#Илиев

[petarnizamov]

Нотариус Симеон Илиев ми изгуби два месеца с недобросъвестността си

“Меко-казано съм недоволен от този Нотариус Симеон Илиев от Бургас. Първо цял месец ме въртя по учреждения като се оказа, че не е трябвало, а след месец ми уговаря среща за придобиване на имот за след още 14 дни. Супер непрофесионалисти, според мен! Освен това, асистентката му, ли коя беше, не разбрах, ми заяви, че не съществувало в правото “отказ от собственост”, а Симеон Илиев ми каза, че при…

[balgarianovinite]

Нотариус Симеон Илиев ми изгуби два месеца с недобросъвестността си

“Меко-казано съм недоволен от този Нотариус Симеон Илиев от Бургас. Първо цял месец ме въртя по учреждения като се оказа, че не е трябвало, а след месец ми уговаря среща за придобиване на имот за след още 14 дни. Супер непрофесионалисти, според мен! Освен това, асистентката му, ли коя беше, не разбрах, ми заяви, че не съществувало в правото “отказ от собственост”, а Симеон Илиев ми каза, че при…

[vprki]

Галина Шехирян с дръзки съчетания на цветове създава омайващи картини

 „Марин Върбанов ни отвори очите – като че ли отвори някакъв прозорец, от който нахлу свеж въздух. Даде ни смелостта да търсим нови територии, да експериментираме.“ Сподели преди по-малко от година в разговор за „въпреки.com” художничката Галина Шехирян /на снимката/.

И продължи:  „Непрекъснато повтаряше: „Всичко може!“ Нещо, което за нас беше абсолютна новост – че всичко може. До този момент бяхме учили, че нещата трябва да се правят по някакъв определен начин. Покрай неговото присъствие в Академията ние станахме други хора.“

От изложбата в галерия "Пролет" на Галина Шехирян

Тогава разговаряхме с нея по повод прекрасната ѝ изложба „Линия, форма, цвят“ в галерия „Средец“ на Министерство на културата през ноември 2023 година. Преди дни на 8 август в бургаската галерия „Пролет“ се откри изложбата на Галина Шехирян „Споделени пространства“, която продължава до 13 септември. Във въведението към нея кураторът Красимир Илиев пише:

„Дали защото е учила при Марин Върбанов, Галина Шехирян е измежду малкото български художници, които непрекъснато експериментират с материали. Завършила специалност Текстил, в първата си самостоятелна изложба през 1987 г. тя показва пластики от дърво. Това са необичайни за времето си, авангардни, провокиращи творби. Селскостопански оръдия на труда, носещи дълговечна история, са преобразувани в скулптури, минало и настояще са сплетени чрез играта на въображението. По време на нейния дългогодишен престой в Ню Йорк се ражда идеята за експерименти с противоположния на дървото материал – стъкло. Тя се насочва към древна техника, използвана още в Египет, позната като Verre eglomise, при която позлата или пигмент се полага между слоеве стъкло, като модернизира процеса, използвайки за запечатването на рисунката съвременни материали. В продължение на 15 години нейните филигранно изрисувани съдове и пластични предмети пътуват между Бостън и Маями, за радост на ценящите изящното.

През 2018 г. Галя Шехирян събра дървопластики и произведения от стъкло в ретроспективна изложба. Те общуваха учудващо хармонично помежду си в пространството на галерия „Контраст“, въпреки дистанцията на времето, въпреки толкова различните материали. От тогава нейното присъствие в художествения живот на страната ни е деликатно, но осезаемо. Самостоятелните ѝ изложби в Градската художествена галерия, Варна; в галериите „Аросита“ и „Средец“, София, доказаха нейния експериментаторски дух, който си играе с материите – хартия, платно, плексиглас. С виртуозност на фокусник, който сам себе си изненадва.

