#Стефан Цанев

[loranayavorov]

...

Носете си новите дрехи, момчета,

падаме, както ходим,

умираме, както спим.

Въпросите на тая планета

я решим,

я не решим...

Но не казвайте: утре ще бъдем красиви.

Не казвайте: утре ще бъдем щастливи.

Не казвайте: утре ще бъдем, ще бъдем...

Ще обичаме утре,

утре ще бъда любим.

Носете си новите дрехи, момчета,

падаме, както ходим,

умираме, както спим.

Не казвайте: утре ще почнем голямото,

днес да спечелим пари за прехраната.

Не казвайте: утре да бъдем честни,

днес тихичко ще се проврем...

Носете си новите дрехи, момчета,

ходейки - падаме,

сънувайки - мрем.

Не казвайте: утре с вик на площада

ще кажа истината, после – на клада!

На клада, но утре. А днес потърпете,

днес се налага да премълчим…

Носете си новите дрехи, момчета –

падаме, както ходим,

умираме, както спим!

Стефан Цанев

[snqg-v-slunchev-den]

,, …

защото се плаша от властта на вещите,

от неподвижния хоризонт на прозореца

и от хората с неподвижни хоризонти…

…”

[vprki]

Сатиричният театър първи представя страната ни на онлайн фестивала Open Stage Europe

Сатиричният театър „Алеко Константинов“ е първият български театър, селекциониран за участие на онлайн фестивала OPEN STAGE EUROPE. Ще представи две свои заглавия „Една задръстена звезда“ /на снимката/ – съвременна българска пиеса от Слав Танев и Боряна Иванова, режисьор Калин Сърменов и „В плен на снега“ от Питър Куилтър, режисьор Николай Ламбрев.

Фестивалът е театрален проект, подкрепен от Creative Europe, който представя и разпространява разнообразна продукция по съвременна драматургия чрез създадената в Словения платформа „Third Stage“. Проектът позволява на професионалисти и любители, творци и зрители от различни държави да достигнат по-лесно и удобно до професионално селектирани заглавия от държави членки на Европейския съюз. Целта е да се представи многообразието, да се срещнат различията и да се опознае богатството на европейския театър.

„В плен на снега“

Стрийминг платформата дава възможност за излъчване на територията на целия свят. Щастливи сме, че можем да предоставим достъп до работата си на любители и почитатели на хумора и сатирата, намиращи се далеч от любимата ви сцена. Приятно гледане, приятели!  Написаха от Сатиричния театър за предстоящото театрално събитие за милиони хора.

Third Stage е Словенска платформа, базирана в Любляна и е създадена да помогне на театралните професионалисти да работят по-бързо, по-икономично и по-интелигентно. Целта е да могат театралите от различни европейски държави да установят здрави връзки чрез една уеб страница.

Радваме се да съобщим за този он-лайн фестивал (15-21 април), който представя и празнува разнообразието на театралните постановки на европейския театрален небосклон за четвърта година.

Чрез нашата платформа ще покажем представления от различни европейски държави и ще дадем възможност на публиката да преживее магията на театъра.

Целта ни е да покажем невероятния талант и креативност, които съществуват в европейската театрална общност. Да демонстрираме дълбочината и богатството на европейския театър и да предоставим уникалната възможност на хората да изследват света на европейския театър. Подчертават създателите и организаторите на Платформата.

Април е специален месец за Сатиричния театър „Алеко Константинов“ – 7 април е неговата рождена дата преди 67 години. На този празничен за сатириците ден се връчват наградите „Златен Кукерикон“. За първи път церемонията, решена като спектакъл, е на 7 април 2013 година по случай рождения ден на театъра. Стоянка Мутафова е първият носител на голямата награда “Георги Калоянчев”  за цялостен принос за смеха на България.

