотів би це зробити раніше, проте мати ще сподівалася, що з тебе виросте щось нормальне.

 - Та ні, ну годі. Ви ж жартуєте. – після батькових слів стратегія мовчання змінилася стратегією паніки. – Давайте скажіть, що в мене є термін на виправлення. Яке училище? Я не хочу, я нічого цього не хочу. Хоча б останній шанс, я маю право.

- До цих пір ти мав право. Тепер дізнаєшся, що крім прав існують обов’язки.

- Мам, скажи щось. Це нечесно.

- Це чесно і це найкращий варіант в твоєму становищі.

 - Добре, давайте спочатку. – перша хвиля розгубленості майже пройшла, зараз в моїй голові напружився кожен м’яз, що б знайти або вихід із ситуації або її повне вирішення. – Ви хочете позбавити мене літа, відправляєте мене до бабці. Добре, з цим ще можна жити, на це я і очікував. Проте, стоп, училище? Ми розмовляли про це, я не хочу військову кар’єру. Не залякуйте мене. Давайте поговоримо про це після 11-ого класу.

- Про це можна було б домовиться, якби ти вмів дотримуватись правил угоди. – голос батька стає жорстокішим.

- Такого не може бути.

 - В училищі тебе навчать того, що за 10 років не змогли втолочити тобі в голову у звичайній школі.

Сказати в той момент , що я був засмученим неможливо, бо я ще просто не розумів того, що тільки но трапилось. Це гірше 10-годинного морального прання голови моїм батьком, та покарання будь-якої важкості. В голові спливла пам’ятка – «в тебе є час до суботи». Час для чого? Зібрати речі? Змінити вашу думку? Отримати амністію? Фактично в мене є 4 дні, що б якось вплинути на ситуацію, а отже потрібна стратегія.

Поїздка до бабці на все літо - то чи не найнудніша пригода в житті 15-тирічного хлопця. Не можу напевно сказати, що я дорослий, адже за словами батьків із дорослішанням приходять нові обов`язки , а об’єм відповідальності збільшується. Я далекий від цього, мені б назавжди застрягнути в свої 15 молодим і легковажним. Ото було б життя, я подумки посміхнувся. Проте, поїздка до бабці то не тільки обов’язок або нудні два місяці в селі, де нема чого робить окрім роботи, то ще й вдосталь вишні і абрикосу, вранішня рибалка і найкращий в світі борщ. Будучи зовсім малим, таким, що легко�� ходою можна пройти під столом , я обожнював весь той дивовижний світ у бабціному селі. Батько каже деколи на мене – «То дитина асфальту». Ну то воно так і є, по моїй вулиці рано до світанку корови на пасовисько не ходять, кущів малини – ніде нема, а знайти в місті кроля живого або курку – то чи хіба обскубаних вже на суп. Так і живемо. Із часом смаки змінюються, і якось мені вже перелюбилося те село, те все «дивовижне», що здавалося мені в дитинстві і виявилося таким звичайним зараз, в юнацтві.

Хоча неможливо без усмішки згадувати, як бабця тебе загублювала десь на далеких пасовищах. Коли наче камінчиком, так невміло, стрибаєш у воду, розжарений після палючого сонця. Як пасеш малих курочок за домом біля городу, і пильнуєш, щоб вони на сусідський город не зайшли. Як тихо сидиш в хліву, де в діда з чортової дюжини кліток із кролями, хочеш помацати, яке то воно таке м’якеньке на дотик, і рукою застряєш між залізною сіткою, яку дід, до речі, сам і зробив. Саме в селі у бабці я навчився кататися на велосипеді. Хлопці з села, такі прості, як коров йшли пасти, то зупинялися біля моєї хати и кричали до ближнього вікна – «Айов, бери лісапед і з нами, кататься давай». Вони наївні думали: я в такий час вже на ногах, а мені десятий сон сниться – і хоч ти лусни. Було пару разів, як бабця мене до церкви привчити хотіла, то на недільну службу рано і піднімала. Ну а мені то що, я службу відстояв, помолився, а як прийшов, то зразу ж і до ліжка, а там після сну і сніданок вже готовий був, дід правда завжди казав, що в них то вже обід, проте в мене – тільки сніданок.

Та я вже не малий, що б гаяти час на черешні і груши, в це літо я хотів попрацювати десь, майже всі знайомі знайшли собі підробіток на літо. Антон квас хоче йти продавати, Максим казав, що якусь роботу на СТО йому дядько підкине. Саші  взагалі, повезло як дурному, в батьковій нотаріальній конторі щось робить буде, не казав що саме, проте робота наче як не складна. І тут я, щасливчик, і роботу знайшов, і грошей підзаробив. От тобі і плани на літо, дякую, що хоч зараз мене в цей карцер не віддають. Цікаво, а пастухам в селі платять, за те що вони корів пильнують?

Майже всю ніч я провів у роздумах, провів так і наступний день, і наступну ніч, і от ба�� – четвер. В мене залишається одна п’ятниця, коли я хоч якось можу на когось вплинути. Весь тиждень після батьківських зборів – я наче шовковий, кажу пошепки, комп’ютера майже не включав, посуд мив після вечері і ось мій щасливий момент, коли зірки на небі співпали. Батько затримується на роботі, раніше ніж о півночі його не буде. Ми з мамою – один на один. Потрібно починати правильно – це я вже вмію. Моя допомога із вечерею – як перший стратегічний крок. Мама дивується, проте допомогу мою приймає. «Треба діяти», - все що крутиться в моїй голові.

- Ти посуд залиш, я все помию. – другий стратегічний крок після вечері, здається діє.

- Хм? Ну добре. – вона підіймає одну брову, і дивиться так само, коли я набиваю собі температуру, що б не піти до школи. – Дивний ти якийсь став. Якщо б не твоє безвихідне положення, подумала, що тобі щось треба.

- Та чому дивний? Звичайний, як завжди після зборів.

- Після зборів тебе вистачає на 4 години мовчки, і одного дня без дорікань і скандалів. І все – ефект проходить, а тут майже тиждень. Я ж бачу. – вона відкидається трошки назад на спинку стільця і починає свердлити мене поглядом.

- Ну і що? А після цих – ефект тримається довше, хіба це погано?

- Та ні навіть добре. Невже на тебе щось подіяло.

- Мам, ну досить. – з її впевненістю і зухвалістю будь-які мої стратегічні кроки зазнають поразку одну за іншою. – Я хотів побалакати. Про літо, і одинадцятий клас…

- Із батьком будеш розмовляти, до речі, я б на твоєму місці вже збирала сумку. Ти їдеш не на вихідні, речі тобі знадобляться і візьми більше книжок. Наприклад Гітлера «Майн Кампф». – вона посміхається, святкуючи свою перемогу, а мені б вдавитися у якусь стінку, аби більше ніхто не бачив, що колись існував такий хлопчик.

 Коли ти знаходишся у безвихідному положенні, лють від тої безпомічності бере верхи. Я наче поперхнувся водою, і в горлі, звідкілясь узявся камінь, та такий, що як б не старався – не проковтнеш. Проте відчаю підступатися ще рано, я намагався не втрачати рису характеру всіх своїх однолітків – упертість. Тож, перед тим, як зрозуміти що все пиши пропало, треба поборотися. Із поїздкою вже нічого і не зробиш, зрозуміло, тоді доведеться розробляти новий план в нових умовах.

  Я проігнорував пораду мами подумати про сумку заздалегідь, проте збираючись в суботу вранці, наче й нічого не забув. Книжок можна буде взяти в дідовій бібліотеці, або із тих, якими він підпирає шафу чи комод в гаражі. Колись бабця казала, що то все класика, і перейде мені у спадок, що то є величезний скарб, і дід відстояв не одну чергу щоб отримати бодай одну із них. Але на що те щастя мені, наче козі баян приліпили. Я відправляю пару кросівок до рюкзаку, зарядний пристрій, та беру в руки навушники. Наче й все. Мама пильно оглядає кожну із кімнат, перед тим як нагадати, що я про щось збув.

 - Ти все зібрав?

- Так.

- Зарядні всі? Від планшета, від телефона?

- Так. – я і сам починаю думати, про що міг забути, проте не в цей раз.

 - Так, добре, сумки в машині, бабусі все взяли, що вона просила. Ти готовий? – вона із легкістю видихає.

- Так.

 - Ти наче не веселий якийсь, наче ото до бабці їхати не хочеш. – мамин сарказм то така монетка з двома сторонами, наче і смішно, а наче і так задіть може.

  Проте, я вже на початку великого шляху святості, з якого мене ніхто штурхнути не зможе. Ми сідаємо в машину, батько заводить мотор, мама щиро посміхається, одягаючи сонячні окуляри, а я ховаюсь на задньому сидінні в тіні, та втикаю у вуха навушники. Із радістю полялякав  би з батьками, проте ми вже налялякалися, і десь в душі я вже волів того моменту, коли мені надоїсть оте все село, і я попрошусь знову додому, кажучи як скучив за ними.

 Непам’ятаючи дороги, я – здивований, вже сидів у затишному великому подвір’ї під зазеленілими грушами та яблунями. Десь вгорі зривався ледь сильний вітер, розкачуючи крони дерев, наче маятник зі сторони в сторону. Якось тут було аж занадто добре. Ми встигли саме до обіду – бабуся вже закінчувала поратися на кухні, а дідусь , відволікаючи себе, пішов до своїх сарайок щось чи лагодити, чи навпаки ламати. Роботи було доволі, і я подумки вже сміявся із себе, уявляючи який буду мати вигляд вичищаючи курник або пораючись на городі.