Настоящата изложба, озаглавена „Споделени пространства“, е втора в галерия „Пролет“, три години след първата. Както при предишното представяне, и сега присъстват работи със стъкло, но видимо, все по-целенасочено, я вълнува живописната плоскост. Независимо от материала, отново и отново, Галина Шехирян, използвайки дръзки съчетания на цветове или пастелни нюанси, успява да създаде омайващи картини. Завивайки по нейните спирали, трептейки по нейните шагренови повърхности, изгубвайки се в плетеницата от линии, изведнъж намираме пристан в някоя геометрична форма, за да отплаваме авантюристично в привидно плоското пространство, бълбукащо от вибрации.“

Красимир Илиев

По повод споменатата изложба в галерия „Средец“ миналата година изкуствоведката и куратор на експозицията проф. Аксиния Джурова написа: „Галина Шехирян е от художниците, които не можем да не забележим с  дискретното и запомнящо се присъствие и с излизащата извън познатата у нас  стилистика. Тя е от тези художници, които с изложбите си винаги ни изненадват  със своите търсения и експерименти.“

И продължава: „Спомням си как също в началото на 80-те години тя извади от конкретната функционалност познати предмети от бита за да ги превърне в артефакти пренасяйки ги от една времева среда в съвременната. Така те бяха определени от критиката като „нова предметност“. Тя припомня в текста си и как Галина Шехирян ни изненада и в 2018 г., когато се завърна от САЩ с обща изложба с нейния съпруг Рафи Шехирян, който вече беше напуснал нашия свят. Тогава показа изящни съдове от стъкло, изпълнени в познатата още от Ренесанса техника Verra Eglomese(reverse painting). Оттогава не е излагала в София, а във Варна Бургас. Но в разговора ни повод изложбата ѝ в галерия „Средец“ каза, че в експозицията преди пет години нейните творби са били малко, основно произведения на съпруга ѝ са били представени в галерия „Контраст“ в негова памет.

Галина Шехирян в галерия "Средец", ноември 2023

30 години след като е живяла в САЩ със съпруга си художника Рафи Шехирян художничката окончателно се връща в България. „Този достъп, който имах във всичките тези музеи и галерии, мисля, че беше по-голяма школа от Академията, която съм завършила. Много е важно един художник да си сверява часовника непрекъснато. Благодарна съм за времето, което прекарах там, за нещата, на които ме научи животът. Много важни  са и срещите с други хора, от други националности, с друг манталитет, с друга емоционалност. Сега се завръщам към позната среда – с близки хора, с колеги, с които сме прекарали младежките си години – това определено ми дава комфорт, че съм си у дома.“ Сподели за себе си преди почти година за нас Галина Шехирян.

Тук за малко ще се върнем във времето отпреди три години, когато в ГХГ във Варна „Борис Георгиев“, през юли, беше експонирана забележителната изложба „Непознатите Рафи и Галина Шехирян“ с куратор Румен Серафимов. / той заедно с проф. Аксиния Джурова, Филип Зидаров и Цветан Колев са автори на книгата „Рафи Шехирян“, иницирана от съпругата му и сина му Джулиан Шехирян – б.р./.

Роден в България и завършил Художествена академия, Рафи емигрира през 1988 г. в Америка заедно със съпругата си Галина, където живее и твори до смъртта си през 2011 г. Година по късно, съкрушени от неочакваната загуба, група от близки приятели издават книга в САЩ - сбирка от лични преживявания и спомени от срещите си с Рафи, илюстрация за ярката следа, която той оставя в хората, с които е общувал.

Ще цитираме кратки откъси от написаното по повод изложбата в ГХГ във Варна тогава от Румен Серафимов и, защото показва аналитичния поглед на изкуствоведа с последващите изложби, както и сегашната в галерия „Пролет“ на Галина Шехирян.

„И тя завърши Националната художествена академия през 1981 г. при изключителния професор и художник Марин Върбанов. Великолепната ѝ дипломна работа показва склонността ѝ към художествено изразяване с едри мащаби и модерни пластически форми, както и стремежа ѝ да бъде далеко от стандартното мислене и подражателната образност. И нейната работа, като тази на състудента ѝ и бъдещ съпруг Рафи Шехирян, беше остро критикувана и отхвърлена от Димо Балев, но беше категорично защитена от Иван Кирков и Марин Върбанов. След известно мълчание и вътрешно натрупване тя създаде изящни произведения, в които с поразителен вкус, прецизност и чистота съчетаваше текстил, метал и дърво, за да постигне изразителни съотношения между различни материи и по абстрактно-условен начин да обозначи взаимодействието между различни сили и същности.“

