#Егмонт

[books99blog]

„Не можеш да мразиш вечно, защото това с нищо няма да навреди на човека, когото мразиш, ала теб ще отрови.“

„Корабът на мъртвите“ - Рик Риърдън 

[kukybookie14]

10 цитата от “Заветът на Хоторн” от Дженифър Лин Барнс

“Заветът на Хоторн” от Дженифър Лин Барнас (издава за българия Издателство Егмонт) ми даде поредната доза удоволствие, адреналин и напрежение. Играта загрубява, чувството за хумор е на ниво, а играчите са още по-мотивирани да разкрият всички тайни, които пази семейство Хоротн. (more…)

[writing-is-fun]

"Пътят" на Юлиана Дончева

“Пътят” на Юлиана Дончева

Привет, пандишпанчета! Long time, no see!Аз имам навика да изпадам от лицето на Земята и после бурно да се появявам с ревюта в блога – at this point вече си е в кръга на нормалното така да се рече! Но шегата на страна, ежедневието много ме погълна във водовъртеж на кафе и работа.Книгата “Пътят” е първият художествен роман на Юлияна Дончева, която лично на мен ми е по-известна с по-дръзките си…

[darinasworld]

От край време беше изпълнена със светлина. Може би затова сега държеше всички пердетата дръпнати настрани. За да запълни празнотата в себе си,където някога бе съхранявала онази светлина. От която вече не тлееше и искрица.

- „Двор от крила и разруха ” Сара Дж. Масс

[egmontbulgaria]

Поредицата на Сара Дж. Маас #ДворОтРозиИБодли покори света мигновено със своето завладяващо начало и бързо се превърна в любима вселена за почитателите на фентъзито и приключенията от всички възрастови групи... 🗡🌹 Поръчайте трета част на поредицата от сайта на издателство #Егмонт и получете подарък тематична текстилна чанта! 💙

[zoya-k]

[irinapenevawritings-blog]

Светът на Гриша. Митология между страниците на Лий Бардуго

Светът на Гриша. Митология между страниците на Лий Бардуго

„Еленът на Морозов. Русалие. Жар-птицата. Легендите оживяваха пред очите ми.“

За почитателите на поредицата, събрах магическите елементи от книгите на Бардуго в кратък преглед през митичния свят на Равка и гришаните. Обходих чинно и трите книги, за да събера съответни цитати, които да ви помогнат да се върнете към отдавна прочетената трилогия или да почерпите информация, ако ви е нужна, или…

[xoivyox]

Review: “The Illuminae files” trilogy | Ревю: трилогията ,,Досието Illuminae”

• spoiler-free review  • my rating for the three books: 5/5⭐ *would give more if I could* • link to the trilogy on Goodreads

A couple of weeks ago I officially finished “The Illuminae files” - a trilogy that I hold near and dear to my heart. “Illuminae”, “Gemina” and “Obsidio” are three absolutely unique books that I recommend to everyone without even caring if they like the sci-fi genre. It doesn’t matter if you don’t like books about space and teenage drama, because these three books are so uniquely written and drawn and made that at some point you just forget about the genre and all you can think about is how well everything is structured and how interesting the plot is. 

“Live a life worth dying for.”

For those of you who don’t know, “The Illuminae files” is a trilogy by Amie Kaufman and Jay Kristoff about the planet Kerenza IV which is invaded in the year 2575 and the people living on it have to save themselves - and so the whole adventure begins. The story is told through emails and chats between the characters, interviews, hacked files, camera reports, diary pages and so much more.

In the books, we meet with several main characters, each of them - completely different from the others. However, there are some things that unite them. Apart from the fact that they are teenagers and like to be dramatic whenever there’s a possibility, the female characters seem to be really badass and find a variety of ways to deal with a certain situation, while the male characters are just those super handsome and funny boys who will do anything for their girls (but can also kill you in your sleep). And of course, the one and only AIDAN, the supercomputer everybody loves and hates. I seriously cannot tell you what I think about him/it - every time I try to form an opinion about this... this machine that it’s not just a machine, my head is going to explode.

“Am I not merciful?”

Even though it was a little hard for me to keep up with all the abbreviations at the beginning of “Illuminae”, I got used to them pretty quickly. Honestly, this doesn’t matter. All that matters is the plot. Each book is so interestingly structured and has a few plot twists that made me scream - especially “Gemina”. I literally didn’t want to put the books down and the waiting for the Bulgarian translations killed me. 

As I said at the beginning, “The Illuminae files” is a trilogy that I recommend to literally everyone. Even if you are not a fan of the sci-fi genre, I suggest you to give a chance to those books - they are absolutely unique and will probably change your life - they changed mine for sure.

