#Дом Витгенщайн

[magdalenagigova]

Виена ще се възхищава на „Хлябът“ от Атанас Качамаков до 20 януари 2022

Виена ще се възхищава на „Хлябът“ от Атанас Качамаков до 20 януари 2022

Изложбата „Хлябът“ от Атанас Качамаков ще гостува във Виена до 20 януари НДФ „13 века България“ разтвори съкровищницата си в „Дом Витгенщайн“ В Българския културен институт във Виена, дом Витгенщайн, бе открита изложбата Хлябът от Атанас Качамаков – 30 платна, предоставени на Националния дарителски фонд „13 века България“ като жест към неговата родина от самия автор. В залите на уникалната…

[vprki]

Виена е най-добрият град за живеене в света

За втора година Виена е най-добрият за живеене град в света в класацията на „Икономист интелиджънсюнит” за 2019 година, съобщават от Ойроком - ПР София, част от мрежата за международни връзки на Община Виена. Австрийската столица е следвана от Мелбърн, Сидни, Осака и Калгари. Сред първите 20 в класацията са общо осем европейски града.

Били сме във Виена и смятаме, че градът е наистина изключително приятно място. Не случайно той приютява и много българи. Художници, музиканти и хора на изкуството, пък дори и българи с други професии, са намерили този град за място, където могат успешно да се реализират. И да не забравяме, че България притежава едно изключително знаково място – Домът Витгенщайн, където се помещава Българският културен институт. Сградата е проектирана в годините 1926-1928 от архитекта Паул Енкелман и от известния философ Лудвиг Витгенщайн по поръчка на сестрата на Витгенщайн - Маргарете Стоунбъро - Витгенщайн. Домът се превръща в център на културния живот на Виена.

Дом “Витгенщайн”, където се помещава Българският културен институт във Виена

От 1971 година къщата е паметник на културата. Архитектурата на къщата е уникална. Всички вътрешни детайли са разработени от Лудвиг Витгенщайн - прозорците, бравите на вратите и прозорците, ъглови радиатори, асансьора и др. Витгенщайн, философът на 21 век, е въплътил своите философски виждания в изчистените линии на сградата, превърнала се в наши дни в архитектурна забележителност. През 1975 година българската държава купува имота и го превръща в културен институт. Отделен е въпросът дали той е наистина това културно средище, което очакват и виенчани, и българи.

За Виена във „въпреки.com” сме писали многократно по различни поводи. А и сме имали възможността да посетим града по програма на виенската община два пъти. А какво да говорим за връзките на българите с Виена през вековете, не само през годините. Смятаме, че този град е изключително уютен и близък като манталитет до нас. А за прекрасните музеи, нямаме какво да добавим – те трябва да се видят. Иначе класацията на 140-те града се съставя въз основа на критерии, включващи жизнения стандарт, престъпността, инфраструктурата, транспортната мрежа, достъпа до образование и медицински грижи, икономическата политическата стабилност.

Австрийската столица привлича туристи с концертите с класическа музика и имперската си история, но наред с това има множество зелени пространства, отлични обществени услуги ниска престъпност, поради което миналата година измести Мелбърн от върха на класацията на 140 града в света, който австралийският град заемаше последните седем години. Разликата между двата града е минимална - 0,7 точки от общо 100. Виена получава 99,1 точки в класацията за 2019 г., публикувана на 3 септември, също колкото е имала и миналата година. Мелбърн получава 98,4 точки, а Сидни - 98,1 и се изкачва от пето на трето място благодарение на екологичните подобрения.

В първата десетка доминират Австралия и Канада, всяка от двете страни с по три града. Япония също е в тази група с Токио и Осака. Девети град в класацията е Копенхаген. Париж губи пет позиции и се класира 25-и заради протестите на „жълтите жилетки”. Най-ниските позиции в класацията заемат най-непривлекателните градове в света - последен е Дамаск, непосредствено преди Лагос и Дака, в Бангладеш. За първи път е отразено и влиянието на климатичните промени върху качеството на живота: в това отношение Кайро и Делхи са санкционирани заради лошото качество на въздуха и лошото водоснабдяване. А ние се надяваме, че и София един ден ще влезе в тази положителна класация. Защото има всички шансове заради усилията, които полага сегашното управление на българската столица. ≈

Текст: Ойроком - ПР София

Снимки: © PID/ChristianFürthner и ©Eurocomm-PR

[bkihauswittgenstein]

Wir bedanken uns für Ihr Verständnis!

Liebe Freunde des BKI "Haus Wittgenstein",

Wir haben leider ein technisches Problem mit unserer Email: office@haus-wittgenstein.at. Ihre E-Mail wird auch nicht weitergeleitet! Bitte kontaktieren Sie uns auf Facebook : https://www.facebook.com/BKI-Haus-Wittgenstein-30600967291…/ oder telefonisch unter: 01/ 713 3164.

