#напълняване

[nutrition4beauty]

Червеното вино е едно от най-популярните напитки, а в много семейства чаша с вечерята е дългогодишна традиция. Популярността му е вдъхновила много учени да изследват потенциалните ефекти върху здравето и резултатите са пленителни. Има много потенциални ползи, но има и няколко начина, по които то може да повлияе негативно на твоето здраве, особено ако решиш да изпиерш повече от няколко чаши на вечеря. Прадимства Намален риск от сърдечни заболявания . Намалени признаци на стареене . По-дълъг живот . Подобрената мозъчна функция . Естествен слънцезащитен крем . . Недостатъци Пиенето разваля всяка диета . Алкохолът увеличава стреса . Разваля съня ти . Увеличава риска от рак . Обострят съществуващите състояния . Червеното вино често е приветствано като единствения здравословен алкохол, но истината е, че то е само малко по-полезна от другите форми на алкохол. Не трябва да го пиеш само за да подобриш здравето си, тъй като няма да забележиш съществено подобрение - и теглото ти може да пострада като резултат от това - но ако обичаш чаша червено вино на вечеря, не трябва да се чувстваш виновен за това. Всичко е мярката, както се казва! . Когато става въпрос за храна и напитки - Умереността е ключът! . #храненезакрасота с #никисуков . #бира #вино #сърце #стареене #алкохол #храносмилане #дълголетие #стомах #калории #хранителни #вещества #мозък #мазнини #кожа #напълняване #здрав #диета #стрес #храна #хранене #мярка #здраве #здравословно #коуч #здравафигура #храносмилане #рак #сън (at Някъде Там) https://www.instagram.com/p/Bw7LX_nF-WD/?utm_source=ig_tumblr_share&igshid=1fz3pophqyme2

[galaxia-is-not-a-valid-blog-name]

Не обичам да се плаша-кой обича, освен хората, които си падат по страшни филми? Но истината е, че всъщност малко неща могат да постигнат този ефект при мен. Паяци, летящи хлебарки, мишки, тъмното, клоуни, височини, въглехидрати, напълняване, смърт, нищо от това не ме плаши. Мога да убия паяците, хлебарките и мишките. Мога да включа лампа в тъмното. И мога да наритам задника на клоуна, освен ако не е някой много грамаден клоун. За ръста си съм доста силна. От високото изобщо не ме е страх. Въглехидратите са чудесни и ако напълнея, знам как да отслабна. А и всички ще умрем някога. Нищо от това не ме плаши. Никак. Нещата, които ме държат будна нощем, не са физически. Но тревогата от провал и разочарование не е нещо, което можеш да поправиш.

[stoyanpetrov]

„ДИАБУЛИМИЯ”– РАЗСТРОЙСТВОТО, ПРИ КОЕТО ДИАБЕТИЦИТЕ НЕ СИ ПОСТАВЯТ ИНСУЛИН, ЗА ДА ОТСЛАБВАТ

Какво характеризира това хранително разстройство

„Диабулимия” (ED-DMT1) е термин, с който се обозначава хранително разстройство, засягащо пациенти с Диабет тип 1. При което умишлено се ограничават дозите на инсулина, като търсеният резултат е отслабване или предпазване от напълняване. Терминът е образуван от комбинацията между ендокринното заболяване „Диабет“ и хранителното разстройство „Булимия нервоза“.

Както при повечето хранителни разстройства, така и при това факторите за развитието му са: физически, психически и социални.

Диабулимия наподобява Булимия нервоза по сходния стил на разстройството, с тази разлика, че страдащите от диабет тип 1, заместват характерните булимични симптоми (преяждане, повръщане, физическото натоварване), с рисковата практика да не си поставят инсулина, или да си поставят минимално количество с цел да отслабнат. Намаляването на инсулина води до неспособност на организма да преработва глюкозата. В резултат на това се повишава кръвната захар и тъй като тялото не може да я използва за енергия, тя започва да се изхвърля с урината. Така засегнатите от Диабулимия могат да ядат колкото и каквото си искат, без да пълнеят.

Въпреки че Диабулимия няма специално обособен диагностичен код, тя се класифицира като изключително рисково поведение, поради съзнателното манипулиране на убожданията с инсулин, което е предпоставка за развитие на сериозни усложнения, застрашаващи здравето на засегнатите.

Кои са сред засегнатите от Диабулимия

Американската диабетна асоциация съобщава, че жените с диабет тип 1 са три пъти по-склонни да развият хранително разстройство, отколкото жените без диабет.

Kанадски изследвания показват, че около 60% от жените, страдащи от диабет тип 1, са имали хранително разстройство до 25-годишна възраст.

Заболяването се среща предимно при:

Момичета (момчета), диагностицирани с диабет тип 1 в ранна детска възраст;

Интелигентни млади хора, с добро образование, преследващи съвършенство и перфекционизъм;

Хора с по-ниско самочувствие;

Живеещи във враждебна семейна среда, без помощ и подкрепа;

Хора със склонност към депресия.  

Публикация на Janice Dada в Today’s Dietitian ни информира, че по данни на проведено проучване сред подрастващи с диабет тип 1, 30% от младежите ограничават дозите на инсулина или не си го поставят с изричното намерение да отслабнат.

С настъпването на пубертета, безспорно започват и проблемите с поддържането на добрия контрол на кръвната захар. Някои от тях са свързани с характерния за пубертета цялостен хормонален дисбаланс, от който следват резки промени в нивата на кръвната захар, които са трудни за овладяване. Други причини са психологическите, например стремежът към бунт и отричане на съществуването на диабета, изразяващи се в системно нарушаване на диетата, с цел засегнатите да отслабнат и да се впишат в определена социална среда.

