#Обичам те

[nekazanitedumibolqtnaimnogo]

Напомняне: Това, че обичаш розата, не означава, че любовта ти ще накара бодлите и да паднат. Розата винаги ще идва с нейните бодли - те са част от нея.

h;

[the-dark-lord-writes]

IG: @the_dark_lord_writes

[kadeemagi]

Когато обичаш,

нищо не ти е достатъчно.

��ито денят,

нито дните,

нито думите,

нито въздухът.

Само един човек.

Същото е и когато не обичаш.

Солунска 17

[midtts]

Търпение, спокойствие, лекота. Леко, момиче, бавно и хладнокръвно. Научи се да управляваш емоциите в себе си.

Обичаш? Обичай. Леко, деликатно, ненатрапчиво, искрено.

Плачеш? Плачи. Леко, мълчаливо, тихо, искрено.

Оставаш? Остани. Леко, непретенциозно, бодро и искрено.

Тръгваш ли? Тръгвай. Леко, без излишни думи, без да се обръщаш и нека бъде искрено.

[iamstonecoldbabyy]

“…когато си мислиш, че си продължила, но всъщност го виждаш навсякъде.”

[kogonekoi]

И щом денят ми ме разбие на парченца, и не знам, че съществува обич вечна, и осъзная, че не съм безсмъртна, и пътя през живота уж е мътен, вси��ко, което нямам, имам, гоня - то изчезва и ражда се едничка мисъл трезва, и смисълът избистря се, щом мине през очите ми вода.

В цвета на твоите очи я виждам, и може би там има сила висша, и през белите кахъри, и през черните ни дни изплувам и усещам как ме носиш, и ме дърпаш за ръце, нозе, коси, и понякога са тежки, а понякога са топли и понякога са твоите окови. Но ме носиш.

И може би за някои е странно, и живея, и умирам с теб наравно, и ще хвърлям гръмотевици и бури, и пожарите смъртта ми ще потули, и ще бъда всякога така, и винаги съм си била без да знам, че е за теб. И да валя, и да горя, за теб е.

И кръвта когато стане на вода, и стъпиш бос в студената земя, ръцете ми, които ти понесе и извади на повърхността, ще запалят огън бесен и всичкото ни злато ще стопят, и парчетата ще снаждат. Да сме цели.

Ралица Костова

[l-homme-triste-qui-rit]

Somewhere on the streets of the city of Varna. ❤️ ⚓ 🌊

[drinkwaterplss]

Искам да обичам някого,

Искам да се грижа, да купувам паста за зъби и пяна за бръснене, защото у тях са свършили.

Искам да знам откъде е белега на коляното му и на колко е бил, когато го е получил.

Искам да пушим сутришната ни цигара заедно.

Искам да обичам някого и да го слушам как ми разказва за детството си.

Искам да знам защо не яде домати и по какъв начин си пие кафето - дали слага ��ахар или дали го пие с мляко.

Искам да знам любимия му цвят и дали буквата А е жена или мъж в главата му.

Искам да знам дали слага и двете обувки и после си връзва връзките или ги слага една по една.

Искам да знам каква е историята на тази износена тениска в гардероба му и защо толкова я обича.

Искам да знам за цифрите на паролата му за телефона и защо са именно тези.

Искам да обичам някого сутрин докато спи и вечер когато не може да заспи.

Искам да гледаме любимото му детско филмче.

Искам да обичам някого, искам да мога да го усещам, да усещам топлината, докосването, дишането.

Искам да слушам как свири и да гледам как рисува.

Искам да се радвам когато той се радва, искам да разделя неговото щастие с моето.

Искам да му помагам да преодолява трудностите си, без да искам нищо в замяна, искам просто да обичам.

Искам да имам на кого да пиша за добро утро и някой, за който да мисля когато съм изморена.

Искам да обичам, не мога да държа цялата любов в мен, искам да обичам.

