#търсене

[incredible-beast]

Всички хора по света търсят щастието, само българинът търси кусури.

[etgroupbg]

0 открийте света с инструмента 0-700, който е идеалното решение за откриване на метал, използвайки най-новите технологии!

Основни характеристики:

Дълбочина на гмуркане: до 40 метра

Гаранция: 3 години

Произход: Германия

Защо да изберете устройство 0-700?

2 Определяне на дълбочината: точно определяне на дълбочината, формата, вида и размера на обекта.

_ Лесен за използване: Подходящ за всички категории, не изисква специални умения.

0 мощни честоти: Позволява ви да достигнете дълбочина от 40 до 60 метра под земята.

_ Всички размери: улеснява намирането на мазета, стаи и стари коридори.

 0 гробници и погребения: Позволява ви да намерите археологически гробници и погребения и техните размери.

^ Различни системи за откриване: позволява откриване на кухини и вдлъбнатини под пода.

Купете 0-700 сега и вземете 3-годишна гаранция от най-добрите немски технологии!

_ Връзка към нашия уебсайт в Германия:

WhatsApp:

Връзка към нашия уебсайт на картата:

#За откриване на злато #устройства за откриване на злато #търсене на злато #злато #съкровища #технология за търсене на # ki_as_700 #ks_700

[userlost11111]

“Хората поемат по различни пътища в търсене на щастието. Само защото не са на твоя път, не значи, че са се изгубили.”

Далай Лама

[anonymouslypetq]

Досега не разбирах какво значи "когато знаеш ,просто знаеш " . Докато за пръв път не поисках бъдеще с някого . Докато не видях какво е да приемаш човек какъвто е , с всички усмивки и с всички тръни . Дори ти самият да не си разбрал, съзнанието ти знае. Казва ти го с постоянните мисли , тревоги , търсене , малки детайли . Понякога просто знаеш.

[summersoullll]

Всички казваха, че любовта те намира когато спреш да я търсиш. И в онази нощ излязох с ясната мисъл, че няма да се влюбя. Бях се изморила вече от търсене, от последващо разочарование. Сложих си най-красивата рокля, гримирах се, оправих си косата по най-прекрас��ия начин, не за някого, ами за мен самата. Излязох и знаех, че тази вечер ще е хубава, защото се обичам. Не ми трябваше ничие внимание. И точно тогава се появи любовта, от която бягах. Имаше зелени очи и тъмни къдрици, които падаха върху тях. Усмихна ми се. И вече знаех, че тя ме е намерила.

[unpeacefulmind]

"В дълбините на човешката душа, където сенките и светлината се преплитат, моралът не е просто сух закон, а тих шепот, в който се събират мечтите, страховете и дълбоките човешки противоречия. Този вътрешен закон, често невидим и неоткровен, започва свой тих бунт, когато се сблъсква с неоспоримата истина, че всяко действие носи цена, а всеки избор – последствия.

Същината на моралната дилема е - не борбата между доброто и злото, а сблъсъкът между две добрини, които се изключват взаимно.

Съдбата на всеки от нас е тъкан от противоречиви нишки – и двете, светлина и сянка, са част от тази неотделима цялост. Човекът, който крачи по тънкия мост между дълга и сърцето, няма лесен избор. Той е пленник на своите вътрешни закони, които не винаги намират отговор в черно-бялата логика на обикновените морални дилеми.

И така, в тишината на нощта, когато мислите се смесват с дъждовните капки, осъзнаваме, че истинската борба е вътрешна. В нея, всяка стъпка е отзвук на дълбоката ни човечност – на стремежа да не нараним онези, които държим за свещени, и на непрекъснатото търсене на баланс в свят, в който истина и грешка, добродетел и слабост, танцуват в едно безкрайно, мелодично противоречие."

[bulgarka]

В търсене на някого, когото да разбера, открих, че зле разбирам себе си

[alt3rn8-knowl3dg3]

Едно диво неразцъфнало лале, рано сутринта.

Със и без обработка.

​В търсене на смисъл обезсмисляме живота си. А тревата без да пита за какво - пробива камъка.