Wir bedanken uns für Ihr Verständnis!

Скъпи приятели, По технически причини електронната поща на БКИ „Дом Витгенщайн“ не функционира: office@haus-wittgenstein.at. Моля, при запитвания свързвайте се с нас във Facebook: https://www.facebook.com/BKI-Haus-Wittgenstein-30600967291…/ или на телефон : 01/ 713 3164. Благодарим Ви за разбирането!

[magdalenagigova]

Издателка замисля Музей на Бай Ганьо във Виена

Издателка замисля Музей на Бай Ганьо във Виена

Издателка замисля Музей на Бай Ганьо във Виена. Гръцкото кафене си е същото В Покана за пътуване на 13 февруари 2022 от 17 до 18 часа по програма Христо Ботев на БНР: Българин участва в рекорд на Гинес в Индия. Бату Дарчиа  – новости за пълноценната почивка на българите в Турция Гранада лъкшъри хотел в Белек Неотдавна на тържествена церемония в Дом Витгенщайн във Виена бе връчена първата…

[magdalenagigova]

Издателката на двуезични вестници Сашка Журков учреди награда за женска белетристика

Издателката на двуезични вестници Сашка Журков учреди награда за женска белетристика

Три писателки с приза „Автор на годината“ във Виена. Сашка Журков с Анелия Хохвартер, Катя Кремзер и Наталия Стремитина. Снимка: Мария Кремзер Три писателки с приза „Автор на годината“ във Виена На тържествена церемония в Дом Витгенщайн във Виена бе връчена първата литературна награда за женска белетристика, поезия, социална ангажираност, благотворителност и журналистическа продукция в областта…

[magdalenagigova]

#hauswittgenstein #13centuriesfund Изложбата Хлябът от Атанас Качамаков в Дом Витгенщайн, Виена (at Haus Wittgenstein) https://www.instagram.com/p/CWDUBOOofn_/?utm_medium=tumblr

[vprki]

Критичен поглед: Кой/коя съм аз…

Първото изречение на книгата на младата германска писателка Саша Мариана Залцман „Извън себе си“ е „Не знам къде отиваме, всички останали знаят, аз не знам“  задава тона за останалата част от романа. Вглъбяване и описание на младата Алиса - Али върху пътуването, което предприема във времето, когато всичко е днес. Книгата стига до българския читател, благодарение на издателство Black Flamingo Publishing в превод на Борислав Петранов.

Независимо дали това са драматичните истории на прабаба, прадядо, баба, дядо, родителите, нейните и на и брат ѝ близнак Антон, романът обследва живота като смисъл и разбиране на човека в теб. Не е хронология, а лично търсене на себе си, закодирано някъде в 30-те години на Съветска Русия, Втората световна война, сталинските репресии, емиграцията в Германия в началото на 90-те, когато те с брат ѝ са деца. И после едно пътуване в Истанбул, за да търси Антон, дал знак, че е там само с пощенска картичка без подател и адрес от мегаполиса край Босфора. Кой ще ти каже кой си?  

Саша Мариана Залцман

В дебютния си роман Саша Мариана Залцман разказва за търсенето – на изчезналия  брат, на фрагменти от семейната история, на подкрепа, на хора, които да те разберат. Интензивно, безкомпромисно, плътно, като преминаване от време във време, от търсене към търсене преди всичко на себе в този свят, където се размиват понятия като родина, корени, сексуална и личностна принадлежност. Близнаците Алиса и Антон са заедно от самото начало. През постсъветските години, в малкия двустаен апартамент в Москва здраво се държат един друг за къдриците, когато родителите им взаимно се нападат, нападат и децата. Витае неразбиране, понякога стига до омраза и нетърпимост. По-късно в западногерманската провинция се скитат из коридорите на емигрантското общежитие, крадат цигари от стаите на другите семейства и душат техните шишенца с парфюми. А още по-късно, когато Алиса вече се е отказала от следването си по математика в Берлин, защото ѝ пречи да тренира бокс, Антон изчезва безследно. По някое време ще дойде неговият знак от Истанбул.  Алиса заминава в блестящия, разпокъсан град, за да го търси. Това я отвежда в собствената семейна история и колкото по-дълго я разследва, толкова по-малко неща изглежда, че имат смисъл – майчин език, държава, пол. Алиса събира фрагменти от спомени, от които не знае дали някога ще направи едно цяло.

Романът звучи и като театрална постановка в различните си епизоди, преплетени в семейна сага, но не е за нея. Дори преди началото на повествованието авторката е отбелязала действащите лица и кратко пояснение кои са те, така както се обозначават героите в пиеса. Но това въвеждане към хората са добавени и думи на писателката Ингеборг Бахман: „Само времевите определения трябваше да обмислям дълго, защото за мен е почти невъзможно да кажа „днес“, въпреки, че всеки ден се казва „днес“…“. Залцман допълва и своето: „Времето всъщност е едно Днес, отпреди сто години и до сега.“.