Неприємної  розмови за обідом неможливо було уникнути. Я червонів, багровів, проте смачним вареникам, якось вдавалося заспокоїти мою внутрішню тривогу.

    День непомітно промайнув, і от батько вже сильно потискаючи мені руку, каже якісь настанови на все літо. Мама складає пакунки і заодно про щось домовляється з бабцею. Аби вони щось там не задумали собі за моєю спиною. Тільки дід, дивлячись на все це збіговисько, причмокував цигаркою, та коли-не-коли покашлював від їдкого диму. Шум мотору, слід від шин на під’їзній доріжці і вже маленька машина набирає швидкість, щоб якомога скоріше зникнути за горизонтом.

- Якщо думаєш – до раю потрапив, то помиляєшся. – голос бабці наче виніс вирок. – І нашо ти такий «слухняний», чого мати доводиш?

- Це ще хто кого доводить.

- Та, не лай мені хлопчака, - дід, то як мій вірний щит. – завтра роботи доброї підкину, до кінця тижня звикнешся, дисципліні тебе навчу. Будеш з півнями вставати, до обіду важку роботу робити, після – легшу, а під вечір дороблювати шо з ранку не встиг. Так з голови дурниці і повиходять.

- Діду, а хтось вже на літо приїхав? Славко може, або Назар чи Ілля?

- Знаю що Борис вже тут. Петро Васильович як помер, так самій Михайлівні поратися важко, то батьки якось за школу домовилися і відправили його сюди. Ото хлопець, я тікі у двір вихожу – бачу, як він воду на тачці тягне з колонки.

- О, Борька тут. То може я до нього збігаю?

- Ну нехай вже сьогодні буде вихідний, йди до Борькі.

На крилах очікуваної зустрічі, я доїхав на велосипеді до синіх воріт, та відкинувши свого залізного коня повиснув на паркані.

- Бооорькоооо. – викрикнув я, набравши повні легені.

Звичайно першим, на мій клич, відізвався собака на ціпку. Собака був новий, Тошик, якого ми всі пам’ятали, мабуть вже також, в якомусь кращому місці. А це молоде псиня не вгамовувалося аж до поки Світлана Михайлівна не вийшла з хати.

- Ти чого ореш ? – першим ділом вона звернулася до собаки. – А тобі чого? Кого там занесло?

- Світлано Михайлівно доброго вечора! А Борька вдома?

- Ти ба хто приїхав. – зморшки на обличчі старої розбіглися та на хвильку сховалися. – Нарешті у Писемчуків допомога якась буде. А Борьку на городі шукай, одкривай ту калітку, та забігай.

Борьку останнього разу я бачив два роки по тому. Все літо ми були тут, наша банда, наче справжні мушкетери. Чим ми тоді тільки не займалися, навіть побудували плота, що б переплисти озеро, та хто ж тоді знав, що він потоне. І після того літа, він не приїздив аж дотепер.

На городі, тягнучи важке залізне відро, із якоюсь травинкою в зубах, стояв цей Аполлон і дивився на свої володіння. Я підійшов тихо, навіть трави не порушив, і бахнув його рукою по коліну. Ото вереску було, відро в один бік, Борис в інший, вся вода на нас двох, але приємній миті зустрічі це не зашкодило.

- Ну ти й чортяка. – увесь мокрий, та такий радий, Борька дав мені легкої потилиці та потиснув руку. – Нарешті вже хтось приїхав.

- О, я на все літо, наче ув’язнений.

- За які такі гріхи? Зловили як куриш?

- Та краще б за це зловили, та батько б тільки цигарками б нагодував. А так, за все шо можна, за все земне життя. Що тут цікавого є?

- Та що тут може бути цікавого? Я бабці допомагаю. Розхворілася стара, а як діда не стало, то вже сама хатню роботу не зробить. Мати роботу кинули не змогла, батько у рейс як раз пішов, то вже не було вибору. Може оце як батько повернеться, то ми її до міста заберемо, вона не хоче. Каже, що не звикне, але я тут залишатися довше літа не хочу.

- В цьому році де зробимо штаб квартиру? – ми засміялися.

- Та яка вже штаб квартира, немає часу на таке. То раніше було, в село приїздиш що б погуляти, а тут вже і роботи з рання до вечора.

- Ото ти нудним став, нічого брате, як Назар приїде, то ми тебе витягнемо з халепи цієї, протримайся ще трошки, допомога вже скоро.

Я допоміг Борису полити помідори, перець, прибрати в теплиці, поставити сітку для гороху, прибрати бур’ян з огірків. День кудись непомітно дівся, і от ми вже сидимо біля хати, під густим, зеленим виноградом і про щось домовляємося. Світлана Михайлівна пригостила нас молоком зі свіжим хлібом і сіла з нами, про щось розпитуючи. Дивне то було відчуття, руки посохли від землі і холодної води, трохи боліла спина, від повзання на карачках за будяками але така затишна була та альтанка, таким смачним молоко, що я навіть забув чого мене сюди занесло і що мене очікує після серпня.

Коли сонце залишило від себе лише червоний слід на хмарах, звідкись у дворі Михайлівни взявся мій дід. Спираючись на палицю, і прищурюючи очі він дивився на мене як на державного боржника. Трясця, я ж взагалі забув про час.

- І шо ти мені хочеш сказати? Бабця вже побіліла тридцять раз. Де тебе чортяки носять?

- Чого до хлопця пристав? – заступилася за мене Світлана Михайлівна. – Він нам весь день допомагав.

- То молодець, а нам хто допомагати буде? Чи ти, Михайлівно, його до себе хочеш взяти?

- А чого ні? Місця в мене, як роботи – повно.

- Ага, ну тоді ви  свого наймита до нас завтра  на город відправляйте. Швидше разом почнуть, швидше закінчать. Потім поміняємося.

Ми ще посиділи трохи, поки дід побалакає про щось із Михайлівною, і по трохи пішли додому. Шарпаючи ногами, дід підіймав за собою пилюку, та звертав на себе увагу усіх сусідських собак.

- Да діду, з тобою у розвідку вже й не підеш.

- То я й сам не піду ні в яку розвідку. Одрозвідувався я вже свого. Я тобі там велосипед полагодив, завтра треба буде, що б ти зрання поїхав на кооператив, та забрав десяток гусенят. Бо поки я зберуся, всіх вже порозкуплюють.

- А як я їх везти буду?

- Та як хочеш так і вези, хоч за пазуху собі їх понакидай. – Дід казав ще по доброму, але я все одно недотелепав. – Ти, Стецько. Я тобі коробку дам, пообираєш їх, в коробку поскладаєш, та додому швидше поїдеш, що б вони не подохли од спеки.

- А бабця справді сварилася, що мене довго немає?

- Побубніла трохи і мене за тобою відправила. Ти такого більше не роби, а то я ще раз так пройдуся ногами хворими і будеш мене на спині все літо носить.

Ми повернулися саме тоді, коли стіл вже був накритий, на весь двір було чути запах бабусиного борщу та гарячого хліба з часником. В мене непомітно набрався цілий рот слини, я і не звернув уваги, що з обіду нічого майже й не їв. Бабця хотіла спочатку мене лаяти, але як почула від діда де я пропав, то аж зашарілася гордістю за мене, яким я помічником виріс. Хоч десь мене не лають, а хвалять.

[sorrynoroomsavailable]

"Одяг для перетину річки середнього розміру"

"Одяг для перетину річки середнього розміру" / Даніель Божков.

Програма Інтроспекція Культурного Капіталу ССІ.

Резиденція "Вибачте номерів немає".

21 листопада, 2020року, з 14.00 по 17.00 В просторі міста. 14.00 - на вулиці Капушанська біля будинку №35 (ТЦ Білочка) 14.30 - 16.00 - район Малий Галагов, починаючи від вулиці Набережна №21, пл.Пушкіна, вул.Довженка... 16.15 - Гідрометеоролічний пункт (біля синагоги)Місця додаватимуться. Для уточнення локації за тел.: 0673947364.