„Златен Кукерикон“ са награди, които Сатиричният театър „Алеко Константинов“ дава на колегите си от цялата страна за принос в развитието на изкуството на комедията и сатирата. Театърът като техен създател не участва в състезанието за приз. Тази година бе Осмото издание на Кукерикона. Наградите са вече известни, но да ги припомним и с малък коментар.

Спектакълът „Монолози за вагината“ от Ева Енслър на театър „Бонини“  получи две награди „Златен Кукерикон“ в категорията за женска роля на Светлана Бонин  и за режисурата на Стоян Радев.

Стоян Радев

За мъжка роля призът получи Калин Врачански – за ролите на Бепо и Тито Мерели в постановката „Комедия за тенори“ от Кен Лудвиг с режисьор Асен Блатечки в Благоевградския театър „Н. Й. Вапцаров“.

За най-добър спектакъл бе обявен „Онзи, другият Ню Йорк“ – авторско представление на Ванина Кондова. „Аз живях доста дълго време извън България и с този спектакъл се завърнах. Написах го сама, поставих го сама, по стечение на обстоятелствата, и го играя сама. Това може да бъде доста обезкуражаващо понякога. Но, когато получих обаждане за номинацията и казах, че много съм се зарадвала, те ми казаха „Вие много ни зарадвахте“, разказа Кондова, след като прие плакета.

Ванина Кондова

В категория, „Млада надежда“ наградата получи Пепа Николова – за ролята на Елена в „Летните оси ни хапят даже през ноември“ от Иван Вирипаев, режисьор  Павло Гатилов в Бургаския театър „Адриана Будевска“, Бургас. Актрисата много развалнувана сподели, че посвещава наградата си на Борислав Чакринов (1961-2024). „Това е човекът, който ме хвана за ръка и ме поведе по пътя на театъра с много любов“.

Ивайло Калоянчев /л/ и Теди Москов /д/

Режисьорът Стефан (Теди) Москов, както беше известно предварително при обявяването на номинациите получи наградата „Златен Кукерикон“ за цялостно творчество на името на Георги Калоянчев. Тя му бе връчена от сина на изключителния актьор, един големите сложили началото на Сатиричния театър, Ивайло Калоянчев. С присъщото си чувство за хумор Теди обяви: „Ти ми даваш награда на името на баща ти. Аз ще ти дам на името на майка ми – Рада Москова“ (прекрасен драматург!).

Режисьорът Борислав Чакринов (1961-2024) бе удостоен посмъртно с извънредна награда за значим принос в развитието на Сливенския драматичен театър, театър „София“, Сатиричния театър, Народния театър, за създаването на Малък градски театър „Зад канала“ и дългогодишното успешно ръководене на Бургаския драматичен театър. Това много ценно отличие на почит към големия театрал получи неговата дъщеря Борислава Чакринова, която каза:

Калин Сърменов и Борислава Чакринова

„Тази вечер имам възможност да приема тази награда – не само от името на моето семейство, но първо и най-вече – от името на неговото театрално семейство. И се радвам, че мога лично да благодаря на Калин Сърменов и на всички от комисията за мотивацията, с която тази награда е определена. Защото вярвам, че отвъд неговия режисьорски път, едно беше най-важно за него и то беше – всички в неговото театрално семейство да се чувстват добре и да се чувстват част от нещо по-голямо. И в тези много трудни месеци ми се иска да знаете, че всички те застанаха до мен и ми показаха какво е неочаквана доблест и човешка доброта, извън просто казионното съжаление, когато си отиде ръководителят на една институция. Те ми показаха на какво е способно една театрална трупа, когато тя вярва в това, което се случва“.

От церемонията по връчване на наградите "Златен Кукерикон". На преден план Деница Даринова, вдясно водещите Александра Сърчаджиева и Калин Сърменов

Извън наградите екипът на Сатиричния театър създаде атмосфера на смях, ирония, независимо от объркания ни свят, в спектакъла за церемонията. „Кой не знае“ бе темата, в която на прицел, бяха политици, медии, реклами, т.е. животът ни…Заедно с това клипът на сцената, който се излъчваше периодично, без многословие, ни срещна емоционално с лицата Сатирата, с тези, които са вече в Отвъдното и тези, които са сега в театъра със знака, създаден от художника Хосе Санча, свързал съдбата си с Българския театър.

