#димитровград

[vprki]

Каталог и филм за шейсет годишната на галерия „Петко Чурчулиев"

Градската художествена галерия "Петко Чурчулиев" в Димитровград отбелязва този година своята 60-та годишнина.  Открита е на 24 май 1962 година като художествена сбирка към ГНС. Най-голямо обогатяване на своя фонд галерията има през периода 1974-1991 г. , когато е отдел “Художествен” към градския музей. С протокол №23 от 5 май на Министерството на културата през 1991 г.  Художествената галерия е призната за самостоятелен институт.

По повод годишнината бе представен юбилеен каталог с дизайнер талантливата плакатистка и художничка Люба Томова и документален филм, посветен на галерията в Димитровград с автор-режисьор Славян Костов. Премиерата се състоя на 18 ноември, малко повече от две седмици след като Люба Томова получи Голямата награда на 10-то юбилейно издание на Международното триенале за сценичен плакат на 1 ноември.

Славян Костов, Емилия Стоева и Люба Томова

Важното и ценното е, че Люба е първият български автор, който печели Голямата награда в неговата история, позната и авторитетна в целия свят. За това вълнуващо не само за нея събитие във „въпреки.com” може да прочетете тук. Миналата година тя гостува през юли в галерия „Петко Чурчулиев“ с нейни авторски плакати с изложбата „Асоциално за социалното. Стъпка 2“.

Но да се върнем към Димитровград, наричан някога „градът на мечтите“ и галерията. На представянето на каталога и филма в пространството ѝ, където е експонирана изложба на забележителния художник академик Румен Скорчев (1932-2015), уредникът на галерията Емилия Стоева: “Работата по този проект беше вълнуваща и предизвикателна и продължи година. Благодаря на екипа, с който работихме усърдно. За мен, като нов уредник това бе полезен опит и подробно и в детайли се запознах с фонда на галерията”. Каталогът и филмът се реализират благодарение на спечелен проект по програма „Визуални изкуства 21“ към Национален фонд  „Култура“. В албума е пресъздаден богатият фонд на галерията с неговите автори, събиран през последните шест десетилетия.

От филма - откриването на петото биенале на сценичния плаката в Димитровград

Филмът проследява историята на галерията от нейното създаване до днес. За нея разказват уредници, работили в нея, художници, общественици, граждани с отношение към изкуството. Припомня и за художника и преподавател, чието име носи галерията – Петко Чурчулиев (1942-1995 г.), която от 1998 година по решение на Общинския съвет в града. Припомняме, че през ноември 2020 година се откри негова ретроспективна изложба в галерия „Средец“ на Министерство на културата. Той е роден на 8 юли 1942 г. в пловдивското село с. Искра, но от 1963 г. живее в Димитровград. Учи специалност „Живопис“ във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”. В периода 1963-1967 г. работи в ЦРБ – „Марбас” – Димитровград, като ел. монтьор и заводски художник. Дипломира се през 1971 г. Работи като художник на Градски народен съвет, като уредник на Художествената галерия и преподавател по изобразително изкуство. Бил е член на Ателие на младия художник (АМХ) и член на ръководството на Съюза на българските художници - група „Хасково“. Реализирал е сам и в съавторство с Атанас Яранов, Михалис Гарудис, Владимир Пенев, Кольо Гецов, Георги Стойнев и други над 10 монументални произведения – стенописи, керамични пана, сграфито. През 2001 г. е представена изложба – дарение от семейство Чурчулиеви за ГХГ „Петко Чурчулиев”.

Петко Чурчулиев "Автопортрет"

За художника авторитетният изкуствовед Максимилиан Киров (1930-2003) пише навремето: „Петко Чурчулиев е сравнително по-слабо известен от редица други представители на своето поколение. Но причините за това не трябва да търсим в изявите му като творец, а в неговата чисто човешка скромност. Уединен в своя личен свят, той разкрива в творчеството си една много деликатна творческа художническа чувствителност, намираща израз не само в приглушения като тоналност колорит, но и в умението да види и усети духовната чистота на своите персонажи. Дори когато чувството го кара да подчертае експресивността на пластичния език, живописецът никога не напуска пределите на своята естетическа и емоционална мярка.“

В края на живота си Петко Чурчулиев изявява един много своеобразен възглед за сюрреалистично въздействие на картината, който намира израз в разбирането му за нефигуративно изкуство, защитено авторски на много високо художествено равнище. След като завършва живописния отдел към Великотърновския университет при проф. Васил Стоилов през 1971 г., той живее и твори в Димитровград, където в продължение на пет години е уредник на Градската художествена галерия. Това не му пречи да участва в голям брой окръжни и общонационални изложби. Неговите творби са притежание на НХГ в София и галериите в Димитровград, Шумен, Хасково, Благоевград и на няколко частни колекции в България, Гърция и САЩ. Негови творби участват и в музейната колекция на Петер Лудвиг в град Аахен, Германия. Неговият син Стефан също е художник и през октомври миналата година имаше изложба в столичната галерия „Контраст“ „Натюрмортът“, от пясък. А за баща си каза, тогава: „Целият занаят съм взел от него. Той беше първият ми учител, с него сравнявах всичко. Цялата философия, отношението към живописта е от него.“

