#близък

[proekt-prosper]

“ Колкото по-близък искаш да бъдеш до мен, толкова по-добри ценности трябва да имаш. ”

- Навал Равикант

[myminiworldd]

При раздяла трябва да се замълчи.

Мълчете.

Независимо как и при какви обстоятелства се разделяте.

Дали са човек, отношения, работа, приятели, близък човек, място.

Мълчи се.

Знам, че обичате истински истории.

Когато се разделяш се научих, че трябва да се премълчи това, което крещи вътре в теб.

За да се запази чисто.

За да попие всеки хубав спомен, да се запомни по начина, по който е бил в началото.Същото.

Разделите са край на нещо, за да дойде нещо.

Урок са по уважение, което явно го нямаме или сме го загубили.

Когато мълчешком изпращаш покойник, така мълчаливо се изпраща това, което умира в теб.

Дори да разкажеш, да излееш, да споделиш мъката си на приятел, тя дали ще бъде разбрана по същия начин?

На скоро един от най-истинските ми хора в живота, мой приятел ми разказа за тежката си раздяла и каза "ще се срина"..

Можех да го разбера преди две години.

Когато и аз се сривах.Като сграда, като мост, като свят.Тухла по тухла.На пепел.

Сега не можах баш да го разбера.

Защото разбира се разбрах по трудния начин, че жена или мъж не е еквивалент на щастие!

То е в нас.

Вътре в нас.

И нали именно трябва да се сринеш, за да останеш някъде.

Поне да останеш на себе си.

Нали трябва да се сринеш до основи, за да изградиш нещо ново на ново.

Не, няма да забравиш тези стари основи, но новите ще са една идея по-здрави!

Издържащи всяка следваща буря..

Сривайте се смело и хич да ви не е.

Това, което не ви убива после няма смелост да ви гледа в очите!

От личен опит го казвам.

При раздели е важно да запазиш мир.

Със себе си, бе.

Замълчи, преглътни, запази тишина.

Ако щеш скрий се в твоят си свят.

Някак си ако може да се измъкне най-доброто от всичко.

Като се сетиш да се усмихнеш, а не да ти се реве.

Сривайте се.

И открийте защо.

#Иси

[lora-ns-world]

,, Ирония е, когато си приятел с много хора, но близък с малко. "

Лора Н

Из дневника на един нов живот

[mishosperfection]

Постоянно чакаме да дойде правилното време да започнем ново начинание,

да се обадим на близък, за да му кажем, че го обичаме,

да поканим на среща, човека, когото харесваме,

да се видим със стар приятел,

да си следваме мечтите,

въобще да излезем от зоната си на комфорт.

Обаче времето няма навика да идва, а само да си отива.

Действай.

[panickbutona]

Излязохте ли от дупката в която попаднахте след загуба на близък човек, който сте го виждали всеки ден? Кога точно се асимилират нещата и ще боли ли, когато осъзная напълно какво се случва😃

[vasetovp]

Живеем по американски.

Разговорите кратки.

Вижданията само с предварително обаждане.

Станахме така,че само по празници и по лоши поводи се събираме с близките ни.

Даже май по лошите поводи повече.

Делят ни такива празноти, разстояния и мълчание, че не знаем кога сме ги натрупали на преспи.

Само по празници ни става топло,семейно, сплотено.

Сещаме се да бъдем добри, човечни, да се усмихваме, да даряваме.

Защо сме толкова фалшиви?

Кого успяхме да излъжем?

Не може ли през цялата година да бъдем Хора?

Кое ни стопля?

Че сме били на Коледа добри или, че цяла година сме дали повод за радост и усмивки, и сме зарадвали някой случаен човек?

Или близък.

Или дете.

Или киселият началник.

И мрачната колежка.

Или жената, която чакаше на спирката.

Или бабата продаваща цветя за левче.

Кога бяхме хора за последно?

[vulgaren]

Спомен просто

Днес, 5 юни 2023, се роди Стефан, първородното дете на най-добрия ми приятел.