Режисьори на празничния спектакъл за церемонията са Калин Сърменов и Николай Младенов, сценична среда и костюми – Теодора Лазарова, хореограф – Татяна Янева, музикален ръководител – Мартин Каров.

Този важен и специален за Сатиричния театър април започна, всъщност, на 29 март с премиерата на „Пазар за мъже“ от Жан-Клод Дано в превод на Милена Йоич, режисьор Николай Младенов  сцената в Comedy Bar Happy Сатира.

"Пазар за мъже" - Лана Грекова, Любомир Ковачев и Стефания Кочева

Провокативен текст, който са избрали в театъра, съзнавайки колко е сложен жанрът на тази, уж, лека пиеса. Но тя е гротеска и винаги е трудна задача за актьорите, защото те трябва да съумеят да преминат през тънкото въже на много циничните ситуации, които персонажите изживяват, за да внушат усещането за потребност от любов и красота на сцената.  Ролите изпълняват младите актьори Вдовицата - Стефания Кочева, Софи - Лана Гекова и г-н Петипо -Любомир Ковачев, сценография Кирил Наумов и звукова среда Даниел Иванов.

Пиесата има своята интересна история в България. За нея разказа Момчил Трайков, син на Милена Йоич и също преводач от френски. А тя е преди всичко талантлива художничка с кариера у нас и във Франция. Но това е друга история…

Момчил Трайков

„Преди повече от 30 години идеята тръгва от моята баба Лили Попиванова. Те със Стоянка Мутафова са приятелки от ранна актьорска възраст и искат отново да играят заедно на сцената. Майка ми Милена Йоич като френски възпитаник, франкофон с много тесни връзки във Франция намира тази пиеса подходяща за техния натюрел като амплоа. Посрещната е с голям успех, гастролират из цяла България 1991 – 1993 година. Стоянка Мутафова е в ролята на Вдовицата и моята баба Лили Попиванова в ролята на Софи. Това е частна продукция, постановка на Емил Джамджиев със заглавие „Дамско ръкоделие“, което е оригиналното заглавие.“

Любомир Ковачев, Стефания Кочева и Лана Грекова

Много различни са сегашните актриси като натюрел. Сегашният вариант е много интересен, защото в условното пространство Comedy Bar Happy Сатира позволява тези актриси да играят по-млади жени, отколкото авторът е заложил. Сегашният вариант е оригиналният с господин Петипо, защото в стария вариант е госпожа Петипо и се е изпълнявала от Адриана Андреева.

Това е първата пиеса на автора Жан-Клод Дано, написана 1977. След събитията във Франция 1968 година и бунта на младите се появяват черни комедии с по-брутален език, разкрепостен. Образите са на ръба и пиесата го позволява и в съвременната си интерпретация. Във въведението си към спектакъла режисьорът Николай Младенов пише: „„Пазар за мъже“ от Жан-Клод Дано е пиеса, може да бъде определена като забавно-ироничен крими трилър, който ни отвежда в света на един непознат за българската публика автор.

Николай Младенов

Свят, в който вечното противопоставяне между половете е стигнало до своя краен предел, а връщането назад е абсолютно невъзможно. Свят, в който чистосърдечното човешко отношение към индивида е изместено от вулгарната и арогантна употреба на плътта. Свят, в който любовта остава единствено възможна в идеализираната представа за нея.“