"Одяг для перетину річки середнього розміру" - це модна лінія реструктуризованого одягу секонд-хенд, створена в результаті низки дискусій та серії прогулянок у місті Ужгород, Україна. Це результат спільної роботи нью-йоркського художника Даніеля Божкова та шести художників, режисерів та дизайнерів, що базуються в Ужгороді. Вони назвали свій тимчасовий колектив "Ужгород 7+", щоб відзначити склад семи його членів: Даніеля Божкова, Петра Ряску, Антона Гуменюка, Анетту Гуменюк, Аттілу Гажлінські, Анастасію Костів та Томі Гажлінскі, а також додаткових учасників, які допомагали вздовж шляху з ідеями та експертизою.Пандемія COVID-19 не дозволила Даніелю поїхати до Ужгорода, але він мав можливість багато разів подумки пройти містом за допомогою групи, зорієнтувавшись і склавши карту місця з розташуванням всіх 24 секонд-хенд магазинів одягу по обидва боки річки Уж.Ужгород – обласний центр Закарпатської області в Західній Україні - місто, яке в минулому часто міняло господарів між Королівством Угорщини, Австро-Угорською імперією, Чехословаччиною, а згодом і Радянським Союзом. У сучасній Україні він перетворився на торговий пункт, зупинку на «зворотному Шовковому шляху», портал, через який проходить величезна кількість вживаного одягу, починаючи свою подорож у Західній, Північній та Центральній Європі: Швейцарія, Швеція , Великобританія, Німеччина, Угорщина та Польща, і поширюючись вглиб України.Ужгород 7+ протягом останніх трьох місяців проводив щотижневі зустрічі, щоб обговорити свої дослідження на теми, починаючи від місцевої лісозаготівельної промисловості та контрабанди через кордон через підземні тунелі, до елегантного району Малий Галагов, побудованого в 1930-х роках винахідливими чеськими архітекторами модерну як нинішньої заявки на об’єкт спадщини ЮНЕСКО, щодо зникаючого чорного лелеки (Ciconia nigra), який нещодавно був помічений на річці Уж та чисельність якого страждає від пластикових відходів, що накопичуються у водах.Сім із цих тем кристалізувалися у персонажів, що стали основою для проектування серії "Одяг для перетину річки середнього розміру": Кам'яні жаби-шкіпери, П'ять в одному, Привид Модерну Малого Галагова, Чорний лелека, Костюм для очікування , Пара прогулянки по набережній. Модна лінійка буде представлена під час прогулянки містом, впродовж кількаразового перетинання річки Уж від старого угорського і чехословацького центру міста до колишньої радянської сторони, повної житлових будинків у стилі Sotz Beton-Brute, прогулянкою уздовж Липової алеї - найдовшої безперервної лінії дерев липи в Європі, що простягається на 2,2 км. Один із складових серії, Костюм для перетину через Іншу річку (Духовний перехід), призначений для переправи через іншу річку, яка теж носить назву Уж. Ця інша річка протікає в Північній Україні, понад 800 км від Ужгорода, і проходить через місто Прип'ять, біля якого в суботу, 26 квітня 1986 р., сталася Чорнобильська катастрофа, спричинена ядерною катастрофою на реакторі № 4 Чорнобильської атомної електростанції. На відміну від hitokage no ishi 人影 の 石, Людської Тіні, що Викарбувана в Камені в результаті спалаху, коли атомна бомба була скинута над Хіросімою, "Одяг для перетину річки середнього розміру" має на меті перетинати річку багато разів і не залишати по собі темного осаду.

(eng)“

Clothes for Crossing a Medium-Size River” is a fashion line of restructured second-hand clothing, created through a number of discussions and a series of walks in the city of Uzhhorod, Ukraine. It is a result of collaborative work by the New York-based artist Daniel Bozhkov and six artists, filmmakers and designers based in Uzhhorod. They called their temporary collective Uzhhorod 7+, to acknowledge the seven members: Daniel Bozhkov, Petro Ryaska, Anton Humenyuk, Anetta Light, Attila Hazhlinsky, Anastasia Kostiv, and Tommi Hazslinszky, plus additional collaborators that have been helping along the way with ideas and expertise.The COVID-19 pandemic did not allow Daniel to travel to Uzhhorod, but he was able to mentally walk through the city, many times, with the help of the group, orienting himself and mapping the place via the locations of all 24 second-hand clothes stores on both sides of river Uzh.Uzhhorod – the capital of Transcarpathian region in Western Ukraine - is a city that has frequently changed hands in the past between The Kingdom of Hungary, Austro-Hungarian Empire, Czechoslovakia, and later Soviet Union. In contemporary Ukraine, it has turned into a trade post, a stop on a “reverse Silk Road”, a portal through which vast amounts of second-hand clothes pass through, starting their journey in Western, Northern and Central Europe: Switzerland, Sweden, Great Britain, Germany, Hungary and Poland, and spreading deep into Ukraine.Uzhhorod 7+ has been meeting bi-weekly in the last three months to discuss their research on topics ranging from the local logging industry and the smuggling across the border via underground tunnels, to the elegant district of Maly Galagov - built in 1930s by adventurous Czech Modern architects - a current bid for UNESCO heritage site, to the endangered Black Stork (Ciconia nigra) that was recently spotted in the river Uzh, its numbers suffering from the plastic refuse that has been building in the waters.Seven of these topics have crystalized into characters that became the base for designing the garments of “Clothes for Crossing a Medium-Size River”: Stone Frogs Skipper, Five-in-One, Modern Ghost of Maly Galagov, Black Stork, Suite for Waiting, Promenade Couple. The fashion line will be presented during a walk-through town, crossing the river Uzh several times from the Hungarian and Czechoslovakian Old town to the former Soviet side full of apartment blocks in Sotz Beton-Brute, walking along Linden Alley - the longest continuous line of Linden trees in Europe that stretches to 2.2 km. One of the garments, Suite for Crossing the Other River (Spiritual Crossing), is meant for crossing another river that carry the name Uzh. This other river flows in Northern Ukraine, more than 800 km away from Uzhhorod, and passes through the city of Pripyat, near which on Saturday, April 26, 1986 occurred the Chernobyl Disaster, caused by nuclear accident at the No. 4 reactor in the Chernobyl Nuclear Power Plant. Unlike hitokage no ishi 人影の石, The Human Shadow Etched in Stone as a result of the flash when the atomic bomb was dropped over Hiroshima, the garments of “Clothes for Crossing a Medium-Size River” aim to cross the river many times and not leave a dark residue.

Програма Інтроспекція Культурного Капіталу ССІ створена завдяки фінансовій підтримці Посольства США в м.Київ U.S. Embassy Kyiv Ukraine

[somefunnyshits]

На приемен конкурс в МВР, пред комисията се явили трима кандидати. Единият от тях бил „наш човек“, вторият бил познат, а третият напълно непознат. Комисията задала въпрос на първия кандидат. – Първата атомна бомба, над Япония ли е била хвърлена? Кандидатът уверено отговорил: – Не! – Помислете си отново! – Не! – Пак си помислете! – Не! Комисията написала заключение: „Тъп, но много упорит! Идеален е за служител.“ Явил се вторият кандидат и комисията го попитала: – Първата атомна бомба над Япония ли е хвърлена? – Да! – Над кои градове? – Над Хирошима и Нагазаки. Комисията написала заключение: „Знае, но да се провери откъде и ще помислим дали да се назначи.“ Явил се и третият кандидат и комисията го попитала: – Първата атомна бомба над Япония ли е хвърлена? – Да, разбира се! – А над кои градове? – Над Хирошима и Нагазаки. – А колко са били жертвите? – 345 568 – отговорил уверено кандидата. – А можете ли да ги изброите поименно? – Не, не мога… Комисията написала заключение: „Не знае, не можем да го назначим.“

http://frazi-bg.blogspot.com/2017/11/blog-post_10.html

[petarnizamov]