[movagea]

Sofia-Varna-Catania

Дори когато слънцето изглежда, че залязва Причината остава тук, до теб Търпеливо си изчаква своя ред И макар че вече е на долното стъпало, една стъпка напред, Усмихва се Подава ти ръка И чуваш “не бързай… слез внимателно” ~~~ She says I’ve been romanticizing heroine в слушалките Отдръпване И заплахата приижда Ти прикриваш лице с длани, подобно на маймунка  🙈 Но не от сладост, а от детски страх

Безпомощно опипваш цялото си същество в търсене на болката, която като всяка болка е нахлузила невидимото наметало и си лети флуидно наоколо. Можеш да я намериш в най-дребната прашинка, може и да обземе целия град, изскачайки иззад всеки ъгъл. Познаваме добре таланта ѝ понякога, обикновено доста изненадващо, да извива пронизителен писклив вой, за да напомни за съществуването си. За да се намери някой да я заобича.

В последно време любимото място на болката да се спотайва е малкият ти бледорозов момичешки куфар – същият, който доскоро беше пълен с летни рокли, сицилиански мечти, и далечни глъхнещи звуци на кожени чехли по плочките в Таормина. Тя има завидната способност първа след щастието да усети накъде бие сърцето ти и това нейно скривалище никак не беше случайно. Но тя е и единствената, за която този усет, тази мъчителна емпатия се превръща в съществен недостатък — проблемът е, че е способна единствено да усеща. Изключително сетивна е, дори прекалено. Тъй като през целия си живот болката се измъчва да побере в себе си толкова много писъци, на нея не ѝ остава място за разума, разумът не ѝ е присъщ. Не го разбира и не го допуска до себе си. “Нищо не е по-прекрасно от разума, а разумът на разума са чувствата”. Да, но когато целият ти живот е бил и продължава да бъде едно дълбоко и ожесточено чувство, в един момент очакваш да те застигне и първата част, за която Екатерина Йосифова говори. И по същия начин, по който с години копнееше по този момент, така и за един ден осъзна, че неусетно си пораснала дотам да усетиш великодушието и обичта на разума. Разумът, който иска просто да те усмихне и успокои.

Болката е толкова първична, че за разлика от мъдростта на разума, не може да осъзнае, че мечтите за Италия живеят за лятото, а твоят допир до тях (след дълги несигурности и колебания, все някак) успя да се роди не през лятото, а през една късна берлинска пролетна нощ. Хаотична и несигурна. Макар да изглеждаше предначертана и болезнено естествена, онази нощ беше тук, за да ти напомни, че някои маски са твърде добре измайсторени, дотолкова, че артистът лесно би могъл да се слее с образа, да забрави самия себе си и да остане объркан, особено след като е усетил енергията на публиката. Болката бе винаги готова да нададе пронизителния си писък, при всяка една италианска песен, която чуеш в „Пармаксъзов“, при вида на случайната сърцевидна формичка, която приятелката ти съзре из павирания парк в Локоротондо или която сякаш прикова погледа ти на верандата на онзи блок в Монополи. Градът, който той (с малко "т") ти предложи да видиш. Тогава, в тези кратки моменти, болката е тук, и жестоко ти напомня за своето съществуване. Но тя не може да мисли. Тя е просто един катализатор, лютивото чили, което без да искаш беше изсипала в супата, къкреща върху котлона. ��о помниш ли онзи индийски йога учител, който с най-спокойната усмивка на света каза „ти сам готвиш своята супа, сам решаваш какво да ръснеш в нея, и какво – не“. Истината е, че колкото и да не ти се искаше и по-рано да не си го представяше така, сицилианските ти мечти се оказаха пролетни и една идея по-алтернативни в недодяланата прегръдка на Берлин. А мечтите за Италия живеят за лятото. Това е истината. И истината е също толкова тук, колкото болката. Но тя е толкова по-прозрачна и лазурна, ефирна пеперуда, която копнее да докосне повече души и да озари сенчестите ъгли и куфари, из които усеща, че болката би могла да се скрие. Това е истината.

Та, мечтите за Италия живеят за лятото. За “questionable дали един животец би стигнал да се насладим на Италия” и онова “но можем да опитаме”, което Той ти написа в отговор, а усмивката магически разцъфна на лицето ти в секундата, в която го прочете. То каза всичко, което сърцето ти някога е искало да чуе. Толкова съм щастлива, че пусна останалото. Това е една малка прегръдка за всички детски рани, които биха тъгували по болката. Нямам търпение да бъда до теб, докато зарастват.

[milon102]

Страх От Самота – Как Да Го Преодолеете И Да Живеете Пълноценно

Какво Е Страх От Самота?

Страхът от самота е силно емоционално състояние, при което човек изпитва тревожност, несигурност и дори паника при мисълта, че ще остане сам.