Няколко дни след 7 април на 11-и беше предпремиерното представление на пиесата „Мистерия с кон“ на Стефан Цанев в камерна зала „Методи Андонов“ в Сатиричния театър, режисьор Анастасия Събева. Това бе специално преживяване за писателя, поет и драматург, защото както сподели е започнал своята театрална кариера в Сатирата като драматург 1967- 1971 година. И добави, цитирайки Недялко Йорданов  „Моят живот е театърът!“ В присъщия си стил към обобщения, много развалнуван Стефан Цанев заяви в контекста на днешния ни ден:  „Да доведеш актьорите до състояние да вярват на своята илюзия, е трудна задача. Както виждате, театърът безсмъртно издържа на конкуренцията. Щеше да умира при появата на телевизията. Не умря. Няма да умре и при изкуствения интелект. Аз съм един от хората, които вярват, че дори двама души да останат живи на планетата, единият ще прави театър на другия.“

Стефан Цанев и Анастасия Събева

Идеята да се постави пиесата на Стефан Цанев и разговорите с него са започнали преди пет години, 2019, но пандемията ги е забавила. Драматургът на театъра Богдана Костуркова сподели по този повод: „Сега е точното време тази пиеса да зазвучи наново и да даде свеж глас. Всъщност, това е текст, базиран на поне една друга пиеса, реализирана преди 20 години – „Конят на Александър Велики“ в театър „София“. Сега е надградена. Слагаме венец на едни петгодишни усилия.“

Животът ни като кръчма в село, където училищата отдавна са затворени, учителката търси друго препитание не най-почтеното, но се жертва за приятелите, за могат да си платят юзчето с ракия… Абсурдната ни действителност с много още детайли, но всеки зрител ще ги открие за себе си, вглеждайки се в личното си битие и раздялата с илюзиите си ден след ден.

"Мистерия с кон"

Режисьорката Анастасия Събева определя спектакъла като трагикомедия „Но всичко зависи от публиката. Тя може да я възприеме повече като комедия или повече като трагедия.“ За нас е фарс, а след него винаги е тъжно, дори и много да си смял…

В „Мистерия с кон“ участват актьорите Александър Григоров – в ролята на Н. В. Лудият, Георги Спасов е попът, Елена Атанасова – учителката, Кирил Ефремов е о. з. полковник, Светлозар Начев – циганинът, и Теодор Елмазов – кръчмарят. Много силно актьорско присъствие, което е надмогнало не особено впечатляващата режисура. Сценографията е на Елена Нацариду, която много перфектно е изградила селската кръчма и може да си я представим и като картина за занемарата със старите некролози, с календара без година, но с Александър Велики и неговия кон Буцефал. Поредната гротеска, която върви като линия в цялостната абсурдност на сюжета, която натъжава още повече. Това е погледът на автора не от днес…

Калин Вельов

Музиката на Калин Вельов е неговият дебют като театрален композитор. Единствено така обичаната народна песен "Откога се е, мила моя майно льо", посветена на цар Иван Шишман е оригиналната. Всички други композиции са негови авторски, създадени специално за представлението. В него изцяло актьорите пеят на живо, сериозно постижение за всички тях като присъствие на сцената. Дори Вельов сподели как са работили със Светлозар Начев – циганина да се научи да свири на индийския духов инструмент. Композиторът съобщи, че предстои да бъде издаден сингъл с една от песните „Щастие“ в представлението,  която участват всички актьори. Тя ще има клип с кадри от „Мистерия с кон“.

Творческият екип на "Мистерия с кон"

До края на април в Сатирата подготвят и нова, интригуваща премиера “Всеки иска да живее“, пиеса от Ханох Левин, която се поставя за първи път в България. Постановъчният екип е впечатляващ: превод и режисура Елена Панайотова, сценография Юлиян Табаков, хореография Росен Михайлов и музика Христо Намлиев.

Името на Ханох Левин е в списъка с водещите световни драматурзи, а самият той е определян като модерния глас на сцената, който всеки има нужда да чуе. През 1985 г. в Тел Авив е премиерата на пиесата му „Всеки иска да живее“ или иначе казано никой не иска да умре. Уточняват от театъра. За това предстоящо представление в следващ текст при нас. ≈

„въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков и архив на Сатиричния театър

[biserstoilov]

ДУШАТА МИ ПЛАЧЕ ЗА СНЯГ

Душата ми плаче за сняг,

за бяло, за чисто душата ми плаче.

