#състояние

[proekt-prosper]

“ Индивидът възприема, че животът се случва на него; докато този, който се е отказал от индивидуалността си, въз- приема, че животът просто се случва. Това е състоянието, при което не може да възникне напрежение. ” - У Син

[navtora]

Благословен с проклятието на дълбочината си.

[boolgee]

A new web site about BULGES, please enjoy. I accept all suggest.

[pocahontasisthatyou]

е много мразя да ми е такова сговнясано

ако в нормално състояние, отваряйки гърдите ми- там има цветя

то във вечери като тази, има помия

не понасям нещо да ми ебава вътрешния мир, направо се обръщам наопаки

[myminiworldd]

Човек трябва да падне много ниско, сам да се погнуси от мизерията, която е докарал на себе си и на живота си, след това ще поиска да се промени. След този момент пред него няма да съществуват прегради и невъзможни препятствия.

Необходимо е да усетиш вкуса на дъното, да потънеш в дълбокото - не един, а няколко пъти. Да поживееш в кочината си - на несбъднати мечти, пропилени възможности, наивност, безверие и слабост. Най-болят изстрелите от онова оръжие, което сами насочваме към себе си. Никой нож забит в гърба ни, не може да се сравни с раната от куршума, причинена от дулото на собствения ни пистолет.

След този момент на осъзнаване никога не сме същите. Искаме да пометем всичко по път�� си, което ни е докарало до това състояние. Винаги започваме от себе си. Раздираме, разпокъсваме и сваляме цялата ди кожа, която вече не усещаме по същия начин. Кървим, вием, крещим. Боли, зверски боли. Но продължаваме. Забравяме. Не помним. Градим новия си образ. Вдишваме промяната. Гледаме към бъдещето с очите на зверове, дебнещи за следващата си плячка, за да задоволят собствената си нужда на надмощие над вътрешния си свят. За да покажат, че са царе - на джунглата, на света, но най-вече на себе си.

Хората казват, че любовта променя човек, но дали са виждали какво причинява болката? Помита всичко по пътя си. След нея никога не си същия, след нея нищо не е същото. Сам избираш надолу ли да копаеш или да катериш.

Силвия Крумова

[babeimissyoutoomuch]

ДРУГ

Днес, три месеца след като се разделихме я видях с друг. Беше висок. Тя винаги казваше, че не харесва високи мъже. Тоя беше висок! А тя... беше щастлива!

Може би един зрял, добър и смирен човек щеше да се зарадва за нея. Аз ли? Почувствах се сякаш се ударих в стена, стената ме поля с кофа студена вода, а кофата ми заби шамар в мутрата.

Тя беше с друг, а за мен времето беше спряло. Тя продължаваше напред, а аз стоях на същото място, където ме беше оставила. Казвам "оставила", но истината беше, че аз я принудих. Да! Добро утро! Мъжете понякога правим така. Защо? Защото не искаме да вземаме решения или да носим отговорности, когато сме несигурни в нещо. Това е! Такова е! Започваме да се държим гадно, докато на жената й писне и не ни зареже. После с чиста съвест можем да го играем "зарязаните" и "Ето! Аз не съм вземал решение! Решението е нейно!" Такова е! Бях го правил и друг път, само дето... по-сам никога не съм се чувствал. Бил съм сам... Ама не беше същото. И сега като се замисля, не знам дори защо постъпих така. Защо? Защото имах нужда от пространство? Защото не исках да ми се задават въпроси - "Къде си? С кого си?"... И когато въпросите изчезнаха, когато тя спря да ги задава вече беше късно да разбера, че всъщност ги искам. Че искам да я е грижа. Че искам да е в живота ми.

Месеци наред не мога да избавя мислите си от спомени. И как не? Бога ми, трудно е да забравиш някой, който ти е оставил толкова много за помнене.

Понякога отивах до работата й за да я видя. Без да знае. Просто... имах нужда да знам че е добре. Да видя с очите си! Е... Видях!