Преди да навлязат в бунтарската възраст, децата диабетици са под прекия надзор на родителите си. До тогава контролът какво ще яде детето, колко инсулин си убожда и какви са стойностите на кръвната му захар, се следят от родителите. С израстването, децата преминават в следващия етап от развитието си. Контролът налаган от родителите, се поема от самите тях. За повечето младежи товарът на самоотговорността носи както несигурност и притеснения, така и страхове. Затова е препоръчително родителите да обучат децата си в това да бъдат наясно с болестта си, да я приемат без съпротива и да следват медицинските препоръки, а не мимолетни модни тенденции.

Известно е, че сред най-разпространените кризи в тийнейджърската възраст се нарежда темата, свързана с външния вид и вълненията около него. Преходът към емоционална зрялост, съчетан с вече натрупан опит, подбуждат у младежите желание да бъдат харесвани и приемани в обкръжението си. Те възприемат външния си вид като визитната картичка, с която се представят в обществото. Засилва се и чувствителността им към критика и обидни квалификации по повод на визията им. Преживяват емоционално подмятанията за вида им. Всичко това се отразява травмиращо и провокира стремеж към промяна. Точно в този етап между обидата и желанието за трансформация ако те не получат емоционална подкрепа и стабилност, попадат в капана на хранителното разстройство Диабулимия.

Всичко това се обяснява с типичното поведение за тийнейджърите да нарушават правилата. Да експериментират със себе си е също обичайна проява в пубертета. Когато излязат извън рамките на разумното поведение в храненето и поставянето на инсулина, те застрашават здравето и  живота си.  Склонността към подражаване и съизмерване ги поставят в неравни условия с връстниците им, недиабетици. Диабетиците напълняват по-лесно, което изисква от тях полагане на повече усилия, за да поддържат стройна линия. Това ги провокира да търсят „бърз и лесен начин“ за отслабване. Опитите им ги отвеждат до рисковата диабулимична практика, в която спират да си инжектират инсулин. По този начин те понижават теглото си, тъй като инсулинът е анаболен хормон, отговорен за растежа и приемането на основните хранителни вещества от организма.  Първоначално засегнатите от Диабулимия се чувстват добре, защото могат да консумират каквото и когато пожелаят, без ограничения. Килограмите им се топят, което им дава „фалшива утеха“. Настъпват и първите промени в поведението им. С тях започват и лъжите, които бележат ежедневието им. Крият консумативите и флаконите си с инсулин или го изпръскват все едно е употребен по предназначение. Страхът, че ще бъдат разкрити от родителите или лекуващия лекар, увеличава тревожността им. Поради тези обстоятелства, те отлагат посещенията при ендокринолога си. Отказват да си правят кръвни изследвания, за да не бъдат заподозрени и разкрити, защото са наясно, че продължителното поддържане на висока кръвна захар, се отразява на резултата от изследването на гликирания им хемоглобин, този показател дава информация за гликемичния им статус (между 8-12 седмици назад).

В отговор на тази практика организмът им започва да функционира непълноценно. Появява се непрестанно чувство на умора, раздразнение и отоци по цялото тяло. Това са присъщи симптоми за хората, поддържащи висока кръвна захар. Резултатът от взетите „мерки“ в името на слабата фигура ги довежда до хранителното разстройство Диабулимия.

Както при повечето хранителни разстройства, така и при това са налични практики, свързани с криене и правене на нещо тайно.

Чрез проучване, продължило единадесет години, с обхват 234 жени с диабет тип 1, е изследвано дали ограничаването на инсулина, повишава риска от усложнения и смърт. В началото на проучването, почти една трета от жените участнички съобщили, че инжектират по-малко инсулин, отколкото им е предписал ендокринологът. Данните от него информират, че жените, които н�� употребяват инсулина в предписаните им дози, са три пъти по-уязвими от риск от смърт, в сравнение с тези, които са заявили, че го употребяват съгласно лекарските предписания. Изводите извлечени от изследването разкриват, че жените, които ограничават дозите на инсулина, имат усложнения в бъбреците и краката и умират по-млади (при средна възраст 45год. – 58 год.)

Предупредителни симптоми на Диабулимия

Емоционални и поведенчески:

Пренебрежително отношение към диабета;

Страх от ниски нива на кръвната захар;

Страх, че се напълнява от инсулина;

Силно безпокойство за формата на тялотo;

Избягване на хранене със семейството или на публични места;

Притеснения за инжектиране на инсулин пред другите;

Следване на прекалено строги правила на храните;

Прекомерно следене на теглото, калориите и порциите на храната;

Резки промени в увеличаването или намаляването на приеманата храна;

Прекомерни и / или  свръх физически упражнения;

Сънливост и повишена нужда от сън;

Странене от семейство и приятели;

Депресия и / или тревожност.

Физически:

Видима загуба на тегло;

Чести пристъпи на гадене и/или повръщане;

Постоянна жажда и често уриниране;

Чести инфекции на пикочния мехур;

Нередовна или липса на менструация (аменория);

Влошено или замъглено зрение;

Силна умора;

Суха коса и кожа.

Психологически:

Сред най-честите психологически фактори, оказващи влияние върху страдащите, се нареждат: стресът, склонността към тревожност и депресия; контрол на храненията и количеството храна; фиксиране в съдържанието на етикетите: следене на калориите и количеството захар в съдържанието им. На следващо място е необходимостта от ежедневно изследване на кръвната захар с глюкомер. Всичко това ги въвлича в стремежа за контрол и самоконтрол, и ги води до психологическо прегаряне и дискомфорт.

