#влюбен

[t-balkanski-subekt]

Когато си влюбен има и хубави моменти 😉😂

[leatherjacketblesseddreams]

„ т а в а н с к и а р х и в и “ 2 / 3

[userlost11111]

Ако наоколо всичко е прекрасно.

ти си или влюбен, или пиян.

[ladyschaoticmind]

Трудно се свиква с отсъствието на човек, в чието присъствие си влюбен.

[myminiworldd]

Днес, точно 1075 дни откакто се запознахме, се събудих и осъзнах, че вече не съм влюбена в теб. Не погледнах телефона си с надежда да видя съобщение, не очаквах обаждане, не се замислих какво правиш в момента, какво би било да се събуждаме заедно...

Оправих леглото си, облякох се, отворих прозореца, направих си кафе. Навън животът продължаваше бавно и красиво – деца отиваха на училище, комшийката хвърляше боклука с цигара в уста, един дядо изнесе остатъците от вечерята и ги нареди пред бездомните котки.

Как до вчера не бях забелязвала това? Защо не съм си позволила да се насладя на този миг с дъх на кафе, липи и сутрин? А, да – защото исках теб, мислех за теб, виждах теб. И нищо друго, и никой друг.

И си давам сметка – беше страшно така да ме заслепи това обичане, че да забравя не само как се обичат другите, но и как се обича светът. А светът заслужава обичане, нищо че е объркан и шантав, а може би – именно заради това.

Днес осъзнах, че съм те изплакала - някъде между пропуснатите обаждания и онова абстинентно "а можеше да бъде", което никога не е. Може би, трябваше да те изплача, за да видя света по-ясно – свят, който заслужава да бъдеш влюбен в него денонощно.

Нещо ново се събуди в мен – мисълта, че искам да направя толкова неща – да си боядисам косата, да отида на кино…

Тогава ти звънна. Да беше звъннал ден по-рано, само ден по-рано – каква разлика щеше да има, цял живот разстояние! Но днес… Днес ще оставя телефона и ще се разходя.

"Край" се пише тихо. И не се пренаписва.

"Край", Мадлен Аспарухова

[lesyeuxderemy]

положението е

вчера влюбен

днес - мижав интерес

[lora-ns-world]

“ Тя ме харесваше. Никога не поиска повече от това , което можех да и дам. Вечер беше моя. Не много рядко , не твърде често. Най - вече във вторник. Имах я , а после се отпускаше на гърдите ми и се заслушваше в ударите на сърцето ми. А когато заспивах , тя си тръгваше. Незабележимо. На пръсти. И временно. До следващия вторник. Не оставяше и косъм на възглавницата. Нищо , което да напомня ,че е била тук. Беше влюбена. Показа ми много пъти. Но не поиска връзка. Знаеше , че не съм готов да и отдам душата си. Аз не бях влюбен. Просто исках да я имам. Без чувства. Без обещания. Без лъжливото “завинаги”. Исках я за малко. И за по - интересно. Целуваше ме. Целуваше ме много. Другите не правеха така. Отиваха си веднага щом се облекат. Искаха да се видим пак. Оставяха ми нещо за спомен. Тя си тръгваше без да каже нито дума. Без да иска нищо.Без да дава нищо. Без да се обажда пак. Започнах да се влюбвам. В парфюма й. В погледа. В усмивката. В смс-ите без отговор. И когато бях сигурен ,че съм влюбен , нея вече я нямаше. Тръгна си внезапно. Никак временно. Завинаги. С нов номер. А аз все още я чакам. И вече не само във вторник …"

/ Чарлс Буковски /

[slimarka]

"Що за идиот ще се влюби в нея

Ние сме просто приятели. Даже и приятели не сме. Само се мотаем заедно. Искам да кажа… Погледни я! Едва ли ще се загледаш след нея по улицата. И е такава мъжкарана. Все налита на бой и все говори на „пич”. Не е романтична и нежна, каквито жените трябва да бъдат. Ще те удари по рамото и ще ти каже – „Пич, стегни се!”

Та тя ме би на футбол. Да! Веднъж я заведох на стадиона да погледа, а тя ме изложи пред всичките ми приятели.

Обича видео игри. Що за момиче обича видео игри, спорт и филми. Не пие някакви коктейли със завъртени имена. Пие бира! И я обожава!