Това състояние може да бъде познато още като монофобия, аутофобия или автофобия.

Този страх често води до прекомерна зависимост от другите, ниска самооценка и дори депресия.

Защо толкова много хора се страхуват от самотата?

Защото обществото ни е изградено как да се справим със самотата върху социални взаимодействия и чувството за принадлежност е една от основните човешки нужди.

Негативни Страни На Страха От Самота

Страхът от самота има множество негативни последици

Зависимост от токсични връзки – много хора остават в разрушителни взаимоотношения само за да не бъдат сами.

Липса на самоувереност – човек започва да вярва, че не може да бъде щастлив сам.

Тревожност и депресия – пост��янната мисъл за самота води до психически страдания.

Избягване на самостоятелност – човек не взема самостоятелни решения и винаги търси одобрение.

Как този страх пречи на живота ви?

Защото ви кара да правите избори, които не са във ваш интерес, само за да избегнете усещането за самота.

Как Да Се Справим Със Самотата?

Има няколко ефективни начина да се преодолее този страх:

Разбиране на корена на страха – трябва да разберете откъде идва страхът ви.

Работа върху самочувствието – когато вярвате в себе си, самотата няма да бъде проблем.

Развитие на хобита и интереси – ангажирането с дейности ще ви помогне да се чувствате добре дори сами.

Практикуване на самостоятелност – излизайте сами, пътувайте, прекарвайте време със себе си.

Потърсете професионална помощ – терапията може да помогне при тежки форми на монофобия.

Кой може да ви помогне в този процес?

Психолози, терапевти, близки приятели и хора, които са преминали през същото изпитание.

Лекарство За Самота – Съществува Ли?

В буквален смисъл няма „лекарство за самота“, но има начини да я намалите: https://tes.best/strah-ot-samota-1

Развиване на социални умения и търсене на качествени приятелства.

Работа върху вътрешния мир чрез медитация и саморефлексия.

Приемане на самотата като част от живота, а не като враг.

Кога страхът от самота може да стане опасен?

Когато води до депресия, паник атаки и неспособност за нормален живот.

Обобщение На Най-Важните Изводи

Страхът от самота е често срещан, но може да бъде преодолян.

Основният проблем е психологическата зависимост от другите.

Самоувереността и самостоятелността са ключови за преодоляването му.

Социалните връзки трябва да бъдат качествени, а не самоцел.

Професионалната помощ може да бъде полезна при силен страх от самота.

Заключение И Подтик Към Действие

Страхът от самота може да ви ограничи, но вие имате силата да го преодолеете.

Започнете още днес – направете нещо сами, което ви носи удоволствие.

Приемете самотата като възможност за личностно развитие, а не като наказание.

Вие не сте сами – вие сте със себе си, а това е най-важната връзка, която някога ще имате.

[samozatvoiteochi]

Поредната нелепа вечер, Четвъртък в червено, кърваво оранжев джин и силна музика, в търсене на музата, догонваща днешното разочарование.

Тишината на делниците, търсейки магията в унинието, в претръпването на духа, в самотата на пепелта. Честит рожден ден, мисля си, и мълча, зяпам поредните сайтове, душата плаче, никой не забелязва.

Мисля си за топлината ни, ходя боса по теракота, усмихвам се тайно, пека твоят любим кекс. Празнувам те с��рито, търпя си усмихнато, мълча, мълча, сякаш е средното ми име, само аз знам защо карамеленото брауни се пече.

[etgroupbg]

0 открийте света с инструмента 0–700, който е идеалното решение за откриване на метал, използвайки най-новите технологии! Основни характеристики: Дълбочина на гмуркане: до 40 метра Гаранция: 3 години Произход: Германия Защо да изберете устройство 0–700? 2 Определяне на дълбочината: точно определяне на дълбочината, формата, вида и размера на обекта. _ Лесен за използване: Подходящ за всички категории, не изисква специални умения. 0 мощни честоти: Позволява ви да достигнете дълбочина от 40 до 60 метра под земята. _ Всички размери: улеснява намирането на мазета, стаи и стари коридори. 0 гробници и погребения: Позволява ви да намерите археологически гробници и погребения и техните размери. ^ Различни системи за откриване: позволява откриване на кухини и вдлъбнатини под пода. Купете 0–700 сега и вземете 3-годишна гаранция от най-добрите немски технологии! https://eurotechnology-group.com/product/ks-700-Ground-Radar _ Връзка към нашия уебсайт в Германия: https://eurotechnology-group.com/ar WhatsApp: https://wa.link/nzn28m Връзка към нашия уебсайт на картата: https://g.co/kgs/jKyZ4fm #За откриване на злато #устройства за откриване на злато #търсене на злато #злато #съкровища #технология за търсене на # ki_as_700 #ks_700

[ednagodina]

Преди точно една година и един ден качихме първата си статия. Не сме си представяли, дори на шега, че през тези няма и 400 дни ще създадем толкова много преживявания и приятелства.

