#шпрее

[panmikola]

🎨Вальтер Морас

"Идиллическая вечерняя сцена на Шпрее"

(1925)

Германия

Реализм

📍Частное собрание

[vestaignis]

Одна из альтернативных достопримечательностей Берлина - Шпреепарк, заброшенный парк аттракционов с трагической судьбой.

Парк открыли в 1969 году на берлинском полуострове Плэнтервальд, и до 1989 года он оставался единственным парком развлечений в ГДР. Для учредителей было важно, что место несет не только увеселительный, но и образовательный характер.Так появилось название “Культурный парк” — Kulturpark Plänterwald. Кроме катания на аттракционах и американских горках в Kulturpark можно было сходить на концерт или танцевальный вечер.После объединения Германии стало понятно: старому парку не место в новом Берлине. Берлинский сенат организовал тендер среди подрядчиков, чтобы превратить уже не модный Культурный парк в настоящую мекку развлечений по лучшим западным образцам: в берлинский Диснейленд.

Новыми владельцами парка стала семья Витте. Они переименовали место в Spreepark («Парк у реки Шпрее»), закупили огромное количество новых аттракционов, ввели плату за вход в парк и устроили реорганизацию. Многие аттракционы они привезли из разорившегося французского парка Мираполис, в том числе знаменитую железную дорогу и карусель с чашками, на которых был изображен старый талисман компании Nesquik — кролик Groquik. Из Франции в Германию также переехали трех- и четырехметровые динозавры и два мамонта: огромные фигуры сразу стали в Шпреепарке любимцами публики. Стегозавр, тираннозавр, апатозавр, стиракозавр с товарищами встречали гостей у входа в парк, возвышались над деревьями и приводили в восторг посетителей.

До 2000 года дела у Шпреепарка шли неплохо.  Но цена билетов постоянно росла, при этом мест для парковки не хватало, а сами аттракционы стремительно старели. Число посетителей упало с полутора миллиона до четырехсот тысяч, у парка появились долги, и компанию-учредителя признали банкротом. И в 2001 году парк закрылся. Но на владельце Spreepark по-прежнему висел долг в € 11 млн, поэтому он решился…открыть новый парк! На этот раз в Перу, для чего он перенаправил туда шесть своих аттракционов. Но и там дело не пошло. 

Сейчас в парке остались многие аттракционы, на которых можно сделать интересные фотографии. Самый большой аттракцион – колесо обозрения, до сих пор крутится благодаря ветру. Также здесь есть американские горки, ракеты, машинки. С марта 2019 года  в Шпреепарке проводятся организованные экскурсии (на немецком и английском языках). Посетители могут ознакомиться с историей парка, осмотреть еще сохранившиеся аттракционы, постройки. Их продолжительность – 1,5 часа. Помимо этого, парк стал местом проведения различных выставок уличного искусства, вечеров и встреч с художниками и музыкантами.

One of Berlin's alternative attractions is Spreepark, an abandoned amusement park with a tragic fate.

The park opened in 1969 on Berlin's Planterwald peninsula, and until 1989 it remained the only amusement park in the GDR. It was important to the founders that the place not only had an entertaining, but also an educational character. This is how the name "Culture Park" - Kulturpark Plänterwald - appeared. In addition to riding the rides and roller coasters, you could go to a concert or dance evening in Kulturpark. After the unification of Germany, it became clear: the old park had no place in the new Berlin. The Berlin Senate organized a tender among contractors to turn the no longer fashionable Kulturpark into a real mecca of entertainment according to the best Western examples: Berlin Disneyland.

The Witte family became the new owners of the park. They renamed the place Spreepark, bought a huge number of new rides, introduced an entrance fee and reorganized the park. They brought many rides from the bankrupt French park Mirapolis, including the famous railway and the carousel with cups, which depicted the old mascot of the Nesquik company - the Groquik rabbit. Three- and four-meter dinosaurs and two mammoths also moved from France to Germany: huge figures immediately became favorites of the public in Spreepark. Stegosaurus, tyrannosaurus, apatosaurus, styracosaurus and friends greeted guests at the entrance to the park, towered over the trees and delighted visitors.

Until 2000, Spreepark was doing well. But the price of tickets was constantly rising, there was a shortage of parking spaces, and the rides themselves were rapidly aging. The number of visitors dropped from one and a half million to four hundred thousand, the park got into debt, and the parent company was declared bankrupt. And in 2001, the park closed. But the owner of Spreepark still had a debt of € 11 million, so he decided to… open a new park! This time to Peru, for which he redirected six of his rides there. But things didn’t work out there either.

Now the park still has many rides on which you can take interesting photos. The largest ride is the Ferris wheel, which still spins thanks to the wind. There are also roller coasters, rockets, cars. Since March 2019, Spreepark has been offering organized tours (in German and English). Visitors can learn about the history of the park, see the remaining rides and buildings. They last 1.5 hours. In addition, the park has become a venue for various street art exhibitions, evenings and meetings with artists and musicians.

