#Cinelibri

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Ако някой срещне някой  на Cinelibri…да сподели любим стих

В годините от създаването на кино-литературния фестивал CineLibri сме писали много за него – за филмите, за знаменитите гости, за надслова му, който винаги като избор ни е правил и истинска част от световната кино и литература. И всяко негово издание ни е вдъхновявало с прекрасни филми и срещи, заедно с това ни е радвало с въображението на неговите организатори начело със създателката му Жаклин Вагенщайн да ни откриват нови светове.

Още преди 10 години тя имаше страхотна визия и планове за бъдещето на CineLibri и сега предстои неговото 10-ото издание (10 октомври – 3 ноември) под мотото „Поезия безкрай“. Вече писахме в богат анонс в очакване на голямото събитие, може да прочетете тук.

Алехандро Ходоровски

Традиционно, както умеят да го правят, в рамките на официалната пресконференция на 18 септември екипът на CineLibri я превърна в поетичен пърформанс. Всеки от участниците, извън поднесената информация прочете на финала любимо свое стихотворение на Борис Христов, Валери Петров, Роберт Бърнс, Ромен Гари и много още. Те звучаха и на различни езици. Беше красиво! В годината, в която отбелязваме 10 години от рождението на CineLibri, в контекста на един все по-безутешен свят, потърсихме упование в поезията. В поезията, която се родее със съня, бил той и летлив и бързо изчезващ кошмар, произлязъл от някой дивен филм на Алехандро Ходоровски; в поезията, тъждествена с пияния кораб на Рембо, комуто се привиждат щастливи и вглъбени удавници; в поезията като съпротива срещу еднообразието и обикновеността на живота и като „отдих за окованата фантазия“. Пишат организаторите и допълват: Най-вече в поезията като свобода, за която толкова жадуваше Пол Верлен, поетът „невинен като птиците“ (както го виждаше Борхес), от чието рождение тази година се навършват 180 години.

Десетото издание обхваща 67 заглавия с десет международни и над петдесет национални премиери, 45 специални събития, галавечери на 11 страни, ретроспекции, чествания, кино-литературни срещи, авторски пърформанси и специализирани дискусии. По традиция организаторите са приготвили множество изненади, в т.ч. тематични почерпки и комплименти за публиката, произтичащи от филмовото съдържание - от сиртаки до модерен танц, от фокуси до уроци по шах!

Сред почетните гости на десетото издание се нареждат шотландският писател Ървин Уелш, автор на „библията за аутсайдери“ „Трейнспотинг“; един от най-изявените италиански кинотворци през последните години – Даниеле Лукети; авторът на филма „Избери Ървин“ – Иън Джефрис; нидерландският режисьор Миша Пекел и световноизвестната писателка от български произход Капка Касабова (с екранизация по книгата ѝ „Граница“, 2017, издателство „Жанет 45“). С нас ще бъдат още Дани Розенберг - израелски режисьор и сценарист, Анита Модак-Труран - изпълнителен продуцент на филма „Уилям Фокнър: Миналото никога не умира“, и самият Теодор Ушев, който ще представи селекция от свои филми по книги и най-новия си късометражен филм, „Вълкът“, веднага след премиерата му на фестивала в Торонто.

Начало на фестивала, както вече писахме дава Паоло Сорентино с хипнотичната неаполитанска драма „Партенопа“, номинирана за „Златна палма“. Красивото лице на Челесте Дала Порта владее екрана, а звездното присъствие на Гари Олдман и Стефания Сандрели доп��инася за цялостното внушение на филма - опияняващ размисъл за неумолимия ход на времето и за непроницаемата човешка същност. Премиерата е на 10 октомври от 19:00 ч. в зала 1 на НДК непосредствено след церемонията по откриване.

„Майсторът и Маргарита“

11 са заглавията от конкурса за пълнометражен игрален филм по книга, обособени в секция „Сонетен венец“. Сред тях са „Добър ден, тъга“ на режисьорката Дърга Чу-Боуз, адаптация по знаковия роман на Франсоаз Саган, преиздаден наскоро от „Колибри“. Номинираната за „Оскар“ Клои Севини („Момчетата не плачат“) си партнира със звездата от „Квадратът“ Клаес Бенг и с изгряващата звезда Лили Макинърни в ролята на Сесил. С номинация за „Златна палма“ у нас пристига и биографичната драма „Лимонов“, вдъхновена от едноименната книга на Еманюел Карер. Световноизвестният режисьор Кирил Серебренников поема риск, като се наема да разкаже историята на Едуард Лимонов – една колоритна, противоречива и екстремна личност, предизвикваща възторг у едни, омерзение у други. За наградата ще се състезава и адаптацията на знаменития роман на Михаил Булгаков „Майстора и Маргарита“ на режисьора Михаил Локшин, разбунила духовете още преди да тръгне по кината.

Мария Бакалова

В журито са Мария Бакалова – първата българска актриса номинирана за награда „Оскар“, BAFTA, „Златен глобус“, участва и в български филми като последният е „Триумф“на Кристина Грозева и Петър Вълчанов, българското предложение за „Оскар“ за 2025. Оснет нея се  се включват още италиано-аржентинският актьор Игнасио Серико, познат от сериалите "Д-р Хаус" и "Кости", актрисата Ан Кюсак, която сме гледали в "Анатомията на Грей" и "Али Макбийл", поетът Даниел Келман и белгийската писателка Кристин Льонес. Авторитетно е журито и за най-добър документален филм: проф. Божидар Манов, Рене Карабаш (литературен псевдоним на Ирена Иванова) и Найо Тицин. А в журито за късометражен филм са Маргарита Стойкова, Ники Илиев и Коста Каракашян.

Наградите за пълнометражен игрален филм ще научим на 25 октомври, когато ще гледаме и филма на Педро Алмодовар "Другата стая", получил Голямата награда "Златен лъв" на кинофестивала във Венеция, 2024.

Мария Маца, директор на Италианския институт в София

Паралелната програма на фестивала обхваща няколко модула. Открояват се заглавията от проекта ITALIAN SCREENS: Ново италианско кино без граници, който има ежегодни издания в много страни по света, а през октомври за първи път ще се състои в България като част от програмата на CineLibri. Модулът включва осем от най-впечатляващите италиански литературни адаптации за голям екран, създадени през последната година. Любопитство буди и секцията „Американски прелести“, която обхваща четири заглавия. Акцентът пада върху трилъра „Конклав“ с Ралф Файнс в главната роля, напрегната и завладяваща адаптация по роман на Робърт Харис. За пореден път CineLibri включва в програмата си инициативата „Кино с кауза“, или ангажирано кино, което тази година ще предложи пет заглавия, своеобразни оди за човека и неговите битки. На фокус тук е драматичният разказ „Да бъдеш Мария“, чиято световна премиера се състоя на кинофестивала в Кан. Филмът с Анамария Вартоломей и Мат Дилън преосмисля кратката кариера и трагичния живот на звездата от „Последно танго в Париж“ Мария Шнайдер. Друг акцент е романтичната драма „Време за живот“ на режисьора Джон Кроули, с Флорънс Пю и Андрю Гарфийлд в главните роли, която ще бъде показана у нас веднага след премиерата си на кинофестивала в Торонто.

Теодор Ушев

И тъй като музиката също е поезия, паралелната програма тази година съдържа нов модул - „Рима и ритъм“. В него блестят новият филм на Жак Одиар, „Емилия Перес“, грабнал Наградата на журито от кинофестивала в Кан, невероятно романтичният филмов мюзикъл „Туптящи сърца“ с режисьор Жил Льолуш и „Част по част“ - едно шеметно пътешествие из живота на културната икона Фарел Уилямс, разказано със средствата на LEGO® анимация.

Изключително богата е програмата на фестивала, съпътствана със срещи, важни събития, между които Първият форум на литературните адаптации /за него писахме по-подробно в първия текст/ за голям екран BOB (Based-on-Books), който ще посрещне големи имена от киноиндустрията в София на 26 и 27  октомври в хотел „Милениум“, зала „Айнщайн 2“, в рамките на десетото издание на CineLibri. BOB няма аналог в международен план - освен че представлява мост между две индустрии, свързани съответно с киното и литературата, съчетава образователно-дискусионна част с пичинг.

Така организаторите на CineLibri, начело с Жаклин Вагенщайн, както всяка година обосновават по невероятен начин самата философия, смисъл, художествен максимализъм неговата програма. Трудно бихме могли да си представим като зрители, като читатели, който чакат с нетърпение фестивалните дни какъв труд, усилия, познание, въображение, мащаб на мечтите се крие зад всичко това! Съвсем не по български го доказва вече 10 години!

Не е възможно в една публикация да се обхване цялостната амбициозна програма, но тепърва очаквайте подробности за форума при нас. Предварително, все пак може да прочетете на интернет страницата на фестивала тук.

ЗА РОМЕН ГАРИ

Ромен Гари

В тази публикация ще акцентираме върху едно от специалните събития в рамките на CineLibri във Френския институт, посветено на 110 години от рождението на изключителния писател и хуманист Ромен Гари (1914-1980). Приемаме като като личен подарък заради особеното място, което заема в нашия живот по вълнуващ път от времето, когато прочетохме „Животът е пред теб“, тогава излязъл с автор Емил Ажар…

Събитието е под наслов „Спомен за Ромен Гари – поредица от дискусии и филми“, 21-25 октомври 2024, София и Пловдив. Тази поредица от дискусии и филми е част от честванията на 145-годишнината от установяването на дипломатически отношения между Франция и България.

На 21 октомври от 18 часа ще се състои дискусията: „Мост между Изтока и Запада: Лесли Бланч в сърцето на славянския и балкански свят“ с лектор Жоржия дьо Шамбере, френско-британска писателка, журналистка, преводач, и издател, кръщелница на Лесли Бланч, първата съпруга на Ромен Гари. След нея ще бъде прожектиран филмът „Сияние на жена“ (1979) по едноименния шедьовър на Ромен Гари. Режисьор е знаменитият Коста-Гаврас, а в ролите  незабравимите Роми Шнайдер, Ив Монтан и Ромоло Вали.

Ив Монтан и Роми Шнайдер в „Сияние на жена“ (1979)

Докато се скита отчаян из Париж, Мишел Фолен среща Лидия Товалски, пленителна, но погълната от скръб жена. Оказва се, че всеки от двамата преживява лична трагедия – неговата тежко болна съпруга е избрала да сложи край на агонията си, а Лидия току-що е изгубила дъщеря си в автомобилна катастрофа. Те ще изпитат порив да се подкрепят взаимно, да си дадат утеха и надежда… Но дали всичко, което са изгубили, ще им послужи като основание да продължат напред?

Публикуван през 1977 година, „Сияние на жена“ е поразително изразителен роман, философска лирика в проза, химн на любовта и на „третото измерение“ на мъжа и жената — двойката.  И три цитата от книгата: “Любовта е единственото имане, което нараства с разточителството. Колкото повече давате, толкова повече ви остава.“; „Как искаш хората да разпознават истинското от фалшивото, когато умират от самота?“ и „Стане ли въпрос за чупене на рекорди по самота, се оказва, че всеки от нас носи сърце на шампион.“

На 22 октомври от 18 часа е дискусията „Ромен Гари – ЖОНГЛЬОРЪТ. Мистерията на идентичността.“ С участието на Агата Тушинска, полска писателка и Георги Ангелов, журналист и преводач. „Първото име? Роман, Ромен, Ромушка, Емил. Фамилия? Качев, от Качев, Гари, Гари, Аджар, Синибалди, Богат. Място на раждане: Вилна, Курск, Москва, руските степи, през 1914 г., през май, през декември, един следобед?

Псевдонимът, който е избрал: ГАРИ – огън; АЖАР – въглени.Трябва да бъде погълнат, за да се възроди. Пълното опознаване на биографията на Ромен Гари, единственият автор, печелил два пъти наградата „Гонкур“, е предизвикателство. Дипломат, сценарист, военен пилот, пътешественик и самоубиец след изключителна литературна кариера. Агата Тучинска, изключително талантлив биограф и романист, се впуска в увлекателно литературно разследване, за да разкрие многобройните лица на Гари. Тя влиза в интимен диалог с него, опитвайки се да разгадае тайните на неговата идентичност.

Ромен Гари

След това ще бъде прожектиран филмът „Чародеят“ (2023), режисьор Филип Льофевр, в ролите: Чарлс Берлинг, Клер дьо Ла Рю дю Кан, Пиер Перие и други. След излизането на романа „Животът пред теб“ писателят Ромен Гари убеждава своя братовчед Пол Павлович да се представя като Емил Ажар. Пресата, издателите, читателите – всички са очаровани от него. Е, почти всички: Адел, студентка по литература в Сорбоната, родом от Ница (където Гари прекарва част от детството си), е сигурна, че Емил Ажар и Ромен Гари са едно и също лице. Тя решава да посети Гари в дома му и да се изправи срещу него очи в очи. Ще го изобличи ли? Или чародеят ще успее да я въвлече в своята мистификация?

На 24 октомври от 18 часа дискусия с Кервин Спийр, писател и биограф. Тя ще разгледа дълбокото влияние на българския опит върху антитоталитарното мислене на Гари. Като следвоенен дипломат в страна, която е на път да бъде завладяна от съветската власт, този период е истинско политическо училище за писателя, който може да наблюдава отблизо действието на установяващия се тоталитаризъм. Чрез непубликувани досега документи от дипломатическата му кореспонденция участниците ще открият един ясновиждащ и проницателен Ромен Гари, който описва България като „абсолютен триумф на тоталитарните тенденции“. След нея ще бъде прожектиран документалният филм „Книжарят“ (2014), българо-френска продукция. Режисьори: Катрин Бернщайн, Асен Владимиров, в ролите: Ксавие Базен, Луиза Григорова, Касиел Ноа Ашер. Филм за двете години, които френския писател Ромен Гари прекарва в България. Той пристига в София като секретар на Френската легация в София през 1946 година и работи тук две години. От самото начало Гари е следен от българските тайни служби, които в рапортите си за него, използват псевдонима Книжарят.