Художествената практика на Галина Шехирян през годините е вдъхновена от непрекъснатите експерименти с необичайни техники и материали в различни територии. През 80-те години създава творби в които трансформира предмети и пособия от някогашния бит в изразителни и съвременни концептуални пластики. Те нямат аналог в тогавашното българско изкуство и се превръщат в новаторски значим художествен феномен. През 1998 г. в Ню Йорк създава Gali Studio, което придобива висока репутацияв артгалериите като водещо студио за рисувано стъкло. Възражда старата техника Verre Iglomise - използвана в Ренесанса - която дава богати възможности за многопластово нанасяне на рисунък и цвят. В последния си цикъл от работи Галина Шехирян експлоатира процеса на намеса и трансформация в сферата на живописта. Като използва основи отразлични материали - платно, дърво, органично стъкло, хартия - тя сътворява метафизични пейзажи, които разместват границите между интериор и екстериор, и наподобяват карти на пространства и на преживявания.

Румен Серафимов и Галина Шехирян на откриването на изложбата в галерия "Пролет"

Нейните картини и монотипии пресъздават усещане за противопоставяне на близки и далечни хоризонти с фрагментирани мотиви и усещане за двойственост, като внушават медиативна хармония чрез цвят и композиция.

В следващите месеци предстоят изложби на Галина Шехирян в столичните галерии „Нюанс“ и Gallery 88. Очакваме ги с интерес и нетърпение като нови срещи и преживявания с изкуството ѝ. ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: архив на галерия „Пролет“, личен архив и Стефан Марков

[magdalenagigova]

Адвокат, филантроп на годината стана д-р Петър Илиев

Адвокат, филантроп на годината стана д-р Петър Илиев

Адвокат, филантроп на годината стана д-р Петър Илиев Носителят на тазгодишното отличие и приз „Адвокат, филантроп на годината“ за 2022 година е адвокат доктор Петър Илиев. Наградата му бе връчена от един от най-обичаните и уважавани доайени на българската адвокатура – адвокат Владимир Дончев по време на церемонията на Националните награди за правосъдие, част от Благотворителния бал на…

[slimarka]

"- Тогава защо не и пишеш? - попита тя. - Не искам да ме помислиш за нахален! - отговори той. - Прав си, жените не си падаме по нахалници! - каза Нина, извади цигара от кутията и запали. После дръпна и бавно издиша дима на малки кръгчета добавяйки: - Нека ти кажа още нещо малкия! - продължи тя пронизвайки го със зелените си очи, които закачливо искряха наподобявайки два шлифовани изумруда! Огън се пали от искри! Ако изпуснеш момента с искрите, след тях колкото и да опитваш, няма да го запалиш. Надявам се да си ме разбрал, какво искам да кажа! - намигна тя."

Борислав Илиев

[mihaylovblog]

89 години от рождението на Домна Ганева (1935 – 2012). Тук заедно с Емилия Радева в откъс от българския игрален филм "Ребро Адамово", 1958 г., на режисьора Антон Маринович, по сценарий на Анжел Вагенщайн. Оператор е Емил Рашев. Музиката във филма е композирана от Константин Илиев.

[bulgarianpsycho]

МАЯ ИЛИЕВА ЗА ЖОРО ИЛИЕВ:

"Веднъж пих кафе със съпруга ми.. Кафенето беше евтино и неприятно, а кафето безвкусно и хладно. Но съпругът ми беше млад и красив и аз го обичах ужасно много. В тази сутрин носех старото си палто, което мразех толкова много, че обвинявах него за всичките си неволи в живота. Караше ме да се чувствам грозна и дебела, а на всичкото отгоре и не топлеше. Пих гадното кафе на малки глътки и гледах мъжа си. Той ме обичаше и това личеше дори в погледа му. И аз го обичах.. Нямате представа колко много. Мечтаех си един ден да се гледаме по същия начин, но в някой хубав ресторант, а аз да изглеждам стилна и красива. За него, разбира се.