Саша Мариана Залцман е родена през 1985 година във Волгоград, живее с родителите си в Москва и когато е на 10 години семейството емигрира в Германия като еврейски „бежанци от квотата“ („Kontingentflüchtlinge“). /През 90-те години най-после съветските тогава власти разрешават емиграция на свои граждани от еврейски произход. Почти милион за няколко години се изселват в Израел, а други в Западна Европа, САЩ – б.а./. Следвала е литература, театър и медии в университета в Хилдесхайм и драматургия в Берлинския университет по изкуствата. Тя е автор на текстове за театър, есеист и драматург и е съосновател на списанието за култура и общество freitext. От сезон 2013/2014 е постоянен автор на театър Максим Горки в Берлин, където до 2015 година е била и художествен ръководител на Студио Я. Нейните пиеси са поставяни в Германия и в чужбина и са получили множество награди. Сред тях са: Награда за изкуство Берлин 2020 (сценични изкуства); Лектор по поетиката на Рикарда Хуч 2020; Награда Mara Cassens 2017 на Хамбургската литературна къща за романа  ѝ „Извън себе си“, който е и в краткия списък на номинираните за Германската литературна награда за 2017 година.

Ето и формулировката на журито: „Дебютен роман с голяма лингвистична и драматургична сила: от постсъветска Москва през бежански център в провинция Западна Германия до днешен Истанбул, Саша Мариана Залцман пише за сътресенията и солидарността на семейство бежанци. И все пак тя пише преди всичко с увереност, богатство от перспективи, хумор и голям фокус за по-младото поколение на тези „странници в родината“, поколение, борещо се за своята идентичност - езикова, политическа и сексуална. С очарователен собствен тон, тя описва наново многото начини, по които реалността осуетява личните мечти на това поколение, обхващащо света. Европа се разраства в тази книга, но не се превръща в дом“.

Българското издание на романа “Извън себе си”

Саша Мариана Залцман обмислено, умно и емоционално се занимава с темите за паметта, идентичността и миграцията, като пита дали езикът, националността или полът са важни за самоопределението ни. Алиса - Али,  уж търси брат си близнак Антон, но всъщност търси собствената си самоличност. Търсенето на брат ѝ се превръща в пътешествие на паметта. Писателката наситено с безкомпромисни краски рисува залети с история моментни снимки от живота на три поколения в семейството на Али и пресъздава как като евреи, са преживели безмилостните събития в Русия от ХХ век – жестокостта и глада от 30-те години, Втората световна война, чистките на Сталин и падането на комунизма. И през цялото това време са се движили по ръба да доказват, че са добри граждани, верни на професионалния си дълг да са добри лекари, да обгрижват и лекуват болни деца или да лекуват ранените и заедно с това да учат, да се развиват, независимо че всеки момент могат да бъдат посочени с пръст за виновни само, защото са евреи…

Но принудителното мигрантството в самата Съветска Русия или поетият път към Германия, без да са забравени и бурканчетата със сладко, са само част от наситения пейзаж. Главното в романа не е този дълъг път, нерядко съпроводен от жестокостта на времената и стигащи до пълна нетърпимост в семейните отношения, сврени в соцкутийката на жилището, където е неизбежен сблъсъкът на поколенията с различен възглед за света наоколо. Посоката и търсенето на Саша Мариана Залцман е преди всичко стремежът да открие, да разбере пътя на човека към себе си. Почти непосилно за съвременния човек, който в екзистенциален план сякаш е обречен да се сблъсква не само с демоните и ангелите в себе си, а и с неизбежната самота и нелюбов.

Родени в Русия и израснали в Германия, близнаците не изпитват привързаност към нито една от двете страни и двамата успяват лесно да се преместят в Турция. Алиса - Али дори се чуди дали случайно е имигрирала, без да го забележи. Без брат си тя се бори да разбере коя е тя и след като се среща с Като, транссексуална изпълнителка, тя започва курс на лекарства за смяна на пола, който е свободно достъпен по улиците на Истанбул. Тя също така иска и да бъде наричана с името на брат си. Нейният преход не се споменава в семейството и Али смята, че разговорът с тях е толкова абсурден, колкото и да пита баба и дядо си защо социализмът се е провалил.

