#МАРИН

[witheringflowerofdreams]

Марин Сореску

ЧАС

Час,

в който нещата,

уморени

от премного смисъл,

заспиват като страж,

подпрял се на копието си.

Стени и тавани,

Небе и Вселена,

не отпускайте

цялата си тежест

върху мен.

Държа се

за една-едничка

дума,

а тя вече променя

смисъла си.

превод: Огнян Стамболиев

[iconofugliness]

Марин Китогава

/

/

/

[7becky7]

"If you have a dream, pursue it no matter what, don’t give up despite the hurdles, and don’t be ashamed of what you love." Full pack on boosty~ link in bio _______________ Marin: @becky0800 Photo by: @chongyu_x_x_ Edit: @becky0800 Help by: @sofia_akimova_8 @o_r_a_n.cos ______________ #mydressupdarling #mydressupdarlingcosplay #mydressupdarlingedit #этафарфороваякуклавлюбилась #этафарфороваякуклавлюбиласькосплей #marinkitagawa #marin #marincosplay #marinkitagawacoslay #маринкитагава #марин #маринкосплей #cosplayer #cosplayers #cosplaying #cosplayphotography #cosplays #cosplaylife #cosplaymakeup #cosplayworld #cosplaywig #CosplayLove #mycoloureye #MCeye #contactlenses (at My Dress Up Darling) https://www.instagram.com/p/Cq4pjccoTsM/?igshid=NGJjMDIxMWI=

[drawiwandspase]

"The best thing about cosplay is that you can be anyone." - Wakana GojoWhat I love about anime is such deep phrases that make me rethink my life.Some people even encourage you to do what you've been dreaming about for a long time, but you've put it off.For me, such an anime was the Porcelain Doll, having reviewed it in a difficult period of my life, I caught fire with cosplay, in addition, Marin and I are literally as one person, similar in energy and preferences, as well as the fact that the good 7 years of my life I was a blonde, but the redhead took his heheheDid you have any characters or anime/movies in general or books that changed your life?I'll have a bunch of them, from comics on sorcerers to Aldous Huxley. Everyone you read leaves its mark on the shower.

[matthew-s-j]

Батя горячей, чем шава в Питере ❤️🔥

[alisacos]

[ishvaria-sansara]

[thekhoei]

being non-Russian in this fd is fun because the freaking google translation keeps translating this man and his son's names to Harry Thunder Sr. and Jr.

also i want to introduce my Prokopenko stupid pun i made when i keep mess up Russian names. i mistyped his name to ProkopNEKO and i call him kitty cat since then

[sovamurka]

бля, выкладывайте кто-нибудь новые фики баяне на фикбуке, у меня щас ломка начнётся

[vprki]

За неспирния ход на Марин Бодаков

Тази книга ходи по Мариновите букви и реконструира време, контрабандира стойност. Пише в предговора на книгата „Ходене по буквите“ (издателство "Точица", 2023) на Марин Бодаков Силвия Чолева, поетеса, журналист и издател, която любезно ни го предостави за публикация във „въпреки.com”. Благодарим ѝ.

Следвайки хронологията на рубриката „Ходене по буквите“, тя връща днешния читател назад в паметта. В едно общо книжно тяло колонката на Марин Бодаков става пътуване към отминалото – за хора и книги, за събития, които са затрупани от годините. Свидетелство е и за разрастване на майсторството му на внимателен и деликатен критик, на талантливото му перо.

Често за себе си твърдеше, че е вестникар, литературен журналист и в това нямаше нито суета, нито низпоставяне. Беше искрен, макар дълбоко в себе си да знаеше, че първо е поет и след това всичко останало. Обичаше работата си във в. „Култура“, където започна колонката си „Ходене по буквите“, буквално живееше във вестника, изстрада докрай спирането му. Това бе поводът да я премести после в електронното списание „Тоест“. Тази рубрика се следеше редовно не само от пишещите. Високият ѝ авторитет привличаше и читатели, които искаха да се ориентират в гъстата гора от новоизлезли книги, а доверието в думите на Марин с времето стигна най-висока точка.

Да следиш и коментираш актуално случващото се в литературното поле, да бъдеш критик на летливото всекидневно изисква усърдие и често се смята за неблагодарна работа, нещо като „вчерашен вестник“ за жадната за ново и ново публика, то не носи „точки“ в академичната кариера, например. Работата за текущата литературна продукция по-скоро има негативи, умора от постоянно излизащите книги, които трябва да се прочетат, да се следи не само художествената литература, а и списанията, които се рояха през 90-те, да се балансира между важните литературни събития, но и да не се забравят по-маргинални, да се обърне внимание на дебют или литературен процес, на превод, да се разсъждава върху симптомите, довели до скандал, да се прекрачи и в политиката, макар през литературата – но не е ли литературата „по-добрата“ история, „по-добрата“ политика? При това да не се преминава повърхностно през книгите, а да се търсят връзките и тенденциите, да се подхожда задълбочено, с отговорност и художествено любопитство.

