#минимализъм бг

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Културата не може да загине заради един вирус, макар и Корона…

Винаги сме смятали, че когато има криза в обществото и културата е подвластна на него, това е и шанс за нея. В случая заради Корона вируса са отменени редица важни културни събития, свързани с голямо присъствие на хора. Но пък има и други, които са свързани с културата, но не изискват масово присъствие на публика. Такива са някои изложби, а и - четете книги. А гледайте и концерти, които се излъчват по някои телевизионни канали, включително и в сайта на Софийска филхармония.

Европейската и световна култура е преживяла войни и епидемии и е оц��ляла. В случая не става дума чак за това. Но може би имаме пореден шанс да се огледаме не само като общество, но и да се замислим за нашия път и обкръжение. А какво по-добро от това е да се докоснем до изкуството. И то в усамотение – без публика, която се смее и ръкопляска в някои спектакли за щяло и нещяло /?!/. А шансът е точно в изложбите и книгите. Галериите ще функционират без откривания, а книгите всеки може да си прочете и вкъщи. По телевизора освен тъпи шоута и реклами, има и смислени програми и концерти. А в изложбите всеки може да остане сам със себе си.

Колкото до младите, все повече те работят интерактивно, включително и с обучението си в престижни университети. Може би това е бъдещето и в изкуството, и в културата. Не, че не трябва да има и публични спектакли, концерти  и кинопокази, но това трябва да са изключения. С присъствие на изключителни артисти и изпълнители. Въпросът е защо трябва да гледаш „на живо” в родна интерпретация световни мюзикъли и спектакли, които можеш да видиш в оригинал по мрежата… Но въпросът с художниците е различен. Там имаме постижения и то в оригинал. Които могат да спорят без да са епигони със световните постижения. Една от тези изложби е „Минимализъм BG” в обновената галерия на Съюза на българските художници на ул. „Шипка” 6, Зала A в София. Куратори са Красимир Русев и Румен Жеков.

Любен Генов при откриването на изложбата

А ето и думите на художника Любен Генов, председател на СБХ, при откриването на изложбата. При това искаме да отбележим, че освен прекрасен художник се оказва, че Любен Генов е задълбочен познавач на това направление. Ето какво каза: „Изложбата „Минимализъм BG” беше представена в изложбени зали „Рафаел Михайлов“ във Велико Търново и в зала „2019“ в Пловдив през 2019 година. Мащабният проект - изложба „Минимализъм BG” се фокусира върху значим сегмент от широката панорама на новата българска живопис. Изложба, която представя и остойностява творческите усилия и открития на десетки художници, работещи последователно и съсредоточено в трудната недефинирана територия на крайно абстрахиране, редукционизъм и радикално освобождаване от всяка описателност на образа…“ – това са част от думите на Станислав Памукчиев в анонса на изложбата”.

Станислав Памукчиев

И още: „Минимализмът възниква в граничните пространства, очертаващи прехода от модернизма към съвременното изкуство и е дефиниран едва в средата на 60-те години на 20 век, макар едни от най-ярките образци на минималист��чното изкуство да са се появили (в друг контекст) десетилетия по-рано, като забележителна и значима част от творчеството на художници като Казимир Малевич (напр. „Черен квадрат“, 1923 и др.), Пийт Мондриан (напр. „Табло 1“, 1921и др.) и Константин Бранкузи (напр. „EndlessColumn“ version I, 1918…). Проявен в почти всички сфери на изкуството минимализмът като термин в изобразителното изкуство се свързва и с есето, написано през 1965 от британския философ Ричард Уолхайм, който разсъждава върху минималното усилие на ръката, упражнявано от някои съвременни художници. Макар че той коментира най-вече неща, като цветните полета в картините на Ед Рейнхард и редимейд скулптурите на Марсел Дюшан, етикетът минимализъм започва да се прилага, като първоначално се отнася основно към творчеството на група американски скулптори, работещи в Ню Йорк през 60-те години: Карл Андре, Дан Флавин, Доналд Джъд, Сол Люит, Робърт Морис, Ричард Сера…

Любен Генов

Когато трябва да се дефинира понятие и да се определи същността му, единият от пътищата минава през диференцирането, отсяването, разграничаването и свеждане до минимум на характеристиките. В средата на 60-те години нещо подобно става при опита за назоваването на минималистичното изкуство. Странното е, че в търсенето на конкретност на дефиницията, отнесена тогава към творчеството на определени автори, определянето на понятието едновременно сякаш го и лишава от смисъла му, като някакъв парадокс на назоваването на нещата. Странното е и това, че до налагането му, до утвърждаването му, а и впоследствие, понятието преминава и през противореч��востта на самоидентифицирането, субективността и нееднозначността при възприемането, както и през моменти на разграничаване и дистанциране.