В последната глава Али се ръководи от своя приятел в Германия по те��ефона през задните улици на Истанбул, за да избегне въстанието, но си остава аутсайдер, ��ойто никога не се интегрира напълно в обществото, в което живее. Авторката не е деликатна, говори в упор, понякога дори стряскащо с мотива да продължава пътя към самопознанието и да описва състоянията на героите си. Ние, наистина ги виждаме като на театрална сцена. В този контекст атмосферата на град като Истанбул се извежда като жив организъм със сърце, с дишане, с болестите си, с удоволствията и нещастията си. Нажежената картина на бара в Истанбул влита в читателя, той е там, участва с всички в този наситен със странни ухания и съдби, става един от тях между страниците на романа.

Традиционните благодарности след финала на книгата Саша Мариана Залцман отново пише в друг, необщоприет ритъм и стил – само с едно име – Карин, Дорис, Надя, Шура, Вера…но и Орхан, Бахман, Кортасар, Бродски…и Истанбул…И завършва: „„Извън себе си“ се казва един от броевете на списанието за култура и общество freitext. Романът и аз благодарим за заглавието. Стар еврейски обичай е имената да се предават нататък.“ ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: архив

Борислав Петранов

P.S. на „въпреки.com“: Сред преводите на Борислав Петранов е и романът на германския писател Андре` Кубичек „Скици от едно лято“, пиеси на австрийския писател и драматург Феликс Митерер в сборника „В леговището на лъва”/„Няма по-хубава страна“ (1987), „В леговището на лъва“ (1998), избрана и за заглавие на изданието и „Боксьорът“ (2015). / В отделно издание е и преводът му на друга пиеса на Митерер „Веберови“ (Die Weberischen), написана в юбилейната година на Моцарт 2006 година, когато е премиерата ѝ, продукция на Обединени виенски сцени в Музеумквартир Виена, режисьор Щефани Мор. Всички книги за публикувани от издателство Black Flamingo Publishing.

Петранов е два пъти магистър: от УНСС по специалност „Финанси и кредит”, и от НАТФИЗ „Кр. Сарафов”, където завършва театрознание. Специализира в Германия и в Австрия, занимава се с театрална критика, бил е зам.-директор и драматург на Драматичен театър Пловдив и зам.-директор на Малък градски театър „Зад канала”. През ноември 2000 г. става първия изпълнителен директор на Национален фонд „Култура”, а от юли 2002 г. след конкурс става директор на БКИ „Дом Витгенщайн” във Виена. През пролетта на 2008 г. печели отново конкурса. Автор е на книгата „Българската Нора” (2001). Заедно с преводача Александър Зицман е съставител на тома „Млад театър от България” (2006), издаден от австрийското издателство „Драва”. През 2014 година получава наградата на Министерството на културата за приноса му в популяризирането на българо-австрийските културни отношения и за популяризирането на българската култура, а през 2016 година - международната награда „Водно конче” за принос в развитието на българо-австрийските връзки в областта на театралното изкуство. Актьор, режисьор и преводач и сега казва, че преводът най-много го привлича. В момента е директор на БКИ Берлин.

[vprki]

Български букви и поезия в центъра на Берлин

Едно от най-приятните усещания в Берлин след отмяната на карантината заради Covid-19 е артистичното присъствие на буквите на кирилица и четенето на българска поезия в центъра на столицата на Германия.

По инициатива на Българския културен институт в Берлин и на Посолството на България в Германия на 15 юни т.г. арт-инсталацията „Българските букви“ на фондация „Прочети София“ се появи в парка „Джеймс Симон“ в центъра на Берлин. Инсталацията е поздрав от българска страна по повод предстоящото Председателство на Германия на Съвета на ЕС през втората половина на 2020 година. На едно от най-оживените и обичани места на брега на река Шпрее, в близост до Берлинската катедрала и Острова на музеите, жителите и гостите на германската столица ще имат възможност да научат повече за кирилицата, както и да четат българска поезия. Проектът се осъществи с подкрепата на Министерство на културата и Държавния културен институт към МВнР, а от германска страна от държавния министър по въпросите на международната културна политика към федералния министър на външните работи на ФРГ  - г-жа Мишел Мюнтеферинг и д-р Клаус Ледерер – сенатор по културните и европейски въпроси на провинция Берлин. Във време на криза, която скова целия свят, арт-инсталацията има уникалната възможност да привлече вниманието на широк кръг публика върху българската азбука и поезия. Тя ще гостува в Берлин през целия летен сезон, до 30 септември т.г.

