#Досиетата Илумине

[books99blog]

„Чудесата са статистически неправдоподобни събития. Съдбата пък е илюзия, в която хората намират утеха в мрака. В живота няма нищо сигурно освен смъртта.“

„Илумине“ – Ейми Кауфман и Джей Кростоф

[books99blog]

Напълно възможна е да бъдеш сам в пренаселено помещение. И самотата ти единствено се обостря от лицата около теб. Присъствието на другите само напомня колко самотен си всъщност.

"Обсидио: Досието ILLUMINAE_03" - Ейми Кауфман и Джей Кристоф

[books99blog]

Разпитващ: Какво ви каза той? Кейди Грант: Каза" "Страхотен ден избра да ме зарежеш, Кейдс" Разпитващ: "Сериозно ли казахте това? Езра Мейсън: Да. И настана пълен ад: Кейди ми се разкрещя, аз също взех да и викам. Излях всичко, което се беше трупало цяла година и ме изгаряше отвътре. Например, че я обичам. Обичам я. Тя обаче...просто пълна глупост. Светът се разпада около нас, а ние си крещим за кандидатстване в колежи, за компромисите.... Так де, звучи глупаво, нали? Разпитващ: На седемнайсет сте, нали? Езра Мейсън: Почти на осемнайсет. Разпитващ: Тогава звучи съвсем на място.

„Илумине: Досието ILLUMINAE_01“ – Ейми Кауфман и Джей Кристоф

[books99blog]

"Досието Илумине" се състои от три прекрасни книги изпълнени с много болка и тъга, със загуби и трагедии, но това са и три книги, в които читателя става свидетел на геройство, борбеност, саможертва, приятелство и любов. Последната книга от поредицата "Обсидио" е един спиращ дъха край, книга, в която до последно героите трябва да се напънат, за последно те трябва да съберат сила за борба за живот, за последно трябва да се изправят срещу лошите и просто да ги победят. Толкова лесно нали?

Края на още една прекрасна поредица дойде, ревюто на последната книга вече можете да намерите в блога.

[books99blog]

Чудесата са статистически неправдоподобни събития. Съдбата пък е илюзия, в която хората намират утеха в мрака. В живота няма нищо сигурно освен смъртта.

„Илумине“ – Ейми Кауфман и Джей Кростоф

[books99blog]

Той не иска да умре. Не защото го е страх, просто защото не може да понесе мисълта, че ще я изостави.

„Илумине“ – Ейми Кауфман и Джей Кростоф

[books99blog]

ByteMe: … - стига да знам, че те имам. Мейсън, Е, мл.лейт.:   имаш ме Мейсън, Е, мл.лейт.:  докато и последната звезда в галактиката не угасне Мейсън, Е, мл.лейт.:   имаш ме

„Илумине“ – Ейми Кауфман и Джей Кростоф

[books99blog]

Тя иде като нощ красива с чисти звезди небеса. В лика и лъч и мрак разкриват най-нежните си чудесна: дали да те сравня с летен ден? Ти си по мил от него, по-умен. Излива се и лете дъжд студен, засенчва ни и лете облак черен. А твойто лято студ не ще скове, то няма да отмине бързотечно, то вечно ще е в тези стихове, създадени, за да живеят вечно. Дорде око чете, устна шепти, ще дишат те и в тях ще дишаш ти.  Прекрасното завинаги остава най-чиста радост за духа и здраве: в небитието няма да премине то никога и даже и след години за нас ще пази сладостен покой и сън, изпълнен с блянове безброй и тихичко дихание. Първо те обикнах: но сетне твоята любов надмина мойта, запя ми песен толкоз по-омайна, че заглуши гальовните милувки, съдържани в моя зов. Коя от двете е по-силна? Моята бе дълготрайна, Твоята за миг сдоби се с мощ нечувана, незнайна: Аз в догадки те обичах, а ти разгледа ме подробно. И във всичко в мен се влюби – удобно, неудобно… Не. С мерки и теглилки да се верим е нехайно. Та истинската обич не знае „мое“ или „твое“: И щом е волна, на „аз“ и „ти“ не ни разделя, А един е двама и двама са един в любовта: И нейното богатство не е „твое“, нито „мое“: А на двамата дължи силата  си, и жарта, Че тя, не друго, двама ни е сляло в едно.

„Илумине“ – Ейми Кауфман и Джей Кростоф

[books99blog]

Всички знаете, че страхът по време на битка е отрова.

„Илумине“ – Ейми Кауфман и Джей Кростоф

[books99blog]

ByteMe: това беше ужасна идея. Сега ми липсваш повече, отколкото когато не ти говорех.

„Илумине“ – Ейми Кауфман и Джей Кростоф