Искам да целувам, да прегръщам, да се смея, да мълча, искам да обичам.

[yoanaa6]

"Не е опасно да оставиш жена, която те обича, сама с друг мъж.

Тя няма да го погледне.

Нито е опасно, да я оставиш сама в чужд град.

Tя ще се оправи.

Не е опасно да оставиш жена сама да точи нож, да пие алкохол, да се прибира в тъмното.

Не е опасно да оставиш жена сама, да си бъде опора, приятел, любовник

- тя знае как.

Опасно е, да оставиш жена

сама с тъгата ѝ.

Защото всичко, което ще роди тази тъга, ще порасне непрегърнато.

Като дете, което всякога ще знае как да оцелява, без никога да успее да си спомни,

как се обича.”🫠

[designis4lovers]

времето изтича, но тази вечер то не може да мине между пръстите ни, защото твоята ръка стиска моята, защото нощта е по-ярка от слънцето и ние сме тук

живи.

[nekazanitedumibolqtnaimnogo]

Напомняне: Спри да симулираш комфорт там, където не пасваш. С причина е. Време е да си тръгнеш.

[krissymoll]

[my-soul-7]

С раздърпана сива тениска.

Ядосан. Мръсен.

Пак си прекрасен ей...

Искам да обиколя света с теб.

Искам да изживея всичко. С теб.

С теб да заспивам.

С теб да се събуждам.

Теб да целувам всеки ден.

На теб да правя кафе.

Да видя целия свят. С теб.

Виждам го в очите ти всеки ден....

Благодаря ти.

За това, което си.

Благодаря ти.

Че ме върна към живот.

Благодаря ти.

Че си тук.

Когато съм мрачна.

Ядосана.

Сърдита.

Злобна.

Мълчалива.

Благодаря ти.

Че целуваш.

Прегръщаш.

Бършеш сълзи.

Залепи сърцето,

Което не счупи ти.

Никога не съм обичала така,

Както обичам теб. Нас.

S. M.

[earlgreydarkchocolate]

Чуй песента на сърцето ми.

[iamstonecoldbabyy]

Свързвам те със залезите, свързвам те със самотата, свързвам усмивката ти със слънце, ти каза, че се чувстваш така сам, така нечут. А, аз искам да ти кажа всичко, което чувствам към теб, да ти кажа, че си всичко за мен, че от години те мисля, че те искам пак около мен, да си говорим, да се смеем, да си мълчим и просто да гледаме в очите на другия и да търсим, какво е това, което чувстваме. Случиха се толкова много неща, от както теб те няма, неща, които държа в себе си, защото никой не ме разбира така, както ти ме познаваше. Липсва ми нормалното или просто е някакво оправдание зад истината, че ми липсваш специално ти…

[kogonekoi]

(НЕ)НИЕ

Това не бяхме ти и аз, а думите излизаха от нашите усти и виках те със своя собствен глас, пронизваха ме твоите очи. Тези влюбени не бяха и удряха със нашите ръце, и гърдите се отвориха, и зяха, и рани ближех. Мои бяха те. Това не беше нашата съдба. Не бяхме ние толкова жестоки. Не трябваше да бягаме в страха и основите си с него да съборим. Гордостта надви не нас. Надви тя двама непознати, които не говорят с нежен глас, които не заспиват сякаш сляти. Ти си неспособен на лъжи, аз съм неспособна да те мразя, но жената в огледалото тъжи. Какво не е любов тя ми показа. Не бяхме ние безнадеждни. Не ме остави ти. Не разгърна между нас безкрайни бездни. Не хвърли там ти нашите мечти. А аз все те обичах. Не те наричах с грешни имена, към чужди обещания не тичах, любов в измамата не припознах. Това не бяхме ти и аз. Аз и ти сме буря посред лято - топла, с гръмотевици и страст, пречистваща, зареждаща, позната. Това сме ти и аз. Ралица Костова