От филма - ГХГ "Петко Чурчулиев" в Димитровград

Връщаме се към всичко това, за да подчертаем, че семейство Чурчулиеви за от големите дарители с картини на димитровградската галерия в годините. Значими дарители на галерията през 80-те години са почти всички предприятия в града – ДЗ “Вулкан”, Химическият комбинат Димитровград, Мини “Марбас”, Полиестерният комбинат и др. Дарители са и някои от местните художници. С големи колекции в дарителския фонд са: СБХ, подарил театрални плакати от изданията на Биеналето на българския театрален плакат, провеждано в града (1980 – 1990 г.); Валя Крайшникова, подарила 25 картини от своя баща Асен Крайшников (1911-1987 г.) – първия дипломиран художник и учител в града Семейство Чурчулиеви, дарило 33 картини от художника Петко Чурчулиев (1942-1995 г.) – един от основателите на художественото ядро в града.

Галерията притежава творби от известните български живописци Александър Петров, Борис Данков, Стефан Гацев, Дора Бонева, Лиляна Дичева, Васил Вълев, Веса Василева, Иван Кирков, Николай Майсторов, Атанас Шаренков, Ганчо Карабаджаков и други.

Българската графика е представена с авторите Стоимен Стоилов, Борислав Стоев, Георги Лечев, Захари Каменов, Иван Димов, Тодор Панайотов, Иван Нинов, Анастасия Панайотова, Стоян Стоянов, Христо Нейков.В раздел “Скулптура” са пластиките на Альоша Кафеджийски, Маргарита Пуева, Христо Харалампиев, Снежана Симеонова, Иванка Сокерова, Кирил Матеев, Румяна Русинова. Новосъздаденият раздел “Нови форми” засега е съставен от творби на авторите Недко Солаков, Кирил Прашков, Дан Тенев, Румен Богданов, Кольо Карамфилов, Моника Фишер и Христо Явашев. В галерията са представени и художници от региона.

От ляво на дясно: проф. Божидар Йонов, Юрий Дачев, Люба Томова и проф. Георги Янков

Припомняме и още важни неща за галерията в Димитровград. По повод на 10-то юбилейно издание на Международното триенале на сценичния плакат един от неговите създатели проф. Божидар Йонов сподели: “Началото, все пак не беше в София, а в Димитровград – едно малко представяне на български плакатисти с театрален плакат в града и там дойде идеята то да премине в София и оттам да стане международно.“ Представянето на българския театрален плакат има шест издания в Димитровград. Галерията „Петко Чучурлиев“ е една от малкото в страната, която има отдел Плакат и там се пазят безценни образци. Организаторите на Триеналето са поели ангажимент от всяко да правият колекция от избрани шедьоври и да ги даряват на галерията. Може би именно за това и през май, около датата на откриването на галерията изложбата, която се откри тази година беше наречена "Запазена марка" с куратор доц. Ненко Атанасов, плакатист, преподавател в НХА. Той каза тогава: "Идеята на тази изложба е да събере всички запазени знаци, фирмени надписи, емблеми, лога и марки ,които са създавани за Димитровград и за Хасково в периода началото на 60-те до края на 90-те години, един от най-качествените периоди в българския графичен дизайн".

От филма - жилищна сграда в Димитровград

Много може да се пише за Димитровград, за начина, по който е изграден, обединявайки трите села Раковски, Марийно и Черноконев. На 2 септември 1947 г. с решение, подписано от тогавашния министър-председател и лидер на БРП (к) Георги Димитров, който, в духа на култа към личността на тоталитарните диктатори му дава собственото си име. Димитровград е застроен в типично сталински стил, популярно известен като „сталински барок“. Фасадите от най-ранния социалистически барок често са монументални, с цокли в стил рустика, малки декоративни балкони и тежки полуколони. В града се срещат и сгради, издигнати в по-късния стил на архитектурния модернизъм от 70-те и 80-те години на ХХ в. В младите ни години, когато се налагаше да отиваме в командировка в града си беше потискащо преживяване, но това е друга история… По проекта на Фондация „Въпреки“ „Музеят възможен и невъзможен“, 2019, дискутирахме, вдъхновени от едноименната книга-изследване на доц. Николай Папучиев, преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ с експерти и Димитровград,  където има “Ретроапартамент" от годините на социализма към историческия музей “Пеньо Пенев”.