Чудя се мисли ли за мен докато целува него. Не! Разбира се че не! Тя не е такава! За да позволи да се приближи и на крачка от нея друг мъж, това означаваше само едно - Че е приключила с мен!

И сега какво? Има си неговото сърце и моето сърце и никаква част от тая проклета болка. Болката си остана при мен.

Какво трябва да направя сега? Да се утеша с някоя друга жена? Да си хвърля сърцето в краката на някоя непозната? Да прегръщам и целувам друга, докато мисля за нея? В миналото и това съм го правил. В друга история, с други жени, преди да срещна и познавам НЕЯ. Сега е различно! Сега знам, колко безмислено е докато скърбиш, да търсиш утеха, там където я няма. Не! Предпочитам да съм сам докато мине. А то ще мине... Нали? Няма да е все така! Не може.

Понякога ми се иска да дойде някой и да ми каже - Ще те боли още еди колко си дни и след това ще си добре... Ама никой не идва! Никой не ми го казва това. Няма лекар, при който да отида и да ми излекува сърцето по здравната каса. Няма хапче, което да взема с електронна рецепта и да ми мине от тая болка. Може би някой ден, някой умен учен ще създаде таблетка против разбито сърце. Ще направи състояние, човека. Вземайте по една таблетка при нужда! Не води до привикване! Преди употреба прочетете листовката. Такова хапче няма, но бих дал всичко за да не се чувствам повече така. Просто да спре!

Тя беше щастлива! Видях как го гледа. Разбрах, защото някога гледаше мен така... И ще го направи тоя много щастлив. Тя и камък може да направи щастлив. Знае как. Просто е такава! Дава без да иска. Грижи се, без да иска грижа. Моята грешка ли? Разбрах грижата й грешно. Любовта, с която ме засипваше... почувствах се сякаш си изтървам свободата, а сега... дори не я искам тази свобода. За какво ми е? ТЯ не е до мен. И света да покоря няма да е там да ми държи ръката и да ми казва - "Браво скъпи! Гордея се с теб! Ти можеш!" Е... Сега ще го казва на друг.

Искам да го набия тоя! Да се изправим един срещу друг и да му покажа, че съм повече мъж от него. Дуел за сърцето на любимата - като в миналото! Но... времената вече не са такива! По мъжът, не получава момичето. Момичетата сами се спасяват. В този свят няма принцове на бели коне или пък девойки в беда. Всеки е сам за себе си, грабнал под мишница егото си и ако трябва да съм честен в тая битка егото ми победи.

Колкото и сложно да твърдим че е всичко, всъщност е много просто - човек не осъзнава, какво е истинско щастие, докато не го изгуби, а изгуби ли го веднъж, не може да го върне каквото е било. Остава ти да се надяваш, че ще обичаш някога пак.

Мария Миразчийска - Мариачи

[vprki]

От шаманизъм до поп култура: Цветомира Борисова - носител на Наградата БАЗА, 2024

„Манифестът на Потящите се“ е част от многокомпонентната и многопластова творба на Цветомира Борисова /на снимката вдясно/ „Потящите се“, с която младата авторка спечели Наградата БАЗА за 2024 г. написа за „въпреки.com” Ния Табакова, изкуствовед и куратор.

„Кап. Потящите се намират достойнство там, където другите намират безчестие. Така те са непобедими и в свободата си не се нуждаят от маски. Кап. Потящите се са искрени. Те влизат като робове на изтощението и излизат като негови господари. Кап. Потящите се знаят, че са прави, но предполагат, че ще останат неразбрани. Кап Най-важното е колко добре носите потта си.“

От легендарния „Манифест на футуристите“, написан от Филипо Маринети и публикуван на първа страница на френския вестник Le Figaro на 20 февруари 1909 г. до книгата „Манифестът на киборгите“ на Дона Харауей, издадена през 1985 г., тази форма на публична декларация играе ключова роля в изкуството, особено популярна като градивен елемент на авангарда в периода на Модернизма. Манифестът маркира промяната в мисленето и прехода на епохите, той е едновременно революционен акт, философски възглед и политическо заявление.