Петър Низамов : История на СТУДЕНАТА ВОЙНА 1947-1991 година

Петър Низамов : История на СТУДЕНАТА ВОЙНА 1947-1991 година

СТУДЕНАТА ВОЙНА 1947-1991 г. - автор Петър Низамов ✅✅✅Сталин съветизира насилствено източно-европейските страни. Сталинският терор се подхранва от въображаеми заговори, присъди без съд, масови заточения.  1948г. ✅✅✅През февруари 1948г. е нанесен Пражкият удар. Макар и с малцинство, комунистите завземат властта в Чехословакия! ✅✅✅За да спре настъплението на комунизма, ген. Маршал убеждава Америка да подпомогне финансово възстановяването на Европа, която в разстояние на половин век е водила вече две граждански войни срещу самата себе си.   ✅✅✅През Юли 1948г. блокадата на Берлин затвърждава разделянето на Европа и Света на два блока. В продължение на 1 година градът е снабдяван с продоволствия чрез един внушителен въздушен мост. Кризата ражда две независими германски държави и накара западните сили да създадат Атлантическия пакт (НАТО). И тъкмо навреме! ✅✅✅Само след 3 месеца Съветският съюз взривява първата си атомна бомба. Двамата свръх-големи притежават едно и също оръжие. ✅✅✅✅✅✅✅✅✅Занапред Светът ще живее в страх от взаимно унищожение. 1950г. ✅✅✅ На 25 Юни 1950г. Северна Корея - комунистическа страна, нахлува в Южна Корея - съюзник на САЩ. Маккартър и американската армия се намесват. Това е първият въоръжен сблъсък на Студената война. ( автор Петър Низамов ) ✅✅✅Една година по-късно, Китай - страната на Мао, тича на помощ на комунистите, които са на прага на поражението. Всички мислят, че ядреният конфликт е неизбежен. В последна сметка, Корейската война завършва наравно. 1954г. ✅✅✅В Индокитай конфликтът между Франция е националистите-комунисти от движението Виетконг на Хо Ши Мин обещава да бъде вечен. На 7 Май 1954г. френският експедиционен корпус е обкръжен в долината Дием Бием Фу (Dien Bien Phu) ... Това е краят на френското присъствие в Индокитай. Франция извлича поука от поражението и сключва примирие през Юли същата година. ( автор Петър Низамов ) 1955г. ✅✅✅Новите държави, родени от деколонизацията, се срещат в Бандунг. Тази среща утвърждава ролята на Третия Свят с независимост към двата блока. ✅✅✅На 5 март 1953 г. смъртта грабва Сталин в следствие на обикновен мозъчен кръвоизлив. Оказва се, че Богът на комунистите е смъртен. Скръбта на обикновените хора е искрена. Сякаш е изчезнал техният общ баща. Какво ще правят без него? Целият Свят отдава почит над паметта на един колос. ✅✅✅Но след под малко от 3 години, Никита Хрусчов - вече едновластен господар в Кремъл, повдига маската на тиранина. Посред нощ, пред смаяните делегати на ХХ-тия конгрес на КПСС, Хрусчов изобличава престъпленията на Сталин. Изумлението е огромно в цялото "комунистическо семейство". Много скоро страните от Източна Европа се раздвижват... 1956г. ✅✅✅Унгария крещи в омразата си към режима и иска свободата си. След нощта на бунта, на сутринта първите съветски танкове форсират Дунава. Тълпата се снабдява с пушки от казармите. В Будапеща започват жестоки улични боеве. Обзет от паника, Кремъл изгонва ръководителите-сталинисти и оттегля своите танкове. В тази минута цяла Унгария вярва, че отново е извоювала свободата си. ✅✅✅Блокадата на Суецкия канал отклонява вниманието на Света от въстанието. Франция и Англия се решават на военна намеса заедно с Израел. Операцията е военен успех, но и дипломатическо фиаско. САЩ осъждат интервенцията , внасяйки смут и разцепление в западния лагер. ✅✅✅Москва не пропуска случая. В зората на 4 Ноември стотици танкове се стоварват върху Будапеща. В��станието е смазано... Унгария остава в "Социалистическия Райх". Всъщност, Унгария е била пожертвана върху олтара на мирното съвместно съществуване. Подобно на Украйна сега. ( автор Петър Низамов ) ✅✅✅Хрусчов и Айзенхауер наистина са смекчили малко тона на Студената война. ✅✅✅Америка още вярва в своето военно превъзходство, но русите първи произвеждат ракетата, изпратила спътник сред Звездите в Космоса. Гагарин символизира един тържествуващ Съветски съюз. А г-н Хрусчов ласкае или заплашва... Според обстоятелствата. Петър Низамов 1960г. ✅✅✅Светът заживява с телевизията...Чарът и обаянието навлизат в Белия дом с избирането на президента Кенеди. Америка се е съмнявала. Усмивката на нейния нов президент ще и върне самоувереността, Кенеди решава, че САЩ ще бъдат първи на Луната. 1961г. ✅✅✅През 1961г. във Виена с състоя среща на върха. Хрусчов иска да изпробва младия президент, който му изглежда малко крехък. Срещата не минава много добре. ✅✅✅Много скоро Москва качва напрежението в Берлин. За една нощ градът е разполовен от стената на срама. 1962г. ✅✅✅На няколко километра от американските брегове, един комунист - Фидел Кастро е взел властта в Куба. Америка изгубва съня си. Хрусчов ще се опита да нанесе още един голям удар... През Октомври 1962г. САЩ вече са сигурни. Русите са разположили ядрени ракети пред вратите на нейния дом. Ако са разчитали на неопитността на новия президент, то неговият отговор ще ги разочарова. Американците решават да организират блокада на острова. Светът е на ръба от войната. Но в последна сметка, г-н Хрусчов решава да си прибере ракетите. "В отговор на политика на СССР, политиката на САЩ ще бъде развитието на ядрените оръжия за да поддържа едно военно превъзходство, способно да защити свободния свят от всяка възможна агресия" - Кенеди (Ноември 1962г.) ✅✅✅На 22 Ноември 1963г. Америка е поразена в сърцето. След 1000 дни президентство, Джон Кенеди напуска живота преждевременно. Убит е в Далас. ✅✅✅Алжирският пчелен кошер ще върне към деловата работа лидера на свободна Франция - ген. Де Гол. Но вярва ли наистина Де Гол, че може да задържи Алжир за Франция... Наистина, в страната бунтът е почти увладян, но с голямото движение на деколонизацията независимостта изглежда неизбежна. Де Гол предлага самоопределение, но бунтът избухва в гр. Алжир и част от френската армия счита, че е предадедна. Насилието, атентатите не могат да попречат на Евианските споразумения през Март 1962г. На 3 Юли Алжир става свободен. ( автор Петър Низамов ) ✅✅✅Бен Белла - водачът на въстанието става неговия пръв президент. ✅✅✅Де Гол е успял безболезнено да извърши деколонизацията в другата част в черна Африка. Общността запазва сътрудничеството си с Франция. За сметка на това, подклаждана от Америка, в Конго избухва гражданска война. Убит е младият президент Умумба. На власт се изкача ген. Мбуто - близък до Запада. ✅✅✅Нова Африка навлиза в период на насилие и преврати, които я превръщат в бедставащият континент на века. ✅✅✅Де Гол и Аденуер - двамата големи строители на немско-френското помирение. Вражда, която предизвика две световни войни. ✅✅✅Но в Москва Хрусчов има грижи с Китай. Усмивките и ръкостисакнията не могат да скрият идеологическата надпревара и взаимните опасения. ✅✅✅Първата китайска атомна бомба е взривена през 1964г. ✅Зад паравана на пропагандата, китайската революция не се чувства добре, а авторитетът на Мао е оспорван. За да отстрани своите опоненти, старият лидер лансира т.нар. "Културната революция". ✅Хунвейб̀ините, размахващи книжки с мислите на Мао, искат връщане към идеологическата чистота. ✅Скоро страната затъва в анархия. За да въведе ред, Мао е принуден на повика армията. ✅От чистки към репресии. "Културната революция" взима милиони жертви. Китай е на ръба на военната дикттура. Лин Бяо се очертава като наследника на Мао. ✅✅Идологическите различния Пекин-Москва се задълбочават. Всеки ден хиляди китайци протестират пред съветското посолство. Появява се даже заплаха от война между двата комунистически гиганта. Че Гевара пътува до Пекин. Спътникът на Кастро е на мода на Запад. Това е времето, когато световната революция е мечтата на младежта и интелектуалците. ✅✅✅Ценностите назапад са образ и подобие на Америка, чиято война във Виетнам е подложена на яросатн критика. ✅✅✅От 1965г., войната е за сметка и в ущърб на САЩ. През м. Юли във Виетнам пристигат близо 200 000 войници. Съединените щати все повече затъват... Щабът на армията иска все повече жива сила, все повече бойна техника. Партизаните в Южен Виетнам получават подкрепа от Севера, подкрепян от Москва. ✅✅✅В тази война Америка ще погуби душата си. ✅През 1967г. американците са вече 600 000 и бомбите за пръв път се изсипват върху Ханой. През Февруари 1968г. се извършва голяма офанзива. Войниците на "Виетконг" са на няколко километра от Сайгон. Нищо не може да попречи на Северен Виетнам да засили своето присъствие наюг. ✅✅Америка е затънла в една война, която предизвика протести в цял Свят, включително и сред нейната младеж. Младите американци отхвърлят тази война, която не е тяхна. ✅✅✅С дълги коси и ризи на цветя, това поколение преоткрива противозачатъчното хапче и свободата на нравите. ✅✅✅Америка боледува и от проблема тъмнокожи. ✅На насилието в южните градове, лидерът на движението за граждански права - пасторът Мартин Лутъркинг, отговаря с походи за мир. ✅Мартин Лутъркинг пада убит в Мемфис на 4 февруари 1968г. Никой друг човек не е издигал толкова високо каузата на тъмнокожите в САЩ. ✅✅✅Заедно с болната Америка, целият западен свят се оказва в положението на обвиняем и започва да се съмнява в своите стойности. ( автор Петър Низамов ) И в Япония, и в Европа, това поколение от края на 60-те години излиза на улицата и оспорва понякога яростно буржоазните власти. ✅Виетнам на Хо Ши Мин и споменът за Ленин са начело на протестните шествия. ✅✅✅В Париж, през 1968г. младежта живее с мечтите на Мао и Че Гевара, а майските събития разтърсват режима. Събитията се развиват така, сякаш свободата и благоденствието са изчерпали своя шанс в очите на тези бунтари, които никога не са виждаи друго. ✅✅✅През пролетта на същата година в Прага, един народ, лишен не само от изобилието, ами и от елементарни неща, отново заживява с надежда. Пражката пролет се олицетворява от един човек - Алексндър Дупчек. Отначало Брежнев, който царува в Кремъл, пипа с ръкавици. В този момент Дупчек вярва, че е изтръгнал малко свобода от съветския господар. Срещата завършва със затрогващо единодушие. Но това са само илюзии. ✅✅Съветските танкове навлизат в Чехословакия на 24 Август. Дупчек призовава населението да не оказва никаква съпротива на войниците от Варшавския договор. ✅Войските на интервентите са очаквали да попаднат във въстанала страна, но се сблъскват с въпросите, с оскръбленията на един народ с голи ръце, вбесен от своето безсилие. ✅Руснаците привикват Дупчек в Кремъл и погребват "пролетта". Чехословакия е "нормализирана". ✅✅✅През същата година в Белия дом виза Никсън. С него политиката във Виетнам ще се промени и "двамата големи" ще си проговорят. ✅Царуването на Никсън започва с американския филм "Космоса". В центровете на Свободна България трябва най-високо да се извисява само Апостолът на тази свобода ✅✅✅Нийл Армстронг и пилоти Майкъл Колинс и Едуин Олдрин се готвят да изпълнят обещанито, което Кенеди е дал на САЩ. На 16 юли 1969 г. огромната ракета се изтръгва от планетата Земя в посока Луната. Няколко дни по-късно 500 млн. зрители виждат историческата крачка на Нийл Армстронг. Заедно с американския флаг, астронавтите оставят на Луната и надпис, който казва: "Дойдохме с мир в името на цялото човечество!" ✅Никсън иска мир и във Виетнам като учудва света с пътуването си до Пекин. Никсън изминава дълъг път, който довежда до мирните преговори в Париж. ✅Южен Виетнам се оказва сам. Комунистите ще го глътнат на един залък. ✅Блестящо преизбран, Никсън няма да завърши своя мандат след скандала с подслушване "Луотъргейт". ✅Печатът разкрива поредица от политичски и финансови злоупотреби, които скандализират Америка. "Уотъргейт" принуждава президентът да подаде оставка. Никсън е започнал разведряването по отншение на комунистическия свят, а оставя една отворена рана в САЩ, който се съмнява в своите институции. ✅Сайгон пада на 30 април 1975г. Без САЩ, Южен Виетнам е удържал само две години. В неописуема паника, последните американски военни напускат посолството, когато комунистическите танкове са вече в покрайнините на града. ✅За да не попаднат в ръцете на противника, хеликоптерите са потопени в морето. ✅✅Америка е унизена. Първата западна военна сила се е оказала неспособна да победи една народна армия. На нея ще и трябват много години за да преодолее тази травма. ( автор Петър Низамов ) ✅✅✅Създаването на Израел е направило от палестинците народ без земя и държава. Омразата към евреите, която се ражда в тез�� лагери превръща Близкия изток в „барутен погреб“. ✅✅През 1967г. полк. Насар запалва арабския свят и пуска своята армия през Суецкия канал. Кралят на Йордания е зад него. ❌❌❌Израел, на същия ден, без да изчаква обявяването на война хвърля своите танкове в пустинята и бомбардира египетската авиация, която даже не е имала време да излети. Войната трае само шест дни. Победителят Израел отново разширява границите си, окупирайки Синай, Голанстките възвишения и половината от Йордания. Това унизително поражение още повече засилва озлоблението на арабите. Палестинското движение на Ясер Арафат за да получи вниманието на Света поема пътя на терористичните актове. ✅Президентът на Египет - Садат, наследил Насар, скъсва отношенията си със Съветския съюз и се сближава със Съединените щати. ✅✅✅През 1973г. избухва поредния Израело-Арабски конфликт. Арабската коалиция пак е победена, но този път египетската армия се е била храбро. ✅✅Президентът Садат може с вдигната глава да направи своето историческо пътуване до Йерусалим. После идва ред на смайващия жест на арабския държавен глава, който говори за мир на израелските депутати. „Дойдох при вас за да изградим заедно справедлив и траен мир и да избегнем всяко кръвопролитие.“ Египет и Израел ще подпишат мир една година по-късно. ✅✅✅В това време Иран преживява големи сътресения. Иранският шах посвещава голяма част от петро-доларите си за модернизация на страната и принуждава своите противници да замлъкнат с помощта на армията и тайната полиция. ✅Модерният Иран шокира мюсюлманските касти, които са въодушевени от речите на един духовен водач – Аятолах Хомейни. ✅През 1979г. положението става неудържимо. Шахът е принуден да напусне Техеран. ✅Емигрант във Франция – Хомейни се подготвя за победоносно завръщане в Иран. Чакат го милиони поклонници. Те за малко не го задушават при посрещането му. ✅Установена е ислямска власт. След приумиците на шаха, идва ред на фанатизма на моллите. ( автор Петър Низамов ) ✅Яростта на „съдника“ Хомейни ще върне Иран в Средновековието. Скоро Хомейни ще хвърли своите стражи на революцията срещу големия американски Сатана. Опустошено е американското посолство, а десетки дипломати са взети за заложници. Ислямският екстремизъм с обезпокояваща сила се връща на световната сцена. ✅✅✅В Ирак с идването на Садам Хюсеин се е установила военна и светска власт. Целта е все същата – възстановяване на единството на Арабския свят. ✅Между Ирак и Иран сблъсъкът е неизбежен. Войната между двете страни избухва през 1980г. Тя ще трае 8 години и ще вземе милиони жертви. ✅✅✅На 26 декември 1979г. Кремъл нанася своя удар в Афганистан. Брежнев е мислил, че може да се възползва от отслабената Америка и от наивността на президента Картър.

