#Калия Калъчева

[vprki]

Калия Калъчева и Стоян Илев ни напомнят за опустошенията на подпалвачите...

С днешна дата ни е трудно да кажем кога се запоз��ахме с живописта на Калия Калъчева. Може би още като студентка в знаменитото Ателие 51 в НХА на преподавателя ѝ проф. Андрей Даниел (1952-2020) видяхме творбите на талантливото момиче, или на първата ѝ изложба в галерия „Ракурси“ 2011, едно от любимите ѝ пространства. Сега отново е там с колегата си Стоян Илев с общата им експозиция „Полилеят на подпалвача“.

Това е третата им съвместна изложба след "Без съмнение" в бургаската Галерия "Неси", 2024. Миналата година бяха заедно и в основната зала на варненската „Ларго“ с експозицията "Помниш ли?", създадена специално за пространството ѝ.

Във въведението към изложбата „Полилеят на подпалвача“ в галерия „Ракурси“, която продължава до 8 март е представена идеята на двамата художници и тяхната творческа мотивация. “Дали Калия Калъчева и Стоян Илев разпалват искрата на гения или просто наливат твърде много масло в огъня вероятно само времето ще може да потвърди със сигурност. Всъщност точно това е и буквалното значение на думата ‚полилей‘, заета от гръцката ‚πολυέλαιος‘, която на свой ред произлиза от корените ‚πολύς‘ (много) и ‚ἔλαιον‘ (маслиново масло). Още преди масовото приложение на свещите древните окачат на тавана тръбовиден керамичен обръч с множество отвори, през които се вият пламъците на общото гориво.

Калия Калъчева "Син полилей"

И въпреки че далеч не приличат на онези от времето на Октавиан Август, а по-скоро подхождат на интериори във Версай, полилеите на Калия пламтят с жар, която сякаш предхожда дори дързостта на Прометей. От друга страна, в платната си Стоян е способен да бъде също толкова опустошителен, колкото пожарите в Александрийската библиотека, Нотр дам и Калифорния взети заедно. И в двата случая тяхната професионална отдаденост бушува безпощадно.

Стоян Илев "Пушеци"

А ако вече сте убедени в изправността на противопожарната система на галерия „Ракурси“, но все още се чудите докъде точно се простира желанието на авторите да си играят с огъня, ето я и самата история…“.

Тя е разказана от куратора на изложбата Теодосий Георгиев: „Живее на долната земя един непораснал подпалвач. Много, много отдавна той бил принц и за осмия рожден ден неговите родители кралят и кралицата му подарили бляскав полилей. Малкият подпалвач толкова се въодушевил как ярко трептят всички светлинки на полилея и озаряват всичко в покоите му, че силно му се приискало да ги види как танцуват. Той се качил върху една малка маса, подскокнал и бутнал развълнувано новия си подарък. Полилеят се залюлял и малкият подпалвач гледал в захлас как светлинките рисували всякакви причудливи форми във въздуха.

Стоян Илев "Подпалвача"

За беда, докато полилеят се люлеел от тавана, пръски запалено масло литнали от един от отворите и подпалили ресните на копринения килим на пода. Малкият подпалвач се впуснал и потушил пламъците с крака, но когато баща му видял случващото се, разгневил се и решил да лиши сина си от новия му подарък. Кралят понечил да откачи полилея от тавана и да го изгаси, но малкият подпалвач тутакси го грабнал и хукнал през глава навън. Бягал той през дворцовите градини и си мислил как един ден цялото кралство ще бъде само негово и никой няма да може да му забранява нищо.

Калия Калъчева "Кралството"

Не щеш ли, докато тичал покрай любимата акация на майка си, чиито клони били натежали с пищни гроздове от жълти цветове, един шип се забил дълбоко във врата му. Малкият подпалвач изкрещял от болка и в яда си метнал полилея с всичка сила. Пламтящото масло се разпръснало във всички посоки и за по-малко от три дни цялото кралство било изпепелено до основи. Нито стрък тревичка не оцелял след безмилостното бедствие. Осъзнавайки какво сторил, малкият подпалвач пожелал да потъне вдън земя.

Така и до днес той все още е на осем, а цялото кралство е вече само негово…“

Калия Калъчева "Светлинни стълбове"

Уж е притча, а сякаш живее около нас – дълга и съвсем не обнадеждаваща тема. Дори не е необходимо да се оглеждаме, гори около нас, в нас. И със сигурност двамата талантливи живописци дават израз на тази болка, страх, загриженост, а и смелост да ни разкажат, да я споделят с нас като зрители в платната си…

 Стоян Илев "Пожар с намерение"

От години следим работата на Калия Калъчева, както споменахме в началото на текста. Преди време по повод други свои изложби тя сподели за себе си пред „въпреки.com”: „Избрах професията си в шести клас, после в Художествената гимназия, не можех да си представя, че няма да уча в Академията. Не съществуваше такава мисъл, изобщо! После в първи курс си казвах защо съм тука, беше ми странно, после се поотпуснах. Била съм малка. Осъзнавам, че живописта е за малко по-зрели хора. Бях, тогава на 18…“. А времето красноречиво доказва правилния ѝ избор и тя не спира да твори, да се вълнува за природата, да преживява по свой начин битието ни в нерядко потискащия ни градски пейзаж. Тя е артист с подчертана индивидуалност, но заедно с това, вероятно с умението си да се радва на другия, с удоволствие участва в съвместни и групови изложби. И сега заедно със Стоян Илев ни разказват  заедно, всеки по своему.

Калия Калъчева "Извънредни новини"

Калия е завършила магистърска степен по живопис в НХА в София през 2011. В годината на дипломирането си е удостоена с Наградата за млад живописец с обещаващо развитие на Фондация „Едмонд Демирджиян“, тогава представи и първата си изложба в галерия „Ракурси“ 2013 е сред участниците млади художници на Национални есенни изложби в Пловдив с тема „Форсиране на избора / Forcing up the choice“  с куратор Галина Лардева. Може би оттогава е и приятелството ѝ с друга талантлива художничка Нина Русева. През есента на миналата година по повод рождения ден на Нина 28 ноември двете с Калия представиха една много интимна, нежна изложба в пространството на бившето заведение MOTTO на ул. „Аксаков“, но по-важното е, това е Тръпковата галерия, първата в следосвобожденска България, създадена 1910 година. Дано там се върнат художниците. Двете момичета дадоха знак с надеждата това емблематично пространство да продължи темата за паметта, която ни обеднява и изгражда мостове между поколенията.

Калия Калъчева в пространството на някогашната Тръпкова галерия

През 2014 г.Калия Калъчева печели място в престижната резидентната програма на Сите дез Ар в Париж, Франция. През 2016 е включена в друга творческа резиденция – Oberpfälzer Künstlerhaus в Швандорф, Германия. През 2017 получава специално признание в конкурса „Жените в изкуството“, Орландо, Флорида.

2020 година ѝ носи наградата на СБХ за млад автор на Биенале за съвременно изкуство „Прияте��и на морето“ в Бургас. През 2021 участниците в „Национален конкурс за живопис и скулптура“ я избират за победител в категория живопис. През 2022 година печели награда за Живопис по време на изложбата „Биографично: места на преживяното“

Картини на Калия Калъчева са част от колекциите на Центъра за изкуство „Уго Вутен“ в Белгия, Imago Mundi - колекция Лучано Бенетон, Италия, Национална Художествена Галерия в София, Софийска градска художествена галерия, частни колекции в България, Великобритания, САЩ, Германия, Чехия, Италия, Сърбия и други.  Калия има над 20 самостоятелни изложби и участия в над 100 общи национални и международни изложби. А в близките месеци ѝ предстои поредната ѝ самостоятелна изложба в друга нейна любима галерия Little Bird Placе…

Стоян Илев "Жарава"

Признаваме, че не познаваме така пространно творчеството на Стоян Илев и сме сериозно впечатлени от неговата живопис, благодарение на галерия „Ракурси“. Припомняме си единствено, че при наше пътуване по друг повод във Видин през декември 2019 година разгледахме, вероятно, една от първите му самостоятелни изложби експонирана в ГХГ "Никола Петров", озаглавена "Първите седем. Кратък обзор 2012-2019". Тогава художникът споделя за БНР: „"Изложбата се казва така, защото това са работите ми през първите седем години след дипломирането ми...Показвам едни колажи, които са дипломната ми работа. Посетителите ще могат да видят и "Лице на злото", както и много мащабни живописни пана от последната година..." А през февруари следващата 2020 успяхме да разгледаме и неговата експозиция „Люспи“ в галерия „Аросита“.

Стоян Илев е роден в Бургас, завършва ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, магистър, специалност Изобразително изкуство „Живопис“ през 2012 г. при доц. Иван Узунов. А през 2018г. защитава  Докторантура, специалност „Изкуствознание и изобразително изкуство - Живопис“ в същия университет. Към момента е Главен асистент доктор в катедра „Живопис“ към Факултет Изобразително изкуство на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.

Стоян Илев "Все още дишащ"

Научните му и творчески изследвания са позиционирани в прибоя между класическите живописни техники и съвременните дигитални медии.

През 2019 г. е финалист на наградата „MOST 2019”, за българско съвременно изкуство на „Vivacom Art Hall Oborishte 5“; През 2021 г. получава Награда „Култура” на Община Велико Търново, за млад творец; През 2023 г. получава награда на галериите от името на „Съюз на Българските Художници“ на „Национална изложба – Конкурс за живопис и скулптура 2023 – Млади български художници“ и други.

Калия Калъчева и Стоян Илев в галерия "Ракурси"

И двамата талантливи автори са млади, нямат 40 години, бъдещето е пред тях. А ние ще ��родължим да следим изкуството им. Вдъхновяващо е! ≈

„въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков

[lightcapturedbydamian]

Маски? I www.helpivan.com

For English, please scroll down ;) Привет! Изложбата ми "Маски? I" ще може да бъде видяна до края на месец август, 2018 г. Знаете, че тя е в помощ на благотворителната кампания www.helpivan.com в която може да се включите чрез покупка на серия от портрети (тираж до 5) или чрез дарение, информация за това има в сайта. Това видео е кратко превю за тези от Вас, които няма да имат възможност да стъпят в приятната атмосфера на тази прекрасна галерия в Димитровград. Специални благодарности: Градска художествена галерия "Петко Чурчулиев", Димитровград Canon България Клуб Фото Свят Винарска Изба Димитровче Light Captured Mоделите ми, които за мен са герои в тази кауза, по азбучен ред: Боян Бестужев /архитектура, фотография/ Боян Фераджиев /театър, музика, кино/ Веселин Ранков /театър, кино/ Далия Хаджииванова /театър, кино/ Диан Дончев /музика/ Елица Велкова /фотография, литература/ Емануил Трейман /фотография/ Жана Рашева /театър, кино/ Ива Лапатова /театър/ Калия Калъчева /изобразително изкуство/ Мария Арнаудова /музика/ Петър Ганев /музика, фотография/ Янита Кирова /театър/ И още: Стани��лава Карагьозова Теодора Георгиева Антоанета Станчева Надежда Павлова Красимира Пастирова Дидо Калудов Дончо Нешев Борис Трифонов Асен Петров Вили Гутова Мега Принт и още много други! My first photographic exhibition of emotions, "Masks? I", Dimitrovgrad, Bulgaria 23 June 2018 - 26 August 2018 I try to visually unite artists from multiple arts in Bulgaria. The exhibition has a charity purpose: www.helpivan.com  

  © Damian Hadjiyvanov | Дамян Хаджииванов, Light Captured Pro photographer & visual artist and experimenter High quality big size versions of the photographs are available for sale. Please contact me with your requests. Thank you! If you like this publication, please share it! Thank you! Read the full article

[vprki]

Художници с изложба за тревогите извън нас или вътре в нас

Темата на изложбата „Смущения / Изгубен свят“ в една от зала 1А в галерията на СБХ, „Шипка“ 6 с куратор Слав Недев е покана към авторите да разсъждават върху всякакъв вид нарушения в установения ред, във възприятията, логиката, мисленето, в „матрицата“.

Изследването на тези феномени може да отива отвъд видимото и да търси онези сили и взаимодействия, които ги предизвикват, които подлагат на стрес обичайния порядък на нещата и които компрометират установени представи и клишета, като по този начин създават условия за пробиви в конюнктурата, за нови визии и движения, излизащи извън общоприетите рамки. Обект на изложбата могат да бъдат още: различни изкривявания на пространство-времето, на мислите и емоциите, на усещанията, както и шумове в сигнала, отклонения от курса, от показанията на приборите за навигация в света и обществото, политиката, историята. Пише във въведението си към нея кураторът.

От изложбата...

Смущенията, обаче, са не просто дефекти в системата или отклонения от нормата. Те са и пролуки, през които нерядко прозират други реалности, а досегът с тях е шанс да разширим представите си за нещата. Къде, всъщност, са смущенията – извън или вътре в нас? Дали нещо не създава нарочно тези „дефекти“, за да повдигне завесата на илюзиите и да ни даде възможност да открием един нов свят? Новият свят, не е ли всъщност изгубеният свят, който някога сме имали и, към който сме принадлежали? Интуицията за него не е ли носталгия по изгубената цялост, същност, по „Изгубения рай“? Или може би горчивото съзнание за загуба на ценни моменти, състояния, хора, възможности, за нарушената връзка с природата, понякога с другите, със себе си... и стремеж да възстановим връзката, да наваксаме пропуснатото – лайтмотив, осъзнат или не, открит или маскиран, който преминава през целия живот.

Тео Ушев при откриването на изложбата

Слав Недев с този свой текст обяснява не само мотивът си за експозицията, но и ни въвежда във един философски размисъл за живота ни днес и сега, който е доста тъжен, дори мрачен, може би…Изборът на участниците в изложбата е изцяло негов и зад това се крие и познание на творчеството им и посоките, които ги вълнуват и ни представят с личния си светоглед и почерк на артисти.