Цветомира Борисова "Потящите се"

„Манифестът на Потящите се“ е, може би, иронична препратка към авангарда на ранния 20-и век. Той извежда на преден план привидно тривиалната тема за горещината и потта, но поставен в глобалния политически контекст, дългите летни горещини в България и неклиматизираната изложбена зала на Софийска градска художествена галерия, улавя вълненията както на историческото съвремие в широк план, така и моментното състояние на, вероятно, голяма част от посетителите на събитието. Другият основен елемент от творбата „Потящите се“ са няколко миниатюри на потящи се и топящи се човешки фигури, в които се долавя смесица от еротизма в екстазите на ренесансовите скулптури и симпатичния драматизъм на японските аниме герои. Като част от творбата са изложени „трофеите“ и „инструментите и съдовете“ на Потящите се, които добавят пласт на връзка с Праисторията и възможността да си представим разглеждането на Потящите се като изчезващ вид, който подлежи на изследване.

Цветомира Борисова "Потящите се"

„Потящите се преоткриват качествата на естествената, кристална течност, охлаждаща телата ни и чрез специални уреди и съдове я съхраняват като трофеи, превръщайки я в чисто доказателство на вродената издръжливост, на която сме способни“, пише в своята концепция авторката и по този начин извиква образа на шамански ритуал, от който зависи оцеляването на човечеството. Творбата повдига множество теми и въпроси: от актуалните страхове, свързани с климатичните промени, през идеята за „потиснатата телесна реалност" на Юлия Кръстева, до свещената връзка с предците ни. Готови ли сме да приемем потта като манифест на възвишеното и да прегърнем предизвикателствата на бъдещето?

Цветомира Борисова

Цветомира Борисова (р. 1991 г., София) завършва Нов Български Университет със специалност Керамика през 2016 г. Стажант в СБХ (2016) и Swimming Pool (2018); участва в образователни проекти и програми, сред които New Creative Academy (2021) и School of Kindness (2021). През 2022 г. е резидент на Sarieva Gallery и осъществява първата си самостоятелна изложба „Cool S“. Сред другите ѝ самостоятелни проекти са “A Place to Rest“ (2022), Dupka Contemporary - Пловдив; ”Death at the Dinner Table: An Exploration of the Case of Johann Schobert and the Poisonous Mushrooms” (2023), ГАРА - София; ”Changes” (2023), галерия Харта, София. Участвала е в групови изложби сред които “Market of Desire” (2021), “Sofia Underground” (2023), “View With a Room” (2023), поп-ъп на ПОСТА в Берлин.

Александър Лазарков „Археология на Настоящето“

Останалите номинирани автори за наградата БАЗА 2024 г. също представят оригинални творби, разглеждащи актуални теми, които предизвикват интерес в културен, политически и технологичен аспект и които имат като локално, така и глобално значение. Така например, в работата си „Археология на Настоящето“ Александър Лазарков изследва  незаконните действия на строителните компании спрямо археологичното културно наследство на София. Изливането на бетон върху културно-историческото наследство или директното му заличаване, с цел „опазване“ на финансовите интереси на инвеститорите, оставя специфични следи в градския пейзаж, елементи от които Лазарков претворява в скулптурите си.

Диана Бункин "Инсталация"

Инсталацията на Диана Бункин, от своя страна, разглежда патриархалните традиции и парадоксалното отношение към женския образ (майката, родината, природата) в българското общество – от една страна боготворен, а от друга систематично потъпкван и унижаван.

Невелин Иванов „Кажи „Разбирам““

В ироничната творба „Кажи „Разбирам““ на Невелин Иванов, която включва видео и рисунки, авторът прави паралел между своя „говорен дефект“ и възприемането на съвременното изкуството, повдигайки  темата за приобщаването и достъпността на изкуството, но и желанието за самоусъвършенстване и възможността за придобиване на нови знания и умения.

