#гозби

[magdalenagigova]

Гала вечеря с гозби от седем региона за Седмицата на турската кухня в София

Седмицата на турската кухня започна с гала вечеря в София Посолството на Република Турция в София беше домакин на официална гала вечеря  в хотел „Рамада“ по случай Седмицата на турската кухня – глобална инициатива за честване на богатото кулинарно наследство на Турция. Седмицата на турската кухня започна с гала вечеря в София Вечерта събра високопоставени лица, културни дейци и дипломатически…

[simonsmilee]

ЕДНА ОТ ЛЮБИМИТЕ МИ ПРИТЧИ... ПРОЧЕТЕТЕ Я ... 🙂 Живял някога един мъж, който имал четири жени.

Четвъртата си жена той обичал най-много. Осигурявал ѝ най-доброто, хранел я с най-добрите гозби, обличал я с най-скъпите дрехи, подарявал най-красивите бижута и задоволявал всичките ѝ капризи.

Мъжът обичал и третата си жена – невероятна красавица. Когато пътувал в други страни, винаги я вземал със себе си, за да могат всички да му завидят, но винаги се боял, че тя ще го напусне и ще избяга при друг.

Мъжът обичал и втората си жена – хитра и всеотдайна. Тя била довереното му лице, умна, винаги доброжелателна и търпелива. Той знаел, че винаги може да се опре на нея, да ѝ се довери в трудни времена. Когато имал проблеми, той споделял всичко с втората си жена, а тя помагала на мъжа си да се справи, била до него в трудните моменти.

Първата била най-силната и мъдрата от всичките му жени. Тя била тиха и незабележима, но винаги била до него. В трудни моменти тя му давала най-много увереност и кураж, най-ценните съвети. Тя била много предана и правела всичко възможно да запази и умножи ое повече богатството. Но, независимо от всичко това, мъжът не я обичал като останалите си три съпруги. Тя го обичала силно и безрезервно, но той с години не се сещал за нея. Никога не я питал от какво се нуждае и много рядко полагал грижи за нея.

Един ден мъжът се разболял тежко и разбрал, че идва краят на живота му. Спомнил си изминатия жизнен ��ът, пълен с разкош и много любов. В последния си час той наредил да извикат една по една всичките му жени.

Най-напред дошла четвъртата – неговата най-голяма любов.

– Обичах те много, повече от всички, грижих се най-много за теб, пазех те… Сега, когато умирам, готова ли си да ме последваш в царството на мъртвите? – попитал я той.

– О, това е невъзможно. Длъж��а съм да те изоставя завинаги. – отговорила жената и излязла от покоите му.

Натъжен, мъжът попитал третата си съпруга:

– Аз ти се възхищавах през целия си живот. Сега, когато умирам, готова ли си да ме последваш в царството на сенките?

– Не! – казала третата съпруга. – Животът е толкова красив! Когато умреш, аз мисля да се омъжа! Ще си намеря нов господар, който да се грижи за мен. Знаеш, че всички искат да ме притежават.

Дошъл ред на втората жена.

– Винаги идвах при теб за помощ и ти винаги ми помагаше и бе най-добрият ми съветник. Сега, когато умирам, готова ли си да ме последваш?

– Мога да дойда с теб само до гроба ти, владетелю мой, и да те погреба с чест. – отговорила жената – Оттам нататък ще трябва да продължиш сам.

Отговорът й ударил мъжа като хиляди светкавици в сърцето. В последния си миг, той осъзнал, че всичките му усилия и грижи за любимите му жени са били напразни.

В този момент се чул глас:

– Ще дойда с теб и ще те последвам, където и да отидеш… до края!

Мъжът видял първата си съпруга – изтощена от скръб, почти неузнаваема. Поразен, казал:

– Трябваше повече внимание да ти отделям, докато можех да го правя! Как допуснах да те пренебрегвам за сметка на другите, които сега ме изоставят?

Извод от притчата:

Всеки един от нас има четири съпруги.

Нашата четвърта съпруга – това е нашето тяло; без значение колко време и усилия ще отделяме за него, за да изглежда добре, тя ще ни напусне, когато умрем.

Нашата трета жена – това са нашата кариера, статус, пари, богатство, социално положение. Когато умрем, те остават за другите.

