#проучване

[etgroupbg]

"Mega Scan Pro Ново Издание" представлява високотехнологично решение, което комбинира висока прецизност с иновативен дизайн, предлагайки обширна технология за откриване на метали и 3D сканиране на земята. Този уред, произведен в Германия, разполага с дълбочина на детекция до 50 метра и двугодишна гаранция. "Mega Scan Pro" използва уникалната технология V.S.T за точно целенасочване и предлага напреднали потребителски преживявания с цветен LCD екран и презареждаща се батерия. Идеален за професионалисти и ентусиасти, устройството интегрира шест търсещи системи, за да отговори на всички нужди от откриване.

🌐 О��ициален уебсайт:

WhatsApp:

#Технология #ОткриваненаМетали #Проучване #Германия #MegaScanPro #Иновация

[etgroupit]

Ottieni gli ultimi metal detector con il Pinpointer MI-4 del rinomato marchio XP. Questo dispositivo è altamente capace di determinare la posizione con precisione e di ricalibrarsi facilmente all'avvio.

#Pinpointer #RilevamentoMetalli #Prospezione

[itsgerges]

[filteredpoison]

правя проучване за лаптопи, някой да иска да се включи? 😇 попълването на анкетата е между 10 и 15 мин

[mrdpdolnooryahov]

[archtang]

Градоустройствено проучване и първоначален архитектурен вариант на комплексно застрояване с редови къщи в гр. Хасково. Юли 2023

[p-news]

Скъпо ли е да се храниш здравословно?

Според експерти осъзнатото хранене е лесно, когато имаш достъп до разнообразни продукти на изгодни цени Защо осъзнатото хранене все още се приема за нещо скъпо и недостъпно за повечето българи? Според резултатите от ново национално представително проучване, реализирано от изследователски център „Тренд“, едва 6% от българите определят начина си на живот като изцяло здравословен, а 55% изобщо не…

[stara-zagora]

Предвидени са и съпътстващи прояви, сред които проучване на населени места, носещи имената на цветя, кулинарен конкурс за изделия от ядливи цветя или цветове, или във формата на цветя, пленери за цветя и др.

[vasetovp]

В Израел направиха едно много интересно проучване. Капка кръв беше взета от човек и показана на екран. На екрана можеше да се види интересна картина. Виждаха се бактериите как се движат бавно, виждаха се и макрофаги – кръвните клетки, които са отговорни за поддържането на кръвта чиста. Те са като дезинфектанти. Това е тяхната мисия – да премахнат всичко чуждо. Но … те някак спят. Бактериите се движат небрежно, като на булевард по време на вечерна разходка, а макрофагите спят. Не виждат бактериите.

На човека от когото е взета кръвта, се пуска комедия и настроението му започва да се подобрява. И тогава забавлението започва. Макрофагът внезапно се събужда и веднага започва да изпълнява преките си служебни задължения. Той се навива около бактерията и започва да я поглъща с апетит. Може би е време за обяд.

Но … всъщност всичко е много по-интересно.

Връзката “съзнание - тяло” се обсъжда дълго време и има много доказателства за нея. Но интересното в това проучване е, че клетките на имунната защита са много о��зивчиви на нашето настроение. И това не е всичко.

Нека отбележим важно нещо:

„Капката кръв беше отделена от собствeника си. По това време той седеше в друга стая и настроението му по някакъв неразбираем начин се отразяваше на капката кръв, която беше в първата стая. “

Това означава, че съществуват информационни канали, чрез които вълните на съзнанието могат да въздействат на обект, който е далеч от самия източник на съзнание...

Но има и още.

Започва прожекция на фрагменти от филм на ужасите. В същото време в капката кръв започват да се случват странни неща. Ето … бактериите вече са се активирали! Те изведнъж се съживяват и някак си изведнъж станават повече. И започват да се държат като у дома си. Дори започват да атакуват макрофагите, които се отдръпват и се разпръскват в различни посоки.

Кой направи това?

Принципът е ясен: състоянието на съзнанието е най-важният фактор за поддържане на нашата вътрешна екология. Освен това, вълните на съзнанието, както отбелязахме по-горе, започват да се разпространяват в околната среда и засягат дори отдалечените клетки на кръвта ни.

И не само на собствената ни кръв.

Това означава, че настроението ни влияе и върху състоянието на макрофагите на близките ни хора, където и да се намират те – наблизо или на друг континент.

