#дълбочина

[navtora]

Кефя се на хора, които са били яко очукани от живота, но не са позволили това да ги пречупи и вместо това са придобили дълбочина, смиреност и разбиране.

[proekt-prosper]

“ Да бъдеш осъзнат е трудно, защото не си тук за алчността, похотта, надуването, сравнението, количествата, конкуренцията и непрестанната активност. Тук си за уединение, мир, спокойствие, душевност, мъдрост, дълбочина, любов и съпричастност. ”

[lora-ns-world]

,, Имам нужда от дълбочина. Да спя мога с много, прилично хубава съм, за да го правя. Искам до посред нощ да си говорим за различни неща и вместо насреща да ме питат,, да не си се напила", да ме попита някой,, ��аистина ли? Разкажи ми твоята гледна точка." Искам някой, на който наистина му пука в този свят, в който е по-важно какво имаш, отколкото какво си готов да дадеш. "

Лора Н

Из среднощни размисли нищо че си имам работа

[myminiworldd]

ПРЕКОМЕРНАТА ЖЕНА

"Ето я… “прекомерната” жена. Онази, която обича твърде силно, чувства твърде дълбоко, пита твърде често, желае твърде много.

Ето я, заемаща твърде много място, със смеха си, с извивките си, с честността си, със сексуалността си. Присъствието ѝ е високо като дърво, широко като планина. Енергията ѝ заема всяко кътче на стаята. Твърде много място заема тя.

Ето я, вдигаща врява със своето упорито желаене, твърде много желаене.

Тя иска много, иска всичко - твърде много щастие, твърде много време насаме, твърде много удоволствие. Ще премине през сяра, мътна река и адски огън, за да го получи. Ще рискува всичко, за да утоли копнежите на сърцето и тялото си. Това я прави опасна.

Тя е опасна.

И ето я, тази “прекомерна” жена, как кара хората да мислят твърде много, да чувстват твърде много, да примират твърде много. Тя, със своята автентична прозаичност и са��оувереност в начина, по който се носи. Тя, със своя дълбок смях и с неутолимия си апетит, и със склонността си към огнена страст. Всички очи са в нея, мислят си колко е “гореща”.

О, тази “прекомерна” жена… твърде шумна, твърде жизнена, твърде честна, твърде емоционална, твърде умна, твърде наситена, твърде красива, твърде трудна, твърде чувствителна, твърде дива, твърде смущаваща, твърде успешна, твърде пълна, твърде силна, твърде радостна, твърде изискваща - прекомерно.

Тя трябва да се укроти малко, да се смали една идея. Някой трябва да я върне на едно по-почтено място.

Някой трябва да се разправи с нея.

Ето ме… една Прекомерна жена, с моето твърде нежно сърце и моите прекомерни емоции.

Хедонистка, феминистка, търсачка на удоволствия, емпат. Искам много - справедливост, искреност, широта, лекота, интимност, себеосъществяване, уважение, да бъда видяна, да бъда разбрана, цялото ти внимание, и да спазваш всичките си обещания.

Наричали са ме скъпоструваща, защото искам каквото искам, и смущаваща, заради пространството, което заемам. Наричали са ме егоист, понеже обичам себе си. Наричали са ме вещица, понеже знам как да се изцелявам.

И въпреки това… се изправям. Въпреки това аз искам и чувствам, и моля, и рискувам, и заемам пространство.

Налага ми се.

Прекомерните жени сме изправени пред изтребление от векове - нас толкова ни е страх от нея, толкова сме ужасени от голямото ѝ присъствие, от начина, по който изисква уважение и облича истината за своите чувства. Опитваме се да задушим Прекомерната жена откакт�� свят светува - в сестрите си, в жените си, в дъщерите си. И дори сега, дори днес засрамваме Прекомерната жена за нейното величие, за нейните желания, за нейната страстна природа.

И въпреки това… тя процъфтява.

В собствения ми свят и пред собствените ми очи съм свидетел на завръщането и издигането на Прекомерната жена. Тази Прекомерна жена още е известна като Дивата жена или Свещената женственост. Във всеки случай, тя е аз, тя си ти, и тя е във възторг, че най-накрая, най-накрая получава някакво ефирно време.

Ако някога си била наричана “прекомерна” или “твърде емоционална, или “злобна”, или “надменна”, ти вероятно си Прекомерна жена.

И ако си… умолявам те да прегърнеш всичко онова, което си - цялата си дълбочина, цялата си необятност; да не се въздържаш и никога да не изоставяш себе си, своята обширност, своето сияние.

Забрави за всичко, което си чувала - твоята прекомерност е дар; о да, такъв, който може да лекува, да подбужда, да освобождава и да прониква право в сърцевината на нещата.

Не се страхувай от този дар и не позволявай никой да те отдръпва от него. Твоята прекомерност е магия, тя е цяр. Тя може да промени света.

Така че моля те, Прекомерна: Искай. Търси. Желай. Разширявай се. Движи се. Чувствай. Бъди.

Прави своите вълни, раздухвай пламъците си, разтърси ни.

Моля те, изправи се.

Нуждаем се от теб."

Автор: Ev'Yan Whitney

Превод: Ана Йорданова

[vprki]

Критичен поглед: Поетичната тоналност  в платната на Мариана Маринова

Когато за пръв път видях в парижкия музей „Оранжери“ прочутите „Водни лилии“ на Клод Моне, ми направи впечатление една наглед простичка, но много точ��а формулировка в придружаващия текст. Тя гласеше: „живопис без рисунка“. Живописта на Мариана Маринова е точно такава – без рисунъчна основа, без категорични и определени контури и без дефинирана линейна конструкция на формите и на предметите. Написа за „въпреки.com“ изкуствоведът проф. Чавдар Попов за изложбата на художничката Gift of Lights в галерия INTRO.