Изненадах се, че мога да плача от радост за щастието на свой близък човек. Радвам се, естествено, но не ми е присъщо да плача за такива неща. Днес беше изключение.

Разбира се, последва запой. Познавам най-добрият ми приятел от над десет години. През цялото това време съм го виждал да пие не повече от 4 чаши уиски. Общо. За десет години. Днес изпи поне половин литър ракия. Домашна. Излишно е да казвам, че си го влачих да повръща. Вкарах го с триста мъки в душ кабината, къпах го със студени душове, мих го от драйфаното, сложих го да си легне. Не се хваля със себе си, хваля се с него. Преди десетина години той направи същото за мен, когато аз бях в такава ситуация. Само дето аз се бях напил от мъка, а не от щастие.

2014г бях абитуриент, на датата на бала ми изнасяхме 40 дни от смъртта на баба ми - най-близкият ми човек, жената която ме отгледа. На всичкото отгоре бях нещастен и от връзката си, напрегнат за университета, абе много неща имах на главата. Напих се зверски. Стив се погрижи за мен.

Братле, радвам се, че още сме толкова близки, че да споделим този бъдещ забавен момент заедно. Аз знам, че няма да го прочетеш, нямаш профил тук, но го оставям за спомен.

П.с. единствено Марио ми помогна да те преборя, изкъпя и да те сложим да спиш. Другите не ги усетих как се изнизаха.

Да ти е жив и здрав Стефчо, брат. Винаги съм ти гръб, да знаеш.

[keeptolking]

Здравей! Аз съм жената, която ще ти вземе мъжа.

"Здрасти, искаш ли да си говорим на “Ти”? Всъщност не ми пука, така и така вече започнах. Позволи ми да се представя. Аз имам много имена и много лица. Мога да бъда Нора, колежката от офиса. Или пък Лили, продавачката на фрешове. А защо не и Антония, онази добра приятелка от детството.

Тук имената, професиите и статусът не са толкова важни. Важното е едно – тук съм, за да ти взема момчето и ще го направя съвсем несъзнателно, без да го искам. Защото аз не съм лошо момиче, не съм кучка, не съм зла жена, която краде съпрузи и гаджета.

Но аз ще направя възможно най-лошото нещо на твоя човек – ще му взема ума. Не, аз няма да спя с него, дори няма да го целуна. Но той ще ме сънува. И ще си мисли за мен, докато целува теб. Ще се чуди какъв е вкусът на устните ми и ще изтръпва всеки път, когато долови аромата на парфюма ми.

Аз може и да не го докосна никога, може дори да не си стиснем ръцете, но ще докосна душата му. Със звънливия смях, с начина, по който небрежно развявам косите си, с непохватната ми същност, с наперената ми походка, с начина, по който сбръчквам нос, когато не съм доволна от нещо.

Той ще започне да забелязва всички тези малки неща у мен. Ще види онази луничка над дясната ми вежда и срамежливата трапчинка, която се появява на бузата ми, само ако нещо е много, много забавно. Ще търси все по-близък контакт с мен, ще ме мисли, ще очаква да ме види с трепета на влюбен седмокласник.

Знаеш ли, аз дори няма да знам, че това се случва. Аз просто ще върша ежедневните си задължения, ще дишам и издишам, в повечето случаи ще минавам покрай него, без дори да го забелязвам. И така неусетно ще ти го взема, мислите му ще бъдат мои, макар и да не сме си разменили повече от 20-30 думи.

И вината ще бъде само и единствено твоя. Мъжете започват да се заглеждат в чуждото по две причини – просто са свине или им липсва нещо в настоящата връзка. Ти си знаеш, че момчето ти не е свиня, така че оставаме с една опция – не му даваш всичко, от което има нужда.

Признай, ти го прие за даденост и не се бориш за любовта му, не се стараеш да го печелиш всеки ден, отново и отново. Често обвиняваме, че мъжете престават да се стараят, когато получат момичето, но дали и ние не сме виновни за същото?

Кога беше последният път, когато направи нещо мило за него? Когато си купи ново секси и супер непрактично бельо? Когато му приготви любимата вечеря? Или просто му направи комплимент?

