#лоша

[greenpostua]

🐎 65-річний мешканець Хмельниччини утримував в неналежних умовах 30 коней. Поліція знайшла труп однієї з конячок і рештки трупа інш��го коня. Проти чоловіка порушили кримінальну справу, ведеться слідство.

📸: Національна поліція @national.police.ua

[mansroom-on-fire]

Любовта е като игра на карти , чистиш тези от които нямаш ръце (протегнати за прегръдка) и оставяш тези в които има надежда за победа !!!!

Стига партньора ти да не изиграе лоша карта.

[loranayavorov]

БЕЗ ЛЮБОВ

Без любов от днес нататък ще живея.

Независима от телефон и случай.

Няма да боли. И няма да копнея.

Ставам вързан вятър и замръзнал ручей.

Няма да съм бледна подир нощ безсънна -

но и няма да ми запламти лицето.

Няма вдън земя от мъка да потъна -

но и няма да политна към небето.

Няма да съм лоша - но и няма вече

жест като безкраен хоризонт да сторя.

Няма да ми притъмнява - но далече

няма да ми се отваря цял простора.

Няма вечерта да чакам изтомена -

но и утрото за мен не ще изгрява.

Няма от слова да зъзна вкочанена -

но и няма да изгарям над жарава.

Няма да заплача на жестоко рамо -

но и няма от сърце да се засмея.

Няма да умирам аз от поглед само -

но и всъщност няма вече да живея.

Блага Димитрова

[ljiljaknjiga]

ЕСЕЈ

Увод : Колико пута Вам се дешавало ,

Да се осећате чудно ; страно у свету ,

У којем живимо , окружени Интернетом ,

Међутим , на њему Ви нађете неког створа ,

За којег Ви наравно ништа не знате , а да ,

Притом он/она/они о Вама знају све ,

И то још од раније , и све Вам се 

то манифестује кроз злобу ;мржњу и увреду .

Ово ће бити мој лични есеј ,али уједно

И сведочење сада већ одлазећег дана .

Главни део : Важим за особу која 

Је некада била доста причљива ,

( сада више не ) , на Социјалним

мрежама сам доста дуго , имала

сам и добра и лоша искуства ,

али ово данас ме је продрмало из темеља.

Наиме , стигне ми са једног канала порука 

са следећим садржајем : "Да си се образовала 

завршила би основну школу( увреда) , и не

би избацивала телевизор из куће ".

Дотични идиот је изнео увреде на мој

рачун само кроз похвалу том каналу ,

ако чита ,пошто сам по њему "неписмена",

и пошто гледа у туђе а не своје двориште ,

желела бих да му поручим следеће :

"Битанго једна ! Да знаш да сам завршила 

основну школу , и да сам после ње 

захваљујући Богу и мом оцу завршила

два језика Италијански ( три године студија )

Као и руски такође ( три године студија )

Не хвалим се , јер знам да је све то пролазно ,

а ти фукаро ( "Шупља глава") , дајем ти један савет .

Закључак : А тај савет је да уђеш у моју кожу ;

обујеш моје ципеле и прођеш сва места и

сва моја страдања кроз која сам пролазила ,

и која се нажалост још нису завршила ,

али као верник и ово желим да ти 

поручим био ти верујућ или не ,

знај и запамти једно (ако је могуће ? )

Да Бог све види ; чује и зна .

И зато Битанго једна ! Стиди се ако умеш ?

Јер кад-тад , пре или касније сви ћемо 

стајати пред Бога , а пре тога ,гледај 

више у своје а никада , никада више 

у моје двориште јер у њему нема

ничег за тебе , и тебе налик и сличних . 

[lora-ns-world]

,, Най-сетне намерих дом. "

,, Най-сетне. Намерих някой на моята вълна. Някой, който е готов да пътува с мен през хилядите ми светове. И някой който, не просто да каже,, Ето ти го решението, оправяй се", а някой от който за пръв път чух, че не съм идеална и няма нужда да бъда, но ще бъде там той за мен, когато съм най-лоша. И най-забравила себе си. Най - сетне. Някой мой и там за мен. Някой, който да нарека мой дом."