Кабинет в “Ретроапартамент" към историческия музей “Пеньо Пенев” - Димитровград - снимка личен архив на Николай Папучиев

Тогава авторът каза за „въпреки.com”: „ Може би ние си живеем още в късния социализъм. Нашият бит е като че ли организиран около късния социализъм. Ако се загледаме около това, което хората при ремонти изхвърлят от къщите си, това са мебели от 70-те години. Или от 80-те -  преживели 50, 60 години. Ако щете и манталитетно живеем с този период. Точно защото не се създава критична позиция. А желанието за промяна идва, когато най-напред видиш онова минало, отдалечиш се от него и тогава поемеш в някаква друга посока“. /Целият разговор в контекста на времето не само в България, но и в Централна Европа може да прочетете тук./

Това не е самоцелен цитат, а напомняне за времето, което е било и, в което живеем. Защото галерията е събирала високо художествени творби, в драматичния театър в града „Апостол Карамитев“, когато го имаше се играеха авангардни постановки, дебютираха млади театрали, в Младежкия клуб се обсъждаха книги и филми, недостъпни за широката публика, въпреки. И този великолепен каталог разказва за това и за случилото след него в художествената биография на галерията, на работилите в нея, на сегашните уредници и на самите художници… ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Ненко Атанасов

[safarivik]

☂️ Цена: 1️⃣5️⃣0️⃣0️⃣ рублей. Механизм: автоматический. #Дальнереченск #Данилов #Данков #Дегтярск #Дедовск #Демидов #Дербент #Десногорск #Джанкой #Дзержинск #Дзержинский #Дивногорск #Дигора #Димитровград #Дмитриев #Дмитров #Дмитровск #Дно #Добрянка #Долгопрудный #Долинск #Домодедово #Донецк #Донской #Дорогобуж #Дрезна #Дубна #Дубовка #ДудинкаДуховщицао (at Дивноморское, Пляж) https://www.instagram.com/p/Cj-jiziM1HC/?igshid=NGJjMDIxMWI=

[lamia-amduscias]

Уехали с мужем в Димитровград, на его родную землю. Это город, где деревьев больше, чем людей. Чем больше здесь прибываю, тем больше хочется здесь жить.

[silentangell95]

Ретроспекция на 2023г.

Началото на годината започна с края на ремонта на майчиния апартамент и нанасянето на Анчето там. Беше голяма галимация когато двете ходихме да го чистим.

По някое време се беше появила спукана тръба чиято вода се стичаше към подземния гараж и правеше проблемил. Благодарение на активното участие на Жеко, родителите ми и домоуправителката всичко се оправи сравнително бързо. Жеко по- късно  през годината участва и в отводняването на моя апартамент. Там пък тръбата на пералнята ми се беше спукала и водата беше преминала плочките в кухнята и бе достигнала до половината ми хол. Като беше протекло и в стаята на жената която живее под нас. Нещата леко се разминаха. Ламинатът ми нямаше особенни щети както и жената под нас благодарение на взетите мерки на време. Сега си имам нова пералня. Освен с нова пералня се сдобих и с нов телефон тъй като моя издаде фронта неочаквано. Двете с Анчето след рождения ми ден ходихме до Технополис да го избираме. Толкова много му се радвам на моя нов Samsung. Поднових си и личната карта. До тук с новите придобивки.  С нашите бяхме решили да ходим до Планетум да гледаме нещо но се разминаха нещата. Иначе пак си обикаляхме с тях по най- различни заведения, места и събития. Както тримата така и с Анчето. Двете с нея пък посетихме няколко много готин нови заведения. Сама почти не съм обикаляла никъде. Баща ми имаше юбилей и вуйчови ни дойдоха на гости. Вуйна по- късно през годината и тя имаше юбилей и ходихме пък при тях на гости в Димитровград. Пак изкарахме късмет, че имаше директен влак до там. На празненството също присъстваха и братът на вуйна заедно със съпругата му и голямата им дъщеря Тончето. С нея не бяхме се виждали от доста години и бях много щастлива да я видя и да си поговорим. Калина ме покани на моминското и парти и да и бъда шаферка. За първи път присъствах на моминско парти и бях шаферка. Това беше и първата ми самостоятелна сватба без родителите ми. Моминското беше в Созопол с една нощувка. Запознах се с нови момичета. Цял следобед бяхме на плажен бар а след това се настанихме в хотела. Той беше много хубав. Пълен с руснаци. Бяхме в една стая с Анчето. Басейнът беше страхотен. Цяла вечер докато другите бяха на бар аз плувах под звездното небе. Беше прекрасно изживяване. Нещо което бях гледала по филмите и не мислех, че ще ми се случи. Сватбата също мина добре и ми хареса мястото на бракосъчетанието и ресторанта. Най- якото е, че хванах букета. Такава гордост и щастие ме изпълниха все едно са ми подарили имение. Тази година успях на два пъти да хвана дерматит на очите. Голяма изненада беше като се събудих и едва си отворих очите тъй като бяха станали на понички. Благодарение на лечението с Алергозан хапчета и мазило ми се оправи положението. Другото интересно беше, че фотосесията която правих миналата година ми беше публикувана в модното списание Marika. Отново изпълнена мечта и това се случва преди рождения ми ден. Също така си и получих сертификатът за завършен моделски курс. Успях през годината да се видя най- накрая с Ру. Беше вълнуващо да се видим след толкова много години. С Ивка една от близначките също се видяхме. Росито пък през това време беше беше бременна и роди. С Викито не успяхме да се видим. На Филип пък оставях Реми като пътувах за някъде. Реми направи една годинка. Психоложката ми пък в края на лятото излезе в майчинство и временно сме замразили нещата там. Спрямо разкази и дневници също съм замразила нещата. Годината приключи с изборите за кмет на които гласувах. Май, май това беше всичко най- важно от миналата година. Никак не е минала зле като гледам. Да видим 2024г какво ще ми донесе.

