shtoeto

[shtoeto]

Празниците здраво се слепиха с изпитната сесия и идеята за по- консистентно качване изтече през канала. Най- лошото е, че поради липсата на интензитет някак си се подразбира, че качеството на статията ще е най- доброто. Тези очаквания не са въведени от теб, четящия, а от нас самите. И тук е моментът да разгранича двете половини на блога- стоящия в повечето случаи зад обектива, дисциплиниран Ин, и винаги оставящ всичко за в последния момент Ян.

Причината Ян да прокастинира може да се обясни по много начини, но по последни данни Ян го тормози напрежението, което той сам си налага и дори писа за него малко по- горе.

В края на миналата година Ин и Ян отидоха на гости на отбора “Race up”, чието седалище се намира в покрайнините на Стара Загора. Най- видни титуляри на тима са братята Светослав и Боян, които освен завидни умения и високи класирания през изминалия сезон, показват и огромна сърцатост. Те бяха и едни от малкото смелчаци, които участваха във втория кръг на “SoDrift” във Врачанския Балкан.

За наше учудване, обаче, там на място ни посрещна Алекс- трети член на отбора, който е поел по различен път, а именно- “Time attack”. След смяна на няколко приказки, разговорът се премести в халето, в което хибернираха здраво билите се през последния сезон мечки. И незнайно как, в присъствието на един в разцвета на силите си мечок с 2jz двигател и най- висок клас оборудване, цялото ни внимание се насочи към вече полупенсионирананата Баба Меца.

Ин и Ян също не знаеха, че зад това Е30 се крие дълголетна история, и че то е една от първите професионални дрифт коли в България, срещнала за първи път писта преди малко повече от десетилетие. Те не бяха чували и имената на половината състезатели, свързани с историите му. Знаеха само, че присъстваше енергия покрай автомобила, която дърпаше в негова посока всяка дума, излизаща от устите им като гравитационно поле.

Малко по- късно Светослав се качи на колата си и заведе Ин и Ян до Нова Загора, за да ги “изненада” с още незавършената кола на Боян, която окончателно ще пенсионира старото Е30. Но изненадата за нас не беше самия автомобил, който беше още голо купе с меко казано изключително масивен roll cage, а всичко около него.

Този бивш хамбар за зърно сега е работилница, специализирана конкретно в изработката на състезателни автомобили, пълен до козирката с купета, двигатели и железа. Ин и Ян никога не са и подозирали, че такъв уъркшоп може да съществува в България, камо ли покрай Нова Загора, и камо ли вътре да върти гаечните ключове млад човек, а не дядо ти.

Вътре в хамбара Ин и Ян обикаляха като малки деца и сочеха с пръст всичко, което повдигаше интереса им. Те разбраха мотивите на Иван (собственика на работилницата) зад всичко, което е сътворил, научиха около 30 нови ключови имена в европейската дрифт сцена, за които би трябвало да знаят, и досущ като в “Терминатора” му казаха, че ще се върнат (шегата звучи по- добре на английски).

Какво научиха Ин и Ян? Че не знаят за доста неща- както за българския дрифт- така и за европейския. Не знаят и каква е тази синя бутилка пред двигателя на Светослав в снимката по- долу. Не знаят и защо просто не го попитаха.

Знаят само, че няма как да знаят всичко, и че ще се научат, може би. Но това, в което са напълно сигурни е, че си тръгнаха обратно към Сливен с усмивки до ушите, което е най- важното.