Може да се бие! Веднъж даже ме удари! Физически! Вярно, държах се като кретен. Като се замисля вероятно си го заслужих, но пък тя не ми каза да спра. Не мрънка, не хленчи, не се цупи два дни, аз да питам „Какво има?”, тя – „Нищо!” - просто ме цапна в мутрата. С юмрук! Точно и обиграно все едно цял живот това е правила.

А този лак на ноктите – винаги син и винаги олющен. Как веднъж не беше с нормални нокти? Нейните хем са лакирани, хем изгризани до кръв.

Грим? Дума да не става! Сутрин става от леглото, измива се, облича се, поглежда се за около 2 секунди в огледалото и то не за да си среше косата, а за да я разроши още повече. От къде знам ли? Съквартиранти сме знам някои неща.

Веднъж й предложих да я закарам на работа – грешка, която няма да повторя, защото последваха 20 минути обяснения за глобалното затопляне, промените в климата, изчезващите видове и как видиш ли аз и колата ми бавно, но сигурно убиваме горката планета. Качи се на колелото си и стигна до работа 10 минути преди мен. Бях бесен!

Да съм влюбен в нея ли? Ти луд ли си! Приятели сме. Даже и приятели не сме. Само се мотаем заедно.

А слушай как се смее само. Никой не се смее така шумно. Всички хора се обръщат. Дори да не е смешно, се смеят на смеха й.

Веднъж както си вървяхме тя легна на площада. Ей така. Легна си и просто гледаше небето. Все едно е на някоя дива поляна и около нея не минават 100-200 човека. Казах й да стане. Хората гледаха. А тя – „ Е, и! Ще ги видиш ли пак? Я идвай тук!”

Да легна на площада беше най-щурото нещо, което някога съм правил. Или поне така си мислех, защото после й хрумна да се изкъпем в шадраваните. Признавам, беше весело. Докато не дойде полицията и не ни задържаха за 24 часа. Това не беше весело!

Веднъж довлече от улицата гларус. Крилото му беше счупено. Повечето хора биха го подминали, но нее – „ Да приберем бедната ударена птица у дома. Съквартирантът ми няма да възрази.” Нека само да вметна - гларусите не са тихи същества. Три дни слушах га-га-га. Накрая се обадих на „Защита на животните” и те го поеха. Тя не ми говори две седмици.

Разказах ли ти когато веднъж се опита да готви? Даа! Излиза, че за да си добър в готвенето трябва да наглеждаш яденето. Иначе то се възпламенява някак странно и от само себе си. Викам си сега и нова кухня трябва да поръчваме. Не! Тя изстърга обгорялото, лакира шкафчетата и сега са като нови.

Никога не те изчаква да й отвориш вратата или да й издърпаш стола за да седне. Сама си плаща сметките. Мрази да й подаряват цветя или бонбони. Сама сменя крушките и си отваря бурканите. Честна дума, що за идиот ще се влюби точно в нея. Вероятно ще си остане стара мома и ще трябва да се оженя за нея от съжаление, за да се й се подиграват.

Преди седмица до маратонките й видях обувки с токчета. Помислих, че имаме гости. Оказаха се нейни. Преди два дни на гардероба й висеше някаква рокля.

Днес:

- Червило ли си сложила?

- Не!

Винаги е била лоша лъжкиня. Загледах се по-внимателно. Косата й беше подредена и пусната свободно да пада. Ноктите й бяха внимателно лакирани. Не в синьо! Беше облякла роклята, а и с токчетата не се забелязва��е, че е дребна като джудже. Почти си приличаше на... ами, на момиче.

- Изглеждаш… добре – само това успях да промърморя.

- Пич! – каза тя и ме удари по рамото. – Е, ще се видим по-късно.

Изтичах до прозореца. Долу я чакаше кола. Някакъв тип й отвори вратата. Тя му позволи.

Признавам, малко се ядосах. Имахме планове за тази вечер. Нали уж щяхме да играем GTA. Бях приготвил пуканки. Да беше казала, че ще излиза. Супер нетактично! От друга страна вечерята й вероятно ще приключи бързо. Доколкото я познавам ще си качи краката на масата, а ако кавалерът й посегне към сметката, ще му прегризе сънната артерия. Честна дума, горкият човек. Не го познавам, но чак ми е жал за него.