“Българските букви” в парка “Джеймс Симон” - снимка архив БКИ - Берлин

Проектът „Българските букви“ представя 14-те букви от кирилицата без графичен еквивалент в  латинската и гръцката азбуки - Б, Д, Ж, З, И, Й, Ц, Ч, Ш, Щ, Ъ, ь, Ю, Я. Изработени като оригинални пейки, те бяха поставени за първи път през лятото на 2018 г. в София под името „Скритите букви“ и  създадоха нови места за четене и своеобразни литературни кътчета в столицата на България. През лятото на 2019 г. проектът гостува в Париж, а в края на 2019 г. беше реализиран и в Рабат, Мароко. Към всяка от 11-те пейки в парка „Джеймс Симон“ са приложени стихове  на немски, френски и английски език на 28 български поетеси и поети: Александър Вутимски, Блага Димитрова, Константин Павлов, Екатерина Йосифова, Николай Кънчев, Федя Филкова, Мирела Иванова, Цочо Бояджиев, Георги Господинов, Цвета Софрониева, Пламен Дойнов, Силвия Чолева, Иван Ланджев, Надежда Радулова, Марин Бодаков, Красимира Джисова, Петър Чухов, Галина Николова, Стефан Иванов, Анна Лазарова, Димитър Кенаров, Мария Калинова, Никола Петров, Миглена Николчина, Емануил А. Видински, Кристин Димитрова, Николай Атанасов и Аксиния Михайлова. Кратък текст запознава читателите и с най-важното за кирилицата – третата официална азбука в Европейския съюз след латинската и гръцката азбуки, която се използва от повече от 300 милиона души в над 10 държави. През месец септември в парка „Джеймс Симон“, както и в Българския културен институт в Берлин, ще се проведат и специално организирани поетични четения с участие на някои от авторите. Очаква се българските букви и поезия да бъдат видени от хиляди жители и гости на Берлин, което прави инициативата изключително видима и достъпна за широк кръг публика.

Буквите ни в Берлин - снимка архив БКИ - Берлин

Тодора Радева (куратор и продуцент), Кирил Златков (художник) и Иван Иванов (архитект) са авторите на арт - инсталацията „Българските букви“, която е от най-красивите и смислени проекти в последните години в България.  Представянето й в градове - центрове на културата в Европа и не само създава атмосфера да бъдем опознати и разбрани в истинската ни светлина като народ, част от вековната цивилизация на нашия континент. Самата арт - инсталация, така както е измислена и решена от нейните създатели да се реализира в градска среда носи и усещане за свобода и интимно преживяване на пейката – буква, четейки поезия. Идеята да се реализира проектът в Берлин е не от сега, но се случиха всички тези усложнения с пандемията, които можеха да я отдалечат във времето. Но упоритостта и последователността на Борислав Петранов, директор на БКИ в Берлин, колегите и съмишлениците, живеещи работещи в града успяха да осъществят мечтата си за радост на всички нас. Миналата година в Париж проектът по инициатива на Десислава Бинева, директор на българския културен институт, и под патронажа на посолството на България отбеляза по вълнуващ начин 140 години дипломатически отношения между България и Франция. „Българските букви” гостуваха в парижка градска среда през целия летен сезон миналата година по кейовете на Сена, до Моста на инвалидите на левия бряг на реката. От 1991 г. двата кея на Сена са вписани сред обектите на световното наследство на ЮНЕСКО. През декември миналата година арт-инсталацията „Българските букви“ гостува в столицата на Мароко Рабат, подредена на яхтеното пристанище „Марина“ в града.

Поетесата и преводачка Надежда Радулова със свое стихотворение на една от буквите в София през 2018 - снимка Стефан Джамбазов

Но как започна всичко с този великолепен проект, който беше експониран на различни места в София през 2018 година. Тодора Радева сподели тогава: „Проектът „Скритите букви“ има дълга предистория, още от 2012 г. Тогава за първи път в главата ми се оформи идея, наречена „Прочети София“ – исках да разработя платформа, която да представя града, литературата и изкуството в симбиоза и да провокира преоткриването на градското пространство чрез култура. По същото време, съвсем независимо, около събитията на пловдивския фестивал „Отец Паисий“, Кирил Златков започва да си представя колко забавно и интересно би било да свърже историята на улицата и историята на българските букви; как, докато хората се разхождат, виждат букви на изненадващи места, впускат се в издирване и събиране, и понякога трябва да участват активно, за да намерят определена буква. Пет години по-късно Боряна Зафирова ми разказа тази идея, вече оформена като игра, аз тъкмо бях регистрирала Фондация „Прочети София“ и веднага реших, че бих искала това да е първият ни проект. Предложих всяка буква да се свърже със стихотворение от съвременен български поет. Поканихме Анета Василева от архитектурна група WhATA да избере местата. И така проектът доби завършен вид с желанието ни да очертаем един оригинален културен и литературен маршрут, който да провокира преоткриването на нашия град, азбука и поезия. Кандидатствахме за подкрепа към „Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.“ на Национален фонд „Култура“ и получихме финансиране.  В хода на реализация проектът претърпя различни промени и стигна до варианта с буквите пейки. За мен връзката с литературата беше много естествена. В крайна сметка буквите са основата на умението ни да се изразяваме, а поетите се изразяват най-добре. Езикът е наш дом, също както градът“. Същата година създателите на проекта бяха удостоени с наградата на София. Тодора Радева е програмен директор на Международния литературен фестивал, който обичайно се провежда по време на Панаира на книгата през декември в НДК. Тази година предстои осмото му издание. Дано ситуацията с пандемията не осуети този истински празник на литературата, авторите, преводачите, издателите и книгоманите. Ние винаги обстойно сме писали за него и ще продължим.

