#Георги Гьошев

[24infoposts-blog]

24info

New Post has been published on https://www.24info.co.uk/%d0%b3%d0%b5%d0%be%d1%80%d0%b3%d0%b8-%d0%b3%d1%8c%d0%be%d1%88%d0%b5%d0%b2-%d1%85%d1%83%d0%b4%d0%be%d0%b6%d0%bd%d0%b8%d0%ba%d1%8a%d1%82-%d0%b2-%d1%87%d0%b8%d0%b8%d1%82%d0%be-%d0%ba%d0%b0/

Георги Гьошев – художникът, в чиито картини ще се влюбите! Втора част – за модерното изкуство, за душата на картините и други интересни теми

В навечерието на Коледа бихме искали да срещнем своите читатели с някого, който да ни зареди с позитивизъм и да направи най-тъмните дни в годината по-светли и по-прекрасни. Такава личност е художникът Георги Гьошев. Дори да не сте го срещали лично, сладкодумието му и каризмата му ще достигнат при вас през оптичните кабели, и през сървърите; ще ви завладеят със своята искреност и неподправеност, ще ви пренесат в света на изкуството, далече от забързаното ни ежедневие. Представяме ви Втора част на интервюто с българския художник Гьорги Гьошев.

Г-н Гьошев, интересно ли ви е да знаете каква е съдбата на картините Ви? Опитвате ли се да си представите къде се намират те; хората които ги притежават?

Интересува ме, но избягвам да питам. Често пъти от отговора може да ме заболи, ако ми кажат: “Правих ремонт  в къщи и не помня къде я сложих.“ Някои от притежателите ми изпращат снимки, за да ми покажат къде са сложили картините. Картините, които по един или друг повод съм подарил, са повече от пет-шестстотин. Мой познат беше харесал портрета, който му направих. Беше го закачил в спалнята, така че лежейки да може да го гледа и разговаря с него. Пикасо беше казал, че за да разбереш една картина ти трябват най-малко три месеца.

Имам една изненада за г-н Гьошев. Вкъщи две от неговите картини делят стена с оригиналните скици към албума „Стената“ на „Пинк Флоид“ и „Мечо Пух“ на Дисни. Едно уж временно и леко шантаво решение да смесим графика и живопис, но то е породено от липсата на свободно място за окачване. Любимата ни стена!

Стената! С оригиналните илюстрации към албума „Стената“, филма „Мечо Пух“ и още по-любимите ни две платна на г-н Георги Гьошев.

  Какво ви се иска да попитате своите почитатели?

Всеки автор би искал да знае дали харесват картините му и това е един от        основните             въпроси и при мен. В апартамента на моя позната д-р Елисеева, племенница на художника Елисеев, имаше картини от подбрани български          художници. Между тях имаше и на професори – художници. При един обир от        двете откраднати картини едната беше на художника Елисеев, а другата – моя,     подарена от мен. Авторът на съседната на моята картина, виден професор, се            беше изказал: „Е, на Гьошев са   откраднали картината, защото са харесали       рамката.“ А рамката аз бях сковал с подръчни средства и   материали Е, поне нещо са харесали …

„Роден дом“ – открадната картина

  Стилът Ви е много специфичен и винаги може да се познае, че дадена картина е рисувана от Вас (казвам го като комплимент), но Вие помните ли всичките си картини?

„Стилът си е твой и не се опитвай да го променяш!“ Това са думи на художника Михаил Камберов, Доктор хонорис кауза на Международната академия за съвременното изкуство в Белгия. Според мен като нешколуван художник не съм се повлиял от стила на авторитетен преподавател. Не мога да кажа дали помня всичките си картини. Броят им наближава 1000, но независимо от това мога да ги позная, aкo са рисувани от мен.  

Може ли човек да бъде обучен да стане художник? Да рисуваш единствено вроден талант ли е?