Петър Дочев

В хода на своето еманципиране наложилото се понятие разширява границите си и те се размиват… Въпреки, че дефинирането на минималистичното изкуство става през творчеството на определени артисти, работещи основно в областта на скулптурата и то в опити да я извадят от стандартите, инспирациите им идват най-вече от живописта и автори съвременници, като например Франк Стела и Марк Ротко, а в по-малка степен от образци на по-ранните и достатъчно красноречиви минималистични тенденции, от времето (на Малевич и Бранкузи), когато още не са назовани…

Кольо Карамфилов

Интересно е и това, че едни явления в изкуството се раждат като противопоставяне, като контрапункт на създаденото до момента, като негово отричане, но и много често, като естествено продължение на едни търсения и процесът на тяхното обективно „избистряне“ (на фона на цялото) или в субективен план по линията на собственото движение и индивидуално творческо развитие.

Магда Абазова

Във визуалните изкуства водеща (според мен) роля има формата, защото, добре изведена, тя има силата да съществува независимо от своето съдържание и смисъл. Съдържанието, което някои автори се опитват да н�� внушат, без постигната категоричност на формата, само по себе си остава извън полето на визуалното. Може би в някаква степен минималистичното изкуство извежда именно формата до нейния най-чист и опростен вид без натрапчивостта и бъбривостта на допълнителната съдържателност… Но дали това мое (и не само мое) виждане не звучи твърде елементарно?

Сашо Стоицов

Много често опитите да се дефинира някакво явление не стигат до абсолютната точност или водят до двусмислени резултати. Особено в изкуството! С разтягането на границите, които може да покрие едно определение, се отварят и нови пространства около него за съвместното съществуване както на аналитично, така и на интуитивно формираните представи за смисъла на понятието. В подобен смесен подход може да се потърси и генезиса на тази кураторска концепция за българските измерения на минималистичното изкуство. Очевидното е очевидно – безспорните образци са факт, а че немалка част от творбите не са така категорично минималистични и със своите многообразни пластически качества са по-близки или по-далечни на една по-субективна или обективна идея за минималистично изкуство, на една „по-правоверна“ или една „фанатична“ принадлежност към това течение. В полето на относителността, в което ни насочва и с която ни свързва интуитивната чувствителност и субективната гледна точка на кураторите в различна степен резонират и гледните точки и представите на всеки от нас зрителите…

Свилен Блажев

Интересно би било, ако прочитите на концепцията в такава мащабна експозиция са с различна насоченост. Можем да търсим посоките на съпоставяне на явлението, ако става въпрос за явление, тук и сега, в рамките на нашата действителност, в родните величини на модерното и съвременното изкуство, както и в глобалните му измерения и в опит за съпоставяне на българското със световното… Защото се чуха и коментари от типа: „Тази изложба е сбъркана…“ Ако се абстрахираме от негативния привкус и грубостта на подобно изказване, можем да се замислим дали в изложбата нещо е объркано, и ако е така – къде са грешките? Дали в България съществува минимализъм? Очевидно да! 

Йордан Парушев

Дали минималистичните творби, експонирани тук, са от автентична българска порода минимализъм? От изложбата ясно се вижда, че сред авторите има чист вид минималисти, за м��лка част от които знаем, че дълбаят десетилетия в това поприще, не му изневеряват и рядко напускат това пространство, както и много други творци, които в определени етапи от своето развитие са минали или са се докоснали до минималистичното изкуство, повлияни са или пък самите са му повлияли. Дали събраното в това пространство е типично българско? Дали не би било и по-добре, ако не е? Един от най-дълбоките извори на вдъхновение в изкуството е самото изкуство, което обяснява и оправдава всякакви влияния и сходства. Но това е друга тема… Нека тук не се вглеждаме и не търсим на какво ни прилича случайната капка боя, защото това е просто капка боя. И нека не търсим в черната черта нещо повече от черна черта…Поне не в тази изложба – „Минимализъм БГ“, за която трябва да благодарим на нейните куратори Краси Русев и Румен Жеков, на авторите й, както и на всички зрители, на които крепим надежди да я превърнат в събитие!”, завършва Любен Генов. Приятно гледане в самота и размисъл… ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Виждаш повече от това, което виждаш