Анжела Терзиева

А те са по азбучен ред: Анжела Терзиева, Антон Терзиев, Викенти Комитски, Гълъб Гълъбов, Димитър Бочуков, Димитър Генчев, Дина Стоев, Динко Стоев, Думисани Карамански, Ели Жотева, Елица Баръмова, Иво Бистрички, Калина Димитрова, Калия Калъчева, Любослава Николаева, Мартиан Табаков, Мартин Пенев, Невена Екимова, Светлана Мирчева, Силвия Коева-Попова, Слав Недев, Станимир Генов, Станислав Памукчиев, Харита Асумани.  За не малко от тях имаме публикации във „въпреки.com” по повод техни самостоятелни изложби или участията им групови, както и в наши проекти, като например „Учители и ученици в изобразителното изкуство“, 2018.

Иво Бистрички

В словото си при откриването изкуствоведката Мария Василева каза: „Изложбата представя травматичните проблеми на съвремието, като същевременно провокира мислене и реакции. Почти в��ички поканени автори отдавна се занимават с теми, отразяващи днешните обществени и екзистенциални предизвикателства – от климатични промени, насилие и войни до самоизолация, лично оцеляване и глобални катаклизми. Повечето творби са създадени през последните две години и представляват актуален и ангажиран художествен коментар.

Участниците в изложбата на откриването ѝ заедно с Любен Генов /д/, Слав Недев /третия от дясно/ и Мария Василева до него

Те разкриват различни гледни точки и естетики, вариращи от интимни разкази и метафорични образи до директна социална критика и визуални протести. Изложбата функционира като пространство за размисъл, в което изкуството става медиатор между индивидуалната чувствителност и колективната тревога.“ Нейният анализ в малко-разширен вариант бе публикуван в „Литературен вестник“.

Мартиан Табаков

Ние цитираме извадки, които смятаме за особено важни в контекста на тази много сериозна експозиция, която беше включена в „Нощта на музеите“ на 17 май.

„Всеки от 24-те художници добавя своята перспектива към големия разказ – от прегарянето на вътрешния свят през загубата на посоката и вихъра на времето до сблъсъка с дигиталната реалност.

В краткия текст е невъзможно да се изброят всички творби. Подредена така, че да създадат видимост и диалог между тях, изложбената зала се изпълва с енергия и страст. Картините, скулптурите, инсталациите и видеото комуникират помежду си, създавайки едновременно вълнуваща и нестабилна среда.“

Светлана Мирчева

Мария Василева се обосновава и като напомня, че „през 2000 г. в своята едноименна книга Зигмунт Бауман /1925- 2017 полско-британски социолог и философ, известен най-вече с работата си върху модерността, постмодерността и консуматорството – б.р./ въвежда термина „течна модерност“ (liquid modernity) като метафора за съвременното състояние на обществото, характеризиращо се с нестабилност, несигурност, гъвкавост и разпиляност. Това е противоположност на предишната „твърда“ или „солидна“ модерност, при която социалните структури и идентичности са били по-стабилни и устойчиви във времето. Бауман казва: „В течната модерност животът се превръща в постоянен рефлекс на адаптация към несигурността“. Двадесет и пет години по-късно живеем в състояние на още по-голямо „втечняване“. Светът се разпада, моралните устои се неглижират, агресията става норма, а надеждата е с много близък хоризонт. Съвременната дезориентация напомня сюрреалистичната идея за изплъзващата се реалност.“

Станислав Памукчиев

В предишната групова изложба „Шест зими… 1 лято“ в същото пространство на СБХ, „Шипка“ 6, с куратори Пламен Моневски, Елица Терзиева и Станислав Памукчиев участваха част от художниците, които се представят и сега /за нея може да прочетете тук/. Разбира се, тя бе различна в посоки, в търсения на авторите. Но както написа за „въпреки.com” за нея изкуствоведката Наташа Ноева: „Събирането на автори от такава величина е спираща дъха, то не по-малко впечатляващи са минорните и бравурни тонове в изложбата, които завладяват като атмосфера експозицията. Тази изложба не е за всеки. Не предлага, както може би мнозина очакват, просто среща с творби, които носят чиста естетическа наслада и празник за сетивата. За да я разбереш, за да я осмислиш, за да я съпреживееш, е необходимо да надскочиш видимото и да проникнеш в дълбоките пластове на авторовата душевност.“

Дина Стоев

Подобни мисли, макар и в различен контекст, провокира и курираната от художника Слав Недев „Смущения / Изгубен свят“. Ще цитираме отново Мария Василева за експозицията: „Изложбата изглежда песимистична. Обаче самият акт на вглеждане в тези световни проблеми все пак вдъхва известна надежда. Съвременните художници се утвърждават като чувствителни наблюдатели, критични гласове и визуални разказвачи на света. В течната нестабилност на времето все още има възможност за съпротива и задържане на някаква форма и етични ориентири.“

От изложбата...

Изложбата „Смущения / Изгубен свят“ продължава до 29 май. Не я пропускайте, защото и всеки един зрител и всеки един от нас, без винаги да си даваме сметка, живеем в свят и време, които ни се изплъзват. Можем ли да си върнем надеждите в неувереността на всекидневния живот?...Риторичен въпрос без отговор…≈

„въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков и Виолета Апостолова-Нети

[vprki]

Художници помагат на художници - Благотворителна акция

Съюзът на българските художници организира пролетна благотворителна акция, в която всеки изкушен от изкуството може да придобие оригинални художествени произведения на знакови съвременни творци. Инициативата е на художници, членове на СБХ, за набиране на средства за подпомагане на колеги в тежко здравословно състояние.

Благотворителната акция е в дните 1, 2 и 3 март – събота, неделя, понеделник от 11:00 до 18:00 часа зала 1А, СБХ – Шипка 6, съобщават организаторите.

Авторите, творбите и цените са специални! Участниците даряват всички средства от продажбите.

Имената на участващите автори ще се актуализират всекидневно, следете публикацията в сайта на СБХ.

Художниците, обявили участието си досега: Атанас Атанасов, Аделина Попнеделева, Бранко Николов, Васил Колев, Веселин Дамянов – Вес, Веселин Симеонов – Веско,  Вихрони Попнеделев, Георги Георгиев, Георги Ружев, Гергана Табакова, Гълъб Гълъбов, Дарина Пеева, Дарина Цурева, Десислава Минчева, Десислава Унгер, Десислава Христова, Дея Вълчева, Димо Колибаров, Долорес Дилова, Евгени Недев, Екатерина Петкова, Екатерина Раденкова, Елена Иванова, Елена Панайотова, Елеонора Друмева, Емануела Ковач, Зоран Мише, Иван Кюранов, Иван Хаджийски, Йово Панчев, Калия Калъчева, Калина Христова, Камен Старчев, Капка Кънева, Кирил Харалампиев, Кръстьо Тодоров, Катрин Томова, Леда Старчева, Любен Генов, Людмил Георгиев, Мария Райчева, Милена Атанасова, Мими Добрева, Момчил Георгиев, Никола Енев, Нина Русева, Нора Ампова, Онник Каранфилян, Петя Денева, Росен Тошев, Росица Гецова, Румен Атанасов, Румен Скорчев, Сашо Стоицов, Светлин Русев, Светлана Мирчева, Слав Недев, Стефан Божков, Станимир Генов, Станислав Памукчиев, Стоян Илев, Стоян Йоргов – Теката, Теодора Дончева-Теч, Цвета Петрова, Явора Петрова, Яне Гаджев.

Долорес Дилова, член на ИБ на УС на СБХ и Любен Генов, председател на СБХ

За мнозинството от тях сме публикували текстове във „въпреки.com” и не само със снимки, като сме представяли техни изложби, вижданията им за света, за изкуството, за личната им мотивация да му се посветят. А сме сигурно, че към тях ще се присъединят и други техни колеги, като ще се приемат творби и в дните на благотворителната изложба. По наша информация към каузата за подпомагане на художници със сериозни здравословни проблеми се присъединяват и автори, които живеят и работят в Австрия, Германия, Белгия…Сред имената са и творци, които напуснаха нашия земен свят, но явно наследниците им са съпричастни към благородната инициатива на СБХ.

Великолепният плакат за събитието е на талантливата Капка Кънева, която е също сред включилите се автори. Той приканва нас – публиката, зрителите, обичащи изобразителното изкуство да станем активна част от благородната кауза! Не пропускайте този момент не само, за да придобием творба на любим художник, а и да имаме своята дан за спасяването на живот! ≈

„въпреки.com”

[vprki]

Любомир Кръстев: Мечтата ми беше да имам изложба в галерия „Структура“

 „Моя мечта беше да имам изложба в пространството на галерия „Структура“.“ Каза в неформален разговор художникът Любомир Кръстев за „въпреки.com” за експозицията си „Променливи пространства“. Сподели го с вълнение и не без притеснение, че вече е факт…

Куратор на изложбата е изкуствоведката и създател на галерията Мария Василева. Във въвеждащия си текст тя пише:

„Любомир Кръстев работи върху серията голямоформатни рисунки през последните почти четири години. Дължината на процеса се определя не само от сложността и спецификата на техниката, но и от търсенето на образ, който с минимум средства да улови същността на проблемния свят, в който живеем.

 Макар и инспирирани от конкретни пейзажи, места и ситуации, в процеса на изследване и пресъздаване върху листа Кръстев създава утопии, чиято връзка с реалността е почти загубена. Сблъсъкът между индустриите и урбанизацията, от една страна, и съпротивата на природата, от друга, създава пустинни пространства, в които са останали само следи. Географските, политическите и културните различия са уеднаквени и превърнати в образи с абстрактно звучене. Образи-метафори, образи-предсказания за евентуални бъдещи катаклизми; тревожни, обезлюдени пейзажи, само загатващи минали животи.

Процесът на работа на Кръстев обикновено започва с направена от автора или намерена фотография, обърната в черно-бяло. Той стартира своеобразна игра, като трансформира отделни зони от позитив в негатив, размества ги и ги уголемява. Това му дава възможност да се отдалечи от конкретното и да навлезе в абстрактните полета на мисълта и емоцията. Пренася намерения образ върху хартията с изключително сложна, бавна и изискваща огромно съсредоточаване техника, като използва въглен и графит на прах. Включеният колаж подчертава променливостта и нестабилността на преживяванията, често оставащи в спектъра на повърхностното и преходното. В проекта отделни реалности, обекти и пространства от природната, архитектурната или градската среда навлизат едни в други, взаимно изменяйки се. Работата на Любомир Кръстев разчита на опозиции като видимо-невидимо, съзнателно-несъзнателно, метафизично-реално.

 „Желанието да бъдем близо до природата е все по-осезаемо. Но единствено под формата на бягство…“, споделя авторът. Изложбата е посвет��на на невъзможността да намерим хармония между създаденото от нас и заобикалящата ни природа. Някъде връзката се е прекъснала и възстановяването ѝ изглежда почти невъзможно.“

Любомир Кръстев (р. 1983 в Русе, живее и работи в Пловдив) завършва магистърска степен с графика в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“, Пловдив през 2008 г. В момента д-р Кръстев е главен асистент в катедра "Изящни изкуства" на същата академия. Някои от неговите самостоятелни изяви включват: The Industrial Temple, Нощ на музеите и галериите, Пловдив, 2016; Форсиране на избора, Национални есенни изложби, Пловдив, 2013. Сред участията му в групови изложби, конкурси и кураторски проекти са: ФОН: Млади автори от Пловдив, кураторски проект на галерия Sariev Contemporary, 2019; LISTE / Аrt fair – Basel „Поколение между разруха и ентусиазъм“, кураторски проект на Албена Михайлова-Манц, 2019; Tractatus Locus - пространството в съвременната художествена творба, кураторски проект на Кристина Шрай в Български културен институт - Дом Витгенщайн, Виена, 2017; Нови постъпления 2010-2011, СГХГ, София, 2012 .

Припомняме, че 2013 година изкуствоведка и преподавател в АМТИИ доц. Галина Лардева за първи път бе куратор на Есенните изложби в Пловдив. Тогава тяхно мото бе „Форсиране на избора“ и участваха Александър Петков, Дарина Пеева, Димитър Генчев, Елеонора Друмева, Зина Неделчева, Калия Калъчева, Лора Пармакова, Любомир Кръстев, Нина Русева, Стоян Дечев. Всички избрани автори бяха на възраст между 25 и 40 години, получили своето сериозно академично художествено образование в България и/или по света, имаха своите специализации, резиденции и участия в редица проекти, всеки от тях следва самостоятелно своя път на творческо развитие. Не на последно място проектът целеше чрез засилено презентиране на младите в съвременната българска художествена сцена тяхното осмисляне и осъзнаване като релефно творческо поколение, а комуникацията помежду им – да допринесе за формирането на необходимата активна среда за бъдещо развитие. С днешна дата Галина Лардева е вече професор в Академията и продължава да курира Есенните изложби. А мнозинството от участниците тогава са вече сред интересните и авторитетни автори, които продължаваме да следим като развитие.

Любомир Кръстев

През 2016 Любомир Кръстев е Бенефициент на програмата за подпомагане към Наградата „Гауденц Б. Руф”. /Гауденц Б. Руф е дипломат и страстен почитател на изкуството. Като посланик на Швейцария в България от 1995 до 2000 г., той организира в своята резиденция многобройни изложби. Подкрепя развитието на страната и мястото на съвременното българско изкуство в този процес не само в страната ни, но и на международната артистична сцена.  Представените от него художници са сред съвременните български творци, които днес налагат профила на това изкуство. След приключване на дипломатическата си кариера през 2005 г. Гауденц Б. Руф засилва ангажимента си в полза на новото българско изкуство. Повече може да прочетете тук./ През 2010 и 2015 е Любомир Кръстев е гостуващ артист в резидентната програма на  International Artist Village, Гуанлан, Китай; през 2012 получава награда за графика от Национален конкурс на Алианц, Пловдив; 2009 е награден на Национален конкурс за млади художници, критици и куратори, София.

