#три жени и една котка

[mihaylovblog]

ТРИ ЖЕНИ И ЕДНА КОТКА

ТРИ ЖЕНИ И ЕДНА КОТКА

Окъпан от лъчите на пролетното слънце и потънал в зеленина, градският парк е по-гостоприемен от всякога. Като че ли и на него му писна от социалните лишения и се е затъжил за хората, колкото и поразии да му причиняват понякога. Готов е да им прости и счупените люлки, и обелките от слънчоглед навсякъде, и празните картонени чашки от изпито кафе, които се търкалят пред празните кошчета за боклук.…

[mihaylovblog]

ВТОРА УПОТРЕБА

Пред вратата на магазина за дрехи втора употреба една охранена оранжева котка се припича под лъчите на ниското ноемврийско слънце. Притворила е очи в лениво блаженство и само от време на време хвърля поглед към широката павирана улица, колкото да задоволи любопитството си, неспиращо да й напомня за себе си. Раздрънкан син микробус Форд „Транзит“ завива тромаво зад ъгъла, сякаш за да допълни усещането за мързелива съботно-обедна лежерност. Продавачката от магазина, която е излязла навън да пуши, отпива от кафето си, докато гледа как фордът оставя във въздуха след себе си две-три пожълтели листа и гъст прахоляк. След минута вратата на съседния салон за красота се отваря и оттам излиза жена с лигавник около врата си и коса, намазана с някаква странна зеленикава смес. Какво ли не правят жените в името на своята суета?! Мъжете също! - Още малко, а? - посочва тя с поглед към табелата с работното време на магазина и също пали цигара. - Да. - отговаря продавачка. - Още пет-шест минути. После ще тичам до Кауфланд. Има промоция на праха за пране. Двете разменят набързо стандартна информация - малко клюки за съседите, броят на новозаразените с вируса за деня и резултатите от президентските избори в САЩ. Не пропускат и цената на праза в зеленчуковия магазин отсреща, която единодушно заклеймяват като твърде висока. В този момент, откъм близките къщи, се задава възрастна жена. Облечена е в старо кафяво палто. Побелялата й коса грижливо е прибрана под вълнена забрадка. Носи найлонова торбичка, през която се вижда един хляб и две кисели млека. Походката й е някак величествена, изпълнена с достойнство и самоувереност. Може би така е вървяла Жана д'Арк по пътя към кладата в Руан през 1431 г. Възрастната дама приближава двете събеседнички. Спира се и ги поздравява: - Стои ли още онази чанта или я продадохте? - обръща се тя към магазинерката. Продавачката се усмихва учтиво и отговаря: - А, стои си. Не съм я продала още. - Чудесно! - възкликва възрастната жена - Щом взема пенсията, веднага ще дойда. Казва "довиждане" и продължава по пътя си, докато един плешив мъж я задминава, бутайки голямо колело, на което е качил празен бял бидон за зеле. Клиентката на салона за красота замислено се почесва по маската, която е свалила под брадичката си. - Абе, това не е ли другарката... - пита тя продавачката, която я прекъсва: - Да. Тя е. Била е учителка на мъжа ми, на Киро. Харесала си е при мен една чанта от 14 лв. и все ме пита за нея. Настъпва неловко мълчание, което клиентката на салона за красота отново нарушава: - Защо не й я дадеш, а тя да ти я плати, когато може. Всъщност - не, чакай, сега ще ти я платя аз. - и понечва да влезе в салона за портмонето си. Продавачката отвръща уморено: - Мислиш ли, че не опитах? Киро като разбра, веднага ми каза същото. Но тя отказа. Много е горда. Да се чуди човек на какво основание - бедна е като църковна мишка, дъщеря й не е идвала от София да я види кой знае откога, а пенсията едва й стига да си плаща лекарствата. Двете жени допушват мълчаливо цигарите си. После продавачката сипва малко котешка храна в една празна кутия от пастет, която стои наблизо. Влиза в магазина и обръща табелата с работното време на гърба на която пише "Затворено!".

[vprki]

Избрани са номинираните за приза „Роман на годината” на НДФ „13 века България”

Романи на Теодора Димова, Георги Тенев, Деметра Дулева, Николай Терзийски, Момчил Николов и Владимир Зарев са номинирани за Националната литературна награда за български роман на годината „13 века България“, съобщиха от фонда.