Втората ни жена – това е нашето семейство и роднини. Без значение колко ни помагат тук, всичко, което могат да направят за нас в сетния ни час, е да ни придружат до гроба.

А първата ни же��а е нашата душа, често пренебрегвана от нас заради преследването на успех, власт, богатство и удоволствия.

Въпреки това, душата е единствената, която ни придружава навсякъде, където и да отидем. Отнасяйте се с внимание и грижи, пазете я, тя е нашият най-голям подарък.

[vilistime]

Тиквени кюфтенца с пармезан и чедър на фурна

Тиквени кюфтенца с пармезан и чедър на фурна, това е една от онези вкусни и мързеливи рецепти, които можеш да приготвиш набързо, да пъхнеш във фурната и да помислиш по-ведро за нещата от живота над чаша вино 😃

Не са ви необходими много продкти, а само:

1 голяма тиквичка;

1 яйце;

около 50 г настъргано сирене чедър;

2 супени лъжици настърган пармезан;

1 супена лъжица кокосово брашно;

сол;

прясно…

[purple-little-fairy]

ПРИТЧА ЗА ЧЕТИРИТЕ ЖЕНИ НА ЦАРЯ

Живял някога един владетел. Той имал четири жени.

Четвъртата си жена той обичал най-много. Осигурявал й най-доброто, хранел я с отбрани гозби, обличал я с най-скъпите дрехи и задоволявал всичките й прищявки.

Другата любимка на царя била третата му жена. Тя била бляскава и самоуверена, а той много се гордеел с нея и полагал много усилия тя да бъде забелязана от другите. Често я показвал на други владетели. Но тя била капризна и непостоянна и той се страхувал, че може да го изостави.

Втората жена на владетеля била добра, нежна и търпелива. Той знаел, че винаги може да се опре на нея и да й се довери в трудни времена. Но понякога я пренебрегвал заради първите две и не й отдавал нужното внимание и обич.

Първата жена на царя била най-силната и мъдрата от всичките му жени. Тя била тиха и незабележима, но винаги била до него. В трудни моменти тя му давала най-много увереност и кураж, и най-ценните съвети. Тя го обичала силно и безрезервно, но той с години не се сещал за нея. Никога не я питал от какво се нуждае и много рядко полагал грижи за нея.

Един ден, царят се разболял тежко и разбрал, че идва краят на живота му. В последния си час той наредил да извикат една по една всичките му жени.

Най-напред дошла четвъртата – неговата най-голяма любимка.

- Обичах те много, повече от всички, грижих се най-много за теб... Знаеш, че умирам. Ще дойдеш ли с мен? – попитал я той.

- О, това е невъзможно. – отговорила жената – съжалявам, но трябва да те изоставя завинаги.

Огорчил се царят и повикал третата си жена. И на нея задал същия въпрос. Но получил подобен, дори още по-разочароващ отговор:

- Не, царю, не мога да дойда с теб. Аз ще си намеря нов господар, който да се грижи за мен. Знаеш, че всички искат да ме притежават.

Дошъл ред на втората жена.

- Ти беше толкова грижовна и търпелива с мен. Аз умирам и искам да те помоля да дойдеш с мен.

- Мога да дойда с теб само до гроба ти, владетелю мой – отговорила жената – Оттам нататък ще трябва да продължиш сам.

Царят бил съкрушен. В последния си миг, той осъзнал, че всичките му усилия и грижи за любимите му жени са били напразни.

В този миг се появила първата му жена. И казала тихо:

- Аз ще дойда с теб, любими мой... Ще бъда с теб винаги, където и да отидеш, каквото и да се случва.

Царят въздъхнал от облекчение и си помислил: „Тря��ваше да се грижа повече за нея, когато все още можех... Как допуснах да я пренебрегвам за сметка на другите, които сега ме изоставят."

Досетихте ли се кои са четирите жени на владетеля и кой е той?

Владетелят е човекът.

Четвъртата жена, за която той се грижи най-усърдно, храни и облича – това е неговото тяло. Когато умира, човек неминуемо се разделя с тялото си.

Третата жена е богатството, общественото положение, славата и притежанията. Колкото и да ги трупаме и гордеем с тях, в края на живота те отиват при друг.