Психичните разстройства при хората със захарен диабет се проявяват под формата на обща нервност, безпокойство и страх. Тези състояния произхождат от честата промяна на стойностите на кръвната им захар и психосоматичните ефекти на диабета. В резултат на тези особености, те формират ирационални страхове, тревожно поведение, паника, депресивни разстройства.

За тях от първостепенно значение е, как се справят със стреса и дистреса в ежедневието си.

Според Ханс Селие, стресът е неспецифичен отговор на организма на всяко изискване, отправено към него от околната среда. Той е естествена и нормална защитна реакция на организма. Съпътства човека през целия му живот и не е нещо, което трябва да се избягва. Причините, предизвикващи стрес се наричат стресори. Стресът протича в три фази: тревога, съпротива, изтощение.

Дистресът, така нареченият „лош“ стрес, е следствие от продължителни психофизиологични натоварвания, които водят до изчерпване на дълбоките адаптивни ресурси на човека, от които за него могат да настъпят трайни физиологични и психични увреждания. На психично ниво могат да доведат до неврози, а в по-тежките случаи до психози. На физиологично ниво – повишено кръвно налягане, повишена кръвна захар;  главоболие; стомашни неразположения; болки в гърдите; проблеми със съня.

Според проучване, нивото на кръвната захар след преживени стресови ситуации се връща към нормата до 6 пъти по-бавно, от обикновено.

Нерядко проблеми в семейството или преживяна емоционална травма са в основата за отключване на  Диабулимия.

Усложнения

Диабулимията повишава риска от увреждане на бъбреците и може да доведе до необходимостта от диализа;

Засяга ретината и може да причини ослепяване;

Влияе върху периферното кръвоснабдяване и може да причини появата на ��иабетно стъпало, което в по-тежките случаи може да завърши с ампутиране;

Болката при диабетното стъпало може да се засили;

Може да има закъснение в месечният цикъл или липсата на такъв (аменория);

Забавено развитие;

Косопад и кожни проблеми;

Кетоацидоза поради регулаторните ефекти на инсулина върху въглехидраната и липидна обмяна.

Лечение и терапия при Диабулимия

Лечението на разстройството изисква мултидисциплинарен подход от екип включващ: ендокринолог, психиатър, диетолог, психолог, спортен треньор. При някой пациенти е необходимо да се приложи индивидуална медикаментозна терапия, назначена от психиатър. При по-тежки състояния се налага засегнатите да бъдат хоспитализирани, за да им се окаже лечение в болнична среда.

Диетата е от решаващо значение за контрола на стреса и за понижаване нивото на кръвната захар, затова страдащите от Диабулимия се насочват към консултация с лекар – диетолог и лицензиран спортен треньор.

В помощ на лечението се явява работата с психолог в сферата на хранителните разстройства. Акцентът в психотерапията е: пациентът да се учи да възприема света и хората около него по нов начин, като вниманието му се насочва в придобиване на умения за справяне със стреса (дистреса); работа със страховете и комплексите му; изграждане на здравословна стратегия, ориентирана към себеприемане.

Неразделна част от лечението е подкрепата на семейната среда и приятелския кръг. Чрез нея, страдащият ще почувства грижата и любовта.

Автор: Стоян Петров, психолог

Снимка: medium.com

[mhealthyliving]

Лекар разкри кой не трябва да яде сладолед

Лекар разкри кой не трябва да яде сладолед

Консумацията на сладолед е противопоказана при определени здравословни проблеми, а освен това тя крие риск от бързо напълняване. Руският диетолог д-р Маргарита Королева припомня, че сладоледът е лакомство с високо съдържание на мазнини и захар – тази комбинация е трудна за храносмилане. За панкреаса тази смес води до претоварване. Кой не трябва да яде сладолед? „Сладоледът може да навреди на хора…

[galaxia-is-not-a-valid-blog-name]

Не обичам да се плаша-кой обича, освен хората, които си падат по страшни филми? Но истината е, че всъщност малко неща могат да постигнат този ефект при мен. Паяци, летящи хлебарки, мишки, тъмното, клоуни, височини, въглехидрати, напълняване, смърт, нищо от това не ме плаши. Мога да убия паяците, хлебарките и мишките. Мога да включа лампа в тъмното. И мога да наритам задника на клоуна, освен ако не е някой много грамаден клоун. За ръста си съм доста силна. От високото изобщо не ме е страх. Въглехидратите са чудесни и ако напълнея, знам как да отслабна. А и всички ще умрем някога. Нищо от това не ме плаши. Никак. Нещата, които ме държат будна нощем, не са физически. Тревогата от провал и разочарование не е нещо, което можеш да поправиш.

[stoyanpetrov]

„ДРИНКОРЕКСИЯ” – УМИШЛЕНО ПРЕСКАЧАНЕ НА ХРАНЕНЕ, ЗА ДА СЕ ПЕСТЯТ КАЛОРИИ ЗА ПИЕНЕ НА АЛКОХОЛ

Какво характеризира „Дринкорексията” (Drunkorexia)    

Американската психиатрична асоциация (APA) и Диагностичният и статистически наръчник за психични разстройства (DSM-5) официално не са признали „Дринкорексията” като диагноза, класифицирана като хранително разстройство, но е необходимо да се знае, че тя е рисково и нездравословно поведение, което е предпоставка за развитие на хранителни разстройства – „Анорексия невроза” или „Булимия невроза”.

„Дринкорексията” спада към  категорията на обсесивните поведения, свързани с нарушения в храненето, като съществен признак на разстройството е, че засегнатите отлагат и ограничават приема на храна (калории) през деня, за да могат да пият алкохол през нощта.

Въпреки, че се проявява както при мъжете, така и при жените, състоянието по-често се практикува от млади мо��ичета, с анорексични тенденции, издаващи страхове и притеснения от напълняване поради високото съдържание на калории в алкохола.