Источник:/stalkers.info/zabroshennyj-park-attraktsionov-spreepark/, //www.gavailer.ru/journal/685.html,/ru-travel.livejournal.com / 27731230.html,/andrreas.livejournal.com/756034.html,/berlin24.ru/ru/news/novosti-germanii-segodnja-v-novostjah/6733-urban-trip-v-berline.html,/directfromberlin.wordpress.com/2018/09/14/abandoned-amusement-park-spreepark-in-berlin/,/samokatus.ru/shpreepark-ot-rascveta-do-zakata/.

[kimasov]

1-й отдельный отряд полуглиссеров Днепровской военной флотилии переправляется через реку Шпрее в центре Берлина. 1945 г.

[ao3feed--ukr]

Одна Parliament на двох

Читати на АО3 https://archiveofourown.org/works/48777253

Автор/ка Aya_von_Adler

Фанхати: Mamamoo, BLACKPINK (Band)

Відносини: Hwasa/ Rose

Опис:

Решта вечора проходить у цитуванні Ґьоте на березі величної Шпрее, курінні цигарок, які в Розе вже закінчилися, та вона змушена палити такий несмачний Parliament. Однак, коли вони дихають однією цигаркою на двох, такий некоханий Parliament стає, наче той заборонений плід у саду Адама і Єви, — бажаним та фантомним.

Кількість слів: 2,372, Частини: 1/1

Рейтинг: Mature

Попередження: No Archive Warnings Apply

Категорії: F/F

Персонажі: Park Chaeyoung | Rosé, Ahn Hyejin | Hwasa

Додаткові теги: Omega Park Chaeyoung | Rosé, Alpha Ahn Hyejin | Hwasa, Germany, 80's Music, Smoking, Alcohol, PWP without Porn, Intersex

Читати на АО3 https://archiveofourown.org/works/48777253

[faina]

Картинки из Берлина. День пятый.

Утром на катере по Шпрее - посмотреть на уже виденное снизу с воды. Потом просто по городу, заглядывая во дворы. Двор арт-деко и двор арт-тусовки. Вечером у наших шлюзов обнаружилось корабельное кладбище.

[adamnet]

Berlin, Spree ••• #world #germany #deutschland #berlin #city #mitte #friedrichshainkreuzberg #architecture #embankment #river #spree #travel #winter #december #зима #подорожі #споруди #архітектура #річка #шпрее #набережна #вулиця #місто #берлін #німеччина #світ #безфільтрів #iloveyou (Berlin, Germany) https://www.instagram.com/p/B-aI6M6nwed/?igshid=1gemf2ll4bpjl

[umao]

Oberbaum bridge - #latergram #berlin #germany #igers #igersgermany #igersberlin #spree #bridge #oberbaumbrücke #берлин #германия #мост #шпрее #река #обербаумбрюкке (at Oberbaum Bridge) https://www.instagram.com/p/BwbP8wEHYku/?utm_source=ig_tumblr_share&igshid=19l2xm81rt9i3

[angiesiveria]

My new ukrainian poem “Spree”. Video edit and music by Oskar Schuster Melody “Singur”

[gefien]

Когда мечтаешь съесть вкусный брецель с солью на берегу Шпрее, а сидишь на балконе дома возле Ангары :D

[victorbazhazhin-blog]

View this post on Instagram

A post shared by Victor Bazhazhin (@coach_victor_bazhazhin_pro)

Берлинская весна. Река Шпрее. Район Митте, по нашему Центр. Электропоезд S-Bahn. Очень приятные воспоминания подарила нам немецкая столица. #берлин #шпрее #берлинскаявесна #митте #германия #berlin #spree #berlinspring #mitte #deutschland🇩🇪 #germany🇩🇪 (at Berlin Alexanderplatz station) https://www.instagram.com/p/BtZI28vH9gv/?utm_source=ig_tumblr_share&igshid=11tr4deg7c8hj

[germaniaone]

Засуха продолжается: уровень воды в Рейне упал до рекордно низкого уровня

Германия радуется теплому и солнечному октябрю, но ей катастрофически не хватает дождя, а точнее – продолжительных ливней. Там, где раньше протекал Рейн, теперь играют дети, люди выгуливают собак – места достаточно. Спикер Федерального ведомства гидрологии говорит о «чрезвычайной ситуации». Рекор... #Засуха #ИзмененияКлимата #Рейн #Река #Шпрее

[thedecordesign]

ПОСОЛЬСТВО Жилой дом / Tchoban Voss Architekten ПОСОЛЬСТВО Жилой дом / Tchoban Voss Architekten Жилой проект «ПОСОЛЬСТВО», состоящий из шести зданий, построен на участке площадью 22 774 кв.м напротив парка Кёльннишер. Парк в берлинском районе Митте, недалеко от реки Шпрее, восходит к городскому у... Подробнее: https://decor.design/posolstvo-zhiloj-dom-tchoban-voss-architekten/ #Архитектура #Берлин #Жилой #здания #decordesign

[kimasov]

История СССР.

Подразделения советского тяжелого самоходно-артиллерийского полка у переправы через реку Шпрее. Справа САУ ИСУ-152. 24.04.1945 г .