Асен Василев и Катрин Бернщайн на премиерата на филма в Дома на киното, 2018

Филмът бе представен в София в рамките на кино-литературния фестивала „Cinelibri”, 2018.За него във „въпреки.com” може да прочетете тук.

Припомняме, че издателство Colibri публикува 2014 година първата подробна биография на писателя „Ромен Гари“ на Доменик Бона, писателка, журналистка и литературна критичка. За нея тя е удостоена с голямата награда за биография на Френската академия.

Тя представя всички перипетии, белязали бурния живот на автора на една от най-забележителните литературни мистификации, наречена Емил Ажар. Роден в Москва през 1914 г. в бедно еврейско семейство, прекарал детството си във Вилно и Варшава, а юношеството в Ница, младият и амбициозен Роман Кацев прави своите първи стъпки на литературното поприще в навечерието и по време на Втората световна война, когато по призива на генерал Дьо Гол се сражава като боен пилот в Африка и Европа. След войната изпълнява дипломатически мисии в редица страни, включително в България, където изживява едни от най-вълнуващите моменти на своята дипломатическа кариера. Гари е единственият френски писател, получил два пъти наградата „Гонкур” (1956 за  „Корените на небето“  и 1975 за „Животът е пред теб“, подписана с името Емил Ажар) под различни псевдоними. Необикновена личност и изключително даровит творец, със своите романи той оставя ярка следа във френската и световната литература и до днес си остава един от най-превежданите в чужбина френски автори.

Истината за литературното му превъплъщение излиза наяве около половин година след смъртта на Гари, на 30 юни 1981 г., когато синът и издателят му решават да публикуват предсмъртната му изповед „Животът и смъртта на Емил Ажар“ (Vie et mort d'Émile Ajar), написана на 21 март 1979 г. Той пише: „Всичко може да се обясни с депресия. Но в моя случай, трябва да се има предвид, че тя продължава, откакто съм възрастен човек, и именно тя ми помогна да стана известен писател“ и „Добре се позабавлявах. Благодаря и сбогом!…“

Вече отбелязахме колко специална книга за нас е „Животът е пред теб“. След нея изчетохме всичко на български от Ромен Гари…Имах шанса, не в България, да гледам и филма „Мадам Роза“, филмова адаптация на романа на израелския режисьор Моше Мизрахи, за който получава наградата „Оскар“ за чуждоезичен филм 1978, а Симона Синьоре за главна си роля е номинирана, но същата година получава отличието на френските филмови награди „Сезар“. Дълбоко се надявам да го видим в следващи издания на CineLibri.

Симона Синьоре като мадам Роза в екранизацията на "Животът е пред теб", 1977, режисьор Моше Мизрахи

И както вече написахме всеки на пресконференцията завършваше със стих. Така ще постъпя и аз с нещо любимо от полския поет  Циприан Норвид (1821-1883). То не е избрано случайно – мото е на романа „Пепел и диамант“ на полския писател Йежи Анджейевски, издаден у нас в издателство „Народна култура“ 1964 в превод на Димитър Икономов. 1958 година изключителният Анджей Вайда снима филм по книгата в главната роля е самият Збигнев Цибулски. На финала на филма /Може би ще имаме шанса да видим отново в издание на фестивала./ простреляният му герой се блъска в  простряно пране с бели чаршафи, които окървавя и звучи същия този стих на Норвид.

Гориш, но знаеш ли

Дали тъй ставаш волен

Или загубваш всичко на света

Дали под пламъци от факел смолен

Наоколо се пръскат и летят

Дали от тебе само пепел ще остане

или под пепелта се крият диаманти

от вечната зора на младостта.

В годините съм срещала и други варианти като превод, но този е в книгата и във филма.

Благодаря на CineLibri за десетгодишните преживявания и продължаваме напред със спомени от прекрасни книги и филми, с днешни очаквания и вълнения, с предчувствия за бъдещето… ≈

Текст: Зелма Алмалех и материали на CineLibri

Снимки: архив на CineLibri, Стефан Марков и Стефан Джамбазов (1951-2021)

[cinema-confidential]

I'm a journalist, a writer and a director.

I have a wide range of skills for over 10 years in TV and film production in front and behind the camera. I have dedicated my journalistic career to traveling the world to interview some of the biggest names among Hollywood actors and directors such as Nicole Kidman, Sir Anthony Hopkins, Kate Winslet, Clive Owen, Geoffrey Rush, Willem Daffoe and many, many others. I have created and hosted the first ever TV show dedicated to cinema in Bulgaria, I have attended many film festivals and red carpet events such as the Oscars, BAFTA, the European Film Awards and many more. One of my projects is a documentary series dedicated to the cinema world - "Cinema Confidential" (on Amazon Prime).

I have written and published four books and currently developing two of them for TV, I have a documentary in development and my debut short film "I know what you did" stars the magnificent British actor Michael McKell and is already an award winner from various festivals, I'm working on its feature version. Here is the trailer - https://vimeo.com/303723464  

For three years in a row now I have hosted the Q&A panels of Comic Con Bulgaria with the international stars, I was a jury member at the first edition of Huawei Smartphone Film Festival and I work on the organization of one of the biggest film festivals in Bulgaria - CineLibri. I also make workshops for young journalists.

Here is my showreel - https://www.youtube.com/watch?v=emid-ds43hI

[timeheroeslove]

5 фестивала, на които да отидеш като доброволец

И защо това може да е по-добра идея, отколкото да си просто в публиката

Снимка от Зелен образователен център - гр. Шабла.

Намираме се в зноя на най-отпускарския месец, а най-различни фестивали все още дебнат зажаднелите за култура от всеки ъгъл. Ясно е, че първо ти хрумва просто да платиш билет и да отидеш, но замислял ли си се, че можеш да участваш в любимото си събитие и като доброволец?

Защо ти е да го правиш? О, и питаш. Първо, ще се запознаеш и сприятелиш с екипа, а това може да ти отвори какви ли не врати в бъдеще. Второ, ще помогнеш едно културно събитие да се случи по най-добрия начин и да развълнува възможно най-много хора. Трето, ще натрупаш знания за това как се организира фест. Четвърто, ще е вълнуващо и ще се прибереш с цяла кошница нови спомени. Пето, ще имаш непрекъснат свободен достъп до цялата програма.

Ако тези отговори са достатъчни за “вътре съм”, стигнахме до втора точка: да подбереш събитие според своите интереси и възможности.

Ето и кои фестивали имат нужда от допълнителен чифт ръце:

🐐🥛 Бъди доброволец на фестивал на спомените GOATMILK 2021 във Вършец

Кога? От 1 до 7 септември 2021 г.

Срок на кандидатстване: До 20 август 2021 г.

Къде? В град Вършец.

Фондация за нова култура е частна неправителствена организация, която работи основно в Северозападна България като интердисциплинарна мрежа от журналисти, артисти, писатели и дизайнери в областта на новите медии.

Тази година един от основните им проекти - фестивалът GOATMILK - навършва важните 18 години. Пълнолетието ще отбележат на ново място с нова енергия и нови гости - от България, Иран, Чехия, Румъния, Франция, Хърватия и Австрия. Не се променя обаче това, че GOATMILK е същото независимо и некомерсиално място за срещи и разговори по трудни теми между местни хора, артисти, изследователи и журналисти от цял свят.

Стани част от това единствено по рода си преживяване по най-автентичния начин - като помогнеш на организаторите да го създадат.

Ще трябва да запретнеш ръкави за следното:

🐐 предоставяне на информация на посетителите за програмата, активностите и разни логистични въпроси; 🐐 подпомагане на артистите, музикантите и организаторите при провеждането на събитията и дневните активностите от програмата; 🐐 насочване и помагане на публиката по време на работилниците.

Всички доброволци ще преминат през двудневно обучение преди откриването на фестивала.

🪁🌊 Бъди доброволец на Фестивал на хвърчилата 2021 в Шабла

Кога? На 4 и 5 септември 2021 от 10:00 до 18:30 ч.

Срок на кандидатстване: До 1 септември 2021 г.

Къде? В град Шабла.

В началото на септември десетки хвърчила ще изпъстрят небето над морския бряг край едно от знаковите места по родното Черноморие - Фара край Шабла. Поводът е деветото издание на Фестивала на хвърчилата, който ежегодно събира стотици малки и големи приключенци. Идеята на фестивала е по забавен начин да привлече вниманието към опазването на хората, птиците и природата на Приморска Добруджа, и по-специално - на червеногушата гъска.

Както винаги, екипът е подготвил куп атракции: демонстрации, работилници за изработка на хвърчила, бижута и апликации от естествени материали, био пазар на местни производители, пешеходни екскурзии за наблюдение на птици, отворена сцена и какво ли още не.

Можеш да подадеш ръка в следните задачи:

🪁 почистване на пространството; 🪁 очертаване на площите за отделните дейности; 🪁 подредба на шатри и столове; 🪁 съблюдаване за плавното протичане на събитията.

🎵 🎧 Бъди доброволец на TRAP Fest Summer 2021 Кога? От 17 юли 2021 г. до 5 септември 2021 г.

Срок на кандидатстване: До 31 август 2021 г.

Къде? София, Лятната сцена в Борисовата градина.

Фондация "Тротоара" се ражда през 2013 г. с една основна цел: да използва музиката като инструмент за социално приобщаване на ученици.

С времето тя се разраства и вече живее под името НЧ “Тротоара 2020”, а енергията на младежите се акумулира в център TRAP – територия за свободно общуване на 5 най-различни шарени събития.

През лятото обаче цялата тази артистична глъчка излиза на открито и съвсем скоро ще превземе Борисовата градина със серия от концерти, които имат за цел да подкрепят съществуването на центъра и да дадат поле за изява на младежите – главни действащи лица както в организацията, така и на сцената.

Търсят се свежи подкрепления за няколко ключови позиции по време на феста. Ето какви може да бъдат твоите задачи:

🎵 помощ на благотворителния щанд с тениски и аксесоари на "Тротоара"; 🎵 разходка сред публиката в паузите между групите с дарителска кутия в подкрепа на TRAP, тъй като събитията са с вход свободен; 🎵 раздаване на флаери и материали на "Тротоара"; 🎵 подкрепа с други бойни задачи, които изникват на терен; 🎵 търси се и любител фотограф, който да снима между 17 и 22 ч.

🍿 🎞️ Бъди доброволец на кино-литературния фестивал CineLibri 2021

Кога? От 20 септември 2021 г. до 31 октомври 2021 г.

Срок на кандидатстване: До 15 септември 2021 г.

Къде? В почти всички кина в София.

CineLibri е първият фестивал у нас (и в света!), който хвърля мост между киното и литературата и събира накуп някои от най-добрите екранизации на романи – от големи класики до съвременни шедьоври от последните две години.

Тази година той се качва на голям екран за седми пореден път и от 9 до 31 октомври резервира за своите вълнуващи прожекции цяла мрежа от киносалони с всякакви размери. Както винаги, екипът ще се постарае да създаде специална атмосфера за зрителите в тях, а освен щедра програма, готви и събития с важни гости, тематични вечери, музика, коктейли и какво ли още не.

Готов си да се впуснеш в това приключение? Търсят се усмихнати и енергични доброволци за следните поддържащи роли:

🍿 от 20 септември до 9 октомври - раздаване на книжки с програмата на фестивала; 🍿 от 9 до 31 октомври - посрещане и упътване на публиката в киносалоните, проверка на билети.

🎬 📽️ Бъди доброволец на филмовия фестивал Sofia Documental

Кога? Oт 7 до 14 септември 2021 г.

Срок на кандидатстване: До 25 август 2021 г.

Къде? В София, като основните локации ще са Чешки център, подлезът на Ларгото (под президентството) и Дом на Киното.

Sofia Documental е първият фестивал за документално кино в България, който качва на екран заглавия, фокусирани изцяло върху правата на човека.

Предстои от 7 до 14 септември той за пръв път да събере публика на живо в София, а освен филмите, които хвърлят светлина върху важни теми от деня, в киносалоните ще присъстват и някои от техните автори, както и експерти, готови да обсъдят въпросите, които прожекциите открито повдигат.

Колкото повече наближава фестът, толкова по-важно става за екипа да открие своите доброволци, които споделят мисията им – тези важни документални филми да достигнат до повече очи. Ако я припознаваш, включи се – за всеки има по роля или две зад кулисите.

Запретни ръкави за следното:

🎬 помощ при организацията на прожекциите и събитията – подреждане на залата и посрещане на публиката; 🎬 упътване на гостите и публиката; 🎬 посрещане и изпращане на гости; 🎬 помощ при друг вид логистика, която въз��икне в хода на събитието.

Готов си за това ново приключение? Ако викаш “да” с пълно гърло пред екрана (добре де, може и с една идея по-малко ентусиазъм), включи се през сайта на TimeHeroes.org, като вдигнеш дигиталната си ръка за “Ще участвам!”.

[hometvse]

The Lost City of Z Premiär 13 November, 2020 The Lost City of Z berättar den häpnadsväckande sanna historien om den brittiska utforskaren Percy Fawcett, som under hans expeditioner in i Amazonas i början av 1900-talet upptäckte bevis på en tidigare okänd, avancerad civilisation som kan ha bebott området.