Видях много земи, много свят,

видях герои, видях палачи…

Душата ми плаче за сняг.

Доста живях, колко остава?

Чака ме моя бряг:

ругатни или слава – нямам представа…

Душата ми плаче за сняг –

чиста следа в снега да оставя.

Стефан Цанев

[estarioll]

Тази вечер ще си легнеш рано, но до късно няма да заспиш. Дълго ще разчиташ по тавана туй, което трябва да решиш. Ще се ровиш в спомени и дати, ще възкръсваш трепети и дни и ще трупаш мълком във блюдата на сърдечните везни: радостта - и първото страдание, верността - и нейните въжа, ласките - и първата досада, клетвите - и първата лъжа. Ще претегляш, ще сравняваш скритом устните ми с нечия уста, нечии очи - с очите ми, силата - със нежността... После ще объркаш всичко и наслуки ще запълваш слепите блюда: ще поставиш любовта при скуката, навика - при любовта... Страшно ще ти е да се събудиш - по-добре е да не спиш: да си идеш - ще ти бъде трудно, да се върнеш - ще се унижиш.

ВЕЗНИ, Стефан Цанев

[alt3rn8-knowl3dg3]

„Защо гледаме все към небето? – помисли си Данаил. – Уж не вярваме, не вярваме, а все към небето гледаме…“

Богове и мравки - Стефан Цанев

[mihaylovblog]

03.03.1979 г. – Премиера в България на българо - съветския сериен филм "Пътят към София" на режисьора Николай Машченко, по сценарий на Стефан Дичев. Оператор е Венец Димитров. Музиката във филма е композирана от Кирил Цибулка. В СССР премиерата на филма е на 25.02.1978 г. В ролите: Георги Георгиев-Гец, Петър Слабаков, Константин Цанев, Павел Поппандов, Михаил Голубович, Анна Мария Петрова, Любомир Киселички, Марин Янев, Стойно Добрев, Иванка Димитрова, Рачко Ябанджиев, Иван Гайдарджиев, Михаил Михайлов, Цветана Манева, Светозар Неделчев, Георги Стоянов, Явор Милушев, Сашка Братанова, Йорданка Кузманова, Владимир Конкин, Борис Брондуков, Николай Лебедев, Нина Нейкова, Отар Коберидзе, Анета Петровска, Виолета Николова, Любомир Димитров, Минка Сюлемезова, Лъчезар Стоянов, Антон Карастоянов, Йордан Спиров, Теодор Юруков и др.

[rain-in-sunny-day]

Боже, има ли по-жестоко същество на земята от човека?

- Стефан Цанев

[knigorazdelitel]

[ethereum-sss]

"Носете си новите дрехи, момчета!

Не казвайте утре ще бъдем красиви!

Не казвайте утре ще бъдем щастливи!

Не казвайте утре ще бъдем, ще бъдем...

Ще обичаме утре,

утре ще бъ��а любим.

Носете си новите дрехи, момчета!

Падаме, както ходим, умираме, както спим..."

Стефан Цанeв

[selenamariean]

ВЕЗНИ

Тази вечер ще си легнеш рано,

но до късно няма да заспиш.

Дълго ще разчиташ по тавана

туй, което трябва да решиш.

Ще се ровиш в спомени и дати,

ще възкръсваш трепети и дни

и ще трупаш мълком във блюдата

на сърдечните везни:

радостта - и първото страдание,

верността - и нейните въжа,

ласките - и първата досада,

клетвите - и първата лъжа.

Ще претегляш, ще сравняваш скритом

устните ми с нечия уста,

нечии очи - с очите ми,

силата - със нежността...

После ще объркаш всичко и наслуки

ще запълваш слепите блюда:

ще поставиш любовта при скуката,

навика - при любовта...