Проф. Станислав Памукчиев не пропуска да следи пътя на младите автори...

Изложбата „Променливи пространства“ в галерия „Структура“ продължава до 16 ноември. ≈

„въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков

[vprki]

Проф. Галина Лардева: Есенните изложби в Пловдив са за вас!

На първи септември традиционно от 1967 година се откриха Есенните изложби в Стария град на Пловдив. Тази година, както вече писахме във „въпреки.com” те са под мотото „Приземяване“, формулирано от проф. Галина Лардева, изкуствовед и куратор на изложбите от 12 години.

Вече сме средата на септември, един от най-красивите в Пловдив, експозициите в Стария град продължават до края на месеца и казаното на откриването не е просто протокол към събитието, а неговото осмисляне като творчески акт на представените творци и публиката, която изпълва двора на Балабановата къща. Връщаме се към този празничен момент, за да се присъединим към думите на проф. Лардева: „Есенните изложби в Пловдив са за вас!“

Тогава в този първи септемврийски ден, когато лятото все още е винаги в силата си в града тя сподели пред многобройната публика, която е винаги в очакване на този истински празник на изкуството: „Тази година кураторската платформа, рамката, логото, заглавието, което дадохме на Есенните изложби е „Приземяване“. Защото днешният ден, последните години преживяваме то��кова сериозни катаклизми – етични и морални несъответствия, толкова сериозни изпитания. И ми си струва, че е време да върнем към нещата, които са под краката ни. Нещата, които ни дават устойчивост, нещата, които ни радват, нещата, които ни осмислят.“

Независимо, че във великолепния каталог към изложбите, традиция на проекта от години, с концепцията на куратора, обоснована изкуствоведски и философски, Галина Лардева тръгна по пътеката на представянето на всяка една от изложбите и нейния автор и като неин избор.

От фотоизложбата на проф. Цочо Бояджиев

„В сводестата зала на Балабановата къща ще видите фотографската изложба на големия професор Цочо Бояджиев (философ, поет, преводач). Той е там, не е сред нас – той е там пред своята зала, така че ще можете да си говорите, да си комуникирате. За мен е чест, че той присъства в това издание на Есенните изложби. Поетичен, лиричен, в същото време много задълбочен. Много красив, много ведър. Много цветен всъщност в черно-бялото, в което работи.

Творби на Гергана Табакова

На двора на Балабановата къща ще видите пловдивското име (традиция в годините) в нашата компания – това е Гергана Табакова. е възпитаник на Националната художествена гимназия в Пловдив, после разбира се на Националната художествена академия и е преподавател по живопис. Едно от силните ни авторови присъствия – свежа, цветна. Нейната изложба е специално направена за това място, за двора на Балабановата къща. Много свежа, много цветна, много динамична и в същото време много женствена и много мека. (В момента Гергана Табакова има съвместна изложба „Обем“ с Калия Калъчева в галерия „Капана“ на Градска художествена галерия – Пловдив –б.р.).

Станимир Генов "Мисля за това от време на време"

На първия етаж в Балабановата къща е изложбата на Станимир Генов. Аз следя от известно време много внимателно неговите изяви, неговото творчество. Много харесвам това, което прави. За мен той е един изключително дълбок артист със задълбочено отношение към formal media, формат, послание. Въобще, отношението към живописта, към изкуството въобще. Неговите неща са маслена живопис. На пръв поглед това би било доста провокативно, защото това е традиционна, напълно класическа техника в живописта. А той прави една изключително съвременна, изключително особена, сюрреалистична, фантастична живопис.

В подготовка на изложбата - окачване картина на Петринел Гочев

В Дълбоката зала на Балабановата къща е фантастичната изложба на Петринел Гочев, най-добрия художник между режисьорите. Той, разбира се, е много известен в сценичните изкуства, но и не само, той е визуален артист. Говорихме, че това, което прави той и в театъра, и в изящните изкуства е едно цяло. Представя много специални неща – някои от тях съвсем целенасочено направени за пространството на Балабановата къща: рисунка, живопис, пластика, всичко в едно по един негов – много категоричен и в същото време много мощен и в същото време много задълбочен, съвсем негов начин. Ще видите за какво говоря – пространства, библейски сюжети, женското тяло, все вечни, вечни теми.

Лилияна Александрова и проф. Галина Лардева в подготовка на изложбата

На верандата на къщата „Хиндлиян“ е дебютът, на най-младата на Националните есенни изложби „Пловдив 2024“ – това е Лилияна Александрова. Това момиче е огън. Това момиче има такъв изключителен потенциал, това момиче има много, много дълъг силен творчески път. Пожелайте ѝ успех!

Камен Цветков "Интерпретации"

На двора на къща „Хиндлиян“ е изключителната експозиция на един мой много близък приятел – Камен Цветков. Човек, когото страшно обичам през всички години, които се познаваме. Човек, който прави много специална скулптура. Прави от скулптурата нещо много фино, много леко, в същото време много силно, много мощно, елегантно. Неслучайно избрах негова работа за визуализация на проекта. Много харесвам неговите неща, а той не показва много често – защото всеки следващ етап му е, така да се каже, програмен. Много се радвам, че той участва тук.

Гита Маркова

В Маазата на къща „Хиндлиян“ е Гита Маркова. Има нещо много вълшебно в художественото стъкло. За мен напоследък то представлява голям интерес. С Гита се срещнахме по повод на тази изложба. Не я познавах лично, но тя олицетворява този материал. Тя е също толкова крехка, толкова фина, толкова прозирна в някакъв смисъл, а в същото време – толкова силна. Тя направи един проект в Маазата, който мога спокойно да нарека side specific project. Маазата е много сложно пространство. Тя трансформира това пространство и направи нещо специално за вас – Гита Маркова.

Снежана Симеонова

В двора на къща „Мексиканско изкуство“ е голямата лейди на българската скулптура Снежана Симеонова. Тя е един от най-прекрасните ни автори, скулптори. Силна и мека, фина и категорична. Много смела и в същото време много женствена. Дворът на Къщата на Мексиканското изкуство е различен с нейните неща. Подарявам ви ги.

Гóран Тричковски

Ще приключим нашето „Приземяване“ в Дълбоката зала на къща „Мексиканско изкуство“ с една мнооого странна, много символна, много мощна изложба – изложбата на Гóран Тричковски. Има една компания, студио PRINT NEST млади графици, които страшно я харесаха. Някои от тях са тук, участвали са в предишни издания на Есенните изложби. Много ги харесвам, те осъвремениха българската графика, направиха от българската графика съвременен тип изящно изкуство. Това са Иван Матеев (2020, „Места до поискване“), Павел Целковски, Зоран Мише (2017 ,„Плацебо), част от тях е и Гóран Тричковски.

Галина Лардева и Цочо Бояджиев

Винаги се вълнувам на откриването на Есенните изложби, защото за мен те са много специално събитие з�� Пловдив, за мен, за целия културен календар от съвременното ни битие в национален мащаб. Винаги се опасявам да има една много прецизна селекция от автори. И съм страшно благодарна и удовлетворена от това, което се получи. Благодаря.“

Обичайно проф. Галина Лардева кани авторитетни художници, изкуствоведи, литератори да представят изложбите в „своята посока“ по-скоро в концептуален план спрямо нейния кураторска идея да вплете времето, в което живеем с творческите търсения на авторите. /За изминалите години може да прочетете при нас тук./

Тази година това беше изкуствоведът Борис Данаилов, който в дългата им история два пъти е бил техен куратор. Публикуваме неговото слово.

Борис Данаилов

„Това, което ме впечатли, е постановката на кураторката, която е много интересна. Тя е „Приземяване“, но аз разчитам приземяването като един полет или призив, или опит за една своеобразна културна саморефлексия. Тук с риск да нагазя в територията на философа ерудит проф. Цочо Бояджиев, бих казал, че склонността към саморефлексия, и то културна саморефлексия, поне според мен, принадлежи на европейските култури. Те са тези, които се опитват да се вгледат в себе си, опитват се да разберат какви са самите те. На тая база е необходимо да се направи едно сравнение с другостта – с това, което е извън тази култура, а това е едно сравнение, което, се поява в най-отчетлив вид още по времето на ��ерикъл, по времето на едно от неговите прочути изказвания (това е първият политик, който си е писал статиите, не е говорил!). Това, което се поставя при Перикъл, е спецификата на гръцката култура и отликата ѝ с останалия свят, който той нарича „варварски“, между впрочем. Àко че гърците са една плюнка в едно варварско море, но самочувствието е забележително.

Публиката...

Ако погледнем от днешна гледна точка, много лесно можем да възстановим една подобна ситуация в днешната култура. Не е необходимо да прибягваме до политинформация за външни събития, достатъчно е да видим какво се случва тук сред нас. И че културното самосъзнание е призвано да ни отдели от едно варварство, което всеки ден около нас се проявява под най-различни форми. Ще дам само два примера:

Първи пример – нашите възрожденци, които са кумири, се появяват вече много често под формата на едни криви и променени от една мощна мускулатура портрети върху бицепси /прасци на младежи с лековато поведение и с така, бих казал, забележителен интелектуален недоимък. Или пък официалното изказване – ще го цитирам – „Лъжата също има право на живот“. Едно твърдение, което е произнесено от член на СЕМ, и което ще остане със златни букви в черната книга на българските дивотии.

В Дълбоката зала на Балабановата къща сред картините на Петринел Гочев

Така че има достатъчно събития наоколо, които да ни предизвикат да се опитаме да се отделим от това съвременно варварство и да построим нещо, опирайки се на едни ценности, които групата зад мен притежава безусловно. И пак се връщам на избора на куратора – зад мен са хора на най-различна възраст: млади, започващи своята кариера, и такива, които ще се превърнат в класици след някоя друга година. Има всички възможни медии, има професионализъм, има много прецизно чувство за боравене с материала. Има хора, които се занимават с пространството и го обгръщат по един забележителен начин; и обратното – навлизат яростно в него. Тоест, има пълноценен художествен живот. Това е подборът и това е много по-истинско от всичко останало, което тъй или инак ни заобикаля всекидневно. Това са хубавите неща.

Има и едно лошо – а то е, че природата ни е дарила само с един есенен сезон. И ми се щеше тези есенни сезони и закачените в тях изложби да стават по-често.“

Проф. Галина Лардева

В годините за нас от Въпреки.com Есенните изложби в Пловдив са нещо специално не само като професионален интерес, но и като художествено събитие, част от живота ни, което очакваме. Вълнуваме се всяка година каква философска, естетска, художествена посока ще избере проф. Галина Лардева, за да ни въведе в артистичен свят, който, уж, познаваме, но тя умее да ни провокира, в най-добрия смисъл на думата, и да откриваме млади и талантливи хора.

И не забравяйте, Есенните изложби в Стария град Пловдив продължават до 30 септември! ≈

„въпреки.com”

Снимки: архив на Есенните изложби

[vprki]

Калия Калъчева: Моята провокация да рисувам пейзажи е хоризонтът

„„Био център“ е втората ми самостоятелна изложба тук, съм участвала съм и в три общи изложба на галерията. Така пише в сериозното ѝ портфолиото. Има един странен въпрос, който ми задават - за колко време съм направила тази картина или тази изложба. Аз вече казвам, че това е цял живот.“ Разказа за „въпреки.com” художничката Калия Калъчева по повод изложбата си в столичната галерия Little Bird Place.

И продължава: „Даже физически имам картини тук, които съм ги започнала преди 7-8 години и си дойдоха в този момент - влязоха в тази изложба. Мястото е много интересно, защото открих природата, макар че връщайки се назад имам и други работи, свързани с природата, не само индустрия и стъкла и бетон. Профилът на галерията ме въодушеви, вдъхнови да се обърна малко повече към природата. Пейзажът и тук, и сега, е животът, а той е и индустриален, смесено е, всичко това е нашата природа. Ние живеем в този бетонен свят и това е нашата природа.“. Допълва художничката.

Разговарям с нея пространството на Little Bird Place, която е на ул. „11 август“ № 7, а дни преди това тя откри друга изложба на същата улица, но на номер 2 в един от филиалите на Националната галерия, дома на великолепната ни художничка Вера Недкова (1906 – 1996). Програмата „В дома на Вера Недкова“, стартирала през 2019, продължава представянето на съвременни автори в дома на художничката, изпълнен със спомени и свидетелства за нейното интелектуално и творческо присъствие и за духа на времето, в което е живяла. Фокус в настоящата изложба е един от най-популярните жанрове в живописта – пейзажът. Представени са произведения на Вера Недкова от колекцията на Националната галерия, създадени през 1960-те и 1970-те и платна на Калия Калъчева.