А ето и една малка история по темата. Разказва я един часовникар. Тази професия, както знаем, е много прецизна, изисква много внимание и точни действия. Но понякога, докато часовникарят работел, показалецът на лявата му ръка започвал да потрепва. Ясно е, че е невъзможно да се работи в това състояние. Какво да прави?

Не, той не масажирал пръста си, не пиел магнезий за облекчаване на спазмите, не оставял ръката си да почива.

Той звънял по телефона на майка си, която живеела далеч, далеч, на хиляди километри.

Мислите, че той я питал за това как да премахне досадният тремор?

Грешите.

Той ѝ казвал:

"Мамо, пак се тревожиш за мен! Спри да се притесняваш, иначе не мога да работя! “

Ако дори леко вълнение на една майка може да причини нередности във физиологията на нейния син, тогава какво да кажем за силните вълнения. Оттук правим важна стъпка в разбирането на същността на нещата.

Заключението е просто.

Старата формула „Това е моят живот и ще правя с него каквото си искам" е безнадеждно остаряла.

"Състоянието на нашето съзнание е отговорно за състоянието на имунитета на нашите деца, роднини и близки приятели“. Така трябва да се разбира живота сега.

Следователно е необходимо да се намери начин да се създаде веселост, радост, щастие и е желателно да се създаде в най-голямо количество.

П.П. Става ясен и феноменът на Норман Кузинс, който бил излекуван с помощта на смеха от нелечима и фатална болест. Размислите довели Кузинс до следния факт: ако негативните емоции, потискащи ендокринната система, са "провокатори“ на болести, тогава положителните емоции, активиращи нейната дейност, могат да се превърнат в "стимулатори“ на възстановяването. Освен това всеки човек има много просто и достъпно средство за изцеление – смехът. Старата поговорка „Смехът е най-доброто лекарство“ има физиологично проявление.

През 1976 г. Норман Кузънс публикува автобиографичната си книга "Анатомия на болестта“ (от гледна точка на пациента). Въз основа на собствения си опит авторът показва, че положителното емоционално състояние може да излекува дори сериозно заболяване. Книгата за броени дни се превръща в бестселър.

[naeminet]

Средната цена на жилищата във Великобритания е нараснала през март, показва проучване на специализирания сайт за недвижими имоти "Райтмуув" (Rightmove), цитирано от ДПА.

[etgroupbg]

"Mega Scan Pro Ново Издание" представлява високотехнологично решение, което комбинира висока прецизност с иновативен дизайн, предлагайки обширна технология за откриване на метали и 3D сканиране на земята. Този уред, произведен в Германия, разполага с дълбочина на детекция до 50 метра и двугодишна гаранция. "Mega Scan Pro" използва уникалната технология V.S.T за точно целенасочване и предлага напреднали потребителски преживявания с цветен LCD екран и презареждаща се батерия. Идеален за професионалисти и ентусиасти, устройството интегрира шест търсещи системи, за да отговори на всички нужди от откриване.

🌐 Официален уебсайт:

WhatsApp:

#Технология #ОткриваненаМетали #Проучване #Германия #MegaScanPro #Иновация

[petarnizamov]