Страшно ще ти е да се събудиш -

по-добре е да не спиш:

да си идеш - ще ти бъде трудно,

да се върнеш - ще се унижиш.

Стефан Цанев

[loranayavorov]

ВЕЗНИ

Тази вечер ще си легнеш рано,

но до късно няма да заспиш.

Дълго ще разчиташ по тавана

туй, което трябва да решиш.

Ще се ровиш в спомени и дати,

ще възкръсваш трепети и дни

и ще трупаш мълком във блюдата

на сърдечните везни:

радостта - и първото страдание,

верността - и нейните въжа,

ласките - и първата досада,

клетвите - и първата лъжа.

Ще претегляш, ще сравняваш скритом

устните ми с нечия уста,

нечии очи - с очите ми,

силата - със нежността...

После ще объркаш всичко и наслуки

ще запълваш слепите блюда:

ще поставиш любовта при скуката,

навика - при любовта...

Страшно ще ти е да се събудиш -

по-добре е да не спиш:

да си идеш - ще ти бъде трудно,

да се върнеш - ще се унижиш.

Стефан Цанев

[snqg-v-slunchev-den]

Къде бях тази нощ?При коя жена?

Помня устните само и две колена.

Помня"Стига!Устните ме болят!".

Помня устните си,спящи на гръд.

Помня как зад гърба ми тракна врата,

Помня вятъра,издухващ нощта.

Помня пустите улици,помня празната длан.

И вървях като просяк,от банкери обран.

- Стефан Цанев

[vprki]

„Паралелни траектории“ – изложба  Храмово Светилище на Станислав Памукчиев

 „В изкуството има едно вълнение, една приповдигнатост - щастлива възможност за хората, които се занимават с него. Не говорим за оная страна на изкуството, в която то се превръща в тежко изпитание. Но то е тежко изпитание поради непосилната, висока цел.“ Каза преди години за „въпреки.com” художникът проф. Станислав Памукчиев по повод изложбата си „Криптоси“ в Галерия „Арте“, 2015 година.

И продължи тогава: „А когато имаш висока цел извън баналностите, препитанието, профанното, ежедневното, повседневното, когато имаш нещо, което е над това, ти по някакъв начин си щастлив. А когато получиш и самочувствие и мислиш, че се докосваш и нещо правиш, това е такова удовлетворение. Творческата натура се люшка в екзалтацията между  високия патос на докосване до едни по високи измерения и до драмата от непостигането на тези измерения. Това е изключително вълнение. Микеланджело в своите бележки пише: “Животът ми премина в едно вълнение.” Е, прекрасно е, нали…”, каза Станислав Памукчиев.

Станислав Памукчиев и неговите криптоси в галерия "Арте", 2015

И до ден днешен смятаме, че този разговор с него беше изключителен. Припомняме го, защото в момента сме свидетели, съпреживяваме изключителния му проект „Преминаване – траектории във времето“  по повод 70-годишнината му и представя нови творби и селекция на етапни произведения от 45-годишната творческа практика на художника. Проектът се развива в две паралелни експозиции на две отделни локации – галерията на СБХ – Шипка 6 и галерия „Арте“, София.

Първата изложба „Паралелни траектории“ се разгръща в трите зали на първия етаж в галерията на „Шипка 6“. Представя последните непоказвани голямоформатни картини: цикъл „Процесии“, развитие на дългогодишния проект „Завръщане“; нови адаптирани в мащаба на пространството, значими за автора пластични инсталации: „Проходи“ и „Междинни полета – стълбата“; мултимедиен проект „Междинни полета – кула убежище“; видеоинсталация „Думи във времето“, звукова инсталация „Процесия на звука“, създадена специално за изложбата от композитора Асен Аврамов. Кураторът на изложбите проф. Петер Цанев при откриването я определи като „Светилище“.