Тя, разбира се, не е импресионистична. От класическите признаци на това основополагащо течение в модерното изкуство я отличават по-интензивните и определено хроматично наситени тоналности, както и по-високата степен на постигнат синтез между цвят и светлина.

"Пролетни акорди"

Светлината в нейните картини сякаш се просмуква в живописната субстанция на пигмента и на тона, тя се излъчва отвътре навън, няма оптическа измеримост и логика.

Тези особености на пластическия почерк на Мариана Маринова предават особена поетична тоналност на платната. Художничката изпитва необходимост от постоянни контакти с натурата, не толкова с урбанистиката или с човешките фигури, колкото с природата, недокосната и чиста в своите първични проявления.

"Ято"

Импулсите и инспирациите за създаването на дадена картина имат като отправна точка, в една или друга степен, определени предпочитани мотиви, които като правило съдържат в себе си голямо богатство от вариативни възможности за разгръщането на най-интимните, най-съкровените особености на изкуството на живописта.

"Езеро"

Оттам нататък тя преработва, променя, видоизменя и обобщава онова, което наблюдава, за да изгради творбата като напълно автономна естетическа и художествена реалност, „паралелна на натурата“, както казваше Сезан. Амплитудата и противоположното между фигуративна основа и абстрактна конструкция, между мнимата дълбочина на пространствените планове и интензивната фактура на повърхнината на платното, попридават особена динамика на погледа и съответно на възприятията на образа.

"Остров"

Наред с колоритните особености, тук се прибавя и оптическият ефект, който увеличава живописното богатство и очарователното излъчване на нейните произведения.

Чавдар Попов

Gifts of Lights ( „Подаръците на светлината“) е поредната лятна изложба, с която Мариана Маринова ритуално открива сезона на цветовете, на ярката светлина, на топлината в природата и в човеците. Защото всеки от нас, поне веднъж в живота, се е чувствал като потънал и останал завинаги в  мига на щастието, Въпреки. Това е поредната ѝ интимна изложба, представяща  живописния свят на Мариана Маринова. Личен свят, който тя създава, както диша. Сътворява го постоянно – винаги добър, топъл и уютен. Свят без черно и сиво, без страх и ужас. Цветен.

От изложбата на Мариана Маринова в галерия INTRO

Едно от любимите ѝ като автор пространства е това на галерия INTRO. Почти точно преди година там бе изложбата ѝ „Фрагменти“. По някакви неведоми пътища, може би заради юни, часа на откриването в предчувствие за вечерта във все още дългия ден или…, но в картините се вижда дъгата, гледани през витрината откъм улица „Цар Самуил“. Загадка и миг, едновременно за всички, които се радваме на изложбата на Мариана и да го забележим…

"Прозорец"

Публикували сме при нас за изложбите на художничката и дори в мрачните ковидни времена, в които някак зимата като усещане за света ни притискаше, тя ни даряваше със светлината на разцъфналата природа, от която сме част като човешки същества. В този контекст преди време отново проф. Чавдар Попов бе написал за нас за експозицията ѝ в края на 2021 в Центъра по себепознание „Орфей“ в квартал „Лозенец“ Мотото на дадена изложба, естествено, не може да повиши или да понижи качеството ѝ, но има важно значение за да фокусира вниманието на зрителя към осмислянето и цялостното ѝ възприемане. В случая Мариана Маринова попада в сърцевината на спецификата на пластическите изкуства – дихотомията видимо/невидимо. За разлика от абстрактния характер на словото или от ефирността на музиката, тези изкуства са „обременени“ от материя. Как да изобразиш „невидимото“, след като то по принцип не може да бъде визуализирано?“ Тогава той написа и, че картините ѝ са „напоени“ със светлина. Можем да го споделим и сега по повод настоящата изложба на Мариана Маринова в галерия INTRO.

А това е дар за не малко изтерзаните ни души в света, който е около нас и, в който живеем не само в роден контекст…

"Южен вятър"

Мариана Маринова е родена в Хасково през 1960 г. Завършва през 1985 г. Националната художествена академия, специалност живопис при изключителния проф. Иван Кирков. Да напомним, че Валентин Щинков /на водещата снимка заедно с художничката и Чавдар Попов/, собственик на INTRO, художник и колекционер, свързан от детските си години с него с великолепни експозиции, курирани от него всяка година по повод Ивановден почита паметта му.    

От 1987 г. до днес Мариана Маринова има повече от 40 самостоятелни изложби. Участвала е също в множество колективни изложби, международни симпозиуми, пленери и резиденции. Нейни картини притежават галерии и частни колекции в България, Германия, Франция, Гърция, Швейцария, Белгия, САЩ, Русия, Боливия и други.

И един допълнителен щри�� към художничката, който винаги подчертаваме – тя почти не пропуска изложба на колегите си и винаги снима. Запечатва момента като среща и вълнение…Винаги го прави с обич и отношение. Кога ли ще направи и фотоизложба?...