[rockthenighteu]

Конкурент ще представят новия си албум в Sofia Live Club

[orleff]

Конкурент ще представят новия си албум в Sofia Live Club

[magdalenagigova]

За първи път в България жена с трансплантиран черен дроб стана майка

За първи път в България жена с трансплантиран черен дроб стана майка 29-годишната дама роди по естествен път здраво момиченце в „Майчин дом“ За първи път в България жена с трансплантиран черен дроб стана майка Животът на 29-годишната Петя Йорданова от Димитровград е низ от чудеса. Две години след успешна трансплантация на черен дроб, на празника на Свети Мина – чудотворец и покровител на…

[poulsenhurley95]

заказать создание сайтов

Продающий одностраничник

Сайт компании (корпоративный сайт)

Возможность привлечения посетителей из соцсетей

Выполнение оговоренных сроков

Дополнительный источник дохода

«Всё кончилось 21 августа. Для этого была принята «Государственная программа коммерческих телекоммуникаций», которую оплатило правительство Силаева. За три дня путча „Релком“ передал 46 000 новостных сообщений из Москвы в другие города Союза и по всему миру». Были созданы узлы в Москве, Воронеже, Петербурге и Туле, но к 1993 году в компании также произошёл раскол (породивший несколько отдельных региональных сетей). По словам инженера НИЦЭВТ/ИАП АН И. В эти же годы в регионах России фрагменты Рунета и региональные ISP-компании создавали: Бармин Владимир (Ульяновск, «СимТел»), Вахонин Сергей (Екатеринбург, «КОРУС»), Вовк Сергей (Димитровград, «Системотехника»), Ермолаев Александр (Ижевск, «Марк-ИТТ»), Лещенко Александр (Тольятти, «АвтоВАЗ»), Лисовский Анатолий (Набережные Челны, «КамАЗ»). Вся эта деятельность сталкивалась с проблемами совместимости разного ПО для разных ОС при установлении связи и передаче электронной почты - «пользователи последней мили» тяготели к MS-DOS, в то время как узловые почтовые серверы могли работать только на UNIX. Первыми участниками телеком-рынка РФ тех лет называются компании Demos Plus, Techno, GlasNet, SovAm Teleport, EUnet/Relcom, X-Atom, FREEnet.

Копирайтинг, рерайтинг, написание продающих текстов

Произвести верстку

Постоянное сопровождение проекта

Создание логотипа

Привлечение новых клиентов

Получение большего количества заявок

Реклама товаров и услуг

Коммерсантъ (13 мая 1998). Дата обращения: 2 апреля 2022. Архивировано 4 апреля 2022 года. ↑ Источник (неопр.). Дата обращения: 1 мая 2019. Архивировано из оригинала 14 августа 2019 года. ↑ Источник (неопр.). Дата обращения: 1 мая 2019. Архивировано из оригинала 14 августа 2019 года. ↑ И даже по-русски можно? Дата обращения: 14 ноября 2012. Архивировано 13 августа 2011 года. ↑ Яндекс исследовал русскоязычную блогосферу Архивировано 12 августа 2007 года. ↑ Пионер русского ЖЖ Роман Лейбов ушёл из Фейсбука из-за ущемления свободы слова - Викиновости (рус.). ↑ Айфон в кармане ватника: Как Рунет потерял свободу (рус.). Дата обращения: 2 апреля 2022. Архивировано 22 июня 2022 года. The Village. Дата обращения: 2 апреля 2022. Архивировано 13 мая 2022 года. ↑ 1 2 Р. И. А. Новости. История развития российского Интернета. Справка (рус.). РИА Новости (20110919T1152). Дата обращения: 2 апреля 2022. Архивировано 2 апреля 2022 года. ↑ ÍÎÏ | Àâòîðñêèå ñòàòüè | À.

На этом этапе задается поведение, интерактив сайта - формы подписки и обратной связи, корзина товаров, форма регистрации и заказа товаров, вся поддержка клиента вашего сайта. Для каталога товаров, услуг, в том числе и интернет-магазина, важный пункт - синхронизация товаров, остатков, цен, заказов с товароучетной системой, системами доставки и онлайн-оплаты. Интеграция с этими системами и выполняется на этом этапе. Для запуска сайта необходимо внести информацию о компании, услугах и товарах, контактах - всем том, без чего сайт не будет эффективно работать. На этом этапе проверяется весь функционал сайта - работа форм обратной связи и подписки, регистрации и заказа товаров, правильное отображение сайта на различных устройствах, выявляются и исправляются ошибки. Классическая разработка сайта предусматривает наполнение сайта демонстрационным контентом. Готовый сайт мы переносим на ваш хостинг, передаем вам права на управление доменом и доступ к сайту, а также инструкцию по администрированию и наполнению сайта. Мы можем дополнительно предложить вам как написание контента, перевод контента на иностранные языки, так и полное наполнение сайта контентом. При необходимости, мы окажем помощь в подборе домена и хостинговой компании.