Втората жена са семейството и приятелите. Понякога пренебрегвани, те са там – добри и търпеливи. Но те могат да изпратят човек само до гроба му.

А първата жена е човешката душа. Много често забравена, оставена без храна и подкрепа за сметка на всичко останало, тя може да отслабне, да залинее и дори да боледува. Но е винаги с нас. И след смъртта.

Грижете се за душата си. Не я пренебрегвайте за сметка на ненужни и маловажни неща. Направете я силна и я пазете чиста. Тя е вашият най-силен и верен стожер, най-безценният дар, който ще ви придружава във вечността.

[samozatvoiteochi]

Обичайте родината си! Нищо, че е модерно да се правиш на друг. Искаме да сме по-изтънчени, нали? Да знаем няколко различни езика? Разбира се! Никой не ви спира, но не се отричайте от своето. Обичайте обичаите, народните танци, нашите гори, нашите гозби, нашите планини, нашето море, нашето минало, нашето бъдеще! Има толкова неща с които да се гордеем. Нека допринесем и ние с нещо за бъдещето. Не сме прост народ, просто не сме достатъчно сигурни в себе си, защото мислим, че навсякъде са по- от нас. Опитваме се да се пригодим към чуждото, да го вплетем в нашето дори! Не е така. И ние си имаме култура. Лоши ли са нашите традиции? Нашата природа? Нашият език? Ако не ви харесва нещо, опитайте се да го промените, но не бягайте. Уважавайте се и опознайте това около вас... после ще съжалявате и ще е късно. Осъзнайте се сега... Можем да постигнем велики неща. Аз вярвам.

[timorin11]

Петък вечер е и се приготвям за отпочиващ великденски уикенд! По стара източноправославна традиция, всичките приготовления за празника се извършват в Четвъртък или в Събота. Тази година поради невъзможност да приготвя трапезата за Великден в Събота, я приготвих в аванс през изминалия ден -в Четвъртък. И разбира се-това са стандартните гозби като се има предвид и ко��унака, който тази година ще го закупя утре. Щастлива Петъчна вечер на всички (Разпети Петък) и приятен уикенд! #петъквечер💋💋👑 #разпетипетък🌺🌼🏵️🌷🐤🧡🐣🐥🌞 #яйца #агнешкопечено #спанаксориз #козунак https://www.instagram.com/p/COTVg3rJEk5/?igshid=xwaogmww63px

[stoyanpetrov]

„ФАГОФОБИЯ“ – СТРАХЪТ, ЧЕ ХРАНАТА НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРЕГЛЪТНАТА

Какво характеризира Фагофобията

Терминът „Фагофобия“ има древногръцки произход. Образуван е от съчетанието между понятията: „φαγεῖν‘ - „ям“ и „Φόβος“ - „страх“.

Фагофобията е в категорията на специфичните тревожни разстройства, популярни още като специфични фобии. Характеризира се с проява на тревожност и ирационален страх у хората, породени от мислите им, че няма да могат да преглътнат сдъвканата храна. Това им създава дискомфорт, поради затруднението в храненето, което се явява причина, те да изключват определени групи храни от менюто си.

Характерно за страдащите от фобията е, че изпитват страх още преди да погълнат храната, което формира у тях очаквания, че ще се задяват и изложат. Това е причината, те да се усамотяват по време на хранене.

Симптомите им постоянно се изменят: с течение на времето стават по-чести, което им се отразява на психологическия комфорт, а от там и на качеството им на живот. Наред с тези особености, настъпват и сериозни усложнения в здравословното им състояние.

Не са рядкост случаите, страдащите от Фагофобия да не могат да опишат правилно симптомите си пред лекаря, което дава неточност в снемането на анамнезата им и се отразява на поставянето на диагнозата им. Пример за това може да бъде болката от полепването на храна по хранопровода. Според медицината, това би могло да е Дисфагия, но засегнатите могат да я описват като болезнено преглъщане, известно в медицината като Одинофагия.