Калия Калъчева, снимка: архив на галерия Little Bird Place

Минала година тя нямаше самостоятелн�� изяви, но е работила за изложбата си в галерия Little Bird Place. А сега тя и тази в дома на Вера Недкова почти се събират на едно място. Дни след нашия разговор Калия участва в общата изложба System change, anyway или „Усещане за живопис“ /Съвременна живопис 2021/ доста по-далече - в Арт център Банкя с куратор проф. Десислава Христова. Но за това малко по-късно…

Сега сме съсредоточени върху изложбите ѝ между пет сгради на ул. „11-август“… А художничката споделя, че не могла да откаже на Диана Драганова-Щир, уредник в Националната галерия и куратор на изложбата ѝ в дома на Вера Недкова. „Знаехме, че ще съвпаднат. Първоначалният ми план беше поне да са през 20 дни, станаха 10, но там продължава четири месеца, а тук /в Little Bird Place/ в е до края на март. За мен беше много неочаквано. Искрено трябва да споделя, че ме беше малко страх, защото да застанеш до такъв колос като Вера Недкова в българското изкуство, не е лесно и беше голямо предизвикателство. Възхищавам се на Диана, защото първо се разбрахме в избора на картини. Представях си точно тези картини, тя хареса тези плюс още няколко. Разбира се, тя много добре познава творчеството на Вера Недкова. Оттам тя знаеше кои да избере. В моята глава не се съвместяваха тези картини – аз и тя. Беше ми супер странно, супер неудобно…Все едно да отидеш на някого на гости и него да го няма. Много особено се усеща енергията на Вера Недкова - все едно преди малко си е тръгнала, някой е разчистил и ние сме ги наредили…Това, наистина, ме стресна, но много харесвам такъв тип разговори, защото моята епоха, сегашния момент, в който аз живея и нейното време, което тя е предала в нейните творби се срещат.

От изложбата "Пейзажи" - Вера Недкова, Калия Калъчева, ��нимка: архив на НГ

Дори с проф. Станислав Памукчиев /той готви текстове за каталог на Калия Калъчева –б.а./ си говорихме, че тези цветове, които аз използвам наготово, те са взети от магазина, тя ги е постигала. Това, че стоят една до друга тези картини, които аз съм взела „наготово“, но все пак, съм трансформирала, а тя ги е смесила тези цветове, тогава, и сега като че ли се допълваме и се заговорихме. Езикът на изкуството е един. Харесва ми тази комбинация от нещата и, наистина, Диана Драганова –Щир направи такъв подбор, впечатлена съм.“ Признава искрено художничката.

Но се връщаме заедно с нея към изложбата ѝ „Био център“, а и сме пространството на галерията сред картините ѝ. Във въведението си към нея Калия отбелязва: „Био център се превърна в синоним на двойственост. Хем жизнено-трептящ свят, хем измислен собствен космос. Типичен двоен стандарт – наслагване на образи с общ смисъл и различна естетика. От друга страна, чрез думата-вселена „център” откривам кръга, олицетворение на Земята и Слънцето, на зараждането и жизнената сила. Център на кръга е темата за пейзажа, затворен от безкрайна линия. Био център се превърна в лаборатория на търсенията ми. Това са парчета от всекидневието, вълните на живота, имагинерни пространства, реални форми, абстрактни реалии или просто усещане за гора. Така понятията био и център се превърнаха в синоними, защото косвено и пряко означават живот, активност, обхват, сюжет, облик.“

От изложбата "Био център", снимка: архив на галерия Little Bird Place

Питам я какво я привлича най-много в пейзажа, извън индустриалните посоки, които основно присъстват в творбите ѝ. А тя отговаря: „Моята провокация да рисувам природата са хоризонтът и полето. Имам теза, че моите абстрактни природни пейзажи – хоризонтът е тази линия, която превръща моята абстракция в пейзаж. Това е линията, която ги смъква на земята. Ако абстракцията е нещо, което рее в облаците или в някакви други измерения, хоризонтът е нещо, което те приземява.“ Този път, аз я приземявам с въпроса дали не я притеснява, че ние, днешните хора, стесняваме хоризонта си, почти всекидневно. „И да и не. Ограниченията и самоограниченията са тоталният бич на съвремието. Но мисля, че душата няма лимити – има хора, които стесняват хоризонта, има хора, които нямат хоризонт, дори. Те са толкова абстрактни, че при тях не съществува това наше земно материално измерение. Някъде там се получава някакъв баланс, този баланс търся и в моята инсталация „Дзен/Кич“, която беше в Credo box на галерия Credo Bonum. Тя беше посветена точно на сблъсъка на материалното и духовното – този будист е завъртял кръгчето и е в мир със себе си, с природата, измерението, в което е решил да живее и от другата страна – целия материализъм, който бихме искали да имаме и всички възможности на света. Но като ги наредиш всичките възможности, те се оказват не толкова много.“

На пръв поглед заглавието на изложбата ѝ Био-център“ звучи странно, но Калия Калъчева пояснява: „Появи се желанието ми да огранича хоризонта в някакъв кръг. Този кръг, хем е ограничение, хем е без край. Био, защото сме, все пак в Little bird и реших, че био е една много интересна дума, провокативна. Отново е символ на двойния стандарт – хем е полезно, но ако имаш продукти с този етикет – не е много сигурно, че това е така.

От изложбата "Био център", снимка: архив на галерия Little Bird Place

А центърът, независимо, че е точка, аз го усещам като кръг. Намерих този формат на картините 30х40, намерих и стари свои картини и реших, че ще е много интересно да сложа едно, което е вече нарисувано и ако сложа едно по-бяло петно по средата – в него има друга картина. Д�� има картина в картината и по този начин да представя някакъв вид наслагване на образи, които да си кореспондират, или пък да не си кореспондират, или пък да са контрастни Беше дълго, независимо, че чисто физически беше в последните месеци, но както казах, вечно. Но имах голямо колебание. В началото бях сигурна, че искам така да се казва, но после почнаха съмненията и после след всичките борби и войни и т.н. си остана био-център. Аз и в текста съм го написала, макар, че осъзнах, че и двете думи означат едно и също. И това е животът!“.

В изложбата ѝ са експонирани и нейни бижута, така беше и при предишната ѝ “Смени Пейзажа!“, в галерия Little Bird Place, но те са много различни от това, което приемаме за бижу /имаме прекрасни художници-бижутери/. „Винаги съм обичала за правя приложни неща, сръчна съм в ръцете. Даже се шегуваме вкъщи, че има ли нещо, което трябва да се поправи, аз го поправям. Бижута съм правила още от гимназията. Бижутата са част от картините ми, техниката, която мислех и развих може да бъде прилагана. Аз я наричам парчета. Имах изложба „Парчета“ в галерия „Юзина“ 2016, варак, златен лист, както си го превеждаме на български. Живописният слой го създавам извън картината. Става една кожа, един слой, който аз мога после да колажирам, да режа, да обработвам допълнително. Акрилната боя е невероятен материал, който дава възможности. Абстрактността ми се случваше, докато правех самите парчета, всъщност на едни гладки повърхности, които са, няма значение от какво, може и на някакъв найлон. Това трябва да се отлепи, тоест аз разпилявам боя, подсилвам я с лакове и други материали, отлепвам я и оттам нататък мога да колажирам. Осъзнавах, че колажът е доста по-сложна техника от една обикновена живопис. Защото има много повече мисъл – кое парче, кое петно, кое нещо трябва да се сложи. А в живописта седиш и рисуваш – нищо не се случва или го поправяш или преправяш или цялата картина я скулптурираи. При колажа – слагаш го там и това е. После продължих да се вълнувам от наслагването на цветовете в някакъв по-прозрачен вариант, защото и ударният замах на четката много ме вълнува като абстрактен елемент. Представям си как пръскам някакви бои залепям, после отлепям, някак го унищожавам, за да го сложа така, както трябва да седи на мястото си на картината.

От изложбата "Био център", снимка: архив на галерия Little Bird Place

Подготвителната част е много експресивна и после продължава много дълго, както с тази работа отсреща – това парче беше на какви ли не картини, къде ли не съм го местила. Много дълго го влачих, даже е създадено на морето, във Варна, носих го, къде ли не…“.

Споделя, не без вълнение Калия за работата си. Признава, че първо показва работите си на майка си и на сина си Андрей, той е все още дете, но понякога ѝ помага. Познаваме го от бебе, когато Калия с него ходеше по изложби, а той в кенгуруто в прегръдката на мама.

За първи път се срещнахме с изкуството на художничката на Есенните изложби в Пловдив с куратор Галина Лардева вече в далечната, както ни се струва с днешна дата 2013 година. Тогава тя бе озаглавена „Форсиране на избора”. Работите на Калия бяха експонирани на стените в двора на Балабановата къща. Много бяхме впечатлени от въздействието и зрелостта им, сътворени от много млада авторка на 26-27 години. А и от самата нея – усмихната и лъчезарна и продължава да е това слънчево момиче. След това в годините не сме пропускали всяка нейна изложба, поне в София – в „Юзина“,в „Ракурси“, в „Нюанс“, в „Нирвана“, както и в общите. Тя участва и в изложбата в Градската галерия във Варна „Борис Георгиев“ /2018/ по проекта на фондация „Въпреки“ „Учители и ученици в изобразителното изкуство“ в частта на вдъхновителя на идеята ни забележителния творец проф. Андрей Даниел. /заедно с неговите ученици в различни други експозиции бяха представени тогава и възпитаници на колегите му проф. Емил Попов, проф. Вихрони Попнеделев и проф. Николай Майсторов - б.а./.

Правдолюб Иванов и Калия Калъчева в галерия "Ракурси", снимка: Стефан Джамбазов

Припомням ѝ тези моменти, а Калия е категорична, че който се е докоснал до комбинацията Андрей Даниел и Правдолюб Иванов /като негов асистент по време на следването ѝ в НХА - б.а./ е голям късмет. Споменавам ѝ, че на 28 март Андрей Даниел би станал на 70 години, но отлетя от нашия свят на 24 януари 2020 година. За неговите ученици това беше огромна болка и му посветиха изложба в тяхното прословуто Ателие 51 в Академията.

А Калия по свой начин продължава: „Преди дни имахме такъв разговор и с проф. Станислав Памукчиев. Ще разкажа една история, заради която жестоко се поболях. Беше на изложбата ми “Имагинерни Конструкции“ в галерия „Ракурси“ през 2020 година и се обадих по телефона на проф. Даниел да го поканя. За първи път му чух гласа от дълго време – покрай майчинство, дете, правех и някакви изложби. Бях загубила връзка с него. Вдигна ми телефона, аз се представих. С Коко /Константин Костов, негов асистент, сега води Ателие 51 – б.а./ се видяхме и си говорихме колко ще е хубаво да отидем в ателието на Андрей да се видим. Имахме уговорка във вторник, даже и с Нора Ампова /също ученичка на художника, която живее и работи в Швейцария- б.а./ беше в София и си говорихме колко ще е хубаво да отидем. Във вторник нещо не успяхме и в сряда получих тази вест, че повече никога няма да се срещнем с него или ще се срещнем някога, но някъде другаде…Разговорите си останаха завинаги на друго ниво. Продължавам да мисля какво би казал, особено сега за тази изложба. Не знам дали за тази бих говорила с него. За другата в „Ракурси“ дори си говорихме. Попита ме дали е станала добре, дали съм доволна. И аз му казах, че съм доволна и че добре е станала. Единственото, което мога да си призная и да споделя, че в Художествената академия никога не се сближих с него, както други колеги, които така се сближиха, че разговорите им преминаха на ТИ. Врях и кипях някак си в периферията и на него и на колегите ми. Но ние всички бяхме много близки, но аз някак си не успях да намеря прекия път до него.“ Прекъсвам я с моето виждане, че той го е намерил, защото приживе ни е споделял на Стефан и мен колко я цени.

От изложбата "Био център", снимка: архив на галерия Little Bird Place

А тя спонтанно казва: „Да, да, но това ми помогна да си правя, каквото си искам. Като се махнах от Академията – до този момент съм се съобразявала, иначе там беше много емоционално и да се смеем и да се напием, да си ревем един на друг . всичко! След като завърших и се дипломирах си казах, че съм много щастлива, че се махам. Послед��ах нещо, което Андрей Даниел беше споделял за собствения си живот, за собствения си път, което много ме беше впечатлило, явно още като студентка. Академия, Академия, свързан си много емоционално, ние всички работим заедно от първи курс до магистри, най-различни възрасти, учиш се от всеки. Има второкурсници, които напредват толкова бързо, че са по-добри и от магистрите. Магистрите и те могат да вземат нещо от по-малките. Няма го това – ти си първи клас – ти си пети клас, не съществуваше. Беше някак много семейно. И той казваше, че като завършил Академията, се отделил. Поел си неговия път. И си спомням как казваше, че Академията станала малка, малка…Някъде изчезнала и аз дори емоционално запомних думите му. Каза, че шест години по-късно се е върнал отново в Академията /като асистент на проф. Иван Кирков – б.а./. Но си мислех за това как Академията е станала малка точка, пожелах си го и като че ли го изпълних.“

Продължаваме разговора за бъдещия ѝ каталог за изложбите ѝ в Little Bird Place. Предишната самостоятелна бе отново с предизвикателното, в най-добрия смисъл на думата, заглавие през 2020 “Смени Пейзажа!“. А това ни отвежда отново към проф. Станислав Памукчиев. С него се видяхме на изложбата на Калия в дома на Вера Недкова и той беше много респектиран, както ми сподели. А художничката допълва, че ѝ казал за изложбата с Вера Недкова, че е дар от съдбата.

Калия Калъчева и проф. Станислав Памукчиев на съвместната ѝ изложба с Константин Костов и Деян Янев в галерия "Ракурси" 2020, снимка: Стефан Джамбазов

„Това, наистина, е голям подарък от съдбата, от живота, от висшата сила високо над нас. Това е много сериозно, така смятам. За тукашната каза, че му е много интересен този момент в моите работи. Имам една много любима негова реплика, която ми я беше казал веднъж на улицата, може би, преди 5-6 години, че се движа на границата между добрата и лошата живопис. Толкова ми хареса! Къде ли не съм го цитирала!“. Споделя Калия с прекрасната си усмивка, малко самоиронична и винаги много искрена.