„Можем с немного уговорки да кажем „Виждаш повече от това, което виждаш“. С това изречение завършва текстът на проф. Станислав Памукчиев за изложбата „Минимализъм BG“ в обновения изложбен център на СБХ в София на „Шипка” 6 в София. Една доста интересна и провокативна изложба, която не се приема еднозначно, но продължава до 2 април.

А Станислав Памукчиев добавя: „В изложбата „Минимализъм BG“, се съдържа въпросът за амбивалентния характер, диспозиция, различие и самостойно качество на тези развития в българската живопис. Ако за класическия американски минимализъм, спекулативната теоретична мисъл изведе формулата „Виждаш само това, което виждаш“ /Франк Стела/, то за „Минимализъм BG”, можем с немного уговорки да кажем „Виждаш повече от това, което виждаш“.

Изложбата „Минимализъм BG” беше представена преди това в изложбени зали „Рафаел Михайлов“ във Велико Търново и в зала „2019“ в Пловдив през 2019 година. Но според присъстващите на откриването в София, тук е най-добре експонирана. Мащабният проект - изложба „Минимализъм BG” се фокусира върху значим сегмент от широката панорама на новата българска живопис. Изложба, която представя и остойностява творческите усилия и открития на десетки художници, работещи последователно и съсредоточено в трудната недефинирана територия на крайно абстрахиране, редукционизъм и радикално освобождаване от всяка описателност на образа. Артистична територия на разтваряне във феномена на чистата форма и пластически материал, на разкриване на техния психологически и духовен актив. Изкуство, което носи като висока мярка чистотата на естетическа цел, положена в абсолюта на минималния израз. Максимата „Колкото по-малко, толкова повече“ следва вродения ни импулс към простота, вглъбености истина.

Станислав Памукчиев, Любен Генов и Красимир Русев /един от кураторите/ - /от ляво надясно/ при откриването на изложбата

Проектът „Минимализъм BG” е значим с опита да намери очертанията ��а специфичен и автономен резултат, със своя емоционална и духовна температура, със свое самосъзнание. Творчески резултат, роден в различно време и социокултурен климат от този в американската и западната култура от 60-те и 70-те години на миналия век, пише в анотацията за изложбата. Участници са: Атанас Парушев, Биляна Рубинова, Богдан Александров, Валери Чакалов, Валентина Лапчева, Веско Велев, Георги Димитров, Даниела Олег Ляхова, Данил Йорданов, Деян Вълков, Димитър Чолаков, Димитър Грозданов, Емил Миразчиев, Иван Кънчев, Ивайло Василев, Иво Бистрички, Илиан Лалев, Йордан Парушев, Кольо Мишев, Кольо Карамфилов, Красимир Добрев – Доктора, Красимир Русев, Константин Райчев, Красимир Карабаджаков, Любен Генов, Милко Павлов, Милен Джановски, Надежда Олег Ляхова, Николай Бузов, Николай Карамфилов, Николай Найденов, Николай Петков, Надя Генова, Петър Дочев, Петер Цанев,Румен Богданов, Румен Жеков, Румен Стоилов, Свилен Блажев, Симеон Шивачев, Станислав Памукчиев, Сашо Стоицов, Стоян Куцев, Симеон Стоилов, Стойко Даскалов, Станимир Генов.

Това е изложба, която наистина трябва да се види и осмисли. А ето и текстът на проф. Станислав Памукчиев, секретар на секция „Живопис” при СБХ, един от инициаторите за тази изложба: „Проектът - изложба /Минимализъм BG/, има своята предпоставеност в развитието на нефигуративното изкуство в България. Предпоставеност в сложните и противоречиви, но емоционално и творчески живи процеси на разкриване, усвояване и работа със силата на пластическия идиоматичен език, с феномена на формата и живописната материя. В историята на българския пластицизъм, усилието за догонване и пресичане с идеите на модернизма, даде тласък на продуктивна динамика, на нови артистични практики, на разширяващи се граници в разбирането за живопис. 

