aditoivanova

[aditoivanova]

[aditoivanova]

[aditoivanova]

Вдъхновено да Ви е! ❤️😃🌹

Всяка сутрин преди да излезетеза не забравяйте да сложите в едното си джобче по малко доброта, светлина, красота, нежност и една лъчезарна усмивка!

#радостче

[aditoivanova]

[aditoivanova]

Падна ангел в дъха на морето.

И небето от ужас замря.

Сякаш Бог си изтръгна сърцето.

Падна ангел! Детето умря.

И е тъжно в държава проклета,

да умират животни, деца.

Ние всички сме грешни, превзети,

щом по маси "тъжим" за това...

© Владимир Йосифов

[aditoivanova]

📞📲Човек те търси толкова,

колкото те иска.

Грешка.

Понякога тези, които

най-много искаме,

не ги търсим.

От инат и гордост

може да не ги потърсим с дни,

месеци,

дори години.

И.Т.

[aditoivanova]

[aditoivanova]

[aditoivanova]

[aditoivanova]

[aditoivanova]

[aditoivanova]

[aditoivanova]

А може би истината е, че когато бях малко и наивно момиченце си пожелах твърде много неща.

Тогава не познавах живота. Не осъзнавах, че не всеки ден ще бъде слънчев, или че дъждът с времето може да донесе тъга, вместо щастливи мигове и усмивки.

Сега - години по-късно, си давам сметката, че всеки е изгубен в собствения си свят. Въпреки всички трудности обаче, всеки един от нас се опитва да достигне звездите, дава всичко от себе си и се надява тайничко да сбъдне мечтите си. Именно онези детските - твърде многото.

И напълно разбирам всеки един, който се намира на този път.

Аз също съм на него.

И аз се боря.

- #Обсиана

[aditoivanova]

Високо при мечтите

И днес отлитам някъде далеч,

аз свикнах в облаците да се рея.

Оттам, да знаеш, вижда се навред.

И там красиво сред мечтите си живея.

А ти се мъчиш често да ме приземиш.

Страхуваш се, че от високо зле се пада.

Недей! Опитай с мен да полетиш!

Ако не стане - тя земята пак те чака.

Да знаеш, прав си - понякога боли

натъртеното след опит за летене.

Но само, ако се научиш да летиш,

животът си струва да се изживее.

Ния Адрияна

[aditoivanova]

-Моето лято знай си ти-

Вечерен бриз отново във косите ни,

погледи, два и три отново търсят ни.

Пада греха отново сред мечтите ни,

сърцето ми ела вземи.

Идвам до теб, отново ме желаеш ти.

Тръпка пробягва бавно по телата ни.

Мисля за теб – не знам сега изгарям ли?

Ти мойта жажда утоли.

Ти ела до мен, нашепвай мойто име,

знам похотта ти иска мен.

Давай бързо давай и сега взриви ме,

знай похотно аз търся теб.

И целувай, на парченца ти разбий ме

и нека аз подпаля теб.

Само с погледа пламтящ ти призови ме,

да - нека той подпали мен!

Нежно докосвам се до сетивата ти,

бавно потръпват те и виж събуждам ги.

Лято играе дръзко със телата ни,

на мен обричаш се нали?

Залезът виж как някак си подканва ни

с него във миг да слеем пак сърцата си.

Чуваш ли те туптят в нов ритъм, чувстваш ли

във себе си ме приеми!

Тук ела сега и пак със страст покрий ме,

тази нощ ще бъда с теб.

Нека приливът облива ни безспирен,

както ти обливаш мен.

Късно лято е, над нас блестят звездите,

падат бавно вътре в твоите очи.

С всеки допир твой прохлада в мен разливай,

моето лято знай си ти!

Автор:Генадий Тодоров/Gen Todd -14.08.2022-

[aditoivanova]

[aditoivanova]

"Преди време мислех, че близост означава да докоснеш някой.

След много дни разбрах, че това изобщо не е така.

Близост е някой да се грижи за усмивката, душата и сърцето ти.

Всичко друго е далече.

Една Вселена разстояние.

Разстояние, което не можеш да скъсиш."

" Приличаш ми на щастие "

Изгубих се в теб - поезия Irina Gabrovska