Подготовка на Руско-турската освободителна война 1877-78 г.Подготовка на Руско-турската освободителна война: Известно е определението на Руско-турската освободителна война като дипломация с други средства. Войната за освобождението ни от 1877-78г. не прави изключение. Read the full article

[gunsinfo]

Смъртоносната "Снежна Топка" Част2

Преди повече от 60 години Съветската армия нанася ядрен удар по Русия Преводна статия оригинал- тук Към Част 1

Два дни по-късно, на 17.09.1954 г. - във вестник "Правда" е напечатано следното съобщение от ТАСС: "В съответствие с плана за научно-технически и експериментални работи преди няколко дни в Съветския Съюз се проведе изпитание на един от видовете атомно оръжие. Целта на изпитаяниета беше изучаването действието на атомния взрив. При изпитанието са получени ценни резултати, които ще помогнат на съветските учени и инжинери успешно да решат задачата по защита от атомно нападение".

Жителите на околните на 2/3ти изпепелени села дърво по дърво пренесли специално построените за тях на нови места къщи - обратно на родните си и вече заразени места, Събрат от полетата радиоактивното зърно, изпечените в земята картофи... Още дълго старците от Богдановка, Фьодоровка и ��орочинско си спомняли за странно светещите дърва. Дървата за огрев, наредени от събран района дървен материал през нощта светели с призрачна зеленикава светлина.

Мишки, плъхове, зайци, овце крави, коне, че даже и насекоми, които са били в района на взрива - после се подлагат на щателни изследвания… "След ученията преминахме през дозиметричен контрол, спомня си Николай Пильщиков. — Доста повече внимание специалистите отделиха на раздадените ни предварително хранителни пакети, които бяха облицовани в почти двусантиметрова гума… Веднага ни го взеха и си го прибраха за изследване. на следващия ден всички войници и офицери бяха върнади на регулярен порциона, "деликатесите" изчезнаха. ".

По спомените на Станислав Иванович Казанов, от Тоцки полигон се връщат не в товарни вагони, както са пътували натам, а в нормални цивилни пътнически вагони. При това влакът им е бил пропускан през станциите без ни най налко забавяне. Покрай тях летели станции с празни перони, на които стоял само съответният шеф-гара. Причината била пределно проста - в техният влак, в специален вагон се возел и самият Симеон Михайлович Будьони.

"В Москва на казанската гара ни чакаше парадно посрещане — спомня си Казанов. — Нашите курсанти от сержантското училище не получиха нито знаци за отличие, нито специални удостоверения, нито награди. Благодарността, която казаха, че ни е отпрадена от министъра на отбраната Булганин - също така и не я получихме. "

Летците, които хвърлят бомбата като благодарност получават по един автомобил "Победа". Командирът на екипажа Василий Кутирчев получава лично от ръцете на Булганин орден Ленина и, досрочно,звание полковник.

Резултатите от общовойсковите учения с използване на ядрено оръжие се класифицират като абсолютно секретни.

Защо? Айде да помислим, какво би могъл да разкаже учасник в тези учения? Какво са представлявали? Това всички го знаят. Три дни след взрива, на 17 септември 1954 г. се публикува съобщението от ТАСС. Какво толкова още би могъл да разкаже участникът в ученията? Че бомбата има чудовищна разрушителна сила? Че това кой не го знае? Да допуснем, че някой участник в ученията се изпусне и сподели, че при взрива се образува огнена топка, че светлинното излъчване изпепелява къщи и дървета, разтапя танкова броня, че ударната вълна превръща на талаш цели здания, смачква танковите корпуси и откъсва куполите им. Да допуснем че тази информация в крайна сметка стигне до вражеските разузнавания. Въпрос: а това за тях някаква нова неизвесна информация ли ще е?

Едновременно с това, веднага след ученията, войниците и офицерите, които са учавстват в тях, започват спешно да ги "бракуват" и пенсионират. Първата напаст е била кървавата диария. Не може да разкажеш на доктора за причината, ТАЙНА. Гледа примерно докторът и изненадано констатира - абе като че ли не е е дезинтерия или холера... Човекът се топи пред очите ти, с нищо не може да му помогнеш. Няма какво да прави в армията, такива са ги пращали вкъщи, нека цивилните доктори да се оправят.

Само дето и на цивилните доктори не може да им кажеш.

Следващата напаст е била импотентността. Десетки хиляди млади момчета за секунда стават импотентни. Вярно - за импотентност никого не са изгонили от армията. Но се появяват и къде по-сериозни болести. И то масово. Заради запазването на тайната, в документите на всички участници се правят фалшиви записи, че през септември 1954та година те са се намирали или Далечния Изток, или зад Полярния Кръг, или в Средна Азия. И последствията обикновено са били следните - прибира се да кажем уволненото войниче в родното си село. Мъчи го миличкия неизвесна болест. И с какво изобщо може да му помогне селският фелдшер, ако на войничето даже му е забранено намек да направи за причините за болестта? А и да каже нещо - никой няма да му повярва, тъй като в документите му пише друго, при това със съответстващите печати и подписи заверено. Кой изобщо ще ти повярва, ако документът, издаден от родната Съветска власт те изобличава?! Затова участниците в тези учения тихичко и бързо измират.

Прието е да се смята, че на Тоцкия полигон е имало две категории опитни мишки: десетки хиляди коне, крави, овце, свине, кучета и котки и 45000 (или 60000) войници и офицери. Само че има и още една категория - затворниците.