Съпругът ми почина млад и също толкова красив, колкото в онзи ден, в който пихме евтино кафе. Аз останах сама. През следващите години изпих стотици кафета в най-различни заведения. Имах дрехи, наистина много дрехи и почти бях изтрила спомена за онова палто, което съсипваше живота ми. Но всеки път, когато отпивах от топлата напитка, си мечтаех да нося грозното си старо палто и да пия гадно кафе, стига да съм с него. Тогава разбрах, че съм имала целия свят, а сега, когато имам пари, съм гола и беднa.“

[genealogyrus]

Фамилии горских евреев в прошлом и настоящем. Фамилия имеет большое значение для человека, поскольку она, вместе с именем, сопровождает его на протяжении всей жизни (это касается мужчин, а также женщин после замужества). Некоторые считают, что по окончанию фамилии можно определить национальную принадлежность ее носителя, однако на самом деле это не так. Например, фамилии со славянским, казалось бы, суффиксом «ов» («ев») на конце встречаются как у русских, так и многих других народов бывшего СССР, например у этносов Кавказа (азербайджанцев, народов Дагестана), Поволжья, Центральной Азии, у горских и ашкеназских евреев. В большинстве случаев такие суффиксы, как «швили», «дзе», «ян», «ович», «евич», «ман», «ко», позволяют определить этническую принадлежность, но далеко не всегда. Каждый из нас является потомком носителей десятков фамилий, если проследить все девичьи фамилии наших бабушек, прабабушек и прапрабабушек. Могу привести пример из своей генеалогической карты, перечисляя фамилии своих предков: Рафаиловы, Мишиевы, Юсуфовы, Пинхасовы, Исаковы, Ханукаевы, Ильяевы. Мои лекции «Такие загадочные еврейские имена» и «Антология имён горских евреев» с большим успехом принимались по всему Израилю. Продолжив иследования в области ономастики, я заинтересовалась темой «Фамилии горских евреев». Ее мало исследовали, хотя она не менее интересна. Фамилии горских евреев как правило патронимичны, то есть образованы от мужских имен. Имена чаще всего заимствованы из Библии и Талмуда, то есть из языков иврит и (значительно реже) арамейский. Позднее появились новые имена: ивритские, но не встречающиеся в Библии, а также заимствованные из языков окружающих народов (у горских евреев — чаще всего из фарси). Среди наиболее распространенных фамилий горских евреев можно назвать: Абрамов, Агарунов, Авадьяев, Ашуров, Гаврилов, Гилилов, Гуршумов, Давыдов, Захарьяев, Илиев, Исаков, Елизаров, Мардахаев, Мишиев, Нисанов, Садыков, Соломонов, Пинхасов, Рафаилов, Ханукаев, Хананьяев, Шалумов, Шаулов, Шальмиев, Юсуфов, Якубов и др. Большинство фамилий горских евреев образованы от еврейских патронимов с добавлением русских суффиксов и окончаний «-ов» или «-ев». Встречаются также фамилии, образованные от нееврейских имен: Агаев, Алиев, Дадашев, Мирзоев, Рагимов, Кардашев, Мусаев, Исмаилов, Мусаханов, а также аналогичные русским фамилиям, например, Романов и Черкасов. В антологию имён горских евреев входят свыше 400 единиц, из них 300 имён мужских, что закрывает почти весь спектр горско-еврейских фамилий. До конца XVIII в. ашкеназские и горские евреи не имели фамилий, а к имени добавляли имя отца с приставкой «бен» («бин»), то есть «сын». У азербайджанских евреев к мужским именам добавляли «ага» или «оглы», а к женским — «кызы» (дочь). В XVIII-XIX вв. всех подданных Российской империи обязали иметь фамилии, которые зачастую выбирались самостоятельно или назначались чиновниками. Еврейские фамилии могут рассказать об истории еврейского народа, о профессиях и занятиях предков, их характере, чертах внешности, а также о географии расселения. Следует, однако, иметь в виду, что фамилия далеко не всегда являются точным дока��ательством происхождения человека. Эмиграция горских евреев в Израиль и другие страны внесла изменения в их фамилии. В Америке суффикс «-ов» стал звучать как «-офф», а в Израиле многие предпочли записывать фамилии без привычных окончаний. Также встречаются новообразованные фамилии на местный манер: Авадия, Ашер, Шауль, Нафтали, Аарон, Рафаэль, Даниэль, с добавлением слова «бар» между именем и сокращенной фамилией. https://stmegi.com ПРОШЛОЕ - РЯДОМ! 🌳📚🔎 🌳📚🔎 🌳📚🔎 🌳📚🔎 🌳📚🔎 🌳📚🔎 🌳📚🔎 🌳📚🔎 ✅Услуги составления родословной, генеалогического древа. 📖 ЗАКАЗ РОДОСЛОВНОЙ на нашем сайте: www.genealogyrus.ru/zakazat-issledovanie-rodoslovnoj 📖 ЗАКАЗ РОДОСЛОВНОЙ в нашей группе ВК: https://vk.com/app5619682_-66437473 ✉Или напишите нам: arhrodoslov@yandex.ru