Крайната фаза на освобождаване от сюжет, отказа от изобразяване, от всеки наратив и осъзнаването на психологическия актив и феноменологична тайна на визуално - пластичното, на неговата самодостатъчност и намирането на цел вътре в самото себе си, създаде естетическия и духовен максимализъм на абстрактното изкуство. Последната фаза на това разбиране и артикулиране на изкуството роди минимализма. Той се появи закономерно като реакция и коректив на попарта - с неговата парадоксална „иконология“ на масовата култура, и на абстрактния експресионизъм като екстремни прояви на психичното в полето на визуалното изразяване. Тези революционни процеси, преобърнали света на изкуството са вдъхновени в опияненията, в утопиите и контраутопиите на Новия свят, във фикцията за свобода, родена върху дългата и уморена културна история на Запада.

Като почти всичко в новото българско изкуство, създадено в сложната симбиоза между онаследеното, разпознатото като уникално свое, и привнесения културен и цивилизационен опит, така и българският абстракционизъм и минимализъм са хибриден конструкт, неартикулиран и интуитивно постигнат. В практиките и опитите за минимално изкуство е постигнат специфичен автономен резултат в усилието за догонване, ускорено внедряване и усвояване на езикови форми идващи като заразителен пример от световната сцена. Можем по-скоро да говорим за инвенции от минимализма и тяхната интерпретация в българския контекст. Можем да говорим за влияние, за заемане на езикови форми и тяхното попълване със съдържания, специфично родени и отглеждани по тези географски, исторически и духовни топоси. В тези сложни релации прозира интуитивния порив към минималното, към празното, скритото и невидимото, към естетическа аскеза. Изкуството на крайно редуцирани и опростени форми, търси пътищата на неосъзнатото влечение и разкриване в измеренията на безпределното и неназовимото, на влечението към енигматично закрити съдържания, докосващи и тревожещи нашето съзнание, разравящи нашите психични и духовни пластове.

Формите на минималистично изкуство в България, са създадени в различен от западния социокултурен контекст, имат свои опорни точки в духовно онаследеното и създават специфичен културен резултат, със своя автономна емоционална и духовна температура, със свое самосъзнание. Като пример: еволюцията на творческата програма на Петър Дочев в посока на краен идеопластичен синтез, носи своя естетически формален максимализъм, но устойчиво пази дълбок вътрешен духовно онаследен порив към абсолют, към метафизичен хоризонт на духовно разкриване.

В началото на 90-те години, след смяната на политико - икономическата и социокултурна ситуация, тези процеси на развитие в българското изкуство, бяха недостатъчно обговорени и остойностени. Критиката в това време възторжено приветстваше радикално различните поведения, нови езици и медии, поощри виталността, но и арогантността на всичко, което не носеше белези на културна памет. Картината и пластическото като проблем, бяха декласирани. В тази „следреволюционна“ ситуация, качественият резултат на много артисти - „еволюционисти“, на тяхното честно, съсредоточено усилие в посока на разкриване силата на абстрактно-пластичен идиоматичен израз, на неговата концептуализация, на разширяване границите на живописта, на нови практики и артикулации, остана в периферията на теоретичния интерес. Напрежението между пластично и концептуално бележи целият период на културен преход. 

