lorasfeelings

[lorasfeelings]

[lorasfeelings]

Сините очи оставиха най-голяма рана в сърцето ми.

Lolitta

[lorasfeelings]

Знам, че ти се появи в правилния момент.

Точно, когато бях разбита.

Дойде да ме спасиш.

[lorasfeelings]

За мен пътят е само един и винаги ще ме води към теб

[lorasfeelings]

Той ще остане завинаги първата ѝ любов. По детски наивна и чиста. Без лъжи и без съмнения. Защото любовта гореше, имаше си собствен пламък. И силно вярваща, че това ще е завинаги. Без да знае, че край все пак ще има. Че любовта ще изгасне. Но все пак късно вечер, когато остане сама с всичките си мисли, ще си спомни за него. За това, което бяха и онова, което можеха да бъдат.

[lorasfeelings]

Уча го как да обича.

Мен. Себе си.

Уча го как да живее.

Без страх, че утре може да ме няма.

Давам му надеждата, от която има нужда.

За да повярва в любовта.

За да повярва, че може и него някой да го обича.

[lorasfeelings]

Спри да се страхуваш за неща, над които нямаш контрол

[lorasfeelings]

[lorasfeelings]

Страхувам се да чувствам.

Да се доверя отново.

Да дам цялата си душа.

Без да имам контрол над емоциите.

Защото имам хиляди страхове.

Хиляди болки, които не искам да чувствам отново.

Затварям пътят към сърцето си.

Отново заради страхове и безброй въпроси.

Ами ако отново ме заболи, ами ако и сега почувствам същата болка?

Толкова много ако, а толкова малко време.

[lorasfeelings]

Нека се срещнем по средата.

Там където я има само любовта.

Без празни думи и обещания.

Нека двамата да си държим ръката.

Без единия да бърза. Никой да не изостава.

Защото там е средината.

Някъде където ,,аз и ти” се превръща в ,,ние”

[lorasfeelings]

Да се страхуваш да обичаш. Защото от любовта боли. Колкото и клиширано да звучи. Понякога не можеш да избягаш от мислите си, от силата, която имат над теб. Защото те ти напомнят за старата болка, за самотните дни. Сега ти е добре. Сама. Без никого. Защо ти е някой, който може да те нарани? Да има власт над теб и да те покори. Защо трябва да се доверяваш, отново и после да си плащаш? Сега само се страхуваш, не можеш да обичаш. Не си готова, да се довериш.

[lorasfeelings]

Да допуснеш някого. Не физически, а емоционално. Да се довериш без да се страхуваш дали ще пусне ръката ти. Когато види болката, белезите и раните, които криеш и да ги обикне.

[lorasfeelings]

Помня звездите.

Помня вкуса на устните ти.

Помня очите, които ме гледаха с топлина.

Но помня и сълзите. Хилядите обещания. Всичко, което си мечтахме да бъдем. Всичко, в което вярвахме и после развалихме. Защото сърцето помни, болката и думите. Огънят , който ни държа толкова дълго живи, просто изгасна.

[lorasfeelings]

Вярвах в една любов, която ме държеше жива.

Вярвах, че ще изчезна без нейната искра.

Но успях да съхраня душата си.

И се научих да живея.

Без нея.

[lorasfeelings]

Очакваш да излекува сърцето ти същият човек, който го разби

[lorasfeelings]

[lorasfeelings]

`...И когато бурята свърши, няма да си спомняш как си излязъл от нея, как си успял да оцелееш. Дори няма да си сигурен дали бурята наистина е свършила. Но едно нещо е сигурно! Когато излезеш от бурята, няма да бъдеш същият човек, както когато си влязъл в нея. Да те промени - това е всичко, за което идва твоята буря.`

• Харуки Мураками