Имаше време, в което само ти беше в мислите му, само ти му беше интересна. Но сега аз съм на твоето място в главата му и вината за това може би е твоя. Имаш още малко време да го спасиш. 1…2…3…

[myminiworldd]

В крайна сметка, всички ние търсим любов. Искаме да сме ценени и обичани. Но, любовта тръгва от себе си. От приемането. Не може ти да искаш от някого да те чувства близък, само защото ти го чувстваш такъв. Не можеш да изискваш и да заповядаш на сърцето му кого да обича. Любовта не е сделка. Ако аз те обичам, то не е, защото ти ме обичаш или защото правиш нещо за мен. Ако аз те обичам истински, то е заради самия теб. Заради същността ти. Заради това какво чувствам, когато съм до теб. Заради това, че харесвам онова, което ме караш да бъда. Да развивам потенци��ла си и да градя себе си. Заради това, че с теб мога да бъда себе си. Заради свободата. Защото любовта е свобода. Чужди сърца не се оковават. Пускат се да летят. Издигат се нависоко. Обичат се безусловно...

[pustro]

Какво беше първото нещо, което направихме, щом се прибрахме в Сливен при семействата си за празниците? Отидохме до Ямбол. И до Бургас. И до Варна. А какво намерихме там? Коли, естествено.

Първата ни спирка беше Ямбол, макар и тя да беше планирана последна, и по- точно- в същия ден. Община Сливен беше организирала ретро парад, който посетихме с цел шпионаж. Като тайни агенти с Иван многократно обиколихме паркиралите класики, докато зорко се оглеждахме за собствениците им. Уцелихме. Два заека, без един куршум.

Зайци са последните животни, на които бих оприличил два шевролета с абсурдно агресивни за днешните стандарти пропорции, форми, шум и емисии, но схващате идеята. През 2019 година Димитър (собственикът на червеното C3) решава най- накрая да изпълни детската си мечта, като си купи колата от филма “Corvette Summer“, може би се сещате какъв е сюжета.

Стоян, близък приятел на Димитър, толкова се захласва по червената акула, че си купува същата, но в друг цвят.

Та това е. Няма луда история, просто двама приятели споделящи интереси заедно. Единственото необичайно от ситуацията е, че дори и ние, като видни фенове на класическите малки европейски автомобили, останахме запленени от екстравагантността на тези автомобили и останахме с извода, че истински искаме по една и за себе си.

Нищо особено екстремно нямаше и в историята на Росен, чието прекрасно Ауди снимахме във Варна, непосредствено след първия рунд на SoDrift.

Той е моряк, който предпочита предвижването му по земя да е по- бързо от обичайното, но и все така практично.

Затова формулата е ясна- комби с 500 конски сили, раздувки, големи спирачки и какво ли още не. А, и седалки за децата.

Няколко дена по- късно и стотина километра по на юг се срещнахме и с Георги, който също се занимава с кораби. По време на негов престой в САЩ той закупува това 635i от първия му собственик.

Този модел на баварския производител се е продавал за рекордните 13 години и претърпява цели два фейслифта (макар и втория да е само за Щатите).

Конкретно този екземпляр е произведен през 1989 година и е предпоследния, излязъл някога от поточната линия. Детайлите не спират до тук, напротив.

Моделът съдържа екстри, за които аз лично мислих, че са се появили на пазара преди едва десетина години. Например: двузонов регулируем климатик (и малко хладилниче между задните седалки); хидравлично окачване, реагиращо на товара в багажника; заводски “Nardi“ волан и ”BBS” джанти, и това, което най много ме изуми- памет на регулируемата седалка чрез огромен компютър под нея.

Георги самичък е събирал джантите в продължение на години и се е постарал всичко да е нищо друго освен перфектно. Централните капачки на джантите били адски трудни за намиране, затова той се свързал с един от пенсионираните инженери на BBS, който собственоръчно му изработил метални, досущ като оригиналните. После отишъл до Сърбия за боя на оловна основа, защото с такава боя били боядосани и джантите. Нивото на педантичност просто е извънземно.