В тази сложна, противоречива, но и продуктивна ситуация, бяха направени редица значими и мащабни проекти, които изведоха и защитиха резултата на този вътрешен процес на развитие в новата българска живопис. Основната програма на секция „Живопис“ на СБХ, се опитваше да следва отблизо всички актуални развития. Посоките на нефигурални, информални, неоабстрактни изразявания, бяха представени и утвърждавани в десетки значими изложби. Проекти като: „Посоки в абстрактно��о“/куратори Мария Василева, Диана Попова/, СБХ, Шипка 6, 1995г.; „Графит, пепел, ръжда“/Ст. Памукчиев/, АТА център, 1996 г.; „Пластическият образ на 90-те“,/Св. Стефанов, Руен Руенов/НДК, 1996 г.; „ Плюс/Минус живопис“/Искра Траянова/, СБХ, Шипка 6, ХГ Варна, 1996-7г.;  „Картината“, СБХ, Шипка 6, 1998 г.; „Култура/субкултура“/Искра Траянова, Елисавета Мусакова/, ХГ Варна, 1999 г.; „Граници на живописта“/ Д. Грозданов, Ст. Памукчиев/, СБХ, Шипка 6, 1999 г.; „Граници на фигуративността“/Филип Зидаров/,СГХГ, 2000 г.; „ЖивописНО“,СБХ, Шипка 6, 2001г.; „Формално/Неформално/Д. Грозданов, Б. Климентиев/,СБХ галерия „Райко Алексиев“, 2001 г.; „Българска живопис след 1989 г.,/Руен Руенов/, НДК, 2002 г.; „Ахрома“ /Ст. Памукчиев/, СБХ, Шипка 6, 2002г.; „Автор – формат“/Симеон Стоилов/, СБХ, галерия „Райко Алексиев“, 2002 г.; „Лични митологии“, СБХ, Шипка 6, 2005 г.; „Пластично – Концептуално“/Чавдар Попов, Искра Траянова/, която обиколи изложбени пространства в Полша, Нидерландия, Германия, Австрия, Словакия/, 2006-7 г.; „Илюзии за ума и очите. Между хиперреализма и абстракцията“, /Мария Василева/, СГХГ, 2009 г.; „Пластическият образ на 90-те години“/Руен Руенов, Св. Стефанов/; „Огън“ /Ст. Памукчиев/, „Небе“ /Иво Бистрички/, част от проекта „Идея за дом“, СБХ, Шипка 6, 2012 г.; „Неразказаната абстракция“, /Петер Цанев, Ст. Памукчиев/, СБХ, Шипка 6, 2014 г.; Август в изкуството, ХГ Варна /Румен Серафимов/, 2015 г.; „Спорът за реалността“, /Ст. Памукчиев, Петер Цанев, Кирил Василев/ СБХ, Шипка 6 и галерия „Райко Алексиев“, 2017-18 г.; „Територия SACRA” /Красимир Русев/, Зала Р. Михайлов, В. Търново, 2017 г.;  „По другата повърхност“, /Красимир Русев/, зала Р. Михайлов, В. Търново, 2017 г.;  Мащабен проект с три издания, „10х5х3“, СБХ, Шипка 6, /2003, 2007, 2011г./, представи актуални визии  за живописта на 30 активно работещи изкуствоведи и куратори.

В тази последователност от големи изложби и изследователски проекти, закономерно „Минимализъм BG” се появи, като посочи и изследва специфичен и значим сегмент от широката панорама на новата българска живопис. Изложба, която представи, защити и остойности творческите усилия, авторските открития на десетки художници, работещи в трудната, неразличима, недефинирана територия на краен редукционизъм, на радикално освобождаване от наратив и разтваряне във феномена на чистата форма и пластическият материал. Живопис, която разкрива своя психологически и духовен актив, която носи като висока мярка чистотата и самодостатъчността на естетическата цел положена в абсолюта на минималния израз. Максимата „колкото по-малко, толкова повече“ следва интуитивния импулс към простота, вглъбеност, истина.

Особеното автономно, артистично качество на десетки художници, дали тласък на значими процеси в новата българска живопис, очаква да бъде видяно и оценено, да бъде теоретично защитено като специфичен резултат. Резултат появил се в много различни времеви и социокултурни условия спрямо тези, в които се е родил на Запад. Ако американският минимализъм е реакция – отговор на свъхиндустриализацията, масовото производство и потребление, на тоталната комерсиализация и масова култура, то появата на тези форми в българското изкуство е по-скоро културен проблем на приобщаване. Ако за Доналд Джъд „Първата битка, която води художникът е да се освободи от старото европейско изкуство“, тоест, освобождаване от културна норма, то за българския художник битката е за усвояване и приобщаване към културна норма, за преодоляване на предразсъдъци онаследени от предишното време, в процеса на ново творческо разкриване.

В изложбата „Минимализъм BG“, се съдържа въпросът за амбивалентния характер, диспозиция, различие и самостойно качество на тези развития в българската живопис. Ако за класическият американски минимализъм, спекулативната теоретична мисъл изведе формулата „Виждаш само това, което виждаш“ /Франк Стела/, то за „Минимализъм BG”, можем с немного уговорки да кажем „Виждаш повече от това, което виждаш“, завършва проф. Станислав Памукчиев. ≈

Снимки: Стефан Джамбазов