Дата обращения: 2 апреля 2022. Архивировано 2 апреля 2022 года. ↑ Свыше трети россиян вышли в интернет (рус.). ↑ В Рунете насчитали 160 миллионов почтовых ящиков (рус.). Дата обращения: 14 ноября 2012. Архивировано из оригинала 21 октября 2012 года. ↑ Месячная аудитория Рунета достигла 40 млн пользователей (неопр.). ↑ В России заработал первый кириллический домен .рф (неопр.). ↑ Статистика доменных имен в домене .РФ (рус.). Дата https://clashofcryptos.trade/wiki/Web : 14 ноября 2012. Архивировано 16 мая 2010 года. Технический центр «Интернет» (7 октября 2010 года). Дата обращения: 7 октября 2010. Архивировано 31 мая 2010 года. ↑ Открытые и уникальные Эксперты Гарвардского университета нарисовали карту российской блогосферы (рус.). ↑ В кирилличной зоне .РФ зарегистрировано 500 тыс. ↑ Медведев раздал поручения по итогам беседы с лидерами Рунета (рус.). ↑ Россия вышла на первое место в Европе по числу интернетчиков (рус.). 26 сентября 2010). Дата обращения: 2 апреля 2022. Архивировано 26 сентября 2010 года. ↑ Дворкович оценил вклад Рунета в ВВП (рус.). ↑ Половина россиян вышла в интернет (рус.).

[russianjw]

РОССИЯ

Дело Скворцова и др. в Таганроге

Моисеенко Владимир

Обновлено: 29 ноября 2023 г.

ФИО: Моисеенко Владимир Павлович

Дата рождения: 7 октября 1970 г.

Текущий статус в уголовном деле: осужденный

Статьи УК РФ: 282.2 (1)

Провел под стражей: 398 дней в СИЗО, 99 дней в колонии

Приговор: наказание в виде 6 лет лишения свободы с отбыванием в исправительной колонии общего режима, с лишением права заниматься деятельностью, связанной с руководством и участием в работе общественных и религиозных организаций сроком на 2 года, с ограничением свободы сроком на 1 год

Текущее местонахождение: исправительная колония № 3 по Ульяновской области

Адрес для корреспонденции: Моисеенко Владимиру Павловичу, ИК № 3 по Ульяновской области, ул. Осипенко, 22, г. Димитровград, Ульяновская область, 433510

Письма поддержки можно направлять обычной почтой или через систему «ФСИН-письмо». Для оплаты писем картой иностранного банка воспользуйтесь сервисом Prisonmail.

Примечание: в письмах нельзя обсуждать темы, связанные с уголовным преследованием; письма на языках помимо русского не пропускаются.

Биография

О Владимире Моисеенко друзья отзываются как о добром, внимательном, глубоко верующем человеке, всегда готовом прийти на помощь. Тем не менее ему дважды пришлось столкнуться с преследованием за свои убеждения: в 2011 году (позднее обвинительный приговор был обжалован в Европейском суде по правам человека) и в 2021. Подтверждает ли история жизни Владимира его «экстремистские» наклонности, выявленные судом?

Владимир Моисеенко родился в октябре 1970 года в Таганроге Ростовской области. Он был единственным ребенком в семье. Его родителей уже нет в живых. В юные годы Владимир серьезно занимался футболом, участвовал в соревнованиях. Став старше, полюбил играть в бильярд.

После школы Владимир отучился в ПТУ на наладчика автоматических линий. В последующие годы он работал станочником, сварщиком, мастером участка, а также трудился в строительной сфере. Коллеги характеризуют его как ответственного, трудолюбивого, сдержанного и надежного человека.

Свидетелем Иеговы Владимир стал в 2009 году. До этого он долгое время находился в поиске истины, и, когда начал изучать Библию со Свидетелями Иеговы, был впечатлен силой и мудростью Бога, с помощью которых он осуществляет свою власть. Еще Владимира привлекла любовь, которую Свидетели Иеговы проявляли к нему, а также их достойное поведение.

У Владимира есть дочь и внучка. Друзья и родственники шокированы тем, что этого мирного, доброго и порядочного человека отправили за решетку только из-за веры в Бога.

Краткая история дела

Александр Скворцов — один из осужденных по громкому «Делу 16-ти». Вскоре после того, как верующий полностью отбыл срок наказания, силовики провели обыск в его доме. Полгода спустя, в декабре 2021 года, обыски прошли уже у 30 жителей Таганрога. Александра увезли на допрос и арестовали. В марте 2022 года Валерий Тибий также стал фигурантом уголовного дела. Его отправили за решетку, несмотря на серьезное заболевание. Третий фигурант дела, Владимир Моисеенко, оказался в СИЗО в июле того же года. Всех троих следователи обвинили в организации деятельности экстремистской организации. Дело поступило в суд в ноябре 2022 года. Во время слушаний выяснилось, что ФСБ вела за ними наблюдение с 2016 года, а внедренный агент записывал разговоры о Библии с верующими. В июне 2023 года Скворцова и Моисеенко приговорили к 7 и 6 годам колонии соответственно, а Тибия — к 6 годам условно. Апелляция утвердила это решение.