„Тази изложба е изключителна, защото, разбира се, е свързана с една 70-годишнина и това обръщане назад към създаденото през десетилетията за всеки творец е много голямо изпитание. Художниците се отнасят по различен свой път към своето собствено художествено наследство и аз винаги съм се учудвал на това, че великите творци съумяват да изградят един уникален и не по-малко гениален в значимостта на самите творби начин, по който да обвържат себе си и живота си със своето творчество“, каза още проф. д-р Петер Цанев. В годините от десетилетия не сме пропускали изложба на Станислав Памукчиев, както и неговите кураторски проекти, водили сме дълги разговори. Повечето са публикувани и могат да се прочетат при нас. А вече в далечната 2004 година Стефан Джамбазов създаде и филма „Преминаване“ за художника.

Но настоящата изложба на Станислав Памукчиев „Паралелни траектории“ на „Шипка“ 6 е експозиция не правена по нашите ширини с такава мощ, талант, смисъл. Тя е космос, в който съдбата отреди да имаме шанса да влезем и да го усетим с цялото си същество. Личното ми предчувствие е, че след като я преживеем, оставяйки и сами в пространството ѝ, ще се слеем, всеки по свой път, в прозренията на художника за самите нас като човешки същества.

Това е първият текст при нас за изложбата – явление не само в художествения живот, феномен, който тепърва ще осмисляме. В тази посока публикуваме изключителното слово на режисьора проф. Иван Добчев на откриването:

Проф. Иван Добчев /л/ и проф. Петер Цанев /д/

Станислав Памукчиев още преди 30 години тръгва да „завръща“ в архетипното време. Дълго и упорито изчистваше от палитрата си всякакви цветове, за да стигне до тази негова, любима монохромност, просмукана от Светлината.

„И светлината свети в мрака и мракът не я обзе.“

Всичко в тази изложба е просмукано от Светлината на Сътворението. И тази Светлина не е в познатата игра на светлини и сенки, които знаем от реалистичната живопис. Светлината на Памукчиев е на квантово ниво, тя се стеле над черните дупки на Вселената, процежда се през пепелищата и въглените, утаява се в утайките от стопена плът, кал, човешка и животинска пот, сълзи, екстременти…Като Джаксън Полък и Памукчиев разстила платната си на пода и като един демиург се вихри над тези бели чаршафи, за да ги насели с белезите от живеенето.

Неговите картини са безконечни пътувания „по следите на изгубеното време“, метафизични прозрения за човешкото, тук на Земята, в което не угасва онуй „копнение в духа“ по Изхода. В неговите криптоси са се утаили нашите и на прадедите ни мечтания за безсмъртието.

И накрая, в унисон с невероятната музика на Асен Аврамов, която звучи по 8 часа в това преобразено пространство, ще ви прочета едно стихотворение на Ани Илков, който усеща тези неща по същия начин.

Зверовете на Август

архаичният бяс

зрелостта на мъглите

отрицателният атлас

На кръвта към звездите

ето кое ни убива

ни обвива и спим

мъртвите са наистина

а наужким ний бдим

(тъй Йоан беше в Патмос

и видя как горим):

игровото начало

живоидният гваш

танцувалното тяло

(нито докрай циганин

нито докрай наш -)

е, на ти още

още искаш ли, на’

вино, в което кисне

горгонална глава:

зрелост-та на мъглите

сперманентният бог

озверял сред звездите

огънят чийто скок

ела ела аз говора

жертвай ме – аз съм скот:

този нож който вдигаш

(жезълът който си)

той е знаел да съзижда

с кръв от живи очи

о, звезди о, яйцелност

бъбрек слезка сърце

Разпусни ме, отделност

разгадай ме, небе:

зверовете на Август

яростните звезди

как над всяка баналност

жертвен огън дими

и каквото и правиш

и където да си

виждаш мощното здраве

на небето, Иди

(краят следва в рая)