Изложбата на Мариана Маринова  Gift of Lights в галерия INTRO продължава до 1 юли. Насладете се на светлината ѝ, необходима ни е! ≈

„въпреки.com”

Снимки: Мариана Маринова и архив на галерия INTRO

[p-news]

„Мераклия“ на Саша Сандра и Валентина превзе TikTok и вдъхнови версии в чужбина

Нова вълна в музикалния свят – песента „Мераклия“, изпълнена от Саша Сандра и Валентина, се превърна в истински вайръл хит в TikTok и далеч отвъд границите на България. С уникално съчетание на два свята – ромски и български, „Мераклия“ успя да докосне хиляди сърца. Циганската част в песента е изпълнена с емоционален заряд от Саша Сандра, докато Валентина добавя нежност и дълбочина с българската…

[magdalenagigova]

В галерия "Нирвана" - цветния диалог между дух и материя на Лили Сотирова

„Другост и трансцендентност“ – цветен диалог между дух и материя в галерия „Нирвана“ Галерия „Нирвана“ посрещна ценителите на изкуствот�� с новата самостоятелна изложба на Лили Сотирова – „Другост и трансцендентност“. Изпълнена с философска дълбочина и визуално въздействие, експозицията предложи потапяне в свят, където цветът ��овори със собствени значения, а всяка творба е врата към вътрешния…

[missourimiso]

🍽️ Три рецепти с мисо: и защо точно тези

Когато пуснахме Missouri Miso на българския пазар, знаехме, че не искаме просто да представим продукта, а да създадем контекст. Вкусът на мисо е необичаен за много хора у нас: наситен, солен, дълбок, с онзи трудно описуем умами ефект, който не се вписва лесно в класическите български представи за „вкусно“. И вместо да обясняваме теоретично как се използва, решихме да го покажем. Да го свържем с реална храна. С рецепти, които не са претенциозни, но са пълни с потенциал да изненадат.

Избрахме тези три ястия: супа с тофу, стек с мисо и печен патладжан с мисо, защото всяко от тях разказва различна история за мисото и предлага различен път към него.

🍲Супата с тофу е като отворена врата към традицията. Това е класическа мисо супа, такава, каквато може да откриеш в почти всяка японска кухня. Но не е нужно да си израснал с нея, за да я оцениш. Тя е мека, топла, утешителна. Тя не крещи с подправки, а шепне със сложност. Тофуто и водораслите влизат в диалог с мисото и създават бульон, който обгръща небцето. Искахме хората, които никога не са опитвали мисо, да започнат от тук: от комфорта на нещо просто, леко и достъпно.

🥩Стекът с мисо е друга история. Той е нашият начин да покажем как мисо може да влезе в един изцяло западен, дори типично български контекст: парче хубаво месо. Мариноването със смес от мисо, соев сос и малко мед придава на месото карамелизирана, почти димна дълбочина. Тази рецепта е като среща между Изтока и Запада, но без натрапчивост. Просто вкус, който се помни. Знаехме, че много хора тук са скептични към ферментирали продукти, особено към пасти, които не са част от нашата традиция. Но когато го опиташ на нещо познато: сочен стек, леко запечен, ��зведнъж мисото вече не звучи толкова чуждо. То просто работи.

🐉А после идва патладжанът. Може би най-близкото до българската душа от трите ястия. Печен патладжан, още топъл, с покритие от мисо, сусам и малко оризов оцет. Това ястие е едновременно деликатно и смело. Зеленчук, който познаваме и обичаме, изведен в съвсем нова посока. С него искахме да покажем, че мисото не е само за супи, не е само за вегетарианци или само за екзотика. То е универсален вкус, който може да се вгради в познатата ни кухня и да я обогати.

🥟Тези три рецепти са само началото. Те не са „най-добрите с мисо“. Не претендираме за това. Но те са нашият начин да отворим вратата. Да подадем ръка на всеки, който е любопитен, но не знае откъде да започне. Вярваме, че най-добрият начин да се убедиш в стойността на една съставка е да я опиташ в действие. Да видиш как се държи с други вкусове, как се променя, как прави нещо обикновено по-малко обикновено.

🤍Затова споделяме. Защото искаме мисото да не е просто бурканче на рафта, а нещо, което влиза в кухнята ти, в чинията ти, в ежедневието ти. Надяваме се тези три рецепти да дадат началото на още много други.

Специални благодарности за шеф Желязко Петров, който създаде рецептите специално за нас🥢

[bania-remont-style]

Най-свежите тенденции в дизайна на бани за 2025 година

В областта на интериорния дизайн банята остава сред ключовите, но често игнорирани части във всеки дом. В 2025 г. се открояват нови тенденции, които трансформират традиционното разбиране за модерна баня. В тази статия ще проучим кои цветове и материали ще доминират, както и как могат да бъдат подредени, за да се създаде удобно и стилно пространство.

В 2025 идеята за банята е да е колоритна и различна. Нюанси на земята, включително светлокафяво и кремаво, ще бъдат водещи, в съчетание с акценти в ментово зелено или тъмно синьо. Керамиката за мокри помещения ще продължават да се развива, в посока релеф и орнаментика. Особен акцент се поставя върху екологичните ресурси, които не само изглеждат добре, с положителен ефект за природата. Очаквайте интересни комбинации между минерални и органични елементи, които придават топлина и елегантност на пространството. Специално внимание ще има върху практичното оформление, предлагайки различни решения за съхранение, насърчаващи подредена и практична среда.

Тенденции в цветовите палитри

През 2025, цветовите палитри при дизайна на бани ще акцентират върху естествените и органични гами. Модерната баня се характеризира с меките тонове на земя, внасящи уютна атмос��ера. Тези цветове създава визуален комфорт, а също и хармония.

Също така, ще се залага на ярки и смели цветове, които ще се комбинират с спокойни бази. Цветове като червено, синьо и зелено ще се използват за плочки и аксесоари, добавяйки индивидуалност и стил. Съчетаването на различни гами, представлява ключов елемент за по-живо излъчване.

Допълнително, новата концепция ще акцентира на монохроматични комбинации, които предизвикват елегантност. Черно-белите решения, в допълнение с металически блясък, добавят класа. Така желаната атмосфера на лукс и комфорт ще бъде постигната чрез внимателен избор на цветове и материали.

Модерни материали и текстури

През настоящата година концепциите за санитарни помещения ще бъдат насочени към новаторство в използваните повърхности и текстурите. Стъклените плочки запазват своята популярност заради рефлектиращия им ефект, подсилващ усещането за обем. Повърхности без гланц добавят уют и стил, което ги прави перфектен избор за съвременен интериор.