Всеки човек може да бъде обучен да стане художник, стига да има силно желание, потребност да рисува, което е вродено. Според Академик Светлин Русев „Изкуството, това е най-съвършеното, което природата е определила за хората и, ако мнозина го осъзнават и разбират, то малцина са тези, определени и белязани да го пресъздадат.“  

Простете, че ще бъда по-обстоятелствена, но отдавна ме мъчи този въпрос и ще използвам случая, че съм попаднала на правилния човек, за да намеря отговора му. Какво е Вашето мнение за съвременното изкуство? Имам предвид живопис тип „Черен квадрат“, „Сив квадрат“ и подобни авангардни подходи и техники? За да бъда още по-конкретна, имам членска карта за „Тейт Модърн“ и „Тейт Бритън“, която ми осигурява достъп до специалните им събития, включително наградите „Търнър“ за млади художници, както и до различни „арт“ инсталации. Повечето експонати, специално в „Тейт Модърн“, са меко казано далече от всякакви естетически критерии. Според мен е така, защото авторите им просто не могат да рисуват, но същевременно „Тейт Модърн“ е институция и налага тенденции. Така се насърчава посредствеността. Какво излиза – не мога да рисувам, но ще мацна няколко черти и ето ме вече художник? Абсолютно същото се случва и в така наречената „модерна фотография“, „модерна поезия“, „модерни танци“. Според мен всичко това е посредственост, на която е поставен етикет „Модерно изкуство“, но хората се объркват и казват смутено „Аз не разбирам от изкуство“. От изкуство разбират изкуствоведите и критиците, за всички останали остава изборът да харесват или не дадена творба. Нормално ли е подобни „произведения на изкуството“ да бъдат насърчаване по такъв начин? Изобщо кое е правилното и кое не е? Какво е вашето мнение?

На земята има доста обширни територии, които се наричат тресавища. Така за себе си оприличавам тази тема. Особено за произведенията с гръмки определения като модерни, съвременни и т. н. Рискувам да попадна в тълпата, описана в приказката „Новите дрехи на царя.“ Но да не бъда толкова категоричен! Споделям Вашата теза за „модерното“ изкуство. Във всички периоди на живота ми съвременното изкуство зависи от много компоненти, като политика, икономика и лични въжделения на автора. Да вземем актуалния пример с руския „съвременен художник“, възвеличаван от западните медии докато живее и всява смут в Русия. След установяването си във Франция през октомври 2017 г. заради същите изяви е арестуван и ще бъде съден. Често явление е и подкрепата на „модерни и съвременни“ художници от фондации и отделни спонсори с комерчески цели. През миналия век нашумяха и бяха възнасяни „модерни автори художници“ като шимпанзето, което рисуваше с маслени бои. Баснословни цени достигнаха картини, рисувани от червеи, които бяха натопени в боя и пускани да пълзят по платното. По същата технология бяха създадени „шедьоври“, рисувани от млади момичета, търкалящи се по платната голи, намазани с бои и др. През седемдесетте години в София направи изложба известен на Запад модернист. След официалното тържествено откриване се приближих до него и му казах, че картината му е обърната. Той реагира остро и попита как съм познал. „По подписа Ви.“- отговорих. Разбира се, не отричам творческите търсения на младото поколение, но не приемам да бъде натрапвано на публиката. Ще си позволя да цитирам една рецензия на изкуствовед за модерни творби: „Между тях има и портрети, в които героите ловко се изплъзват от възможността за анализ, а се усеща аромат, тонове от някаква мелодия – също; рисунки, в които жонглира с опорните точки на човешката фигура, но повечето са картини, бликнали от видения, спомени за преживени мигове, асоциации към места или събития. Те узаконяват мимолетното, това което непрекъснато се изплъзва, сънища в просъница, от които остава; като че ли копнежът към непрекъснато изплъзващото се нещо, чувството…, овкусено с ирония, смесено с детинска вяра в чудото, което аха, да се случи.“ Така просветлен, след като си наплискаш лицето със студена вода, си казваш: „Нищо не разбрах!“ Времето най-добре пресява картините, то е критик, изкуствовед и оценител. 

„Черният квадрат“ на Казимир Малевич

Ако Ви попитам дали е лесно да се рисува, предполагам ще отговорите утвърдително. Всичко, ��равено от ръцете на майстор, изглежда толкова лесно и вдъхновяващо, но знаем, че зад тази лекота стоят много други неща. Какво бихте съветвали прохождащите художници?

Права сте, че зад привидната лекота стои много труд, безсънни нощи, успехи и разочарования. Ще ви разкажа следната случка: Една мъглива зимна вечер срещнах      Владимир             Димитров – Майстора в книжарница Български художник. Излязохме заедно. Попита ме как е майка ми, как върви рисуването, отговорих му че трудно напредвам. Той замълча и после каза: „Рисуването е мъка…, мъка-а…“ Бих посъветвал прохождащите художници да рисуват, да рисуват и пак да рисуват, взимайки от учителите си онези моменти, които отговарят на тяхното собствено АЗ. 

Как изкуството, което създавате, намира приложение в ежедневието Ви?