"- Ама хайде моля ти се, що за идиот ще се влюби точно пък в нея?" – казах си с насмешка, а после се погледнах в огледалото. "

- Мария

[mchaushov]

От час вече гледам тавана,боли ме главата и удрям земята,така съм, когато те няма.На тъмно стоя всяка вечер,дали друг обича те вече,изгубихме време, но знам, че за мене тайно си мислеше ти.Щом не си до менe, всичко е черно,вече сложих си печат, че съм твой,и те искам за последно.В луд без тебе превръщам се и всяка мисъл, при тебе връща ме,мила моя.Отдавна се крия от всички и влюбвам се, но във кавички.Но как да повярвам кажи ми, на двамата адски личи ни, че още треперим, за нас да намерим път един към друг.Щом не си до менe, всичко е черно,вече сложих си печат, че съм твой,и те искам за последно.В моята епикриза името ти излиза,не мога да го изтрия,в тебе аз да съм влюбен,в душата загубен.Не искам вече да крия,дори отрова ще пия,отново да те видя дори да бъде само за ден.Искам те, искам те! Д❤️💔

[thekocetoboss]

78/365

Знаеш, че си влюбен, когато не можеш да заспиш, защото реалността е по-хубава от сънищата.

[ethereum-sss]

Усещам промяната. В гърдите, в душата, в ума си. Дали погледът ми стана по-ясен или част от чистотата ми, си отиде завинаги и не спазих обещанието си към Принца?Пораснах. Изгубих ги май тия светещи от трепет очи. Когато чета за любов, някак не ме докосва вече. Досадно ми е. Не, не съм наранена. Може би просто илюзията за любовта, падна като прокъсана, театрална завеса. И сега виждам ясно, трепети не ми пречат. Не розовее погледът.

Като човек, правил всякакви лудости от любов, сега разбирам, че е малко надценена. Бог ми е свидетел, че цял живот правех всичко от любов. Мислех, че това е единствената логична причина да съществувам. Бях изтъкана от любов. Сега не го чувствам. Чета любовните ви слова и поезия, и чак устните ми залепват от лепкава сладост. Не се припознавам. Намирам го за глупаво. Досадата извърта очите ми и не позволява да се вгледам в любовните ви трепети. Обичам много хора, искам те да са добре. Завивам често мъжки, голи рамене. Не съм лишена от обич, напротив. Всеки път ми налива вода в нова, току-що измита чаша, дори когато е сърдит. Знае, че винаги я оглеждам за едва доловими прахови частици и ако видя нещо, няма да пия от нея. В това виждам любовта. Просто е и обикновено. Няма заря, нито дори бенгалски огън. Но е истинско и неромантизирано. Чета толкова много романтизирани катастрофи. По-банални и лигави дори от Тетрадката. Страшно тъп филм. И от една страна се чувствам благодарна, че сега не гоня хвърчила по дюните. Но ми я няма чистотата. Детския поглед, влюбен до полуда, запален, цял и сам изгорял на пепел в чуждите очи. Заспивам просто така, няма сюжети. Няма истории в ума ми.

Изчела съм толкова много поезия, но сега ми е така превзета. Така префърцунена, издигаща на несъществуващ пиедестал любов, измислена и сътворена в ума на единия. Най-силната любов, винаги се крие в ума на единия. Най-често, нямаща общо с реалността. Радвайте се на трепетите, затворете очите си и се пазете като от Горгоната. Защото, отворите ли очи, никога няма да погледнете със същия влюбен, детски поглед.

Чудя се дали е безвъзвратно загубено. Дали ще го изпитам отново. Като за първи път, вълнуващо, лигаво и захаросано…

без устните ми да залепват от досада.

[7bizarre]

Преди да станем с тебе снимки в бъдните албуми,

аз искам да повторим пак живота си подред,

за да ти кажа пак онези две прекрасни думи:

„Обичам те!” Да купя пак до твоя стол билет;

пак да извадя трънчето от твоите сандали,

да те заселя в моя стих и като влюбен хъш

да влизам с твойто име сам в кварталните скандали

и с твойто име, ден след ден, да се превръщам в мъж;

да те очаквам всяка вечер на площад „Надежда”,

по улица „Любов” да тръгнем с тебе след това;

да срещнем Менделсон по пътя, в сватбена одежда,

ти да му кажеш „Да” и аз след теб да кажа „Да”;

да чакам оня час велик, когато разделена

душата ти на две се цепи, с детски глас звучи;

да видя как старееш бавно, как си уморена,

за да ти кажа, че си млада, че не ти личи...