Кирил Златков - снимка Стефан Джамбазов

Тук искаме да припомним какво каза в наш разговор за „Въпреки.com“ великолепният художник – илюстратор, плакатист и майстор на буквите Кирил Златков преди време още преди реализацията на проекта „Скритите букви“ в България“ и аналога му в чужбина „Българските букви“. Той има особено отношение към нашата азбука – и като записваща звуците, и като графично изображение. „Тези дейности, свързани с физическото докосване до буквите, според мен, също преживяват някакъв ренесанс. Те са в същата рамка – това, което човек чувства като празнина, трябва да бъде запълнено от нещо красиво, от повече естетика в живота. Нашата азбука противно на мнението, че е много стара, далеч не може да се похвали с други от хилядолетия. Тя, както и езикът е една жива материя – продължава да се обогатява и да се развива. Нашата азбука, така е заложено, е да бъде съвършена. Много е близо до най-високите постижения на човечеството в тази област като графично изображение. Която няма нужда от много допълнения. Ние имаме много плътно покриване на звуци и отделни букви за тях. Нещо, с което не могат да се похвалят много народи, които имат азбуки на базата на латиницата. Не могат да се похвалят с такъв тип уникалност”.

Борислав Петранов - снимка Стефан Джамбазов

В контекста на присъствието българските букви в Берлин и амбициите на Борислав Петранов да обогати дейността на Българския културен институт в столицата на Германия сподели за „въпреки.com” в началото на мандата му в края на 2018 година. „Българската публика, нашите сънародници, разбира се, са добри дошли, но те не могат да са основната целева група на публиката, която търсим. Една публика се гони изключително бързо от едно пространство и много трудно, изисква много работа, за да бъде върната, да бъде привлечена към това пространство. Тук имаме дадеността, че този Културен институт се намира в сърцето на Берлин и е някак си тъжно той да остане извън обсега на вниманието на немската публика. Ще се опитам с всякакви средства да привлека тук публика. За мен това е не само продължение, а своеобразно предизвикателство. Германия е доста по-голяма страна и има повече възможности. Другото, което смятам, че е много важно и това го правих също във Виена /няколко мандата той беше директор на БКИ „Витгенщайн“ в австрийската столица – б.а./ е да не се затваряме само в този кръг – в тези помещения тук“.

Една от спирките на „Буквите на България – азбука на Европа“ беше и на оградата на полското посолство в София - снимка Стефан Джамбазов

Това не е първият проект, посветен на буквите ни, реализиран в България и продължаващ пътя си в Европа и света. Най-успешният проект на Международното триенале на сценичния плакат - акцията „Буквите на България – азбука на Европа“ и тази година продължава своето пътуване. Акцията „Буквите на България – азбука на Европа“ е възхвала на буквите със силата на плаката. Буквеният знак не е спирал да бъде творческа провокация за авторите, които са изкушени от графичния дизайн, от типографията и от рекламата, но това, което отличава тази колекция от други подобни опити е изключителният зв��зден състав на 30-те художници от 20 различни страни, приели поканата на Триеналето да създадат плакати – по един за всяка една от буквите в българската азбука. Проектът започна своя живот като част от културния сезон, съпътстващ Френското европредседателство през 2008 година – първото след приемането на България в ЕС. От тогава до днес пътят на изложбата минава през Барселона, Берлин, Бърно, Варшава, Вашингтон, Женева, Лондон, Любляна, Колорадо, Мадрид, Мексико, Ниш, Ню Йорк, Париж, Прага, София, Скопие, Токио, Хелзинки и други градове по света. За пръв път тази година Триеналето създаде и дигитална версия на изложбата, в която плакатите „преминават“ един след друг на фона на великолепната авторска музика на Живко Петров. Отбелязваме и това великолепно представяне на българските букви не само, за да уважим създателите. А да подчертаем, че и двата проекта, създадени от великолепни автори и талантливи хора изграждат красивия образ на културна България, така както желаем да бъде представяна и възприемана в света. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: архив БКИ - Берлин и Стефан Джамбазов

[vprki]

Борислав Петранов: Културният институт да стигне до различните федерални републики

„Искам Културният институт да отиде до различните федерални републики, доста по-интензивно да стане общуването. За това се опитвам да кажа, че това не е български институт в Берлин, а български културен институт в Германия”, казва в разговор за „въпреки.com” новият директор на Българския културен институт в Берлин Борислав Петранов.