Лора Н

Из дневника на един нов живот

[sun-to-mee]

Да видиш бившия си три пъти след цяла година трябва да е някаква лоша поличба.

[jelenajt]

Одмах, у првој секунди у којој сам те упознала, још онда, давно, знала сам да ћеш ми недостајати целог живота... О, да, тешка је, али, никада је нећу пребацити на тебе. Лоша процена. Кривица. Живот и његове сачекуше.

[slimarka]

"Що за идиот ще се влюби в нея

Ние сме просто приятели. Даже и приятели не сме. Само се мотаем заедно. Искам да кажа… Погледни я! Едва ли ще се загледаш след нея по улицата. И е такава мъжкарана. Все налита на бой и все говори на „пич”. Не е романтична и нежна, каквито жените трябва да бъдат. Ще те удари по рамото и ще ти каже – „Пич, стегни се!”

Та тя ме би на футбол. Да! Веднъж я заведох на стадиона да погледа, а тя ме изложи пред всичките ми приятели.

Обича видео игри. Що за момиче обича видео игри, спорт и филми. Не пие някакви коктейли със завъртени имена. Пие бира! И я обожава!

Може да се бие! Веднъж даже ме удари! Физически! Вярно, държах се като кретен. Като се замисля вероятно си го заслужих, но пък тя не ми каза да спра. Не мрънка, не хленчи, не се цупи два дни, аз да питам „Какво има?”, тя – „Нищо!” - просто ме цапна в мутрата. С юмрук! Точно и обиграно все едно цял живот това е правила.

А този лак на ноктите – винаги син и винаги олющен. Как веднъж не беше с нормални нокти? Нейните хем са лакирани, хем изгризани до кръв.

Грим? Дума да не става! Сутрин става от леглото, измива се, облича се, поглежда се за около 2 секунди в огледалото и то не за да си среше косата, а за да я разроши още повече. От къде знам ли? Съквартиранти сме знам някои неща.

Веднъж й предложих да я закарам на работа – грешка, която няма да повторя, защото последваха 20 минути обяснения за глобалното затопляне, промените в климата, изчезващите видове и как видиш ли аз и колата ми бавно, но сигурно убиваме горката планета. Качи се на колелото си и стигна до работа 10 минути преди мен. Бях бесен!

Да съм влюбен в нея ли? Ти луд ли си! Приятели сме. Даже и приятели не сме. Само се мотаем заедно.

А слушай как се смее само. Никой не се смее така шумно. Всички хора се обръщат. Дори да не е смешно, се смеят на смеха й.

Веднъж както си вървяхме тя легна на площада. Ей така. Легна си и просто гледаше небето. Все едно е на някоя дива поляна и около нея не минават 100-200 човека. Казах й да стане. Хората гледаха. А тя – „ Е, и! Ще ги видиш ли пак? Я идвай тук!”

Да легна на площада беше най-щурото нещо, което някога съм правил. Или поне така си мислех, защото после й хрумна да се изкъпем в шадраваните. Признавам, беше весело. Докато не дойде полицията и не ни задържаха за 24 часа. Това не беше весело!

Веднъж довлече от улицата гларус. Крилото му беше счупено. Повечето хора биха го подминали, но нее – „ Да приберем бедната ударена птица у дома. Съквартирантът ми няма да възрази.” Нека само да вметна - гларусите не са тихи същества. Три дни слушах га-га-га. Накрая се обадих на „Защита на животните” и те го поеха. Тя не ми говори две седмици.

Разказах ли ти когато веднъж се опита да готви? Даа! Излиза, че за да си добър в готвенето трябва да наглеждаш яденето. Иначе то се възпламенява някак странно и от само себе си. Викам си сега и нова кухня трябва да поръчваме. Не! Тя изстърга обгорялото, лакира шкафчетата и сега са като нови.