Иван Добчев

След него ни се иска да помълчим. Само ще припомним, че по покана на проф. Иван Добчев Станислав Памукчиев сътвори (буквално) сценографията на забележителния му спектакъл „Антигона“ по Жан Ануи в театър „София“, 2015.  Тогава художникът сподели за „въпреки.com”: „Това беше приключение, изведено от стереотипи. Макар че Иван Добчев ме поиска такъв, какъвто съм. Трябваше да адаптирам моя свят към света на театралното. Провокацията бе да усвоя едно друго пространство, да се мащабирам отново в другото. Да се включа в един друг съдържателен текст, в повествование, на което аз трябва създам визуалната среда. Някои неща ги преживях драматично като трансформации. Когато съм мислил моите неща, съм включвал едни съдържания, а те в театралната логика получиха други значения. Огромни сита, които бяха моя инсталация преди 5-6 години, се превърнаха, макар и много условно, в седемте врати на Тива.

“Антигона“ - снимка архив на театър “София”

Това е решителна трансформация – по тях взеха да се катерят актьори, да говорят на тях, зад тях, нещо което промени средата им, тяхното мълчание. Изведнъж те започват да се местят, издуват, театърът ги оживи. Огромна фуния, която в моята работа е проход, който поглъща, в театъра започна да изхвърля пепел и пушек. Под формата на майтап казах на Иван – "изгони ми духчетата от работата”. Тоест преформатирането, прегрупирането на тези енергии беше предизвикателно, оживи ме, накара ме да се премисля още един път. По-скоро намесата ми в театъра беше моето усещане за безвремие, което създаде визуалното внушение на „Антигона” на Добчев.“

Асен Аврамов и Станислав Памукчиев

Изложбата „Паралелни траектории“ е и голямата сцена на Станислав Памукчиев, неговата, като артист от невероятна класа. В осемте часа, когато експозицията е отворена за посетители звучи в пространството ѝ великолепната музика на композитора Асен Аврамов, специално написана, поканен от художника, което отбеляза и Иван Добчев. „Като започнах да пиша това произведение, реших, че то трябва да обедини точно пространството, а не да илюстрира отделни картини, отделни стилистични търсения, похвати или философски гледни точки на Станислав“, сподели Аврамов по време на откриването на изложбата. Той  дава глас на представените творби с произведението, което е направил и то е, наистина, осем часа и започва в момента на отварянето на изложбената галерия и завършва в момента на затварянето на изложбената галерия.

Станислав Памукчиев, снимка: Николай Василев

„Започваме от жизнената природа и някак си отиваме в големия космос, каквато смятам, че е като цяло и философията на Станислав Памукчиев за пътя на човека, на човешкото и разбира се – на изкуството“, бяха думите на Асен Аврамов. ≈

Текст: Стефан Джамбазов (1951-2021, цитираните текстове са негови) и Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Марков, Стефан Джамбазов

[biserstoilov]

Над нивите безшумно пада здрача.

Заглъхва всичко. Сам съм. И тревите.

Аз идвам тука тайно да изплача

гнева и болката си, и лъжите.

Наивен бях. И вярвах много.

На всеки срещнат вярвах. Нищо.

Обичах ги. И лъжеха ме много.

И много ми е болно. Нищо.

Земя, ти имаш хляб и гроб за всички.

Към всички си еднакво мила:

треви и хора, зверове и птици…

Земя, дари ме с твойта сила –

да мога да обичам всички хора,

да вдъхна чест на подлеците,

герои от еснафите да сторя

и скромни люде – от глупците.

Земя, дари ме с малко сила –

да мога да повалям всеки,

забравил, че е сукал твое мляко

и е дошъл по твоите пътеки…

Заглъхва всичко. Сам съм. И под мене

земята тръпне черна, топла, гола.

Аз вслушвам се в спокойното и дишане.

И падам на колени.

И се моля.

Стефан Цанев

[estarioll]

Заглъхва всичко. Сам съм. И под мене земята тръпне черна, топла, гола. Аз вслушвам се в спокойното и дишане. И падам на колени. И се моля. Земя, ти имаш хляб и гроб за всички.

Стефан Цанев – Молитва