И продължава: „Начините, по които това може да се случи са няколко. От една страна да търсим сдруженията, които са на българите и другото понеже за мен по-интересна е немската публика – дълбокото ми убеждение и моето верую, че задачата на тези културни институти е да представят българската култура, наука, култура

в най-широкия си спектър пред немската публика.

Българската публика, нашите сънародници, разбира се, са добри дошли, но те не могат да са основната целева група на публиката, която търсим. Една публика се гони изключително бързо от едно пространство и много трудно, изисква много работа, за да бъде върната, да бъде привлечена към това пространство. Тук имаме дадеността, че този Културен институт се намира в сърцето на Берлин и е някак си тъжно той да остане извън обсега на вниманието на немската публика. Ще се опитам с всякакви средства да привлека тук публика”, казва Борислав Петранов.

Познаваме го от неговата работа като директор на Българския културен институт във Виена. Тогава той наистина го отвори и за австрийската публика, защото Дом Витгенщайн е знаково място за виенчани. И след Борислав Петранов бяхме свидетели на огорчението на австрийците заради отклонени покани от страна на следващи ръководства на института за съвместни събития. Сега Борислав Петранов иска да продължи тази своя линия на сътрудничество този път в Берлин, като разбира се тук предизвикателството е още по-голямо. „За мен това е не само продължение, а своеобразно предизвикателство. Германия е доста по-голяма страна и има повече възможности. Другото, което смятам, че е много важно и това го правих също във Виена е

да не се затваряме само в този кръг – в тези помещения тук.

Хубаво е да правим кооперации, да се явяваме в други галерии, в други концертни зали, в театрални зали. Тук има една хубава традиция за сътрудничество с руския културен институт, който е прекрасен, има много хубави зали. Но на мен ми се иска като се показва театър, да търсим и театрални пространства, в Берлин има достатъчно много OFF сцени, където можем да осъществим гастроли на български театри. Сега, когато гостува български театър, знаем че той е повече насочен към българската публика. И не заради друго, а за това, че няма субтитри, за един филм е много по-лесно да бъдат направени. Докато в едно театрално представление това се случва по-трудно. За музиката нямаме никакъв проблем  – тя няма нужда от превод”, казва Борислав Петранов.

Той е два пъти магистър: от УНСС по специалност „Финанси и кредит”, и от НАТФИЗ „Кр. Сарафов”, където завършва театрознание. Специализира в Германия и в Австрия, занимава се с театрална критика, бил е зам.-директор и драматург на Драматичен театър Пловдив и зам.-директор на Малък градски театър „Зад канала”. През ноември 2000 г. става първия изпълнителен директор на Национален фонд „Култура”, а от юли 2002 г. след конкурс става директор на Българския културен институт „Дом Витгенщайн” във Виена. През пролетта на 2008 г. печели отново конкурса. Петранов е директорът с най-дълъг мандат на този пост. Автор е на книгата „Българската Нора” (2001). Заедно с преводача Александър Зицман е съставител на тома „Млад театър от България” (2006), издаден от австрийското издателство „Драва”. През 2014 година получава наградата на Министерството на културата за приноса му в популяризирането на българо-австрийските културни отношения и за популяризирането на българската култура, а през 2016 година - международната награда „Водно конче” за принос в развитието на българо-австрийските връзки в областта на театралното изкуство. Актьор, режисьор и преводач и сега казва, че преводът най-много го привлича.

Говорим за програмата, която подготвя в малкото време откакто е поел новия си пост. Не са успели да организират изложба от български икони преди Коледа тук, но за Великден при всички случаи ще я направят. Още повече, че има интерес към тях, а и Борислав Петранов има контакти със Сдружението на българските иконописци още от времето във Виена, в което има доста добри художници.

Друго негово намерение е да възроди джаз клуба,

който имал голям ефект във Виена. Тук пространствата са по-различни, но ще се опитат да има джаз клуб в самия институт. Да бъде в началото един път в месеца, после два пъти в месеца. „За съжаление да момента нещата са обърнати предимно към българската диаспора, към българското общество тук”, споделя Борислав Петранов за това, което е заварил в Берлин. За някои от събитията казва, че са дошли много интересни хора. Показали  филма за Симон Варсано на Георги Тенев, залата била пълна, гостувал фолклорен състав от Приморско в залата на посолството – претъпкана, но пак била българска публика. „Немска публика дойде на откриването на изложбата на Пламена Рачева и на Соня Русков. Тя беше смесена публиката, изключително интересна”.  И добавя: „Добре дошли са всички българи, които работят в Германия в тази сфера като съветници и консултанти. С някои има контакти, но не заварвам списък с хора, които се интересуват по определени проблеми – изобразително, изкуство, кино, музика и тогава ще е по-лесно да бъдат информирани. Рекламните материали не са много добри и се опитвам да ги променя”, казва още директорът на Българския културен институт в Берлин.