Национален дарителски фонд „13 века България“ всяка година връчва наградата с цел подпомагане, популяризиране и стимулиране развитието на българската художествена литература. През 2020 тя ще бъде присъдена за девети път. Жури в състав Боян Биолчев - председател, Здравка Евтимова, Атанас Капралов, Амелия Личева и Светлозар Желев определиха шестимата номинирани за наградата, избрани от общо 30 участници в конкурса. Романите са: „Балкански ритуал“ с автор Георги Тенев на издателство „Колибри“, „Поразените“ с автор Теодора Димова на издателство „Сиела“, „Странстващият албатрос“ с автор Деметра Дулева на издателство „Хермес“, „Хроники на неведомото“ с автор Николай Терзийски на издателство „Жанет-45“, „Чекмо“ с автор Момчил Николов на издателство „Сиела“, „Чудовището“ с автор Владимир Зарев на издателство „Хермес“. Сред тях ще бъде избран и романът носител на престижната награда на Фонда, която ще бъде връчена в началото на месец юни. Обикновено наградата се връчва на 11 май, но сега беше отложена заради епидемичната обстановка.

Участие в конкурса вземат български романи, издадени през 2019 г., а наградата е почетна грамота и парично покритие от 11 000 лв. Призът се връчва от 2011 година. Досега удостоени с престижното отличие, утвърдило се като най-очакваното и най-обсъждано в областта на съвременната българска белетристика, са следните произведения и техните автори: „Лятото на неудачниците” от Галин Никифоров (2011), „Физика на тъгата” от Георги Господинов (2013, тогава наградата е и за 2012), „Апарат” от Васил Георгиев (2014), „При входа на морето” от Емилия Дворянова (2015), „Една и съща река” от Здравка Евтимова (2016), „Последната територия” от Момчил Николов (2017), „Хавра” от Захари Карабашлиев (2018) и „Свети Вълк” от Елена Алексиева (2019). А ето и по няколко думи за номинираните романи:

„Балкански ритуал“ от Георги Тенев /издателство „Колибри“/: „От Ватикана в Рим – до Персеполис в Иран. От парламента в София – до бреговете на Ефрат в Месопотамия. „Балкански ритуал“ е исторически трилър, криминално-мистичен роман, който събира в едно тероризма, войната в Близкия изток и битките на политическата арена. По ръба между историческите събития и въображението, той увлича в приключение, непознато досега в нашата литература.

Георги Тенев стилизира престъплението до висотата на класическа драма. Открадната книга се появява от нищото, разкриват се мистериозни археологически загадки. Тайните на бившата социалистическа държава мутират в нови форми на корупция. Елитите – политически, икономически и църковни – срещат самотен мъж с погубено минало и кратко бъдеще. Kомисарят Колев държи ключа за тайните на властта, прошката и обвинението. Играчите ще бъдат изиграни, злочестите ще имат втори шанс. Трябва само някой да се осмели и да пожертва себе си. Нещо като ритуал”, пише в анотацията.

„Поразените“ от Теодора Димова /издателство „Сиела“/: „Група жени, чиито мъже са убити, вървят в леденото февруарско разсъмване към мястото на убийството. Вали сняг. Жените не говорят. Като някакви черни мироносици, но не за да възвестят радостната вест, а за да видят ямата, където със сгурия са засипани телата на мъжете и бащите им. Снегът не се задържа върху този черен кръг. Стопява се. Всичко наоколо е бяло, а този кръг остава черен.

Роман за три жени и едно дете, които преминават през тежки за нашата история събития. Те са поразени от тоталитарния режим, установил се чрез съветската окупация след деветосептемврийския преврат.

Ние всички, родените преди ’89-а и след нея, всички ние, които имаме нещо общо с България, сме поразени от тези събития така, както сме поразени от Чернобилската авария. Мащабът на пораженията тепърва започва да излиза наяве. Това е печално известно на всички ни.

Но поразени ли са наистина „Поразените”?

Това е въпросът, който ме тревожеше и утешаваше едновременно, докато пишех за трите жени и за това дете.В какво се изразява поражението и в какво победата?”, написа Теодора Димова.