[vprki]

„Скритите букви“ – с любов и въображение към поезията

„Скритите букви“ е новият проект за представяне на новите пейки-букви на Фондация „Прочети София“, който имаше първа среща с публиката, неслучайно на 11 май, когато почитаме паметта на Св. св. Кирил и Методий. Тогава е и професионалният празник на библиотекарите. Скритите букви ни водиха във Визуално-поетичен маршрут с камерни четения на различни места в града.

Пресечната точка между типографията, града и поезията може да обобщи цялото многообразие на проекта „Скритите букви“. В логиката на свързването на тези три елемента ще бъде и създаването на 3D мапинга и на поетическата антология „Скритите букви“, които очакваме през септември, съобщиха организаторите. Събитието на 11 май се състоя от две основни части. Пред  Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ бяха показани новоизработените „Скрити букви “ – пейки, които при своето създаване бяха скрити из града и обособяваха литературни кътчета на неочевидни места. Пейките са във формата на Б, Д, Ж, З, И, Й, Ц, Ч, Ш, ��, Ъ, ь, Ю, Я. Това са онези букви, които нямат графичен аналог в латинската и гръцката азбуки. На всяка пейка може да бъдат прочетени и стихотворенията, написани специално за проекта от Анна Лазарова, Галина Николова, Георги Господинов, Иван Ланджев, Красимира Джисова, Марин Бодаков, Мария Калинова, Мирела Иванова, Надежда Радулова, Никола Петров, Петър Чухов, Силвия Чолева, Стефан Иванов и Цочо Бояджиев. 

Новите пейки-букви са изработени от по-устойчив и здрав материал, а Костадин Кокаланов пренася върху тях специално създадения за проекта графичен език - визуална идентичност: Studio FRANK, шрифт „Комета“: Кирил Златков, All is sketch: Poliforma. Пейките-букви ще останат пред Националната библиотека до 21 май, а след това ще отпътуват за Брюксел.

Малко след представянето на Буквите отново от Националната библиотека започна Визуално-поетичният маршрут. За разлика от „Литературните маршрути“ (отново организирани от Фондация „Прочети София“), в които свързването на различни точки в града оформяха разказ за литературната ни история, Визуално-поетичният маршрут има много по-пъформативен характер. Няколко спирки формираха трасето му и на всяка от тях бяха четени стихотворения на всички 14 поети, участващи в проекта „Скритите букви“. Негов гид бе историкът и екскурзовод Димитър Димитров, които ще води публиката до камерните поетически четения,  в които на живо участваха поетите. Визуалната част от поетичния маршрут бе поверена на Албена Лимони, Мила Янева-Табакова и Боряна Зафирова. Те рисуваха, пишеха и създаваха в реално време визуалната среда, чрез преносимата интерактивна инсталация All is sketch на Poliforma. Тя представлява кутия, позволяваща, с помощта на проектор и сензорна писалка, да се рисува и пише по всякакви повърхности в града без следа. Освен художниците, в края на Визуално-поетичния маршрут хора от публиката също имаха възможност да нарисуват своята поетична интерпретация. 

„Скритите букви“ добиха широка популярност и станаха един от най-разпознаваемите проекти на фондацията „Прочети София“. През 2018 г. пейките бяха разположени на различни скрити и тихи места в града. Към всяка пейка имаше специално написано стихотворение от съвременен български поет. По този начин поезията достигаше до най-различни и случайни хора. В следващите години пейките-букви започнаха да пътуват на различни места извън България, под името „Българските букви“. Досега проектът е гостувал в Париж, Берлин, Будапеща, Рабат и Пловдив. Тук е моментът да припомним какво сме писали във „въпреки.com” в годините за този забележителен проект, който показва по много красив и духовен начин красивото лице на София, което въпреки всекидневните проблеми на големия град, е живо.

Успешната арт инсталация „Българските букви“ бе открита  в унгарската столица Будапеща в Деня на българо-унгарското приятелство - 19 октомври 2020, в годината, когато се отбелязваха 100 г. от установяването на дипломатически отношения между България и Унгария. Може да прочетете тук. Малко по-рано по инициатива на Българския културен институт в Берлин и на Посолството на България в Германи�� на 15 юни 2020 арт-инсталацията „Българските букви“ на фондация „Прочети София“ се появи в парка „Джеймс Симон“ в центъра на Берлин. Може да прочетете тук.  Инсталацията беше поздрав от българска страна по повод Председателството на Германия на Съвета на ЕС през втората половина на 2020 година. 

На едно от най-оживените и обичани места на брега на река Шпрее, в близост до Берлинската катедрала и Острова на музеите, жителите и гостите на германската столица имаха възможност да научат повече за кирилицата, както и да четат българска поезия. Кирилицата е третата официална азбука в Европейския съюз след латинската и гръцката азбука. Тя се използва от над 300 милиона души в повече от 10 държави. Появява се през IX век, няколко години след глаголицата – азбуката, създадена от светите братя Кирил и Методий. Смята се, че е дело на свети Климент Охридски  - един от техните ученици, посрещнати и спасени в България в края на IX век, след прогонването им от Великоморавия. От България кирилицата е разпространена сред другите славянски народи и претърпява редица промени преди да достигне до нас в днешния си вид.