Никога не те изчаква да й отвориш вратата или да й издърпаш стола за да седне. Сама си плаща сметките. Мрази да й подаряват цветя или бонбони. Сама сменя крушките и си отваря бурканите. Честна дума, що за идиот ще се влюби точно в нея. Вероятно ще си остане стара мома и ще трябва да се оженя за нея от съжаление, за да се й се подиграват.

Преди седмица до маратонките й видях обувки с токчета. Помислих, че имаме гости. Оказаха се нейни. Преди два дни на гардероба й висеше някаква рокля.

Днес:

- Червило ли си сложила?

- Не!

Винаги е била лоша лъжкиня. Загледах се по-внимателно. Косата й беше подредена и пусната свободно да пада. Ноктите й бяха внимателно лакирани. Не в синьо! Беше облякла роклята, а и с токчетата не се забелязваше, че е дребна като джудже. Почти си приличаше на... ами, на момиче.

- Изглеждаш… добре – само това успях да промърморя.

- Пич! – каза тя и ме удари по рамото. – Е, ще се видим по-късно.

Изтичах до прозореца. Долу я чакаше ��ола. Някакъв тип й отвори вратата. Тя му позволи.

Признавам, малко се ядосах. Имахме планове за тази ��ечер. Нали уж щяхме да играем GTA. Бях приготвил пуканки. Да беше казала, че ще излиза. Супер нетактично! От друга страна вечерята й вероятно ще приключи бързо. Доколкото я познавам ще си качи краката на масата, а ако кавалерът й посегне към сметката, ще му прегризе сънната артерия. Честна дума, горкият човек. Не го познавам, но чак ми е жал за него.

"- Ама хайде моля ти се, що за идиот ще се влюби точно пък в нея?" – казах си с насмешка, а после се погледнах в огледалото. "

- Мария

[thecolorblr]

Лоша репутация – когато живееш така, както другите не искат!

[comonblancechance]

13/09/2024А друга падоше у трње, и нарасте трње, и подави их. Матеј 13:7 ,,Шта ти кажеш, на све то када чујеш Радосну вест о Исусу Христу?'' - ,,То што је говорник говорио је прошло изнад моје главе. Познате су ти моје породичне бриге, или боље речено моји породични проблеми. Зарађујем мало, а породици треба много више. У свему морам штедети ка��о би састављао крај са крајем. Размишљао сам (чак и за време проповеди) , да пронађем неку додатну зараду. То је за сада моја главна брига.'' ,,А ти?'' ,,Па моја ситуација није лоша. Мојима ништа не достаје. Проповедник је говорио о неком човеку који је требао све продати и дати неким сиромасима; па ће тада имати благо на небу. Ако је то услов, онда то благо никада нећу стећи. Радо ћу уживати у оном што сам крвавим радом стекао. Да ли ћу због тога мога става пред Богом једном одговарати; то још није доказано. Живећу и даље по правилу:,,Једимо и пијмо јер ћемо сутра умрети!'' Брига за живот и превара богаства загуше реч, тако да не може донети рода. стих 22. Верни људи уместо Христа говоре:,,Помирите се са Богом!'' Темељ помирења је поставио сам Господ Исус Христ, тако што је своје тело предао на смрт. Немој мрзети овакву љубав, јер би те последице такве мржње биле страшне. Немој да се и теби деси оно, што се десило Фараону. О њему пророк Јеремија пише:,, Вичу онде: Фараон цар Египатски пропаде, прође му рок.'' 46:17 Још данас можеш пронаћи милост и опроштење. Признај Господу Исусу Христу сву твоју кривицу. Ом ће те прихватити. Веруј да његова крв чисти све грехе. Немој дозволити да се Добро семе Божије речи због пролазних ствари угуши!

[lillelily]

Лошица

В Лошицкую усадьбу мы ехали с пересадками на автобусах - увлекательный опыт, скажу я вам, мне еще не приходилось компостировать билетики в аппаратах.