Творбата на Кристина Ненова

Кристина Ненова, която живее в Англия, разширява локалната проблематика и представя една интимна работа, третираща темата за националната идентичност и двойното гражданство. Чрез консервирането на двата си паспорта от една страна, авторката се доближава до корените си и до спомена за своята баба, а от друга ги изважда извън контекста на тяхната утилитарност и ги превръща в произведения на изкуството, отричайки дуализмът, който те налагат. Работата повдига въпроси за традициите, миграцията и човешките права в един свят с все по-отчетливи националистични настроения.

Номинираните от ляво на дясно: Цветомира Борисова, Невелин Иванов, Александър Лазарков, Диана Бункин, Рослана Йотова, Радина Йотова и Кристина Ненова

Една от най-интригуващите и универсални творби в изложбата е интерактивната инсталация „Епохата ти“ на артистичното дуо rawlab (Радина Йотова и Рослана Йотова). Инсталацията се захранва от потока данни на посетителите и цели да повдигне въпроса за профилирането на човешката психика и редуцирането на личността до набор от цифрови стойности и статистики. Творбата предизвиква размисъл върху човешката автономност в един все по-технологич��о зависим контекст, в който дигиталният отпечатък определя нашата идентичност и самите ние се превръщаме в ценни източници на информация, които захранват системата.

Наградата БАЗА за млад художник до 35 години е основана през 1990 г. в Чехия с цел да популяризира съвременното изкуство, да насърчи културния обмен и да изгради капацитета на местните арт неправителствени организации. Тя е създадена от основателката на Фондацията за гражданско общество (САЩ) Уенди Люерс и по инициатива на първия президент на Чехия Вацлав Хавел. Днес конкурсът се провежда в дванадесет държави от Централна и Източна Европа, които са обединени в Международната мрежа за награди за млади художници YVAA (www.yvaawards.org). Наградата, чийто главен спонсор е Trust for Mutual Understanding, Ню Йорк, насърчава постиженията на младите творци чрез културен обмен, а именно двумесечен творчески престой в Residency Unlimited, Ню Йорк.

На снимката: Марина Славова, куратор, Аделина Филева /ц/ и Мария Василева /д/

В България Наградата БАЗА е основана през 2008 г. по инициатива на изкуствоведа и куратор Мария Василева и се организира от Института за съвременно изкуство – София, който осигурява самостоятелна изложба на наградения художник след края на творческия му престой в САЩ. Сред организаторите са Фондация "Едмонд Демирджиян" и Софийска градска художествена галерия, където традиционно се експонира изложбата на номинираните автори, а по време на откриването ѝ се обявява и победителят. От 2021 г. Фондация „Лъчезар Цоцорков“ също подкрепя проектите на номинираните автори. Тазгодишният победител бе избран от реномирано жури в състав: Ализа Еделман (специален гост, изкуствовед и куратор, базиран в Ню Йорк), Васил Владимиров (куратор на българското участие с проекта „Съседите“ на 60-ото Венецианското биенале, 2024 г.), Димитър Божков (философ и преподавател в Софийския университет), Калина Цонева (изкуствовед и критик, представител на Културния център към Софийския университет „св. Климент Охридски“) и Мария Налбантова (художник, носител на наградата БАЗА за 2020 г.).

Журито заседава...

От 2008 до сега Наградата за съвременно изкуство БАЗА са печелили: Рада Букова (2008), Самуил Стоянов (2009), Антон Терзиев (2010), Викенти Комитски (2011), Леда Екимова (2012), Кирил Кузманов (2013), Зоран Георгиев (2014), Александра Чаушова (2015), Димитър Шопов (2016), Мартина Вачева (2017), Мартин Пенев (2018), Вълко Чобанов (2019), Мария Налбантова (2020), Марта Джурина (2021), Красимира Буцева (2022), Виктор Петров (2023) и тази година Цветомира Борисова.  За не малко от тях имаме публикации в нашия сайт не само по повод на наградата БАЗА и с огромен интерес следим тяхното развитие като артисти. Станете час от тази престижна компания! Кандидатствайте, когато дойде моментът за БАЗА, 2025.