Георги Господинов

През 2019 година в Париж проектът по инициатива на Десислава Бинева, директор на Българския културен институт във френската столица, и под патронажа на посолството на България отбеляза по вълнуващ начин 140 години дипломатически отношения между България и Франция. „Българските букви” гостуваха в парижка градска среда през целия летен сезон тогава по кейовете на Сена, до Моста на инвалидите на левия бряг на реката. От 1991 г. двата кея на Сена са вписани сред об��ктите на световното наследство на ЮНЕСКО. През декември 2019 година арт-инсталацията „Българските букви“ гостува в столицата на Мароко Рабат, подредена на яхтеното пристанище „Марина“ в града.

„Българските букви“ е пътуваща експозиция на Фондация „Прочети София“, България, с екип: Тодора Радева (куратор и продуцент), Кирил Златков (художник), Иван Иванов (архитект). Типографията на буквите-пейки  използва шрифт „Комета“ с автор:  Кирил Златков. „Българските букви“ съчетава поезия и типография в градска среда, за да създаде нови места за четене и срещи на открито. Новите Пейки-букви са изработени от екипа на Споделената работилница "Woood.

Но как започна всичко с този великолепен проект, който беше експониран на различни места в София през 2018 година. Тодора Радева сподели тогава: „Проектът „Скритите букви“ има дълга предистория, още от 2012 г. Тогава за първи път в главата ми се оформи идея, наречена „Прочети София“ – исках да разработя платформа, която да представя града, литературата и изкуството в симбиоза и да провокира преоткриването на градското пространство чрез култура. По същото време, съвсем независимо, около събитията на пловдивския фестивал „Отец Паисий“, Кирил Златков започва да си представя колко забавно и интересно би било да свърже историята на улицата и историята на българските букви; как, докато хората се разхождат, виждат букви на изненадващи места, впускат се в издирване и събиране, и понякога трябва да участват активно, за да намерят определена буква. 

Тодора Радева /л/ и Боряна Зафирова /д/

Пет години по-късно Боряна Зафирова ми разказа тази идея, вече оформена като игра, аз тъкмо бях регистрирала Фондация „Прочети София“ и веднага реших, че бих искала това да е първият ни проект. Предложих всяка буква да се свърже със ст��хотворение от съвременен български поет. Поканихме Анета Василева от архитектурна група WhATA да избере местата. И така проектът доби завършен вид с желанието ни да очертаем един оригинален културен и литературен маршрут, който да провокира преоткриването на нашия град, азбука и поезия. Кандидатствахме за подкрепа към „Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.“ на Национален фонд „Култура“ и получихме финансиране.  В хода на реализация проектът претърпя различни промени и стигна до варианта с буквите пейки. За мен връзката с литературата беше много естествена. В крайна сметка буквите са основата на умението ни да се изразяваме, а поетите се изразяват най-добре. Езикът е наш дом, също както градът“. Същата година създателите на проекта бяха удостоени с наградата на София.  

Своята гледна точка защо са важни подобни проекти Боряна Зафирова, скулпторка  и безкрайно артистична личност със специално отношение към книгите сподели: „Подобен тип мащабни проекти - дават възможност колеги от различни сфери - култоролози, поети, архитекти, дизайнери, художници - да обединят усилия и да създадат собствен, съвременен прочит на идеята за българската писменост и литература. Създаден за градска среда - "Скритите букви"  е един вид малък "оазис" на типографията и поезията - място за отдих, време за себе си и приятели. Това е нашата следа, нашият начин да кажем - хора, българският език е прекрасен, богат и красив, нашите букви са уникални, звучни, благодарение на тях успяваме да изразим себе си, мечтите си, вярата си. "Те" са "ние".“

Тези „Скрити букви“, създателите на проекта, поетите направиха невероятен празник на поезията, на красивото слово на 11 май. А присъствието на много млади хора, на радваща се от събитието щастлива публика, независимо от възрастта създаде смисъл и преживяване. Красиво и вълнуващо. Буквите ви очакват пред Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ 20 май. Ще се почувствате щастливи, Въпреки всекидневието.

Силвия Чолева

Ние винаги обстойно сме писали за него и ще продължим. Тук искаме да припомним и какво каза в наш разговор за „въпреки.com“ великолепният художник – илюстратор, плакатист и майстор на буквите Кирил Златков преди време още преди реализацията на проекта „Скритите букви“ в България“ и аналога му в чужбина „Българските букви“. Той има особено отношение към нашата азбука – и като записваща звуците, и като графично изображение. „Тези дейности, свързани с физическото докосване до буквите, според мен, също преживяват някакъв ренесанс. Те са в същата рамка – това, което човек чувства като празнина, трябва да бъде запълнено от нещо красиво, от повече естетика в живота. Нашата азбука противно на мнението, че е много стара, далеч не може да се похвали с други от хилядолетия. Тя, както и езикът е една жива материя – продължава да се обогатява и да се развива. Нашата азбука, така е заложено, е да бъде съвършена. Много е близо до най-високите постижения на човечеството в тази област като графично изображение. Която няма нужда от много допълнения. Ние имаме много плътно покриване на звуци и отделни букви за тях. Нещо, с което не могат да се похвалят много народи, които имат азбуки на базата на латиницата. Не могат да се похвалят с такъв тип уникалност”, заяви тогава Кирил Златков. Целият разговор може да прочетете тук.