В широк аспект изкуството създава положителни емоции в хората. В не редки случаи познати, които са получавали календари с мои картини, при среща с мен са ми казвали: „Гьошев /или Гошо/, след като получа ново календарче аз изрязвам картините от стария календар и ги лепя върху стената. Харесват ми и си ги гледам.“ Това винаги ме радва, а и самият процес на рисуване ме разтоварва от ежедневието. Има и една отрицателна страна – когато рисувам, не усещам кога се изплъзва времето. 

В Австрия например изобилстват чаши, сервизи, часовници, покривки за маси, тапети и какво ли не още по теми на художника Климт и най-вече с неговата картина „Целувката“. Визуализирате ли нещо подобно с Ваши картини?

Някои от творбите на Климт имат особено силни приложно – декоративни елементи. Геометричните форми, съчетани със златни полета, са подходящи за декорация. За момента не смятам да използвам мои картини за такива цели. Не го отричам, но това е свързано с много други предпоставки. Календарчетата, с които поздравявам приятелите си за Нова година са един вид визуализиране на мои картини.  

„Целувката“ на Климт върху чиния за хранене

Календар с картините на Георги Гьошев – любим и очакван с нетърпение подарък!

  Г-н Гьошев, картините имат ли душа?

В буквален и преносен смисъл картините имат душа. Съвременните учени казват, че и камъните имат памет и душа. Доколко това е вярно, не мога да кажа. Но мога да кажа, че художникът е вложил част от своята душа в картината.

Има ли магия в рисуването? Разбирайте въпроса ми съвсем буквално, а не преносно. Има различни поверия и вярвания. Например ако нарисуваш човека здрав и усмихнат, това е като вид заклинание за добро здраве и щастие. Обратното – ако се рисува човек докато е болен, това не е на хубаво.

Смятам за българите източно-православни, рисувани болни или здрави, такъв проблем не съществува. Когато Вл. Димитров – Майстора избира от стотина момичета, между които е видял майка ми, именно нея, а не друга, е имало протести, защото и други са искали да бъдат рисувани. Това говори, че не е имало страх от магия, ако бъдеш нарисуван. Напротив  увековечаваш се. Аз избирам да рисувам портрет на дадено лице не за да му взема душата, а за да предам хубавото в него. През годините в отделни страни на света наистина съществуват различни поверия, базирани на религиозни внушения. И у нас има поверие, че някои икони на светци лекуват.  

Мома от Калотинци

Смятате ли напредването на дигиталната фотография за конкуренция на графиката и живописта?

Смятам, че не би трябвало да бъде конкуренция, графиката и живописта се създават предимно от човешката ръка. 

В България лесно ли се оцелява финансово, ако човек се занимава само с живопис?

Трудно се пробива да бъдеш разбран, оценен и известен и от там да оцеляваш финансово не само в България, но и в света. В миналото Ван Гог е продал приживе само една картина, фактически заплатена от брат му. 

За какво мечтаете?

Мечтая да нарисувам картина, която да ми харесва безрезервно.

Какво ще пожелаете на нашите читатели?

Да бъдат здрави, да живеят в мир и да реализират мечтите си и да се радват на живота. 

Предполагам, че много от нашите читатели са заинтригувани от Вашите картини. Как биха могли да си поръчат при Вас?

С поздрав и уважение към Вас и Вашите читатели: Георги Гьошев – България e-mail address: valedg@abv.bg

Първа част на интервюто с художника Георги Гьошев можете да прочетете тук.

[24infoposts-blog]

24info

New Post has been published on https://www.24info.co.uk/%d0%b3%d0%b5%d0%be%d1%80%d0%b3%d0%b8-%d0%b3%d1%8c%d0%be%d1%88%d0%b5%d0%b2-%d1%85%d1%83%d0%b4%d0%be%d0%b6%d0%bd%d0%b8%d0%ba%d1%8a%d1%82-%d1%87%d0%b8%d0%b8%d1%82%d0%be-%d0%ba%d0%b0/

Георги Гьошев – художникът, в чиито картини ще се влюбите!

Срещите ми с художника Георги Гьошев се случиха в следната последователност: първо ме намериха прекрасните му картини, а по-късно започнах да опознавам и неговата личност. Добре че се получи в тази хронология, защото освен изключително талантлив и самобитен творец, г-н Гьошев се оказа много сладкодумен събеседник, човек с богата творческа и житейска биография и огромно сърце.