Дървени акценти придобиват все по-голяма роля. С помощта на защитни технологии те са подходящи дори за влажна среда. Декоративни решения с дървесина внасят естествено излъчване и топлина, без да се нарушава цялостният стил.

Съчетанието на разнородни текстури ще бъде водеща тенденция в ремонта на банята през 2025. Облицовки с обемни форми, в комбинация с метални или стъклени акценти, добавят дълбочина, придавайки индивидуалност и стил в интериора.

Интелигентни технологии в банята

През 2025 банята не е просто място за хигиена, тя се превръща в технологично адап��ирано пространство, съчетаващо удобство с стил. Гласови асистенти, автоматизация на температурата и осветлението, се внедряват все по-често, предлагайки персонализирано преживяване.

Дигитални огледални панели с вградени дисплеи и Bluetooth връзка, смарт батерии с контрол на температурата и сензори за автоматично включване се утвърждават като част от дизайна. Подобни технологии не само повишават функционалността, като внасят висок клас в интериора.

Технологичните нововъведения вървят ръка за ръка с екологично мислене. Контролирани душове и смесители, енергоспестяващи осветления, и материали с дълъг живот гарантират функционалност и устойчивост. Тази симбиоза между дизайн и технология ще доминира в новото поколение бани.

За цялостен ремонт на баня виж тук:

Name: Димитрина Валентинова Bio: Специалист по вътрешни ремонти, работещ в Русе. С дългогодишен опит, споделям практични съвети, които могат да ви бъдат полезни. Интереси:интериор, теракот, ремонт

Локация: Русе

[chemicalguysbg]

Chemical Guys Polishing Pad Cleaner

Почиствайте полиращите гъби с Chemical Guys Polishing Pad Cleaner за да премахнете мръсотията в дълбочина.

[navtora]

Благословен с проклятието на дълбочината си.

[lora-ns-world]

,, - Загубих дом. Дома, който хората, които ме отгледаха, баба и дядо, ми завещаха.-прошепнах в тъмното на бившия си съученик. . - Не бях достатъчно силна, след смъртта им в рамките на два месеца, да се боря за единственото място, което бе светли спомени, а не кошмари от необичано детство и насилие. Където ми четяха приказки преди лягане и ми оставяха лампата в коридора да свети, защото ме бе страх от тъмното и се свивах самичка в леглото, щом има токов удар. Там където си мечтаех, че все пак, ако имам половинка, който да обича мен, там щях да искам да отгледам децата ни. Просто бях сама и не ми стигнаха силите, когато най-много имах нужда от тях. - завърших, надявайки се, моя добър приятел да разбере в дълбочина, че не загубих просто апартамент. Имах два. Единия да се бе взривил нямаше окото ми да трепне. Загубих място, където макар за летата, се чувствах обичана и в безопасност. Ето защо материалните неща не могат да ме впечатлят, Аз просто съм друга порода. "

Лора Н

[vprki]

След половин век Вера Немирова връща „Фауст“ на Варненската оперна сцена

В Държавната опера Варна поставят знаменитата творба на от Шарл Гуно „Фауст“ по пиесата на Йохан Волфганг фон Гьоте, либрето Жул Барбие и Мишел Каре. Публикуваме разговора на Виолета Тончева, PR мениджър на Театрално-музикален продуцентски център Варна – Държавна опера Варна § Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ със забележителната Вера Немирова, режисьор на постановката.

След „Алма“ в Русенската опера и „Степният вълк“ във Volkstheater Рощок, Германия, се радваме отново да посрещнем във Варна известния оперен режисьор Вера Немирова за постановката на „Фауст“ от Шарл Гуно. Преди да поговорим за това, не мога да не Ви попитам за усещането след първите срещи с публиката на „Алма“ и „Степният вълк“?

Не ми се е случвало често всеки месец да имам премиера в различен театър, в различна страна и със съвсем различна тематика. Но ето, че точно това се случи тази година. Първата премиера беше „Алма“ по музиката на Любомир Денев – световна премиера в рамките на фестивала „Мартенски музикални дни“ в Русе, с уникалната певица и актриса от Германия Мария Хелгат. Беше интересно да работя с нея върху многопластовия образ на такава забележителна личност като Алма Малер - съпругата на композитора Густав Малер, на архитекта Валтер Гропиус и на поета Франц Верфел, вдъхновила толкова много творци на XX век. После поставих в Рощок „Степният вълк“ по романа на Херман Хесе, един от ключовите романи на моята младост. Пътеводител за много хора през 60-те и 70-те години, „Степният вълк“ извежда основната мисъл, че трябва да се отнасяш към живота с чувство за хумор, да гледаш с насмешка дори на привичните неща и най-вече на себе си. Премиерата в Рощок мина с голям успех, в присъствието на композитора Виктор Ослунд от Швеция и високи гости от Шведското посолство в Германия. Днес рядко се появяват съвременни оперни творби и аз съм щастлива, че имах шанса да поставя две такива заглавия на различни сцени, при това в една и съща година.

И сега във Варна се впуснах в операта „Фауст“ на Шарл Гуно, създадена по великия роман на Йохан Волфганг фон Гьоте. Това произведение е отсъствало доста дълго време - повече от половин век, от афиша на Варненската опера и аз съм радостна, че мога да го върна сега на оперната сцена.

Като екзистенциална драма и еманация на Гьотевата философска рецепция за света, „Фауст“ е изконно германско произведение. И от композиторите, които се опитват да го пренесат на оперната сцена, само на французина Шарл Гуно се удава да пресъздаде метафизичните търсения на Доктор Фауст за смисъла на живота по ��акъв завладяващ начин, че неговата интерпретация остава най-популярна във времето. Какви достойнства притежава творбата?