[zetflixonline]

Поворот не туда 5: Кровное родство (2012)

"Поворот не туда 5: Кровное родство (2012)" - фильм ужасов режиссера Деклана О'Брайена, пятая часть франшизы Wrong Turn. Поклонники предыдущих фильмов будут рады узнать, что в фильм возвращается Даг Брэдли, известный по роли Пинхеда во франшизе Hellraiser. К нему присоединился талантливый актерский состав: Камилла Арфведсон, Саймон Гинти, Роксана МакКи, Пол Любке, Оливер Хоар и Кайл Редмонд Джонс. Действие фильма происходит в вымышленном городке Фэрлейк, где проходит ежегодный фестиваль Mountain Man Festival, приуроченный к годовщине открытия города группой охотников. Фестиваль привлекает как туристов, так и местных жителей, и в городе царит оживление. Однако все принимает мрачный оборот, когда в город прибывает группа друзей, ищущих секса, наркотиков и рок-н-ролла. Группа друзей, возглавляемая Билли (Саймон Гинти) и его девушкой Круз (Эми Леннокс), быстро становится всеобщим достоянием, причем не в лучшем смысле этого слова. Они вступают в перепалку с хозяином фестиваля, эксцентричным и жестоким Мейнардом (Даг Брэдли), который предупреждает их, чтобы они держались подальше от фестиваля. Когда группа отказывается отступить, Мейнард и его подельники - Трехпалый (Борислав Илиев), Пила Зуб (Георгий Карлуковский) и Одноглазый (Радослав Парванов) - решают взять дело в свои руки. Далее начинается жуткая и страшная игра в кошки-мышки, в которой друзья пытаются пережить ночь и выбраться из Фэйрлейка живыми. Сам город становится персонажем фильма, его извилистые улочки, темные переулки и зловещий туман создают ощущение предчувствия. Актерская игра в фильме очень хороша, каждый актер привносит в свою роль свою неповторимую индивидуальность. Саймон Гинти отлично справился с ролью Билли, безрассудного и импульсивного лидера компании друзей. Он очень интересный персонаж, и зрители не могут не болеть за него, даже когда он принимает одно неверное решение за другим. Камилла Арфведсон также блистает в роли шерифа Анджелы, жесткого, как гвоздь, сотрудника правоохранительных органов, который намерен защитить город от буйных гостей фестиваля. Ее персонаж - это освежающий отход от распространенного в фильмах ужасов типа "девушка в беде". Спецэффекты в фильме выполнены на высшем уровне, насилие и кровопролитие - одни из самых жутких и реалистичных во всей франшизе. Особенно впечатляют практические эффекты: грим и протезы, использованные для создания мутаций и уродств троицы каннибалов, вызывают отвращение и восхищение. Одним из достоинств фильма является его темп. Фильм идет в быстром темпе, действие и напряжение не ослабевают. Напряжение ощутимо, чувство опасности присутствует постоянно. Сюжет прямолинеен, но в этом и заключается его очарование. Он не пытается быть чем-то иным, кроме как откровенным фильмом ужасов, и это ему удается. В целом, "Поворот не туда 5: Кровное родство (2012)" - это добротная часть франшизы, которая понравится поклонникам предыдущих фильмов. Он ужасен, страшен и не ослабевает в своем напряжении. Персонажи хорошо прописаны, игра актеров сильна, а спецэффекты превосходны. Если вы ищете фильм ужасов, который будет держать вас в напряжении, "Поворот не туда 5: Кровное родство (2012)" определенно стоит посмотреть. Read the full article