Прием на въглехидрати дни преди състезание

Въглехидратите могат да играят важна роля в подготовката за състезание. Приемът на въглехидрати в дните преди състезанието основно попълва запасите от мускулен гликоген, докато приемът на въглехидрати в часовете преди състезанието оптимизира запасите от гликоген в черния дроб. Тъй като приемът на въглехидрати в дните преди състезание има ясно различни ефекти от приема на въглехидрати непосредствено преди състезание, тези въпроси ще бъдат обсъдени отделно. Това е откъс от Sport Nutrition-2nd Edition от Asker Jeukendrup & Michael Gleeson. Скандинавски изследователи откриха, че мускулният гликоген може да бъде суперкомпенсиран чрез промени в диетата и упражненията (Bergstrom et al. 1967b). В серия от проучвания те разработиха така наречения протокол за суперкомпенсация , който доведе до изключително високи концентрации на мускулен гликоген. Този хранителен и тренировъчен режим започна с тренировка за изчерпване на гликогена (вижте фигура 6.5). След това упражнението беше последвано от 3 дни диета с високо съдържание на протеини и мазнини. Друго изтощително упражнение е извършено на ден 4, след което субектите са поставени на диета с високо съдържание на въглехидрати в продължение на 3 дни. Друга група субекти следваха същия протокол за упражнения, но диетите им бяха в обратен ред. Това проучване разкри, че субектите, които са получили диета с високо съдържание на протеини, високо съдържание на мазнини и ниско съдържание на въглехидрати, първо последвана от диета с високо съдържание на въглехидрати, са имали по-високи нива на ресинтез на мускулен гликоген. Следователно авторите заключават, че периодът на лишаване от въглехидрати допълнително стимулира ресинтезата на гликоген, когато въглехидратите се дават след тренировка. Режимът, който беше предложен, обикновено се нарича протокол за класическа суперкомпенсация (вижте фигура 6.5). Няколко топ атлети са го използвали успешно, включително легендарният британски бегач Рон Хил. Всъщност в днешно време много маратонци използват този метод, за да оптимизират представянето си. Въпреки че протоколът за суперкомпенсация е ефективен при увеличаване на мускулния гликоген до много високи концентрации, той има и няколко важни (потенциални) недостатъка, за които спортистите трябва да знаят: - Хипогликемия по време на нисковъглехидратния период - Практически проблеми (трудност при изготвянето на екстремни диети) - Стомашно-чревни проблеми (особено при диета с ниско съдържание на въглехидрати) - Лошо възстановяване, когато не се приемат въглехидрати - Напрегнатост през седмицата без тренировка - Повишен риск от нараняване - Нарушения на настроението (летаргия и раздразнителност) по време на нисковъглехидратния период Основният проблем може да бъде появата на стомашно-чревни проблеми при използване на този режим. Често се съобщава за диария в дните, когато се консумира диета с високо съдържание на протеини и мазнини. През първите 3 дни спортистите също могат да изпитат хипогликемия и може да не се възстановят добре от изтощителната тренировка, когато не приемат въглехидрати. Освен това фактът, че атлетите не могат да тренират в седмицата преди събитието, не е идеален, защото най-лошото наказание за повечето атлети изглежда е да ги помолят да избягват тренировки. Тези фактори също могат да имат ефект върху психическата подготовка за дадено събитие. Поради многобройните недостатъци на класическия протокол за суперкомпенсация, проучванията са фо��усирани върху по-умерен протокол за суперкомпенсация, който би постигнал подобни резултати. Sherman и др. (1981) изследват три вида режими на суперкомпенсация на мускулен гликоген при бегачи. Субектите бавно намалиха тренировките си за период от 6 дни от 90 минути бягане при 75% от V.O2max до пълна почивка през последния ден. По време на всяко намаляване те приемат една от следните три диети: - Смесена диета с 50% въглехидрати - Диета с ниско съдържание на въглехидрати (25% въглехидрати) за първите 3 дни, последвана от 3 дни диета с високо съдържание на въглехидрати (70%) (класически протокол за суперкомпенсация) - Смесена диета за първите 3 дни (50% въглехидрати), последвана от 3 дни диета с високо съдържание на въглехидрати (70%) (протокол за умерена суперкомпенсация) Класическият протокол доведе до много високи запаси на мускулен гликоген (211 mmol/kg ww), потвърждавайки резултатите от по-ранни проучвания. Но умереният подход доведе до подобни нива на мускулен гликоген (204 mmol/kg ww). Следователно нормалното намаляване на тренировката във връзка с умерено въглехидратна до високо въглехидратна диета се оказа също толкова ефективна, колкото класическия протокол за суперкомпенсация. Леко модифицирана и често прилагана стратегия на протокола за умерена суперкомпенсация е изобразена на фигура 6.5b. Тъй като няма недостатъците на класическия протокол, протоколът за умерена суперкомпенсация е предпочитаният режим. Съвсем наскоро успешно се използват различни протоколи за зареждане с гликоген. В едно проучване тренираните за издръжливост атлети извършват упражнения с много висока интензивност само за 2 минути (колоездене за 150 s при 130% от V.O2max, последвано от 30 s цялостно колоездене) и след това приемат диета с много високо съдържание на въглехидрати (Fairchild и др. 2002 г.). Този протокол води до много високи концентрации на мускулен гликоген 24 часа по-късно (198 mmol/kg ww). Ясно е, че не е необходимо изтощително натоварване, за да се постигнат много високи (суперкомпенсирани) запаси от гликоген (Bussau et al. 2002). И накрая, имайте предвид, че след като запасите от гликоген са високи, те ще останат високи за няколко дни, ако се извършват ограничени упражнения. Ранните доклади предполагат, че жените имат намалена способност да синтезират гликоген (Tarnopolsky et al. 1995), но това мнение се е променило, тъй като резултатите от изследването може да са резултат от по-малкото количество въглехидрати, погълнати от жените в това проучване. Когато мъже и жени консумират сравнимо количество въглехидрати (изразено в грамове на килограм маса без мазнини, FFM), не се наблюдават разлики в натоварването с гликоген (McLay et al. 2007; Tarnopolsky et al. 1997). Освен това се предполага, че зареждането с гликоген може да бъде повлияно от фазата на менструалния цикъл, но проучване не открива разлики в способността за синтезиране на гликоген в различните фази на менструалния цикъл (McLay et al. 2007). Зареждането с въглехидрати или увеличените запаси от въглехидрати увеличават времето до изтощение (капацитет за издръжливост) средно с около 20% и намаляват времето, необходимо за изпълнение на поставена задача (проба на време, издръжливост) с 2% до 3% (Hawley et al. 1997). Но наличните проучвания изглежда предполагат, че продължителността на упражненията трябва да бъде поне 90 минути, преди да се появят ползи от ефективността. Зареждането с въглехидрати изглежда няма ефект върху представянето на спринта и упражненията с висока интензивност до около 30 минути в сравнение с но��малните диети (~50% въглехидрати). Това откритие е очаквано, тъй като при тези високи интензитети изчерпването на гликоген вероятно не е факторът, ограничаващ производителността. Но няколко дни на диета с много ниско съдържание на въглехидрати ( Read the full article