Разказва бившият съветски капитан Младлен Маркович:

"Началникът на химическата служба на Южно-Уралския военен окръг полковник Чихладзе ме въведе в голям кабинет, където около масата седяха непознати на мен цивилни. Полковникът ме представи на тях, завъртя се и излезна. Предполагам, че на Чихладзе не му се полагаше да знае за предстоящата задача. Непознатите не ми се представиха, и не ми зададоха нито един въпрос. Моето съгласие не беше изискано. Изслушах заповедтта: "От утре се назначавате за началник на курсовете по измерване на радиация при практическо използване на ядрено оръжие към Съветската Армия. Задачата ви е да обучите осъдени затворници как да измерват радиация след взрив на атомна бомба. Ще получите всичко необходимо за извършване на работата." последваха обяснения за моите отговорности, и за неограничените ми права. Всяка проява на неподчинение ми даваше право да разстрелвам подчинените на място без да отговарям пред никого за това. Накрая ми дадоха да подпиша декларация за неразглашение на държавна тайна в срок от 25 години. Тогава бях на 27 години.

И така - непознати лица устно ме назначиха на нещатна длъжност и без какъвто и да било писмен документ ми дадоха задание да обуча редица осъдени лица с неизвесни биографии. Единствената следа на хартия за горното е подписът ми под задължението да мълча.

Контейнерът и апаратурата се охраняваха от двама часови с автомати. Достъпът до територията, на която живеех аз и моите курсанти беше забранен.

Цялата ни защита се състоеше от общовойскови противогаз, синтетични чорапи и хартиена наметка. Посрещнахме въздушната вълна от атомния взрив в открита траншея. И докато "атакуващата фракция" с артилерия и авиация се биеше с "противника" по фланговете, аз със танк се движех към епицентъра. Радиацията в радиус от 10 километра беше завишена, а в епицентъра беше 48 рентгена. След като се върнах в КП (Контролен Пункт - бел.пр.) и доложих на началството за радиационната обстановка - вече с подопените се върнах и повторих пътя до епицентъра, като обозначавахме с флагчета степента на зарязяване на месността. С това моята роля на главно морско свинче на Тоцкия полигон приключи.

Аз не можех да стоя на краката си, когато ответоха осъдените, за тяхната по-нататъчна съдба вече нищо не чух. Сложиха ме на нар, където лежах няколко дни без никаква медицинска помощ. Никой не проведе освидетелстване на степента ми на заразяване. За това, че моето лечение изобщо не е влизало в плановете на Тоцките учения разбрах след цели 40 години, когато успях да изискам ксерокопие от архивния служебен списък, в който черно на бяло пишеше, че от 7ми август, тоест 37 дни преди атомния взрив, съм бил зачислен "на разположение на командващия на Северно-Кавказкия военен окръг". Тоест много далеч от упоменатите събития.

Нищо чудно, че през следващия половин век съдбата ми, както и на хиляди други опитни мишки се игражда от официалната дезинформация и лъжи, скрепени от декларации за неразглашение на държавната тайна. И а си отворил уста - веднага се оказваш престъпник срещу държавата. А цялата тая "държавна тайна" се състои в това, че и до ден днешен нямам къде да живея, че армията, в която останаха младостта и здравето ми, не признава правото ми за лечение в нейните лечебни заведения". ("Литературная газета". 15.09.1999 г.)

— През 1990та от Ленинград, от Комитета на ветераните от подразделения с висок риск, дойде запитване за мъжа ми, - спомня си живеещата в Хабаровск Анна Новомодная. -А към това време вече бяха мина��и 12 години, откакто бях погребала Анатолий Павлович… Мъжът ми ръководеше танков батальон на Тоцките учения. Толя умря през август 78-та. Официално описаха смъртта му - от туберкулоза, не му стигната две години за да изтече срока за подписката за неразглашение на държавна тайна. Добре помня, как през 54-та тяхната войнска част спешно беше пратена с железопътни ешелони на "летен лагер". А когато момчетата се върнаха - всички поголовно започваха да се оплакват от отпадналост, треска, припадъци и блуждаещи болки, които не се поддаваха на точна диагностика. А после започнаха да ги пенсионират по инвалидност и мизерни пенсии. на Толя му откриха тумор в белия дроб... Мъжът ��и въпреки че знаеше за своето облъчване, не можеше да разкаже за това даже на лекуващия си лекар... Аз самата разбрах за това едва след години, че тях, без каквато и да било радиационна защита са ги засилили в епицентъра на ядрения удар, където нивото на радиация е прехвърляло 50 рентгена. Днес вече никои от тези, които са били с мъжа ми през 54та под "ядрения чадър" не са между живите. Станаха инвалиди и умряха от ранни инфаркти, инсулти и рак.

Поради съображения за секретност, никакви изследвания на участвалите в този нехуманен експеримент не се провеждат. Всичко се скрива и премълчава. Загубите сред гражданското население до ден днешен не са извесни с точност. Архивите на районната болница в Тоцк от 1954та до 1980 - са унищожени.

Трето поколение хора, живеещи на Тоцкия полигон, живеят с предразположение към рак.

"В Сорочинският ЗАГС направихме изследване по диагнози на умрелите в продължение на 50 години хора. По онкологични причини от 1952ра година в близките села умират 3209 човека. Веднага след взрива - само два смъртни случая. След това има два пика - един 5-7 години след взрива, втори в началото на 90те години.

Изследвахме и имунологията при децата - сред внуците на хората, преживели взрива. Резултатите ни разтърсиха: в иммунограмите на Сорочинските деца практически отсъвстват натурални килери, които участват в противоракова защита. При децата практически не работи системата интерферон интерферон — защитата на организма от рак. Излиза, че третото поколение след взрива на практика има предразположеност към рак." - разказва професорът от Оренбургската медицинска академия Михаил Скачков.

На участницците на Тоцките учения не се издават никакви документи, и едва през 1990та ги приравняват по степен на инвалидност с участниците в Чернобилската катастрофа.

От 45те хиляди военни, участвали в ученията в момента са живи едва 2 хиляди. Половината от тях официално са признати за инвалиди първа и втора група, 74,5% — имат тежки заболявания на сърдечно съдовата система, включително хипертония, церебрална артеросклероза, още 20,5% — имат болести на храносмилателната система, у 4,5% — имат злокачествено образования и болести на кръвта.

Официалните Лубянски историци призовават историята да се пише само опирайки се на документи (Лубянка - централата на КГБ, сегашното ФСБ - бел.пр.). И това е правилно ужаваеми другари. Само че трябва да се има предвид и простият факт, че нашата власт не се слави с особена чесност. Тя милата нищо не й струва да лъже. Съдбата на участниците в събитията на Тоцкия полигон е блестящ пример за това, образец за масова фалшификация на документи. Властта се защити от престъплението си с две стени - със задължаването на участниците да мълчат и с фалшивите документи.

Защо десетки хиляди участници са накарани да подпишат клетви да мълчат за 25 години?

За да не му досаждат на Жуков инвалиди. За да си живее Жуков спокойно, и да си пише книжки за това, как обича своя народ, прекрасната си Родина, мъдрата Комунистическа партия и Централния й Комитет.

Комунистическите агитатори в съвременна Русия облъчват младото поколение, че не трябва да се притесняват заради Жуков. Комунистите казват - във всяко семейство си има урод, всяка нация е раждала чудовища. В Германия са си имали Хитлер, а у нас Жуков.

И изглежда логично на пръв поглед. Нацистите провеждат престъпни експерименти върху хора, и Жуков провежда престъпни експерименти върху хора. Изглеждат като мерзавци от един калибър.

Но нека да обърнем внимание и на разликите. Хитлеристите провеждат престъпни експерименти върху хора, но не в такива мащаби като Жуков. И няма сведения Хитлер лично да е присъствал на тях. А Жуков е присъствал. И на мястото на тези експерименти сме завинтили не една и две мраморни дъски. И ни карат да се гордеем с тях.

Също така - хитлеристите ползват за своите експерименти хора, които смятат за врагове.

А Жуков използва своите...

Преди 20 години, в Тоцк, където е епицентърът на взрива, установяват паметен знак - Стела с камбани. на 14ти септември камбаните ще звънят в памет на всички, пострадали от радиацията в Тоцк, Семипалатинскм Новоземелск, Капустин-Яр и Ладожския полигони.

Източници: Правда полигона смерти 50 лет назад СССР провел операцию "Снежок": погибли 43 000 советских солдат Отрицательное чудо Тоцкий полигон

[eu-ukraine]