Сводка по делу

Регион:

Ростовская область

Населенный пункт:

Таганрог

В чем подозревается:

«организовал деятельность религиозной организации МРО Свидетелей Иеговы „Таганрог“, признанной экстремистской и ликвидированной» еще в 2009 году.

Номер уголовного дела:

12102600017000087

Возбуждено:

7 декабря 2021 г.

Текущая стадия дела:

приговор вступил в силу

Расследует:

СО по городу Таганрогу СУ СК РФ по Ростовской области

Статьи УК РФ:

282.2 (1)

Номер дела в суде:

1-43/2023 (1-829/2022)

Суд первой инстанции:

Таганрогский городской суд Ростовской области

Судья суда первой инстанции:

Георгий Серебряников

[gorky-gorod]

Нижегородские медики стали лауреатами конкурса «Мисс совершенство 2023»

Нижегородские медики стали лауреатами конкурса «Мисс совершенство 2023», сообщает пресс-служба ПОМЦ ФМБА. Они участвовали в конкурсе профессионального мастерства среди медсестре учреждений ФМБА РФ в ПФО. Мероприятие было приурочено к Дню медицинского работника и Всемирному дню медсестры. В этом году в конкурсе участвовали медики из Нижегородской, Ивановской, Ульяновской области, Республики Чувашии и города Саров. Среди заданий конкурса были дефиле и видеовизитка. Проверка теоретических и практических знаний проходила в нескольких форматах. Участники конкурса продемонстрировали знание строения и функционирования человеческого тела, симптомов заболеваний, применения медицинских препаратов, медицинской этики, прикладных навыков медицинской сестры. Также конкурсантам необходимо было выявить несоответствия в поведении медперсонала, показанные в кинофрагментах, и продемонстрировать практические навыки по оказанию неотложной помощи в ходе театрализованной постановки. В итоге медсестра процедурного кабинета нижегородской поликлиники №4 ПОМЦ ФМБА Юлия Тумановская заняла второе место в конкурсе, а медсестра педиатрического отделения саровской детской поликлиники клинической больницы №50 Вера Куликова — третье. Первое место досталось медику из города Димитровград.

[viduyawhokumi]

Димитровград купить МДМА

Гарантии! Качество! Отзывы!

▼ Наши контакты (Telegram): ▼

>>>✅ НАПИСАТЬ ОПЕРАТОРУ В ТЕЛЕГРАМ (ЖМИ СЮДА)✅<<<

= = = = = = = = = = = = = = = = = ВНИМАНИЕ !!! ⛔ ИСПОЛЬЗУЙТЕ ВПН, ЕСЛИ ССЫЛКА НЕ ОТКРЫВАЕТСЯ! ⛔ Димитровград купить МДМА ⛔ В Телеграм переходить только по ССЫЛКЕ что ВЫШЕ! В поиске НАС НЕТ там только фейки!

[vprki]

Забележителният проф. Божидар Йонов бе удостоен с Доктор хонорис кауза на НХА

Заслугите на проф. Йонов към Националната художествена академия и към съвременната българска визуална култура са дългогодишни, многобройни и разностранни. Творческият му път е олицетворение на динамиката и духа на художествените процеси не само в НХА, а и в изкуството от втората половина на 20 век до днес. Написа за „въпреки.com” Албена Спасова, преподавател в НХА, съосновател на Международното триенале на сценичния плакат.

На 15 април 2024 година на официална церемония проф. Божидар Йонов, един от  доайените на НХА бе удостоен с почетното звание Доктор хонорис кауза на Художествената академия.

Това e повод да припомним неговото категоричното и разнолико творческо присъствие в различни сфери на визуалното, както и  да разговаряме за ролята на художника в съвременната културна ситуация.

Божидар Йонов и Павел Койчев

Завършил „Декоративно-монументална живопис” при проф.  Георги Богданов, Божидар Йонов допринася за развитието на монументалното изкуство, използвайки различни изразни и пластични средства. Паралелно с това е един от най-активните автори в полето на пространствения, наречен по-късно рекламен дизайн, с многобройни реализации в някои от най-големите международни изложения в: Монреал, Токио, Дамаск, Хановер, Бърно и други. Същевременно в продължение на 13 сезона неговите стилни и силни плакати формират визуалната идентичност на Театър „София”.