[mod-arts-com]

Фредрик Бакман и „Човек на име Уве“

Фредрик Бакман и „Човек на име Уве“

Човек на име Уве (Трейлър) / A Man Called Ove (Trailer) / BG Subtitles / Cinelibri

“Човек на име Уве“ е роман за непоносимата самота след загубата на любимите хора, за обичта, превърнала се в единствен инстинкт за живот, за добротата и отзивчивостта и за пътя.. Пътят, който всеки трябва да извърви, дотам, докъдето  му е…

[essyred]

Director: Stanislava Ivy

DOP: Tomislav Mihaylov - Chocho

Cast: Michael McKell, Arsenia Ivanova, Claudia Grace McKell, Militsa Gladnishka, Vladimir Zombori, Leart Dokle, Ivan Paskov, Lorina Kamburova, Alexandar Ivanchev

Editing and color: Vladislav Lakov

Music Composer: Mario Grigorov

Production Design: Andrea Popova

Stylist: Mirela Vasileva

Hair : Blagovesta Markova-Dimitrova

Produced by: Vlady Gerasimov, Nikolai Pavlov, Jacqueline Wagenstein, Stanislava Ivy

Handplayed Productions

Infinity Films

CineLibri

[mikamagazine]

Сбогом, Моя Кралице, снимка: ПР Книгите, по които са създадени селектираните филми, ще се продават с отстъпка в Дома на киното, Одеон и Люмиер Лидл Програмата на четв.... https://ift.tt/2Ol3vlG

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Кинофестивалът CineLibri  е 10 години „Поезия безкрай“…

„Основното е, че ще бъде първият в света кино-литературен фестивал CineLibri, който е посветен на екранизациите. Идеята е в този фестивал да се покажат най-добрите екранизации на книги. Искаме фестивалът да е многогодишен – горе-долу 70% от нашите книги са филмирани. С голям подбор може да запълним много години.“ Каза за „въпреки.com” в късното лято на 2015 година Жаклин Вагенщайн, изпълнителен директор и създател на кинофестивала.

Припомняме думите ѝ, защото се оказаха пророчески и, защото още тогава тя имаше страхотна визия и планове за бъдещето на CineLibri и сега предстои неговото 10-ото издание (10 октомври – 3 ноември) под мотото „Поезия безкрай“. В годините от създаването му досега сме писали много за него – за филмите, за знаменитите гости, за надслова му, който винаги като избор ни е правил и истинска част от световната кино и литература. /Може да си припомните в текстовете на „въпреки.com” тук/.

Раймонд Вагенщайн и Жаклин Вагенщайн при представянето на първия кинофестивал CineLibri, 2015

В годината, в която отбелязваме 10 години от рождението на CineLibri, в контекста на един все по-безутешен свят, потърсихме упование в поезията. В поезията, която се родее със съня, бил той и летлив и бързо изчезващ кошмар, произлязъл от някой дивен филм на Алехандро Ходоровски; в поезията, тъждествена с пияния кораб на Рембо, комуто се привиждат щастливи и вглъбени удавници; в поезията като съпротива срещу еднообразието и обикновеността на живота и като „отдих за окованата фантазия“. Пишат организаторите и допълват:

Най-вече в поезията като свобода, за която толкова жадуваше Пол Верлен, поетът „невинен като птиците“ (както го виждаше Борхес), от чието рождение тази година се навършват 180 години.

Педро Алмодовар Вече имаме информация за част от филмите, които ще гледаме. Чакат ни уникални преживявания в дните на фестивала. Още преди да бъде обявена Голямата награда „Златен лъв“ за най-добър филм, която спечели изключителният испански режисьор Педро Алмодовар на 81-я кинофестивал във Венеция, с председател на журито френската актриса Изабел Юпер, с първата си англоезична продукция – „Съседната стая“ знаехме, че на 25 октомври ще имаме шанса да го видим в зала 1 на НДК, когато ще бъде и церемонията по награждаването на CineLibri. Филмът ще има ексклузивна премиера у нас броени дни след премиерата си във Венеция. Испанско-американската камерна драма е изключително поетична и просветляваща история за смисъла на живота и смъртта, за стойността на приятелството и емпатията в критични моменти. Главните роли  са поверени на две възхитителни актриси – Тилда Суинтън и Джулиан Мур! Филмът е адаптация по роман на Сигрид Нунес, изследва противоречивата тема за евтаназията, но се усеща като апология на живота и силата на човешкия дух. Близки приятелки в миналото, с времето Ингрид и Марта са се отчуждили - едната се е отдала на писането, другата е избрала про��есията на военния репортер. След години двете се срещат отново при неочаквани обстоятелства. Вглеждайки се в отношенията помежду им, „Съседната стая“ рисува вълнуващ и провокативен портрет на нашето съвремие.

Тилда Суинтън и Джулиан Мур

Режисьор, сценарист, писател и продуцент, Педро Алмодовар има внушителен набор от киноотличия в кариерата си, в т.ч. „Оскар“, „Златен глобус“, „Сезар“, „Златна палма“, а през 2019 г. на фестивала във Венеция му беше връчена награда за цялостно творчество. Филмите му се занимават с проблемите на идентичността, приятелството, страстта, семейството и майчинството. Действието обикновено се развива на фона на определени социални и политически трансформации, героите са психологически достоверни, диалозите са пиперливи, а декорите и цветовете са истинска поезия. Алмодовар е майстор на сложните емоционални лабиринти и жизнеутвърждаващата мелодрама.

Неотдавна на български език излезе неговият сборник с разкази „Последният сън“ (издателство Colibri) – изкусна и многолика кратка проза, написана с кинематографична стегнатост, експресивност и тънък хумор. Фрагментирана автобиография на един оригинален творец, страстно отдаден на изкуството!

Новият филм на Паоло Сорентино, един от корифеите на съвременното италианско кино, ще открие Международния кино-литературен фестивал Синелибри 2024. Италианско-френската продукция „Партенопа“, която се нареди сред номинациите за „Златна палма“ в Кан тази година, представлява пленителна неаполитанска драма – изящен трактат за магията на кинематографията.

По традиция тържествената церемония по откриване на CineLibri ще се състои на 10 октомври от 19:00 ч. в зала 1 на НДК в присъствието на десетки изтъкнати гости.

Историята на филма е вдъхновена от мита за Партенопа, една от сирените в гръцката митология, чието име означава „глас на девица“.  Партенопа е и поетичното име на Неапол, родния град на многократно отличавания режисьор и сценарист Паоло Сорентино, който има в актива си „Оскар“, „Златен глобус“, БАФТА и четири награди на Европейската филмова академия само за трагикомичния шедьовър „Великата красота“ (2013). „Партенопа“ е седмият поред негов филм, номиниран за „Златна палма“.

Роберто Стабиле, ръководител на специалните проекти в Чинечита, който представи програмата Italian Screens в България, благодарение на който ще бъдат показани съвременни италиански филми в рамките на CineLibri

Верен на темите, които го вълнуват, и на сатиричния си подход, сега Сорентино е създал хипнотичен филм с носталгична атмосфера – опияняващ размисъл за неумолимия ход на времето, за безсмислените флиртове и любовните блянове, за начина, по който виждаме хората и местата, и за тяхната непостижима същност. Партенопа е загадъчна и безгрижна наглед изкусителка, която се наслаждава на свободата и младостта си. Родената в Неапол девойка се отличава с неустоима красота и спира дъха на всеки срещнат. Тя знае, че „красотата е като войната – отваря всички врати“, но това не ѝ е достатъчно. Разговорите ѝ със застаряващи актриси, които според обществото вече не са в разцвета на силите си, разкриват природата на нейните собствени желания. Главната роля във филма е поверена на прелестната дебютантка Челесте Дала Порта. Партнират ѝ Гари Олдман, Стефания Сандрели, Луиза Раниери, Изабела Ферари, Силвио Орландо и други.

„Майсторът и Маргарита“

Една от най-очакваните прожекции безспорно ще бъде филмът „Майсторът и Маргарита“ на режисьора Михаил Локшин. Определят го като филм шедьовър, който успя да разбуни духовете в цял свят и е спряган за най-добрата адаптация на едноименния роман на Михаил Булгаков, смятан за един от най-великите в литературата на 20-ти век, до момента.

Почти всеки ден от CineLibri ни „зарибяват“, в най-добрия смисъл на думата, каква изненада ни готвят с поредния филм, който ще бъде включен в програмата на фестивала. /Може да следите на на тяхната фейсбук страница тук./. Тепърва ще разказваме за това…Но сега споделяме по-подробно за идеята на организаторите за юбилейното издание.

CineLibri 2024 празнува пропускливостта между поезията и съня, изкуството и живота, духовното и материалното, надеждата и отчаянието (доколкото във всяко отчаяние се крие надежда), затова и фигурата в средата, своеобразно сърце от протегнати ръце и длани, прилично на разлистена книга, символизира неуморния човешки порив.  Чувството за общност и споделеност окриляват надеждата за едно по-хармонично бъдеще. Тук е кодирано убеждението, че единството извира от многообразието, от примиряването на различията в името на хармонията. Че пламъчето на живота, желанието, любовта, мирът са невъзможни без примиряване на различията, в които има толкова много поезия и красота, стига да имаш очи за нея. Поезията е безкрайна, защото човешките пориви и желания са безкрайни, а те намират своя синтез в изкуството.

Алехандро Ходоровски

Мотото „Поезия безкрай“ е неслучайна референция към едноименния филм на забележителния режисьор Алехандро Ходоровски, чиито сюрреалистични откровения пленяват или отблъскват, но никога не оставят зрителя безразличен.  Кой всъщност е Алехандро Ходоровски Прулански? Роден през 1929 г. в Чили, потомък на украински евреи, креативен, ексцентричен артист с множество превъплъщения – поет, писател, философ, драматург, комик, танцьор, кукловод, режисьор на култовите филми „Къртицата“, „Свещената планина“ и „Света кръв“, автор на пантомими и на комикси, основател на „паническия театър“… Ала преди всичко харизматичен маг, създател на психомагията и психогенеалогията, един от най-енигматичните визионери на нашето време. Автобиографията му не е традиционно животоописание, а метафора и символ на приключението живот, изпълнено с вечно дирене и стремеж да бъдат преодолени границите на разума и тялото със силата на духа и на едно неистово въображение. За да добием сетива за онзи магически „танц на реалността“, който разкрива фантастични възможности и отваря неочаквани пътища, и да се слеем с неговия ритъм.

"Криле на желанието"

А крилете във фигурата са недвусмислена препратка и към знаковия филм на Вим Вендерс „Криле на желанието“. Защото в основата на всяко изкуство, на всеки филм, поема или спектакъл стои желанието. Препратката към филма на Вендерс е и възможно най-поетичното, метафорично напомняне за 35-ата годишнина от падането на Берлинската стена и рухването на едни илюзии, заменени с други. И тъй като в настоящия исторически момент по-често се говори за оръжия, отколкото за поезия, няма как да не отбележим 100-годишния юбилей на Труман Капоти, който твърди, че „когато оръдията замлъкнат, музите се чуват“.

 Фестивалът отдава почит на корифеите на поетическото изкуство, на които дължим незабравими трепети и полети на духа. Достатъчно е да споменем най-великия френски поет от епохата на Ренесанса - Пиер дьо Ронсар, роден преди 500 години и провъзгласен от съвременниците си за „Принц на поетите“; прочутия чилийски поет и Нобелов лауреат Пабло Неруда, роден преди 120 години; безсмъртния мексикански поет, есеист и Нобелов лауреат Октавио Пас, от чието рождение се навършват 110 години; гениалния ирландски драматург и поет Оскар Уайлд, роден преди 170 години; екстравагантния Джордж Байрон, отлетял преждевременно от този свят преди две столетия... През 2024 г. отбелязваме и 120 години от рождението на българския поет и преводач Атанас Далчев – творец ерудит, неподатлив на конюнктурни влияния.

Атанас Далчев

Тази година, в контекста на един все по-безутешен свят, търсим упование в поезията. В поезията, тъждествена с пияния кораб на Артюр Рембо, комуто се привиждат щастливи и вглъбени удавници, но и в поезията като съпротива срещу еднообразието и крехкостта на живота, като  „отдих за окованата фантазия“. Най-вече в поезията като необятност и свобода, за която толкова жадуваше Пол Верлен, поетът „невинен като птиците“ (както го виждаше Борхес), от чието рождение тази година се навършват 180 години.

Както официалната визия на CineLibri 2024 , генерирана с помощта на AI, е продукт на оригиналната дизайнерска дарба и свежите идеи на Радослава Боор, която майсторски интегрира в проектите си новите технологии, така и съдържанието на актуалния видеоклип е вдъхновено от тематичния фокус на програмата. Видеото е пряка препратка към мотото на фестивала „Поезия безкрай“ и към символния заряд на незабравимата романтична драма „Криле на желанието“ с режисьор Вим Вендерс.  А текстът преплита мотиви от творчеството на френските артисти Пол Елюар и Луи Арагон, двама титани на поезията, известни с неизтощимото си човеколюбие. Обединява ги още нещо – естетиката на сюрреализма, размил границата между въображение и реалност и освободил мисълта. През 2024 г. се навършва точно един век от публикуването на прочутия „Манифест на сюрреализма“, с който Андре Бретон полага основите на това революционно за времето си движение в изкуството. Терминът е изкован от Гийом Аполинер, още един ярък представител на френския артистичен авангард.

Пол Елюар

Режисьор на клипа е Димитър Коцев - Шошо, съмишленик и приятел на фестивала от самото му създаване. Актьорите изпълнители на стиховете са Велина Георгиева и Спартак Панталеев. Оператор на видеото е Александър Станишев, монтажист е Зорица Коцева. Цветните корекции са дело на Борис Тивчев, а костюмите дължим на Мартин Коцев. Художник на костюмите е Силвия Владимирова, художник на крилете: Irina Anatolieva Pamyatnih. Превод стихове на Пол Елюар и Луи Арагон: Силвия Вагенщайн. Анимирано аутро: @ratimid.

Така организаторите на CineLibri, начело с Жаклин Вагенщайн, както всяка година обосновават по невероятен начин самата философия, смисъл, художествен максимализъм неговата програма. Трудно бихме могли да си представим като зрители, като читатели, който чакат с нетърпение фестивалните дни какъв труд, усилия, познание, въображение, мащаб на мечтите се крие зад всичко това! Съвсем не по български го доказва вече 10 години!