Поради сходството в симптомите, Фагофобията бива бъркана с „Псевдодисфагията“ (страх о�� задушаване). Необходимо е да се прави разлика между двете състояния. При Фагофобията страхът е породен от самия процес на преглъщане, докато при Псевдодисфагията страхът се поражда от мисълта, че преглъщането ще доведе до задушаване. Често и на двете фобии им се преписват медицинските диагнози – „Дисфагия“ (трудност при преглъщане) и „Одинофагия“ (болезнено преглъщане).

Какви са симптоми на Фагофобията

Физиологични симптоми:

Увеличена сърдечната честота;

Затруднено дишане;  

Усещане на задух;

Напрежение в мускулите;

Главоболие;

Световъртеж или замаяност;

Повишено изпотяване;

В някои случаи и припадъци;

Болки в стомаха;

Гадене и/или повръщане.

Затруднения при прием на хапчета;

Загуба на интерес към повечето храни и течности;

Видима загуба на тегло;

Тревожност, общо безпокойство, депресия.

Когнитивни симптоми:

В допълнение към физиологичните симптоми, Фагофобията се отличава и с наличието на когнитивни симптоми, засягащи мислите на страдащите, че сдъвканата храна няма да може да бъде преглътната. Именно тези ирационални схващания са причина за задълбочаването на фобията им.

Поведенчески симптоми:

Страдащите от фобията, избягват храни с по-твърда структура, а в по-сериозните случаи, отказват напълно да се хранят;

Избягват да се хранят на обществени места, заобиколени от хора;

Ако им се налага да се хранят в заведение, те избират от менюто храна, която се преглъща лесно (сладолед, кремове, кремсупи, леки десерти и пюрета).

Психологически особености

Поради особеностите в състоянието си, страдащите от фобията, попадат в социална изолация. Те отказват да се срещат с приятелите си, ако ги поканят на обяд или на вечеря. По същата причина избягват да се хранят и със семействата си.

Голяма част тях са преживели травмиращо събитие, свързано с храната. Пример за това може да бъде неволевото връщане на съдържимо от хранопровода или стомаха им обратно към устната им кухина. Според медицината това е Регургитация. Преживяват стрес, тъй като състоянието им не се предхожда от симптоми на гадене и напъни за повръщане, както е при типичното рефлекторно изпразване на съдържанието на стомаха.

Съществуват случаи, при които хората са развили Фагофобия, вследствие на силно стресови преживявания по време на хранене. Например докато са се хранили, неволно са станали свидетели на акт на насилие, грабеж или някакво посегателство върху друг човек.

Друг пример е: човек докато е преглъщал по-��бемно хапче се е случило така, че се е задавил. Вследствие на това той е преживял уплах, които му се е отразил негативно.

Хранене и Фагофобия

При някои страдащи от фобията, страхът им, че няма да могат да преглътнат залъка си, ги заставя да нарязват на ситно храната си и да пасират всички продукти, които ще консумират. Дори накисват хляба във вода, за да са сигурни, че ще го преглътнат без проблем.

Храненето е процес, на който е добре да отдадем сетивата си, за да се насладим на вкуса от храната, докато я сдъвкваме бавно.

Още в миналото, аристократите са се откроявали с наличието на ритуали по време на хранене. Консумирали са бавно сервираните им ястия на трапезата, без да се разсейват с разговори. В съвремието, повечето хора по време на хранене гледат телевизия и разговарят помежду си. Това се отразява на здравето и теглото им.

Според диетолозите, моментът на засищането с храна при хората настъпва около 20 минути след началото на храненето. При бавно регулирано сдъвкване на ястията.

Родителите, понякога сдъвкват по-твърдата храната на малките си деца, защото нямат още зъби, с които да дъвчат. По този начин детето се наслаждава на вкуса й и я поглъща лесно.

Ако се вгледаме в хранителното поведение на растителноядните бозайници, ще установим, че те сдъвкват бавно храната си и тогава я преглъщат, докато хищниците поглъщат цели парчета месо, без ги да дъвчат.

Дъвченето е процес, чрез който храната се смачква и смила с помощта на зъбите. С него започва и първият етап на храносмилането, който цели увеличаване на повърхността на храната, което да позволи по-ефикасното ѝ разграждане от ензимите в стомашно-чревния тракт. Технически, по време на дъвчене, храната се позиционира от бузата и езика между зъбите. С дъвченето храната става по-мека и по-топла, а ензимите в слюнката започват да разграждат въглехидратите в нея. След като се сдъвче добре, храната се преглъща гладко и навлиза в хранопровода. Посредством перисталтиката се пренася към стомаха, където става вторият етап от храносмилането.