• ревю без спойлери • моята оценка за трите книги - 5/5⭐ *бих дала повече, ако можех* • линк към трилогията в Goodreads

Преди няколко седмици официално приключих с “Досието Illuminae” - трилогия, заемаща специално място в сърцето ми. “Илумине”, “Гемина” и “Обсидио” са три абс��лютно уникални книги, които препоръчвам на всекиго без изобщо да се интересувам дали човекът срещу мен харесва книги от такъв жанр. Няма значение, ако не харесваш книги за космоса и тийнейджърска драма, защото тези три книги са написани и нарисувани, и направени по толкова уникален начин, че по някое време жанрът вече няма никакво значение и е забравен и всичко, за което можеш да мислиш е колко добре е структурирано всичко и колко е интересен сюжетът.

“Живей живот, за който си струва да умреш.”

За тези от вас, които не знаят, “Досието Illuminae” е трилогия от Ейми Кауфман и Джей Кристоф, в която се разказва за планетата Керенза IV, която през 2575 година бива атакувана, принуждавайки хората, живеещи на нея, да се спасяват - и така започва цялото приключение. Историята е разказана под формата на имейли, чатове, разговори между героите, интервюта, хакнати файлове, доклади на записи от охранителни камери, страници от дневник и още толкова, толкова много неща.

В книгата се срещаме с няколко основни героя, всеки от тях - напълно различен от останалите. Има обаче някои неща, които ги свързват. Като изключим факта, че са тийнейджъри и обичат да драматизират във всеки възможен момент, женските персонажи са много badass и винаги намират разнообразни начини да се справят с различните ситуации, докато мъжките персонажи са едни супер красиви и забавни момчета, които биха направили всичко за своите момичета (но могат също така да те убият в съня ти). И разбира се, единственият и неповторим КАЗИМ, супер компютърът, който всички едновременно обичаме и мразим. Наистина не мога да ви обясня какво мисля за него - всеки път щом се опитам да си формирам някакво мнение за тази... тази машина, която не е просто машина, главата ми е на път да експлодира.

“Аз не съм ли милостив?”

Макар да ми беше малко трудно да запомня всички абревиатури в началото на “Илумине”, свикнах с тях доста бързо. Честно казано това няма значение. Единствено сюжетът е важен. Всяка книга е толкова интересно структурирана и има по няколко обрата, които ме накраха да крещя - особено “Гемина”. Буквално не исках да оставям книгите настрана и чакането за българският превод ме уби - но поне от издателство Егмонт са си свършили чудесно работата.

Както казах и в началото на това ревю, “Досието Illuminae” е трилогия, която препоръчвам буквално на всеки. Дори да не сте особено голям фен на научната фантастика ви предлагам да дадете шанс на тези книги, защото са невероятни и най-вероятно ще променят живота ви - моя промениха със сигурност.

[goodnight-library]

изд. Егмонт

Красавицата и звяра

[vprki]

Критичен поглед: Книги за младите читатели печелят „Златните лъвове” на АБК

„Непознатото дете“ от Е.Т.А. Хофман и юбилейните издания на романите за Хари Потър с художник Любен Зидаров спечелиха тази година наградата „Златен лъв” на Асоциация „Българска книга”. Те бяха връчени в предпоследния ден на 47 – ия Софийски международен панаир на книгата и 7- ия Международния литературен фестивал в НДК тази година.

Наградата „Златен лъв“ на Асоциация „Българска книга“ се присъжда в две категории. Наградата за най-добър издателски проект се определя от експертно жури за книга или поредица от книги с оригинален замисъл или с приносен характер за българската култура, които се отличават с добро полиграфическо изпълнение. Награда за издателски проект с най-голяма обществена значимост се присъжда от журналистическо жури. Наградата се дава за книга или поредица от книги, които разглеждат важни за обществото проблеми и са предизвикали широк обществен и медиен интерес. 

В първата категория журито в състав проф. Кирил Гогов, проф. Андреана Ефтимова, проф. Милена Кирова, Федя Филкова и Веселина Райжекова определи за носител на наградата „Златен лъв” книгата „Непознатото дете“ от Е.Т.А. Хофман на изд. „Ентусиаст и фондация „Културни перспективи“. Във втората категория журналистическото жури в състав д-р Андрей Захариев, Гриша Атанасов, Светлана Дичева, Стефан Джамбазов и Петко Тодоров реши наградата „Златен лъв” да отиде при юбилейните издания на романите за Хари Потър на издателство „Егмонт” с илюстрациите на Любен Зидаров за майсторския и нетривиален подход към оформлението.