Изложбата в СГХГ на номинираните за Наградата БАЗА, 2024 продължава до 8 септември. ≈

Текст: Ния Табакова

Снимки: Стефан Марков

[kude-si]

Да се влача в състояние,

да му се обадя в безсъзнание

В признания, че го обичам,

в най-мило да ще се вричам

Само да ме заблудиш,

веднъж отново ти да ме приспиш

[lora-ns-world]

,, Грешките са неизбежни, защото никога няма да сте в състояние да знаете със сигурност, че една стъпка ще бъде погрешна, докато не я направите."

Стефани Майър

[milon102]

Страх От Самота – Как Да Го Преодолеете И Да Живеете Пълноценно

Какво Е Страх От Самота?

Страхът от самота е силно емоционално състояние, при което човек изпитва тревожност, несигурност и дори паника при мисълта, че ще остане сам.

Това състояние може да бъде познато още като монофобия, аутофобия или автофобия.

Този страх често води до прекомерна зависимост от другите, ниска самооценка и дори депресия.

Защо толкова много хора се страхуват от самотата?

Защото обществото ни е изградено как да се справим със самотата върху социални взаимодействия и чувството за принадлежност е една от основните човешки нужди.

Негативни Страни На Страха От Самота

Страхът от самота има множество негативни последици

Зависимост от токсични връзки – много хора остават в разрушителни взаимоотношения само за да не бъдат сами.

Липса на самоувереност – човек започва да вярва, че не може да бъде щастлив сам.

Тревожност и депресия – постоянната мисъл за самота води до психически страдания.

Избягване на самостоятелност – човек не взема самостоятелни решения и винаги търси одобрение.

Как този страх пречи на живота ви?

Защото ви кара да правите избори, които не са във ваш интерес, само за да избегнете усещането за самота.

Как Да Се Справим Със Самотата?

Има няколко ефективни начина да се преодолее този страх:

Разбиране на корена на страха – трябва да разберете откъде идва страхът ви.

Работа върху самочувствието – когато вярвате в себе си, самотата няма да бъде проблем.

Развитие на хобита и интереси – ангажирането с дейности ще ви помогне да се чувствате добре дори сами.

Практикуване на самостоятелност – излизайте сами, пътувайте, ��рекарвайте време със себе си.

Потърсете професионална помощ – терапията може да помогне при тежки форми на монофобия.

Кой може да ви помогне в този процес?

Психолози, терапевти, близки приятели и хора, които са преминали през същото изпитание.

Лекарство За Самота – Съществува Ли?

В буквален смисъл няма „лекарство за самота“, но има начини да я намалите: https://tes.best/strah-ot-samota-1

Развиване на социални умения и търсене на качествени приятелства.

Работа върху вътрешния мир чрез медитация и саморефлексия.

Приемане на самотата като част от живота, а не като враг.

Кога страхът от самота може да стане опасен?

Когато води до депресия, паник атаки и неспособност за нормален живот.

Обобщение На Най-Важните Изводи

Страхът от самота е често срещан, но може да бъде преодолян.

Основният проблем е психологическата зависимост от другите.

Самоувереността и самостоятелността са ключови за преодоляването му.

Социалните връзки трябва да бъдат качествени, а не самоцел.

Професионалната помощ може да бъде полезна при силен страх от самота.

Заключение И Подтик Към Действие

Страхът от самота може да ви ограничи, но вие имате силата да го преодолеете.

Започнете още днес – направете нещо сами, което ви носи удоволствие.

Приемете самотата като възможност за личностно развитие, а не като наказание.

Вие не сте сами – вие сте със себе си, а това е най-важната връзка, която някога ще имате.