Налично и изрядно е всяко амортисьорче на преден капак или багажник, всяко маркуче, всеки документ и наръчник. Налични са и фактурата за оригиналната покупка от преди 35 години, оригинален комплект за почистване на касетки, всички инструменти от комплекта в багажника и оригиналните найлони под стелките на задните седалки.

Ще повторя: Оригиналните найлони. Под стелките. На задните седалки.

И детайлите не свършват до тук. Споменавам сигурно десета от информацията за колата. Ще си призная, голяма част от нея забравих напълно. Не я и записах, просто защото бих предпочел да я чуя отново.

Много изводи могат да се направят от тези ни срещи- за детайлите в на пръв поглед простото, за необходимостта на семплостта, или за обединението на коренно различни хора и вкусове в едно- любовта към автомобила. Тъй като видяхте от всичко по малко в тази статия, ще оставя интерпретацията на вас.

[teniskivarna]

Забавни идеи за подарък - чаша, тениски и възглавница във Варна.

Направи уникален подарък за свой близък човек - тениска с надпис по избор или чаша. Време за изработка 20 минути. Варна, Делта Планет Мол.

Булевард “Сливница” 185 етаж 0, срещу Costa кафе.

[vasetovp]

за такава жена можеш само

да се питаш защо

не я срещнах по-рано

нея са я разкъсвали вече

зверове с мъжки лица

и се страхува

да не ги повториш

може би никога няма

да счупиш стените ѝ

а как ти се иска

да се облегнеш на тях

да ги галиш

да ги пропукаш отвътре

за да разцъфнат отвън

хора и времена ви делят

и все пак

колко е близък светът ѝ

до твоя

колко цял си

когато я мислиш

ако не беше човек

щеше да си пистолет

и да имаш

в теб точно толкова

куршума

колкото стигат

за да простреляш

от упор

травмите на миналото

в нея

страх ли те е

дали ще си с

верния мерник

какво чакаш-

стреляй

стреляй веднага

глупако

само така ще уцелиш

любов

Николай Владимиров 📖 ❤️

[kolazascrap]

Документи за бракуване на кола

Какви документи за бракуване на кола са необходими?! Всеки, който е предавал автомобил за скрап се е питал, какви документи за необходими за дерегистрация на МПС. Какво трябва да занесем в КАТ, за да свалим колата от отчет?! Как да я отпишем от общината?! Отговор на повечето такива въпроси, ще дадем сега в този блогпост.

Ние вече сме рециклирали над 100 000 автомобила и имаме богат опит със самата процедура. Така че въз основа на своята експертиза, ще дадем правилните насоки на собствениците на превозни средства, които искат те да се отпишат. Работим в бранша над 15 години вече и смятаме, че може да бъдем максимално полезни.

Документи за дерегистрация на автомобил

Като за начало, всеки един лицензиран търговец на коли за скрап ще изиска да имате документи. Поне копие на един от двата талона. Те ще са Ви необходими, когато си изберете най-добрата оферта и запишете час за извозване. Като дойдат да извозват превозното средство, ще Ви свалят номерата и ще издадат удостоверение за дерегистрация. На база на талоните, които предоставите.

Ще се направи справка отговаря ли талона на автомобила, който предавате за рециклиране. И, въз основа на това ще Ви бъде издаден документ за бракуване на МПС. След това, собственикът ще занесе това удостоверение в КАТ, заедно със свалените номера, талоните и там ще снемат колата от отчет. По този начин тя ще бъде отписана и от общината, с което вече ще спрат да текат и данъци за автомобила.

Колко струва да се бракува автомобил

Съвсем в реда на нещата е да се запитате и колко струва да се бракува МПС. Все пак, е необходимо да се подготвите. След като вече сте се сдобили с документи за бракуване на кола, искате да имате едно наум и за другите етапи на процедурата. А там, в Пътна полиция, ще заплатите минимална такса за дерегистрация на превозно средство, която до скоро беше 5 лева. Няма други такси, данъци за отписване и допълнителни разходи.