„Непознатото дете“ от Е.Т.А. Хофман излиза за първи път в музикален формат като част от поредицата „Музика в книга“. Вдъхновена от Е.Т.А. Хофман и неговите разкази, оперната певица Ина Кънчева отново избира концепцията „Музика в книга“. Затова към книгата е приложено съдържание за слушане – адаптиран от Александър Секулов текст в интерпретацията на Самуел Финци, и три музикални сцени, базирани на оригиналната композиция на Е.Т.А. Хофман – Квинтет за арфа в до минор. „Непознатото дете“ е поетичен поглед върху идеите за свободата на фантазията, за материалното и нематериалното, за това да имаш или да бъдеш, за крайността на човека и вечността на природата. Вече излезе премиерата на театрално-куклено представление под режисурата на Диана Добрева.

Колкото до поредицата на юбилейните издания на романите за Хари Потър с художник Любен Зидаров на издателство „Егмонт” журналистическото жури реши, че трябва да даде знак със своето решение срещу  войнстващата неграмотност в сферата на изкуството и илюстрацията, характерна за съжаление в нашето общество. Същевременно то учреди и Антинаграда, която отиде при издателство „Византия” за „Под игото” на съвременен български език” – за профанирането на българската литературна класика. Което впрочем е пак насочено към младата българска публика…

Имаше и много стойностни номинации при наг��адите. Защото все повече издателствата /с малки изключения/ се насочват към смислени автори и произведения. Както и към добри художници. Между другото, при представянето на книгите на сцената на Панаира от поредицата за Хари Потър, млад читател поздрави Любен Зидаров, който беше дошъл там, за смел��стта му при трактовката на персонажите от романите. Илюстрациите му бяха одобрени от самата Дж. К. Роулинг и нейните издатели.

Любен Зидаров

А колкото до Любен Зидаров, искаме да цитираме негови думи от разговор с него преди време в сайта „въпреки.com”: „Аз съм започнал творческата си дейност като илюстратор, въпреки че завърших живопис при Илия Петров. Преди да постъпя в Академията, изглежда, че самите книги ме увличаха. Даже бях ученик в гимназията при първите илюстрации, които направих. Мисля, че беше Джек Лондон. Чета Джек Лондон, направих илюстрациите, с целия си младежки наивитет ги направих във формата на книгата, която бях прочел. Изрязах ги и ги налепих вътре в страниците на книгата, за да изглежда, че книгата е излязла с мои илюстрации. Това беше един мой наивен опит, но много любопитен като хрумване. След години вече сътрудничих на вестничета, които бяха предназначени за деца и юноши. Започнах с комиксите заедно с моя приятел Александър Денков”. После се занимава с живопис, но след време илюстрацията го грабва на нова сметка. „И сега, както гледам, продължава да ме държи. Често пъти си гледам илюстрираните книги, особено тези, които в последно време съм направил и не знам дали там не е по-доброто ми достижение, отколкото в живописта”, каза Любен Зидаров.

Яна Букова и Божана Апостолова при връчването на наградата

По време на Панаира имаше и други награди. Връчена беше Националната награда за поезия „Иван Николов“ за 2019 година на Яна Букова, за стихосбирката й „Записки на жената призрак”, издадена от „Жанет 45“. Националната награда за поезия „Иван Николов“ е частна инициатива, необвързана с държавни институции и спонсорирана единствено от издателство „Жанет 45“. Целта е да бъде подкрепена съвременната българска поезия. „Като отправна точка за настоящата книга послужиха търсения в Мрежата, научни статии, случайни факти, както и възгледът на OuHisPo (Ouvroir d’Histoire Potentielle – разклонение на OuLiPo), че съществуват събития в Историята, които се римуват помежду си. Въпреки усилията ми, се оказа невъзможно да открия повече информация за дейността на OuHisPo”, пише поетесата.

Силвия Чолева на щанда на издателството си за поезия “ДА”

А редакторката на книгата Силвия Чолева добавя: „Яна Букова е борхесов тип автор. Тя предпочита играта, препратките, загадките, неочаквания обрат, ирониите, драматургията на стиха. Притежава дълбоки познания не само в хуманитарната област, в която е специалист, изкушена е от науката, знае много и всичко това рефлектира в „Записки на жената призрак“. В книгата интонациите се сменят рязко, стихът е насечен, ритъмът – също, тонът е рязък, на места афористичността превръща стиха в сентенция, но дали не иска да ни „изпързаля“, да ни „провери“ или сами да се „проверим“, питаме се, докато четем, дали тази ирония не се е превърнала неусетно в сарказъм… Читателят на книгата често си задава въпроси, налага му се да поставя казаното под съмнение, да внимава в текста, да впрегне познанията си и в същото време да пусне хвърчилото на въображението, за да заработят метафорите, за да се задвижат интервалите в стихотворението и да се превърнат в асоциативен мост между един стих и следващ – нещо такова представлява механиката на четенето тук. Яна Букова не иска да е лесно, разчувстващо, възвишено … Тя иска да тревожи, да разбутва статуквото, да ни изплаши, стресне, директна е с риск дори да звучи грубо. Докато четеш тези на места саркастично-ужасяващи (само каква комбинация за поезия!) стихове и поеми, постепенно осъзнаваш, че тъкмо това е езикът, с който, начинът, по който днес може да се философства, да се говори за целия живот около нас – от вътрешните терзания до политиката, от природата до концентрационните лагери, от писането и писателите до лудостта...”