Арт - инсталацията „Българските букви“ е от най-красивите и смислени проекти в последните години в България.  Представянето ѝ в градове - центрове на културата в Европа и не само създава атмосфера да бъдем опознати и разбрани в истинската ни светлина като народ, част от вековната цивилизация на нашия континент. Самата арт - инсталация, така както е измислена и решена от нейните създатели да се реализира в градска среда носи и усещане за свобода и интимно преживяване на пейката – буква, четейки поезия. Благодарение и на този великолепен проект, както и на талантливи поети и смели издатели можем да кажем, без да е преувеличено, че хората четат поезия, необходима им е. Въпреки усещането, че някъде във всекидневието ни и нелепата политическа ситуация често се чувстваме стегнати в примката на бездуховността.  Литератори като Силвия Чолева, поетеса, издателка, журналистка и колегата ѝ Марин Бодаков са убедени, че светът на поезията живее и радва душите ни. Създава смисъл. 

Издателството за поезия на Силвия „ДА“ заедно с преводачката Иглика Василева и Калоян Игнатовски е явление на книжния ни пазар не само, защото публикува най-добрите български поети от различни поколения и шедьоври на световната поезия, а и защото всяко издание е и художествено бижу като изпълнение. Марин Бодаков е прекрасен поет, а и от малцината, които с вдъхновение и разбиране пише за поезия. 

Кирил Златков

Ето какво сподели всеки един от тях за проекта „Скритите букви“. Силвия Чолева: “Инициативата „Скритите букви“ разкрива съвременната българска поезия, прави възможен прочита ѝ от различни хора. Някои от тях може никога да не са чели стихотворения и ще им се случи за първи път, сядайки на буквите-пейки. Други, които са се разделили с поезията още в училище, ще бъдат провокирани от днешната поетика, а за тези, които я обичат, ще бъде удоволствие. В този смисъл проектът има важна просветителска роля, която се усилва още повече с представянето му извън България.“.

Марин Бодаков: „Убеден съм, че в пространството на поезията се случват значимите събития в сферата на съвременната българска литература - стихотворенията са пренебрежима величина, която е извън диктата на пазарните очаквания, и затова са пространство на свобода и търсене. Проектите на "Прочети София" споделят тази свобода с много повече хора в градската среда. Поезията става неочакван дар, подтик за минувачите към авторефлексия... А тук става дума действително за висока поезия, независимо, че "висока" стана мръсна дума в съвременната българска култура. А съчинението на поезия с уникалността на кирилицата придава още по-голямо обаяние на този конкретен проект.“

Междувременно в дните преди 11 май дойде новината, че "Физика на тъгата" на българския писател Георги Господинов е сред избраните "15 книги - шедьоври на ХХ и ХХI век", които се преподават във Варшавския университет. Романът е част от курс по модерна световна литература. Така "Физика на тъгата" застава редом с признати класики като "Името на розата" и "Сто години самота". В списъка на специализирания курс са още "Параграф 22" на американския писател Джоузеф Хелър, "Истанбул" на Орхан Памук, "Вила Тъга" на Патрик Модиано, "Повелителят на мухите" от Уилям Голдинг, "Смърт в Андите" на Марио Варгас Льоса, разказите на Борхес и др. Петима от избраните 15 автори са носители на Нобелова награда за литература. 

Георги Господинов написа за „въпреки.com”: „Следя от самото начало проекта „Скритите букви“ и му се радвам от сърце. Подобни проекти по най-естествени начин празнуват езика и буквите, правят го през всекидневието. Защото езикът е всекидневен празник, празнува се непрекъснато докато го употребяваме. Така се случва и тук през пейките-букви, на които можеш да приседнеш в града и да прочетеш стихотворение. А най-новата визуално-поетична разходка вкарва поезията директно в контекста на улицата, градското пространство става част от стихотворението и визията. Кой не мечтае за такова всекидневно и възвишено едновременно осъществяване на поезията. Ето затова подобни проекти са естествено красиви.“

Марин Бодаков

Това не е първият проект, посветен на буквите ни, реализиран в България и продължаващ пътя си в Европа и света. Най-успешният проект на Международното триенале на сценичния плакат - акцията „Буквите на България – азбука на Европа“ и тази година продължава своето пътуване. Акцията „Буквите на България – азбука на Европа“ е възхвала на буквите със силата на плаката. Буквеният знак не е спирал да бъде творческа провокация за авторите, които са изкушени от графичния дизайн, от типографията и от рекламата, но това, което отличава тази колекция от други подобни опити е изключителният звезден състав на 30-те художници от 20 различни страни, приели поканата на Триеналето да създадат плакати – по един за всяка една от буквите в българската азбука. 