[balgarianovinite]

Кой ще поеме отговорността за убитите гранични полицаи ? - Юстиция

Кой ще поеме отговорността за убитите гранични полицаи ? Кой ще поеме отговорността за убитите гранични полицаи ? Кой ще поеме отговорността за убития граничен полицай - сержант Петър Бъчваров и за премазаните полицаи от Бургас - Иван Градев и Йордан Илиев? Убитите гранични полицаи? Нима отговорността за убитите гранични полицаи ще поемат прокурорите, които, като че ли по инструкция, от самото начало поддържаха витиевато обвиненията срещу всички каналджии... Read the full article

[vprki]

Пулсът на Земята в изобразителния разказ на Феникс Върбанов

Помня вълнението ми от срещата с творбите на Феникс Върбанов, изпълнили с тъмна светлина и трансцеденталност пространството на галерия „Райко Алексиев“. Тогава изложбата „Следи по пътя“ (2016) остави дълбока следа в мен. Артистичният път на художника се движи по много специфичен личен път.Написа за „въпреки.com” Мария Ландова,  художничка, арт журналист и продуцент, като въведение към текста си за експозицията на художника “Пулсации“ в галерия „Стубел“.

Романтичната рамка

Първо, в гените му си дават среща Китай и България, а после следва живот и творчество в мултикултурния Париж. Когато се споменава името му, тук задължително се започва с романтичната, почти вълшебна приказка за звездната любов, свързала майка му и баща му. Любов преминала през иглените уши на изпитанията, точно като в приказките.

Сун Хуай Куей и Марин Върбанов, снимка архив Икар Прес

Родителите му са артисти от световна величина. Легендарната Сун Хуай Куей е първата проевропейски ориентирана художничка-бунтарка, още по времето на Мао, а баща му Марин Върбанов е създател и разпространител по света на монументалната текстилна пластика - принос към изкуство на 70 -те и 80-те години на ХХ век. Те са и първата смесена брачна двойка в комунистически Китай. В онези години на ограничения двамата с талант и упоритост, успяват да се изплъзнат от железните решетки на комунистическите режими в Китай и България, за да бъдат граждани на света. Силата на тяхната любов и плодотворно им партньорство напомня за връзката между  Жан Клод и Кристо.

Извън рамката

Феникс Върбанов е автор с индивидуален облик и лично присъствие в света на визуалните изкуства. Той не обича рамките. Неговите творби не се нуждаят от тях. Те са свободни - могат да се мултиплицират безкрайно и да влизат в различни конфигурации.

Предисторията му, обаче е нужна, доколкото наистина се изискват усилия да се еманципираш от влиянието на родителите, особено когато те са с мощна артистична аура. Феникс Върбанов го постига. Последователно и осъзнато анализира богатството, което му е завещано като наследник на две много различни култури. Артистичната атмосфера, която диша – първо в семейството и после в арт-средите на Париж - формира вкуса и философията на изкуството му. Той определя себе си като „космополит, посредник между три култури“.

Осем години след „Следи по пътя“, пътят на художника довежда изложбата „Пулсации“, в камерното пространство на галерия „Стубел“. Куратор отново е изкуствоведът Красимир Илиев, тънък познавач на китайската традиция в графиката и рисунката, и в частност  на творчеството на Феникс Върбанов.

Феникс Върбанов и Красимир Илиев, в гръб Маргарита Енева

Художникът и тук остава верен на любимите си материали – китайски туш и тънка китайска хартия. Той познава в дълбочина техните възможни взаимодействия и може да постигне желаното въздействие, чрез разливане, сгъване, опъване, рязане и колаж.

Макро и микро свят

Изложбата е решена в две части, които звучат в напълно различни емоционални регистри. Експозицията посреща зрителя с голямоформатни, демиургични композиции,  изпълнени с характерната за автора монументалност. Отделните пана влизат във взаимоотношения по между си. Създават ритмични групи с общо внушение. В чернобялата тъкан на творбите художникът врязва драматични червени зони, като вулканични реки от лава. Повечето композиции са решени във вертикален ритъм и създават усещане за тектонични движения, за драматични изригвания и затишия.