Гьотевият „Фауст“ наистина изкушава немалко композитори. Преди Гуно тематиката занимава Лудвиг Шпор и Хектор Берлиоз, който ни оставя драматична легенда „Проклятието на Фауст“. След Гуно идват Ариго Бойто с „Мефистофел“ и Феручо Бузони с недовършения „Доктор Фауст“, Херман Ройтер с „Доктор Йохан Фауст“ и „Дон Жуан и Фауст“ и т.н. Заслужава да се отбележи, че Вагнер, Лист, Шуман, а и други композитори, пишат симфонични произведения върху „Фауст“. Предимството на Гуно е, че в сравнение с останалите оперни композитори, той набляга върху поетичната любовна история в първата част на романа и пренебрегва по-сложната и донякъде умозрителна втора част, трудна за сценично-музикална адаптация. Музиката на Гуно, наситена с копнеж, романтика и красиви моменти, звучи в равновесие с мрачните места в партитурата, които компенсират някои слабости в либретото на Жюл Барбие и Мишел Каре и придават онази философска дълбочина, която има у Гьоте. Изключително трогателна творба. Възприемам я като едно пътуване във времето и пространството и се вълнувам всеки път, когато я слушам – особено ариите на Маргарита, любовния дует между нея и Фауст, богатите картини на жанровите сцени.

Шарл Гуно

Гуно е добавил към произведението и трогателния образ на младия, влюбен в Маргарита Зибел, който разкрива своите чувства към нея в една от най-популярните арии на операта.

В тази вечна творба Вие влагате своето тълкуване от позицията на творец, израснал в Германия, но с български корени. Как това наслагване на две идентичности се отразява върху режисьорското Ви мислене? Как се развива концепцията Ви за „Фауст“ от първата Ви постановка в Бон през 2008 г. в сравнение с постановката сега през 2025 г. във Варна?

Както самият Фауст казва: „Две души живеят, ах, във моите гърди“ (��Zwei Seelen wohnen, ach, in meiner Brust“). Този цитат се отнася програмно и за моя живот – след първите десет години в България заминахме с майка ми за Германия, там получих цялото си образование и се изградих като личност. Винаги съм живяла между две култури – българската и германската и същността ми на творец с двойна идентичнос, ако мога така да се изразя, ме обогатява, дава ми привилегията да разсъждавам от различни гледни точки, да се съмнявам и най-вече упорито да търся. В този смисъл – да, концепцията ми за „Фауст“ претърпява развитие в годините, на първо място заради сегашната различна обществено-политическа реалност и заплахата от война. Тази тъмна сила присъства във „Фауст“, присъства и в нашия живот и ние сме длъжни да покажем това съвременно измерение с цялата сила и отговорност, на които сме способни.

Вера Немирова, снимка: Александър Богдан Томпсън

През 2008 година се срещнах за първи път с „Фауст“ в операта в Бон. Тогава имах възможност да работя с баса Мартин Цонев – българин, който от дълги години е щатен солист в Бон, поканихме го и във варненския състав на „Фауст“. С него изградихме сложния характер на Мефистофел - неговото презрение към живота, неговият цинизъм, същевременно неговата сила на манипулатор, който подтиква едно цяло общество към алчност и егоизъм. Сега с Деян Вачков разкриваме и добавяме нови страни в образа на Мефистофел. С колегите във Варна - моята творческа лаборатория за развитие и открития, изследваме, търсим, експериментираме.

Говорим ли за „Фауст“, веднага в съзнанието изниква онази крилата фраза на търсещия човек „О, миг, поспри, ти си тъй прекрасен!“ (Dann werd` ich zum Augenblicke sagen: Verweille doch, du bist so schön! 

Йохан Волфганг фон Гьоте

Този миг идва малко преди Фауст да издъхне. Той олицетворява борбата между стремежа към знание и проникване в тайните на всемира от една страна и потребността от житейски преживявания и наслади от друга, характерна за титаничните личности от „Буря и натиск“ (“Sturm und Drang”). Ярък представител на това литературно течение, Гьоте представя Мефистофел не като враждебен на човека средновековен Сатана, а като дух на отрицанието, необходим за вътрешното му развитие и себепостигане.

Доброто и злото са изведени в двете антиподни фигури на Доктор Фауст и Мефистофел, но в техните превъплъщения Гьоте залага сложните проявления на човешката природа с нейната светла и с нейната тъмна страна. Да се покаже тази амбивалентност на духа, „що злото все желае, а добро създава“, е интересна творческа задача. Как Ви партнира в нейното решаване постановъчният екип - диригентът Светослав Борисов, сценографът Олга фон Вал, костюмографът Юлиян Табаков, хореографът Анна Пампулова?

С маестро Светослав Борисов, който също като мен, работи в Германия и в България, имам прекрасни спомени от предишната ни съвместна продукция във Варна – „Летящият холандец“ от Рихард Вагнер.

Юлиян Табаков, ��нимка: Стефан Марков

С Юлиян Табаков също ме свързва дългогодишно творческо приятелство. Съмишленик и радикален естет, Юлиян е в непрекъснат диалог с мен, за да се стигне до наѝ правилната, най-вярната линия на разказа спрямо произведението и в съпоставка с нашето време. Във „Фауст“ войната, която не се вижда, но се усеща, играе огромна роля. Валентин е войник, заминава на бойното поле и поверява сестра си Маргарита на бога; войнишки хорове възпяват честта да дадеш живота си за родината... Днес по новините всекиневно слушаме за актуалните войни, които ни заобикалят в непосредствена близост... Разполагаме началото на спектакъла в една военна или по-точно следвоенна обстановка - едно време, в което хората, загубили надежда, стават подвластни на изкушенията на Мефистофел.