Марин Бодаков

Всичко това е огромно натоварване, от което Марин Бодаков не бягаше. Напротив – проследяването на колонката му в тази книга припомня неговия буквален глад за работа, изненадва с разнообразието и проникването в същността на проблемите и процесите в литературата. Отново, но от дистанцията на времето вече с по-голяма сила ни убеждава в точната му критическа преценка и талантливо перо, както и смелостта да  се назовават и нелицеприятни неща, но с вродената му деликатност на духовен аристократ. Оценките и анализите в тези кратки текстове – допълнителна трудност да се пише кратко и да се казва много и високото умение за това на Марин, не само са издържали на времето. Днес ги четем с възхита от точността, от провидческия дар, който той притежаваше.

„Да настояваме, не – да подсказваме ценности, и, разбира се, да се усъмняваме в тях“, пише сякаш своето кредо в една от тези рецензии, които биха могли, а и трябва да бъдат буквално уроци по писане за младите, да се преподава по тях. Подходящо решение на Кирил Златков при оформлението и при редакцията на Надежда Радулова да бъдат извадени „пред скоба“ подобни изречения от текстовете, да се акцентира върху тях.

Екатерина Йосифова и Марин Бодаков, 2014

Верният и остър критически поглед на Марин Бодаков не пропуска важно име и книга от литературния ни живот още от края на 90-те години на ХХ век и докато четем текстовете му можем да се удивим колко прозорлив е бил за автори и творби, преводи, награди, за случили се и неслучили се дебати. Още през 1999 той пише за поетическата продуктивност, което продължава да е валидно: „Сега сме преситени с книги със стихотворения, задушени от книги със стихотворения, стихотворенията стават банални до пълна нечетивност на излъчваните смисли. Българските модернизми уседнаха в учреждения, а паметта за началата им е ленива. Слава Богу, високи цели няма, за да ни наказват.“ Колонките му са днешен източник на насъщен кислород, който да ни проветри главите. Понякога сме ги чели, взрени в злободневното, а сме пропускали онези написани уж между другото изречения и фрази, осветяващи в дълбочина. И сега, събрани в книга, изпъква стойността им да отсяват същественото.

Прекосявайки реката от текстове-рецензии, си давам сметка колко време и енергия са вложени в тях. Марин е направил почти невъзможното – да състави цялостна картина на един важен период в литературата ни, и то при положение, че през цялото това време течеше процес на фрагментиране, на разместване на пластове, на опити за нов език и поетики, появиха се нови издателства, които бълваха преводна и българска продукция, всичко вреше и кипеше. Парче по парче той е търсил смисъла във всеки текст и го е изтъквал там, където на пръв поглед го няма, а когато наистина го е нямало, сам го е доизмислял, за да продължава да има основания да пише, да съществува в тази често неприятна и дори отровна среда. Влагал е от себе си, вършил си е работата със страст, със зорко око за подробностите, премерен в похвалите и без фалш във време на фалшиви герои, на пресметливи литературни кариеристи.

Силвия Чолева и Марин Бодаков, 2015

В годините рецензиите му стават по-кратки, но още по-заредени с електричество, някои правят къси съединения, а пукотът и искрите се чуват и досега. Това е не само заради подбора, заради съвестната работа или таланта да види същностното зад думите, но най-вече е поради начина, по който пише Марин. Стилът му е изпипан до съвършенство, макар за някои да изглежда енигматичен. Да, той е сложен, многопластов, изискващ интелектуално усилие. Възхитително е отношението му към всяка дума и мисъл в текста, неговата упоритост да удържа високото писане в един жанр, който отдавна е сведен до пиарско съобщение или просто информация.

Няма рецензии като неговите. Той наложи свой пищен маниер на изразяване, автентичност, която не може да бъде имитирана. Талантът му на поет се е съчетал с таланта на критик, те взаимно са се оплождали. Отношението към словото, чиито възможности владееше до съвършенство, изобилието на речника му, употребата на вече позабравени изрази и думи, езиковото богатство и прецизните наблюдения го правеха да изглежда като дошъл от друго време, когато думите все още са имали стойност, а написаното тежест. Марин Бодаков зададе в колонката си „Ходене по буквите“ висока мяра за критическо писане, зададе и морален тон, така лесно пренебрегван и преди, и сега.