Сам парк - выше всяких похвал: аллеи, арки, вода - в этом месте Свислочь делает очередную излучину, в которую впадает река Лоша.

Усадьба известна с XVI - XVII века, но максимального расцвета она достигла при Евстахие Любанском, ее владельце в конце XIX века. Собственно, экспозиция в усадьбе и флигеле посвящена именно этому периоду, когда здесь жили граф и его крайне загадочно утонувшая в Свислочи в полном рассвете сил жена Ядвига. После революции здания отдали растенииеводам, видимо, с этого периода сохранились ровные ряды деревьев парка. Во времена ВОВ здесь располагались оккупационные власти, а после освобождения Минска в наиболее сохранившиеся здания города заселили представителе�� ООН, приехавших в Беларусь в 1946 году с гуманитарной помощью. После прекращения работы миссии ЮННРА усадьбу передали совхозу Лошица, а спустя сорок лет, в 1988 году, ее объявили памятником истории, культуры и архитектуры.

Так как начали мы с флигеля, то вот взгляд на кухню, где готовили еду на всю усадьбу.

И на спальню кухарки с колыбелькой.

Старинная машинка Singer.

А вот собственно, и усадьба.

На входе встречает джакузи XIX века. Неплохо, неплохо.

Костюм панны. Возможно, стилизованный, потому что сомневаюсь, что в XIX веке можно было носить такую короткую юбку.

Отлитая специально по эскизам печь с репродукцией картины.

Билеты на проезд в 1901 - 1902 годах)

И снова печь, в этот раз явно советской эпохи.

Серп и молот намекают)

Рандомный пример комнаты.

И красивые часики.

А еще окно - я постаралась сфотографировать так, чтобы не было видно современности, не считая сетки на окне.

Чувствуется в усадьбе что-то старинное, при этом, я бы сказала, немного чуждо-старинное. В конце концов, это была западная окраина Российской империи в конце XIX века, и здесь явственно ощущалось польское влияние. И оттого, что это было РИ, но не совсем, ощущается, что это именно стык культур, и что в по этим залам могла легко лететь пани, одетая в немного необычное по меркам классической викторианско-александровской моды платье, выбегать в сад - чуть более теплый, чем привычно на этих широтах, и что-то говорить, возможно, не на русском. Такое ощущение бывает, когда внезапно осознаешь, что не все места, в которых ты бываешь, обязательно имеют те же события, что и в истории твоего места.

В то же время, когда гуляешь по парку, можно представить и ощущения "оглушающей тишины", я бы так сказала. Такое чувство было, когда в прошлом году мы посетили Петергоф: вот идешь ты вдоль побережья и понимаешь, что когда-то, семьдесят лет назад, здесь был тыл неприятеля. И вроде как фронт непосредственно здесь долгое время не стоял, и основные события сместились на восток, а здесь были - "оглушающая тишина" и ожидание. Коряво я объясняю, наверное.

В очередной раз напоминает, как же сильно пострадала Беларусь во время ВОВ. На моменте с миссией ЮННРА я чуть не расплакалась прямо в зале.

Разрушенная в советские годы церковь. Ее так и не отстроили после, но все равно, когда стоишь в ее развалинах, есть ощущение покоя. Легкое, мимолетное, но покоя. Обычно в таком покое я начинаю реветь как ненормальная, но в этот раз удалось обойтись без слез.

И сад на междуречье. Заметны ровные ряды деревьев.

Говорят, весной по саду, ближе к реке, бродит призрак Белой пани, дающей советы влюбленным. Но мы приехали днем и в июне, деревья уже оцвели.

[greenpostua]

🐎 Зараз новонароджених поки що не можна побачити, адже матері ховають їх від сторонніх очей, проте вже згодом лошата наберуться сил і почнуть досліджувати заповідник.

📸: ілюстративне

[summersoullll]

Всяка любов, която преживяваш, ще бъде толкова различна от останалите.. но това не я прави лоша.