Путін не втомлюється повторювати, що готовий почати атомну війну

...Путін не втомлюється повторювати, що готовий почати атомну війну проти Америки. Піонтковський вважає, що це можливо. Слава Рабинович - що неминуче. Російський народ тріумфує. Мавпа, що вкрала пістолет, теж може вважати себе найрозумнішою, адже потенційно здатна застрелити винахідника цього самого пістолета. З краденою річчю завжди поводяться з безвідповідальною легкістю. Це безпосередньо стосується й історії з росіянами та атомною бомбою. У російській пропаганді ви прочитаєте, що ядерна зброя - це "наше усе". Творіння російського генія! СУДОПЛАТОВ: НІЛЬС БОР - НАШ АГЕНТ! Про те, що Берія і Курчатов збирали бомбу за вкраденими в Америці кресленнями, пишуть мало. Хоча, чом би не повихвалятися силою радянської розвідки? На початку 90-х це і було зроблено. У жовтні 1992 року у "Московских новостях" з'явилася стаття "Секрети Лос-Аламоса, розкриті радянською розвідкою, виявилися неоцінимими для Курчатова і його команди". А трохи пізніше в "Независимой газете" ще категоричніше: "СРСР все-таки вкрав ядерну технологію в американців". Тут же були опубліковані документи, від яких волосся на головах деяких кремлівських правителів стало дибки. Як пишуть російські історики, уряд спробував вилучити наклад. Аргументи були цікаві. Дещо утрирувано вони звучать так: прочитавши це, кожен терорист легко зможе зібрати атомну бомбу самостійно. Але варто почати. Ледве все стихло, як в 1994-му у США вийшла книга спогадів Павла Судоплатова - того самого головного радянського терориста, на чиїй совісті кров Коновальця, Шумського, Шухевича. У книзі відверто стверджувалося, що майже усі головні ватажки так званого "Манхеттенського проекту" - Роберт Оппенгеймер, Нільс Бор, Енріко Фермі, Лео Сілард та ін. були агентами радянської розвідки. Не мало не багато. Років на 20 про тему ядерного шпигунства забули. Але восени 2013-го російська редакція Радіо Свобода провела з цього приводу справжнє історичне розслідування. Воно вилилося в авторський цикл програм Володимира Тольця за участю видатних істориків розвідки. Виходили вони в ефір саме у ті дні, коли в Україні вирував Майдан. Про нього в передачах - ні слова. Тоді ніхто і подумати не міг, що шпигунські пристрасті далекої історії наберуть такої інфернальної актуальності сьогодні, змусять по-новому оцінити як героїв, так і жертв тих подій. У річницю перших ядерних вибухів над Хіросімою і Нагасакі саме час згадати, хто винен у тому, що атомна війна сьогодні знову встала на порядок денний. ХОЧЕШ У ШПИГУНИ? ЗВЕРНИСЯ У ПАРТКОМ У Радянському Союзі про "Манхеттенський проект" майже не писалося. Але одному з авторів цих рядків пощастило. Його батько працював в аналогічному радянському проекті, і вдома весь час були перекладені російською мовою мемуари батьків першої атомної бомби - генерала Гровза, нобелівського лауреата Лоуренса та інших. Досі дивує одне: статті й книги про проект до середини 50-х вільно видавалися в Америці, в них згадувалися такі подробиці, за які в СРСР вже тричі розстріляли б. Швидше за все, відчуваючи ейфорію від виграної Другої світової, американці довго не бачили в особі Радянського Союзу майбутнього ворога. Працювати над атомною бомбою американці й англійці почали ще в 1939 році. У серпні 1941 року Черчилль і Рузвельт домовилися перевести усі роботи у США. В 1943-му це вилилося в проект "Манхеттен", який очолили Роберт Оппенгеймер і згаданий вже Леслі Гровз. Рузвельт особисто контролював роботи, в яких брало участь близько 125 тисяч осіб. Перші три атомні бомби називалися "Гаджет" (підірвана на випробувальному полігоні), "Малюк" (скинутий на Хіросіму) і "Товстун" (Нагасакі). Усе було дуже засекречено. Але вже в 1941 році радянська агентура сіла на хвіст американським і англійським фізикам. А першу інформацію про це відомство Лаврентія Берії отримало від... Компартії США. ФБР капітально прогавило. Практично всю війну воно полювало на агентів Німеччини та Японії, а радянських не помічало. Союзники нібито. І ті розвернули скажену діяльність. Вербувати особливо нікого не доводилося, охочі натовпами йшли самі. На 99,9% це були місцеві комуністи. У партійних офісах розміщувалися явки, місця зустрічей агентів з кур'єрами з центру. Найцікавіше, що гроші (як свідчать архіви радянської розвідки) агентам зазвичай не платили. Комуністи були настільки заморочені сталінською пропагандою, що здавали ворогам усі військові секрети виключно заради перемоги світової революції. В одному з шифрувань в Центр, що збереглося в архівах, резидент нарікає, що інший агент недостатньо активно читає літературу з теорії міжнародного комуністичного руху, і це його, резидента, серйозно занепокоїло. З інших донесень можна зробити висновок, що вони взагалі нічого окрім комуністичної літератури у своєму житті не читали... У шифрованих донесеннях НКВС американську компартію називали не інакше як "корпорація", американських комуністів - "місцеві земляки". У відомстві Берії взагалі сиділи жартівники. ФБР вони заради конспірації, наприклад, називали "Хатою", а самого Лаврентія Павловича то "Петро", то "Павло". Будь-який комуніст, який бажав із власної волі стати шпигуном Кремля (таких називали "ініціативниками"), просто йшов і говорив про це своєму парторгу. Саме так почав свою шпигунську діяльність один з найсерйозніших атомних агентів СРСР Теодор Холл. У 1944 році він закінчив Гарвард у віці 18 років. Після цього отримав роботу в атомному проекті в Лос-Аламосі. Восени 1944 року в якості "ініціативника" вирішив попрацювати на Совєти. Зібравши велике портфоліо з атомних питань, він спочатку показав його в офісі американської Компартії, але там його відфутболили в "Арткіно", контору, що займалася демонстрацією в Америці радянських фільмів, де документами теж не зацікавилися. Після довгих блукань по кабінетах, шпигун, який майже зневірився, все ж випадково потрапив на журналіста "Русского голоса", який виявився агентом-вербувальником НКВС. Те ж саме відбувалося і в Англії. Трьома роками раніше, влітку 1941-го ще більш відомий у майбутньому агент Клаус Фукс так само з'явився на квартирі свого комуністичного начальника і попросив: "Зв'яжи мене, товариш, будь ласка, з якимось росіянином. Я працюю у Берлінському університеті, де ведуться дослідження для створення бомби величезної дії". Воістину, кращі шпигуни і зрадники батьківщини виходять з комуністів! Підлеглим Берії залишалося тільки писати бравурні звіти. За деякими даними, в 1941году радянська агентурна мережа у США включала 221 агента, з яких більш як 40 були технічними фахівцями. Американський атомний проект був буквально прохідним двором для радянських шпигунів! У різних публікаціях називається безліч імен причетних до нього - це і відома шпигунська пара Коенів, і австрійський фізик і радянський шпигун Енгельберт Брода, і завербований Розенбергами інженер атомного проекту Макнатт. У Британії діяла група Алана Мея, доктор Джон Хічкок Чепин і сила-силенна інших. Серед них були чиновники в міністерствах, співробітники Управління стратегічних служб, учені, адвокати, інженери, журналісти, домогосподарки. Багато хто займався бізнесом, пов'язаним якимсь чином з СРСР. СІМЕЙНИЙ ПІДРЯД РОЗЕНБЕРГІВ Звичайно, найвідомішими атомними шпигунами, які працювали на Сталіна, вважається пара Розенбергів - Юліус і його дружина Етель (до одруження Грінгласс). Розенберг був випускником інженерного коледжу і активістом американського комсомолу (виявляється, існував і такий!) Разом з однокурсниками його відправили на оборонні роботи. Весь вільний час Юліус роздумував над тим, як допомогти Радянському Союзу. І (звичайно ж) через компартію США вийшов на резидента радянської розвідки Якова Голоса. Брат Етель, Девід Грінгласс, який працював на атомному об'єкті Лос-Аламосі, прославився тим, що прийшов на зустріч з шпигунським кур'єром з купою надсекретних паперів. У донесенні кур'єр під пунктом "4" зазначив: "Опис атомної бомби. 22 стр". Простенько та із смаком. Чи не цей документ так налякав в 1992 році російське керівництво? Сімейно-комуністичне підприємство Розенбергів працювало не покладаючи рук - в Росію йшли креслення і описи приладів, пристроїв для збагачення урану, зразки урану і плутонію, хімічних речовин для детонації бомби. А отже головним, хто опікувався радянською атомною програмою - наркому Лаврентію Берії та академіку Курчатову - залишалося тільки «нарізати салат» з доставлених інгредієнтів та приправляти його згідно із вкраденим рецептом. Втім, гідну конкуренцію Розенбергам склав Клаус Фукс, який прибув разом з іншими англійськими атомниками у США і розгорнув небувалу діяльність. Російські історики вважають, що саме він був головним постачальником вишень на ядерний торт Сталіна та Берії. ЯК ВЕРБУВАЛИ КОМУНІСТА ОППЕНГЕЙМЕРА Але Берії цього було мало. Він націлювався на "святе" - Нільса Бора і Роберта Оппенгеймера. З приводу розробки першого мало що відомо. А ось за право вербування глави "Манхеттенського проекту" довго билися, заважаючи один одному, радянські ГРУ та НКВС. Справа-то видавалася марною. Оппенгеймер сам був комуністом (до 1941 року, поки не очолив роботи з атомної бомби) і жив в оточенні комуністів. Членами партії були його дружина Кетрін, її перший чоловік Джозеф Даллет, який загинув в Іспанії, брат Роберта Френк Оппенгеймер, теж фізик з "Манхеттена", дружина Френка... Але, на подив сталінських шпигунів, "комуніст" Оппенгеймер виявився патріотом Америки, і шляхів, щоб його обламати, не знайшли. Хоча, коли усе радянське атомне шпигунство виплило на чисту воду, комісія з розслідування антиамериканської діяльності попила йому чимало крові. Зараз у це важко повірити, але у ті роки до самого останнього моменту американські учені (та що учені - держдеп!) не бачив в Радянському Союзі ворога. У жовтні 1945 року, замучені совістю, американські фізики-ядерники через колишнього віце-президента Воллеса спробували вийти на СРСР з пропозицією: віддати власну атомну зброю під контроль спеціально створеної для цього міжнародної організації! Можете собі уявити? А вже у січні 1946-го в АН СРСР прийшла телеграма від Альберта Ейнштейна, Роберта Оппенгеймера і їх колег з пропозицією: давайте, мовляв, співпрацювати, а спершу напишемо загальну книгу про атомну зброю. Сталін довго вивчав цю телеграму, результатом була відмова "з технічних причин". Що рухало Сталіним? Підозрілість? Страх, що радянські учені після контактів з колегами перекинутися за кордон? Чи просто нічого було запропонувати американцям: адже усе було вкрадене у них?...