[vprki]

Историята на участията ни на Венецианското биенале, разказана в изложба

Вече втори месец в Пловдив се радваме на забележителната изложба „Acqua alta. История на българските национални участия във Венецианското биенале 1910 – 2024“. В експозиционното пространство на галерия „Капана“ са адаптирани 11-те павилиона, с които България се представя в биеналето от 1910 г., когато е една от само четирите чужди държави участнички, до последния проект „Съседите“ от приключилото през ноември 60-ото издание на форума.

Повече от 60 произведения както от български класици, така и от автори на съвременно изкуство изграждат цялостен разказ за българските участия във Венецианското биенале, което се прави за първи път досега. Забележителният и амбициозен проект е на кураторите д-р Светлана Куюмджиева /на водещата снимка/ и д-р Пламен Петров, с асистент куратор Рамона Димова и художник -дизайнер Георги Шаров. Изложбата се организира от Градска художествена галерия – Пловдив и Община Пловдив. Подкрепен е финансово от Национален фонд „Култура“. Експозицията е създадена с познание, артистичност и привлича публика от цяла България и с образователната програма към изложбата всеки уикенд от началото на януари до финала ѝ на 20 февруари с участието на художници и куратори в различните български участия.

Екип на „въпреки.com” също с огромен интерес пътува за Пловдив, за да разгледа изложбата и разговаря със Светлана Куюмджиева. Нашите читатели знаят, че темата за българското участие на Венецианското биенале присъства от години при нас с множество публикации – срещи, разговори с участниците, с професионалната оценка на изкуствоведи, с информации как присъстваме на световния форум в международен контекст.

„Acqua alta. История на българските национални участия във Венецианското биенале 1910 – 2024“  е разположена на двата етажа на галерията, решена от кураторите не само с представяне на българските павилиони във времето, но и в какъв исторически контекст са били в български и световен план. Този техен избор създава цялостен разказ за времето като неотменна част от процесите в областта на съвременното изкуство на най-престижния му художествен форум Венецианското биенале и нашето, макар и доста спорадично присъствие…

От изложбата на първия етаж

Светлана Куюмджиева сподели как откога тръгва идеята за изложбата, също много интересна история: „Идеята дойде 2011 година в контекста на един проект, който правех тогава с мои колеги „Българският павилион“ и беше протест срещу отсъствието на България на Венецианското биенале. Беше вид институционална критика. Когато започнахме, всъщност, да правим този проект не знаехме, че България ще участва 2011 с Павел Койчев, Греди Асса и Хубен Черкелов. Нямахме такава информация, не беше публична. Работейки тогава по този проект мислех, че ще е добро продължение, бях направила проучване кога сме били, кои години и т.н. Но реших, че ще е добре това проучване да се продължи и понеже доста от произведенията, които са присъствали в българските павилиони през годините са познати, знаем ги като класически, супер иконични за историята на 20-ти век в българското изкуство. За мен беше хубава идея да се направят възстановки на тези павилиони. Така го мислех в началото – да бъдат отделни изложби и тогава работих в галерия Credo Bonum– да бъдат като серия в пространството ѝ.