Олга фон Вал е сценограф от Берлин с огромен опит. Възпитаничка на известния художник Ахим Фрайер, тя носи усет за абстрактното, същевременно подкрепя наратива с конкретни препратки към ежедневното. Безконечната вита стълба, мрачната лаборатория и кабинетът на отчаяния Доктор Фауст се превръщат в улична среда с бетонни елементи, които разказват за градската беднота и затворения свят, от който иска да избяга Маргарита. Исках да събера Олга фон Вал и Юлиян Табаков в един проект и осъществих тази своя отдавнашна идея във варненския „Фауст“.

Макет на Олга фон Вал за сценография на "Фауст"

Към тези двама творци ще добавя уменията на мултимедийния експерт Димитър Иванов и хореографския замах на Анна Пампулова, с която вече за трети път се срещам във Варненската опера.

След „Графиня Марица“, „Дама Пика“, „Хитрата лисичка“ и „Летящият холандец“ на оперната сцена във Варна, добре познавате възможностите на състава и забелязвам, че в екипа на „Фауст“ отново избирате певци, които са доказали силното си присъствие в предишни Ваши постановки.  

Ансамбълът на Варненска опера е първият, с който имам шанс постоянно да работя и да доразвивам. Ние вече говорим един и същ език, певците знаят какво да очакват от мен и аз от тях. Имаме изградена база на доверие и това е решително обстоятелство за качеството на работата ни. Наблюдавам с удоволствие как те надграждат постигнатото и допринасят с огромен професионализъм и отдаденост за успеха на всяка следваща постановка. Не на последно място, бих искала да спомена и силното присъствие на артистите-певци от хора. За мен работата във Варна винаги е като завръща��е у дома.

Нека добавим към „Фауст“ и визията, в която по Ваша идея графичният дизайнер Славяна Иванова използва Гьотевия „Кръг на цветовете“.

Костюми на "Фауст" в шивашкото ателие

Философската дълбочина, заложена във „Фауст“ от Гьоте, кореспондира с теорията за цветовете на този енциклопедичен ум – изследовател, философ, поет, драматург, държавник. В края на XVIII век той извежда в своите занимания с психологията на цветовете заключението, че съществуват шест основни цвята: лилав, червено-жълт, жълт, зелен, син и червено-син. Техните комбинации, преливащи се в цветно колело, образуват т. нар. Гьотев "Кръг на цветовете” - една великолепна асоциация за многостранните интерпретации, с които „Фауст“ и въобще изкуството ни предизвиква.

Текст: Виолета Тончева

* Цялото интервю предстои да излезе в юнския брой 2025 на сп.“Култура“.

Постановъчен екип: Диригент Светослав Борисов, режисьор Вера Немирова, сценограф Олга фон Вал (Германия), костюмограф Юлиян Табаков, хореограф Анна Пампулова, диригент на хора Теодора Георгиева, мултимедия Димитър Иванов, светлинен дизайн Валентин Андонов, асистент режисьор Димитър Левичаров, помощник режисьори: Вероника Минкова, Тихомир Трифонов; корепетитори: Игнасио Апариси, Милена Лазарова, Соси Чифчиян; графичен дизайн на плаката Славяна Иванова

Анна Пампулова

Действащи лица и изпълнители: Фауст - Артур Еспирито, Рейналдо Дроз; Мефистофел – Деян Вачков, Мартин Цонев; Маргарита – Илина Михайлова, Ирина Жекова, Жана Костова; Валентин - Иво Йорданов, Свилен Николов; Зибел - Лилия Илиева-Михайлова, Олена Арбузова; Марта - Михаела Берова, Силвия Ангелова; Вагнер - Гео Чобанов, Евгений Станимиров. Възпитаници на Варненската детско-юношеска опера. Оркестър и хор на Държавна опера Варна

Предпремиера – 30.05.2025, Държавна опера Варна

Премиера - 28.08.2025, XVI издание на Опера в Летния театър.

Фауст“ (на немски: Faust) е трагедия в две части от Йохан Волфганг фон Гьоте. Макар и рядко поставяна на сцена, тази пиеса има най-големия успех сред немскоговорещата публика. „Фауст“ е шедьовърът на Гьоте и често е определяна като едно от най-великите произведения в немската, както и в световната литература.

„Фауст“ е опера в пет действия на френския композитор Шарл Гуно по либрето на Жул Барбие и Мишел Каре от пиесата на Каре „Фауст и Маргарита“, която от своя страна е базирана на първа част от пиесата „Фауст“ на Йохан Волфганг фон Гьоте. Дебютира в „Театър Лирик“ в Париж под името „Фауст и Маргарита“ на 19 март 1859 г. Отначало операта е приета въздържано. Десет години след първото представление Гуно прави редакция на произведението си – заменя диалозите с речитативи, добавя и нови музикални номера. Преработената опера е включена в репертоара на парижката Гранд опера и прави своя втори дебют. Този път реакцията на публиката е възторжена и след премиерата през 1869 г. в Париж „Фауст“ си завоюва световна слава.

Ескиз към премиерата на "Фауст" 1859 г. в Париж

Премиерата на операта в България е през 1908 година и оттогава е част от постоянния репертоар на Националната опера и балет, последната им премиера е била 2001 г.. Присъства и в репертоара на оперните театри и в други градове в страната.

Припомняме, че в края на 2022 година бе премиерата на операта в Стара Загора. Спектакълът е съвместна продукция на Държавна опера-Стара Загора и Държавен куклен театър-Стара Загора и продължава да е в афиша на театъра. Определиха постановката на „Фауст” – операта с кукли, която привлече вниманието на меломаните със своята необичайна трактовка на гениалната творба на Гьоте/Гуно, представена атрактивно, но придържайки се към традицията на класицизма и романтизма. Творческият екип режисьорите Огнян Драганов и Цвети Пеняшки /кукли/, диригент Ивайло Кринчев, хормайстор Младен Станев, сценография и костюми Денис Иванов, сценография на кукли Васил Рокоманов и Силва Бъчварова, хореография и пластика Ангелина Гаврилова сътвори вдъхновяващо представление 66 години след първата представяне на операта в града под липите.