[proekt-prosper]

“ Безусловната любов наистина съществува във всеки от нас. Тя е част от дълбоката ни същност. Тя е не толкова активна емоция, колкото състояние на съществуване. Тя не е ‘Обичам те’ по тази или онази причина, не е ‘Обичам те, ако ти ме обичаш’. Това е любов без причина, любов без обект. ”

- Рам Дас

[slimarka]

“Достоевски завършва книгата си, в която описва душевното състояние на един луд, със следните думи на лудия:

“Аз”, казва лудият, казах думите, които ти искаше да кажеш, но не можа.

Направих нещата, които ти искаше да направиш, но се въздържа.

Докато ти бавно се убиваше, защото беше умен, аз живях пълноценно.

Мислиш ме за луд..!

Аз пък си мисля, че ти си мъртвец.”

- Nazım Hikmet

[biserstoilov]

В този момент край нас мина такси. Елизабет протегна ръка, автомобилът спря до тротоара и отпуснати на задната седалка, поехме в неизвестна за мен посока.

- Накъде? - попитах с любопитство.

- Изненада...

- Не обичам изненадите.

- Зная... Но тази ще ти хареса...

Облегна се на рамото ми. Косите ѝ се разпиляха небрежно с ухание на канела. После притвори очи, сякаш сънува Париж.

- Това е булевард Сен-Мишел, а вдясно е Сорбоната... - усетих усмивката ѝ по топлия дъх във врата си. - Недей, няма да я видиш. Но обещавам да те заведа.

Лиза усещаше всяко мое движение.

- Затвори очи... И брой до сто...

Едно... Две... Три... Миговете следваха един след друг...

- Обеща да не гледаш...

По отпуснатите ѝ клепачи приказни сенки от крайпътните дървета си играеха на криеница със слънчевите лъчи.

- Четеш ми мислите... - затворих очи и приведох глава към нейната. По нежната кожа на страните ѝ изгряха сънливи трапчинки.

- А сега ти четеш моите...

Усещах дъха ѝ, виждах нежното сияние на ��уничките, косата, която заливаше като вълни острите ѝ рамене, и се чувствах щастлив - за първи път, откакто Париж ме посрещна със своето навъсено небе.

Таксито сви наляво и още преди любопитството ми да се събуди, чух да казва:

- Продължавай да броиш...

Деветдесет и седем... Деветдесет и осем... Деветдесет и девет...

Отворих очи...

- Сто... - гласът ѝ сияеше от щастие. - Погледни!

Водите на Сена носеха по течението си безброй неразказани истории, преливащи в синьо и зелено, които само тишината беше в състояние да разбере... Усещах и студеното ѝ безразличие, и примамливата близост, с която обещаваше да приласкае самотата ми.

- Мостът на изкуствата - Пон дез Ар... Виж катинарите... Не вярвам в такава любов... Любовта не може да живее заключена... Тя е като изкуството - има нужда от свобода...

Настроенията на Лиза се меняха като цветовете на Сена - щастлива допреди малко, сега душата ѝ беше изпълнена с носталгия и тъга.

- На отсрещния бряг е Лувъра... - звучеше отнесено, мислите ѝ бяха другаде. - Но и той сега е заключен...

Б. Стоилов

[unpeacefulmind]

Изпитвам нужда да пиша.

Нужда каквато не съм имал отдавна. Нужда, която не може да се замени от никакъв насилствен напън или амбиция за доказване.

Нужда която си идва съвсем естествено, като смяната на сезоните. Която си отива също толкова естествено, преди да започнем да се възползваме от нея от чисто егоистични цели.

Обожавам това състояние на съществуване. Когато не знаеш какво следва и вместо страх от неизвестното се появи отново оная детска любопитност на отвореност към света и случващото се в него.

[knowitsforthekiller]

стабилно състояние на жива система значи че не е жива

[vplovdiv]

"Заварвам ОДМВР - Пловдив в доста напрегнато състояние и по отношение на служителите, а от друга страна има и натрупано напрежение от обществото към дейността на полицейските органи“.