Проектът започна своя живот като част от културния сезон, съпътстващ Френското европредседателство през 2008 година – първото след приемането на България в ЕС. От тогава до днес пътят на изложбата минава през Барселона, Берлин, Бърно, Варшава, Вашингтон, Женева, Лондон, Любляна, Колорадо, Мадрид, Мексико, Ниш, Ню Йорк, Париж, Прага, София, Скопие, Токио, Хелзинки, Сеул и други градове по света. За пръв път миналата година Триеналето създаде и дигитална версия на изложбата, в която плакатите „преминават“ един след друг на фона на великолепната авторска музика на Живко Петров. Отбелязваме и това великолепно представяне на българските букви не само, за да уважим създателите. А да подчертаем, че и двата проекта, създадени от великолепни автори и талантливи хора изграждат красивия образ на културна България, така както желаем да бъде представяна и възприемана в света.≈

Текст: „въпреки.com

Сни��ки: Яна Лозева, Боряна Зафирова, Стефан Марков и архив

[bnetharussia]

В Германии обнаружены ассирийские артефакты утерянные в годы II Мировой войны

Сотрудники Музея Передней Азии — археологического музея южного крыла Пергамского музея Музейного острова на реке Шпрее в центре Берлина, Иоахим Марцан, Хелен ��рис и Герт Ендрицки в хранилищах музея обнаружили ассирийские артефакты считавшихся утерянными в годы Второй Мировой войны. Последние данные о их местонахождении датиро... Читать дальше »

[shurm-berlina]

Это рассказ о том, как гитлеровцы мобилизовывали на оборону столицы свои последние ресурсы, включая части из украинских националистов, и что этому противопоставила Красная армия

Большинство немецких военных и жителей Берлина встречали весну 1945 года в мрачном и подавленном состоянии — с первой недели апреля они ожидали крупного советского наступления на свою столицу. При этом в приказах и распоряжениях звучали призывы "проявить стойкость до конца". "Обязательно отбить нападение большевиков и добиться перелома". "Не потерять мужества перед лицом русской опасности". Пропагандисты Третьего рейха не забывали лишний раз напомнить немцам об ужасах, которые их якобы будут ждать, если "орда с Востока" все же окажется в границах Берлина. Звучал и такой тезис — русские же смогли отбить наступление на Москву, значит и мы сможем защитить свою столицу.

Однако германские генералы отчетливо понимали: баланс сил теперь складывается не в их пользу. Почти все силы Резервной армии Германии, то есть запасные части видов войск, военные училища и высшие военные учебные заведения, весной 1945 года бросили на пополнение потрепанных или разбитых соединений Восточного фронта, прежде всего на берлинское направление. Хотя много внимания уделялось формированию отрядов фолькс-штурма, т.е. народного ополчения Третьего рейха, которое велось под руководством рейхсфюрера СС Гиммлера, и считалось, что эти люди покажут пример стойкости в борьбе против большевизма, реальная боевая ценность таких частей, конечно, была под большим вопросом.

Готовясь к уличным боям, гитлеровское командование видело главную надежду в борьбе с советскими танками в "фаустниках", как советские воины прозвали стрелков, вооруженных не только массовыми фаустпатронами, но также специальными противотанковыми гранатометами — "Панцершреками" и "Офенрорами". В Берлине было много старых зданий с толстыми каменными стенами, которые успели превратить в сильные опорные пункты обороны. Иногда в одном капитальном доме находился немецкий гарнизон численностью в одну-две роты, вооруженный фаустпатронами, пулеметами и мелкокалиберными орудиями. Считалось, что такое подразделение долго не позволит советской пехоте продвинуться ни на метр.

Надежды Берлина на чудо

Стратегия гитлеровского руководства состояла в максимальном возбуждении фанатизма в грядущем сражении за Берлин, втягивание в нее возможно большего числа людей, включая стариков и подростков, членов гитлер-югенда, всемерное затягивание борьбы и стремление рассорить союзников по антигитлеровской коалиции.

"Начиная с лета 1944 года Германия вела войну только за выигрыш времени. В войне, в которой с обеих сторон участвовали различные государства, различные полководцы, различные армии и различные флоты, в любое время могли возникнуть совершенно неожиданные изменения обстановки в результате комбинации этих различных сил. Эти неожиданные события нельзя было предсказать, но они могли возникнуть и оказать решающее влияние на всю обстановку. Таким образом, мы вели войну в ожидании тех событий, которые должны были случиться, но которые не случились", — впоследствии показал на допросе бывший начальник штаба Вооруженных сил Германии генерал-фельдмаршал Вильгельм Кейтель.

Однако 12 апреля в Берлине показалось, что такое событие все же произошло: в ходе подготовки к конференции Объединенных Наций в Сан-Франциско от кровоизлияния в мозг скончался 32-й президент США и один из лидеров стран антигитлеровской коалиции Франклин Рузвельт. Узнав об этом, доктор Геббельс невероятно воодушевился и буквально ворвался к Гитлеру: "Мой фюрер! Я поздравляю вас! Рузвельт умер. Расположение звезд говорит, что вторая половина апреля станет для нас поворотным пунктом. Сегодня пятница 13 апреля, это и есть поворотный пункт". Геббельс ошибался, смерть Рузвельта не повлияла на судьбу рейха.