Жаклин Вагенщайн

Заедно с това всяко издание обогатява програмата си с нови събития, осмислени преди всичко като поклон и възхищение от голямата литература и доброто кино. Тази година ще се проведе Първият форум на литературните адаптации за голям екран BOB (Based-on-Books), който ще посрещне големи имена от киноиндустрията в София на 26 и 27  октомври в хотел „Милениум“, зала „Айнщайн 2“, в рамките на десетото издание на CineLibri. BOB няма аналог в международен план - освен че представлява мост между две индустрии, свързани съответно с киното и литературата, съчетава образователно-дискусионна част с пичинг. Форумът представлява изключителна възможност за българската публика да се срещне с едни от най-видните имена в киноиндустрията от цял свят, които ще разискват всички аспекти на адаптирането на литературни произведения на голям екран: от творческия процес през практиките и тенденциите до реализацията, финансирането и пласирането на пазара. Програмата включва панелисти от България, Франция, Англия, Германия, САЩ, Шотландия, Норвегия, Чехия, Гърция, Нидерландия, Кипър, Италия и др., представители на финансиращи институции, специализирани платформи, сейлс и продуцентски компании, писатели, режисьори, сценаристи, актьори, журналисти, издатели, скаути, фестивални селекционери. Участие са потвърдили вече влиятелни имена със световен авторитет. Подробности за форума очаквайте при нас.

А ние се вълнуваме и кои ще бъдат членовете на авторитетното международно жури в конкурса за пълнометражен игрален филм на CineLibri 2024, които също ще вземат участие като панелисти в този форум.

За финал на този текст ще цитираме отново организаторите:  „Очаквайте единствения кинофестивал, който се уповава на вековната мъдрост на писаното слово и превръща симбиозата между киното и литературата в оръжие срещу апатията и бездуховността.“

На добър час, любимо CineLibri! Нямаме търпение! ≈

„въпреки.com”

Снимки: архив на CineLibri, Стефан Марков и Стефан Джамбазов (1951-2021)

[cinema-confidential]

Cinema Confidential returns with 5 episodes from Europe! Go behind the scenes of the brand new TV series “World on Fire”, meet favorite actors such as Sean Bean and Christophe Lambert and attend glamorous red carpet events! 

[vprki]

С „Клети създания“ на Йоргос Лантимос се открива Cinelibri 2023

Филмът „Клети създания“ на режисьора Йоргос Лантимос, една от най-любопитните ленти на годината, дръзко съчетание от научна фантастика, сюрреалистичен романс и викторианска приказка за себеоткриването и израстването, ще сложи началото на Международния кино-литературен фестивал Cinelibri, съобщават организаторите.

Главната роля е поверена на умопомрачително талантливата Ема Стоун, партнират ѝ Уилям Дефо, Марк Ръфало, Рами Юсеф и Маргарет Куоли.

Живко Петров в Casa Libri

Празничната церемония по откриване на Cinelibri ще се състои на 6 октомври от 19:00 ч. в зала 1 на Националния дворец на културата. Маестро Живко Петров, един от най-големите български джаз музиканти, ще изсвири ноктюрно от Шопен, оп. 9, №2  в ми бемол мажор - символичен старт на деветото издание на фестивала. Зрелищна анимация, дело на Компот Колектив, които са автори и на видеошапката на ��естивала тази година, ще съпровожда музикалното изпълнение, пренасяйки зрителя в света на книгите и киното с акцент върху метаморфозите на литературните герои и сюжети на големия екран.

Тази есен деветото издание на Cinelibri ще се проведе под слогана „Метаморфози“  по случай 140 години от рождението на великия писател Франц Кафка. Cinelibri 2023 ще се състои между 6 и 29 октомври под мотото „Метаморфози“ и пъстрата визия, дело на Radoslava Boor и Студио „Слава“. Фестивалът отбелязва 140 години от рождението на Франц Кафка, асоциирайки пряко тазгодишното мото с една от емблематичните творби на Кафка – новелата „Метаморфозата“. Символиката на пеперудата разглеждаме като въплъщение на идеята за постоянните метаморфози в природата. По аналогичен начин литературата, попаднала във фокуса на големите киновизионери, търпи смайващи метаморфози по пътя към големия екран. Не по-малко смайваща е тазгодишната селекция от филми, гости и събития, ретроспективи, галавечери, майсторски класове и още, и още...

В годините от създаването си през 2015 година фестивалът винаги акцентира върху знаменателно събитие, свързано със световната литература. И в тези вече не малко години ние от „въпреки.com” сме били медийни партньори преди всичко с публикации като разкази с какво ни дарява като зрители уникалният Cinelibri, който се посвещава от самото си създаване на изкуствата – на киното, на книгите, на музиката, дори на изобразителното изкуство, това е един мултижанров проект. Но за това малко по-късно.

Филмът, с който ще се открие фестивалът е копродукция на САЩ, Ирландия и Великобритания и безсъмнено един от най-нетърпеливо очакваните филми тази година, „Клети създания“ на киновизионера Йоргос Лантимос („Омарът“, „Фаворитката“) е своеобразен постмодерен прочит на историята за д-р Франкенщайн и неговото чудовище. Сценарият на Тони Макнамара е адаптация на едноименния роман от 1992 г. на големия шотландски артист Алистър Грей - автор на произведения в жанра научна фантастика, преплитащи реалистичен и сюрреалистичен сюжет и възприемани като забележителна сплав от фантазия, сатира, ерудиция и социален коментар. Филмът е част от конкурсната програма на 80-ото издание на кинофестивала във Венеция. Организаторите уточняват, че „Клети създания“  се разпространява от „Форум Филм България“. Филмът не е подходящ за зрители на възраст под 16 години. Филмът ще има само една прожекция в България през 2023 година. Официалната премиера на „Клети създания“ в кината ще бъде през януари 2024 г.

В най-скоро време очакваме пълната програма на 9-ото издание на Cinelibri. Организаторите повдигат завесата към селекцията му и с едно директно представяне от Кан, за да видим на голям екран „Само ние двамата“ с участието на разкошните актьори Вирджини Ефира и Мелвил Пупо. Тревожно актуален филм, в който прекрасната любовна приказка постепенно се превръща в мрачен кошмар. И когато всичко изглежда изгубено, само силната воля има мощта да сложи край на мъчението. Screen Daily: „Солидна и често неудобно напрегната психологическа драма!“ Режисьор е Валери Донзели,  сценаристи: Одри Диван, Валери Донзели по романа L'Amour et les Forêts от Ерик Райнхард.

Със слогана „Метаморфози“ фестивалът отбелязва 140 години от рождението на Франц Кафка, както вече отбелязахме. Той е една от най-значимите и влиятелни фигури в литературата на XX век. Наред с Джеймс Джойс и Марсел Пруст, Кафка е смятан за един от „тримата влъхви“ на модерната литература. Мотото се асоциира пряко с новелата „Метаморфозата“, емблематична творба на писателя, публикувана за пръв път през 1915 година. Във визията фестивалните събития са символично обединени от пеперудата като въплъщение на идеята за постоянните метаморфози в природата. По аналогичен начин литературата, попаднала във фокуса на големите киновизионери, търпи смайващи метаморфози по пътя към големия екран и носи наслада на всички сетива.

Публиката на Синелибри 2023 ще има достъп до повече от 60  кинозаглавия, отличени в Кан, Венеция, Берлин, Торонто и на други престижни фестивали. Както винаги, селекцията е безкомпромисна, а всеки от филмите е пример за изобретателност и смелост при превода на съответното литературно произведение на езика на киното. Тази година изданието обхваща четири конкурса: за пълнометражен игрален филм, за документален филм, за късометражен филм и за костюми. Програмата изобилства от национални и световни премиери, заснети от всепризнати майстори в областта на адаптацията.

Жаклин Вагенщайн при представяне на Осмото издание на Cinelibri, 2022 в Националната галерия "Квадрат 500"

Предвиден е раздел „Кино с кауза“, в който ще влязат филми, ангажирани с наболели теми – недвусмислено свидетелство, че съвременните кинотворци в глобален план не са в състояние да останат равнодушни на фона на обезпокоителните тенденции и Метаморфози във всички области на живота. В процес на подготовка са десетки кино-литературни събития, дискусии, чествания, ретроспективи, галавечери, уъркшоп в областта на кинематографията и, разбира се, публични срещи с гости и арбитри от световна величина.

Припомням, че по случай 25-та годишнина на издателство Colibri 2015 година беше създаден и първият в света литературен кинофестивал Cinelibri, който е посветен на екранизациите. Тогава Жаклин Вагенщайн, негов създател и директор , каза за „въпреки.com”, че идеята е в този фестивал да се покажат най-добрите екранизации на книги. „Искаме фестивалът да е многогодишен – горе-долу 70% от нашите книги са филмирани. С голям подбор може да запълним много години. Междувременно почти всяка книга, която издаваме се филмира, като за първото издание са избрани някои от най-добрите образци от класиката“. В годините тя и екипът ѝ го доказаха. И така вече сме в очакване на Деветото издание на фестивала, който всяка година е по-богат и обхваща филми в неговия контекст от цял свят. Добавя и нови конкурси, събития, уъркшопи и още много различни преживявания. Самото предварително представяне на поредния Cinelibri Жаки, както я наричат приятелите, и екипът ѝ винаги го правят по различен начин, на места, които са знакови за българската култура. Очакваме с нетърпение и този момент.

Но държим да припомним и още нещо. Благодарение на издателство Colibri и Cinelibri тази година през март имахме шанса в Народния театър „Иван Вазов“ да гледаме след грандиозния му световен успех спектакъла „Един кон влязъл в бар“,  копродукция на Дойчес Театър (Берлин), Залцбургски фестивал и Бургтеатър (Виена), който гостува в София. Драматизацията по прочутия роман на израелския писател Давид Гросман, удостоен с международната награда „Ман Букър“ за 2017 година, „Един кон влязъл в бар“ е дръзка и завладяваща творба с участието на забележителния Самуел Финци в ролята на Дов Гринщейн! Уточняваме, че знаменитият писател Давид Гросман  гостува в София 2017, когато в третото издание на фестивала за кино и литература Cinelibri бе представен филм по предишна негова книга – „Ще бягаш ли с мен?” Тогава  през октомври се състоя и българската премиера на „Един кон влязъл в бар“, издадена от Colibri в превод от иврит на Емилия Юлзари.

Ема Стоун в "Клети създания"

Това е само малък акцент от вече сериозната история на фестивала, който извън страхотните филми ни срещна и със забележителни автори в киното и литературата. Този първи текст за предстоящото 9-ото издание на Cinelibri ще завършим с цитат на Франц Кафка „Животът през цялото време отвлича вниманието ни и ние дори не успяваме да забележим от какво именно”. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: архив на Cinelibri и Стефан Марков

P.S. на „въпреки.com”: Очаквайте продължение… Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Столична община, ИА „Национален филмов център", Национален фонд „Култура", Община Пловдив, Фонд „Култура" на Община Варна, Община Бургас, Община Велико Търново, Община Габрово и в партньорство с Регионална библиотека „Захарий Княжески", Община Стара Загора. Фестивалът е част от Календара на културните събития на Столична община за 2023 г.

[vprki]

Гледаме Санчо Финци в спектакъл на Дойчес театър по романа на Давид Гросман  „Един кон влязъл в бар“ 

Благодарение на издателство Colibri и CineLibri ще имаме шанса да гледаме след грандиозния му световен успех спектакъла „Един кон влязъл в бар“,  копродукция на Дойчес Театър (Берлин), Залцбургски фестивал и Бургтеатър (Виена), който ще гостува в София.

 Драматизацията по прочутия роман на израелския писател Давид Гросман, удостоен с международната награда „Ман Букър“ за 2017 година, „Един кон влязъл в бар“ представлява дръзка и завладяваща творба с участието на забележителния Самуел Финци в ролята на Дов Гринщейн!

Представлението ще се играе в Народен театър „Иван Вазов“ само два пъти, на 25 и 26 март 2023 г., в присъствието на режисьора Душан Парижек и Катлийн Моргенайер, която влиза в ролята на Пиц. Музикален съпровод на пиано: Антони Дончев. (двамата със Санчо Финци са приятели от деца и имат общи проекти в годините, но още по-дълго е приятелството между бащите им композитора Кирил Дончев и Ицко Финци, но това е друга красива история – б. р.)

Спектакълът, снимка: copyright Arno Declair

Какво се случва, когато един циничен комедиант решава да свали маската на хумора и да изложи раните си на показ?

Дов Гринщейн е стендъп-комик, провокатор, артист със свое собствено шоу, готов винаги да удовлетвори желанията на публиката. В зала в пустата индустриална област Натания, в един град между Хайфа и Тел Авив, той излиза за своето последно представление. Представление като никое друго, едновременно интимно и екстатично, всяващо потрес и смут.

Този път Дов е безмилостно прям – дразни публиката, обижда я, след което се извинява със сълзи на очи. Шегува се, разказва тъпи и остроумни, вулгарни и безобидни вицове. Нищо не остава пощадено от думите му – нито Шоа и нейните жертви, нито политиката на Израел в палестинските области. Почти два часа Дов яростно се бори за вниманието на присъстващите, защото никой не бива да остане безразличен. Защото той може да предложи много повече от едно успешно шоу: той трябва да разкаже за своя „личен Чернобил“, за травмата и вината, които са отровили живота му.

Самуел Финци, снимка: copyright Arno Declair

Дов иска разчистване на сметките – със своя приятел Авишай, когото е поканил на спектакъла, и това трябва да стане пред публиката. Бронята на хумора, с която се е въоръжил, му е помогнала да оцелее и го е направила много по-корав. Освен че е саркастичен спрямо политиката на своята страна, Дов е привидно равнодушен спрямо невъобразимата болка, която почти всяко семейство носи в себе си…

Постепенно зрителите оредяват, не всички могат да понесат страстта към разголване на този „мил, жизнерадостен разказвач на вицове“. Внимателен слушател остава само Пиц, неговата съседка от детските дни. Тя познава един друг Дов - мечтателя, „доброто момче“, което никога не би забравила.