Всеки павилион отделна изложба с историята на самия павилион, с произведенията, които са музейни да се вземат като заем от Националната галерия. Това беше началото. После по ред причини тази идея беше оставена малко настрани и цялото проучване. Все пак, с помощта на една българска студентка, която учеше във Венеция по това време успяхме да извадим доста материали от архива на Венецианското биенале, да вземем списъците с произведения с авторите, които са били през годините, които са при тях. Събрах и доста неща от Българския държавен архив. Всичко това остана настрани 10 години, подобно точно на българските участия на Венецианското биенале и то претърпя пауза.“

С усмивка разказва кураторката. Но съдбата изглежда си знае работата и нещата стават в един момент, когато трябва да се случат…

От изложбата на първия етаж

„В началото на 2024 година Пламен Петров (директор на Градската галерия в Казанлък) ме покани да изнеса лекция в града с тема по мой избор. Предложих му няколко теми, между тях и тази за българските участия на Венецианското биенале. Казах му, че имам интересно проучване, имам архивни материали – мога да покажа, да разкажа. Така и решихме да бъде тя. След лекцията имаше интерес, аз разка��вах, показвах някои от италианските документи на публиката. Оказа се, че никой не знае толкова в детайли тази история. След лекцията, пътувайки обратно към Пловдив с Пламен заедно, той ме върна обратно. Тогава каза защо не публикувам това изследване, защо не го издам в книга. Казах му, че това е много визуално, то е за изложба. Моята мечта е била винаги за изложба. Така го мислех още в самото начало. Може да стане една голяма изложба - ретроспекция в Националната галерия, Двореца в София. Там би попаднала на място. Той се въодушеви и каза, че ако някой ден реша да я правя тази изложба, има интерес и, ако имам желание да работим заедно да му се обадя.“

Пламен Петров и Светлана Куюмджиева на откриването на изложбата

Месец след този разговор с Пламен Петров Светлана Куюмджиева има друг разговор с общината и Градската галерия, които  я канят да организира като специалист голямо художествено събитие в Пловдив. / Припомняме, че тя беше артистичен директор във Фондация „Пловдив 2019“, която стартира през 2015 г. и изпълнява до 2021 г.,  участва и в екипа, който подготвя културната стратегия на Община Пловдив 2014 – 2024 –б.а./ „Предложих им няколко варианта, казах им и за тази идея. Но казах, че тя е трудоемка, иска време и ресурс. Иска доста солиден бюджет – всичко да се договори, да се транспортира, да се застрахова, да се направи каталог, програма. И общината и галерията казаха да, ще стане супер проект, нека да бъде тук, нека да не е в София. Така започна всичко. Аз се обадих още същия ден на Пламен и му напомних за нашия разговор и буквално го попитах: „Скачаш ли заедно с мен за Пловдив?“ и отговорът му беше: „Скачам!“

 Публиката...

И точно така става за 11 месеца - на 12 януари 2025 си говорят с него 2024 и на 13 декември се откри изложбата „Acqua alta. История на българските национални участия във Венецианското биенале 1910 – 2024“  в пространство на галерия „Капана“. Успяват да я направят. „Не в този вид, разбира се, в който я бях замислила като възстановки, колкото се може всичките произведения, и да павилион по павилион. Тук е повече като една обща история, нов разказ. Някъде сме взимали произведения по заместване, защото не можахме да намерим тези, които автентично са били във Венеция или пък не ни ги дадоха. Някои от произведенията са в постоянна експозиция на Квадрат 500 и не можахме да ги вземем в Пловдив. Те са доста ключови за самата постоянна експозиция в София и не пристигнаха в Пловдив, но пък извадихме неща от депа, които не са толкова често виждани от публиката, което също е ценно и е някакъв принос. Така в едно пространство се сглоби цялата история на едно място. Разбира се, има адски много детайли, много архивна информация, много още произведения, които няма как да влязат в една изложба – всичко. Но, мисля, че направи добър преглед и добра основа за каталога, който предстои да издадем.“

Надяват се да успеят да го представят при закриването на изложбата на 20 февруари. А на 16 февруари, неделя, от 15.00 часа  е финалният  кураторски тур със Светлана Куюмджиева.