Не случайно в биографията му откриваме български и международни отличия за постиженията му в различните сфери на изкуство в които работи като: емайл – наградата от международното биенале в Кечкемет, Унгария; плакат -  златен медал за туристически плакат - Торино, Италия, втора награда от Международен конкурс за плакат, организиран от ООН на тема "Правата на човека" – Страсбург, дипломи от биеналетата във Варшава и Лахти, множество награди от биеналето на българския театрален плакат в Димитровград; реклама - сребърен медал за графичен дизайн на календар от 4-то Международно биенале – Бърно, Чехия; голямата награда за календар на изложението ПринтКом, Международен панаир – Пловдив и др. Носител е на Годишната награда на СБХ „Александър Жендов” за приложна графика и на „Златно перо”. Организирал е и редица самостоятелни изложби, някои от които в: Грийнсбъро, САЩ, Берлин, Виена, Копенхаген, Москва, София, като най-внушителната  от тях - „Три посоки” се състоя в галерия „Академия”.

Божидар Йонов

Водеща фигури в специалността „Рекламен дизайн”, където преподава до 2023 година, той е заемал и различни академични длъжности от  ръководител на катедра до декан на Факултета по приложни изкуства и дизайн и ректор.

Периодът (2003 - 2007), в който проф. Йонов е ректор на НХА се отличава с градивност и утвърждаване на значимостта на институцията в национален и международен план. Неговите специални заслуги за сключването на договора със Сите Ентернасионал де`з ар – Париж; за изграждане на галерия „Академия” продължават да дават плодове, а силното начало с поредицата от знакови изложби е благодатна основа за днешния авторитет на галерията. Времето ни прави свидетели на това колко продуктивни и перспективни са идеите, започнали тогава – разширяване и модернизиране на сградния фонд на НХА, представяне на външни изложби, тясно и ползотворно взаимодействие със значими институции, медии и прочие.

Във всички областти, в които твори Божидар Йонов, оставя трайни следи – негово дело са най-мащабните екстериорни и интериорни произведения от емайл у нас,  а плакатите му за над 120 представления на театър София са знакови и определящи за стила на театъра в продължение на десетилетия - пример за устойчива графична естетика, създадена в симбиоза с реалната културна ситуация и допринасяща за нейното цялостно облагородяване.

Един от съоснователите на Международното триенале на сценичния плакат и негов председател от 2016 година до днес, Б. Йонов има принос за това тази инициатива да се превърне в утвърдена международна институция, събрала „цвета” на световния плакат и практически единствената платформа с подобен мащаб и обхват, отворена  за стотици българските артисти от няколко поколения. Триеналето продължава да променя представите за локална и интернационална сцена и периодично става причина в София да гостуват някои от най-влиятелните фигури от света на плаката: Валдемар Швежи,  Ален ле Кернек,  Жоао Машадо, Шигео Фукуда, Алън Флетчър, Сусумо Ендо, Стасис Ейдригевичус, Владислав Плута, Ищван Орос, Кари Пиппо и много други -  всички, изнесли незабравими публични лекции в НХА.

Проф. Божидар Йонов при връчване на почетното звание от ректора проф. Георги Янков

Без аналог в българската практика от последните 30 години, в Триеналето рамо до рамо се изявяват студенти и професори; едни от най-големите майстори на плаката и дебютанти, на които тепърва им предстои да обновяват изкуството на плаката. Съавтор и съучастник в най-успешните проекти на Триеналето, проф. Йонов  е неизменна част от неговата впечатляваща културна география, разпростираща се в България и по света: Аахен, Базел, Берлин, Братислава, Брюксел, Будапеща, Бургас, Бусан, Варна, Варшава, Вашингтон, Виена, Габрово, Димитровград, Женева, Колорадо, Краков, Лондон, Люксембург, Мадрид, Мексико, Москва, Ниш, Ню Йорк, Париж, Плевен, Пловдив, Прага, Прищина, Самоков, Сеул, Скопие, Сливен, Смолян, Созопол, София, Токио, Хелзинки.

Сред приносите на Божидар Йонов е инициативата за ситуиране на плаката в открита среда, обособявайки специални арт зони, чрез които той се връща в своята най-престижна галерия – улицата. Експозиционните конструкции и десетките изложби на места като площад Славейков, фасадата на НМА в София, кейовата стена на пристанище Бургас, металната и в последствие каменната ограда на художествената галерия в Созопол по време на фестивала Аполония, оградите на няколко училища в страната са показателни за мащаба и енергията на тази част от дейността му.

Божидар Йонов "Рибна пирамида", акварел

Неуморен експериментатор и днес проф. Йонов продължава да работи емайл, плакат, акварел, компютърно генериран дизайн, да създава експозиционни пространства и да е пример за професионализъм, новаторство и отговорност сред колегията и новите поколения, с които ще остане свързан както с педагогическата си, така и със своята творческа дейност.

Коментарите му върху някои актуални процеси и паралелите с миналото, повдигат интересни въпроси относно ролята на художника, на художественото образование и на публичното изкуство.