Самул Финци и Катлийн Моргенайер, снимка: copyright Arno Declair

Припомняме, че романът „Един кон влязъл в бар“ е публикуван през 2014 г. и веднага се превръща в бестселър, претърпява няколко издания и е преведен на 23 езика, включително на български, а известният телавивски Камерен театър създава първата сценична версия. Именно за тази своя творба големият израелски писател и общественик Давид Гросман печели една от най-престижните международни награди – Ман Букър. Той има в творческата си биография близо 40 творби, както публицистични, така и романи за деца и възрастни, три от които екранизирани. Носител е на най-значимите израелски литературни отличия, а през 1998 г. бе удостоен със званието Кавалер на ордена за изкуство и литература на френското министерство на културата. В България романът с логото на издателство Colibri излиза  21 септември 2017 година в превод от иврит  Емилия Юлзари. Непосредствено романът да се появи на българския книжен пазар именитата ни преводачката, известна преди всичко с преводите си от испански и, която от десетилетия живее и работи в Израел, специално написа за „въпреки.com” за творбата на Давид Гросман. / нейния текст може да прочетете тук. /

Давид Гросман, снимка: Стефан Джамбазов

Знаменитият писател гостува в София 2017, когато в третото издание на фестивала за кино и литература CineLibri бе представен филм по предишна негова книга – „Ще бягаш ли с мен?” Тогава  през октомври се състоя и българската премиера на „Един кон влязъл в бар“. Имахме шанса да разговаряме с Давид Гросман за този негов роман за „въпреки.com”. „Всяка история, която пиша, е лична история. Дори и да не се е случило да мисля така,  когато свършва да пиша разбирам колко лична е била за мен. Измислих този герой, но по някакъв начин е мой продукт, от моята материя. Аз ставам той, след като съм го написал”, каза тогава писателят.

Снимка: Стефан Джамбазов

На пръв поглед романът изглежда непривичен за Гросман, защото действието се фокусира върху специфичната взаимовръзка между актьор и зрител, ала постепенно на преден план излизат както взаимоотношенията на артиста със заобикалящия го свят, така и негови дълбоко потискани душевни конфликти. Стендъп - комикът Дов Гринщейн представя поредното си шоу в малък провинциален клуб, но вместо очакваните смешки, анекдоти и пикантни вицове, които също не липсват, посетителите получават и драматичния монолог на Довале – трънлив разказ за тъжното му детство, за житейските му разочарования и неблагополучия, в който – с иронични намеци и черен хумор – се вплитат елементи от нелеката израелска действителност. Заглавието на романа е заимствано от известен виц, който така и остава недовършен, а финалът на повествованието “захапва” за опашката началото, с което намеква, че няма значение дали действието се развива в Кейсария, в Натания или където и да е другаде, защото всяко място може да бъде своеобразна сцена в големия театър на живота, пише в анотацията за изданието.

Давид Гросман при връчването на наградата „Ман Букър“ за 2017, архив на наградите

Действието в книгата се развива в една вечер – има единство на време, място и действие по Аристотеловия принцип. И като че ли е изключително благодарна и за поставяне на сцена. В разговора ни с Гросман стана ясно, че в Израел е вече една изключително успешна пиеса. Предстоеше да бъде на сцената на Дойчес театър в Берлин, във Франция, в Холандия, в Англия.

И ето сега ще имаме шанса да гледаме постановката на Дойчес театър в копродукция със Залцбургски фестивал и Бургтеатър (Виена).

В тази книга преминава драмата и историята на Израел от днешна гледна точка. „Описвам една определена действителност, повлияна от нашата история. Всеки един от нас е плод на времето си, на епохата си. Историята е много присъстваща в настоящето. Когато пиша за един герой или характер, те са силно повлияни от наследството и действителността. Всяка от моите книги е по-различна от предишната. Това е комедия и трагедия едновременно” каза още тогава Давид Гросман. /целия разговор с него преди малко повече от пет години може да прочетете тук./

Не можем да не споделим, че след разговора ни с Давид Гросман много ни се искаше със Стефан Джамбазов да гледаме спектакъла, създаден по романа му „Един кон влязъл в бар“. Дори си представяхме кой актьор би могъл да изиграе Дов Гринщейн…А сега при нас идва емблематичен спектакъл и то със Самуел Финци. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: copyright Arno Declair и Стефан Джамбазов

[vprki]

Леа Тодоров: Тази аудитория щеше да допадне на баща ми…

В знак на почит и уважение към философа, литературовед и историк на философската мисъл Цветан Тодоров НБУ официално откри зала на негово име. Аудитория „Цветан Тодоров“ е още една стъпка в процеса на опознаванe на мислителя и човека Тодоров от академичната общност и външната публика в България и мост към неговата многостранно надарена личност. Съобщиха от Университета.

Проектът за новата зала се вписва в утвърдената в Нов български университет традиция да се наименуват зали на видни творци, учени и общественици.

През 2014 година Цветан Тодоров беше в София и участва в открита дискусия на тема “Бъдещето на демокрацията в Европа” - снимка © Стефан Джамбазов

Възприеман като българо-френски мислител, роден в София, но прекарал по-голямата част от живота си във Франция, през целия си живот Тодоров е, както сам се определя,  passeur: свързващо звено, преход, мост, посредник, – между „двете Европи”, между идеи, езици и култури, между научни дисциплини, а също и, както казва самият той „между баналното и същественото, възвишеното и всекидневното, бита и духовния живот”. Един от последните енциклопедисти, почитател на философията на Просвещението, проникновен изследовател на отношенията с Другия, Тодоров е недобре познат в България, но има трайна връзка с Нов български университет. През 2004 г. издателството на НБУ публикува “Несъвършената градина”, преиздадена през 2014 г. със заглавие “Недовършената градина”. Публикацията е инициирана от проф. Богдан Богданов, който поддържа дългогодишни контакти с Цветан Тодоров. На септември 2014 г. във Френския културен институт се състоя дискусия с участието на Тодоров, съорганизирана от НБУ, на която за първи път той се яви пред широка публика от български почитатели.

Радосвета Кръстанова, проф. Веселин Методиев/ц/ и проф. Пламен Дойнов /д/, снимка: архив на НБУ

„Цветан Тодоров е световно явление на интелектуалното, на можещото, на търсещото, на мъдрото.“, сподели при официалното откриване на аудиторията Председателят на Настоятелството на НБУ проф. Веселин Методиев. „Най-важното е, че това се случва и то се случва в една среда, която е в криза. Една среда, в която злобата нарасна, оглупяването и опростачването също. И някой трябва да държи факела, НБУ прави това. Защото това, което е написал Цветан Тодоров е 100 процента светлина. Просто трябва да можеш да четеш.“ Проф. Методиев подчерта съответствието между хуманистичната традиция, на която Тодоров се явява ярък изразител и мисията на Нов български университет. Той разкри възхищението си от способността на Тодоров да осмисля и осветлява най-значимите проблеми на нашата епоха, сред които състоянието на либералната демокрация.

 Ректорът на НБУ проф. Пламен Дойнов, д.н., връчи благодарствен адрес на дъщерята на Цветан Тодоров – режисьорът и сценарист Леа Тодоров /на водещата снимка/, която пристигна от Франция като член на Международното жури на фестивала за кино и литература CineLibri и да представи първия си игрален филм  "Мария Монтесори: Новата жена" и филмовия пърформанс „България в мен“, посветен на баща ѝ, както и за събитието в НБУ.  Дарените от Леа Тодоров  архивни снимки и документи от детството и младостта на Цветан Тодоров направиха възможно създаването на новата аудитория на университета.

Леа Тодоров и проф. Пламен Дойнов, снимка: архив на НБУ

„За нас е привилегия, че НБУ ще бъде дом на част от личния фото и документален семеен архив на Цветан Тодоров. Уверени сме, че както аудиторията, така и архивния фонд, дарен от Вас, ще представляват интерес не само за ценителите на Цветан Тодоров, но и за широка публика от преподаватели, студенти, представители на академичната администрация и последователи.“, каза проф. Пламен Дойнов

 „Смятам, че ако той беше жив тази аудитория щеше да му допадне, защото той винаги е отдавал голямо значение на образованието. Каквото и да е писал, каквото и да е творил, образованието е стояло в центъра на неговите идеи, мисли и дела. Дълъг живот на аудиторията!“, пожела Леа Тодоров.

Аудитория "Цветан Стоянов", снимка: архив на НБУ

През 2014 г., три години преди смъртта си, Цветан Тодоров моли дъщеря си да заснеме едно последно пътуване. Леа Тодоров е родена в Париж през 1982 г. В интервю за Impressio пред Юлия Владимирова тя споделя: „Не съм идвала в България много преди 2014 г. - датата на пътуването, което предприехме с баща ми и брат ми, за да се сбогува с родната му страна. „Аз съм излязъл от България, но България не можа да излезе от мен“ - това са думи на Цветан Тодоров, един от малкото българи, които са известни по цял свят. Неговите книги в сферата на историята на идеите, антропологията, изкуството, политиката и литературознанието са преведени на 25 езика, френските кандидат-студенти често пишат есета на приемните си изпити върху негови мисли, творбата му “Завладяването на Америка. Въпросът за Другия“, се преподава в едни най-престижните световни университети.“

През 2014 година Цветан Тодоров беше в София и участва в открита дискусия на тема “Бъдещето на демокрацията в Европа” - снимка © Стефан Джамбазов

На официалното откриване присъства проф. Стоян Атанасов, специалист по френска литература в СУ „Св. Климент Охридски”, преводач и редактор на творбите на Цветан Тодоров, който разказа за огромния му принос в съвременното хуманитарно мислене. Проф. Атанасов нарече новата зала „свещена“ и добави: „Той беше човек, който не обичаше да го хвалят. Но той не беше против да се четат неговите книги.“ Проф. Атанасов разказа интересни факти около преводите на някои от ключовите съчинения на мислителя – „Завладяването на Америка“, „Въпросът за Другия“, „На чужда земя“, „На предела“.

„Триумфът на твореца”, последната книга на Цветан Тодоров е не завет, а завършек на многогодишен изследователски процес. „Нашият разказ за битката, разгърнала се между комунистическия режим и онези творци, които жадуват за свобода, може да се сведе до констатацията, че режимът печели многобройни отделни сражения, но губи войната. В крайна сметка творците удържат победа над политическите ръководители”. Това пише големият интелектуалец, философ и литературовед Цветан Тодоров в книгата си „Триумфът на твореца” /изд. „Изток – Запад”, 22018/ с подзаглавие „Революцията и творците – Русия: 1917 – 1941”.

В нея Тодоров говори за творци като Бунин, Булгаков, Блок, Пастернак, Цветаева, Шостакович, Манделщам, Майерхолд, Малевич… Тогава във „въпреки.com” публикувахме предговора за книгата на проф. Стоян Атанасов, човека свързан приятелски и интелектуално с Цветан Тодоров през годините. Убеждението ни е, че книгата е важна не само като любопитна история от миналото в първата комунистическа страна, но и като част от вечната борба на твореца за свободата на духа в тоталитарните общества. Заглавието на текста на Стоян Атанасов е „Съдбата на твореца в постреволюционна Русия”: „Триумфът на твореца” е последната книга на Цветан Тодоров. Той успя да я завърши месеци преди смъртта, но не доживя да я види публикувана. Книгата излезе в Париж дни след неговата кончина на 7 февруари 2017 г. Издателят ускори нейното отпечатване, отдавайки посмъртно почит на автора. Тодоров бе започнал работа по тази книга с по-различна идея. С този труд, за който бе мобилизирал всичките си сили и чието публикуване предвиждаше за 2018 г., той искаше да каже какво мисли за Октомврийската революция, 100-годишнината от която предстоеше да бъде отбелязана.

След загубата на мислител от величината на Тодоров читателите са склонни да търсят в последната му книга своеобразен завет. Тодоров не я замисляше като завет. В книгата – нелишена от лични признания и реминисценции – няма и следа от заболяването, с което се бореше и което пораждаше у него предчувствието, че тя ще е последната.“ /Целия текст може да прочетете тук./

Идейният проект, съдържанието и дизайна на новата зала са дело на екип в състав: д-р Богдан Атанасов, преподавател в департамент  „Археология”, Магдалена Божкова, преподавател в департамент  „Чужди езици и култури”, Филип Рашев, дизайнер в Лаборатория по графичен дизайн към НБУ и д-р Радосвета Кръстанова, ръководител на Франкофонски център за академични постижения в НБУ, със специалното участие на дъщерята на Цветан Тодоров – Леа Тодоров. Залата представлява особен поглед към личността и творчеството на Тодоров и разкрива различни аспекти от живота му чрез книгите и мислите му.

През 2014 година Цветан Тодоров беше в София и участва в открита дискусия на тема “Бъдещето на демокрацията в Европа” - снимка © Стефан Джамбазов

Водещ на церемонията беше д-р Радосвета Кръстанова, ръководител на Франкофонския център за академични постижения в НБУ - инициатор и координатор на проекта. Във встъпителното си слово тя представи кратък биографичен портрет на големия мислител и открои някои от значимите приноси на Тодоров за развитието на хуманистичната наука и мисъл от втората половина на 20 век и началото на 21 век. Тя изтъкна като отличителна характеристика на творчеството му изследването на „крехкостта на доброто” в катастрофалните за човечеството исторически епизоди и ��ъбития от 20 век – Холокоста, комунистическия и нацисткия терор, тоталитарните режими. Д-р Кръстанова акцентира върху разсъждението на Тодоров, че по-трудно от това човек да оцелее в Злото и да запази човешките си характеристики, е да не възприема себе си като олицетворение на Доброто. Тя е подчерта, че аудиторията е задочен разговор с Цветан Тодоров, който е насочен към студентите и поколенията на 21 век и представлява мост към идеите на големия мислител.

В своето изказване д-р Богдан Атанасов посочи някои от важните черти от личността на Тодоров, около които екипът се е обединил – неговата способност да пише просто и ясно за сложни неща, умението му да бъде голям чрез малкото. Той подчерта, че Тодоров би се чувствал добре в по-малките мащаби, тъй като това съответства на ценностите, която е изповядвал и, сред които трябва да се откроят неговата скромност, деликатност, бягство от всякаква крайност и стремеж към красота чрез умереност и хармония. Д-р Атанасов сподели впечатления от работата на екипа и очерта интердисциплинарния принос на всеки един член за изграждането на концепцията за аудиторията.

Церемонията беше закрита от проф. д-р Васил Гарнизов, член на Председателския съвет на Настоятелството на НБУ,  който сподели спомени от срещите си с Цветан Тодоров. Той подчерта значимостта на изповядвания от философа  „умерен хуманизъм” и изрази намерението на ръководството на НБУ проектът да прерасне в Център за дебат, който да носи името на именития философ и който да подслони част от архива му.