Сега с огромен интерес очакваме постановката Вера Немирова, която е сред най-авторитетните оперни режисьори в Европа, всеки неин спектакъл е събитие. ≈

„въпреки.com”

Снимки: архив на Държавна опера Варна и личен архив

[magicgreenland]

Здравейте приятели. Как да преместим дърво високо, колкото къща? Днес искам да ви отговоря на този въпрос. И ДА възможно е. Но има няколко важни неща, които искам да споделя с вас. 1. Когато местим високо дърво трябва да го преместим с част от земята и корените или така наречената "коренова бала". 2. Колко да е голяма тя. Ще дам пример: ако дървото долу при тревата е дебело (в диаметър) около 20 см. То балата трябва да е поне 3 пъти х 20 см. и то от едната страна или за стебло 20 см. 60 см. на страна и при 2 страни балата трябва да е поне 1,20 м. широка. 3. Преди да започнете ваденето се запознайте със структурата на кореновата система за дървото, което ще вадите независимо дали е иглолистно, широколистно или овощно. 4. Изкопайте дупка там, където мислите да го сложите. Като дупката сметнете по горната формула. В нашият случай е 1,20 м. на 1,20 м. дълбочина. 5. Тези дървета тежат много и почти винаги се ползва кран. 6. Желателно е преди да извадите дървото да маркирате посоката, в която гледа и на новото място да е организирано в същата посока. 7. когато позиционирате изваденото дърво в новата дупка и го укрепите леко започва засаждането. Тук задължително ви трябва много вода, защото се слага почва и вода. После се гази, за да се уплатни хубаво почвата. 8. пак почва и вода и така до горе. Внимавайте дървото да бъде засадено точно до мястото, което е било и преди да го извадите. Ако много го затрупате (над кореновата шийка). То най- вероятно ще изсъхне. 9. Тези дървета се местят само зимата, за да се прихванат. 10. Най- важното неще е укрепването на дървото. Ако не се направи добре заради вятъра балата непрекъснато ще се разбива и дървото ще загине. Надявам се това видео да ви е хар��сало. Ако искате можете да се абонирате за нашият канал, за да гледате първи всички нови неща, които правим за вашата градина. Натиснете камбанката, ако искате да получавате нотификация когато качим видео! Информираните винаги са с една крачка напред. „Бъдете първи – във всичко“. Ако това видео ви е харесало моля харесайте го и ни пишете за препоръки и съвети. Кажете ни, какво искате да гледате във следващото видео. Може да сложите и палец нагоре, за да знаем че нещата, които правим за вас имат стойност. Благодаря.  Instagram / m.g.land  Facebook / magicgreenland  Twitter https://x.com/magicgreenland  YouTube / @magicgreenland  Sait https://www.magicgreenland.com/  E-mail magicgreenland@gmail.com Тел. за връзка: 0887 79 16 37 Озеленяване, проектиране, изграждане и поддържане на зелени площи, паркове и градини. Поливни системи, вертикална планировка, мелиорации, консултации, паркови елементи (беседки и др.), реки, езера, алпинеуми и фен шуй. Акредитации от Камара на Архитектите в България и Съюз на Ландшафтните Архитекти.

[interiorendizayn-blog]

Интериорен дизайн

Интериорният дизайн е изкуството и науката да преобразите обикновеното пространство в нещо специално, което отразява вашия стил и нужди. Независимо дали обновявате малък апартамент или проектирате луксозна вила, интериорният дизайн е ключът към функционалност и естетика. В тази статия ще разгледаме какво представлява интериорният дизайн, неговите основни принципи и как да създадете перфектния дом.

Какво е интериорен дизайн? Интериорният дизайн обхваща планирането, подредбата и декорацията на вътрешни пространства. Той комбинира технически познания, естетика и практичност, за да създаде хармонична среда. Основните аспекти включват:

Функционалност – Пространството трябва да бъде удобно и практично.

Естетика – Красотата е основен компонент, който добавя стойност на интериора.к

Ергономика – Подредбата на мебелите и оборудването трябва да улеснява ежедневната употреба.

Основни принципи на интериорния дизайн

Цветова схема Изборът на цветове влияе върху атмосферата в стаята. Например, топлите нюанси като жълто и оранжево създават уют, докато студените цветове като синьо и сиво вдъхват спокойствие.

Пропорции и мащаб Всеки елемент в пространството трябва да бъде в хармония с останалите. Големите мебели в малки стаи могат да изглеждат натрапчиви, докато малки аксесоари могат да бъдат изгубени в големи пространства.

Осветление Доброто осветление е ключово за ефективния интериорен дизайн. Комбинирайте естествена светлина с изкуствени източници като лампи и LED осветление, за да създадете подходящо настроение.

Материали и текстури Смесването на различни материали и текстури добавя дълбочина и интерес. Дърво, метал, стъкл�� и текстил могат да бъдат съчетани, за да създадат уникален стил.

Как да започнете с интериорен дизайн?

1. Определете вашите нужди и стил Съобразете се с начина си на живот и личните предпочитания. Харесвате ли модерен минимализъм или предпочитате класически и уютен стил?

2. Създайте план Използвайте програми като AutoCAD или SketchUp, за да визуализирате идеите си. Или просто начертайте груб план на хартия.

3. Изберете подходящи мебели и декорация Заложете на качествени мебели, които отговарят на вашия бюджет. Декоративните елементи, като картини, възглавници и растения, допълват атмосферата.