[sglory]

Мама каза...

Мама каза че всичко е любов. Мама каза че колкото любов раздаваш, толкова ще ти се върне. Бог е любов. И няма значение колко се молиш и колко се стараеш да не грешиш и да си праведен. Ако нямаш любов в себе си нямаш нищо.

Мама каза че не съм лоша, че имам много лювов. Но трябва да я открия и да я давам за да получа и любов в замяна.

Мама каза че лювоцта не е злобна, не отговаря, не се старае да надговори другия, така че винаги да си прав. Мама каза че любовта не е да нацакаш другия и да се изкараш прав, да си като масло над водата, винаги най-отгоре.

Мама каза че тази професия е за мен, медицинската сестра. Че тя ще ме промени. Защото ��а болния му е нужна любов. Болния има нужда да му помогнеш, да му протегнеш ръка, да му обърнеш внимание, да го обичаш.

Мама каза че хората не сме лоши. Но злобата и гнева ни правят такива. Болния няма нужда да му се развикаш. И ако му се развикаш в мъката си и в болката си може и да те удари и да ти отговори със същото. Болния има нужда от любов. И ако му дадеш любов и той ще ти я върне в замяна.

Мама каза да се моля за любов. Бог да ми даде любов. Когато изпитам гняв и ярост, да знам, че те не са от Бога. Бог е любов. И трябва да имам много любов в себе си. Първо към мама, към сестра ми, към бебето, към брат ми и към тате. Когато подходя с любов и внимание, ще получа любов в замяна.

Обичай и ще бъдеш обичан и щастлив. Любов съм аз, любов и ще получа.

От мама на 11.09.23г.

[ljiljaknjiga]

ЕСЕЈ .

Увод : Ми као свесна бића ,

имамо и врлине и мане ,

у овом есеју ћу описати

Подмуклост код људи ,

( што је и тема овог есеја , коју ћу покушати да разрадим ) .

Главни део : Сви смо ми различити ,

али неко које подмукао и то чини ,

на тај перфидни начин , да је то

страшно .Шта је заправо Подмуклост ?

Подмуклост је јако лоша особина ,

која укључује префињеност ; ласкање ,

па затим нож у леђа што и чине

подмукле особе , то је у мом случају

болест ; и то озбиљна . Како се одбранити

од таквих ? Једноставно их требамо

игнорисати и обилазити у најширем кругу .

Закључак : Одувек сам презирала

подмуклост ; једноставно је не волим ,

јер зашто бих волела нешто што је

болесно ? Не ! Не могу и не желим то .

На моју велику жалост и штету ,

имам такве примере у свом

животу , и шта чиним ?

Удаљавам се од таквих ,

јер желим свој мир који

заслужујем , а не болесне

фрустрације особа које

заиста нису вредне ни

помена , и зато овде и

стављам тачку ,

верујем да ће ме

многи разумети ?

Надам се и верујем .

[purple-little-fairy]

ВСИЧКО СЕ ВИЖДА

Който краде, за здраве ще плаче.

Понякога съм много нервна, а хората мислят, че съм лоша. А аз виждам обкръжението и обръча, който постепенно се стеснява около земята, преживявам мъките на всички хора и не мога, а и не смея да го обясня, защото един много строг глас непрекъснато ме предупреждава да не се мъча да обяснявам каквото и да било, защото хората заслужават живота, който водят. Как да помогна на тези хора, които все повече не зачитат никого, надпреварват се да придобиват пари и вещи.

Не искайте много – не можете да му платите цената.

Няма хитрец, дори и най-големият, който да е надхитрил съдбата си. Ще хитрува толкова, колкото му е дадено от Бога. И после няма право на снизхождение!

Нека знаят всички, че нищо не остава неизплатено на този свят. Хората вършат престъпления и мислят, че никой не ги е видял. Не е така! Всичко се вижда и идва време, когато провинилият се трябва да плати!"

~ Ванга