Марин Бодаков чете свои стихове в нощната поетична разходка Скритите букви:Визуално-поетичен маршрут, 11 май 2021

„Днес аз говорих за невъзможността за преживяване. Преживяване дълбоко и лично. За сниженото доверие в речта. За апатия на човешкия опит въобще“, пише той.  Това негово ходене по буквите е преодоляване на болката от обезсмислянето на думите, негов неспирен ход за обезсилване на апатията, упование, че писането помага, че още можем да се вълнуваме от него. ≈

Текст: Силвия Чолева

Снимки: Стефан Джамбазов (1951-2021), Яна Лозева и Стефан Марков

[marina-carbonarovna]

#любовь говорит №94

"Нельзя на меня злиться, пожалуйста"

"Марин, привет))) до меня донеслось, что ты заболела(( как ты себя чувствуешь?"

"Конечно, я смотрю на тебя, как котик. Ты видела какая ты милая, уютная и трогательная?"

"Я кстати совершенно серьезно беспокоюсь о безопастности и моей и вашей"

"Девочки, тут так уютно, что мы как будто к Марине в сумку попали"

"Спасибо большое, что вы находите время, чтобы позаботиться о моём дне рождения! Я с большим удовольствием с вами посижу и прям жду этого. Вы можете даже выбрать место, где вам хотелось бы встретиться, потому что я за любой кипиш. Вот, а с меня, соответственно, еда. Буду очень вам рада! Спасибо большое"

"Я подумала и решила, что ни про какие испуги не буду тебе писать. Лучше встретимся потом и поговорим вслух. Спасибо, что ты есть у меня!"

"давай разработаем стратегию, как тебе найти норм. мужа а? я, кстати, серьезно говорю"

"мы все где-то родились, а где мы родились, там и корни, ты просто еще слишком молодая, чтобы это понимать"

"Слушай, а зачем тебе вообще нужен этот Питер?"

"Достаточное ли это основание, чтобы остаться в Питере навсегда?"

"это потому что ты не искала, сама же знаешь"

"можно её запросто подсидеть, если хочешь, у меня есть технологии )"

[jean-optimal]

Есть одно такое старое аниме - Бригадун: Марин и Мелан... И однажды нам с бро довелось прикоснуться к этому чуду.

Коллаб с @jamoka-rai-kou

[7becky7]

"If you have a dream, pursue it no matter what, don’t give up despite the hurdles, and don’t be ashamed of what you love." Full pack on boosty~ link in bio _______________ Marin: @becky0800 Photo by: @chongyu_x_x_ Edit: @becky0800 Help by: @sofia_akimova_8 @o_r_a_n.cos ______________ #mydressupdarling #mydressupdarlingcosplay #mydressupdarlingedit #этафарфороваякуклавлюбилась #этафарфороваякуклавлюбиласькосплей #marinkitagawa #marin #marincosplay #marinkitagawacoslay #маринкитагава #марин #маринкосплей #cosplayer #cosplayers #cosplaying #cosplayphotography #cosplays #cosplaylife #cosplaymakeup #cosplayworld #cosplaywig #CosplayLove #mycoloureye #MCeye #contactlenses (at My Dress Up Darling) https://www.instagram.com/p/CnowEjCL5hW/?igshid=NGJjMDIxMWI=

[pixelsimili]

С днём рождения прекрасную lady ❤️

Желаю тебе всего наилучшего, творческого прогресса, огромного вдохновения и реализацию твоих мечт. Love💌

Спасибо большое, Марин!!🥹❤️ Очень приятно, люблю!!!🫶

[mihaylovblog]

03.03.1979 г. – Премиера в България на българо - съветския сериен филм "Пътят към София" на режисьора Николай Машченко, по сценарий на Стефан Дичев. Оператор е Венец Димитров. Музиката във филма е композирана от Кирил Цибулка. В СССР премиерата на филма е на 25.02.1978 г. В ролите: Георги Георгиев-Гец, Петър Слабаков, Константин Цанев, Павел Поппандов, Михаил Голубович, Анна Мария Петрова, Любомир Киселички, Марин Янев, Стойно Добрев, Иванка Димитрова, Рачко Ябанджиев, Иван Гайдарджиев, Михаил Михайлов, Цветана Манева, Светозар Неделчев, Георги Стоянов, Явор Милушев, Сашка Братанова, Йорданка Кузманова, Владимир Конкин, Борис Брондуков, Николай Лебедев, Нина Нейкова, Отар Коберидзе, Анета Петровска, Виолета Николова, Любомир Димитров, Минка Сюлемезова, Лъчезар Стоянов, Антон Карастоянов, Йордан Спиров, Теодор Юруков и др.