#любов сърце

[lorasfeelings]

Да допуснеш някого. Не физически, а емоционално. Да се довериш без да се страхуваш дали ще пусне ръката ти. Когато види болката, белезите и раните, които криеш и да ги обикне.

[lora-ns-world]

,,Мога да избирам дрехите си, а не чувствата си. Мога да избирам обувките си, а не миналото си. Не ме съди по дрехи, обувки и материални придобивки. Съди ме по изборите, които прави сърцето ми, дори в задънена улица. Всъщност тогава си личи кой какъв е, когато няма на къде. Сърцето ми. То знае най-добре коя съм."

Лора Н/ Летящата

Из дневника на един нов живот

[pishasinqkakvineshta]

Вкъщи

Не си бях представяла да се почувствам вкъщи на 2000 километра,

но сега вече вярвам, че “вкъщи” може да навсякъде, където сърцето ти се чувства цяло;

където не минава и ден без да мислиш за този град;

където си бил най- щастлив.

защото “вкъщи” е чувство, емоция

и колкото ти носи щастие, толкова и носта��гия

[the-dark-lord-writes]

IG: @the_dark_lord_writes

[mulchaniie]

нежната ти длан като листо на фикус протегната стърчи да стигне моята

студените сълзи изсъхват бавно преди да стигнат горната ти устна за да ги изпие

разстоянието което ни дели - дъх на солена целувка

[themeaningoflifeus]

Боли ме сърцето, бабо. Много ме боли.

[my-soul-7]

С раздърпана сива тениска.

Ядосан. Мръсен.

Пак си прекрасен ей...

Искам да обиколя света с теб.

Искам да изживея всичко. С теб.

С теб да заспивам.

С теб да се събуждам.

Теб да целувам всеки ден.

На теб да правя кафе.

Да видя целия свят. С теб.

Виждам го в очите ти всеки ден....

Благодаря ти.

За това, което си.

Благодаря ти.

Че ме върна към живот.

Благодаря ти.

Че си тук.

Когато съм мрачна.

Ядосана.

Сърдита.

Злобна.

Мълчалива.

Благодаря ти.

Че целуваш.

Прегръщаш.

Бършеш сълзи.

Залепи сърцето,

Което не счупи ти.

Никога не съм обичала така,

Както обичам теб. Нас.

S. M.

[sirenchasingmoney]

обичам да обичам

[nattyscuddlycabin]

Sparks Fly

Natasha Romanoff x f!Reader

Warnings: red room ways of raising girls, bad coping mechanisms, mission gone wrong, deaths of people (not major characters), language, mentions of blood, gauze, and wrap

Genre: Angst + Fluff ending

Summary: Natasha’s mission failed, leading to civilian deaths, and she ends up coping in a way she was thought by the Red Room.

A/N: Reader is Bulgarian in this because I am lazy and I don’t feel like dealing with google translate right now, so I just used my home language cuz it’s also slavic, ok? Ok!

Translations:

Bulgarian:

любов моя - my love

мое златно сърце- my golden heart

Russian:

Детка-baby

(ﾒ﹏ﾒ)

The mission was for the team to rescue the Hydra “experiments” then blow up the base. However, the outcome of the mission ended up being a blown up base with just two or three experimented on kids being saved. It was all a miscommunication, but Natasha blamed herself for it. She thought that she should have been able to help fix the chaos and save the rest of the kids, but there they were, back at the tower, filling it with thick melancholy in the air.

Y/N tried to soothe Natasha and help her not think of it all as her fault. She wasn’t at the mission, but she knew that Nat wasn’t fully at fault and that Nat did everything in her power to get the mission to go right. Natasha Romanova may seem cold but she always does her best to save everybody.

Finally, Nat just told Y/N that she wants some alone time to process things. Y/N wasn’t sure that it was best for Nat to be alone at such a time, but she let her have her personal time.

Hours later, Y/N was concerned that she had still not heard anything from Nat, so she went into her room, only to find no one there.

“Jarvis, where’s Tasha?” You ask worriedly.

“Miss Romanova has left the tower. She appears to be in a ballet studio Downtown.”

“Oh shit… how long ago did she leave?”

“Miss Romanova left the tower at 1 pm today.”

“Jarvis, send me the location of the ballet studio.”

“Yes, Miss Y/L/N. It has been sent.”

You look down at your phone, putting on navigation to the studio, and run off to the elevator.

After a few minutes, you park in front of a studio with blurred windows, but you only see one person inside.

Running off to the door, you walk in slowly, knowing you probably startled the redhead inside. She looks at you for a second before hiding her face away from you and continuing her “practice.”

“Hey baby, I need you to pause, okay?”

She just quietly continues dancing to the music of the silence in the room.

“Nat. I’m serious.”

She ignores you again.

“Natalia, stop,” you say in a low, stern voice.

She stops, slowly lowering her arms and leg from the position she’d been in, still refusing to face you. She lowers to the ground, rolling up in a ball and hiding her face in her legs.

You walk over to her, sitting down next to her. You hug her.

You speak, softer than before“Baby, you have been dancing for…” You check your phone, seeing the time being 5:04, “four hours now. You are hurting yourself. You don’t deserve to be punished, sweetheart. You aren’t there anymore. I’m here, okay?”

A quiet sob escapes her lips as she whispers, “I killed them…”

“No, you didn’t. You have never killed anybody on purpose, любов моя.”

She just keeps crying quietly for a bit.

You softly caress her foot and ask, “can I take them off?”

“Mhm” she mumbles out, sniffling quietly.