В общ план разстройството се свързва с използването на екстремни методи за контрол над теглото чрез гладуване и компенсиране с планиран прием на алкохол.

Медицински особености

От медицинска гледна точка е известно, че човешкото тяло не е пригодено да складира алкохол, затова то го преобразува почти веднага в енергия. Така на практика се стига до нарушения в процесите, свързани с изгарянето на мазнините и усвояването на хранителните вещества.

Калориите и отсъствието на хранителни вещества в алкохола се явяват пречка за функционирането на здравословния метаболизъм, а това подтиква тялото да спре изгарянето на мазнините.

Ограничаването на калориите от ядене за сметка на калориите от пиене носи рискове, които представляват голяма заплаха както за физическото, така и за психическото здраве на човека.

Диетолозите твърдят, че калориите приемани от алкохола са т. нар. - „празни калории“, защото нямат никаква хранителна стойност. Освен това в една алкохолна напитка калориите, които се съдържат в нея, са много по-концентрирани, в сравнение с много други приемани храни и напитки. Това се явява причина за неволното поемане на много повече калории, отколкото биха могли да бъдат погълнати.

Ето защо, хората с дринкорексично поведение се излагат пред опасност, тъй като в стомаха им няма съдържание на храна, която да забави усвояването на алкохола в организма, което би могло да доведе до повръщане или алкохолно отравяне.

Приемът на алкохол на празен стомах също така може да доведе до свръхконсумация, тъй като се изкривява преценката за изпитото количество, с което се повишава значително и рискът о�� физическо нараняване.

Поддържането на такова рисково поведение поставя засегнатия в риск от хронични здравословни проблеми, като болести на черния дроб и сърцето. Съществува висока вероятност от недостиг на жизненоважни витамини и минерали в организма на човек.

Всичко това, в съчетание с дългосрочните тенденции на анорексията върху организма, може да доведе до летален изход (смърт).

Симптоми при „Дринкорексия”:

Избягване на нормално хранене през деня;

Прием на алкохол в късните (вечерни) часове на гладно;

Объркване, промени в поведението и обилно изпотяване;

Фиксиране в етикети на храни за калориен състав;

Притегляне на порциите храна;

Изчисляване на калориите за порция хранене;

Четене на литература, в която се търси отговор на въпроса: „Колко е минимумът            храна, с която човек може да ��ивее”;

Харчене на големи суми пари, без обяснение за какво са похарчени пред близките;

Тийнейджърите обикновено искат пари от родителите си, а при отказ са склонни           да  ги откраднат, за да си купят алкохол;

Поради честата консумация на алкохол, засегнатите често повръщат (тайно);

Налице е неравномерно дишане;

Нарушения във функциите на черния дроб;

Психо-емоционални разстройства (Депресия).

Все по-често налаганият модел за женска красота, насърчаван от средствата за масова информация, предизвиква състояние на хаос сред подрастващите. В свят пълен с нездрави модни тенденции и „болни еталони” за красота се създават пошли стереотипи, които младежите приемат за норма и стил на живот.

Психологически аспекти

Сред най-честите причини за възникване на разстройството се явяват нездравият социален натиск и желанието да принадлежиш към определен тип група в „модерното общество”. Нереалистичните стандарти за телесния образ формират когнитивни изкривявания у личността и тя приема наложената мода като стил и начин на живот.

Неуверената личност, стремяща се към подражание и търсеща одобрението на човек или група, е склонна да не удържи на натиска на средата и връстниците, и с жертвена готовност да следва нечий чужд модел или стил на поведение. Бърз пример давам със „социалното пиене”, в което си част от група с общ интерес и не си сам. Друг пример са наложените „социални стандарти за красота” при жените – слаба фигура, определен „клиширан калъп” на визия (устни, вежди, маникюр, коса и т.н), за да се впишеш и да си част от даден тип среда.

Не са рядкост случаите, в които хората чрез прием на алкохол изграждат механизми за справяне със стреса, тревожността и депресията – това се ползва като „бърза терапия” и илюзорно справяне с проблемите от вътрешния им свят. Ефектът, който търсят и намират в алкохола е временно облекчение или средство за бягство от плашещата ги реалност и чувството на безсилие.

При по-голямата част от страдащите от Дринкорексия се наблюдава стремежът да бъдат модерни, което за тях се явява стимул и мотивация да свалят килограми чрез отказ от храна. Често в анамнезата на пациентите, засегнати от разстройството се откроява тенденцията, в която е налице поведение, целящо отслабване и преминаващо в стремеж към контрол над тялото и теглото.

Първоначално те държат контрола над теглото и количеството алкохол, докато с времето и под булото на зависимостта го губят изцяло, което се явява и допълнителен стрес и страх за тях. Тогава се касае не за контролирана употреба, а за злоупотреба с алкохол. Крайната фаза, в която навлизат е алкохолната зависимост.

Водещите отрицателни ефекти на поражение, вследствие на алкохолната злоупотреба са трудностите в концентрацията и вземането на адекватни решения.

В по-напредналата фаза на разстройството засегнатите умишлено пият напитки до алкохолно отравяне, като индиректна форма на самостоятелно предизвикано повръщане.

Рискови фактори при „Дринкорексия”

Възникват във времето на пубертета (юношество);

Стрес факторът и несправянето с него;

Обща мозъчна биохимия и фамилна предразположеност;

Ниска самооценка, депресия, тревожност и импулсивност;

Травма от сексуално или физическо насилие;

Рисково и нездравословно поведение на родителите;

Неизградена близка връзка с родителите;

Отсъствие на внимание от страна на родителите в ранна детска възраст;

Нездравословни партньорски взаимоотношения;

Социален натиск на обществото, посредством социални медии и др.;

Идентифициране с лица от рекламни и модни медии.