Леа Тодоров на пърформанса ѝ, посветен на баща ѝ Цветан Тодоров във Френския институт, снимка: архив на CineLibri

Завършваме този текст, посветен на прекрасната идея на НБУ една от аудиториите му да носи името на световния учен с финалните думи от предговора на проф. Стоян Атанасов към „Триумфът на твореца”: „Макар и дискретно поднесени, коментарите на литературоведа и изкуствоведа Тодоров за героите на тази книга показват, че чисто историческият подход не е достатъчен, за да разкрие пред нас драмата на творци, работили в трудните години на Съветска Русия. Техния триумф – или реванш – над тоталитарната власт може да долови само изследовател, съчетаващ анкетата на историка, критическите умения на познавача на изкуствата и ценностния критерий на хуманиста. През неговия поглед съдбата и творчеството на тези многострадалци имат повече шансове да достигнат и до нас”. Съвремието ни още по-силно изисква от нас да четем и препрочитаме написаното от Цветан Тодоров. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: архив на НБУ, на CineLibri и Стефан Джамбазов (1951-2021)

[vprki]

Анжел Вагенщайн ще гледа и пише за света вече от звездите

На стогодишна възраст почина писателят и кинодраматург Анжел Вагенщайн. Погребението ще се извърши в най-тесен семеен кръг. Поклонението ще се състои в Софийската синагога на трийсетия ден от смъртта, както повелява еврейската традиция.

Поклон пред паметта на големия човек и творец, оставил трайна диря в българската култура и не само…

Бурният, наситен със събития живот на Вагенщайн, когото всички наричаха просто Джеки, е сред най-значимите неразказани истории на световното кино. Деец на Съпротивителното движение по време на Втората световна война, със смъртна присъда, той е изтъкнат филмов сценарист, режисьор, писател, народен представител и бунтар през целия си съзнателен живот. Анжел Вагенщайн е роден на 17 октомври 1922 година в Пловдив. (градът завинаги остава голямата му любов). Прекарва детството си във Франция, където родителите му емигрират по политически причини заради левите си убеждения. След амнистия семейството се завръща в България.

Анжел Вагенщайн

В книгата си „Преди края на света“, 2011, на издателство Colibri с подзаглавие „Драскулки от неолита“ Вагенщайн обяснява как е произлязъл псевдонимът му „Джеки“. Спомня си легендарния ням филм „Хлапето“ на Чарли Чаплин - малкият Анжел го е гледал няколко пъти, воден от своите лели. Те го оприличили на малкия немирник Джеки Куган и прякорът си останал до днес. И за всички нас, които имахме шанса да го познаваме, да разговаряме с него, да познаваме творчеството, той си остава Джеки Вагенщайн.

Анжел Вагенщайн винаги е респектирал с остър ум, критична мисъл, а харизмата и елегантното му чувство за хумор ще останат завинаги непокътнати. Миналата година през пролетта по повод предстоящия му стогодишен юбилей на 17 октомври сподели: „Как да ви кажа, най-важно е човек да не губи чувството си за хумор. От много време насам нищо не си пожелавам, освен здраве. Много ми е дълга биографията, за да си правя равносметки“.

Анжел Вагенщайн пред "Дома на киното"

Анжел Вагенщайн завършва кинодраматургия в Москва. Автор е на 50 сценария за филми – игрални, документални и анимационни. От 1950 година става сценарист в Българска кинематография и в ДЕФА. Филмът по негов сценарий „Звезди“ от 1959 година на режисьора Конрад Волф е удостоен със Специалната награда на журито на кинофестивала в Кан. Сред най-известните му сценарии са тези за филмите „Допълнение към закона за защита на държавата“, „Гоя“, „Звезди в косите, сълзи в очите“, „Борис I“, „След края на света“ и много други.  През 1980 година е член на международното жури на 30-ия Берлински международен кинофестивал. Носител е на много български и чуждестранни отличия като орден „Стара планина“, българската държавна награда „Паисий Хилендарски“, офицер е на френските ордени „За заслуги“ и „За литература и изкуство“, на Германската национална награда за изкуство I ст., Годишната литературна награда на парижката Сорбона, Международната награда за човешки права „Свят без нацизъм“, руски Орден за заслуги в развитието на културните ни връзки, благодарствен сребърен плакет от Кралство Испания и други. Миналата година получи Специалната награда на София за изключителни постижения и принос в националната култура в качеството му на виден интелектуалец и общественик, автор на над 50 филма и 10 книги, прославил името на България в цял свят.

Анжел Вагенщайн на представянето на поетичната книга на израелския писател Амир Ор

Миналата година вечерта на 17 октомври,  рождения му ден, бе отбелязана стогодишнината му в Дома на киното, посветена на изключителния Анжел Вагенщайн-Джеки, режисьор, сценарист, писател, общественик. Тя бе е едно от кулминационните събития на Осмото издание на фестивала CineLibri, създаден от негова внучка Жаклин Вагенщайн. При представянето на програмата на великолепния кинофорум през септември тя каза: „На 17 октомври, Деня на моя любим дядо е посветен на него! Тогава ще бъде показан филмът „Звезди“ копродукция между Българска кинематография и ДЕФА по негов сценарий  и с режисьор Конрад Волф от 1959 година, който е удостоен със Специалната награда на журито на кинофестивала в Кан. И остава засега единственият български с това изключително отличие на най-авторитетния и престижен световен кинофестивал.“ И така стана, изключително събитие не само в рамките на CineLibri, защото Джеки е личност от висока класа от световна величина, въпреки странния скепсис на различни хора, но това е друга и вече доста безинтересна тема.

Има и още нещо много важно около „Звезди“ и то в контекста на днешния ни ден. Това е и филмът, заради който Вагенщайн става „неудобен”, защото филмът за първи път разказва за трагичната съдба на депортираните евреи от Беломорска Тракия и Македония, когато тези територии са под юрисдикцията на Царство България. Почти 11 хиляди са унищожени в нацисткия лагер на смъртта Треблинка. И до ден-днешен този трагичен факт от българската история остава заглушаван и пренебрегван от българските партии, независимо от кой политически спектър са…

С американската кинорежисьорка Андреа Симон Анжел Вагенщайн в Дома на киното на 95-ия си рожден ден 2017

Тогава на този вълнуващ празник в негова чест Джеки Вагенщайн се включи във видеообръщение, което в деня, в който той напусна нашия свят го публикуваме в негова памет, важно е да се знае и припомня.

 „Скъпи мои другари, съмишленици и спътници по сложните извилисти пътища на живота, благодаря ви от все сърце, че ви има и че сте тук в деня на моята сто годишнина. Да остарееш не е подвиг, нито повод за гордост. Природата има своето тайно и мистично мерило за отпуснатите ти левги живот и единствено тяхната стойност зависи от теб, от твоята устойчивост и упоритост да следваш посоката към Храма, въпреки че той е далеч отвъд хоризонтите на нашия живот. А всеки далечен път има своя метрична система. Моята е мерило за среднощните партизански пътеки, за разстоянието от килията до бесилото, за метрите кино лента върху монтажната маса, за наниза от думи в моите „Драскулки“. Дано не ви досаждам и отново ви благодаря! Довиждане!“ Дали още тогава не е искал да ни каже „Сбогом“…

През 90-те години той се отдава на писателска дейност и публикува романите „Петокнижие Исаково“, „Далеч от Толедо“ и „Сбогом, Шанхай“, последните два с международни отличия.  Книгите му са преведени на много езици - френски, английски, руски, немски, испански, италиански. Романите му са отличени с престижни световни литературни награди и номинации, включително с Европейската награда за литература „Жан Моне“ през 2004 година. Официално е поканен за член на Американската гилдия на писателите. Анжел Вагенщайн е почетен гражданин на Пловдив, истински космополит и „великан на духа“. /Повече за изключителния Джеки, за когото сме писали в различни наши текстове може да прочетете във „въпреки.com” тук, тук и тук /.

Забележителна е изповедалната му публицистична книга „Преди края на света“ с подзаглавие „Драскулки от неолита“ от 2011 година. В нея авторът прави опит дълбоко искрено и проникновено да осмисли илюзиите си и да коментира по своя си начин дали е бил по някакъв начин и употребен. Очаквахме с интерес дали тази негова силна, ярка публицистика и заедно с това интимна ще има своето продължение в нова книга. Толкова много неща се случиха и промениха в нашия свят за тези вече 12 години от излизането ѝ, а той винаги продължи да бъде вълнение, тревога и обич за нас, дори и вече, когато няма - Джеки Вагенщайн…

На финала на този текст в негова памет отново ще го цитираме, но този път за себе си: „Аз принадлежа към народ, който никога не губи чувство за хумор. Срещали ли сте българин, който да не ви се оплаче? Срещали ли сте арменец, който да не ви се похвали? Срещали ли сте евреин, който да не опита да ви пробута виц? Въпреки цялата трагика, в която живеем, човек трябва да се радва и… да разказва смешки!“

Последната снимка на Валери Петров заедно с Анжел Вагенщайн, януари 2014, в Националната галерия на изложба на Борис Ангелушев

А помните ли какво каза Анжел Вагенщайн на първия митинг пред храм – паметник „Свети Александър Невски“ след падането на Тодор Живков от власт ноември 1989 година? „Момчета и момичета, внимавайте да не ви излъжат така, както излъгаха нас!“ Днес, почти трийсет и четири години тези слова ни звучат пророчески. До края на живота си остана вдъхновен и вдъхновяващ невероятният Джеки. С благодарност за присъствието му в нашия живот!

А той сред звездите ще се събере със скъпи хора – големия му син Пламен (1945-1996), изключително талантлив оператор, съпругата му Зора, момичето, за което разказва в „Драскулките“, чакащо го пред вратите на Сливенския затвор, Конрад Волф (1925-1982), Валери Петров (1920-2014), Христо Ганев (1924-2021) и още…  Това е! ≈

Текст: „въпреки.com

Снимки: Стефан Джамбазов (1951-2021)

[vprki]

Критичен поглед: Демократичността в номинациите за игрално кино може да бъде опасна

Фестивалът на българското кино – награди на СБФД „Васил Гендов” е най-мащабният форум у нас. И най-демократичният – номинациите се решават от отделните гилдии, а наградите се връчват от 3 журита: за игрално, документално и анимационно кино. Написа за „въпреки.com” кинокритичката Геновева Димитрова.

От 1 до 10 май по време на Фестивала в Дома на киното зрителите имаха възможност да видят безплатно всичките 68 филма, произведени за година, а и да се срещнат с голяма част от авторите.

Юлиян Вергов

На 16 май в Софийската опера и балет се проведе официалната церемония по връчването на наградите на Съюза на българските филмови дейци „Васил Гендов“. Тя е втора поредна след 2022, когато се състоя в Народен театър „Иван Вазов“. Салонът на Операта се оказа по-изискано и адекватно място. Водещ бе организираният и остроумен Юлиан Вергов, а оркестърът на Софийската опера и балет и солисти се включиха талантливо в събитието. Сценарист и режисьор отново бяха Димитър Стоянович и Лъчезар Аврамов, а автор на оскъдната сценография бе Яна Криспин. И, въпреки че се раздадоха 38 награди (плюс видео обявяване на номинациите) не беше отегчително. Случи се празник, независимо от леките пробойни – например, доста се чакаха наградените да стъпят на сцената, а през това време оркестърът свиреше. Но явно нямаше друг ход в Операта. И вероятно така ще бъде и занапред.

Васил Гендов

Той е създаден по идея на председателя на СБФД Милко Лазаров и екипа му, носи името на Васил Гендов - автора на първия български филм „Българан е галант“ (1915) - и продължава традицията на годишните награди на Съюза на българските филмови дейци от далечната 1975. В течение на годините наградите на СБФД са били връчвани в различни формати (включително и Българска филмова академия до 2017), но неизменно при спазване на принципите на конкурентното състезателно начало и високи професионални и художествени критерии. Днес Фестивалът е единственият национален форум, който разглежда индивидуалния принос на отделните професии в киното и обръща специално внимание на всеки аспект от създаването на даден филмов проект, както и на филмовата критика. И е подкрепен от ИА Национален филмов център.

Валери Йорданов при представянето на фестивала CineLibri, снимка: Стефан Марков

Тази година се оказа, че демократичността в номинациите за игрално кино може да бъде опасна: например, прекрасният, искрен и неистов „Шекспир като улично куче” на Валери Йорданов получи, освен задължителната за филм, само още две – за режисура и за музика на Калин Николов. И остана абсолютно незабелязан от журито. И още – операторът Емил Христов, заснел виртуозно гротесковия, антутопичен и абсурдистки игрален дебют на бляскавия аниматор Теодор Ушев „Ф 1.618”, пронизителния черно-бял „Пролетно равноденствие” на Иван Павлов и искрения, но банален дебют на Орлин Милчев „Изкуството да падаш” (награда за най-добър филм), е номиниран само за „Пролетно равноденствие”.

Тео Ушев и Емил Христов по време на снимките на „Ф 1.618”

И наградата за операторско майсторство отиде при Кирил Проданов, заснел живописно в нисък ключ сръбско-българския „Мрак” на Душан Милич. Затова пък неравният, но трогателен дебют на изобретателния театрал и художник Петринел Гочев „Български кораб потъва в бурно море” имаше 8 номинации, но не получи нито една награда.

Журито за игрално кино бе в състав: Ралица Петрова (председател), Асен Владимиров, Светла Ганева, Камен Калев и Павел Веснаков (получил м. г. наградата за най-добър филм с дебюта си „Уроци по немски”). Доколкото ги познавам, а някои от тях – отдавна, са все хора с високи критерии за кино. Изгледаха 15 пълнометражни игрални филма, 7 от които – дебюти. Повечето от наградите им бяха адекватни.