Ако трябва да бъда честен, в началото се съмнявах, че хъса ни ще замре точно след два месеца, защото навсякъде е пълно с хора, които снимат по- бързи и редки коли на по- екскл��зивни събития с по- добра апаратура.

Точно затова, вместо да гоним чисто новите S- класи и луксозни SUV-ове, се вкопчихме в ръбовете на изминалите десетилетия в търсене на истории. Но тъй като една кола сама по себе си не може да създаде история, искаме да благодарим на вас, хората.

Хората, които четат статиите, които са зад, до и под сниманите от нас коли. Тези, които палят гуми, които гонят лимита си по прави и завои. Тези, които обичат да майсторят и имат неуморимо любопитство и тези, които са отделили малко време, за да ни разкажат по нещо за себе си.

За една година изброените по- горе достигат около 500 човека. Макар и да не изглежда много, това е почти двойно на капацитета на зала “Сливен”. За да добиете представа, ето снимка по-долу.

И като си представим, че тази зала се е натъпкала до козирката с хора, решили да отделят част от времето си за материала, който ние качваме онлайн, просто оставаме безмълвни. Затова сега не сме качили качествени кадри на яки коли, качили сме нещо много по важно- вас.

Благодарим ви.

[vprki]

Критичен поглед: Безкрайната крехкост в акварелите на Станислав Памукчиев

Би било твърде лесно да определим живописта на Станислав Памукчиев като част от вълната на българския експресионизъм, тъй като подобно твърдение би отнело от нейния духовен заряд, който всъщнос�� функционира отвъд времето. Написа за изложбата му „Разливи“  във варненската галерия A&G Art Meeting за „въпреки.com” младият художник и поет Александър Габровски.

Дума, която може би, би могла да опише живописта на Станислав Памукчиев е “метаепическа”, в смисъла на това, че противно на постмодернизма, тя има в себе си наратив. Запазва, но едновременно с това и преосмисля една от първите цели на изкуството още от древността, а именно това да разкаже. Историята ѝ, обаче, е предадена чрез един нелинеарен метод. Не с думи, а чрез чувствеността на материята и многозначността на образа.

Стилистиката на артиста е разнообразна. В настоящата изложба се наблюдава една условна фигуративност в силуетите на хора и животни, както и една особена сложност на образа. Тази сложност, по принципа на Жак Дерида, се съмнява, че истината е лаконична, а напротив - изисква множество ракурси и непрестанна игра на значения. В почерка на Памукчиев се наблюдава именно тази динамичност и многопластовост на остри щрихи и очертания върху разлят акварел, които създават едно много приятно напрежение помежду усещанията за граница и безграничност, които събуждат. Тази комплексност, размивайки и пропуквайки монолитността на формите, извлича от тях потенциалната им безкрайност - безкрайността на всички неща. Открива се нещо и от духа на кубизма и футуризма, в опитите им да изобразят четвъртото измерение в пространството и времето. Може да се направи паралел между телата в картините на Памукчиев и известното “Голо тяло слизащо по стълбите” на Марсел Дюшан, разтеглено във времето и изобразено в подобна комплексност, върху всяко от стъпалата едновременно.

Определено има нещо от Шрьодингеровата философия в начина, по който Памукчиев се отнася към обектите на своята живопис. Те са застинали в едно особено, двойствено състояние на едновременен разпад и сътворение. От това бива произведен един безкрайно крехък момент, в който те като че ли непрестанно заплашват да се разтворят в погледа на наблюдателя или да се прояснят, събрали се в едно и изплували на повърхността на белия лист. Тази квантовост като качество на неговите платна е не само в прецизната парадоксалност на творбите му, но и в неговия интерес към първичността на материята - момента на преход от елементарното в елементалното. Частици натрошен въглен и пясък се смесват с текстурата на грунда по платната му. “Тиня, наноси, пластове, шумата, изгнилата трева - следи от много живот и много смърт” са сред думите от неговия артистичен речник за света, граден и преизграждан с десетилетия. В интервю пред БНТ авторът споделя, че детските игри покрай пресъхналите разливи на Дунава са оставили траен отпечатък в неговото съзнание. И до днес в творбите си той, като че ли работи около тази идея за prima materia или примордиалния субстрат, от който всичко идва и, в който се връща. Това пространство обаче се намира отвъд човешкия живот и опит - насред “свръхсетивното”.