Както написах по-горе след кратко време се видяхме на изложбата в Арт център Банкя “Усещане за живопис“ /Съвременна живопис 2021/, която заслужава специално внимание. В експозицията са включени творби на Александър Инчовски, Валентин Стефанов, Верджиния Влъчкова, Георги Георгиев – Жоррас, Георги Ружев, Десислава Христова, Калия Калъчева, Лора Тонева, Мирослава Янкова, Нина Ковачева, Никола Цветанов, Петър Петров, Пенка Минчева, Стефан Гаджовски. Част от мотива на куратора Десислава Христова: „Йероглифът за криза на китайски означава, както опасност, така и благоприятна възможност. Тази идея и дуалност дълбоко ми импонира, тя съдържа в себе си едновременно и проблемите, и решенията им. Интересен ми е пътя и посоките, в които изкуството се развива и променя в това време на безпрецедентна криза. Размиването на границите между изкуствата, вследствие на разместването на парадигмите, от години е дълбоко проникнало в съвременните художествени форми и практики. И това е прекрасно – имаме свобода на авторско изразяване, за каквато не сме си и мечтали! Това е и нова възможност, която ще доведе до качествено нов,различен смисъл и употреба на изкуството. Такава е и кураторската ми визия за 6-тото издание на Съвременна българска живопис в Арт център Банкя. Повечето от участниците в тази изложба или не са живописци, или използват медията по нетрадиционен начин, с нетрадиционни материали и звучене. Представям идеята ми за живопис, усещането за живопис, което витае във въздуха, подобно на култовия филм с Ал Пачино и Крис О’Донъл „Усещане за жена“.“

Присъствието на Калия във великолепното пространство на галерията по свой начин илюстрира посоката, в която Десислава Христова е избрала като куратор диалога за нетрадиционното не само в живописта. Изложбата в Банкя е до 31 март.

Калия Калъчева, 2020, снимка: Стефан Джамбазов

От позицията си в днешния ден, в сложното ни битие, с вече натрупан художествен опит, въпреки младостта си Калия Калъчева се връща във времето и като лична равносметка: „Избрах професията си в шести клас, после в Художествената гимназия, не можех да си представя, че няма да уча в Академията Не съществуваше такава мисъл, изобщо! После в първи курс си казвах защо съм тука, беше ми странно, после се поотпуснах. Била съм малка. Осъзнавам, че живописта е за малко по-зрели хора. Бях, тогава на 18…“. И двете се съгласяваме, че това е хубав финал на разговора ни. Сигурна съм, че ще продължи и когато отворим каталога ѝ, а и след това. ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: архив на галерия Little Bird Place, Национална галерия и Стефан Джамбазов

[vprki]

Критичен поглед: Галерии се опират на традицията, но от днешна перспектива

„Градинa на духовността. Св. гора и българското изкуство от първата половина на ХХ век“ е заглавието на изложбата, която се откри в Софийска градска художествена галерия. Това е продължение на посоката, която е поела галерията с показване и припомняне на имена на позабравени български художници и направления, които да имат освен естетически, но и образователен характер. При това с много добро оформление на експозицията, а често и придружена с изключителен албум, както беше с изложбата на Константин Щъркелов.

Изложбата „Градина на духовността“ представя Света гора, нейните манастири и художествено наследство, видени през погледа на български художници от първата половина на ХХ век. Сред тях са Иван Лазаров, Дечко Узунов, Васил Захариев, Цанко Лавренов, Константин Щъркелов и други. Пътували до Атонския полуостров по една или друга причина, всеки от тях пресъздава по свой начин различни впечатления от съприкосновението си с манастирите и със старините на Атон, с живота на монасите и със съхранено богато художествено наследство. Погледнато по-общо, в контекста на българското изкуство от първата половина на миналия век, представянето на Света гора се оформя и като тема, която отразява някои от важните посоки в художественото развитие у нас през този период.

Изложбата в СГХГ е оформена с вкус и професионализъм

На първо място това е вниманието към старините, към старото изкуство и към християнското наследство, интерес, който силно повлиява върху формирането на българския модернизъм и на движението родно изкуство. Представите за видения, чудеса и светци, за църкви и старини ангажират  въображението на автори като Иван Милев и Иван Пенков, чиито произведения също са включени в изложбата. Още една посока в българското изкуство, която се отразява в представите за Света гора, е темата за историята и за формирането на национално съзнание.

Картини от Цанко Лавренов

Изложбата включва разнообразни произведения – светогорски възрожденски щампи, копия на стенописи, рисунки и проекти, живописни и графични творби, пресъздаващи изгледи от Света гора. Събирането на всички тези светогорски произведения дава поглед към съществени стъпки в развитието на българското изкуство от първата половина на ХХ век, представя значими автори. Контекстуализирането на тези творби ни помага да възстановим важни процеси и тенденции в художествения живот у нас, пише в анотацията за изложбата.

Иван Пенков - “Отец Паисий”, 1932 г.

В нея са представени произведения, собственост на СХГХ, Национална галерия, Национален исторически музей, Национален църковен историко-археологически музей, Национален литературен музей, Държавна агенция „Архиви“, Ефория Зограф, регионални исторически музеи и художествени галерии в страната, СБХ, частни колекции. В експозицията е представено и копието на прочутата чудотворна Фануилска икона на св. Георги, дело на Цанко Лавренов и съхранявана днес в пловдивския храм „Св. Цар Борис Покръстител“.  Включените в изложбата архивни материали и исторически сведения дават възможност за проследяването на една документална линия и опознаване на историята на Света гора и нейните проучвания. Това се допълва и от представените в изложбата филми. Екипът на изложбата е Аделина Филева, Любен Домозетски, Неда Живкова, Светла Георгиева, Николета Гологанова.

Графикатури от изложбата на Иван Газдов

Същевременно в столичната галерия „Сан Стефано“ един друг истински класик на българското графично изкуство - проф. Иван Газдов, отбелязва с изложбата „Черни докосвания“ своята 75 – годишнина. В поздравлението си към него доц. Георги Лозанов пише: „Привилегия за днешната българска култура е да има художник като Иван Газдов (доколко си даваме сметка за това е отделен въпрос). Привилегия е, защото не просто има собствен стил, а го е превърнал в световна марка. Привилегия е, защото е в състояние да преведе на изобразителен език всичко – от перипетиите на всекидневието до апориите на философията. Привилегия е, защото с картините си влиза в диалог с класиците и се чувства на място в тяхната компания. Привилегия е, защото е направил от иронията (и самоиронията) сечиво на хуманизма си. Привилегия е, защото успява зад гърба на националното да сроди глобалното и регионалното (ямболския модернизъм, медвенския постмодернизъм). Привилегия е, защото има благородническа титла, която – след липсата на аристокрация в Третото българско царство (да не говорим за царството на каскетите), може да му даде само изкуството: велик майстор на графикатурата.“

Автошарж на художника

А самият Иван Газдов пише: „В 33-годишната история на стила Графикатура цикълът „Черни докосвания” е съвсем различен. За мен неговата поява беше разтърсващо преживяване. Съвършеното многостепенно импровизиране на черно-белите натрупвания, появявали се през годините, достигна своеобразен пик, експромтно разграждане на черното, на неговото превръщане във визуален микс (без да се навлиза в нюансирането чрез сивия тонален спектър). Това се получи чрез натрупването на голяма маса от хартии, докоснати от четки с черна боя: от диапазона на плътното допиране и тежката мазка, до внезапното изтегляне на различни по дебелина четки; от лекото нежно пипване с лека четка до продължителното разтриване със стабилна четка, докато се получат характерните „разрошени”, отчасти ефирни към края, рехави повърхности; от  въртеливото разтъркване и протяжно бавното движение до светкавичните успоредни щрихи с внезапно или много плавно издърпване, което създава уникалната структура на всяко черно петно.

На изложбата е показан и албум, в който са включени всички графикатури на Иван Газдов

Така, целият арсенал на импулсивното докосване е очевидно воден от най-ценния художнически набор – неограниченото вдъхновение, подчинено и задвижвано единствено от вътрешната мярка за авторова естетика – непоръчвана, незаимствана, непрошнурована, некласифицирана, реализирана единствено за „тук” и „сега” на тези произведения. Малък „черен вулкан” („black volcano”), избликнал и поразил само листите на цикъла. Натрупаната огромна маса от почернени хартии се отдава на колизията на това лично предизвикателство. Следва процесът на прекомпозиране, на формалното моделиране и модулиране, който превръща импулса на натрупването в „una coza mentale” („работа на ума”, според Леонардо). И на великото неописуемо, фантастично лично мое щастие.

С ножицата от картоните се появяват стотици парченца черно. И тяхното наместване, композиране е очовечаващо действие, което създава чудесното алиби на разпознаваеми образи (и не съвсем) в законовите визуални рамки единствено на стила. Същевременно и безусловно тези образи са само за посветените в езика на графиката. С всяка измината минута в ателието в Медвен се трупаше дивната виелица от емоции от художественото създаване. Радост и щастие, възторг и еуфория. От гледна точка на истинското изкуство, която е моя единствена гледна точка, този цикъл е най-великият. Моята слабост. Своеобразната „черна овца” в цялото черно стадо от цялата 16-цикълна история на стила Графикатура с около 400 работи. Другите цикли в тази изложба, ръчно отпечатани от мен, офортите „Гротески” и „Гънки и контури” (също непоказвани досега) са едни носталгични спомени от годините на младостта, когато току-що напъпилите пипалца на зараждащата се графичност изплуваха съвсем невинни и никой не предполагаше, особено аз, докъде може да стигнат, като се превърнат в коренчета на нещо лично и ново”, написа Иван Газдов.

Катя Гецова в “Аросита”

А в  столичната галерия „Аросита“ е подредена дванадесетата самостоятелна изложба на Екатерина Гецова. Тя е сред най-активните и последователни автори, отдадени на изкуството на стъклото , който оказва значително влияние върху начина на  възприемане на този материал като художествена форма. Завършва специалност „Стъкло” в Прага при прочутия проф. Либенски. Наред с многобройните й общи и самостоятелни изложби, участия и награди в и извън България, тя е съосновател на знаковата галерия за съвременно изкуство „Аросита“, и организатор на международния фестивал на стъклото, провеждан в София и Велико Търново между 2010 и 2016-та година. На изложбата има и две стъклени пана, изработени с нейна специфична техника, която тя създава през 80-те години на миналия век. С нея тя изработва и витражи за метрото в Нагоя, Япония.

Това стъклено пано е изработено по специфичната технология на Екатерина Гецова

За своята технология Катя Гецова беше разказала преди време в разговор за „въпреки.com“: „Витражите в Нагоя не са с класическа технология, не са с оловни шпросни, напротив. Това е една технология, която е чисто моя, измислила съм си я. Всъщност тя е наслагване на 4-5 технологии, известни в света, обаче по начина, по който се прави се получава нещо съвсем ново. Това за първи път го показах на един симпозиум в Нови Бор /Чехия/ и там бяха от японската фирма, които страшно се впечатлиха и веднага поискаха да дойдат в България, да видят в ателието ми какво правя. Те дойдоха, видяха и поръчаха за две станции на метрото в град Нагоя“.

В последните години Катя Гецова се фокусира върху малката пластика, конструирана от матово и прозрачно, цветно и рисувано стъкло съчетано с дърво и метал. Изследвайки оптичните възможности и взаимодействието на стъклото с често необработената дървена повърхност, тя довършва органичната  материя, поставяйки я в нов контекст и същевременно противопоставя свойствата на двата материала, суров и шлифован - гладкост и абразивност, плътност и прозирност. Единият поглъща, другият отразява светлината. Ефектът е  поразяващ, Катя Гецова създава хипнотизиращи скулптури с безброй нюанси, променящи се според интензивността на светлината и гледната точка на зрителя в симбиоза със заобикалящата среда, пише в анотацията за изложбата Ани Венкова.

И още: „Геометричните форми на полирания до съвършенство оптичен кристал пречупват неузнаваемо постамента и отраженията на околната среда, генерирайки симфония от редуващи се светли и тъмни сегменти, остри и меки оттенъци, и проблясъци, аморфни и фиксирани изображения. Преминала през различни периоди и творчески етапи, Катя Гецова овладява и трансформира този богат, но капризен и деликатен материал - стъклото, навлизайки в сферата на дизайна, витража, архитектурно-декоративни, монументални решения, „живописта” върху стъкло, скулптурата и инсталацията. В изкуството й границите между тях се сливат. От т.нар.  утилитарен предмет до концептуалното осмисляне на материала, чрез собствен  пластичен език, Катя Гецова надхвърля формулировките и определенията, касаещи видове и стилове в изкуството. Творбите й изненадват и провокират, задават въпроси, забавляват и радват... Те съдържат нещо от мистиката на изначалните форми, застинали в зародиша на сътворението, съхранили движението в статиката“.

Две от картините на Калия Калъчева в „Little Bird Place”

А съвсем наблизо до „Аросита“ в малката галерия „Little Bird Place” има една голяма самостоятелна изложба. Не като формат или количество, а като търсене и посока. Тя е на художничката Калия Калъчева, но трудно може да бъде позната от някои нейни пространствени и индустриални композиции от предишната нейна изложба „Имагинерни конструкции“ в галерия „Ракурси“. А и от други нейни изложби, отличени с редица призове у нас и в чужбина. Сега в картините й отново по особен начин са използвани златни и сребърни листове, които напомнят на източноправославната традиция в иконописта. Само че тук Бог е природата и може би затова изложбата е озаглавена „Смени пейзажа“.

Калия Калъчева

Галерията представя тези най-нови живописни експерименти на Калия Калъчева. Добре позната със заниманията й с градската среда и строгите й конструкции, в последните години художничката е все по-изкушена от прехода към природното и многопластовите измерения на пейзажа. Калия подсказва една различна идея за пейзаж. Повдига въпроса за нуждата от „смяна на пейзажа“ – един от най-старите жанрове в изкуството, изискващ обаче постоянно осъвременяване, за да съумее да откликне на настоящето.