Връзката между разстройството в храненето и приема на алкохол  

Учени от САЩ, провели проучвания по темата, разкриват, че хората, които страдат от хранителното разстройство са изложени на много по-висок риск от развитие на проблеми, свързани със злоупотреба с вещества.

Според данни от Националните здравни институти на САЩ – един на шест души имат проблем с приема на алкохол, а приблизително десет милиона американци страдат от потенциално животозастрашаващи хранителни разстройства.

Част от докладите им сочат, че при страдащите от „Дринкорексия” има по-голяма вероятност да се развият по-сериозни хранителни разстройства.

Лечението на това разстройство е комплексно и включва:

Индивидуална психотерапия;

Консултация с психиатър;

Индивидуална консултация с квалифициран лекар – диетолог, с който да се изготви  професионален и персонален хранителен режим;

Лечение в клиника за алкохолизъм.

Автор: Стоян Петров, психолог

Снимка: unsplash

[emmajhonson]

Как да Отслабна с 20 Килограма Лесно и Без Усилия?

Здравейте,

Имате ли проблеми с наднорменото тегло? Искате ли да свалите много килограми, но без рискове? Как да отслабнем с 20 кг. за 30 или 60 дена? Всеки, който страда от напълняване, знае какво отвратително състояние е това. Навеждаш се да завържеш обувките си, а колана се впива неприятно в корема ти. Изкачваш няколко […]

Оригиналната статия Как да Отслабна с 20 Килограма Лесно и Без Усилия? е от уебсайт Noan.net.

from Noan.net https://noan.net/kak-da-otslabna/20kg

from Top 3 – How to Lose Weight Quickly, Easily and Permanently Without Diets https://noannet.wordpress.com/2019/06/05/%d0%ba%d0%b0%d0%ba-%d0%b4%d0%b0-%d0%be%d1%82%d1%81%d0%bb%d0%b0%d0%b1%d0%bd%d0%b0-%d1%81-20-%d0%ba%d0%b8%d0%bb%d0%be%d0%b3%d1%80%d0%b0%d0%bc%d0%b0-%d0%bb%d0%b5%d1%81%d0%bd%d0%be-%d0%b8-%d0%b1%d0%b5/

[lz3ai]

(via Празници без напълняване)

[kboytube]

Малко са хората, които влизат във фитнес-залата без шише вода или пропускат да си сипят чаша вода, сядайки да обядват или вечерят. Но това пиене на течности може да доведе до сериозни здравословни проблеми, елиминирането на които ще е много по-трудна задача от тази да откажете понякога една глътка вода. Решихме да проучим за вас в какви случаи обикновената питейна вода може да навреди на човека. Като бонус ще ви разкажем и какво ще стане, ако пиете твърде много вода през деня (спойлер – нищо хубаво). 1. Не пийте вода непосредствено преди заспиване Има поне две обективни причини да се откажете от чашата вода преди лягане. Първата е, че може да нарушите режима си на сън – много е вероятно да ви се наложи да отидете до тоалетна през нощта, а после да се мъчите да заспите пак. Втората причина е, че нощем бъбреците ни работят по-бавно, отколкото през деня. Заради това сутринта може да бъдете неприятно изненадани от забележимо подпухване на лицето и крайниците. (adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({}); 2. Не пийте вода по време на интензивна тренировка Според учените поемането на течности при физически натоварвания може да доведе до влошаване на състоянието ви по време на или след тренировката. Ефектът е свързан с това, че при спортуване човек прегрява и често прекалява с водата, отмивайки от организма си електролити. В резултат на това може да усетите: * главоболие; * гадене; * световъртеж.  Освен това прекомерното насищане на тялото с течности натоварва допълнително сърцето, което е рисковано за хора със сърдечни проблеми. Съветваме ви да пиете вода, чак след като сте си починали от тренировката. 3. Не пийте вода, ако урината ви е станала прозрачна  Напълно прозрачната урина без жълт нюанс е признак за това, че пиете твърде много вода, дори и тогава, когато не изпитвате жажда. Така може да стигнете до понижаване на нивото на натрия в организма и да предизвикате неприятни последици, включително и сърдечен удар. 4. Не пийте вода с пикантни храни Особено ако става въпрос за лют пипер. Паренето в устата при консумация на такива храни е предизвикано от вещество, наречено капсаицин. То представлява неполярна молекула. Ще намалите болезненото парене, само ако го разредите с аналогични молекули. Такива се с��държат например в млякото. Ако „прокарате" лютата храна с вода, съставена от полярни молекули, тя ще позволи на капсаицина да се разпространи по цялата устна кухина и по хранопровода, което само ще влоши положението.  5. Не пийте вода по време на хранене и веднага след ядене Пиейки вода по време на хранене, ще затрудните храносмилането. При ядене тялото активно отделя слюнка, в която се съдържат необходимите за правилно храносмилане ферменти. Ако пиете и вода, количеството отделена слюнка намалява. Затова в организма могат да се натрупат неразградени токсични отпадъци, останали от най-обикновената храна. Ще влошите още повече положението, ако охладите водата или я замените с алкохолна напитка. (adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});  6. Не е желателно да пиете вода с подсладители Този съвет е актуален за хората, които се опитват да свалят излишните килограми. Изкуствените подсладители спомагат за засилване на апетита и следователно за напълняване. Подсладители може да има и във водата от магазина, овкусена със сок от лимон или лайм.  7. Знаем, че не бива да пием морска вода. Но защо? Всички знаем, че не бива да пием морска вода, но малцина се замислят как именно може да ни навреди тя. Първо – в повечето крайбрежни морски води се съдържат патогенни човешки вируси. Затова дори ако случайно лапнете малко вода при плуване, изплюйте я по-скоро. Иначе рискувате да си посветите почивката на ротавирусна инфекция с всичките й неприятни симптоми. Второ – морската вода съдържа такова количество соли, че човешкото тяло ще има нужда от допълнителна течност, за да ги изхвърли от себе си. Това може да доведе до тежко обезводняване. 8. Не пийте вода, ако вече сте пили много вода Засегнахме тази тема и по-горе. Прекомерното количество течности в тялото води до отмиване на натрия и куп неприятни последици. Освен това излишната вода натоварва бъбреците и им пречи да снабдяват кръвта с необходимите вещества. Какво ще стане, ако пиете твърде много вода? При злоупотреба с течности се развива заболяване, наречено хипонатремия. Лекарите ни съветват да не го подценяваме, защото то може да застраши не само здравето, но и живота ни. Болните с хипонатриемия страдат от: * мускулни крампи; * обърканост на мислите; * световъртеж; * депресия;  Описаните по-горе причини, разбира се, не са повод да намалите консумацията на вода до минимум – без течности човешкото тяло не може да функционира нормално. Но не бива и да прекалявате. (adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({}); -- Публикувано от Blogger за Моето здраве на 4/10/2018 11:30:00 пр.об.