Проф. Божидар Йонов

В следваща публикация при нас ще публикуваме изключително интересния разговор между проф. Йонов и Албена Спасова, в който се разкрива дори и в личен план творецът. Винаги сме били щастливи да разказваме и се срещаме с него по различни поводи. ≈

Текст: Албена Спасова

Снимки: Стефан Марков и личен архив

[safarivik]

Рюкзак. Цена: 4️⃣9️⃣0️⃣0️⃣ рублей. Количество отделений: 2️⃣. Материал подклады: текстиль. Качество: натуральная кожа 💯%. Особенности: большой внешний карман. Карманы: -Внутренний на молнии; -Внутренний открытый; -Наружный. Вид застежки: молния. Габариты (ВxШxГ) см: 3️⃣0️⃣*2️⃣6️⃣*1️⃣2️⃣ Цвет: чёрный 🖤. #Дальнереченск #Данилов #Данков #Дегтярск #Дедовск #Демидов #Дербент #Десногорск #Джанкой #Дзержинск #Дзержинский #Дивногорск #Дигора #Димитровград #Дмитриев #Дмитров #Дмитровск #Дно #Добрянка #Долгопрудный #Долинск #Домодедово #Донецк #Донской #Дорогобуж #Дрезна #Дубна #Дубовка #ДудинкаДуховщицао (at Kislovodsk) https://www.instagram.com/p/CjTprIOM5ic/?igshid=NGJjMDIxMWI=

[silentangell95]

Ретроспекция на 2022г. 1 част

В началото на годината още върлуваше Ковида. Магазините, заведенията и моловете работеха но се изискваше да притежаваш Зелен сертификат . Той се издаваше само  на  преболедували и ваксинирани хора. Майка ми имаше такъв сертификат след като го беше прекарала. За тези неща се сетих защото Филип ме беше поканил за рождения си ден на заведение и не можеше никъде да седнем. С него на всеки голям празник излязохме да се разхождаме и той ми правеше подаръци и ми подаряваше цветя. Заведе ме и на много нови места като Зоологическата градина и о. Света Анастасия. Също така и с много нови снимки се сдобих направени от него. Нашето приятелство го сложих в застой в край на май месец. Последния път се видяхме с него като го почерпих за рождения ми ден . С Анчето също доста си ходихме на гости, обикаляхме, ходихме по молове и магазини. Отидохме с нея до Солниците и Jumbo. Най- интересното беше на връх рождения ми ден като ме заведе в Долно Езерово за да посетим една гледачка там (нищо не позна булката). Върхът на сладоледа беше като ме придружи да отидем на Teen Boom Fest-а. През цялата  година много исках да видя Fyre на живо и ето,че благодарение на този фест успях. Беше умопомрачително тогава. Бяхме си намерили хубави места откъдето се вижда прекрасно сцената. Подгряването на Dj Theo беше олицетворение на така бленуваното от мен Hip Hop парти на което да се разбиваш до сутринта а не да ти е скучно. Vitezz също успях да го видя. Няма как да не спомена другите които излязоха на сцената нея вечер а именно: GOCATA, V:rgo и Emil TRF. Които ми бяха не по- малко интересни да ги видя. Посетих няколко нейни концерта с хорът в който пее. Ходих и на участието  на Коледната сцена на Тройката. Присъствах и на един от нейните часове по кормуване. Повози ме с учебната кола малко. С Калито главно се виждаме по рожденните ни дни. От както завършихме колежа рядко се виждаме двете пък какво остава да се съберем трите с Анчето. Открих Ру в instagram и с нея си  подновихме отношенията. Не бяхме си комуникирали от както завършихме гимназия и тя си изтри профилите във всички соц. мрежи.  Стоян ме изненада с прибирането си от Америка. Не бяхме се виждали с него близо 5 години. От последното му идване в България. С моите братовчедки близначки Деси и Ивка също се видяхме отвъд срещите с родителите ни които правим всяко лято. Дори ми идваха на гости. Също така си и пишем. Росито пък я засичах няколко пъти като съм се разхождала. Така и не можахме да си организираме среща.  С Викито също се видяхме. С наще пък ходихме до Димитровград и до Каратли. Показах им нови  места в Бургас където не бяха стъпвали до сега. Определено посетихме  доста  заведения къде познати къде не . Наблюдавахме и продължаващия ремонт на апартамента на майка. Да не ��абравяме и аферата с водата на моя апартамент. Наложи се пак да спрат водата даже и журналисти идваха да ни вземат интервю. С майка ходихме на Коледен концерт в Операта. Вуйчови също ни идваха на гости както в Бургас така и в Карнобат.

[prispru]

Полпред президента РФ

Полпред президента РФ в ПФО посетил Димитровград http://vybor-naroda.org/lentanovostey/230753-polpred-prezidenta-rf-v-pfo-posetil-dimitrovgrad.html

[gogels]

Воспитанник марксовского борцовского клуба «Олимп» приняли участие в открытом турнире по борьбе в Димитровграде

Воспитанник марксовского борцовского клуба «Олимп» приняли участие в открытом турнире по борьбе в Димитровграде

Воспитанник марксовского борцовского клуба «Олимп» приняли участие в открытом турнире по греко-римской борьбе в Димитровграде. С 11 по 13 ноября в г. Димитровград прошел открытый турнир по греко-римской борьбе среди юношей. В соревнованиях приняло участие более 300 спортсменов, 42 команды из РФ. Из Саратовской области участвовали 6 команд: г. Саратов, Балаково, Ершов, Новоузенск, Маркс «ЦВР»,…