„Странстващият албатрос“ от Деметра Дулева /издателство „Хермес“/: „Родена съм в годините на социализма. Половината си живот съм прекарала в България, другата – в чужбина. И още не знам коя от двете части е по-добрата. Живяла съм в четири държави, говоря пет езика, сменяла съм работа и жилище десетки пъти. Вярвам, че най-добрият начин да разкажеш действителността е, като измислиш история за нея”, написа авторката.

А ето и част от анотацията: „Габриела слиза на Северната гара в Брюксел с малко багаж, китарата на Нико и една черна котка. Но храброто й пътуване, изпълнено с неочаквани срещи и странни премеждия, едва сега започва. Животът в крайните квaртали на София, Брюксел и Париж може да е удивително еднакъв. Защото най-трудно навсякъде е това, което Габриела единствено търси: да бъде отново щастлива...”

„Хроники на неведомото“ от Николай Терзийски /издателство „Жанет-45“/ : „В новата си книга Николай Терзийски върви уверено по невидимите с просто око следи на кръвта. Поколения наред ярки човешки индивидуалности от средата на ХVІІІ век до наши дни се потапят в мощните потоци на неведомото: изгубват се в тях, но в същия миг проглеждат за своето предначертание, придобиват дълбока мъдрост, с която приемат всичко. Те помнят, но прощават, изтърпяват своите изпратени сякаш от самата съдба наказания, но не са в състояние да спрат движението си нататък. Персонажите на тези хроники обхождат света като на сън, но винаги се завръщат към мястото на началото. И в същото време независимо от принадлежността на героите към разпознаваемите пространства на родната планина, един знаменит композитор и скръбен баща създава великата музика, която ги води по пътя. „Хроники на неведомото“ е роман за магията на създаването – увлекателен, но и необходим, защото напомня, че децата са музиката на света.“, написа писателят, литературовед и преподавател Борис Минков.

„Чекмо“ от Момчил Николов /издателство „Сиела“/: „Чѐкмо“ е изграден като огромен монолог на основния персонаж, произнесен, както разбираме от първите страници, пред един часовник, който, естествено, няма думата, нито желание да го изслуша. Въвеждането в този монолог поставя читателя пред няколко въпроса, една класическа завръзка, която ще се разреши в края, по неочакван начин. Романистът умело стилизира езика на своя герой, без да отива докрай в използвания от него жаргон. Всъщност Чѐкмо не просто говори на жаргон (който в друга епоха би бил наречен „тарикатска“), той умело си играе и с другите езици на своето, на нашето време, и на първо място – с казионното говорене на представителите на властта, със или без фуражки, а и с езика на хората, втренчени в телевизорите или в други авторитети. Чрез тези езици, а и чрез приключенията на героя, на места с мека ирония, на места - със сарказъм, Момчил Николов ни въвежда не толкова в „истината за нашия живот“, колкото в изкривените представи, които си изграждаме за него. За „нашия живот“, за света и за човека, захвърлен в него”, отбеляза в своя рецензия за „въпреки.com” литературоведът и преподавател Николай Аретов.

„Чудовището“ от Владимир Зарев /издателство „Хермес“/: „Чудовището“ – роман за старостта, която настъпва, и за младостта, която не иска да си тръгне. Когато четях ръкописа на Владимир Зарев, нещо в него ми напомни за „Страданията на младия Вертер“ от Гьоте – една емоционална и въздействаща книга. В „Чудовището“ също има много емоции. Заедно с това обаче, написаното често ме препращаше към „Записки от подземието“ на Достоевски. Тоест, към човека в неговата противоречивост и двуполюсност. От една страна, са симпатичните, красиви черти, които той носи в себе си, а от друга – онова „черно пространство“, което също съществува в него. В това отношение романът е много убедителен и аз смея да твърдя, като опитен литератор, че той носи елемент на класичност. „Чудовището“ е силно емоционален и мъдър роман. За една красива и невъзможна любов, за времето и неговия безжалостен отпечатък, за надвисналата сянка на Чудовището, зад която наднича Забравата”, са думи за книгата на редактора й Стойо Вартоломеев.

Очакваме новия победител, а за някои от предишните церемонии и наградени романи можете да прочетете във „въпреки.com” тук, тук и тук, както и рецензии за две от номинираните тази година книги - тук и тук. ≈

Текст: „въпреки.com”