Сега стоим със теб пред свойте бъдещи албуми.

Портретът сватбен ни е слял завинаги в едно.

Кажи ми само, помниш ли онези, двете думи?

Дано не ги загубихме по своя път! Дано!

Съдбата ни е скрита в тези думи две, изглежда,

защото по закон божествен, дре��ен и суров

животът ��инаги започва от площад „Надежда”

и с нас върви докрая той по улица „Любов”...

"Двете думи" от Ивайло Балабанов

[lorasfeelings]

Завинаги ще останеш влюбен в нея.

С колко и жени да спиш, в колкото и да се влюбваш. Дълбоко в сърцето ти, тя е оставила белег. Никога не те е обичала, но ти си готов да обичаш и за двамата само да ти каже да дойдеш.

[loranayavorov]

HEY JUDE, 7'09"

"Хей Джуд" е най-дългото бавно парче на света и ако за това време не успееш да свалиш една жена, си най-смотаният мъж във Вселената. - Гаустин, VІв клас

Най-дългото парче, което пускахме,

траеше точно толкова: 7'09".

7 минути и 9 секунди

с ръце наелектризирани

от мохера на пуловера й.

7 минути и 9 секунди

за най-бляскавата история.

7 минути и 9 секунди

свят да ти се завие

и вие,

и все пак вие

се въртите,

и все пак тя се върти

около теб,

и все пак се върти

7 минути и 9 секунди.

Никога след това,

никога по-късно,

и изобщо никога

(но тогава не знаеш)

няма да бъдеш толкова дълго

влюбен в една жена.

Георги Господинов

[powerpsychbabe]

Свети Валентин

2019 - Май пак се бяхме разделили, не знам, не помня, знам само, че цяло лято плаках и зимата се върна, много влюбен. За пръв път от многото.

2020 - Пак не помня нищо между алкохола, хормоните, първите пъти, плътта и младостта.Заедно сме били, но дори не си спомням лицето ти и какво се е случвало.

2021 - Тук знам, инстаграм ми напомни.Сготвил си ми паста и дори си качил стори.Май тогава си ме обичал.Аз съм била до теб, а в телефона ти..не знам.

2022 - Признавам. Тук всъщност го срещнах. Малко загубих нишата от последните 3 години.Бяхме разделени.Последваха много рок концерти, атрокс, бири, хипари, китари, сълзи,смях. Напрежение, акорди, струни, пръсти,устни. Целувка. Всичко се промени.Забравих.Бягах.Връщах се. Затворих се.

2023 - Ти се пречупи. Не знам защо. Бях забравила. Върнах се. Пукаше ми. Не знам дали ме обичаше или имаше нужда от това, което съм. Аз обичах. Но не теб. Извинявам се. Опитах. Но разбери. Тиндър?? Момиче от тъмблр спящо на завивките, които аз купувах…Кой знае какво още.

Съжалявам.

2024 - Имам пръстен. Със син камък е. Зеленото е в неговите очи. Някъде назад оставих златния целофанов пръстен в тунела на пазара, в заведението работещо на черно. Някъде само в пространството и мислите ни остана този, за който ти все говореше.

Оставих и теб. Извинявай.

Оставих болката.

Оставих омразата.

Оставих наивността.

Намерих любовта.

Пораснахме.

Дано и ти намериш любов.

А аз те обичах много повече отколкото знаеш и трябваше.Когато те обичах.

[keeptolking]

"Мъжът те търси точно толкова,

колкото копнее за теб,

точно толкова, колкото му е

трудно да заспи, ако не чуе гласа ти,

точно толкова, колкото те иска.

Не е до време.

Нито до пари.

Или до лошата му среда.

Обича ли те, всичко в света му е за теб.

Без компромиси.

Без извинения.

Без трудни моменти.

Мъжът те търси точно толкова,

колкото е влюбен в теб.

Не търси чувства в мълчанието му.

Щом са там, те отдавна не дишат.

И не питай иска ли те.

Истинският мъж не чака въпроси."

- Елизабет Декова