И още една награда, която беше за превод, но връчена преди Панаира - лауреат на наградата „Кръстан Дянков" през 2019 година на Фондация „Елизабет Костова” стана Зорница Христова за превода й на „Кладата на суетата“ от Том Улф (Лист, 2019). А както каза проф. Светлозар Игов шеговито при връчването на наградите за поезия „Иван Николов”: „Колкото повече пишат, толкова по-малко четат”. И добави: „Маркс е казал, че при комунизма всички ще пишат”… И даде шеговито предложение на издателката Божана Апостолова, че трябва да спре да издава толкова много българска литература. Но това според присъстващите и според него не значи, че трябва да се спре да се пише и да се издава. А и за да си критик и жури, трябва да си преборил егото си, каза той. Така, че честито на наградените. А книгата е все пак един от най-хубавите Коледни подаръци. Особено, когато има кой да чете стойностни творби. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов

[books99blog]

„-Когата пазиш нещо в тайна, то придобива повече мощ, повече тежест.”

„На трона се възкачвам” — Кирстен Уайт

[kukybookie14]

14 цитата от “Игри на наследство” от Дженифър Лин Барнс

“Игри на наследство” от Дженифър Лин Барнс (издава за България Издателство Егмонт) бързо се превърна в една от любимите ми книги. Едно младо момиче, което се опитва да оцелее в обикновеното си ежедневие се оказва въвлечено в опасна семейна игра, придружена от четирима млади, магнетични и умни момчета, които са готови на всичко за семейството си. Всичко изглежда като игра, в която героите са…

[writing-is-fun]

"Братовчедите" от Карън Макменъс

“Братовчедите” от Карън Макменъс

Привет, пандишпанчета! Наскоро приключих тази книга и желаех да споделя кратко мнение за нея. Като книга тип мистерия ще разкажа много малко за сюжета ѝ, тъй като това е от типа книги, които трябва да прочетеш сам. Издадеш ли прекалено много от съдържанието и магията се губи. Имам всички книги на Карън Макменъс и много харесвам стила ѝ на писане, определено задържа интереса на читателя. В един…

[mikamagazine]

През 2018 г. с логото „Анишър“ ще излязат 10 нови заглавия в разнообразни и популярни жанрове като съвременна литература, криминални романи, дамска проза, научна фант... http://ift.tt/2Ff9lye

[egmontbulgaria]

Шестнайсетгодишната Хейзъл знае, че не ѝ остават повече от няколко години живот. Затова тя гледа на себе си преди всичко като на „професионално боледуваща“. Но един ден в групата за взаимопомощ, която посещава, се появява Огъстъс Уотърс. И ето как историята на Хейзъл е напът да бъде пренаписана... 💙 Мъдър, дързък и суров, #ВинатаВНашитеЗвезди на #ДжонГрийн е труден за преглъщане роман за смешното и трагичното в това да си влюбен и... на крачка от смъртта. ☁️ Поръчайте специалното ново издание на книгата с твърди корици от сайта на издателство #Егмонт! 📖

[crazythingsbycrazygirl]

Героите на Олимп – Рик Риърдън И така, аз не мога да не кача нищо за любимата си поредица. Тя се състои от пет книги, издадени в България от Егмонт. Няма да разказвам отделно за всяка , а общо за цялата поредица. Всичко започва с едно пророчество ("Седмина герои ще събере зовът,/през огън или буря ще премине светът,/клетвата трябва да се спази със сетен дъх,/пред портите на смъртта бди врагът"),което в последствие ще събере седем герои, които трябва да спасят света. Това са Пърси (син на Посейдон), Анабет (дъщеря на Атина), Джейсън(син на Юпитер), Пайпър (дъщеря на Афродита), Франк (син на Марс), Хейзъл (дъщеря на Плутон) и Лио (син на Хефест). Има и други важни герои като Рейна (претор на римския лагер) и Нико (син на Хадес). В поредицата се сблъскват римски и гръцки герои. Има много битки и всички те водят към финалното сражение с гигантите, децата на Гея, богинята на земята, която в никакъв случай не бива да се събуди. За да стане това трябва да бъдат пожертвани двама герои - момче и момиче. Кой ще умре и дали изобщо някой ще загине ще разберете сами. Наистина си заслужава да прочетете тази поредица. Рик Риърдън е страхотен автор и абсолютно всички книги, написани от него са много интересни.