Творбите му притежават уникален стил! Няма как да сбъркате картина на Георги Гьошев с друга, дори да сте Човекът-Нищо-Не-Разбирам-От-Изкуство. Забелязах и още нещо – платната му се харесват еднакво от българи и от англичани. Съдя по суперлативите, които съм чувала да се сипят за тях (напълно основателна), а това е интересно, защото вкусовете на двете нации не  съвпадат чак толкова често.

Разговорът ни, съвсем обяснимо, се разпростря по различни сюжетни линии, затова ще публикувам интервюто в две части. Сигурна съм, че да прекарате виртуално времето си в компанията на г-н Гьошев ще ви бъде толкова приятно и интересно, колкото и на мен.

Това, с което моят събеседник започна, след като се беше запознал с въпросите, го представя по-добре от всякакви мои встъпителни думи – Георги Гьошев: „Изключително задълбочените и широко обхватни въпроси в това  интервю биха били подходящи за един високо образован професионалист изкуствовед, а аз съм само художник самоук. Не бих казал, че не ме затрудниха. Освен това ме забави и една покана за участие в обща изложба за Коледа и трябваше да подготвя четири картини. Забави ме и репликата от мен в мен: „Кой си ти, че ще занимаваш хората със себе си? Не им дотягай!“

Картини за коледната изложба:

  Зима в София 60-те

Новогодишна нощ

Нощ над града

Сняг се сипе над гората – по танго на Йосиф Цанков

Г-н Гьошев, когато Ви представят на публиката какво е най- важното, което бихте искали хората да знаят за Вас?

Казвам  се Георги Гьошев. Роден съм на 9 март 1937 г. в с. Поцърненци, Радомирско. Дипломиран инженер съм по професия и недипломиран художник – по призвание. Женен съм от 1958 година. Имам двама сина и три внучки. Живея в София.

Автопортрет по Ван Гог

В ателието

  Как започна пътят Ви на художник? Спомняте ли първата си творба? Пазите ли я? Кой Ви окуражи или провокира да направите първите си стъпки?

Както при повечето художници и аз рисувам от ранно детство. На пет годишна възраст нарисувах първата си рисунка, която беше оценена. На този ден на родителите ми се наложи да отсъстват от къщи и ме изпратиха на училище със сестра ми, която беше ученичка. В час по рисуване учителят ни прочете една басня и ни накара да нарисуваме по нея картина. Аз я нарисувах най-добре и получих похвала. За рисуването в детските години ме окуражавaше най-вече баща ми, който беше учител. Майка ми учудващо беше по-въздържана и по-късно по нейно настояване станах инженер, а не художник. Когато е била на 18 години известният художник Владимир Димитров – Майстора  й прави портрет под названието „Мома от Калотинци“  копие от изложената картина в Националната художествена галерия – София. Майка ми го боготвореше и докато беше жив Майстора при всяко отиване в София му носехме баница.

Мома от Калотинци

Първата ми картина, която беше допусната до обща художествена изложба на самодейците в София и която пазя, нарисувах с маслени бои през 1958 г.   Поради  нерешителността ми, картината занесoх пред комисията за одобрение от името на жена ми. Картината беше одобрена и получих грамота на нейно име. От 1958 год. до 1987 год. съм участвал в 29 общи художeствени изложби на художници самодейци. Някои от изложбите бяха показани на изложби в Москва, Букурещ и др. През 1987 г. една от картините ми „Зима в София II”  беше харесана от списание „Художествена самодейност“ и послужи за корица на списанието. През 1995 год. с шест картини бях включен в каталога „Българска живипис ’95“, издаден от Edito Georges Naef – Швейцария. През 2004 год. участвах с художника Георги Железаров в съвместна изложба в Алжир, а през 2017 – пак с него – в София. От 2007 г. като член и секретар на Клуба на художниците към САБ / Съюз на архитектите в България/ до сега съм участвал с мои картини в 26 общи художествени изложби. През 2014 и 2017 години направих самостоятелни изложби, а през 2016 г. направихме съвместна изложба в гр. Кюстендил с художника Минко Попдимитров.

Есен София – първата картина на Георги Гьошев

В изложбената зала

  Какво Ви вдъхновява да рисувате?

За вдъхновението ще цитирам моята баба, която не знаеше да чете и да пише, но казваше на диалект: “Оно му иде от унетре!“, т. е. То му идва от вътре. Така един ден, пътувайки с автобуса към къщи, рaзсеяно гледайки през стъклото навън, нещо трепна в мен и видях една къща в жълто. Веднага слязох на следващата спирка, върнах се назад и я скицирах. Нарисувах я още същия ден с маслени бои.