Дъвченето е най-вече несъзнателно (полуавтономно) действие, но може да се регулира и съзнателно с помощта на подходящи техники.

Когато човек е изложен на силен стрес и напрежение, се стимулира симпатиковата нервна система. Повишава се сърдечният ритъм (пулс), дишането зачестява, съпроводено от мускулно напрежение. При някои хора тревожността се изразява с мускулно напрежение в областта на врата и шията, което им създава усещане на заседнала буца в гърлото. Този симптом на тревожността, може да засили стр��ха им да преглъщат храната.

Понякога Фагофобията е съпроводена от други особености в хранителното поведение при хората. Тъй да се каже отвращението от даден хранителен продукт. Да вземем за пример хората, насилващи се да се хранят с храна, която ги кара да се чувстват дискомфортно. Случва се при тези, подлагащи се на диети с гозби, които не са по вкуса им, но ги спазват само защото са хит - например сред известните личности от телевизионния екран. Ето защо е необходимо хората да следват препоръките на специалистите по хранене, а не да се подлагат на нездравословни диети, които ги отвеждат до кабинетите на специалистите по психично здраве – психолози и психиатри.

Най-новите изследвания, проведени в САЩ върху страдащите от „Фагофобия“, ни информират, че в някои случаи в мозъка им се наблюдават изменения и то конкретно в областта, отговаряща за функциите на хранопровода. Данните показват, че при 13 % от пациентите, с фобията, са открити действителни аномалии.

Лечение на Фагофобията

Лечението на фобията изисква мултидисциплинарен подход, осъществяван в екип от лекари, диетолози, психолози и психиатри.

За да се диагностицират хората с Фагофобия, е необходимо първо да се извършат обстойни медицински прегледи и изследвания, с които да се установи дали те имат физиологични причини, вследствие на които не могат да преглъщат, или се касае за състояние с психогенен произход. Ако изследванията не открият телесна болест, то страдащите се насочват към консултация с психолог.

При по-тежките случаи и поради опасността от възможни усложнения от Фагофобията, като например екстремната загуба на телесна маса (Анорексия), се препоръчва страдащите от фобията да бъдат подложени на медикаментозна терапия, назначена им от психиатър. Това се налага поради силния страх, който изпитват, придружен от пристъпите на паника, довеждащи ги до отказ да се хранят изобщо, което застрашава здравето и живота им.

Необходима е също така помощта на квалифициран лекар-диетолог, който да изготви подходящ индивидуален хранителен режим с въвеждащи порции при хранене. Като се започва с течна храна – супи, бульони, нектари и течности. Целта е страдащите да придобият увереност в себе си и да свикват постепенно с процеса на преглъщане.

Ключова роля в лечението на Фагофобията е работата с психолог. Основният акцент в нея е поведенческата терапия, с която засегнатите от фобията се учат да придобият увереност в себе си. С придобиването на увереност, стъпка по стъпка в менюто им се добавят и по-гъсти храни. Адаптирайки се към тях, продължават напред, докато стигнат до приема на сухи храни.  

Чрез техниките от когнитивното преструктуриране, страдащите се учат да заместват негативните мисли, че няма да могат да преглътнат храната с други, които са по-положителни. Променяйки негативните си мисли, те променят емоциите, свързани с тях, което ги води до благополучие.

Паралелно с психотерапията, на страдащите от фобията се провежда обучителен тренинг по придобиване на умения и техники за релаксация и отпускане на тялото, целящи да намалят нивото на възбуда на нервната им система.

Неразделна част от мултидисциплинарния подход в лечението на Фагофобията е подкрепата от семейната среда.

Автор: Стоян Петров, психолог

Снимка: webconsultas

[rarefood2020]

Bulgarian stews in Thracian style.

One of my favourite 😍 Bulgarian traditional food.

Български гювечета по тракийски.

Една от любимите ❤️ ми традиционни български🇧🇬 гозби.