Тъй като данъка за превозно средства е към общината, той е годишен. Така че във Ваш интерес е да имате предвид, че до края на календарната година е хубаво да посетите КАТ. Вие вече дължите данъка за МПС изчислен до края на годината. Ако пропуснете да прекратите регистрацията на автомобила до края на годината, в началото на следващата ще дължите данък за цяла година. Въпреки че сте я предали за скрап преди това.

Документ и данъци за бракувано МПС

Отпишете автомобила задължително до края на годината от КАТ. От там ще уведомят общината и тя снема колата от отчет. Така че няма да дължите повече данъци. Ще останат дължими само онези данъци и такси, които са били такива към момента на бракуването. И тях не е задължително да платите веднага. Така че веднъж занесли удостоверението за дерегистрация в Пътна полиция, вече сте решили въпроса.

Така че вече знаете – няма данък за бракуване на автомобил. За да го предадете за рециклиране, подгответе свидетелство за регистрация част 1 и 2. Това са малкия и големия талон. Не е задължително колата да се предаде на фирмата изкупуваща коли за скрап от собственик. Може да я върне с лична карта и близък, който притежава талоните, ако собственикът е зает. След това собственикът носи талоните, удостоверението и номерата в КАТ.

Процедура по отписване на автомобил

След като вече знаете цялата процедура по отписване на автомобил, може да предприемете действия по избор на най-добрата оферта. Обърнете се към фирма, която изкупува коли за скрап. Съберете няколко предложения. Уредете въпроса с транспортирането на автомобила до пункта за изкупуване. Уговорете необходимата документация – действайте уверено и спокойно.

Потърсете нашия колцентър, който работи всеки ден от 08 до 20 часа, дори в събота и неделя. Може да заявите час за извозване в рамките на деня. А, ако искате да разберете повече за това, прочетете в блога още материали – каква е цената на автомобил за скрап и как се бракува кола.

[vprki]

Папа Франциск на Венецианското биенале: Изкуството е град-убежище за хуманност

Комисарят на Българския павилион на 60-ото Биенале на изкуствата във Венеция Надежда Джакова беше сред малцината специално поканена от Ватикана да се срещне с Папа Франциск при неговото посещение на най-големия форум за съвременно изкуство. Тя беше заедно с  един от авторите на проекта “Съседите” - Лилия Топузова, доктор по история и изследовател на комунистическите режими.

Това е исторически момент за Римокатолическия свят, защото папа Франциск е първият папа, посетил Венецианското биенале. Това е и първото му излизане извън Рим след септември миналата година и се следи с огромен интерес. Както съобщава Ватиканският дикастер за култура и образование, визитата на папата е еднодневна и включва както разглеждане на международна изложба на изкуството La Biennale di Venezia 2024, така и посещение в павилиона на Светия престол и изложбата в бившия манастир, сега женски затвор - “Джудека” (Giudecca), намиращ срещу българския павилион.

“Джудека” (Giudecca)

Озаглавен „С моите очи“, павилионът на Ватикана е посветен на темата за човешките права и хората, живеещи в периферията на обществото. Кураторите Киара Паризи и Бруно Расин са поканили 10 различни художници, които в творбите си разглеждат всекидневния живот на затворниците.

Инсталацията се стреми да привлече вниманието на света към игнорираните, по една или друга причина, и същевременно да насърчи културния диалог. Павилионът на Светия престол приканва зрителя да приеме думите на папа Франциск буквално, тъй като той кани всеки да погледне другите директно в очите, надниквайки отвъд социалния им статус, за да се срещне с тяхната човечност.

„С моите очи“, павилионът на Ватикана

Визитата „ясно демонстрира желанието на Църквата да консолидира плодотворен и близък диалог със света на изкуството и културата“, казва Киара Паризи, цитирана от АФП.

