#лайнар

[knowitsforthekiller]

разумът свисти повтаряйки "не бъди такъв идиот" шото ше предам, подпаля, оскверня и убия всичко постигнато кажизащотрябванякъдевъвменедаимасамозванецкойтодасехранистрагичното иакоонямадрамаза лайнар неблагодарен тойведнагаскачаналовдаосигуримесо преди огнището да е изстинало

[incredible-beast]

Чуждата глупост ума ми ограбва, Не искам да ставам лайнар, ма ше трябва.

[idontneednofuckinhug]

May-Aug 21′ Poetry/Lyrics

Untitled 05 Хората ти казват да я спреш Не виждат ли колко е перфектна Стига опитва се, ще умреш Не знаех, че смъртта е прелестна Колко съвестта ми ще тежи Ако в ръцете ми ти не си Какво ще струва до мен да си Дано не са прави, че вредиш Побързай защото вече виждаш, времето тече, а ти не тичаш Няма нужда да го премисляш, то е твое стига да го искаш Колко болка за еуфория Гърдите свиват от умора В главата ти е утопия Забрави, че има уловка Не мислих, че ще липсва толко Продължавам да искам много Хвана ме като е вече сложно Като трудно вече давам

Untitled 04 И не усещам нищо в ядрото, май съм безсърдечен Чак до молекулите е празно, ако ще съм честен Като кажа, че е наред, лъжа те, не вярвай Няма да съм с рогата напред, сдържан съм, не чакай Животът ми е режисиран от Нортън, илюзия Объркан съм като дете от филм на Бъртън, конфузия И всичко, което докосвам превръща се в прах Прерязвам с думи все едно с ръце ножици роден бях От самота загубен в превода съм, ще отида в Япония Ще снимам реклама и ще си оправя живота И от това главоболие ще си тегля вече куршума Всъщност много просто е, на всички правя услуга За другите съм план Б, ще кажеш, че съм хапче Аз обаче не спасявам животите на хора на двайсе Даже на себе си не помагам За другите внимание не отдававам Може би затова и още сам съм Само те използват, търсят просто изкупление Имат време за теб само докато още е от значение Незначителен, удобен за всички, но не и важен Изразителен, сещате се ако няма какво да каже

Само секунда Наливам, докато няма болка, една и съща песен на колонка Обмислям, малко ли е толкова, това ли всъщност ми е животът Ще го правя до последно, готов ли си, готов ли си, до последно? Треперя, не е лесно, признание, ако в Инста те търсят често Всичко на моите рамене, светът е кръгъл и неудобен е Нищо не мога от безсъние, като не гледам виждам безличните Нова мацка, давам й до безумие, тя ми казва обичам те Няма емоция, дълго мълчание, поредна лъжа, разкарай се Самота от 16, правих се на луд но съм тук Наиграх се с глупости, не ме определя никой друг Вече съм чук, вече търся нещо, но все още търся какво Мечти за плоча в клуб Перо, изморен търча, но защо Посетих го на края му, на душата му молбата чух Нямам мир, имам задух, толкова пиян, че нямам слух Чувам само празен звук, дай усмивка за клуба Влезнах едва за секунда, тръгнах си с целувка, ха

Лято Толкова ми е добре Дай ми още едно със лед Понякога то ми лафи И понякога му лафя и аз, Понякога.. не не, няма

Казвай, копеле изчезвам Копеле, като Раул се чувствам Краен, лазещ, търсещ светлината Намиращ пещерата Кажи ми, че съм като Дженкинс Че съм свеж и пресен, готин Дарба, с думите злощастна Философстване не надраснах

Слънце, заедно бяхме Джази Заедно бяхме Бел, тръпки Все се омайвах, май се урочасах, Всичко със причина Синдерела, как ли ме остави? Не бяхме ли до края? Деба, животът ме обърква Аз ще го поправя, вярвай

Знаеш, че ми е добре Дай ми още едно със лед Понякога то ми лафи И понякога му лафя, ха Понякога.. ъммм Виж