[recepti2k-blog]

Как да си засилим метаболизма сутрин? Ако нашият метаболизъм е по-бавен, има симптоми, които подсказват това – а именно умора, алергии, кожни заболявания, безсъние, трупане на килограми и други. За да водим здравословен живот, е нуж��о малко да помогнем на метаболизма си. 1. Пийте вода с лимонов сок. След събуждане взимането на душ в комбинация с пиене на вода с лимонов сок върши страхотна работа. За препоръчване е пиене на топла вода. Ако не ви допада киселият вкус на лимона можете да сложите в чашата и една чаена лъжичка мед към напитката. 2. Правете упражнения сутрин. Вдигането на тежести, клякания или друг тип упражнения ще помогнат на организма Ви да започне добре деня. 3. Яжте яйца на закуска. Мазнините, които се съдържат в яйцата са здравословни и не вредят на нивата на холестерола. 4. Хапвайте ябълки и круши. Тези дарове на природата са много полезни, тъй като освен, че забързват метаболизма, засищат глада и помагат за сваляне на излишните килограми. Може да ги съчетавате с друг вид плодове или да си направите плодово кисело мляко. 5. Пийте по чашка кафе. Със сигурност сте изчели доста информация за кафето. Но то в малки дози е полезно и няма да Ви навреди. Напротив – кафето ще засили вашият метаболизъм. Не забравяйте факта, че кофеинът който се съдържа в кафето също повишава нивото на адреналина. Този хормон помага за разграждането на мастните клетки, стига да се храните балансирано. 6. Пийте сок от грейпфрут. Той е отличен помощник, не само заради голямото съдържание на витамин С, а съдържа и голямо количество фибри, тиамин и фолиева киселина. В много диети се препоръчва консумация на грейпфрут, а за хората склонни към напълняване е много подходящ тъй като предпазва от появата на диабет, бори се срещу мазнините и подобрява храносмилането. 7. Не забравяйте да пиете вода! Веднага щом изпиете около две чаши вода (300 до 400 милилитра), метаболизмът ви ще се забърза. По този начин помагате за баланса на жизнените процеси на организма си, позволявате на бъбреците да работят по-успешно, започвате да окислявате мазнини и да разграждате въглехидрати. Сутрин след ставане е важно да си приготвите поне литър и половина вода и гледайте да ви е под ръка, за да не забравяте да пиете през деня. Колкото и забързано ежедневие да имате опитвайте се да пиете често и на малки глътки. Това е чудесен начин за активиране на метаболизма ви и ще подобри цялостно вашият тонус.

[mamamiabg]

Кавгите с половинката водят до напълняване

Острите семейни кавги и депресията могат да доведат до напълняване, установи ново проучване, цитирано от “Дейли мейл”.

Споровете с партньора и депресията могат да повишат риска от напълняване при възрастните хора и да променят начина, по който тялото преработва храни с високо съдържание на мазнини. Учените установиха, че мъжете и жените, страдащи от депресия, които водели особено разгорещени…

[chroniclebg]

Ким Чен-ун е напълнял заради любовта му към сиренето "Ементал"

Ким Чен-ун е напълнял заради любовта му към сиренето “Ементал”

Ким Чен-ун е надебелял заради редовната консумация на сиренето “Ементал”, което той освен това поглъща и в големи количества, пише в.”Дейли стар”. Според изданието севернокорейският лидер не може да устои на изкушението, заради което фигурата му доста се е закръглила, появили са се и здравословни проблеми.

Главата на КНДР Ким Чен-ун се пристрастил към традиционното швейцарско сирене по време на…

[stoyanpetrov]

„СИТОФОБИЯ“ – ИРАЦИОНАЛЕН СТРАХ ОТ ХРАНА

Какво характеризира Ситофобията

Терминът Ситофобия е с древногръцки произход. Образуван е от комбинацията между наименованията σῖτος – храна и φοβία – страх, което означава страх от храна.

Тази фобията е популярна и с другите й обозначения: „Цибофобия“ (Cibophobia) и „Ситиофобия“ (Sitiophobia).

Ситофобията спада към групата на фобийните тревожни разстройства. Характеризира се с това, че предизвиква постоянен ирационален страх у хората, породен главно от храната.

Според данни от проучвания, Ситофобията засяга и двата пола, но по-уязвими са жените, спрямо мъжете  (съотношение 9:1).