Геодезичната динамика бива прекъсвана от кръгови композиции, които засилват всеобщото усещане за планети, протуберанси – победа над гравитацията. Концепцията на автора е абстрактна, но в нея откриваме космогония пълна с предчувствия, дори в централното пано изненадващо ни посреща сливащия се с хаоса силует на човека-бог - сякаш точно той задвижва със своите мускули планетите във Вселената и създава скрития порядък на хаоса.

Като формален и сюжетен контрапункт на монументалните творби авторът ни поднася  съвсем нова за него, вълнуваща серия от малки абстрактни рисунки – камерни и лирични. Тук сякаш стихиите са се успокоили. Катаклизмите на Сътворението са отминали. Настъпила е тишина и безвремие. Бушуващите енергии и първични материи бавно се разливат, наслагват и утаяват в хоризонтални наносни слоеве тук те са създадени от гравитацията.

Дантелени разливи и нежни, едва доловими пеперудени движения правят тази серия особено задушевна и интимна. Тук авторът продължава своите експерименти, но този път с флуиден туш, който в допир с водата образува феерични дантелени мрежи. И сякаш пред очите ни се разиграва „ефектът на пеперудата“. Нежната енергия, струяща от малките рисунки отеква в отсрещните монументални опуси и там, в лоното на Сътворението се превръща – изригва с нова сила в мощни визуални пулсации и емоционални експлозии.

Феникс Върбанов

В тази изложба Феникс Върбанов генерира свой собствен Код на хаоса.

Въпрос на време е двуизмерните пана да напуснат плоскостта на стените и като триизмерните гоблени на Марин Върбанов да започнат своя нов живот, в пространството.

Изложбата продължава до 3 май. Гледайте я. ≈

Текст: Мария Ландова

Снимки: Стефан Марков

[petarnizamov]

Кой ще поеме отговорността за убитите гранични полицаи ? - Юстиция

Кой ще поеме отговорността за убитите гранични полицаи ? Кой ще поеме отговорността за убитите гранични полицаи ? Кой ще поеме отговорността за убития граничен полицай - сержант Петър Бъчваров и за премазаните полицаи от Бургас - Иван Градев и Йордан Илиев? Убитите гранични полицаи? Нима отговорността за убитите гранични полицаи ще поемат прокурорите, които, като че ли по инструкция, от самото начало поддържаха витиевато обвиненията срещу всички каналджии... Read the full article

[iustitia-bg]

Кой ще поеме отговорността за убитите гранични полицаи ?

Кой ще поеме отговорността за убитите гранични полицаи ? Кой ще поеме отговорността за убитите гранични полицаи ? Кой ще поеме отговорността за убития граничен полицай – сержант Петър Бъчваров и за премазаните полицаи от Бургас – Иван Градев и Йордан Илиев? Убитите гранични полицаи? Нима отговорността за убитите гранични полицаи ще поемат прокурорите, които, като че ли по инструкция, от самото…

[mihaylovblog]

17.10.1969 г. – Премиера на българския игрален филм "Осмият" на режисьора Зако Хеския, по сценарий на Петър Христов-Ведрин и Тодор Монов. Оператор е Георги Георгиев. Създаден е по мотиви от книгата „Боят настана“ на генерал Стою Неделчев-Чочоолу. Музиката във филма е композирана от Милчо Левиев. В ролите: Георги Георгиев-Гец, Никола Анастасов, Меглена Караламбова, Стойчо Мазгалов, Антон Горчев, Джоко Росич, Продан Нончев, Димитър Панов, Петър Пенков, Белла Цонева, Стефан Мавродиев, Катя Чукова, Иван Налбантов, Лъчезар Стоянов, Маргарита Тихинова, Стефан Илиев, Димитър Панов, Васил Вачев, Цонка Накова, Димитрина Савова, Марин Тошев, Димитър Милушев, Христо Дерменджиев, Свобода Молерова, Радка Вълкова, Иван Дорин, Харалампи Аничкин, Тодор Тодоров и др.