Папа Франциск покани на среща творци, чийто работи са в изследователското поле на правата на човека. Инсталацията на Красимира Буцева, Джулиан Шехирян и Лилия Топузова интерпретира темата за посткомунистическата памет. „Съседите“ изследва премълчаните спомени на оцелели от политическо насилие от времето на социализма в България от 1945 до 1989 г. Използвайки  намерени предмети, видео и звуков дизайн, инсталацията предава  историите на онези, които са преживели българските лагери и затвори. /Повече за проекта може да прочетете във „въпреки.com” тук./

Папа Франциск и Надежда Джакова

Тази среща е огромно признание за България и Българския павилион, на който имам честта да съм комисар, споделя Надежда Джакова и допълва: “Съседите” дава изказ на невидимите, анонимните, маргинализираните. Проектът визуализира спомена, придава му плътност, образ и звук, запечатващ се в паметта на зрителя. Нека видим и чуем тези истории, защото авторитарните режими от миналото застрашават и бъдещето ни.”

Папа Франциск и Лилия Топузова

“Изкуството е град-убежище за хуманност. Град, който не се подчинява на правилото на насилието и дискриминацията, за да създаде форми на човешка принадлежност, способни да разпознаване, включително, защита и прегръщане на всеки“, бяха думите, с които папа Франциск се обърна към артистите събрани в църквата “Ла Мадалена” на затвора “Джудека”. Папа прикани всички да си представят свят, в който никое човешко същество не се смята за непознат. "Светът има нужда от артисти. Художниците са част от света, но са призвани да го надхвърлят“, отправи послание той.

Папа Франциск на среща с участници на Венецианското биенале

Венецианското биенале на изкуствата през 2024 г. е с мото „Чужденци навсякъде“ с куратор Адриано Петроза и продължава от 20 април до 24 ноември.

Припомняме, че Българският павилион предизвиква изключителен интерес от страна световните медии и е оценен от специалистите като едно от откритията на Венецианското биенале. “Най-голямото откритие беше малък павилион, на брега срещу Джудека, където артисти и историци са намерили начин да направят видима една скрита глава от миналото на България”. Пише в статията си посветена на 60-ото Биенале във Венеция Лора Къминг/Laura Cumming, една от най-влиятелните арт критици, обявена за критик на годината на Press Awards 2024.

Статията излезе само в the Observer & the Guardian само 2 дни след официалното откриване на българския павилион. Под заглавие за “Въоръжена охрана, репарации и животите на другите: Венецианското биенале 2024 –ревю”(Armed guards, reparations and the lives of others: Venice Biennale 2024 – review) арт редакторката, която беше сред първите посетили българският павилион в дните определени за предварително разглеждане, споделя своята интерпретация на Биеналето и дава препоръки за “задължителните” за посещение павилиони.

В Българския павилион на Венецианското биенале

Още в подзаглавието на текста Лора Къминг откроява България, като казва, че 60-ото издание на Биеналето има по-малко блясък, повече тържественост и загриженост, с откровени творби от Нигерия, България и глобалния юг, отговарящи на провокативното подзаглавие на фестивала “Чужденци навсякъде”.

Германският павилион не случайно показва израелската художничка Яел Бартана, подчертавайки, че художниците едва ли са синоним на нации, както и родения в Германия Ерсан Монтаг. “Германия завинаги преглежда собственото си минало с натрапчиво самосъзнание”, отбелязва авторката.

За българския павилион с комисар д-р Надежда Джакова, в който е експонирана творбата на Красимира Буцева, Джулиян Шехирян, Лилия Топузова и куратора Васил Владимиров - “Съседите”, тя казва че е нейното голямо откритие: “Сцената е полутъмна къща от очукани столове, легла с извадени чекмеджета и стари шкафове, чиито чекмеджета са пълни с пръст и лишеи, сякаш външното някак си е влязло вътре. Образи на тъмни гори и реки трептят периодично по мебелите, от които спорадично се излъчват гласове. Сам ли си ги активирал по някакъв начин?