Специален, Яхуе ме обича, А Буда ми прощава Тук съм на всички да разкажа Какво Големият ми показа Малка нимфа от морето Тръгна и ми взе сърцето, празно Колко пък още да се моля Точно аз не вярвам в Бога, Дали Раят не е безплатен Билетът ми не е златен

Слънце, заедно бяхме Джази Заедно бяхме Бел, тръпки Все се омайвах, май се урочасах, Всичко със причина Синдерела, как ли ме остави? Не бяхме ли до края? Деба, Животът ме обърква Аз ще го поправя, вярвай

Знаеш, че ми е добре Дай ми още едно със лед Понякога то ми лафи И понякога му лафя, ха Понякога.. ъммм

В какво да вярвам Защо живеем в лъжа? Погледни ме и кажи „не е така“ И защо се правим на деца? Нима ще кажеш, че греша Ммм, с поглед само се разбираме Защо трябва емоции да подбираме Всичко е на база неуважение Но око в око се правим, че няма значение? Не ви ли писва, виждам само лоши погледи Докога ще се правим на светци Имам истории, но кой иска да разбере За пореден тип, който мисли за въже Разказвачът слага пороци на пиедестал Без да покаже, че себе си е жертвал Често ми казват „В миналото си грешал Това е моментът ти, не бъди провал“ Нещата винаги обаче до това опират, че никой за демоните си не комуникира Моля се там отгоре да спра да се проклинам, двайсет и пет да успея да достигна

Питам от години „Къде е любовта?“ Няма отговор, само ми дават пара Не говорим за травмите си като деца От малък се крия в моята глава И майка ми не спира да се притеснява Че черна дупка отвътре ме изяжда Истории за безкрая разказвам С думите за паднали ангели натоварвам Как се обяснява какво е да се бориш със самота И че за утре нямаш яснота Всеки ден се крия в работa Помогни, понякога имам нужда от малко насока И напоследък вече губя си ума Давам размисъл над всяка идея безумна И защо ми се обажда само като има нужда? Какво всъщност вече си струва?

Виж, пия прекалено често, проблемните навици на девет седем Визия, че ще си тръгна рано общо взето, затова ли съм комплексен Обясняващ, че не търся кучка, но погледа винаги насочен към тях Не съм известен с това, че слушам, но сякаш три живота преживях Знам разни пичове, които се правят на мъдри Само в думите са първи Направени от полиестер и шушляк Модерни и будни, но хъркат Нямате нищо освен мечти Но на лично обичате да давате съвети? Винаги казващи, че редя много Зад гърба ми често кълнещи Някакви хора си мислят, че ми пука за нещата, за които им пука Не казват нищо адекватно, спри да обясняваш, умирам от скука Без повече неща казани за внимание Писва ми от това негативно влияние Без повече неща казани за внимание Писва ми от това негативно влияние

Бегай От малък само майка ми вярваше За моята дарба само тя на хората казваше Преди всяка кучка искаща пачка и Преди поредния лайнар очакващ награда (чек чек) Преди всички путки, играещи си с нашите чувства Следвай ѝ устните, играе си с думите, дали пък ѝ пука Вярвай ми, момчето го прави В живота заварчик е, създавал е сплави, ще го поправи Аз съм непобедим, викай ми Адесаня Просто не грешим, телец, не пипай рогата Не съм на Земята, ще ме намериш на Марс Ще те мина с метлата като недоизпушен фас (свивай) При звука на моя глас, вечно си плах (тегав) Обясни пак, мънкаш, нищо не разбрах (тегав) Аз се опитвам да съм кат Боро – да мога да черпя доволно Брат, имам, само виж колко Изливам си душата на листите, не се съмнявай в мислите От чаши бъркащ си римите, вечер не съм сред живите Знаеш ли на кого въпроси си задавал? Как ще си прав, прост си, аз съм ти даскал Момче, всички твои грешки аз съм задрасквал Дължиш ми успехите, за които си чакал