Сумятица последних дней

Сам Йозеф Геббельс, преданный фюреру гауляйтер Берлина, министр информации и пропаганды, проявлял невероятную активность, но не имел военного образования, поэтому его приказы по строительству узлов обороны оказались неудачными, дилетантскими. Так, укрепления возводились бездарно, они не слишком потом мешали продвижению наших танков, но препятствовали маневрам немецких войск в городе, а мосты не были заблаговременно подготовлены к подрыву…

Бездарным военачальником оказался другой сподвижник Гитлера — рейхсфюрер СС Гиммлер. Еще в марте в роли командующего группой армий "Висла", которая обороняла фронт от Берлина до берегов Балтики, его сменил генерал-полковник Готхард Хейнрици. Кроме того, Гиммлер вел закулисные переговоры с союзниками, что взбесило Гитлера, когда он узнал об этом. Незадолго до своего самоубийства он освободил "отступника" от должности рейхсфюрера, министра внутренних дел и шефа полиции, заменив его на обергруппенфюрера СС Карла Ханке, который "с фанатизмом" оборонял Бреслау.  

До 23 апреля главнокомандующим силами люфтваффе являлся рейхсмаршал Геринг, но и его Гитлер отстранил от должности, лишил званий и наград после того, как его многолетний соратник, ссылаясь на "невозможность фюрера исполнять обязанности лидера нации", решил взять инициативу в руководстве погибающей страны на себя. Новым командующим люфтваффе стал генерал-фельдмаршал (последний за время войны!) Роберт фон Грайм — ему предписывалось срочно прибыть в Берлин. Беда германского руководства состояла в том, что приказы Гитлера уже не исполнялись (и в отношении Гиммлера, и Геринга), соответствующие структуры продолжали повиноваться прежним руководителям, что лишь вносило сумятицу и беспорядок.

Кладбище немецкой техники

А теперь мысленно перенесемся на другую сторону фронта. Подготовка к масштабной операции Красной армии велась со всех сторон. С тыла страны на фронты, прежде всего 1-й Белорусский, возглавляемый маршалом Георгием Жуковым, и 1-й Украинский маршала Ивана Конева, шли резервы, военная техника, боеприпасы, медикаменты. Удалось обеспечить перевес в людях в 2,5 раза, в танках и самолетах примерно в четыре раза, а на направлениях главных ударов Красной армии — еще более значительный.

Наступление началось утром 16 апреля. Если соединения фронта маршала Конева форсировали Нейсе и сразу устремились вперед, то подчиненным маршала Жукова пришлось гораздо труднее: несмотря на мощный артиллерийский обстрел, налет сотен самолетов, включая дальние бомбардировщики 18-й воздушной армии, оборону противника на Зееловских высотах подавить долго не удавалось.

Не слишком удачной оказалась и задумка с 143 прожекторами, которые должны были одновременно ослепить немцев в предрассветном утре и осветить нашим войскам всю линию обороны врага. Но в реальности это не помогло, а лишь осложнило наступление, поскольку яркий свет помешал нашим солдатам, обозначая силуэты бегущих в атаку.

Все же этот и другие рубежи обороны были прорваны. "Правда" так описывала ход боев 22 апреля: "Все эти дни, куда бы вы ни поехали — к кана��у Одер — Шпрее, или к Зееловским высотам, или в дачные предместья Берлина, укрывшиеся в стройных сосновых лесах, — всюду услышите беспрерывный гул наших самолетов в воздухе и грохот артиллерии. Огненным щитом прикрывает артиллерия уверенный шаг пехоты и движение танков. Щит этот неумолимо движется вперед, сметая на своем пути все преграды — траншеи, бетонные укрепления, населенные пункты, превращенные немцами в крепости. И когда едешь по дорогам войны — мимо полей, лесов, хуторов, городов, — то воочию убеждаешься в мощи советских пушек. Путь к Берлину — это поистине кладбище немецкой техники, разбросанной на полях, в оврагах, на дорогах, на улицах городов".

"Кувалда Сталина"

Бои на всех этапах отличались упорством и кровопролитием. Советское командование применило в городе тактику небольших штурмовых групп, хорошо зарекомендовавших себя в Севастополе, Будапеште, Кёнигсберге. Одна-две роты, три-четыре танка или САУ, поддержанные 76-ти миллиметровыми пушками и саперами, очищали от врага квартал за кварталом. При необходимости наводчики вызывали артиллерию и авиацию для разрушения наиболее прочных оборонительных сооружений — в Берлине активно применялись даже двухсот трех миллиметровые гаубицы, которые немцы называли "кувалдой Сталина".

25 апреля 1945 года замкнулось кольцо окружения вокруг Берлина — недалеко от города Торгау на Эльбе советские солдаты встретились с американскими войсками. Остатки Вооруженных сил Германии оказались расколоты на две части. Несмотря на сложности и шероховатости в отношениях между союзниками, этой встрече придавалось огромное политическое значение. Москва по указанию Сталина отметила встречу на Эльбе салютом из 324 орудий вечером 27 апреля.