Светлана Янчева във филма "Пролетно равноденствие"

Не пропуснаха върховните актьорски постижения на Светлана Янчева в „Пролетно равноденствие” и на Малин Кръстев и Герасим Георгиев-Геро в игралния дебют на прекрасния документалист Тонислав Христов „Добрият шофьор” (България/Финландия/Швеция, награда за дебют), както и искреното присъствие на Дария Димитрова в „Майка” (България/Германия/Хърватия) на Зорница София, вдъхновен от истинската история на театралната режисьорка Елена Панайотова.

Малин Кръстев

Страшно ме зарадваха още наградите за режисура на Иван Павлов и за монтаж на Веселка Кирякова за любимия ми „Пролетно равноденствие”. Също важни бяха наградите за звук на Александър Симеонов и Оливие Калверт, за сценография на Сабина Христова и за костюми на Велика Прахова за постановъчно сложния „Ф1.618” . Както и за музика на Асен Вапцаров за черната комедия „Жълт олеандър” на Лъчезар Аврамов. Спорна е наградата за сценарий на „Майка”, абсурдна – за най-добър филм на „Изкуството да падаш”. И направо смехотворен е дипломът за дебют на симпатичния, но самодеен и инфантилен мюзикъл „Жири” на Петя Йосифова. Не ми стана ясно защо няма Специална награда. Но това си е работа на журито. Пък и, честно казано, това не е най-силната година на българското игрално кино. Що се отнася до 15-те късометражни филма, сред тях отново, както на „Златна роза”, бе отличен „Празник” на Антония Милчева.

Ако познавам игралните и за повечето от тях съм писала колонки в седмичника „Филтър”, по разни причини съм гледала малка част от документалните филми и нито един от анимационните. Журито за документално кино бе в състав: Елдора Трайкова (председател), Тонислав Христов, Малина Петрова, Катерина Ламбринова и Кирил Проданов. Изгледаха 20 филма, сред които – 8 дебюта. Отличиха дебюта на Николай Стефанов „Нямаш място в нашия град“ (за най-добър филм, за режисура и за монтаж на Стоян Велинов), „Воев” на Биляна Кирилова (награда на журито и за сценарий на Биляна Кирилова и Неда Миланова), „Моралът е доброто” на Веселин Диманов (за дебют), “Колите, с които нахлухме в капитализма“ на Борис Мисирков и Георги Богданов (за операторско майсторство), „Майор Томпсън – (не)нужният герой“ на Жезко Давидов (за звук на Георги Цветков, Свилен Боянов и Мариана Вълканова).

Ралица Големанова и Николай Стефанов

От наградените съм гледала само „Теодор Ушев: Невидими връзки“ на Борислав Колев и ме зарадва отличието за музика на безподобния Никола Груев-Котарашки. „Воев” и „Моралът е доброто” са по екраните и се надявам скоро да наваксам пропуските.

Борис Мисирков /л/ и Георги Богданов /д/

Анимационните филм бяха 14, сред които – 4 дебюта. Оценява ги жури в състав: Велислав Казаков (председател), Людмила Дякова, Радост Нейкова, Симеон Сокеров, Свилен Димитров (носител на миналогодишата награда за най-добър филм за „Любовни черупки”).

Людмила Дякова и Анри Кулев

Те отличиха единствения пълнометражен филм „Меко казано” на Анри Кулев (най-добър филм и за сценарий на Валери Петров), „Флорентинска нощ” на Сотир Гелев (за режисура и музика на Румен Бояджиев-син), „Океания“ на Стефан Войводов (за дебют), „Обезличаване“ на Спартак Йорданов (за анимация на Спартак Йорданов и Весела Йоцева), „Артистът” на Димитър Димитров (за художник), „Феята вещица“ (за звук на Благомир Алексиев). Разчитам на Фестивала за документално и анимационно кино „Златен ритон” в Пловдив да изгледам филмите.

Ингеборг Братоева- Даракчиева

Гилдия „Критика” при СБФД връчи три награди: за оперативна критика на Ингеборг Братоев-Даракчиева, за книга на Петър Кърджилов, Ирина Китова и Зорница Кръстева („Летопис на нямото кино в София, 1896-1933“, София, културен център G8); признание за особен принос – на проф. Вера Найденова. Тя се появи на видео – прекрасна, мъдра, лаконична. И каза изключителна индианска поговорка: „Колкото и рано да се събуди човек, съдбата му е станала половин час по-рано”.

Проф. Георги Дюлгеров

Почетната награда за цялостно творчество получи проф. Георги Дюлгеров – един от най-големите режисьори в българското кино и един от най-видните преподаватели. Създал „Изпит”, „Авантаж”, „Мера според мера”, „Лагерът”, „Лейди Зи”, „Буферна зона” и др., той е формирал не един и двама филмови автори. Щастлива съм, че навремето, като студенти в НАТФИЗ, нашият киноведски клас издейства той да ни преподава кинорежисура. А после ни взе в приключението „Лагерът”... При получаването на наградата Георги Дюлгеров цитира Анджей Вайда: „Когато филмът е добър, е наш, когато е слаб, е мой”.

Иван Павлов

Скромният фестивален екип, начело с Виктория Радославова, здраво се потрудихме. Имаше и неизбежните пропуски. По-важното е, че второто издание на Фестивала на българското кино – Награди на СБФД „Васил Гендов” бе по-успешно от първото. / За него във „въпреки.com”, отново текст на Геновева Димитрова, може да прочетете тук/. Неслучайно преди церемонията валеше дъжд. И вече гледаме към третото, живот и здраве. ≈

Текст: Геновева Димитрова

Снимки: Яна Лозева и архив на продукциите

НАГРАДИ НА СБФД „ВАСИЛ ГЕНДОВ“

ИГРАЛНО КИНО

Най-добър пълнометражен игрален филм – „Изкуството да падаш“ на Орлин Милчев.

Най-добър дебют на пълнометражен игрален филм – „Добрият шофьор“ на Тонислав Христов.

Най-добър сценарий – Миглена Димова и Зорница София за „Майка“.

Най-добър режисьор – Иван Павлов за „Пролетно равноденствие“.

Най-добър оператор – Кирил Проданов за „Мрак“.

Специален диплом за дебют – на Петя Йосифова за „Жири“.

Най-добър късометражен игрален филм – „Празник“ на Антония Милчева.

Най-добър звук – Александър Симеонов и Оливие Калверт за „Ф 1.618“ на Теодор Ушев.

Най-добър композитор – Асен Вапцаров за „Жълт олеандър“ на Лъчезар Аврамов.

Най-добър художник по костюмите – Велика Прахова за „Ф1.618“.

Най-добър художник-сценограф – Сабина Христова за „Ф1.618“.

Най-добър монтаж – Веселка Кирякова за „Пролетно равноденствие“.

Най-добра поддържаща женска роля – Дария Димитрова за „Майка“.

Най-добра поддържаща мъжка роля – Герасим Георгиев-Геро за „Добрият шофьор“.

Най-добра главна женска роля – Светлана Янчева за „Пролетно равноденствие“.

Най-добра главна мъжка роля – Малин Кръстев за „Добрият шофьор“.

ДОКУМЕНТАЛНО КИНО

Най-добър документален филм – „Нямаш място в нашия град“.

Наградата на журито - „Воев“.

Дебют – „Моралът е доброто“ на Веселин Диманов.

Най-добър режисьор - Николай Стефанов за „Нямаш място в нашия град“.

Най-добър сценарий – Биляна Кирилова и Неда Миланова за „Воев“.

Най-добър оператор – Борис Мисирков и Георги Богданов за “Колите, с които нахлухме в капитализма“.

Най-добър монтаж – Стоян Велинов за „Нямаш място в нашия град“.

Най-добър композитор – Никола Груев-Котарашки за „Теодор Ушев: Невидими връзки“.

Най-добър звук – Георги Цветков, Свилен Боянов и Мариана Вълканова за „Майор Томпсън – (не)нужният герой“.

АНИМАЦИЯ

Най-добър анимационен филм – „Меко казано“ на Анри Кулев.

Наградата на журито - „Следа“ на режисьора Аспарух Петров.

Дебют – „Океания“ на Стефан Войводов.

Най-добър режисьор – Сотир Гелев за „Флорентинска нощ“. 

Най-добър сценарий – Валери Петров за „Меко казано“.

Най-добра анимация – Спартак Йорданов и Весела Йоцева за „Обезличаване“.

Най-добър художник  – Димитър Димитров за „Артистът“.

Най-добър композитор – Румен Бояджиев-син за „Флорентинска нощ“.

Най-добър звук – Благомир Алексиев за „Феята вещица“.

СПЕЦИАЛНИ НАГРАДИ БЯХА ВРЪЧЕНИ ЗА:

–  оперативна филмова критика – на Ингеборг Братоева-Даракчиева;

– за книга или теоретичен текст – на Петър Кърджилов, Ирина Китова и Зорница Кръстева („Летопис на нямото кино в София, 1896-1933“, София, културен център G8);

– за особен принос – на проф. Вера Найденова

НАГРАДАТА ЗА ЦЯЛОСТНО ТВОРЧЕСТВО ПОЛУЧИ ПРОФ. ГЕОРГИ ДЮЛГЕРОВ.

[vprki]

С любов към природата и човека филм на Фолкер Шльондорф открива 27-ия СФФ

Четири дни след 95-ата церемония по връчването на наградите „Оскар“ на 12 март 2023 г. в Dolby Theatre в Лос Анджелис в София ще се открие 27-ото издание на винаги очаквания и обичан София филм фест. /на снимката Фолкер Шльондорф и Тони Ринаудо/

Организаторите, начело със създателя и директор на фестивала Стефан Китанов канят публиката отново „заедно да се свържем чрез историите, които вълнуват и променят. Да си припомним за връзката с другия и с природата. Да се свържем отново заедно в киносалоните.“

Фолкер Шльондорф и Стефан Китанов, 2011

27-ото издание на фестивала се открива с филма „Повелителят на горите“ на легендарния германски режисьор Фолкер Шльондорф, носител на Оскар и „Златна палма“ в Кан за „Тенекиеният барабан“,1980 по книгата на Гюнтер Грас.

„Повелителят на горите" предава вдъхновяващата история на австралийския агроном Тони Ринаудо и неговия революционен метод, който успява да се пребори с пустинната суша, създавайки десетки декари гора върху безплодни и изоставени земи в Африка. За делото си през 2018 година Тони Ринаудо е удостоен с алтернативна Нобелова награда – приза Right Livelihood. Ринаудо прокарва път не само към засаждането на разнообразни дървесни видове, но и път към надеждата. Той успява да върне вярата и да осигури препитанието на местните общности като им предоставя метод за култивация, помагащ им да се развиват дългосрочно и устойчиво. Филмът засяга и глобални важни теми като климатичните промени, миграцията и междуполовото равенство.

„Повелителят на горите"

Специална ретроспектива на Шльондорф ще бъде представена в залата на Гьоте-институт и ще бъде реализирана в партньорство с германската ку��турна институтиция. Той е роден във Вайсбаден, Германия 1939 година. 40 години по-късно печели едновременно Оскар за най-добър филм и Златна палма в Кан за филма си „Тенекиеният барабан“ – екранизация по едноименния роман на Гюнтер Грас. След като завършва елитната парижка гимназия „Анри IV“, Шльондорф започва да учи икономика и политически науки в Сорбоната. По същото време се проявява и интересът му към френското кино на Новата вълна, като впоследствие става асистент-режисьор на някои от големите имена: Луи Мал, Жан-Пиер Мелвил и Ален Рене. Скоро след това самият той се превръща в един от най-значимите немски режисьори от следвоенния период, заедно с Райнер Вернер Фасбиндер, Вернер Херцог и Вим Вендерс. Киното му е преди всичко свързано с немскоезичната литература на XX век – някои от най-известните му филми са адаптации на романи: „Младият Тьорлес“ по Робърт Музил, „Загубената чест на Катарина Блум“ по Хайнрих Бьол, „Пощадата“ по Маргьорит Юрсенар и „Хомо Фабер“ по Макс Фриш. Заедно с това е преподавател по кино и литература в European Graduate School в Саас-Фее, Швейцария. Екранизацията на „Тенекиеният барабан“ от Гюнтер Грас е първият германски филм, получил Оскар.

Фолкер Шльондорф и Раймонд Вагенщайн при представяне на книгата на режисьора „Светлина, сянка и движение, Моят живот и моите филми“, 2011

Забележителна е книгата на Фолкер Шльондорф „Светлина, сянка и движение, Моят живот и моите филми“, издадена от „Колибри“, 2011 година в поредицата „Амаркорд“ беше представена 15-ия София Филм Фест от режисьора и издателят Раймонд Вагенщайн, когато лично я Рaймонд Вагенщайн е издателят на най-голямата филмова поредица у нас – „Амаркорд”. Първата книга „Логиката на образите” излиза през 2002, неин автор е Вим Вендeрс. До момента заглавията са почти 50. Фолкер Шльондорф гостува в България по време на третото издание на фестивала за кино и литература CineLibri 2017 година, когато беше представена отново панорама, посветена на творчеството му. Тогава той каза че има своите специални пристрастия като кинаджия и интелектуалец към един от най-сложните и задълбочени писатели на 20-ти век Макс Фриш.