Причини за възникването на Ситофобията

Специалистите нямат еднозначен отговор на въпроса защо някои хора развиват Ситофобия. Проведени изследвания, ни навеждат на заключението, че тя възниква под влиянието на външни фактори (психо-травматични събития в ранна възраст) и вътрешни фактори (наследствени, генетични и телесни заболявания). В тази връзка следва да се обобщи, че основните причини, поради които възниква фобията у човека, от една страна се явяват – наследствеността, генетиката, биохимията на мозъка и някои телесни заболявания, а от друга – житейският му опит.

Ето и някои други допълнителни фактори:

Тенденция за хранителни разстройства в семейството;

Тревожност или невротичност;

Нелекувана депресия от дълго време;

Хронично чувство на самота;

Физически или емоционален стрес (травма);

Ниска самооценка;

Дисбаланс в нивата на хормоните - допамин и серотонин;

Неправилно функциониране на страничното ядро на хипоталамуса;

Генетични дефекти;

Дълъг период на гладуване.

У някои хора, страхът им от храната е възникнал поради телесно заболяване, при което са изпитвали болки в областта на корема, след хранене. Пример за това е болестта на Крон, която протича с болки на различни места в корема, засилващи се след хранене и намаляващи след изхождане (дефекация). Друг пример са пациентите, преминали курс на химиотерапия, впоследствие на който по време на хранене се обострят болките им в областта на корема.

Отказът на хората да се хранят заради болки в корема, понякога се бърка с хранителното разстройство Анорексия нервоза, поради някои сходства в състоянията им, а именно ограниченията в приема на храна.  ��ледва да се поясни, че за разлика от състоянието при Анорексия, хората изпитват страх от напълняване, вследствие на който отказват да ядат, докато при страдащите от болки в корема, страхът им е породен от самата храна и физиологичния дискомфорт, последващ от нея.

При други хора, страхът от храната се е породил на базата на преживени психо-травматични събития (физическо или сексуално насилие) в годините около пубертета.

Негативното отношение към храната при някои хора, се е изградило поради страха им, че в нея се съдържат токсини и микроорганизми. Обикновено страховете в тази посока могат да бъдат насочени към почти всички видове храни или напитки.

Има и такива хора, които са фобийни към конкретни групи храни. Пример за това могат да бъдат млечните продукти. Те избягват всички храни и напитки, в чийто състав се съдържа мляко, тъй като изпитват ирационален страх, че ще се разболеят от някаква болест, ако ги консумират.

Срещат се хора, при които страхът им от някои хранителни продукти е вследствие на тежки алергии към: шоколад, яйца, мляко и млечни продукти, соя, брашно, фъстъци или други ядки, както и от риба, някои морски продукти от мекотели и черупчести - стриди, раци, миди, скариди. Тези хора не влизат в групата на страдащите от Ситофобия, защото при тях, страхът е подплатен от обективна причина - проява на алергична реакция в организма им.

Съществуват по-тежки случай на хора, страдащи от психични заболявания като Шизофрения, които поради заблуди и халюцинации отказват да се хранят и отхвърлят храната. Императивните (заповедните) им халюцинации ги подтикват да не ядат. Слуховата трансформация в такива случаи е насочена директно към човека. Гласът започва да общува с него и да му дава заповеди, на които той не може да се противопостави. Понякога хората в това състояние изпадат в кататоничен ступор. Това налага за тях да се полагат интензивни грижи, особено при липса на естествено хранене. Влошеното им състояние изисква, те да бъдат хранени чрез назогастрална тръба.

Ситофобията при страдащите от психотични депресии може да бъде мотивирана от заблуди, навяващи им чувство за вина (аз не заслужавам храна) или от заблуди, че нямат нужда да се хранят.

Някои черти на хората със Ситофобия:

Склонност към отключване на Ситофобия имат мнителните, тревожните, плахите и лесно ранимите хора. При някои от тях, се наблюдават симптоми, наподобяващи на обсесивно - компулсивно разстройство (ОКР). Те изпълняват в ежедневието си измислени ритуали, които отнемат от времето им, но по този начин намаляват тревожността си.

Хората,  страдащи от фобията са обсебени от манията да проучват и изследват произхода на хранителните вещества;

Изрядно нареждат продуктите в хладилника си, за да не се допират един до друг;

Опаковат всеки продукт поотделно във фолио за съхранение, с оглед да не попадне нещо заплашително за тях в храната им;

Често проверяват храната в хладилника;

Помирисват всеки продукт, въпреки че знаят, че е пресен;

За да са спокойни проверяват няколко пъти срока на годност на етикета, преди да вкусят от продукта;

Записват в тефтер от кои продукти са яли и какво количество са изяли;

Поддържат изрядна хигиена в хладилника си, почиствайки го всеки ден;

Измиват опаковката на абсолютно всеки продукт, купен от магазина, преди да го приберат в хладилника;

Избягват ястия, приготвени от други хора, тъй като не знаят точно какво има в тях и как са приготвени;

Избягват да ядат храна, която е приготвена преди ден поради страх от  интоксикация.

Всички тези особености са предпоставка, хората със Ситофобия да попаднат в социална изолация. Те се страхуват, че няма да могат да скрият фобията си от приятелите, колегите и семейството си. Това допълнително повишава тревожността им и ги провокира все повече да избягват срещи и събирания с други хора.