Цялостната творческа стратегия на Станислав Памукчиев е, като че ли в опита му да подкопае материята в търсене на онова отвъд нея, но не като я отрича, а използвайки собствения ѝ чувствен език. В неговите картини заставаме лице в лице с реалността, обърната с хастара навън, с нейното опако като една по-друга и рошава реалност. Подобно на будистката концепция за съзерцанието, пълното потапяне в сетивата разкрива тяхната илюзорност и отваря врата към неизразимото. И именно със своето изкуство авторът ни показва как двете, всъщност, никога не са били отделни.

На много места той открито адресира темата за духовността в своите творби, посочвайки автори като Мирча Елиаде и Карл Юнг за едни от своите интелектуални вдъхновители. Тази негова алхимична нагласа към визуалното се усеща и в разграничаването му от мрамора и бронза, подобно на представителите на италианското течение от двадесети век на име arte povera (изкуство на бедните) и пренасочването му към органични и архетипни материи като восъка, сламата, калта. “Замърсяването” или смесването на вещества и понятия, които не си принадлежат, подобно нахлуването на сънища и картини от несъзнаваното в разума, произвежда неочакван ефект в една сложна процесуалност на пречистване, разтваряне, избистряне и втвърдяване, на която е подобен и творческият акт. Именно тази психоаналитична и алхимична нагласа преосмислят дълбоко ролята на самия художник от майстор в технолог на невидимото, който улавя и вплита вечното в плътта на ефимерното с еднаква грижа и към двете. Един Дедал, слял се със своето слънце.

Александър Габровски

Галеристката Анна Халамян и Станислав Памукчиев

Серията акварели на Станислав Памукчиев в изложбата му „Разливи“ са създадени през 2024 година и не са показвани досега. Припомняме, че наскоро в столичната галерия „Арте“ той и колегите му великолепните художници Милко Божков и Свилен Блажев-Свиката се събраха в изложбата акварел „Стъпки във времето – поколения“ посветена на проф. Васил Вълев (1934-2021), техния учител в Художествената гимназия в София. „Бяхме деца, когато Васил правеше акварел до нас и мъчейки се с боята и с формата, ни учеше как да нарисуваме пейзаж с водни боички, гледайки майсторът какво прави.“ Сподели тогава Станислав Памукчиев. За него акварелът е интимност. “Събира ни Васил в една изложба, която отдавна беше замислена. Събира ни мокрият лист с течащата вода, с цветното петно, което ни дава тласък. Художникът винаги мисли с материала в ръцете си, а акварелът е най-живият материал, който съдържа в себе си парадокса на случайността, на грешката…И художникът е поставен в един режим на контрол, овладяване на хаоса и постигане на формата. Да извлечеш от цветното петно форма и да я изобразиш е само по себе си предизвикателство. На всичко това ни научи Васил.“

В годините от десетилетия не сме пропускали изложба на Станислав Памукчиев, както и неговите кураторски проекти. Той е и наш любим автор, водили сме дълги разговори. Повечето са публикувани и могат да се прочетат при нас.

Сега няма да имаме възможност да видим на живо неговата експозиция „Разливи“ в художественото пространство  на A&G Art Meeting, която продължава до 5 юли. Но през погледа на Александър Габровски и интернет страницата на галерията се опитваме да си я представим… ≈

„въпреки.com”

Снимки: архив на галерия A&G Art Meeting

[p-news]

Shelly очаква рекорден ръст от над 10 млн. новорегистрирани устройства за година на фона на нарастващо глобално търсене

Shelly Group е на път да постигне рекордна година, като приемането на нейните решения за умен дом и IoT нараства с изключително темпо в световен мащаб. Основен двигател на този растеж е облачната платформа на компанията, която регистрира близо 26 000 новорегистрирани устройства дневно от началото на 2025 г. Повече от 17 000 от тях се активират ежедневно чрез Shelly Cloud, докато над 9 000…

[vplovdiv]

Търсене на съкровища, пиратски битки, приключения и загадки за морета и океани очакват децата на 7 юни /събота/ и на 8 юни /неделя/ в Природонаучния музей.