Чрез нетрадиционни техники и материали, природни и не-природни цветове и „парчета“ ни се явява една променена/сменена природа, непозната и изкушаваща, сияеща, лъскава и трептяща… Калия Калъчева ни предизвиква да подложим под въпрос очевидното и да се вгледаме по-надълбоко в абстрактността на растерните образувания – дело на интуитивната случайност. Преживяване, напомнящо пътуване с постоянно сменящи се пейзажи, сценки, бързи отрязъци от природни гледки, понякога с обживени или пък изоставени „човешки“ структури и постройки, пише в анотацията за изложбата.

В творбите присъства и собственото ни отражение – в отблясъците на златните и сребърни листове или в малките човешки фигурки, пресъздаващи усещане за неяснота с подтик към въпроса – дали ще бъдем пионки или главни действащи лица „в пейзажа“. Изложбата коментира и двусмислието в представата на съвременния градски човек за идилична природна красота – представа, в която често се намесват неестествени очаквания за подреденост, яркост, съвместимост с града и неговите крясъци. Затова и в някои от работите можем да усетим преднамерения кич и пищност, присъщи на тази изкуствена, „украсена“ и застрашаваща идиличност…

„Смени пейзажа!“ е изложба-апел, коментар, критика и приятелско намигване, експеримент и провокация към сетивата ни за истинско и изкуствено, стереотипно и актуално, комфорт и импровизация, отбелязват кураторите Теодора Константинова и Радослав Механджийски (Art & Culture Today). ≈

Текст: „въпреки.com“

Снимки: Стефан Джамбазов

[vprki]

Леда Старчева изследва и анализира границите на целостта

 „Минавам край непроницаеми бетони – паметници на индустрията, която крепи света…Виждам отломките и стърчащите арматури…“. Пише скулпторката Леда Старчева по повод изложбата си „Свързани корпуси“ в къщата – музей „Вера Недкова“ на столичната улица „11-ти август“ 2, в апартамента на втория етаж.

Изящна авторка за пореден път Леда Старчева ни въвежда не само в идилията на малките улици по пътя от дома до ателието си, но и в усещанията си за света около нас, емоционални и много лични. Изложбата ѝ е част от Програмата „В дома на Вера Недкова“ на Националната галерия, започнала през 2019, която представя различни визии и гледни точки на съвременни автори в едно пространство, изпълнено със спомени и свидетелства за интелектуалното и творческо присъствие на художничката и за духа на времето, в което е живяла.

В пространството на къщата-музей "Вера Недкова"

В настоящата експозиция Леда Старчева включва изчистени и изразителни индустриални форми и конструкции. Тя анализира и изследва границите и целостта на обектите, като начинът ѝ на работа се характеризира със структуриране на малки по мащаб модели, в които отделните елементи преминават в множество отчетливи фрагменти. Авторката търси взаимовръзката между обемите, частите и отделните сегменти, които свързва и поставя под различен ъгъл и ракурс. Прецизно подбраните и използвани от Леда Старчева материали допълват усещането за лекота, изящество и ефимерност. Отбелязва кураторът на изложбата „Свързани корпуси“ Диана Драганова-Щир.

От изложбата на Леда Старчева „Свързани корпуси“

Държим да отбележим, че къщата – музей „Вера Недкова“ се намира в кварталното пространство, за което писахме в предишната публикация на „въпреки.com”, посветена на създаването на галерийното обединение KARE на картата на столицата, район ”Оборище” в самия край на годината. А галерия Little Bird Place е на ул. „11 август“ № 7, на крачки от един от филиалите на Националната галерия, дома на великолепната ни художничка Вера Недкова (1906 – 1996). И не беше някак случайно, че миналата година през март талантливата Калия Калъчева имаше много различни експозиции в двете галерийни пространства…

В годините сме следили с особено вълнение творческите изяви на Леда Старчева, която с присъщата ѝ вглъбеност и чувствителност изследва елементите, които изграждат света и пораждат стихиите и чието взаимодействие задава ритъма на живота. В различни състояния те са навсякъде, създават една среда, която ни обгръща и изпълва. Едновременно извън и вътре в нас. Но заедно с това художничката плътно и последователно много деликатно в творбите си свързва създаденото от човека, което бива бавно заличавано от времето или целенасочено разрушавано, и природата, която се обновява непрестанно. Всичко това, по различен неин си творчески изблик, присъства в експозицията ѝ „Свързани корпуси“ в хармонично съзвучие с живописните платна на Вера Недкова от коле��цията на Националната галерия, създадени през 1960-те и 1970-те години на миналия век.

Диана Драганова-Щир /л/, Леда Старчева /ц/ и Яра Бубнова /д/

Леда Старчева завършва специалност „Скулптура“ при проф. Иван Мандов, проф. Георги Чапкънов и проф. Димитър Бойков в Националната художествена академия в София през 1984 година. Оттогава участва в изложби на българското изкуство в страната, Австрия, Чехия, Словакия, Германия. През 1996  пребивава в международния център Сите де-з-ар в Париж и същата година  получава наградата на Клуба между колеги на името на Димитър Арнаудов. 2004 година е удостоена с награда от годишната изложба на секция „Скулптура“ към СБХ.

Многобройни са самостоятелните ѝ изложби вече повече от 30 години, както и в групови изложби. Нейни произведения са притежание на Националната галерия, Софийската градска художествена галерия, галериите в Силистра и Стара Загора, колекциите на Дарик Радио и Университета на щата Кънектикът, САЩ.

От изложбата на Леда Старчева „Свързани корпуси

Не е възможно да припомним повечето, макар че си заслужава, защото те показват и последователността ѝ като артист. Има и нещо друго много важно – Леда не пропуска почти изложба на колегите си. Не става дума за възклицанията на откриванията, а за времето, когато този момент на светско събитие отмине и залите, не изпълнени с много хора, остават зрителя насаме с нечии творби. Художничката обича тези срещи, много лични, с изкуството на колегите си. Не е единствената, разбира се, но в това има не просто любопитство, а съзерцание, не дадено на всеки. В нейните творби през годините, като че ли присъства това съзерцание към природата, към днешния ни малко грубоват свят и тя се опитва с финес да го поетизира и да ни сподели вълнението си. Самата тя прилича на нимфа от древногръцка ваза, но никой не подозира каква сила се крие в това изящно създание…Както е при Леда Старчева и творбите ѝ, ако достатъчно задълбочено се вгледате в тях. И така се движи през света около нас и вътре в нас, без да ни налага себе си, но красиво и замислено.

От изложбата на Леда Старчева „Свързани корпуси

Неслучайно като мото на изложбата си в книжарница-галерия Софияпресс 2013 беше избрала думите на Аристотел: „Цялото е повече от сумата на неговите части“. Тогава Леда Старчева беше написала във въведението си към експозицията си: „В последно време, поради спецификата на работата с метала, която включва сглобяването на отделни детайли, а паралелно с това, заради засилващото се в мен усещане за фрагментираност на битието, започнаха да ме занимават теми, като „части от цялото“, „цяло – от части“, както и темата „нарушения на целостта“. Това написах миналата година по повод на изложбата си „Натура“ в галерия „Васка Емануилова“ Темата за частите и цялото продължава да ме занимава и в тази изложба. Сигурно ще продължи да ми е интересна и в бъдеще заради непостижимостта на целостта.“

Леда Старчева /л/ и Росица Гецова /д/ на изложбата в "Мисията", 2015

А през 2015 година по повод изложбата ѝ скулптури и рисунки в галерия "Мисията" към Държавния културен институт при министъра на външните работи сподели: “Копнежът по ненакърнената цялост ме доведе до тази серия рисунки – споделя художничката по повод на предстоящата си изложба. Това, което обединява представените рисунки, е формата, както и отсъствието на живот при избраните обекти.“ А от галерия „Мисията“ написаха във въведението към изложбата: „За Леда Старчева триизмерната пластика и двуизмерната рисунка са по специфичен начин противопоставени, но и свързани полета, на които тя се чувства еднакво вдъхновена и уверена. Нейното творчество излъчва елегантност, интимност и изящество в съчетание с енергията на формата, конструкцията и изразителността.“

Леда Старчева, 2015

Незабравима остава изложбата „Олекотени версии“ на Леда в галерия „Аросита“, юни 2019. Това бяха цикъл работи започнати от нея по повод участието ѝ във Фестивала на съвременното изкуство в Благоевград през 2016 година. Тогава за експозицията си „Аросита“ тя сподели: “Днешните индустриални руини в покрайнините на градовете и типичният днешен градски отпадък – уплътнения от стиропор за „��яла“ и „черна“ техника, по нещо си приличат. Съоръженията раждат свои подобия. Природата бавно се стреми да погълне и едните и другите. Динамиката на този процес остава скрита за нас. Ние само регистрираме резултата. Тъй като едно произведение на изкуството, макар и провокирано от външни впечатления и възприятия, носи в себе си и елементи от несъзнаваното, се надявам зрителят да открие и други значения в „Олекотените“ версии.“

От изложбата на Леда Старчева в "Мисията, 2015

Бихме могли да разказваме още и още за изложбите на Леда Старчева, които винаги са духовна радост и вълнение. Около тях няма медийни фоейверки или възторзи. В крайна сметка това няма значение, важни са посланието и таланта на художничката да го предаде. Това ни връща и към изложбата ѝ „Свързани корпуси“ в къщата – музей „Вера Недкова“. Самата тя ми сподели, че за работите ѝ, ако добре съм разбрала, са изваяни от тъкан, вероятно специална марля и медицински гипс. На пръв поглед изглеждат крехки, боиш се да ги докоснеш, за не станат на парчета, а всъщност, събират цялото. Нейното цяло, което продължава да търси и събира…С надежда и невъзможност, като познава и се вълнува от битието и всекидневието на всички нас.

Леда Старчева /л/ и Росица Гецова /д/ на изложбата в къщата-музей "Вера Недкова"

Програмата на Националната галерия „В дома на Вера Недкова“ е специален диалог в съвременното ни визуално изкуство не като елементарна среща на различни поколения авторки, а като съзвучие на вълненията, макар и представени с различни изразни средства и посоки. Само припомняме изложбите на прекрасната ни текстилка проф. Анна Бояджиева (2019), на неистовата Алла Георгиева (2020), на притеснената и талантлива Кая Калъчева (2022) как живописните ѝ платна ще стоят до картините на Вера Недкова и сега „Свързани корпуси“ на Леда Старчева…

И за финал – поразходете се по улиците, по които минава Леда, те са в центъра, и като минете по „11-август“ на номер 7 е старата софийска кооперация, в която на 2-ия етаж е живяла и творила Вера Недкова. Там има съкровища за душата…

От изложбата на Леда Старчева „Свързани корпуси

Изложбата „Свързани корпуси“ продължава до 31 март. ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Марков и Стефан Джамбазов

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Картини от ателието до натурата показват в столични галерии

Изолацията и самоизолацията през тази година заради пандемията изостри нуждата ни от досег с простора и природата. Това важи в още по-голяма степен за художниците. Някои от тях потърсиха вътрешните си усещания и образи, други пък – натурата, както е при Свилен Блажев – винаги ярък и винаги непредвидим. Той подреди изложбата си енкаустика „Натура“ в столичната галерия „Арте“ /на снимката/.

Съобщението за изложбата започва с кратка справка - Натура: природа, естество, темперамент, характер, душа... ; Енкаустика – египетска технология за рисуване с разтопен пчелен восък, при която цветовете се постигат от естествени пигменти и дамарова смола; Пандемия - проява на инфекциозно заболяване, което се разпространява сред населението на определен географски регион или по целия свят... Не че не знаем тези значения, но някак си обясненията ни фокусират към изложбата и към времето, в което живеем.

А самият Свилен Блажев пише в свой текст: „Прекарах 2020 г. в ателието – без да пътувам и без да се срещам с много хора. За една година нарисувах 27 картини в техниката Енкаустика /уникална и магична/, тя ме върна много години назад във Времето....!

Изградих тази изложба върху отношението и любовта ми към „Натурата“. Тя е най-великата учителка за художника и навярно Вечна!

Пандемията 2020 - 21 ми даде тази изложба, но ми отне: моята Майка /Вечна й памет!/, моя приятел Зафе /с който ходихме на риба/, моя котарак  Марко/който беше неотлъчно до мен в ателието/. Това е животът на Художника за една календарна година!“

И все пак Свилен Блажев остава верен на себе си, пейзажите и голите тела от тази изложба са цветни и динамични, енергични импулси заредени с живот, експлозия от багри и фактури. Галерия „Арте“ грее с ярка светлина, приютила мощната творческа енергия на Художника, отбелязват в анотацията за изложбата. И наистина, светът с неговите багри под четката на Свиката се разтваря пред зрителите и оставя някак си встрани все още мрачното ни настроение от зимата и страховете от вируси.

Художникът Никола Стоименов пред свои картини от изложбата в галерия “Астри” - снимка Стефан Джамбазов

И ако Свилен Блажев излиза навън с картините си, бяга от самотата на ателието, други я търсят. Така е с художника Никола Стоименов и неговата изложба „Страници от ателието“ в галерия „Астри“ в София. „Във време, издраскано и наранено от толкова много шум, звуци, писъци и думи на модерността и суетата, изгубили може би способността да съзерцаваме във вечната надпревара, ми се иска да намеря време за малко тишина. За тишината в мен, в нас, където въображението да пропътува световете затворени в картинното пространство, като страници от сънувана книга – сънувана в ателието, в тишината на собствената чувствителност.“, казва Никола Стоименов. Той живее и работи в Пазарджик, а в „Астри“ е първата негова изложба в София.