Храни, които провокират страхове у хората със Ситофобия:

Нетрайни хранителни продукти. Хората, чийто страх е провокиран от храни като яйца, мляко, майонеза, месо, пресни плодове и зеленчуци, се страхуват, че могат да се разболеят, след като ядат от тях;

Недопечени хранителни продукти. Страхът от болести, предавани чрез храната, кара някои хора да избягват храни, които могат да бъдат опасни, ако не са сготвени добре. Често страдащите от Ситофобия препичат храната до степен на прегаряне;

Страх за срока на годност на храната. Страдащите от тази фобия се страхуват, че оказаният срок на опаковката на даден продукт, не е истински. Те силно вярват, че срокът на годност е по-кратък от посочения. Според тях, щом продуктът е отворен от опаковката му спира да бъде годен за повторна консумация;

Остатъци на храна от предния ден. Страдащите от фобията вярват, че ако изядат храна, останала от вчерашния ден ще се разболеят;

Храна приготвена извън дома (ресторант, магазин, павилион).     Хората с тази хранителна фобия не консумират приготвени ястия в ресторанти, дори и в домовете на приятелите си, защото се страхуват, че не са видели с очите си годността на продуктите. Подлагат на съмнение и хигиената по време на приготвянето на     храната.

Симптоми на Ситофобия:

Макар че причините за отключването на Ситофобията могат да бъдат различни, симптомите й се характеризират с:

Повишено кръвно налягане;

Разтреперване;

Зачестен сърдечен ритъм;

 Паника;

Задух;

Болки в областта на гърдите;

Стягане в областта на гърдите;

Сухота в устата;

Разстроен стомах;

Бързо говорене или внезапна неспособност за разговор;

Силно изпотяване;

Замаяност;

 Гадене;

Повръщане;

Усложнения от Ситофобия

Нелекуваната Ситофобия, нанася тежки поражения на страдащите от нея, особено ако са в подрастващата възраст. Тя допринася за провалите в училище, на работното място, в личните взаимоотношения с другите хора, в социалния живот и интимния живот. Поради системно недохранване, засегнатите от тази фобия страдат от дефицити на вещества и микроелементи, които им нанасят сериозни здравословни проблеми.

Ето някои от тях:

Дефицит на внимание;

Отслабване на имунитета;

Остеопороза и счупвания на костите;

Занижено либидо и безплодие;

Забавяне в развитието при децата;

Хронична умора;

Опадане на зъбите, зъбни ерозии и кариеси;

Суха и сбръчкана кожа;

Анемия;

Аменория ( липса на менструален цикъл);

Сърдечни аритмии;

Тежка дехидратация, която може да доведе до шок;

Тежко недохранване;

Гърчове в резултат на загубата на течности от ексцесивна диария или повръщане.

Лечение на Ситофобия

Лечението на Ситофобията изисква мултидисциплинарен подход, осъществяван в екип от лекари, диетолози, психолози и психиатри.

За да се диагностицира човек със Ситофобия, е необходимо първо да се извършат обстойни медицински прегледи и изследвания, с които да се установи дали има физиологична (и) причина (и), или се касае за състояние от психогенен произход. Ако изследванията не открият телесно заболяване, то страдащите се насочват към консултация с психолог.

При по-тежките случаи и поради опасността от възможни усложнения от фобията, като например свръх загуба на телесна маса, се препоръчва страдащите да бъдат подложени на медикаментозно лечение, назначено от психиатър. Това се налага, за да се овладее силния страх, придружен от пристъпи на паника, които изпитват и стават причина за  отказ от хранене изобщо, което застрашава здравето и живота на засегнатите от фобията.

Необходима е също така намесата на квалифициран лекар-диетолог, за да изготви индивидуален хранителен режим, към който страдащият да се адаптира постепенно.

Ключова роля в лечението на Ситофобията е работата с психолог. Основният акцент в нея е поведенческата терапия, с чиято помощ засегнатите от фобията се учат да придобиват увереност в себе си.

Научните изследвания показват, че психотерапията е наистина ефективна при лечението на фобии, а един от видовете психологическа терапия, която е дала най-добри резултати в изследванията, е когнитивно - поведенческата терапия. С помощта на нейните техники, хората се учат да заместват негативните си мисли по отношение на храната с други, които са по-положителни. Променяйки негативните си мисли, те променят и емоциите, свързани с тях.

Паралелно с психотерапията се провежда обучителен тренинг, насочен към придобиване на умения за релаксация и отпускане на тялото. Също и техники за самопомощ, с които да понижават нивото на възбуда на нервната система.

Неразделна част от мултидисциплинарния подход в лечението на Ситофобията е подкрепата от семейната среда и приятелския кръг.

Автор: Стоян Петров, психолог

Снимка: factdr.com

[balnirokli]

как да не съм слаба ,билкови съвети за напълняване и красиво тяло

[lz3ai]

[:bg]За какво ни търсят хората?[:en]What are our people looking for?[:]

[:bg]За какво ни търсят хората?[:en]What are our people looking for?[:]

[:bg] 

Хората най-често ни търсят, когато искат по здравословен начин да постигнат нещо от следните неща:

[pricing_table columns=”4″][price_column highlight=”yes” bgcolor=”#006633″][price_header bgcolors=”#77bc1f”]Контрол на теглото[/price_header][price_row]Отслабване[/price_row][price_row]Напълняване[/price_row][price_row]Детоксикация[/price_row][price_row]Пазаруване[/price_row][price_row]Борба…

[lz3ai]

[:bg]Историята ни с Галя[:en]Our story with Galya[:]

[:bg]Историята ни с Галя[:en]Our story with Galya[:]

[:bg]Ще споделя накратко нашата история. Историята ни с Галя.

Няма да повярвате колко много отслабнахме! И всичко стана забавно. Без лишения и глад. Вече трета година се чувстваме и изглеждаме перфектно. Престанахме да боледуваме. Сега аз работя върху изграждане на коремната си преса, а Галя се стреми да влезне в любимите си рокли от времето преди последното й рязко напълняване.

То се вижда и на…