You slowly untie the ballet shoes, sliding them off her feet. Noticing how bloody her feet have gotten under her ballet shoes, you sigh in concern and open your little bag you carry around, finding the gauze and wrap, putting on the gauze on the worst places, and wrapping it up to secure it in place before softly massaging each foot, enough to make her feel a bit more relaxed, but not too much, careful not to hurt her.

“Baby, can you look at me, please?” You ask in a whisper.

She looks up, her reddened face wet from tears. You move your hand calmly up to her cheek, brushing away the last tear prickling down her beautiful face, and giving her a loving smile.

“I will always love you,” you whisper.

She looks at your eyes and smiles slightly, whispering back, “I love you too.”

You get up, reaching for her hand as you pull her up, hugging her. As you are hugging, you slowly start moving side to side, as she rests her head on your chest.

“Drop everything now…” you begin singing slowly, slower than the tempo of the actual song.

“Meet me in the pouring rain, kiss me on the sidewalk, take away the pain, ‘cause I see sparks fly whenever you smile,” you twirl her and continue dancing while looking at each other, “get me with those green eyes baby as the lights go down, give me something that’ll haunt me when you’re not around,” you boop her nose and she giggles, “cause I see sparks fly whenever you… smile,” you smile as you see her already smiling at you.

“Okay let’s go home now, okay? We don’t need your feet hurting even more. I love you, мое златно сърце.”

“I love you too, детка.”

(¯ ³¯)♡

[kude-si]

Новата любов как ще ме нарича

и новите семейства как да ги приема?

За сърце, което повече не може да обича

това е вечната дилема :

Да остана да почакам,

или фактите с достойнство да приема?

[vasetovp]

"Един ден ще бъдеш причината някой да спре да бяга и да остане. Завинаги. Ще направиш това, което никой друг не е успял да направи. Ще бъдеш изключение от правилото.

Ще бъдеш историята, която всеки си разказва, когато иска да повярва в приказките отново.

Един ден ще направиш любовта да изглежда лесно за някого.

Защото ще я направиш силна, страстна, вълнуваща и лесна. Това ще бъде правилната любов, която се разпознава само след всички грешни. Един ден ти ще си нечия усмивка, нечие тупкащо сърце, нечия причина за живот..." ❤️

[lorasfeelings]

Страхувам се да чувствам.

Да се доверя отново.

Да дам цялата си душа.

Без да имам контрол над емоциите.

Защото имам хиляди страхове.

Хиляди болки, които не искам да чувствам отново.

Затварям пътят към сърцето си.

Отново заради страхове и безброй въпроси.

Ами ако отново ме заболи, ами ако и сега почувствам същата болка?

Толкова много ако, а толкова малко време.

[lora-ns-world]

,,Минало в бъдеще време"

,,Когато бях на 9 нямах търпение да порасна. Възрастните ми изглеждаха толкова свободни, без правила като ,,да те виждам от терасата и да си удома преди да се стъмни ". Когато бях на 12 не ми пукаше от нищо, освен да съм тук в момента, да се прибера, наплача и заспя. Когато бях на 14 изпитвах ужас от това да порасна, стоях на терасата лятото в апартамента на баба и дядо и мислех за това какво ще е бъдещето ми каква ще съм аз на 18. На 17 разбрах, че да си възрастен е свързано с отговорности, които можеш да чувстваш като окова на врата, която само те дърпа надолу към бездната. На 19 срещнах една истинска любов, на която не беше време. Не бяхме готови. И двамата с него. И приключи. На 22 имах амбиции да бъда толкова неща. Преди 24тия ми рожден ден ноември 2024 не ми пукаше какво ще е и каква ще бъда, тъй като бяха изтръгнали последната част от сърцето ми и бяха лишили душата ми от воля за живот. В началните месеци предвещаващи годината, в която ще стана на 25 си спомням момичето, което с ужас мислеше за бъдещето. Бих я погледнала с горди очи. Справи се. Оцеля. Хората от онези години те изоставиха и загуби всичко, но се справи. На бъдеща 25 годишна възраст живееш в квартира, която обичаш, още рисуваш, пишеш книга. Да, работиш на 2 места и почти не виждаш почивка. Но се справяш. И имаш котенцето, каквото винаги си искала, Ева, взета от една бензиностанция. Имаш хора, на които им пука за теб, дори теб да те е страх да се откриеш пред тях. Справи се. Всичко ще бъде наред."

Лора Н

Из дневника на един нов живот

[pishasinqkakvineshta]

Пътеводител към нов свят I

Още от малка знаех, че не искам да живея живота на средностатистическия човек.

Даже бих казала, че мисълта за това ме ужасяваше.

Еднотипното ежедневие, битовизмите, същите места и хора.

Същински ужас за малкото момиче, родено в малката държава.

И годините се минаваха, аз все се чувствах не на място, несигурна какво искам да правя в бъдеще.

Докато не заминах.

И не видях свободата на приключението.

Да притежаваш силата сам да определяш съдбата си, променя света и теб.

Да дерзаеш означава да живееш, да преоткриваш нови места, нова хора.

И това е смисълът

Стига да си достатъчно смел да тръгнеш.

Защото после няма връщане назад.

[the-dark-lord-writes]

Демон

IG: @the_dark_lord_writes

[mulchaniie]

Болка се впива в дробовете,

солта на сълзите разяжда лицето ти

и нищо не остава -

протягаш ръка към себе си

за да кажеш хвани се -

и няма рамо, на което да легнеш,

няма вече себе си.