В Българския павилион на Венецианското биенале

Това, което чувате, е свидетелството на последните оцелели от комунистически лагер за принудителен труд на български остров, затворен едва през 1989 година. Всяка пауза, всяка дума и дъх са абсолютно жизненоважни. Вие сте интимно въвлечени в познанието за всичко това чрез материалната сцена около вас – аромата и докосването на всеки предмет, напъването да чуете всеки тих глас, променящата се светлина. Това е най-деликатният и елегичен израз на една ужасна история.” Така Лора Къминг поставя България сред 10-те  задължителни павилиона, заедно с този на Египет, Япония, Великобритания и други.Проектът е определен като “вълнуващи разкрития за историята на страната от комунистическата епоха, предадени чрез мебелите в типичен български дом”.

По думите ѝ 60-ото издание на Венецианското биенале е тържествено, загрижено, от време на време дидактично. Олигарсите и техните мега яхти с цвят на борш отдавна са изчезнали, заедно с очевидното богатство и посещенията на знаменитости – намалени от война, пандемия, строги икономии в духа на времето. Живите художници (и много от мъртвите, представени в огромния централен павилион) са заети с колониализма, миграцията, правата на различните и коренното население, климатичната криза и реституцията на предмети от предците.

В  списание Galerie авторитетният френски арт критик Каролин Ру нарежда българския павилион на пето място сред шестте най-забележителни от  Биеналето на изкуствата във Венеция, които ценителите не бива да пропускат.

В Българския павилион на Венецианското биенале

Списанието Galerie е основано през 2016 година от Hudson Publishing LLC. Адресирано към читатели с трайни интереси в изкуството и дизайна, то излиза пет пъти годишно. Целта му е да информира и вдъхновява като представя само най-доброто от двете направления в световен мащаб. Както и да запознава културната общественост със завладяващи творчески таланти и  интригуващи арт дестинации. Galerie се предлага в обекти на Hudson News по целия свят, както и в избрани павилиони за вестници, частни авиационни терминали и на водещи събития за изкуство и дизайн.

В материала си Каролин Ру изброява достойнствата на павилионите, които са ѝ направили впечатление: на САЩ, Япония, Канада, Бенин, България и Нигерия. Ето какво пише известната авторка за инсталацията, сътворена от Лилия Топузова, Красимира Буцева и Джулиан Шекерян с куратор Васил Владимиров:

На откриването на Българския павилион на венецианското биенале от ляво на дясно: Красимира Буцева, Джулиан Шехирян, Лилия Топузова, Надежда Джакова и Васил Владимиров

„През комунистическата епоха 1945-1989 година хора изчезват в България всеки ден, арестувани по подозрение за инакомислие и дори за малко по-необичайно поведение, те са отвеждани в ужасяващи работни лагери. „Там шест или седем души умираха всеки ден“, спомня си глас. В сграда близо до моста Академия, кураторът Васил Владимиров е пресъздал набор от домашни интериори - български дом от времето на комунизма, където истинските спомени за преживените ужаси се предават чрез високоговорители. Гласовете са на оцелели или на хора, изгубили близки.  Кафявите мебели, сламените дюшеци и оскъдните бюфети на скромния български бит от онова време създават у посетителите тъжно, но вълнуващо преживяване. Инсталацията дава на мнозина достъп до част от иначе непознатата история. Тишината е нарушена“, завършва разказа си за българския проект „Съседите“ Каролин Ру в авторитетното списание за изкуство Galerie.

В Българския павилион на Венецианското биенале

Българският павилион може да бъде разгледан до 24 ноември в зала “Тициан” на Център за култура “Дон Орионе”.≈

„въпреки.com”

Снимки: Фотокредит: © VaticanMedia, Стефан Марков и архив

[lora-ns-world]

,, В любовта и войната няма правила. "

,, Но, ако си играл мръсно,ще бъдеш наказан. "

Достатъчно преживях и съм достатъчно силна и жестока, за да застана зад гърба ти и да се погрижа за това.

Лора Н.

Да застана зад гърба на приятел/ка, да го/я пазя до колкото мога, и до някой, който е близък до сърцето ми. Зад някой, който е спечелил моята вярност..

[orleff]

Галерия: Dire Straits Legacy (11 март 2024, НДК, София)