Галеристката Вихра Пешева пише: „Името на художника ми беше непознато. Никола Стоименов. Роден през 1973 в Пазарджик. Биографията кратка и синтезирана: пет самостоятелни изложби, десетки съвместни участия  в страната и в няколко престижни национални форуми, седем награди за живопис от изложбите на Дружеството на пазарджишките художници, няколко номинации от Национални конкурси. И стотици, хиляди рисунки и картини , съхранени в ателието с нужното внимание. Последното, разбира се, узнах наскоро, когато посетих Никола в Пазарджик, за да подготвим  изложбата му в „Астри“. 

Потънала в огромното количество картини, от миниатюри 10/10 до относително големи формати 100/70, отделени в различни цикли, бях изумена. Имах усещането за един титаничен труд и отдаденост на изкуството. Малките формати и техниката им подсказваше, че времето е било изключително ценно за художника. Всяка рутинна пауза на всекидневието е била запълвана с рисуване. Всички дни, извън обичайните задължения, са били дни за рисуване. Както и всеки лист, картон, фазер, платно или друга плоскост са предизвиквали техниката и фантазията на художника, раждали са поредици, цикли рисунки, сами по себе си предмет на отделни изложби. Дали Никола е следвал вътрешните си нагласи и импулси или целенасочено си е поставял и пр��одолявал творчески задачи, това предстои да узнаем от самия него.  Но страстта и последователността му на работа го е довела до завиден професионализъм и лекота, която е впечатляваща“, отбелязва Вихра Пешева.

Част от изложбата в галерия “Стубел”

А в друга столична галерия – „Стубел“ се представят 12 художнички в изложбата „Автопортрети в женски род“. Това са Алла Георгиева, Анжела Терзиева, Велислава Гечева, Гергана Табакова, Елена Калудова, Калия Калъчева, Мариана Маринова, Мими Добрева, Петя Денева, Трендафила Трендафилова, Харита Асумани и Юлиана Текова – куратор на изложбата. „Автопортретът извоюва своята самостоятелност като жанр в живописта в епохата на Ренесанса. Той е израз на стремежа към откриването на човека като обект на изкуството и на утвърждаването на самочувствието на твореца. Един от първите автопортрети е на представителя на Флорентинската школа Мазачо, който се увековечава сред образите на една религиозна фреска. Сред първите художници, оставили свои автопортрети, са Леонардо да Винчи, Рафаело, Албрехт Дюрер“, пише в анотацията за изложбата.

Алла Георгиева, “Родена под щастлива звезда”, 2011

И още: „По обясними причини не са много жените художнички по това време. До XX век жените нямат право да се обучават в академиите, да рисуват голо тяло и модели, което ги е лишавало от възможността да създават голямоформатни фигурални композиции. Това кара много художнички да се специализират в портретния жанр. През XVII и XVIII век те правят свои портрети в ателиетата си, превъплъщавайки се в разнообразни роли. Най-често художничката се изобразява в самия акт на рисуване, държаща четка и палитра. Честа практика е изобразяването в дрехи със сложни мотиви, детайлно пресъздадени, вероятно породена от желанието на художничките да покажат уменията си да рисуват фини подробности и да се докажат като творци.

Алла Георгиева, “Автопортрет с нарове”, 2020

Автопортретите пресъздават нещо повече от външния вид. Те утвърждават идентичността на художника. В наши дни, когато милиарди снимки циркулират в интернет, автопортретът не е загубил своето значение и смисъл като художествена авторефлексия, защото изисква по-задълбочено вглеждане в себе си и обръщане на погледа навътре. Днес той често е преформулиран чрез фотография и различни технически средства и продължава да съществува във все по-интересни форми. Автопортретът изразява начина, по който се самовъзприема художникът, а не само начина, по който иска да се представи пред публиката.

Калия Калъчева, “Автопортрет”, 2021

Многобройни са жените художнички през ХХ и ХХI век, които доразвиват жанра чрез различни ракурси и гледни точки: от феминисткия прочит през 70-те и 80-те години на ХХ век до днешното изключително разнообразие от стилове и подходи в изобразяването на Аз-а, неговата същност и оценките, които си дава. В нашето изобразително изкуство също имаме чудесни образци в този жанр – Елисавета Консулова - Вазова, Вера Недкова, Елена Карамихайлова, Лика Янко и много други, до съвременните авторки, представени в настоящата изложба“, пише още.

Мими Добрева, “По изгрев”, 2021

При това освен всичко друго – прилика или не, художничките в тези автопортрети не гонят толкова подобието, колкото отношението към себе си – сериозно или иронично, в зависимост от тяхното настроение и послание. Като пример можем да дадем Алла Георгиева – винаги иронична към другите, но и към себе си. Така е с нейните платна в тази изложба – „Родена под щастлива звезда“ и „Автопортрет с нарове“. Съжаляваме, че не можем да разкажем за всички автопортрети в изложбата, но тя все пак е за да бъде видяна. 

Алла и Чавдар Георгиеви пред техни карикатури в “Прас Прес” - снимка Стефан Джамбазов

А иначе за Алла Георгиева, нейното чувство за хумор продължава и в друга изложба – „Кориците на Прас Прес“ в галерия – книжарница „София прес“. Тя е част от Дружеството на невъзпитаните карикатуристи и изданието „Прас Прес“. А „невъзпитаните” художници са Алла & Чавдар Георгиеви,  Христо Комарницки и Чавдар Николов. Преди време в разговор за „въпреки.com“ Алла Георгиева беше определила така работата си с карикатурата: „Това е да ��ожем по някакъв начин да правим нещо по-добро в страната, в която живеем. Макар, че мисията на изкуството не е подобряването на живота. Изкуството е много необяснимо. Карикатурата като работа е по-конкретна. Тя се публикува. Хората я купуват и я гледат, така можеш да повлияеш като художник на ситуацията в страната към по-добро“.

Чавдар Николов и негови карикатури на изложбата в “София прес” - снимка Стефан Джамбазов

Заедно успяха да направят и няколко изложби с карикатури, публикувани във вестника, които са празник не само на таланта и находчивостта на четиримата, но и истински принос към критичното мислене, в което смехът, гневът, иронията стъпчица по стъпчица променят и нас като общество. Колкото и не рядко да ни обзема скепсисът, че е възможно. А сега са поканили на изложба, по повод на една годишнина. Пишат:  „Прас Прес“ става на четири, все още невъзпитан, млад и дързък. Липсват му първите седем, ще кажат ехидно кибиците. Не му липсва хъс и упоритост да ви убеждава четири години в несъстоятелността на политическия ни елит. Не му писна да ви дърпа до ръба на локвата, където е захвърлена демокрацията ни. Нито Главатаря, нито Дебелия, нито Ковида успяха да му запушат устата, с която ви призовава да отстоявате вашата и нашата свобода. И хич не се умори да ви поднася на тепсия всяко лицемерие, наглост и лъжа, дошло от който и да е по света и у нас. Заредени са 30 легендарни, майсторски изпълнени корици на „Прас Прес“, рамкирани и подписани, висящи на стените на гостоприемната галерия и копнеещи за вашите адмирации. Не тези на силните на деня, а на вашите адмирации. Защото четири години бяхме заедно и ще бъдем така и занапред“, обещават от „Прас Прес“.

Атанас Парушев - снимка Ани Петрова - архив БНР

А един друг художник пък търси вътрешния си свят. Това е Атанас Парушев, който показва своя изложба абстрактна живопис в Националната галерия – Квадрат 500. „Черният цвят - това е космосът. Потъваш в него там, където няма нищо човешко. Хваща те за гушата и те води към лудостта, а червеният е онзи, който от време на време ти напомня, че си човек и ти помага да си поемеш въздух.“, споделя Атанас Парушев. „Дали това не е съзнателен протест срещу онази безразлична, безчувствена сила, която е захвърлила човека на земята и му е поставила въпроси, на които той не може да отговори? Или пък e преклонение към същата тази сила, която ни дарява с възможността да се радваме на човешкото?“, пита Яна Братанова, куратор на изложбата.

Произведениятa в изложбата са подбрани лично от автора спрямо степента на тяхното съучастие като отделни гласове, които влизат в пълно съзвучие сред почти чужд на действителността свят. Спокойствието, тишината, усещането за монашеска вглъбеност и медитация, напомнящи за „Великото нищо“ (нематериалното), сякаш енергийно извират от творбите. Изградени от много материя – бои, хартия и плоскости, те попиват жеста и намеренията на художника така, че субстанцията започва да излъчва духовност, която превръща пространството около нея в храмово. Неслучайно авторът нарича своите вертикали „духовни картини“.

Първите си опити в полето на абстрактното Атанас Парушев прави още по време на следването си (1980 – 1985) в първия випуск по живопис на проф. Иван Кирков в Художествената академия. В средата и края на 1980-те създава серия от омажи на своите първи „учители“ в абстрактното рисуване Серж Поляков, Никола дьо Стал и Пиер Солаж.

Атанас Парушев, “Червено и черно /диптих/”, 2018 - снимка архив НГ

„Може би животното се е превърнало в човек, съзерцавайки кървавите изгреви и залези, черните нощи и светещите звезди, и то преди да може да изгражда разкази, метафори, символи“, казва художникът. През 1990 една от творбите си Атанас Парушев назовава „Черга“. С нея бележи началото на цикъл от ритмично – геометрични композиции, които работи до 2001. В тях той експериментира със свойствата на цвета, със силата на геометричните фигури и техния ритъм, докато стигне до напълно изчистения вертикал като символ на възнасянето и одухотворяването, на постепенното сливане с небето и хармонията във височините, на връзка между земното, човешкото и небесното.

„Пътят нагоре към чистото екстазно познание и преживяване е по-директен, по-ясен, по-кратък с помощта на мистичното преживяване в абстрактното рисуване, както мистицизма в християнството, дзен в будизма или суфи в исляма“, добавя Атанас Парушев. И ако тези картини предизвикат вълнение, размисъл или съчувствие, ще изпълнят желанието на художника да събудят СЪСТРАДАНИЕ – най-висшия морал, липсата на егоизъм, самодоволство, простащина и нетолерантност, отбелязва пък Яна Братанова. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов и архив

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Утвърдени и по-млади художници в изложби в София

Често в наши материали в сайта „въпреки.com” и проекти на фондацията ни „Въпреки” сме анализирали връзката между поколенията в изкуството. Както и между учители и ученици. Искаме само да припомним една позиция на проф. Вихрони Попнеделев: „За да преподаваш, трябва да си и работещ професор. Не можеш да обясняваш само, трябва и да покажеш”.

И в тази връзка е самостоятелната изложба на проф. Георги Янков /на снимката горе/ в столичната ONE GALLERY, в която наистина има какво да покаже. Той е новият ректор на Националната художествена академия и доказва по критерия на художника Вихрони Попнеделев, че талантливият творец може и трябва да бъде и добър преподавател, а и успешен администратор. Известни са ни случаи с Академията, в които безлични творци са били и объркани администратори. Ставало е дума в наши текстове, че Георги Янков пък е един от инициаторите и създателите на филиала на НХА в Бургас, който се развива прекрасно. Георги Янков е роден в София през 1964 година. Завършва Националната художествена академия, специалност „Плакат” през 1990 и пет години по-късно е поканен за асистент в същата специалност. От 2003 е доцент, а от 2010 професор по плакат в катедра „Плакат и визуална комуникация.” Сегашната му изложба е озаглавена „Объркана комуникация II: Постреализъм”. За нея изкуствоведът проф. Свилен Стефанов написа:

„Георги Янков е добре познат на българската публика автор, който с изявите си през последните десетилетия неизменно излъчва в културното пространство най-различни визуални и семантични конструкции. С чиято неочакваност респектира. Може да се започне с това, че той е доказан майстор на плакатното изкуство и графичния дизайн. И този факт няма как да не дава трайни отражения върху всичко, което прави, включително и върху настоящата изложба, състояща се от картини, в най-класическия смисъл. Характерно за Янков е да „кръстосва” техниките и материалите и неслучайно имаше период, в който образността на неговите плакати идваше от фотографираната предметност на изградени от него сложни обекти и дори инсталации. Ще си позволя да напомня, че преди няколко години последната му изложба беше свързана с подчертаването на специфична материалност, като светлината и кинетиката трансформираха въздействието на метала, дървото, стъклото и използваните „готови предмети.”

В изложбата си Георги Янков е заложил на маслени платна в среден формат и решени еднакво като квадрати. В тях отново наблюдаваме типичното за този автор балансиране по тънката граница между сериозното и шегата. Добър пример в тази посока е картината EXIsT, която, освен композиционно минимализирано произведение със сдържан колорит, представлява и игра на думи. Буквата S се е превърнала в хоризонтално поставена брава, чиято посока на натискане решава въпроса за съществуването или изхода от него. В работата „Храмът” носът на лодката се превръща в купол с кръст, а рибите в облаци, но може да се каже и обратното. Другаде умишлено е търсена закачка с прочутото отрицание на лулата на Рене Магрит, в „Това е лула, Рене,” както и в „Това не е акордеон.”

Пространствен акцент в галерията са работите, рисувани върху креватни табли, стоящи в граничната позиция между обекта и живописната повърхност. Една двоичност, характерна за така наречената нео-дада от средата на миналия век. И отново находчиво използвана от Георги Янков за целите на конкретната изложба в работи като „Батман,” „Черно-бяла телевизия” и „Бягство.” Това е изложба, която крие огромно богатство от значения, защото самата тя е нещо като хранилище на смисли и кръстопът за възможни инвенции”, написа Свилен Стефанов. А изложбата продължава до 12 март.