От Българския павилион 1910

Към изложбата има кокетно издание на български и английски, ко��то пунктуално представя историята на участниците, кураторите и местата на единайсетте български павилиони в годините - първото е през 1910, следват представяния през 1942, 1948, 1964, 1993, 1999, 2007, 2011, 2019, 2022 и 2024. И не само това – а и как се отразяват тези участия, съобразно историческите събития, през които преминава страната ни на фона на световните. През тези участия се разказва в някаква степен историята на българското изкуство и голяма част от политическата и обществена история на България през последните повече от сто години. Изключително ценно четиво, съвсем не единствено справочно. В кратките пояснителни текстове може да се огледаме във времето на конкретната година, а и в тези защо ни няма като подтекст, за което сякаш не са необходими думите…

От изложбата на първия етаж

На първия етаж са разположени участията ни в по-стария период, а на горния по-новите от 1993, но там е и 1964 и се усеща онова, което е и своеобразен, ако не сблъсък, то различното усещане къде сме разбирани като част от света и къде като е една изложба като мини вариант на ОХИ за вътрешно ползване…

Светлана Куюмджиева разказва и за реакцията на зрителите в пространството на изложбата: „Публиката се възхищава на старите произведения на първия етаж. Страхотни автори, знаем ги, но не знаем, че са ни представяли във Венеция. Историите на тези павилиони са много противоречиви. Ние се появяваме ирелевантно, въобще, анахронично спрямо останалата част от биеналето и спрямо времето. А и като отсъстваме толкова много – като ни няма 10, 20 години и изведнъж се появяваме – тотално неадекватни. Същевременно публиката в днешно време се качва горе, вижда съвременните работи, по-трудно ги възприема. Съвременното изкуство изисква по-голямо усилие, за да бъде разбрано и интерпретирано. Малко повече скептицизъм има, въпреки че ние сме ги сложили като съпоставка – класически и съвременни автори. Те доста интересен диалог образуват помежду си тук. Но въпреки всичко съвременното изкуство буди скептицизъм в по-консервативната българска публика.“

Публиката...

Нейните наблюдения са и наши, не само в контекста на изобразителното изкуство. Писали сме неведнъж за това и по отношение на класическата музика и не само. Според нас, това е дълга и сложна тема и винаги ще се стремим да я коментираме. Все пак, светът се развива и е важно да вървим напред, без да пренебрегваме историята на човешките постижения преди нас, а те ще продължат и след нас…Но до се върнем към Венецианското биенале и нашето присъствие.

„В контекста на историята ни с Венеция - колкото повече напредваме в съвремието, толкова повече сме адекватни към оня контекст, колкото повече публиката тук дава назад. Публиката там и средата във Венеция абсолютно ни приема, разбира, харесва и заставаме вече на мястото си, особено с последните павилиони, които са вече редовни, с тези млади автори, които представяме, с тези задълбочени изследвания. От 2019 насам сме абсолютно адекватни спрямо цялото биенале. Няма от какво да се притесняваме, въпреки скандалите, които текат тук, въпреки критики и понякога абсурдни. Но там сме с времето все повече в контекста. А това е важно. То е прекъснато по тази история, както се вижда. 1964 – отиваме и после не се връщаме до края на 90-те във Венеция.

Творби на Светлин Русев /л/ и Дечко Узунов /д/ на Венецианското биенале, 1964

То не е случайно това прекъсване. Художниците като отиват там, виждат света, почват да навлизат влияния. Социалистическата държава няма интерес към това. Тук интересът е да се държи похлупака, да се държи ограничено съзнанието, да не се мърда много наляво и надясно. Трябва да се избягва вече този похлупак. Това е поуката от една такава изложба. Венецианското биенале е специфично с това, че е държавно участие, не е индивидуално, минава през държавните органи и затова има винаги политическа интифа /подхвърлих думата малко от жаргона на улицата, така популярна от соца за това кое е може и кое не, но без писмено нареждане -б.а./ и в отсъствието и в присъствието. Това показваме тук, всъщност, пък война, пък соца винаги има политическа интифа заради този държавен елемент. Самото биенале е огледало на геополитическата ситуация.Това не е още една изложба, в която участваме, това е политически манифест, това означава, че сме в света.“ Категорична е Светлана Куюмджиева, която е проучила, както споменахме по-горе цялата наша история около Венецианското биенале.

В артистичните среди се говори и с основание, че след 1964 година от Съветския съюз едва ли не е наредено страната ни да не участва във Венецианското биенале.

"Важно съобщение" на Недко Солаков

Първото национално участие след 35 години е през 1999 – на Недко Солаков с куратор Яра Бубнова с проекта „Важно съобщение“, но то е без павилион, държавата не отпуска пари, а Министерството само провежда конкурса. Този проект бе оформен като своеобразна заявка, че на следващото биенале България ще участва както подобава. Но не става така…Следващото национално участие е през 2007 – по повод приемането на България в ЕС. ЮНЕСКО отпуска пространството, а финансирането идва от колекционера на българско изкуство белгиеца Юго Вутен. Тогава кураторката Весела Ножарова и художниците Правдолюб Иванов, Иван Мудов и Стефан Николаев представят държавата ни.