Очевидно одне - генералісимус і далі покладався на своїх шпигунів-комуністів. Але мережа вже почала на той час тріщати. І слабкою ланкою виявилася жінка. СПРАВЖНЯ АМЕРИКАНКА І ДОБРИЙ БЕРІЯ Елізабет Бентлі була близьким помічником, а потім і коханкою старого радянського агента в США, який займався ядерним шпигунством, Якова Голоса. А коли він несподівано помер від інфаркту, керівництво мережею перейшло до неї. Москва їй вірила, вважаючи переконаною комуністкою. Але там не врахували одного. Уся ��я "американська" комуністична шайка-лійка атомних шпигунів складалася з емігрантів - євреїв, які втекли з Німеччини, угорців, хорватів, норвежців, наших співвітчизників. Усі вони, як говорять, справою віддячили країні, що прихистила їх. І тільки Елізабет була стовідсотковою американкою. Потомственою. Її давні предки були з числа перших американських поселенців. У шифруваннях в Центр співтовариші Ліз по шпигунській діяльності нарікали на її зарозумілість: "Вона схильна розрізняти нас і земляків". Мало того, американських комуністів вона прямо називала "бандою іноземців". Було ще одно: вона самовіддано любила Якова Голоса і саме заради нього готова була вірити і в Сталіна, і у біса, і в комунізм. А коли він помер, усе це втратило для неї значення. Звиклі мати справу із зомбі нквдісти занервували: вони спробували умастити її грошима - нещасними 200 доларами на місяць, в той час як вона була успішною бізнес-вумен. Потім спробували злякати тим, що віднімуть бізнес. Знову промах - тільки розсердили. Не розуміючи, що відбувається, у розвідколах СРСР навіть серйозно обговорювали ідею підібрати і прислати з СРСР для Ліз заміну Голосу - "хорошого мужика", який зуміє утішити нещасну вдову. Нарешті, резидент радянської розвідки Горський написав у Центр: "Враховуючи те, що Мирна (Елізабет) може дуже серйозно нам зашкодити, залишається тільки один найрадикальніший засіб, аби позбавитися від неї". Це був запит на ліквідацію. І ось тут сталося те, що змінило хід історії. Міністр держбезпеки Меркулов, той самий, жорстокий і цинічний негідник, посилаючись на не менш цинічного негідника Берію, - заборонив ліквідацію агентеси. Це, як говорив Штірліц, був провал. Через деякий час, Елізабет здала ФБР усю мережу, після чого, по суті, і почалася повна зачистка у США як радянських шпигунів, так і комуністів в цілому. Доброта (чи що там воно було) вийшла Берії та Меркулову боком. Провал агентурної мережі став приводом звинуватити обох у шпигунстві на користь США. За що їх швиденько і розстріляли. Ім'я Елізабет Бентлі російські історики вже багато років намагаються зганьбити, виставляють її шлюхою, п'яницею (так, пила - але чи не совість її примушувала топити біль у провині?), зрадницею. Якби її тоді "прибрали", як було б добре - "ми б виграли холодну війну". Одне не спало на думку російським історикам: можливо, Елізабет порвала з НКВД, тому що згадала, що вона справжня американка і у неї є батьківщина? ГУБИТЬ ШПИГУНІВ ПИВО Втім, це тільки одна зі сторінок Великого провалу. Перейшов на сторону ворога шифрувальник радянського посольства в Канаді Ігор Гузенко, який "розклався під впливом західного способу життя". Перебіг з кіпою донесень радянської агентури. Здався мучений сумнівами супершпигун Фукс. Англійський детектив Вільям Скардон, не маючи анінайменших доказів його винності, еле��ентарно узяв доктора шпигунських наук " на пушку": запросив у паб і в задушевній розмові запропонував йому очистити душу. Атомний шпигун, ридаючи від розкаяння, з полегшенням покаявся "доброму слідчому"... Ідеологічний цемент марксизму-ленінізму виявився не таким вже і міцним. Сталін, СРСР і комунізм після Другої світової війни різко стали втрачати привабливість. Тим часом масштаби радянського атомного шпигунства з кожним викритим агентом Кремля дедалі більше вражали уяву американської громадськості. Вибух назрівав. Олії у вогонь додала берлінська криза 1948 року, коли Штати і Ради трохи не схльоснулися в клінчі. Вибух в 1949-му побудованої за американськими калькахми атомної бомби посіяв глибоку депресію. А війна, що почалася в 1950-му на Корейському півострові, практично поховала надії на мир - червона мавпа підняла руку з атомною бомбою над кожною американською сім'єю. Радянський Союз і комуністи вже не здавалися такими душками. СКАЖЕНИЙ МАК І одного разу те, що розуміли усі, але боялися собі зізнатися, привселюдно сказав сенатор Маккарті. Розпочатий ним хрестовий похід проти комунізму в Радянському Союзі і нині в РФ називають не інакше як темною епохою маккартизму, шпигуноманії і полювання на відьом. Яка вже тут "манія", якщо самі російські історики стверджують: цифра, яку назвав Маккарті 9 лютого 1950 року, виступаючи у Віллингу, "близька до реальної". А сказав він слова, тепер відомі усім: "У мене на руках список з 205 співробітників Держдепартаменту, які, як виявилося, мають членський квиток, або є безумовно вірними комуністичній партії, але які, незважаючи ні на що, все ще допомагають формувати нашу зовнішню політику". Ось це зрада так зрада! Куди там нашим проти американців!! Хороброго (хай і недалекого) сенатора, добровольця Другої світової як тільки у відомому нам трактуванні історії не називають - і п'яницею, і хамом, і політичним невдахою. Але хіба не вірні його слова, сказані в 1948 році: "Сьогодні ми перебуваємо у стані війни - війни, яка почалася десятиліття тому, війни, яку почали не ми, війни, з якої ми можемо або вийти переможцями, або полягти на полі бою. Нинішня війна в Кореї - лише одна з фаз цієї війни міжнародного безбожного комунізму з нашою вільною цивілізацією?" У кожної країни є свій Парасюк, який говорить з трибуни те, що у усіх на думці... Сьогодні усе бачиться по-іншому. І ще один урок. Пошуки радянських шпигунів в урядових установах Америки закінчилися все-таки дуже демократичними судами. Більшість з радянських атомних шпигунів отримали цілком стерпні терміни, після відсидки багато хто з них займався бізнесом і громадською діяльністю. Супершпигун Фукс, який здав своїх колег, після десятирічного ув’язнення, спокійно переїхав у НДР, де зайнявся викладацькою діяльністю. Провину багатьох, незважаючи на усі зусилля ФБР, довести в суді так і не змогли, і шпигуни примудрилися дожити в достатку і почестях у США років до 90-а, і тільки після їх смерті, за часів Перебудови, коли були розкриті архіви КДБ, стало зрозуміло, хто є хто. МІЛЬЙОНИ ЩЕ ЗАПЛАТЯТЬ... Не повезло тільки подружжю Розенбергів. Вони не розкаялися, як від них чекали, і до кінця заперечували свою провину. Обидва залишалися сталіністами до кінця, і їхня твердість не може не викликати поваги. Кремль спробував пом'якшити ситуацію, задіявши усі свої пропагандистські можливості. Організовані комуністами демонстрації прокотилися по усій Європі. Прохання про помилування підписали Альберт Ейнштейн, Жан-Поль Сартр, Пабло Пікассо, Папа Римський Пій XII. Але суд був невблаганний: пару Розенберг засудили до страти. І це, як пишуть експерти, був чи не єдиний в Америці випадок смертного вироку за зраду батьківщини! Для порівняння: в Радянському Союзі розстріляних за цією статтею було сотні тисяч, а згаданого нами Лаврентія Берію поквапилися стратити ще до оголошення вироку. Не можна без сліз читати листи Етель Розенберг, написані перед стратою двом своїм дітям. Вона б могла не залишати їх сиротами, якби розкаялася, але вірність ідеалам комунізму виявилася для неї важливішоюе. Що ти наробила, Етель! Що ти наробив, Юліусе! Взаємини окремої людської долі зі світовою історією завжди трагічні. Коли б не Розенберги, Сталін, можливо, не отримав би в подарунок страшну зброю. А отже, не було б Корейської війни, розправи над повсталим Будапештом у 57-му, Праги 68-го, Афганістану. Не гинули б тисячі українців сьогодні від російських снарядів. Світ би швидко поставив на місце кремлівського диктатора, який з'їхав з глузду, і не жив би в страху перед можливою ядерною війною. Можливо, саме таке майбутнє подумки побачив, роздумуючи довгі дні над вироком Розенбергам, американський суддя Ірвінг Кауфман, коли звертався до підсудних: "Ваш злочин гірше вбивства. Сплановане вбивство здається дріб'язковим порівняно з вашим злочином. Здійснюючи вбивство, злочинець позбавляє життя тільки свою жертву... Давши росіянам атомну бомбу за роки до того, як вони удосконалили б її самі, ви розв'язали їм руки для агресії в Кореї, що вже забрала 50 000 життів. Мільйони людей ще заплатять своїми життями за вашу зраду. Ваша зрада змінила курс історії…" До цього нічого додати. Євген Якунов, Віктор Мішковський, Київ, Укрінформ