[krug-movement]

„МУЛТИКУЛТУРНИЯТ ГРАД” ЗА 12-ти ПЪТ В КЪРДЖАЛИ & 12th edition of the "Multicultural City" Initiative

Тазгодишното издание на съвместната фестивална инициатива „Мултикултурният град” на Арт движение КРЪГ и Община Кърджали, която се провежда ��а 12-ти път,   разширява географската карта на местните културни събития с участници от Лондон и Бурса и „пренасяне” на акции и дейности от Кърджали към Момчилград, Ардино и Ловеч.

Един от гвоздеите в програмата тази година са двете сестри, родени в село Мост и   израснали в Турция, които днес се връщат в родния град, за да представят два различни свята – светът на изкуството и светът на науката.

„Мултукултурният град” се открива на 3 май с изложбата "Pursuit of Liberty" /Стремеж към свобода/ на по-малката от тях Недрет Пекчан, която от години живее и работи в Лондон. Това е първата й самостоятелна изложба в България, а досега е участвала в десетки общи експозиции в различни европейски градове. Завършила е изящни изкуства в университета „Мимар Синан” в Истанбул и е специализирала в Университета Кастилия Ла-Манча в Толедо. На 25 май в Арт галерия Кръг ще бъде представена нестандартна експозиция с текстове и фотографии от изследването на нейната сестра Нергис Имамоглу на тема „Интимни и сакрални пространства на паметта в Източните Родопи”. Нергис в момента е докторантка в Историческия факултет на Университета „Улудаг” в Бурса. Темата на дисертацията й „Православната култура на Балканите през Османския период (по български извори от 18-ти век)”.

На 20 май в програмата на „Мултикултурният град” са предвидени две акции с младежи от СУ „Васил Левски” в Ардино с акцент върху творческото писане и в Духовното училище в Момчилград с акцент върху съдбата на духовните храмове у нас. И двете акции са посветени на Световния ден на културното многообразие за диалог и развитие, който се отбелязва по целия свят от 2001 г. до днес. Ще бъдат обявени и резултатите от областния младежки конкурс „Напиши ми стих и вземи сърцето ми за спомен”, който се осъществява с подкрепата на Министерство на културата.

Снимка: Вилдан Байрямова

На 23 май в рамките на фестивалната програма ще бъде официално открит паметен знак на къщата, в която се е родил Давид Хаим Овадия, поет, преводач и антифашист, и съвместно със СУ „Петко Р. Славейков” ще се проведе литературна акция „Аз вярвам в мълчаливата любов” в негова памет.

Давид Овадия, поет, преводач и антифашист

Церемонията за връчване на наградата „Мултикултурният човек’2019” ще се състои на 7 юни, а второто издание на кулинарния празник „Шатри за приятели” ще представи мултикултурна кухня от бабини гозби на следващия ден.

Програмата от събития ще приключи на 14 юни с гост-изложба на Кръг „Молитви на 5 езика” в Ловеч, която ще бъде представена там по покана на областната управителка г-жа Ваня Събчева.

[magdalenagigova]

Малдивите водят до пристрастяване, твърди оперната певица Гергана Николаева

Гергана Николаева – омагьосана он Малдивите В Покана за пътуване на 19 февруари 2023 по програма Христо Ботев на БНР от 17 часа: Мецосопраното за морския свят, храната, музиката и природата на райските острови. Оля Ал Ахмед за вълшебството на шафрана в иранската кухня. Тюркян Севен за турските бабини гозби в „Щипка серотонин“ Турски бабини гозби с „Щипка серотонин“ Оля Ал Ахмед за вълшебството…

[babapena]

Нова кулинарна рецепта бе публикувана на Кулинар��и рецепти, Готварски рецепти- Рецептите на баба Пена

Нова кулинарна рецепта бе публикувана на https://www.babapena.com/?p=10868

Аспержи с прошуто и кашкавал

Продукти за 4 порции: 1кг аспержи ленти Прошуто 100г кашкавал 1ч.ч. течна сметана сол магданоз мазнина Приготвяне: Аспержи с прошуто и кашкавал, крехки, запечени на фурна. Аспержите се смятат за много изискан зеленчук, поради изключителния си вкус. Известни са на човечеството почти 2000 години....