4. Работете с професионалист Ако проектът е сложен, консултирайте се с професионален интериорен дизайнер. Те могат да ви помогнат да избегнете скъпи грешки и да постигнете желания резултат.

Модерни тенденции в интериорния дизайн за 2024 г.

Екологични материали – Използването на рециклирани и устойчиви материали става все по-популярно.

Умни домове – Интеграцията на технологии като интелигентно осветление и термостати добавя удобство и ефективност.

Минимализъм – Простотата и изчистените линии продължават да доминират в съвременния дизайн.

Биофилен дизайн – Включването на растения и естествени елементи за по-близък контакт с природата.

Заключение Интериорният дизайн е процес, който изисква вдъхновение, внимание към детайла и добра организация. Независимо дали сте начинаещ или опитен дизайнер, важно е да следвате основните принципи, за да създадете пространство, което отговаря на вашите нужди и отразява личността ви. Започнете вашето пътешествие в света на интериорния дизайн още днес и трансформирайте дома си в мечтано място.

Често задавани въпроси

Как да избера правилния стил за дома си?

Кои са най-добрите цветове за малки пространства?

Необходим ли ми е професионален дизайнер?

С правилните ресурси и подход, интериорният дизайн може да се превърне в увлекателен и удовлетворяващ процес. Затова, започнете с малки стъпки и се наслаждавайте на резултатите!

[missourimiso]

🍜 Пет добри причини да опитате мисо (и да го обикнете завинаги)

Ако мисо все още не е част от твоята кухня, това не е защото не е подходящо, а просто още не си му дал шанс. За някои хора мисо пастата звучи твърде „специална“, сякаш е нещо само за вегани, гурмани или японски ресторанти. Но всъщност тя е една от най-универсалните, вкусни и полезни съставки, които можеш да имаш в хладилника. Ето пет много добри причини да й дадеш шанс.

1. Мисо е една от най-старите и най-здравословни ферментирали храни в света

Мисо не е просто вкусна паста, това е продукт на хилядолетна традиция на ферментация, в която полезните бактерии разграждат соята и я превръщат в нещо изключително богато на хранителни вещества. Заради коджи културата и дългото време на ферментация, мисо съдържа естествени пробиотици, които подпомагат здравето на храносмилателната система. Освен това е източник на витамини от група B, мед, манган и дори ��якои антиоксиданти. В Япония мисо супата е толкова разпространена, че много семейства я пият всеки ден, особено за закуска. Има дори проучвания, които я свързват с по-нисък риск от някои заболявания, включително високо кръвно налягане и рак на стомаха. Здравословната полза не идва от някакво чудо, а от това, че тялото харесва добре ферментиралата, естествена храна.

2. Има вкус, който прави всичко по-добро — умами в най-чист вид

Ако някога си ял нещо и си се зачудил „Какво точно е това, което го прави толкова вкусно?“, отговорът най-вероятно е: умами. Това е онзи пети вкус, заедно със сладко, солено, кисело и горчиво, открит официално в началото на 20-ти век в Япония. Мисо е истинска умами бомба. Сложи лъжичка в зеленчукова супа и тя оживява. Разтвори го в сос и всичко започва да има дълбочина, наситеност, кулинарен характер. Това не е просто солен вкус: мисо прави храната по-интересна. Той не доминира, а подчертава и обогатява.

3. Изненадващо лесен е за използване, дори ако никога не си готвил с него

Повечето хора си мислят, че мисо се използва само в азиатска кухня, и то предимно за супи. Истината е, че можеш да го вкараш почти навсякъде. Не ти трябва специална рецепта или уроци от YouTube. Добави го към масло и го намажи върху препечен хляб. Разтвори го в дресинг за салата. Сложи малко в яхнията, вместо бульон. Мисо се разтваря лесно, има кремообразна текстура и действа като натурален овкусител. И понеже е концентриран, използва се в малки количества - едно бурканче може да ти стигне за месеци, дори ако започнеш да готвиш с него редовно.

4. Подходящ е както за месоядни, така и за вегетарианци и вегани

Мисо е една от онези редки храни, които работят чудесно във всякакъв хранителен режим. За вегетарианци и вегани, това е безценен източник на дълбок вкус, който не изисква животински продукти. Вместо да добавяш рибен сос или месен бульон, можеш да вкараш умами чрез мисо. От друга страна, месоядните могат да го използват за маринати и глазури, които придават на месото карамелизиран, богат вкус. Мисо не е етикет, а инструмент. В ръцете на всеки готвач, професионалист или домашен експериментатор, това е съставка, която обединява, а не разделя. Това потвърждав�� и шеф Желязко Петров, нашият кулинарен нинджа, който скоро ще сподели тр�� уникални рецепти с мисо специално за теб.

5. Ще ти отвори врата към една огромна и вдъхновяваща кулинарна култура

Когато започнеш да използваш мисо, ще откриеш, че това не е просто продукт, а покана към една цяла културна традиция. Японската кухня има какво да ни даде не само като вкус, но и като отношение към храната. Там всяка съставка се уважава, времето за приготвяне се възприема като част от ритуала, а вкусовете се търсят в дълбочина, не в количество. Мисо е централна част от тази философия. То носи идеята, че добрият вкус не идва от повече, а от по-добре. С всяко използване ще научиш нещо ново, дали за техниката, дали за себе си като готвач, дали просто за това как нещо толкова скромно може да направи храната изключителна.

Ако досега не си пробвал мисо, време е. Не защото е модерно, а защото е истинско. В Missouri Miso вярваме, че добрата храна трябва да е достъпна, разбираема и най-вече вкусна. Започни с една лъжица. После, както често става с хубавите неща, няма да искаш да спираш.