Тони Ринаудо във филма "Повелителят на горите"

А сега на предстоящия  27 София Филм Фест в израз на съпричастност към каузата на Ринаудо, героя от„Повелителят на горите“   Фестивалът ще посади своя гора. Основен партньор в тази негова мисия са гражданите на София в лицето на Столична община, осигуряваща пространството на ��ъдещата „Гора на София Филм Фест“, и телекомуникационната компания Yettel. Началото на тази инициатива ще бъде непосредствено след официалното откриване на Фестивала на 16-и март 2023 година. Като специален гост, самият Шльондорф ще засади първото дърво на СФФ. Заедно с него дървета ще бъдат засадени от кмета на Столична община, госпожа Йорданка Фандъкова, и от представител на Yettel. Организаторите споделят: „Бихме искали инициативата да напомни за дълбоката ни връзка със земята и силата ни заедно да бъдем двигател на промяната.“

Кейт Бланшет и Тод Фийлд на кинофестивала във Венеция, 2022

Както отбелязахме в началото, когато ще се открие 27-мият София Филм Фест ще са вече известни победителите в различните категории на наградите Оскар. Но организаторите на Фестивала ни представят седем предизвикателни творби, номинирани от Американската киноакадемия и са включени в програмата му. „Тар“ на Тод Фийлд със сигурност ще добави още награди към стотиците номинации и призове от цял свят! В този уникален емоционален и провокиращ разказ избухва за пореден път таланта на Кейт Бланшет. Ето какво споделя режисьорът Тод Фийлд: „Сценарият е написан за една актриса – Кейт Бланшет. Ако тя беше отказала, филмът никога нямаше да види бял свят… Привилегията да работиш с творец от такъв калибър е нещо, което не може да се опише с думи. Във всяко едно отношение това е филм на Кейт.“

Кейт Бланшет в "Тар"

„Тар“ получи шест номинации – в категориите за оригинален сценарий, монтаж, операторско майсторство (Флориан Хофмайстер), режисура, актриса в главна роля (за Кейт Бланшет, която почти сигурно получи своя трети Оскар!) и най-добър филм за 2022 година. /За него повече може да прочетете във „въпреки.com” тук ./

В категорията най-добър документален филм сред номинираните творби са носителят на „Златен лъв“ от фестивала във Венеция 2022 – „Цялата красота и кръвопролитие“ и награденият в Сънданс и Кан „Всичко, което диша“.

Лора Пойтрас

„Цялата красота и кръвопролитие“ на носителката на Оскар 2015 за „Citizenfour“, посвтен на Едуард Сноудън Лора Пойтрас е портрет на Нанси Голдин, световно известна фотографка и активист, която в края на миналото десетилетие започва кампания срещу фамилия Саклърс – собственици на фармацевтични компании, произвеждащи опиоиди, към които човешкият организъм развива наркотична зависимост. Голдин призовава световните центрове за изкуство – като Гугенхайм, Лувър, Националната портретна галерия в Лондон, музеите Тейт – да не приемат даренията на Саклърс в знак на протест срещу тяхната дейност, чиито резултат е опиоидната епидемия, започнала през 90-те години на ХХ век.

„Всичко, което диша“ на режисьора Шонак Сен

Грижата за природата и света в който живеем, е основна тема в индийския филм „Всичко, което диша“ на режисьора Шонак Сен, омагьосал журито в Сънданс, което му присъжда Голямата награда за световно кино. Призът за най-добър документален филм от Кан бе връчен на същия творчески екип, конструирал разказ са двама братя, които се опитват да опазят дребните грабливи птици „черна каня“, които живеят в градската среда на Делхи. В импровизираната птича болница в мъничкото им мазе, братята събират хиляди от тези удивителни създания, които ежедневно падат от пропитите със смог небеса над Делхи. С увеличаването на токсичността на околната среда и на градските брожения, връзката между това семейство и птиците оформят поетична картина на колабиращата екология и социалното напрежение…

„Всички живи същества сме едно цяло. Всички заедно дишаме един въздух.“

„Цялата красота и кръвопролитие“

И двата филма изцяло като тематика са в контекста на инициативата на Феста  да посади своя гора и да привлече софиянци към тази благородна и смислена кауза.

Сред номинираните за най-добър международен филм са носителят на „Златен глобус“ в същата категория, две награди от фестивала във Венеция и още десетки призове и номинации „Аржентина, 1985“, както и вторият филм на Лукас Донт „Близо“  (номиниран за Наградата на публиката LUX), на който беше присъдена голямата награда на журито в Кан, още 30 отличия и над 40 номинации от фестивали в цял свят. 

„Аржентина, 1985“

„Аржентина, 1985“ е вдъхновен от истинската история на прокурорите Хулио Страсера и Луис Морено Окампо, които дръзват да разследват най-кървавата аржентинска военна диктатура.

В специалната категория филми, номинирани за Наградата на публиката LUX, които по традиция всяка година получават вниманието на зрителите в програмата на София Филм Фест, попада и „Идиотският триъгълник“ на Рубен Йостлунд. Носителят на голямата награда „Златна палма“ от Кан 2022 е безмилостна сатира на съвременното общество, която от първата си среща с публиката предизвиква безкрайни дебати.

Рубен Йостлунд

Филмът е номиниран в три категории – за оригинален сценарий, режисура и най-добър филм.

Единствената номинация, която получи най-новият филм на Сам Мендес „Империя на светлината“, е за виртуозността на Роджър Дийкинс – легендарен оператор с 15 оскарови номинации и два златни война, който твори със светлина и камери вече пето десетилетие, има 88 филма, 179 награди и 174 номинации и е работил с режисьори като братя Коен (12 техни филма!), Дени Вилньов, Едуард Зуик, Мартин Скорсезе, Дейвид Мамет, Стивън Долдри, Рон Хауърд, Агнешка Холанд, Франк Дарабонт, Майкъл Радфорд.

„Империя на светлината“

А тепърва ще научаваме какви изненади ни готвят още организаторите. И пак ще повторим. Когато създава фестивала през 1997 година Стефан Китанов едва ли си е представял мащаба му днес. А ние ще бъдем на линия, за да сме заедно част от 27-ия София Филм Фест, както и с младите хора, които са негови връстници, а дори и по-млади. Да, светът ни не е най-прекрасният и ни боли за Украйна и за колко много други неща, но да вярваме на изкуството и в частност на киното. Събира ни, ставаме общност, не е малко, нали? ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: архив на София Филм Фест

[vprki]

Анжел Вагенщайн: Към Храма, който е отвъд хоризонтите на нашия живот

„Скъпи мои другари, съмишленици и спътници по сложните извилисти пътища на живота, благодаря ви от все сърце, че ви има и че сте тук в деня на моята сто годишнина. Да остарееш не е подвиг, нито повод за гордост. Природата има своето тайно и мистично мерило за отпуснатите ти левги живот и единствено тяхната стойност зависи от теб, от твоята устойчивост и упоритост да следваш посоката към Храма, въпреки че той е далеч отвъд хоризонтите на нашия живот“. Каза във видео обръщение Анжел Вагенщайн на дошлите в Дома на киното да го почетат в деня на вековния му юбилей 17 октомври.

И продължи: „А всеки далечен път има своя метрична система. Моята е мерило за среднощните партизански пътеки, за разстоянието от килията до бесилото, за метрите кино лента върху монтажната маса, за наниза от думи в моите „Драскулки“. Дано не ви досаждам и отново ви благодаря! Довиждане!“

Анжел Вагенщайн

Вечерта в Дома на киното, посветена на Анжел Вагенщайн-Джеки, режисьор, сценарист, писател, общественик е едно от кулминационните събития на Осмото издание на фестивала CineLibri, създаден от негова внучка Жаклин Вагенщайн. При представянето на програмата на великолепния кинофорум през септември тя каза: „На 17 октомври, Деня на моя любим дядо е посветен на него! Тогава ще бъде показан филмът „Звезди“ копродукция между Българска кинематография и ДЕФА по негов сценарий  и с режисьор Конрад Волф от 1959 година, който е удостоен със Специалната награда на журито на кинофестивала в Кан. И остава засега единственият български с това изключително отличие на най-авторитетния и престижен световен кинофестивал.“ И така стана, изключително събитие не само в рамките на CineLibri, защото Джеки е личност от висока класа от световна величина, въпреки странния скепсис на различни хора, но това е друга и вече доста безинтересна тема.

Има и още нещо много важно около „Звезди“ и то в контекста на днешния ни ден. Това е и филмът, заради който Вагенщайн става „неудобен”, защото филмът за първи път разказва за трагичната съдба на депортираните евреи от Беломорска Тракия и Македония, когато тези територии са под юрисдикцията на Царство България. Почти 11 хиляди са унищожени в нацисткия лагер на смъртта Треблинка. И до ден-днешен този трагичен факт от българската история остава заглушаван и пренебрегван от българските партии, независимо от кой политически спектър са…

През 90-те години се отдава на писателска дейност и публикува романите „Петокнижие Исаково“, „Далеч от Толедо“ и „Сбогом, Шанхай“, последните два с международни отличия.  Книгите му са преведени на много езици - френски, английски, руски, немски, испански, италиански. Романите му са отличени с престижни световни литературни награди и номинации, включително с Европейската награда за литература „Жан Моне“ през 2004 година. Официално е поканен за член на Американската гилдия на писателите. Анжел Вагенщайн е почетен гражданин на Пловдив, истински космополит и „великан на духа“. /Повече за изключителния Джеки, за когото сме писали в различни наши текстове може да прочетете във „въпреки.com” тук и тук /.

Точно преди пет години на неговия 95-ти рожден ден на 17 октомври отново в рамките на фестивала CineLibri, отново в Дома на киното бе показан филмът „Анжел Вагенщайн: един живот, три революции, 52 филма, 4 романа 1000 страници „драскулки“. С тези надписи започва американският документален филм  „Изкуството е оръжие“ /„Art Is A Weapon“/ на на американската документалистка Андреа Саймън.

Андреа Саймън и Анжел Вагенщайн на премиерата на филма в Дома на киното в София, 2017

Тогава режисьорката каза за„въпреки.com”: „Изкуството е оръжие, защото е необходимо да правим революции, да правим трансформации със сърце, защото иначе се превръщат в тоталитарна лудост. Изкуството е начинът човек да си сложи сърцето на политическата арена. Това е първото значение на фразата, но има и второ значение. Изкуството отваря сърцата на хората и, ако хората преминават в този свят с отворено сърце, те са добри хора. То е оръжие и в този смисъл. Тоест изкуството е едно нежно оръжие. Там има и лична връзка с живота на Джеки Вагенщайн като неговия страхотен филм „Звезди”, който прави с Конрад Волф като режисьор.“

Бурният, наситен със събития живот на Вагенщайн, когото всички наричат просто Джеки, е сред най-значимите неразказани истории на световното кино. Деец на Съпротивителното движение по време на Втората световна война, със смъртна присъда, той е изтъкнат филмов сценарист, режисьор, писател, народен представител и бунтар през целия си съзнателен живот. Анжел Вагенщайн е роден на 17 октомври 1922 година в Пловдив. /градът завинаги остава голямата му любов/. Прекарва детството си във Франция, където родителите му емигрират по политически причини заради левите си убеждения. След амнистия семейството се завръща в България.

Анжел Вагенщайн

В книгата си „Преди края на света“ с подзаглавие „Драскулки от неолита“ Вагенщайн обяснява как е произлязъл псевдонимът му „Джеки“. Спомня си легендарния ням филм „Хлапето“ на Чарли Чаплин - малкият Анжел го е гледал няколко пъти, воден от своите лели. Те го оприличили на малкия немирник Джеки Куган и прякорът си останал до днес.

Анжел Вагенщайн респектира с остър ум, критична мисъл, а харизмата и елегантното му чувство за хумор остават непокътнати. По повод предстоящия му стогодишен юбилей през пролетта каза: „Как да ви кажа, най-важно е човек да не губи чувството си за хумор. От много време насам нищо не си пожелавам, освен здраве. Много ми е дълга биографията, за да си правя равносметки“.

Анжел Вагенщайн пред Дома на киното, 2017

Анжел Вагенщайн завършва кинодраматургия в Москва. Автор е на 50 сценария за филми – игрални, документални и анимационни. От 1950 година става сценарист в Българска кинематография и в ДЕФА. Филмът по негов сценарий „Звезди“ от 1959 година на режисьора Конрад Волф е удостоен със Специалната награда на журито на кинофестивала в Кан. Сред най-известните му сценарии са тези за филмите „Допълнение към закона за защита на държавата“, „Гоя“, „Звезди в косите, сълзи в очите“, „Борис I“, „След края на света“ и много други.  През 1980 година е член на международното жури на 30-ия Берлински международен кинофестивал. Носител е на много български и чуждестранни отличия като орден „Стара планина“, българската държавна награда „Паисий Хилендарски“, офицер е на френските ордени „За заслуги“ и „За литература и изкуство“, на Германската национална награда за изкуство I ст., Годишната литературна награда на парижката Сорбона, Международната награда за човешки права „Свят без нацизъм“, руски Орден за заслуги в развитието на културните ни връзки, благодарствен сребърен плакет от Кралство Испания и други.

 Специалната награда на София за изключителни постижения и принос в националната култура тази година беше присъдена на Анжел Вагенщайн в качеството му на виден интелектуалец и общественик, автор на над 50 филма и 10 книги, прославил името на България в цял свят.

Валери Петров и Анжел Вагенщайн на изложба на Борис Ангелушев в Националната галерия, 2014

Забележителна е изповедалната му публицистична книга „Преди края на света“ с подзаглавие „Драскулки от неолита“ от 2011 година. В нея авторът прави опит дълбоко искрено и проникновено да осмисли илюзиите си и да коментира по своя си начин дали е бил по някакъв начин и употребен. Очакваме с интерес дали тази негова силна, ярка публицистика и заедно с това интимна ще има своето продължение в нова книга. Толкова много неща се случиха и промениха в нашия свят за тези вече 11 години, а той винаги е бил вълнение, тревога и обич за нас - Джеки Вагенщайн…

Започнахме този текст с вълнуващи силни думи на Анжел Вагенщайн по повод сто годишнината му.  На финала отново ще го цитираме, но този път за себе си: „Аз принадлежа към народ, който никога не губи чувство за хумор. Срещали ли сте българин, който да не ви се оплаче? Срещали ли сте арменец, който да не ви се похвали? Срещали ли сте евреин, който да не опита да ви пробута виц? Въпреки цялата трагика, в която живеем, човек трябва да се радва и… да разказва смешки!“

А помните ли какво каза Анжел Вагенщайн на първия митинг пред храм – паметник „Свети Александър Невски“ след падането на Тодор Живков от власт ноември 1989 година? „Момчета и момичета, внимавайте да не ви излъжат така, както излъгаха нас!“ Днес, след трийсет и три години тези слова ни звучат пророчески. Да е честит, здрав, вдъхновен и вдъхновяващ невероятният Джеки с благодарност за присъствието му в нашия живот! Това е! ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Джамбазов и архив на Colibri