[kboytube]

Рецепти за ориз с различни продукти

Рецепти за ориз с различни продукти

Оризът, бобът и макароните са базисни храни, с които може да се импровизира. В българската кухня, оризът присъства в множество гозби. Всяка майка е готвила поне веднъж от типичния мазничък ориз с лук, в тавичка. А какво по-хубаво от прясно приготвено мляко с ориз и много канела? Както сами можете да се досетите, оризът намира приложение за всеки вкус и дори може да се намеси във всяка степен…

[ahridabulgaria]

Да споделиш масата си с непознати

Да споделиш масата си с непознати

Интернет платформи създават Airbnb за хранене

снимка: EatWith

Бихте ли платили, за да вечеряте в къщата на непознат? Все повече хора се свързват чрез уебсайтове, за да вечерят в дома на човек, който не е професионален готвач, но готви вкусно домашни гозби. Платформите следват модела на Airbnb и Uber, при който любители кулинари се свързват директно с местни ентусиасти или туристи, които искат да…

[zlablondinka]

Весели празници! Скъпи приятели! Днес е един от най-светлите семейни празници – Бъдни вечер! Бих искала да пожелая на вас и вашите семейства да бъдете много здрави и сплотени! На трапезата, освен вкусни гозби, да има уважение, смирение и любов. Имайте прекрасни празнични дни и една усмихната нова година! С много любов и топло сърце ви поздравявам с тази песен! Честита Коледа! Ели

[24infoposts-blog]

24info

New Post has been published on https://www.24info.co.uk/%d1%81%d1%83%d1%80%d0%be%d0%b2%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d1%80%d0%b8%d0%b1%d0%b0-%d0%bf%d0%b5%d1%80%d1%83%d0%b0%d0%bd%d1%81%d0%ba%d0%b0-%d0%b3%d0%be%d0%b7%d0%b1%d0%b0-%d0%b8%d0%b7%d0%b8%d1%81/

Суровата риба – перуанска гозба, изискано блюдо или лек за махмурлук?

Дума на деня от Дани за 26 юни 2017:  ceviche – традиционно перуанско ястие от сурова риба

Думата на деня за днес е откъс от предстоящата ми книга, посветена на историята, обичаите и културата на инките и на съвременните перуанци; на тяхната кухня, на танците и музиката им; на природните и културните забележителности на Перу; а също на богатия растителен и животински свят в джунглите на Амазонка. Всяка експедиция в дъждовната гора се завръща с няколко нови, непознати за науката вида. Седемдесет и пет процента от растенията и животните в амазонския басейн са неизучени и непознати на света! В книгата ще ви покажа онези от тях, които успях да видя; ще опитаме непознати плодове и гозби, като традиционното перуанско ястие севиче. Претенции, че е тяхно национално блюдо имат обаче и в Еквадор, Венецуела, Боливия и Мексико. Също като „нашата“ баница, за която всеки народ на Балканите твърди, че е негова.

В Европа обаче севичето се асоциира с Перу и от няколко години насам е абсолютен хит в гурме ресторантите. Славата му се дължи на няколко перуански топ готвачи, които започват да преработват традиционни рецепти в своите престижни ресторанти, придавайки им ореола на изискани и скъпи блюда. Нещо подобно се случи с качамака в България – от недолюбвана храна за бедни през военните и следвоенните години, той се превърна в специалитет на добрите ресторанти.

Севиче – от скромно перуанско ястие за народа до а гурме специалитет в изисканите ресторанти.

Перуанските готвачи обаче не спират със севичето, а превръщат друга храна за бедни в абсолютен хит – киноата. Струва ми се, че с това по-скоро направиха мечешка услуга на своите сънародници. От една страна светът полудя по новата супер храна, но заради тази истерия цените на киноата в Перу скочиха тройно. А перуанците обичат киноа и я слагат на всичко; закусват с киноа, правят си салати, супи и гарнитури с нея.

Киноа

Киноа – от храна за бедни до ресторантите с няколко звезди Мишлен

    Повишеното потребление на киноа нямаше да е зле за перуанската икономика, но нещата взеха неочакван обрат. Макар перуанците да са убедени, че снабдяват целия свят с продукта, нещата стоят по друг начин – много държави от ЕС, включително UK започнаха сами да си я отглеждат. За Перу остава утехата, че Лима се превърна в световна кулинарна столица, за което имах възможността да се убедя, че не е клише.