Правдолюб Иванов на Венецианското биенале, 2007

А Недко Солаков е поканен и включен за шести път в кураторската изложба. Инсталацията му “Discussion (Property) - 2007” (“Дискусия (собственост) - 2007”) разглежда производството на автомати “Калашников” след разпада на социалистическия блок. Тя е направена специално и за биеналето, и за един от основните павилиони Арсенале. През 2011 г., за участие в Биеналето от българска страна са избрани художниците Греди Асса, Павел Койчев, Хубен Черкелов и куратора Джордж Лукс, но отново без участието на държавата. Тогавашният министър на културата Вежди Рашидов го делигира на Гершон, България, които от своя страна на Красимир Гергов на Галерията за модерно изкуство, сега тази на „Оборище“ 5, която е платила всичко.

Павел Койчев на Венецианското биенале, 2011

Но вече имаме три последователни павилиона, които се организират с редовен конкурс от Министерство на културата, а това е добър знак. Припомняме, че артистите Рада Букова и Лазар Лютаков, заедно с куратора Вера Млечевска и комисар Яра Бубнова с проекта си „Как живеем“ бяха избрани чрез конкурс, организиран от Министерството на културата да представят България на 58-то биенале за изкуство във Венеция 2019. Изложбата беше тогава в сградата Палацо Джустиниан Лолин, построена през 17-и век. Това участие на страната ни за първи път беше финансирано от държавата.

„Как живеем“, Венецианско биенале, 2019

2021 година  Венецианското биенале не се състоя поради световната пандемия, свързана с Covid-19.

Проектът „Ето къде си“ с куратор Ирина Баткова и автор Михаил Михайлов, комисар Яра Бубнова беше българското участие на 59-то Венецианското биенале за изкуство през 2022 година. Той се реализира в експозиционното пространство Спацио Рава (Spazio Rava), което се намира в централната част на Венеция в квартал Сан Поло на Канал Гранде, в близост до моста Риалто.

Михаил Михайлов „Ето къде си“, Венецианско биенале, 2022

Проектът „Съседите“ с куратор Васил Владимиров и автори Лилия Топузова, Красимира Буцева и Джулиан Шехирян, комисар Надежда Джакова представи България на 60-ото издание на Венецианско биенале за изкуство през 2024 година. То се реализира в експозиционното пространство Зала „Тициан“ (Sala Tiziano) в Centro Culturale Don Orione Artigianelli, близо до Моста на Академията. Центърът е построен 1423 година, основан като манастир и посветен на грижите за болни хора, паметник на културата. В годините е преобразуван, но в основата на дейността му остава грижата за хората в неравностойно положение, грижа за децата и образованието им. Там 2023 бе представянето на страната ни на Венецианското биенале по архитектура, така ще бъде и тази година, както и 2026 на 61-ото за изкуство. Прекрасно пространство, което дава изключителни възможности, както се уверихме.

"Съседите", Венецианско биенале, 2024

Със Светлана Куюмджиева се опитваме заедно да погледнем напред в контекста на нашето участие на Венецианското биенале. „Има един проблем, който седи и той е в кратките срокове на организация, защото конкурсът в България се организира в последния момент и дава на куратори и на художници два месеца, за да се подготвят за самото участие, което предразполага това, което се случва – проекти, които са вече готови, които познаваме те да отиват във Венеция. Не се продуцира ново съдържание, не специално за тези участия. Това е, което се случва с последните конкурси. Слава, Богу, че тези, които се избират и кураторите и художниците са много качествени и талантливи.

Лазар Лютаков на Венецианското биенале, 2019

Добре се представяме. Самите те работят много самоотвержено, това е много тежка логистика и те отнасят цялото това напрежение в името на това да се представят достойно. Така  стоят нещата тук изначално като организация, че ги поставя в още по-тежка ситуация в тези срокове. Ако се удължат сроковете и една година предварително се организира този конкурс, нещата ще са много по-леки и нормални. А и ще даде възможност и за друг тип съдържание – да се измисли нещо специално, да се продуцира, да се направи.

Михаил Михайлов в акция на Венецианското биенале, 2022

Знае се с какви пространства разполагаме и от Министерство на културата видяха този процес, обръгнаха на този процес, благодарение и на Яра Бубнова, която отнесе първото напрежение като комисар. Виждат и обратна връзка. Адекватни сме.“ Категорична е Светлана Куюмджиева. Това споделят и колегите ѝ, с които сме имали възможност да разговаряме.