Противник, в свою очередь, задействовал все, что имелось под рукой. Так, в составе 6-го германского воздушного флота среди самолетов имелись новые "Фокке-Вульфы" FW 190D-9, мессершмиты Bf 109K, а также реактивная модель — Ме-262. Для уничтожения мостов через Одер, прежде всего у Кюстрина, немцы направили несколько "Мистелей" (составные самолеты, в одном из которых находилось управление, а втором, без экипажа, — взрывчатка, которую в режиме пикирования следовало направить на цель), но особых успехов не добились.

Тогда тактику решили изменить — на аэродром к юго-западу от Нойруппина 24 апреля прибыл генерал Мартин Фибиг, возглавлявший авиакомандование "Северо-Восток", и предложил добровольцам вступить в специальную группу "Огненного тарана" для действий по точечным наземным целям по аналогии с японскими камикадзе, однако желающих не нашлось.

Украинские националисты в немецком фольксштурме

Не остались в стороне от завершающих боев нацисты из разных частей Европы. Приняли участие в обороне столицы гитлеровского рейха 27-я гренадерская дивизия СС "Лангемарк", или 1-я фламандская, укомплектованная добровольцами из Нидерландов и Бельгии, вместе с 33-й гренадерской дивизией СС, она же французская дивизия "Шарлемань" ("Карл Великий"), которая вела бои как против советских войск, так и против англо-американских союзников.

Уже после капитуляции гарнизона бункер Рейхсканцелярии покинули последние 30 бойцов дивизии "Шарлемань" из 320 прибывших сюда, где кроме них уже не оставалось никого живого. Наряду с французами сражались эсэсовцы из Эстонии — они защищали Рейхстаг. Кроме того, Берлин обороняли, по имевшимся сведениям, испанцы, венгры и латыши.

Отдельная история — привлечение к оборонительным боям украинских националистов. Как известно, лидеры движения Степан Бандера, Андрей Мельник и их сподвижники были арестованы немцами за активную агитацию в пользу создания "Незалежной Украиньской державы" после нападения Гитлера на СССР, но в сентябре 1944 года освобождены из концлагеря Заксенхаузен вблизи Берлина. Нацисты решили использовать их во благо рейха и приказали реорганизовать наиболее боеспособные подразделения ОУН для защиты своей столицы.

Степан Бандера действительно укрепил украинскими подразделениями немецкий фольксштурм, пополнив его резервистами разгромленной 14-й гренадерской дивизии СС "Галичина", но сам не принял участия в будущих боях, скрывшись в Веймаре. Кроме того, в районе Берлина действовало несколько групп ПВО, укомплектованных украинскими националистами (примерно 2,5 тыс. человек).

Отчаянные контрудары

Но гитлеровцам ничего уже не могло помочь. Разные контрудары немцев, включая предпринятый силами 12-й армии генерала Вальтера Венка, были отражены. 1 мая, после неудачной попытки договориться с советским командованием о временном перемирии, последний начальник Генерального штаба сухопутных войск Германии генерал Ганс Кребс покончил жизнь самоубийством вслед за Гитлером, Геббельсом, некоторыми другими нацистскими вождями и высокопоставленными генералами. Вскоре командующий обороной Берлина генерал Гельмут Вейдлинг сообщил о готовности гарнизона прекратить сопротивление.

Как пелось в песне, "последний бой — он трудный самый". В Берлинской битве примерно 780 тыс. солдат и офицеров противника были убиты, ранены, попали в плен, причем массово сдаваться немцы начали еще до того, как в ночь на 1 мая над Рейхстагом взвился красный флаг. Разбитые или брошенные танки, самолеты, машины усеивали площади и улицы города и пригородов. Войска Красной армии лишились свыше 81 тыс. человек убитыми и 280 тыс. ранеными. Потери в боевой технике составили: 2108 орудий и минометов, 917 самолетов, 1997 танков и САУ.

"Вот стоит машина с наглухо задраенными люками, — вспоминал командир 11-го гвардейского тяжелого танкового полка подполковник Вениамин Миндин. — Но экипаж молчит. Не отзывается ни на стук, ни по радио. В башне маленькая, диаметром с копейку, оплавленная дырочка — мизинец не пройдет. А это — "фауст", его работа! Экран в этом месте сорван, концентрированный взрыв ударил по броне. Из башни достаем четырех погибших танкистов. Молодые, еще недавно веселые сильные парни. Им бы жить да жить. Кумулятивная граната прожгла сталь брони, огненным вихрем ворвалась в машину. Брызги расплавленной стали поразили всех насмерть. Не затронуты ни боеукладка, ни баки с горючим, ни механизмы. Погибли лишь люди, и вот, как будто в последнем строю, лежат они, танкисты, у гусеницы своей боевой машины. А танк — живой — стоит посреди улицы, низко к мостовой опустив пушку, как бы скорбя по погибшему экипажу. А людей уже нет".