Какво е севиче?

Севиче е сурова, нарязана на дребни кубчета риба, маринована в лайм (зелен лимон), овкусена с чесън, лук, люта чушка, сол и кориандър. Обикновено го сервират като охладено предястие.

Най-подходящи са филетата на нетлъстите риби и задължително е те да са съвсем пресни! Севиче може да се приготви с морски дарове и пилешко месо. Готви се много лесно, но си има своите тънкости. Подходящо е за горещините и е популярно перуанско средство срещу махмурлук.

Перуанците консумират севичето с бира, което не намирам за добра комбинация. Всъщност не е редно да я коментирам, защото не консумирам бира. Смятам, че най-добре му подхожда бяло вино.

Севиче де Перу – перуанско севиче. Гарнитурата към него обикновено е царевични зърна и авокадо

Правопис и фонетични особености на думата

Перуанците произнасят „севиче“ (ceviche) като “себиче” – испанското v е твърдо като б. Възможно е някъде да видите думата написана на български по втория вариант. Едно и също е. Аз се придържам към произношението, популяризирано в английски език.

Колко сурова е рибата?

Под „сурова риба“ моля, не разбирайте риба, отишла в чинията директно от пазарските торби. При приготвянето на севиче няма топлинна преработка, но кулинарите наричат  въздействието на киселината на  маринатата „готвене“. То също както ако правите пържола има своите степени – леко сурово, средно и добре сготвено. В случая резултатът се постига, според времето за мариноване. Ключово важно е рибата да се нареже на дребни и еднакви по големина кубчета, за да може да се маринова и съответно сготви добре. За останалите продукти важи същото, макар че те се добавят последни и не престояват дълго в маринатата.

Севиче се приготвя и от морски дарове

Вкусно ли е севичето?

Бях гледала как приготвят севиче в „Мастър шеф“, но едва след като го опитах,  разбрах че съм открила своя нов гастрономичен фаворит. За първи път пробвах прехваленото блюдо в перуански ресторант на Лондон бридж, където се отбихме преди заминаването си за Перу. Трябваше да добием представа за традиционната кухня и да потренираме с техните напитки. Ресторантът е на петдесетина метра от мястото, където след три седмици щеше да се случи терористичният акт. В лондонското меню не открихме морски свинчета – много европейци и американци се разстройват от такива манджи. Можехме обаче да си поръчаме севиче. Оказа се любов от първо вкусване! Оттогава досега изядох доста севичета, на място в тяхната родина и дори придобих скромен опит в готвенето им при домашни условия. Първото направено вкъщи севиче не завърши в коша, но му поставям оценка тройка, при това доста надута. Беше дебютно и за двамата пишман севиче шефове, които се захванахме със задачата, затова всеки от нас си имаше своите опасения. Моето беше, че рибата няма да успее да се сготви само от сока на пресния лайм и лимон, затова добавих щедро концентрат от лайм от бутилка. Не опитвайте това вкъщи! Рибата се сготви прекалено много, а концентрираният лайм придаде на маринатата много остър вкус. Колегата пък не беше нарязал лука достатъчно фино. Чушката ни не беше люта колкото трябва. Нямаше баланс на ароматите, липсваше изтънченост. На външен вид го дегизирахме да прилича на севиче от ресторант със звезди „Мишлен“, но от това с това вкусът му не се доближи до перуанските – свеж, балансиран, запомнящ се и приканващ те да го поискаш пак и пак.

Можете да прочетете още за многоликото и малко познато Перу в предстоящата ми книга.

Автор Дани Хау, преводачески услуги, 24 Info 

  26 юни 2017г.

[aspektiinfo]

Разнообразни гозби на различните етнически общности ще могат да опитат пловдивчани по време на първият Панаир на кулинарното изкуство "Етно кухня на колела". Проектът е включен в Културния календар на Пловдив. Панаирът ще представи националните особености в културата на хранене и разнообразието на менюто в кухните на малцинствените етнически групи, които са неизменна част от културно-историческото наследство на града. Всеки следобед от 11 до 16 май по време на панаира Ethno Kitchen on wheels ще потегля към определена локация в града, като всяка вечер...