Имаме наблюдения върху това как в сътрудничество действат някои от културните институти на други държави в София, а и знаем как Борислав Петранов осъществяваше контакти във Виена. И го питаме какво липсва на българските културни институти в чужбина. „Първо мисля, че ние се люшкаме много между това каква е целта на тези културни институти.

Много често те се превръщат в кръчмата на Странджата.

Това не носи нищо. Това може би е много приятно за тези землячески дружества, въпросът е какво ние искаме да направим. Ако искаме да представяме културата, това са контактите не само с местната общественост, но и с местните институции. И тогава ние може да сме по-активни в това да предлагаме представянето на България. Ние сме една малка страна с много големи постижения в културата. И ако ние сами не настояваме на това, няма кой да се сети да дойде да ни покани. Трябва по-активно да се представяме. По-активно да провокираме интерес към нашата култура. Ние не сме уникати, но имаме добри образци в общото движение на културата. Ние можем да ги представим.

Булгар, булгар не е моята теза.

Като уникати няма да спечелим никого. Трябва обаче да сме достатъчни конкуретноспособни на този терен. Берлин в сравнение с Виена е много по-голяма метрополия. Тук да бъдеш конкурентноспособен се изискват много, много усилия. И то на основа да намериш съответните хора, с които заедно да го правиш като партньори и съорганизатори. Защото става дума за един друг вид публика. Говоря генерално, че трябва да сме по-активни и самите творци да станат по-активни”, казва Борислав Петранов.

Сред плановете на института са откриване на изложба с творби на Борис Георгиев на 25 януари. Идеята е в програмата цялата година да бъдат представяни творци, завършили в Германия или направили кариера в Германия от началото на 20 век до наши дни. Няма да е само това, но желанието на Борислав Петранов е да е преобладаващо. Смята да покажат в института един филм, който не е показван тук - за Константин Величков, една много интересна фигура. Имат договорка с директора на Гьоте институт в София да направят една мрежова среща – интересно е в Българския културен институт в Берлин да се представят онези проекти от Пловдив - Културна столица на Европа, което се подкрепят от Гьоте институт. Вероятно това също ще стане през януари.

„Ще се опитвам да търся съмишленици, съорганизатори, за да стигнем до по-голяма публика и до по-голяма публичност”, казва Борислав Петранов. За догодина са предвидени прожекции, сред които филм за София, изложба на Любен Зидаров, както и изложба на Андрей Даниел и ученици. Това е продължение на един проект осъществен от фондация „Въпреки” в България – „Учители и ученици в изобразителното изкуство”. Предвидена е изложба на художничката Бистра Винарова съвместно с Държавна агенция „Архиви”. Като идеята е изложбите на Борис Георгиев и Бистра Винарова да не бъдат показване само в Берлин, а да се намерят и пространства и в Мюнхен, а защо не и с помощта на нашето консулство във Франкфурт да се търсят места и в тази част на Германия. И разбира се, всичко това ще става със съдействието на колегата на Петранов, който работи в Методиевия център в Елванген.

В Елванген ще бъдат показвани събития от Берлин,

но ще има само две, които ще бъдат направени само там. Това са честванията на Св. Методий за 24 май, което е основно събитие в програмата на филиала и през декември има едно голямо събитие – хор или изложба. Друга идея е представяне на книги с Арт театър – една инициатива известни български актьори да представят български автори. През февруари по идея на Борислав Петранов ще поканят Захари Карабашлиев, представен от Симеон Лютаков. В плановете на директора на института е и гастрол на Народния театър, който да представи камерна пиеса на сцената на немски театър. Приготвили са концерт с оперни арии за януари, като част от концертите биха могли да не са само в Берлин, но да се ползва и зала в Мюнхен.

„Българският културен институт може да бъде едно посредническо място. Може да има посредническа дейност – да съобщава къде какво се случва. Той може да е информационно средище.

Културният институт да стане като един информационен пул

за това какво се случва с представянето на българската култура в Германия. Защото има много частни инициативи, които дори не ги знаем. Не вдигат шум около това, което правят. Но правят съобразно възможностите си доста неща. И е хубаво да има и координация”, убеден е Борислав Петранов. Иначе още предстои през май и премиера на документалния филм на Георги Тошев за Соня Йончева с нейно присъствие, която е много популярна в Германия. Но не в института, а в немско кино. И още – показване на филма за Кристо на Евгения Атанасова – Тенева около годишнината от падането на Берлинската стена, за което са предвидени още събития. Така че програмата е богата, а ние пожелаваме успех на Борислав Петранов, какъвто сме убедени, че ще осъществи. ≈

Текст: Зелма Алмалех и Стефан Джамбазов

Снимки: Стефан Джамбазов