Къщата в жълто

  Кои са любимите Ви художници – български и световни имена? Има ли художник, когото смятате за свой учител или за сродна душа в изкуството? Ако е било възможно изобщо, срещали ли сте се на живо?

Бих променил въпроса така: Кои художници със своя начин на рисуване Ви допадат. В детските си години нямах голяма възможност да се запозная с творбите, а още по-малко на живо със самите художници. Някои познавах от картини, публикувани във вестниците, които получаваше баща ми, както и от илюстрациите в детските книжки.

Всички художници, които до сега познавам, така или иначе са ми любими и за изреждането на имената им са ми необходими страници. Въпреки че най-добре се познавах с Майстора, не мога да смятам, че е мой учител или сродна душа в изкуството. Освен с Майстора по време на изложби съм се срещал на живо с Дечко Узунов, Светлин Русев, Златю Бояджиев, Стоян Венев, Здравко Александров, Преслав Кършовски, Самуил Саферов и други, а с Михаил Камберов, Минко Попдимитров и Стойчо Зерлиев сме приятели, както и с други много способни недипломирани художници и архитекти във и извън България. От чуждите художници харесвам Ван Гог, Пол Гоген, Левитан, Серов, Моделиани, Федотов и др.

Обичате ли да ходите на изложби на живопис и с какви очи гледате творбите на своите колеги?

Не пропускам художeствена изложба в София на български и чуждестранни творци. Последната изложба, която посетих в края на октомври беше на мексиканския художник Густаво Оливарес Моралес. Разглеждам картините с интерес и се уча от техните достижения.

Заедно с Моралес

  Имате ли картини вкъщи? Какви картини красят дома Ви? От вас ли са рисувани? Каква е историята им?

Вкъщи имам мои картини и копия на икони, правени от мен. Към тях в хола е закачено копие от „Мома от Калотинци“,  както и копие на картината на Стоян Венев „Народно веселие“, също направени от мен. Всяка моя картина е свързана с нещо, което съм видял, почувствал и ми е харесало или трогнало. Ще разкажа за една от картините, озаглавена „Очакване“ . Жената в средата на двора, заобиколена от домашни животни, беше изпратила преди години синът си в Америка. Всеки ден  стоеше на двора, подпряна на тояжката си и чакаше да дойде вест или да зърне бялата риза на сина си. Намерили са я умряла на двора, стиснала в ръка писмо от него, писано преди две години, в което пишело, че ще дойде да я види и вземе при себе си, когато уреди живота си.

Част от хола I

Част от хола II

Част от хола III

Част от хола IV

Очакване

Колко често рисувате и как се случва процесът? Разкажете ни как точно решавате какво или кого да нарисувате, какво правите, колко време Ви отнема.

Не колко често, а при всяка възможност рисувам. Обикновено скицирам даден архитектурен или природен обект или образ на човек, който предизвиква асоциации за рисуване, след което пристъпвам към  рисуване с маслени бои. Разбира се, не всеки обект, скициран за деня, рисувам същия ден с маслени бои. Имам скици от преди много години, които реализирам едва сега.  Например приложената скица , направена преди 20 години, обмислям, конструирам на ум и ще реализирам върху платно с маслени бои едва през следващите няколко дни. Процесът на рисуване е различен при различните художници и зависи от редица фактори. Някои казват, че на мига рисуват обекта, заставяйте със статива пред него. При мен този процес е по-бавен.

Скица

Какво обичате най-много да рисувате и обратно – има ли нещо, което Ви доставя удоволствие да рисувате?

Реализирам върху платно онези сюжети, които са ми харесали за рисуване – градски пейзажи, ландшафти, портрети и др.

Имате ли „ненарисуваната-ми-все-още-картина“? Ако да, защо не й е дошло времето все още? 

Ненарисуваната все още картина не е само една. Те са много в мен, боричкат се да се пререждат, но не зная дали ще успея да ги нарисувам. Пречи ми времето, което в сравнение с младежките ми години тече все по-бързо и по-бързо.

Очаквайте втората част на интервюто с художника Георги Гьошев, в която разговаряме за съвременното изкуство; за това дали човек може да се научи да бъде художник и дали картините имат душа.  

До тогава:  С поздрав и уважение към Вас и Вашите читатели: Георги Гьошев – България, е-mail address: valedg@abv.bg

  Дани Хау, 24 Info 27 ноември 2017