Лилия Топузова /л/, Красимира Буцева /ц/ и Джулиан Шехирян при откриването на Българския павилион на Венецианското биенале, 2024

С нея говорихме за още много неща не само около изложбата, а и за важността на децентрализацията. Не бива всичко да се случва само в столицата. Активността и добрите проекти на не малко от галериите в страната са красивото доказателство, част от които безспорно е и изложбата „Acqua alta. История на българските национални участия във Венецианското биенале 1910 – 2024“.

От изложбата на втория етаж

Имате време до 20 февруари, а уикендите с кураторските турове са прекрасна възможност не само да научите повече, но и да ��обиете самочувствието, че Въпреки всичко, сме адекватни на случващото се в света на съвременното изкуство…≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Марков и Ванеса Попова, архив на ГХГ, Пловдив

P.S. на „въпреки.com”: Отбелязаните в текста линкове водят към публикации при нас за Венецианското биенале.

[iziskana]

Нови данни от изложението за технологии в търговията на дребно (Retail Technology Show - RTS) показват, че хората от поколението на хилядолетието вече пазаруват повече от хората от поколението Z в социалните медии, превръщайки се в най-бързо растящата демографска група за покупки в социалните медии. #пазаруване https://iziskana.com/milenialite-pazaruvat-poveche-prez-sotsialnite-mrezhi-ot-pokolenieto-z/

[iteracare-wand]

/*! elementor - v3.21.0 - 26-05-2024 */ .elementor-widget-imagetext-align:center.elementor-widget-image adisplay:inline-block.elementor-widget-image a img[src$=".svg"]width:48px.elementor-widget-image imgvertical-align:middle;display:inline-block Ново проучване показва, че излагането на терахерцова честота може да има дълбоко въздействие върху нервната система. Тези открития разкриват нови перспективи за използването на терахерца в невромодулацията. /*! elementor - v3.21.0 - 26-05-2024 */ .elementor-heading-titlepadding:0;margin:0;line-height:1.elementor-widget-heading .elementor-heading-title[class*=elementor-size-]>acolor:inherit;font-size:inherit;line-height:inherit.elementor-widget-heading .elementor-heading-title.elementor-size-smallfont-size:15px.elementor-widget-heading .elementor-heading-title.elementor-size-mediumfont-size:19px.elementor-widget-heading .elementor-heading-title.elementor-size-largefont-size:29px.elementor-widget-heading .elementor-heading-title.elementor-size-xlfont-size:39px.elementor-widget-heading .elementor-heading-title.elementor-size-xxlfont-size:59pxОпит с терахерцова технология Терахерцовите честоти се намират в електромагнитния спектър между развиващите се инфрачервени и микровълнови технологии. Тъй като значението на тази честота за различни приложения нараства, екипът от учени, ръководен от Xianghui Zhao, се опитва да определи специфичните биологични ефекти на терахерцовите вълни. Иновативната технология на iTeraCare стимулира възстановяването и подмладяването на клетките, като засилва естествените оздравителни механизми на тялото ви до безпрецедентни нива. Експозиция на терахерц и невронна активност Провеждайки изследването върху култури от миши кортикални неврони, учените установяват, че излагането на въздействието на терахерцов лазер увеличава предаването на възбуждащи синаптични сигнали и активирането на невроните. С помощта на микрочипове те успяват да очертаят динамичните промени в генната експресия след излагане на въздействието, което потвърждава резултатите от морфологията и електрофизиологията. Терахерцово облъчване и олигодендроцитни клетки Резултатите показват също, че определена програма за терахерцово облъчване потиска пролиферацията на олигодендроцитните прекурсорни клетки и в същото време стимулира тяхната диференциация. Освен това се наблюдава значително подобрение на процеса на миелинизация след излагане на въздействието на терахерц. Терахерц и невромодулация: път за изследване Тези наблюдения показват, че терахерцовото облъчване може да повлияе на функциите на различни невронни клетки, което предполага, че терахерцовите вълни са потенциална нова стратегия за невромодулация. Това проучване представлява важна стъпка в разбирането на взаимодействията между терахерцовите вълни и нервните системи и засилва разбирането ни за напредъка в областта на микровълновите изследвания, медицинската физика и радиационната физика. ИЗТОЧНИК: Национална библиотека по медицина Най-скорошни ⟶ Запознайте се с Cool - онлайн платформата за конферентни зали, която революционизира начина, по който работим и учим онлайн. Увеличете ефективността с помощта на сътрудничество в реално време и интерактивни инструменти."