Борислава Василева и Северина Стоянова ще бъдат два месеца в Cite des Arts в Париж

Но и младите не остават по-назад. И това е добре. Понеже заговорихме за учители и ученици, искаме да отбележим изложбата в галерия „Академия” точно в Националната художествена академия. Експозицията включва дипломни работи, проекти и разработки на 25 студенти от 9 магистърски програми: Живопис, Стенопис, Скулптура, Скулптура – форма и движение, Графика, Плакат, Визуална комуникация, Фотография и Арт терапия. Изложбите на дипломираните магистри са едно от най-престижните събития в НХА, тъй като демонстрират както творческите постижения на дипломантите, така и потвърждават лидерската позиция на НХА като образователна институция в области на изящните, приложните изкуства и дизайна. Експозициите показват работи на дипломантите, демонстриращи професионални умения, авторски виждания и нови идеи. В случая и на две от участничките – Северина Стоянова, живопис и Борислава Василева, скулптура беше присъдена награда от Академията – двумесечно присъствие в Cite des Arts - Международен център за изкуства – резиденция за творчески престой в Париж, което е много важно за един млад художник. Комисията беше от преподаватели на НХА и оцени дипломните им произведения. А по-рано двама от дипломираните магистри от Факултета за приложни изкуства бяха определени също да отидат на двумесечен творчески престой в Cite des Arts, Париж. Това бяха Александър Василев от магистърска програма Резба и Красимир Иванов от магистърска програма Керамика.

Лили Владимирова, Трендафила Трендафилова и Емил Чушев при връчването на наградите в галерия „Нюанс”

Още три художнички получиха през седмицата отличия. Имената им бяха обявени при откриването на изложбата в столичната галерия „Нюанс” - „Миналото. Начин на употреба“. Това е изложба на финалистите от конкурса за млади автори на галерията. „Нюанс” отваря врати преди 6 години. Сред многобройните изложби, вече за трети път се провежда инициатива, изключително емоционална за галерията – конкурсът за млади български художници. Мисията на всяко негово издание е да представя и подпомага развитието на младите във визуалните изкуства. Конкурсът дава възможност на публиката да проследи работата на познати и да се срещне с непознати имена, а на галерията да работи дългосрочно с тях. В последното издание са участвали 140 автори, а сред тях са били избрани двадесет и трима финалисти. От тях трима бяха класирани на първо, второ и трето място. Журито е от собствениците на галерията – Лили Владимирова и Емил Чушев и това е тяхна инициатива. При представянето на наградените, те отбелязаха, че изборът им е бил труден, но все пак това е само тяхно мнение и не бива останалите да се огорчават и да им се сърдят. А ето имената на наградените. Първата е за Трендафила Трендафилова за картината й „Любов”, втората – за Силвия Богоева за „Отражения”, а третата – за Мариана Манева за инстлацията й „Ежедневие”. По регламент художникът, получил първа награда, е поканен да направи и самостоятелна изложба в галерията.

Трендафила Трендафилова – „Любов”

А иначе, както отбелязахме, в третия конкурс художниците работиха по темата „Миналото. Начин на употреба”. „Нашето време е неизбежно обременено от предходните събития и за да възприеме пълноценно случващото се около нас, винаги трябва да погледнем назад. Именно в тази посока е ориентирано заглавието на сегашното издание на конкурса. Всички произведения в селекцията, чрез абстрактни или буквални похвати, третират заглавната тема, намират отговори и задават въпроси относно употребата и влиянието на миналото в настоящето и бъдещето. Произведенията проследяват ролята на личната и глобалната история, като канен и неканен наместник в нашите действия, предпочитания и възприятия”, пише в анотацията за изложбата. Ето и имената на участниците в изложбата: Адела Горанова, Албена Петкова, Алина Обручкова, Благовеста Желязкова, Валентин Митев, Георги Маринов, Гергана Минкова, Драгана Павловска, Елена Георгиева, Елена Калудова, Калия Калъчева, Любена Фокс, Мариана Манева, Мария Налбантова, Николай Мартинов, Павел Лефтеров, Рада Скумова, Силвия Богоева, Трендафила Трендафилова, Харита Асумани, Юлиан Станкулов, Юлия Стоянова, Явор Костадинов. А изложбата може да бъде разгледана до 15 март.

Директорката на Националната гимназия за приложни изкуства „Свети Лука“ Лилия Балева и присъстващите гости при откриването на изложбата по проекта „Балкански посоки” в галерията на училището

И още една инициатива, свързана с младите. Тя е по проекта „Балкански посоки”, иницииран от Националната гимназия за приложни изкуства „Свети Лука“ в София. От училището са изпратили покани за участие на училища по изкуствата от Република Сърбия, Република Северна Македония, Румъния, Република Гърция и Република Турция. В първия етап януари – юни 2020 г. в гал��рия „Свети Лука“ ще гостуват с изложби по едно училище от  Ниш, Скопие и Белград. Проектът „Балкански посоки” се посвещава на успешното българско председателство на Съвета на Европейския съюз и Европейската перспектива на Западните Балкани като гаранция за сигурност и стабилност в региона, отбелязват организаторите. И първото събитие е гостуваща изложба от Художествената гимназия, Ниш. Изложбата ще продължи до 20 март в галерията на гимназията, а на откриването й бяха Н. Пр. доц. д-р Желко Йович – Посланик  на Република Сърбия в България, Миодраг Секулич – първи консул в Посолството на Република Сърбия, НевенаСтефанович - преподавателка в Художествената гимназия в Ниш и нейните ученици - Александра и Катерина.

За учениците от гимназия “Свети Лука” всяка изложба в галерията на училището е повод да огледат и себе си

А директорката на Националната гимназия за приложни изкуства „Свети Лука“ Лилия Балева каза при откриването: „Основната цел на проекта е сближаване на сродни училища, занимаващи се  с изкуство от съседни балкански  държави за опознаване, обмяна на опи и информация относно учебния процес и резултатите от него, размяна на изложби с гостуване на ученици от съответните държави. От десет години в периода  от януари до  юни, нашата гимназия реализира различни проекти за запознаване на нашите ученици с изобразителното изкуство и най-известните имена. Вече имаме увереността и професионален опит да разширим проектите  в международен план.  А няма по-хубаво от това да започнем от нашите най-близки съседни държави на Балканите - заради културата и изкуството, които ни сближават, заради близката ни душевност”, каза Лилия Балева. И добави към учениците: „Светът е отворен за вас. Ние  по - възрастните, вашите родители, вашите учители постигнахме това за вас. За да можете да  пътувате, да разглеждате музеи и галерии, да изучавате историята на изкуството в световен план, да имате прекрасни условия да се образовате във вашата страна  и да продължите обучението си, където пожелаете. Трябва само да живеем в мир, да го ценим. да го запазим.  А нашият проект „Балкански посоки” е част от това”. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Млади български художници излизат „на открито” в метрото

Галерия „Ракурси“ представя проекта „На открито“ (съвременни млади български художници). Произведенията на 23 млади автори са вече на билбордове по метростанциите в София от 27 март до 5 май 2019. Идеята на проекта е съвременното изкуство да излезе извън пространството на галериите и да достигне до широка и разнородна аудитория.

На 2 април от 18,30 часа ще бъд�� открита изложба в галерия „Ракурси“ /ул. „Хан Крум“ 4А/ с постерите на изложените в Софийския метрополитен произведения. Поканените художници работят в областта на съвременното изкуство. Творчеството им съдържа значими послания и се вписва подходящо в съвременна градска среда. Съгласие за участие в проекта са дали 23 автори, от които 11 живеят и работят в чужбина. Участват художниците: Антон Терзиев, Александра Рамирез, Анжела Терзиева, Александър Вълчев, Велислава Гечева, Викенти Комитски, Велико Маринчевски, Василена Ганковска, Десислава Унгер, Деян Янев, Елена Калудова, Зара Александрова, Зоран Георгиев, Иван Костолов, Калина Мавродиева, Калия Калъчева, Константин Костов, Кристина Иробалиева, Любен Петров, Нора Ампова, Радоил Серафимов,Трендафила Трендафилова, Явор Боянов. Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на програма „Култура“ на Столична община.

Идеята на проекта е съвременното изкуство да излезе извън пространството на галериите и да достигне до широка и разнородна аудитория. По този начин ще се улесни неговият достъп до хората, ще се стимулира културното потребление и промяна на зрителските нагласи, а младите автори, включително живеещи в чужбина, ще достигнат до многобройни и разнородни публики. Вече има прецеденти в тази посока в столичното метро с постерите с поезия по проект на Полския институт съвместно с „Литературен вестник”, който вече три пъти даде възможност на пътуващите с метрото да четат поезия, докато пътуват. Сега вече ще имат възможност да видят и произведения на изобразителното изкуство.

В последните години има засилен интерес от страна на културните институции в София за представяне на съвременно изкуство, създадено от млади автори, потвърждават и авторите на проекта. Но твърдят, че това става основно на институционално ниво (конкурси, връчване на награди, отпускане на стипендии) и е обект на интерес предимно от страна на тесен кръг професионалисти и ценители. Според тях съществува определена обществена нагласа за неразбиране и дистанциране от съвременното изкуство, което впрочем не се отнася само до изобразителното изкуство. Но с този проект те се опитват да допринесат за преодоляването на този проблем чрез осигуряване на непосредствен достъп до съвременното изкуство и привличането на широки публики. Фокусът е към хората, които имат по-ограничен  досег до изкуството, защото това предполага посещение на музеи и галерии. От друга страна, съществува активна среда от млади талантливи художници, които работят в България и в чужбина и създават културно съдържание с европейско измерение. Чрез достъпното представяне на техните произведения, българските публики не само ще научат за тях, но и ще се приобщят към световните тенденции в изкуството, убедени са от галерия „Ракурси”.

За реализирането на проекта са избрани 12 станции на Софийския метрополитен, където върху рекламни пана са експонирани творби на изявени млади художници. А има и техен текст, който обяснява изборът на художника за произведението и неговото творчество. Местата представляват широко достъпно градско пространство с интензивен и многообразен поток от хора - с различна възраст, пол, образование, етнос, социален статус, религия, националност.Тази гостоприемна за широко информиране среда е подходяща за осъществяване на образователните цели на проекта по атрактивен начин чрез използване на съвременни технологии. Съвместно с представител на метрополитена са избрани 48 билборда в станции на Софийското метро – в центъра и периферията: 24 билборда в централната част на града – Софийски университет, НДК, Сердика, стадион Васил Левски;  24 броя – в периферията - на метростанции „Сливница”, „Люлин”, „Западен парк", „Вардар”, „Константин Величков", „Опълченска”, „Младост“.  Срокът за експонирането им по преценка на метрополитена може да бъде удължен. Всеки билборд представя произведение на един автор с информация за неговото име, наименование на произведението на български и английски и QR код, който отвежда към интернет страницата на проекта.

В рамките на проекта се предвижда организиране на изложба в галерия „Ракурси“ с постери на същите репродукции във формат 70/50 см. за период от една седмица.Тя ще бъде открита по време на експонираните билбордове и ще направи  възможно произведенията на всичките участващи автори да бъдат видени едновременно и в галерията. Авторите ще бъдат поканени на събитието, което ще направи възможно посетителите, професионалистите от арт средите и медиите да осъществят контакт с тях. След края на събитието постерите ще бъдат предоставени на Столична община с цел тяхното използване в бъдеще и/или предоставяне на културни институции в столицата. Произведенията на младите творци правят градската среда по-интересна и приятна за живеене, въвеждат елемент на изненада и провокират творческото мислене. Повишава се видимостта на културните продукти, включително и чрез нови технологии. Проектът насърчава културната мобилност, обмените и трансфера на културни и социални иновации. В резултат на това съвременното изкуство в градска среда става част от всекидневието на софиянци и гостите на града.

Галерия „Ракурси” не за първи път се занимава с проекти и това е гаранция за качеството на техните резултати. Там осъществяват свои кураторски проекти и работят в сътрудничество с художници, куратори и институции по различни програми. Галерия „Ракурси“ продължава своята практика да организира изложби за деца с нарушено зрение. Стремежът на галерията е да направи мост между визуалното изкуство и зрително затруднени ученици. През месец март в „Ракурси“ беше представена изложбата „Почувствай изкуството“, на която учениците от СОУ „Луи Брайл“ се запознаха с обекти от най-известните Тракийски съкровища. Те можеха да докоснат и изучават реплики на съдове, да локализират местата, където те са били намерени върху специално изработени тактилни карти на България и участваха в уъркшопа „Направи съкровище“. Тази част от проекта представляваше интерактивна игра, при която участниците изработваха свои отпечатъци от обекти от съкровищата. Част от изложените експонати, както и изработените от учениците отпечатъци попълниха колекцията на музея на училището.

Друг проект беше „Персонализирани традиции”, който представи новаторски поглед към традициите и националните корени на пет съвременни български художници. Глобализираният свят, в който живеем заличава разликите и унифицира знаците в изкуството и същевременно стимулира конструирането на традицията чрез нови образи и средства. Проектът представи съвременна трактовка на традициите извън обичайните рамки и разбирания, която е различна в начина на боравене с образите и визуалните средства. Художниците конструираха нови модели, в основата на които се разпознават древните традиции, фолклор, ритуали и символи като поддържат диалог между специфичните български и световните практики. Поканените художници работят в областта на съвременното изкуство и са с доказани постижения и новаторски търсения. Проектът събра Явора Петрова и младите автори Антония Ангелова, Велислава Гечева, Зоран Георгиев и Ирма Водева. Те представиха живопис, обекти, инсталации и рисунки.

Всички постери от проекта - снимка архив “Ракурси”

„Галерия „Ракурси“ организира и от 2012 година всяка събота от 15:00 до 17.30 ч. ателие по рисуване към галерията. Под ръководството на известни художници, курсистите рисуват от натура, изучават живописни и графични техники и анализират любими произведения. Гост-преподаватели са художници в периода на техните изложби в галерията. Ателието се провежда в малки групи и в него може да развиете своя талант, да научите нещо ново или просто да прекарате един приятен следобед в спокойната атмосфера на галерията, съобщават и канят от „Ракурси”. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов