#концертна зала

[greenpostua]

🤯 Як виглядає робота прибиральника під час метал-концерту.

📹: відео з соцмереж

[vprki]

Проф. Борислава Танева: Всеки е длъжен да предаде на следващите поколения опита си

 „Наскоро чух една приказка – древногръцка, както повечето мъдри неща – „Живота си дължим на родителите си, но качеството на живота си дължим на учителите си“. Много е хубаво, не го знаех, ама много е хубаво!“ каза в разговор за „въпреки.com” проф. Борислава Танева, пианистка, композитор, педагог и организатор на музикални събития, зам. ректор на НМА „Панчо Владигеров“.

Поводът за нашата среща с нея беше концертът „Деца свирят за деца“,  последният за сезона с българска музика от цикъла на Симфоничния оркестър на БНР, който представи три произведения на Борислава Танева на 2 април в Първо студио на БНР. Под диригентството на Константин Илиевски своя дебют с Радиосимфониците направиха гост-солистите Димана Темнискова на 12 години (флейта), Никол Кисьова  на 11 години (пиано) и десетгодишният Борис Иван Папазов (виолончело). Програмата на концерта включваше Concerti piccoli за пиано, за флейта и за виолончело от проф. Борислава Танева.

От ляво на дясно: Маестро Константин Илиевски, Борис Иван Папазов, Димана Темнискова и Никол Кисьова

Световната премиера на Concerto piccolo за виолончело от проф. Борислава Танева беше в края на март на галаконцерта на Седмия международен конкурс по композиция „Начинаещи артисти“ в Люксембург. В престижната концертна зала на Филхармонията на Великото херцогство произведението прозвуча в изпълнение на Камерния оркестър на Люксембург отново под диригентството на маестро Константин Илиевски и със солист петнайсетгодишния виолончелист Едуард Оянг от Люксембург.

В годините сме имали много поводи да разговаряме с проф. Борислава Танева за работата ѝ като преподавател, за концертната ѝ дейност, за произведенията ѝ като композитор, за умението ѝ да менажира музикални фестивали…/може да прочетете при нас тук/.

Защо за Вас най-важна е работата с децата – и като преподавател, и като проекти, и като композитор? Като музикант бихте могла да си гледате изпълнителската и композиторската кариера…

Дълбоко вярвам, че всеки в своята област, е длъжен да предаде на следващите поколения опита, до който е достигнал, за да може следващото поколение да надгражда нататък. Самите ние сме продукт на една цивилизационна верига, която, ако не беше развивала събрания от поколенията преди нас опит - от учителите ни, а те от още по-предните поколения и така кой знае откога - нямаше да има цивилизация. Мисля, че не трябва да пазим „знанието“ за себе си, а трябва да го пре-по-даваме на тези след нас. И друг път съм го казвала: щяхме да сме още в пещерите, ако не ползвахме опита на предците си. Следващите поколения трябва да вземат добрите практики, до които ние сме стигнали. Така както ние сме ги получили от нашите учители и родители, от менторите, които сме имали в живота си.

От тази гледна точка смятам, че работата с деца, с подрастващи, с млади в момента на тяхното формиране е прекрасен процес, в който те ��апочват да осъзнават пълноценно възможностите за собственото си развитие. Когато преподавам аз много говоря, обяснявам, показвам. Винаги предлагам всичко, което знам, и се аргументирам защо така мисля. С това не искам да кажа, че всичко, което говоря по време на лекция е винаги правилното – въобще не искам да кажа това. Нито че учениците ми безрезервно трябва да правят точно това, което аз съм казала (не аз съм  авторитетЪТ! Не съм Музиката!). Но аз съм длъжна да извадя от себе си „знанието“, до което съм достигнала, а учениците да си вземат конкретно едно, второ или трето…или всичко… За това обаче, те (учениците) трябва да имат развити професионални критерии. А тези критерии се възпитават в една глобална среда, която включва и семейство, и училищно образование, и въобще – културата, с която сме заобиколени. Винаги съм насърчавала студентите си да участват в майсторски класове на колеги, вярвам в този обмен на енергии, на култури, на различни гледни точки. В тези срещи също се създават критерии.

Константин Илиевски, Борис Иван Папазов и проф. Борислава Танева

Вие паралелно вървите в две посоки. Къде се срещат? Това да преподавате, да работите с деца от най-малки и да ги откривате. Само ще спомена името на Ивайло Василев който наскоро в сериозна конкуренция  стана носител на Първа награда на Международния клавирен конкурс „Панчо Владигеров“. И от друга страна – да композирате. А има и трета страна, че Вие самата сте един активен изпълнител, откривате нови текстове, нови партитури и т.н. Как и по някакъв начин съчетавате всички тези неща, за да стигнем до концерта „Деца свирят за деца“,  например, или  бляскавата изява в Люксембург?

Не мисля, че това са различни неща, това е един път. Само има различни проявления. Не смятам, че съм различна, когато преподавам или когато пиш�� за деца – посланието е едно, смисълът е един. Учениците ми да стигнат до където съм стигнала аз. И да продължат. Смятам, че това е смисълът на живота.

Когато подготвяхте, композирахте тези концерти – за пиано, виолончело, флейта – мислехте ли си за конкретни деца, които да ги изпълнят?

Не съм писала за конкретни деца. Представяла съм си дете, което е свирило около 3-4 години, поне. В общи линии това ми е таргетът. Бях си избрала инструментите в порядъка: клавирен, струнен, духов. За духов инструмент избрах флейтата и понеже не исках да пиша за два „високи“ инструмента, предпочетох струнният в тази „тройка“ да е виолончелото. Не съм визирала конкретни деца, а конкретно ниво от тяхното развитие. Имам предвид трудността на пиесата да е в рамките на възможностите им, но все пак в „високата“ част на възможностите им. Наскоро обяснявах какво значи в музикално отношение на снаха ми, която не е музикант, а учителка по английски: Имаш едно дете, което е учило английски да речем 3-4 години и вече има едно ниво, но не може да му дадеш да превежда Шекспир, нали? Знае, да речем 1000 думи и ти можеш да му дадеш задача да научи още 20, 30, …50 нови думи, но не можеш да поискаш още 1000 нови думи сега, за това ще му трябват му още години. Може слагайки няколко нови думи сред познатите 1000 да го мотивираш да научи новите. Точно това съм правила, но през музика: ето това знаеш, слагаме още малко, хайде сега всичко заедно, ама и с оркестър! Не мога да го обясня по-ясно.

Борис Иван Папазов, Димана Темнискова и Никол Кисьова

Сега написах същия формат – concerto piccolo за 4 ръце и струнен оркестър. Поръча ми го проф. Даниела Дикова за деца лауреати на успешно организирания от нея вече 14 години конкурс „Вивапиано“, предназначен за деца, занимаващи се непрофесионално с пиано. Децата, които свирят за удоволствие, са прекрасни! Доскоро поддържах редовни контакти с такива деца – много са ми приятни, няма я амбицията, гонитбата с времето, защото имат изпит, конкурс, или други активности, обуславящи живота, който водят професионално обучаващите се. При „непрофесионалистите“ от всяка възраст има една свобода, една лежерност, чаровна по един много приятен начин. Убедена съм, че трябва да насърчаваме всячески тези деца в тяхното развитие, най-малкото защото именно те стават нашата бъдеща публика.

Как работихте с децата, които бяха солисти и то на тази възраст с професионален оркестър? Направихте и записи

Прекрасни бяха! Нямам никаква забележка! Не мога и дума да кажа, като пожелание дори. Да не говорим като критика. Ако можех всеки ден да си изкарвам с такива деца, щеше да бъде много хубаво! Разкошни бяха!

Никол Кисьова

Много интензивни бяха тези първи два дни на април, със записи първия ден, малко странно, защото обикновено пиесата първо минава през концертния подиум и после се записва, но поради сериозно натоварения календар на Симфоничния оркестър на БНР Никол, Димана и Борис Иван започнаха със запис на моите „concerti piccoli”. Нито един от тях не беше записвал, камо ли с оркестър. Искам да подчертая, че когато си в звукозаписното студио е нужна съвсем друга концентрация, много по-различна от тази на концертния подиум. При записа го няма енергийният флуиден обмен с публиката, тази енергия не може да се усети при запис и за това трябва съвсем друг вид концентрация: трябва да си хиперперфектен – интонационно, фразировъчно, динамично, драматургично, изобщо всякакъв вид концентрация едновременно, трудно е.

Димана Темнискова

Трябва да си пределно ясен, за да може през звукозаписващите машини звукът да стигне до човека. Та, първият ден беше записа, а на следващия – концерта. Искам да кажа, че челистчето – Борис Иван Папазов, поклон пред това дете – просто ми грабна сърцето, защото в деня, когато беше концертът, той записва сутринта повече от два часа и същата вечер свири на концерта. При това с оркестър! Това не знам дали дори и аз, с моя опит бих могла да направя: сутринта да записвам и същата вечер да свиря на концерт. Освен това той за първи път свири с оркестър, за първи път свири в по-голямо пространство, каквото е Първо студио – на концерта имаше поне едно 200 души, залата беше пълна. Той издържа! Това е невероятен опит! Невероятен опит, с който и тримата се сдобиха за тези два дни. И издържаха, без да се огънат – нито един от тях, въобще.

Борис Иван Папазов

Борис Иван Папазов учи виолончело в НМУ „Любомир Пипков“ в класа на д-р Теодора Атанасова и е участвал в майсторски класове при проф.Анатоли Кръстев, доц. д-р Атанас Кръстев, д-р Калина Кръстева, Стефан Казаку, Рафаел Уолфиш, Кшищов Карпета, Денис Северин и на Международен виолончело фестивал Челисимо 2024.

А какво казва маестро Константин Илиевски? Любопитно е как маестро Илиевски умее да работи с деца.

Той каза нещо много мило след концерта: „Озори ме, Борислава! Мислех си, че ще е по-леко, ама ме озори. Мисля си, че едва сега започвам да разбирам някои черти от твоя темперамент!“ Иначе познавам и работя с Илиевски от отдавна. Винаги съм била много доволна от резултатите от работата си с него. И този случай не прави изключение. Сега като че ли се беше фоку��ирал повече в работата си с ансамбъла – дете и оркестър. Неговата работа беше да събере в органична симбиоза тези компоненти.

Маестро Константин Илиевски

Децата си бяха изработили прекрасно нещата с техните преподаватели. Решително искам да подчертая благодарността си към тримата педагози, които си бяха свършили работата перфектно. Да не говорим, че преди това много добре ме бяха упътили и в человата конкретика, и във флейтовата специфика преди да започна да пиша - какво мога и какво не мога да правя. Например и в челото, и във флейтата има гами, които децата още не могат да свирят. Всъщност имах едни ограничения, с които трябваше да се съобразявам – може с толкова диеза; например не можех да пиша в си мажор, защото е с 5 диеза, а те още не могат да свирят с 5 диеза. Аз никога не съм преподавала на малки челисти и флейтисти, разбира се. Но отидох, питах, разбрах, съобразих се и тогава започнах да пиша Concerti piccoli.

Димана Темнискова е родена в семейство на музиканти и се занимава с музика от шестгодишна. От 2019 учи в НМУ „Любомир Пипков“ със специалност флейта в класа на Явор Желев. Участва в майсторски класове по флейта на проф. Георги Спасов и д-р Христо Христов.   Никол Кисьова свири на пиано от петгодишна възраст, като се обучава в XS Artists Music School при Мария Стоянова. От 2021 г. е ученичка в НМУ „Любомир Пипков“ в класа на проф. д-р Александър Василенко.

Прекрасно е минал и концертът в Люксембург. Как бяха нещата там? Не за първи път имате концерти с нова програма в Херцогството.

Борис Иван Папазов

Достигнах до идеята за написване на такъв формат именно в Люксембург. Как установих, че подобен род пиеси почти не съществуват в световната музикална литература? През 2010 г. на първото издание на провеждания в Люксембург конкурс „Начинаещи артисти“, изцяло насочен към създаване на музика за деца, получих Голямата награда. Това включваше и покана да бъда член на жури в следващо издание. Композиторката Албена Врачанска, създател на конкурса, винаги съчетава заключителния концерт на конкурса с покана към оркестъра, с който свирят изявени деца. Нейна е идеята да бъдат изпълнявани произведения от жанра на инструменталния концерт, но в изпълнение на дете (с оркестър).

Димана Темнискова

Оказва се, че такива форми не се пишат, нито се предлагат. Аз имам доста добра представа от клавирния репертоар, (той е гигантски и не мога да кажа, че го познавам целия), но все щяхме да знаем, все някой педагог щеше да е стигнал до идеята негов ученик да свири на по-ранна възраст с оркестър и да е намерил някакви ноти. Но, се оказва, че няма. И то не само за пиано – и за други инструменти няма!

И все пак, как децата застават като солисти на оркестър?

Да свириш с оркестър за мен винаги е било едно от най-големите удоволствия. Вярвам, не само за мен, разбира се.

Никол Кисьова

Изключително приятно е това усещане да си част от това цяло, да имаш този диалог с оркестъра, да си като „риба във вода“, да усещаш и да обменяш енергийните процеси със състава, с обществото. Неслучайно жанра инструментален концерт съществува от много отдавна и продължава да съществува. Той е социален феномен. Защо да го няма и за малките? Изпълнители от всякакво ниво трябва да имат възможност, иначе се получава дискриминация в някаква форма. Не знам защо колегите композитори не пишат и не са писали подобни форми. Може би предпочитат да нямат ограничения откъм технически възможности, откъм времеви също. Не знам.. И трите до сега създадени мои concerti piccoli, (сега пиша още: един за 4 ръце, още един за пиано, за фагот – имам много идеи в главата си) не превишават 10-12 минути, максимум. Те всъщност представляват умален мащаб на големия класически 3-частен концертен цикъл: бърза част, бавна част, бърза част. Concerti piccoli  са построени по същия начин – бърза, бавна, бърза, като частите са по около 3 минути и общо взето цялото е около 10 минути. Искам детето да започне да влиза в тази материя леко, за да може после да иска да се върне в нея. Всъщност принципът е сходен на този при започване на детето да свири – тръгва се от един по-малък инструмент, съобразен с възрастта му, с ръста му - четвъртинка цигулка, половинка цигулка. То си има своето методично и логично обяснение.

 Проф. Борислава Танева, Борис Иван Папазов, Димана Темнискова и Никол Кисьова

Но Вие имате не само инструментални творби. Имате спектакли, песни. Знам, че обичате песните, продължавате ли? Само с деца ли работите? Имате ли нещо в композиторския  „портфейл“?

Имах удоволствието да ми поръчат един цикъл песни, всъщност два, за сопран по текстове на български поетеси, на любовна тематика: Дора Габе, Елисавета Багряна и Блага Димитрова. Много интимна лирика. Бях ги написала за глас, пиано и чело – отново чело, как ме влече този инструмент. Челото внася топлина и човечност, нещо като липсващ тенор. Песните бяха изпълнявани няколко пъти, мисля, че ги записаха в БНР.

Имам и един друг цикъл песни – много си ги обичам – от студентските години: те пък са за мецосопран. Обичам връзката на стиха с мелодиката, то е нещо много красиво. Логиката на думата, на текста, ако щете ударението, самата мелодика на една дума, как да се покрие вече през звук. Много са и детските ми песни – работя с детската вокална група „Бон Бон“ от самото им създаване. Любимата ми „Пепеляшка“, вдъхновена и изпълнена отново от Бонбоните с режисьор  Бисерка Колевска, пак оживя и то на два пъти през януари тази година. Първо в НДК, на Новогодишния фестивал, а после в зала „Борис Христов“ в Пловдив. „Бон Бон“ стават на 30 години, а аз съм част от историята им – те, де факто започнаха с мои песни – сега имаме нови идеи за сътрудничество (да се преаранжират някои мои песни, да се навърже някаква драматургична нишка и евентуално да се изгради спектакъл, но ще видим). Това също ми е много интересно и много го обичам.

В този контекст споделя, че като дете на 4-5 години се научила да чете и баща ѝ композиторът Александър Танев (1928-1996) взимал една стихосбирка, разгръщал я и ѝ казвал:„Пей!“. „И аз започвах да пея, помня (припява: „Ах, каква е, ах, каква е куклата ми Душка“). Много обичах да си играя на тази игра, а той се кефеше страхотно. Не съм разбирала какво правя, но ми беше много забавно. И досега помня много добре някои от стиховете и мелодиите. Всъщност те са съвсем образцово структурирани музикални мисли. На 5-годишна възраст не съм разбирала, че правя композиционни опити, и то сполучливи. Аз си играех на „измисляне на мелодии…“.

Извън всичко това, свързано с композирането и преподаването има една авторитетна пианистка Борислава Танева. Тя какво прави?

Проф. Борислава Танева на Международния конкурс за пианисти "Панчо Владигеров", снимка: Георги Петков STAGE photo

В момента съм оставила свиренето на по-заден план, но предстои концерт. През месец юни със Софийска филхармония ще изсвиря произведението ми „ Musica ad libitum”. В момента най-интересно ми е да пиша и да преподавам. А след концерта „ Деца свирят за деца“ в БНР, получих още поръчки за написване на нови Concerti piccoli! Честно казано, ако остане нещо след мен, то това ще са тези форми, както и учениците ми, а не, че съм свирила Моцарт и Бетовен.

В програмата на концерта на Софийска филхармония, водена от именития диригент Урош Лайовиц на 5 юни ще бъде изпълнена творбата на Борислава Танева Музика Ad Libitum, тя ще и солистка. Във втората част следва Пета симфония на Густав Малер. За историята на създаване на произведението на Борислава Танева в следващ текст при нас.

От ляво на дясно: Маестро Константин Илиевски, Борис Иван Папазов, Димана Темнискова и Никол Кисьов

На финала на нашия разговор тя сподели с категоричност: „Музиката е за всеки. Абсолютно за всеки. Независимо дали се занимава професионално или непрофесионално, дали обича да слуша джаз, народна музика, етномузика, класическа музика, предкласика, оперна или ораториална музика – няма никакво значение (само да не е чалга, разбира се!), всеки има своите предпочитания. Не трябва да имаме предразсъдъци.“ ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Ани Петрова

[vplovdiv]

В началото на седмицата музикантите разпространиха протестно писмо по казуса, в което изразяват възмущението си от факта, че повече от 8 години единствената концертна зала в Пловдив, която е и официално седалище на Държавна опера Пловдив, е затворена заради неслучващия се ремонт на сградата.

[magdalenagigova]

За първи път в България звучи концерт за виолончело № 2 „Присъствие“ на Петерис Васкс

За първи път в България звучи концерт за виолончело № 2 „Присъствие“ на Петерис Васкс       Гост-солист е Александър Димитров, който специално се завръща в България за концерта      На 21 юни на сцената на зала „Концертна“ в Централен военен клуб доказаните професионалисти от Камерен Ансамбъл „Софийски солисти“ под палката на Константин Добройков ще представят за първи път в България Концерт за…

[silistraevents]

Музикална студия ДО РЕ МИ и b2 БАЛЕТ представят: Заедно на Коледа 17.12.2019г. 18:00ч. Концертна зала в СУ "Н. Й. Вапцаров" (at СОУ Н. Й. Вапцаров) https://www.instagram.com/p/B6K0II_l093/?igshid=14op27rksbgsn

[swubg]

Първи международен форум по кларинет се проведе в ЮЗУ „Неофит Рилски“

http://www.swu.bg/news/25-11-2019-first-international-clarinet-forum.aspx

От 22 до 24 ноември 2019 г. в Югозападния университет "Неофит Рилски" се проведе Първи международен форум по кларинет "Механика на музициране и функциониране на изпълнителя, спрямо инструмента". Той бе реализиран като част от художественотворческите дейности по проект RP-B1/19 "Академия по изкуствата" на Факултета по изкуства. Инициатор и организатор на форума бе катедра "Музика", която покани за лектори изявените кларинетисти д-р Илия Илиев и Илиян Илиев. В теоретико-приложната част на кларинетния форум бяха изнесени лекции за широкия спектър от жанрови възможности, които предоставя инструментът и начините за неговото използване и съхранение.

Във форума участваха инструменталисти на различна възраст от цялата страна. Те имаха възможност през трите дни да слушат изявите на своите колеги, да усъвършенстват техническите си умения, да обменят творчески идеи и да осъществяват полезни контакти.

На активно участвалите в международния форум бяха връчени сертификати на тържествен концерт, който се състоя в обновената концертна зала в Учебен корпус № 1.

За заснемането на проявите от кларинетния форум се погрижиха студентите от катедра "Телевизионно, театрално и киноизкуство", под ръководството на техния преподавател гл. ас. д-р Крум Иванов и ръководителя на катедрата доц. д-р Клавдия Камбурова.

[radiobg-london]

24 доживотни присъди за атентатора от "Манчестър Арена"

24 доживотни присъди за атентатора от “Манчестър Арена”

Организаторът на бомбения атентат в „Манчестър арена“, който взе 22 жертви, а още стотици бяха ранени, получи 24 доживотни присъди, пише London Evening Standard. Хашем Абеди е измислил плана с по-големия си брат Салман, като двамата взривиха самоделна бомба в концертна зала, където имаше множество жени и деца, причинявайки смърт и разрушение по време на концерт на Ариана Гранде, допълва агенция…

[holidaysonar]

ТОП 18 места и забележителности в Хамбург, Германия

Намправихме един списък с 18 места и заблежителности, които трябва да посетите докато сте в Хамбург. Списък, който да ви помогне с въпросите: какво да правите и видите при вашето посещение в красивият германски град.

Информация за Хамбург

Хамбург е най- големия пристанищен град в северна Германия и втори по големина след Берлин. Разположението му на река Елба, която го свързва със Северно море, го прави третото по големина пристанище в Европа, след  Ротердам и Антвепен. Градът е с население от почти два милиона души. (уикипедиа за Хамбург);

Градът е основан през 7ми век и от тогава е натрупал много история, която си заслужава да се види и чуе. Ето го и нашият списък с 18 места, които трябва да видите при пътуването си до Хамбург.

Speicherstadt- най- голямата и красива складова област построена върху основа от дървени греди

Elbphilharmonie- филхармоничната зала разполжена в река Елба

Международен морски музей, Хамбург (International Maritime Museum)

Hamburg Rathaus- кметството в Хамбург

Kunsthalle Hamburg- музей на изкуствата

St. Pauli- забавление в Хамбург

Jenisch Haus

Miniatur Wunderland (Миниатюрна страна на чудесата)

HafenCity

Planten un Blomen- градски парк

Оби��олка на пристанището с лодка

Jungfernstieg- красивата крайбрежна улица на Хамбург

Elbe Tunnel- тунелът под река Елба

Außenalster

St Michael’s Church

Fischmarkt- рибен пазар в Хамбург

Treppenviertel Blankenese – красив квартал на река Елба

Chilehaus

  Speicherstadt- “град на складове” Хамбург

1. Speicherstadt – “град на скалдове”.

{ "@context": "https://schema.org", "@type": "FAQPage", "mainEntity": [ { "@type": "Question", "name": "Какво означава Speicherstadt и къде се намира?", "acceptedAnswer": { "@type": "Answer", "text": "Буквално преведено означава “град на складовете” и е регион/ квартал в Хамбург, Германия." , "image" : { "@type" : "ImageObject", "contentUrl" : "https://holidaysonar.com/wp-content/uploads/2019/12/hamburg-speicherstadt.jpg" } } } ] }

Speicherstadt буквално преведено означава “град на скалдове” и е регион в Хамбург, който е бил проектиран да бъде безмитна зона за свободна търговия. Построен е изцяло върху дървени потпори от дъб и е най- големият по рода си склад построен по такъв начин в света. От 2015, след реставрация обектът е защитен от ЮНЕСКО, като световно историческо наследство.

Elbphilharmonie – концертната зала на река Елба

2. Elbphilharmonie – филхармоничната концертна зала.

{ "@context": "https://schema.org", "@type": "FAQPage", "mainEntity": [ { "@type": "Question", "name": "Какво е Elbphilharmonie и къде се намира?", "acceptedAnswer": { "@type": "Answer", "text": "Elbphilharmonie е филхармоничната концертна зала и се намира Хамбург, на река Елба." , "image" : { "@type" : "ImageObject", "contentUrl" : "https://holidaysonar.com/wp-content/uploads/2019/12/hamburg-elbphilharmonie.jpg" } } } ] }

Официално открита през 2017 г., Elbphilharmonie е най-високата обитаема сграда в Хамбург с височина от повече от 100 метра.

Тази сграда със значителни размери е със загадъчен профил, който е сравняван с вълни, платаната на кораб или кварцов кристал. По тази блестяща фасада има около 1000 извити прозорци. А на самия връх е Плаза, наблюдателна площадка и лъскаво кафене достъпно за всички.

В Голямата концертна зала има място за 2100 зрители и ако обичате музика, можете да чуете Elbphilharmonie Orchestra в едно от най-акустично развитите места, изграждани някога.

Международен морски музей, Хамбург

3. Международен морски музей, Хамбург (International Maritime Museum)

{ "@context": "https://schema.org", "@type": "FAQPage", "mainEntity": [ { "@type": "Question", "name": "Къде се намира Международния морски музей?", "acceptedAnswer": { "@type": "Answer", "text": "Намира се в квартала HafenCity в Хамбург. Там можете да откриете над 40 000 предмета свързани с мореплаването през вековете." , "image" : { "@type" : "ImageObject", "contentUrl" : "https://holidaysonar.com/wp-content/uploads/2019/12/International-Maritime-Museum-Hamburg.jpg" } } } ] }

Internationales Maritimes Museum Hamburg е частен музей в квартал HafenCity в Хамбург, Германия. Музеят съхранява колекцията на модели на кораби, строителни планове, униформи и морско изкуство, възлизаща на над 40 000 предмета и повече от един милион снимки.

Всеки, съблазнен от романтиката на открито море, ще бъде спечелен от предметите в музеят на морето в Хамбург. Има цели платноходки и поглъщащи любопитства, писма на адмирал Нелсън, репродукция на спасителната лодка на Ърнест Шекълтън и открито в пристанището на Хамбург кану на 3000 години.

Кметството в Хамбург

4. Hamburg Rathaus- кметството на Хамбург

{ "@context": "https://schema.org", "@type": "FAQPage", "mainEntity": [ { "@type": "Question", "name": "Hamburg Rathaus?", "acceptedAnswer": { "@type": "Answer", "text": "Hamburg Rathaus или буквално преведено е “кметството на Хамбург” и е една от най- запомнящите се сгради в Хамбург" , "image" : { "@type" : "ImageObject", "contentUrl" : "https://holidaysonar.com/wp-content/uploads/2019/12/hamburg-rathaus.jpg" } } } ] }

Една от най- красивите и запомнящи се сгради в Хамбург е кметството на града. Архитектурата на широката 133-метровата фасада е неоренесансова, а кулата в центъра се извисява на 112 метра.

Вътре има краткосрочни изложби, които са безплатни за разглеждане. Можете да влезете в двора, където има чешма със статуя на богинята Хигия.

Интериорът има по-скоро исторически дизайн, а един от най- интересните факти е невероятният брой стаи: 647 при последното броене. Колкото и да е странно е открита цял�� нова стая в кулата през 1971г., която преди това не се е знаело че съществува.

Музей на изкуствата Kunsthalle Hamburg

5. Kunsthalle Hamburg – един от най- големите музеи на искуството в Германия

{ "@context": "https://schema.org", "@type": "FAQPage", "mainEntity": [ { "@type": "Question", "name": "Какво е Kunsthalle Hamburg?", "acceptedAnswer": { "@type": "Answer", "text": "Най- големият и богат музей на изкуството в Германия." , "image" : { "@type" : "ImageObject", "contentUrl" : "https://holidaysonar.com/wp-content/uploads/2020/01/hamburg-kunsthalle-scaled.jpg" } } } ] }

Един от най- големите и богати музеи на изкуството в Германия. Кунстхале е толкова голям, че можете спокойно да изгубите цял ден в обикалянето му.

Можете да намерите творби на стари майстори като Гоя, Рембранд, Рубенс, Лукас Кранах Младши и Каналето, както и на по- нови имена  Пол Клее, Кирхнер, Франц Марк, Пикасо, Франсис Бейкън, преминавайки към Уорхол, Трейси Емин и Джоузеф Бейс.

St. Pauli Хамбург

6. St. Pauli – забавлението на Хамбург

{ "@context": "https://schema.org", "@type": "FAQPage", "mainEntity": [ { "@type": "Question", "name": "Какво е St. Pauli Хамбург?", "acceptedAnswer": { "@type": "Answer", "text": "St. Pauli е мястото в Хамбург, където можете да намерите безкрайни забавления." , "image" : { "@type" : "ImageObject", "contentUrl" : "https://holidaysonar.com/wp-content/uploads/2020/01/saint-pauli-hamburg.jpg" } } } ] }

Оживените барове и нощни клубове привличат всякакви посетители към Reeperbahn, и главната улица на Сейнт Паули.

Извън главната улица има театри като Schmidts Tivoli и Operettenhaus, които представят кабаретни спектакли и мюзикъли. Близкият квартал Каролиненвиертел е известен със своите местни модни бутици и модерни кафенета.

Допълнен с рибни ресторанти, Сейнт Паули Пиърс предлагат разходка с лодка.

Jenisch Haus

7. Jenisch Haus

{ "@context": "https://schema.org", "@type": "FAQPage", "mainEntity": [ { "@type": "Question", "name": "Jenisch Haus?", "acceptedAnswer": { "@type": "Answer", "text": "Къща музей на река Елба." , "image" : { "@type" : "ImageObject", "contentUrl" : "https://holidaysonar.com/wp-content/uploads/2020/01/hamburg-jenischhaus.jpg" } } } ] }

Jenisch House е селска къща в Хамбург, построена през 19 век и е пример за ханзийски начин на живот и неокласическа архитектура. От 2008 г. Къщата на Джениш е музеи на културата на Елбе.

Намира се в рамките на парка Jenisch в квартал Othmarschen.

Миниатюрна страна на чудесата, Хамбург

8. Миниатюрна страна на чудесата (Miniatur Wunderland)

{ "@context": "https://schema.org", "@type": "FAQPage", "mainEntity": [ { "@type": "Question", "name": "Миниатюрна страна на чудесата, Хамбург?", "acceptedAnswer": { "@type": "Answer", "text": "Това е миниатюрна страна на чудесата в Хамбург. Представлява миниатюри на влакове, градове, самолети." , "image" : { "@type" : "ImageObject", "contentUrl" : "https://holidaysonar.com/wp-content/uploads/2020/01/hamburg-miniatur-wunderland.jpg" } } } ] }

Miniatur Wunderland представлява миниатюри на железопътна и летищна атракция в Хамбург, Германия, и е най-голямата по рода си в света. Железопътната линия се намира в историческият квартал Speicherstadt на града.

Всички влакове и машини се движат по абсолютно автентитчен начин и имат хиляди автоматизирани движещи се части, контролирани от сложен компютър.

Към 2017 г. има 15,4 километра железопътни релски, а дневния цикъл се сменя на всеки 15-минутни. Посетителите могат да задействат общо 200 превключвателя, за да контролират неща като вятърни мелници, хеликоптери или космическа совалка.

HafenCity

9. HafenCity- построен в реката квартал на Хамбург

{ "@context": "https://schema.org", "@type": "FAQPage", "mainEntity": [ { "@type": "Question", "name": "Какво е HafenCity?", "acceptedAnswer": { "@type": "Answer", "text": "Построен в реката квартал на Хамбург." , "image" : { "@type" : "ImageObject", "contentUrl" : "https://holidaysonar.com/wp-content/uploads/2020/01/hamburg-hafencity.jpg" } } } ] }

Обхващайки Speicherstadt, HafenCity е нов квартал на брега на морето, който бе официално представен през 2008 г. Отчасти върху изсушена земя от река Елба, HafenCity ще продължи да нараства през следващите 15 години, създавайки домове за 12 000 души и работни места за до 40 000.

Основната гледка, която трябва да се види е концертната зала Elbphilharmonie, която заслужава своето собствено внимание.

Planten un Blomen – градски парк

10. Planten un Blomen- красиво парченце природа в центъра на Хамбург

{ "@context": "https://schema.org", "@type": "FAQPage", "mainEntity": [ { "@type": "Question", "name": "Какво е Planten un Blomen?", "acceptedAnswer": { "@type": "Answer", "text": "Planten un Blomen е градски парк в центъра на Хамбуг. Богат избор между пеещи фонтани, оранжерии и др." , "image" : { "@type" : "ImageObject", "contentUrl" : "https://holidaysonar.com/wp-content/uploads/2020/01/хамбург-pressebild-scaled.jpg" } } } ] }

Ако трябва да направите списък на най-добрите градски паркове в Европа то  Planten un Blomen би бил в топ 5 на този списък. Със своите 47 хектара градини, тревни площи, езера, оранжерии и ботанически насаждения той е един наистина красив начин да се откъснете от градската обстановка.

В парка е разположена и Старата ботаническа градина, която е построена през 1821 г. Можете да се разходите във всичките пет оранжерии, като най-голямата Schaugewächshaus има растения от средиземноморският климат и съдържа лаври , маслинови дървета, палми и евкалипт. Точно толкова завладяващ е Kakteenhaus, пълен със сочни растения от пустинен климат.

Парка наистина блести през лятото, когато розовата градина е в разцвета си и цветният музикален фонтан вкарва повече магия в сцената.

Разходка с лодка в Хамбург

11. Обиколка на пристанището с лодка

{ "@context": "https://schema.org", "@type": "FAQPage", "mainEntity": [ { "@type": "Question", "name": "Има ли обиколка с лодка в Хамбург?", "acceptedAnswer": { "@type": "Answer", "text": "Да, разходка с лодка в Хамбург е с лодка №61 и №72." , "image" : { "@type" : "ImageObject", "contentUrl" : "https://holidaysonar.com/wp-content/uploads/2020/01/hamburg-harbour-boat-tour.jpg" } } } ] }

Разходките с лодка не са просто нещо, което трябва да направите, когато сте в Хамбург, те са най-добрият начин да видите пристанището на града и крайбрежните райони.

Ако искате пътуване покрай олющените кранове на второто най-натоварено контейнерно пристанище в Европа, можете да хванете лодка №61, която плава до Нойхоф и обратно.

Или ако искате да се удивите на HafenCity и Elbphilharmonie с гледка от реката, тогава се качете на борда на лодка №72.

Jungfernstieg

12. Jungfernstieg

{ "@context": "https://schema.org", "@type": "FAQPage", "mainEntity": [ { "@type": "Question", "name": "Какво е Jungfernstieg?", "acceptedAnswer": { "@type": "Answer", "text": "Jungfernstieg е крайбрежната улица на Хамбург." , "image" : { "@type" : "ImageObject", "contentUrl" : "https://holidaysonar.com/wp-content/uploads/2020/01/hamburg-jungfernstieg.jpg" } } } ] }

Jungfernstieg се намира в динамичното и търговско сърце на Хамбург. Jungfernstieg е крайбрежна алея на Binnenlaster и просто се разходете по нея, за да усетите част от чара на Хамбург.

Elbe Tunnel – тунелът под река Елба

13. Elbe Tunnel – тунелът под река Елба

{ "@context": "https://schema.org", "@type": "FAQPage", "mainEntity": [ { "@type": "Question", "name": "Може ли да се минава под река Елба?", "acceptedAnswer": { "@type": "Answer", "text": "Да през Elbe Tunnel – тунелът под река Елба дълаг 426 метра и свързващ двата бряга на река елба." , "image" : { "@type" : "ImageObject", "contentUrl" : "https://holidaysonar.com/wp-content/uploads/2020/01/hamburg-elbe-tunnel.jpg" } } } ] }

Никой не беше виждал нещо подобно на 426-метровия тунел Елба, когато отвори през 1911 г. На 24 метра под реката, той преобрази живота на пристанищните работници в Хамбург, пътуващи от другия край на реката.

Северният вход не може да се пропусне заради живия му зелен купол, както и че архитектурата му е половината от очарованието на тунела.

Има два успоредни тунела за автомобили и пешеходци / велосипедисти.

Außenalster

14. Außenalster

{ "@context": "https://schema.org", "@type": "FAQPage", "mainEntity": [ { "@type": "Question", "name": "Колко канала има в Хамбург?", "acceptedAnswer": { "@type": "Answer", "text": "В Хамбург има повече канали от Лондон, Амстердам и Венеция." , "image" : { "@type" : "ImageObject", "contentUrl" : "https://holidaysonar.com/wp-content/uploads/2020/01/hamburg-außenalster.jpg" } } } ] }

Един от малко известните факти за Хамбург е, че този град има повече мостове, отколкото Лондон, Амстердам и Венеция.

Тези канали и бавно течащи реки в горните части на езерото минават през най-богатите квартали на Хамбург.

Когато времето е топло, ще можете да наемете кану или гребна лодка в Osterbekkanal, например, за да навигирате в града по не толкова конвенционален начин.

St Michael’s Church

15. St Michael’s Church

{ "@context": "https://schema.org", "@type": "FAQPage", "mainEntity": [ { "@type": "Question", "name": "Колко е висока St Michael’s Church?", "acceptedAnswer": { "@type": "Answer", "text": "Кулата на St Michael’s Church е висока 132 метра." , "image" : { "@type" : "ImageObject", "contentUrl" : "https://holidaysonar.com/wp-content/uploads/2020/01/hamburg-st-michaels-church.jpg" } } } ] }

Най-известната барокова църква в Северна Германия е наблюдавала много драма през своето време.

Дизайнът е от 17-ти век, а тази 132-метрова кулата се вижда от почти всяка част на града. През 1750 г. купола пада след у��ар от мълния и отново е бил разбит от пожар през 1906 г., за да бъде напълно реконструиран през 1912 г. По ирония на съдбата църквата „Св. Михаил“ успява да избяга от големи щети през Втората световна война.

Можете да се качите на наблюдателната площадка на 106 метра за пълен изглед на пристанището и просто да се удивите от зрелищните пропорции на сградата: Вътре има място за 2500 богомолци, докато огромната крипта от 17-ти век притежава останките на 2425 души, включително композитор Карл Филип Емануел Бах.

Fischmarkt- рибен пазар в Хамбург

16. Fischmarkt

{ "@context": "https://schema.org", "@type": "FAQPage", "mainEntity": [ { "@type": "Question", "name": "Какво е Fischmarkt?", "acceptedAnswer": { "@type": "Answer", "text": "Fischmarkt е рибен пазар в Хамбург." , "image" : { "@type" : "ImageObject", "contentUrl" : "https://holidaysonar.com/wp-content/uploads/2020/01/hamburg-fischmarkt.jpg" } } } ] }

Хамбургската традиция изисква да се отбиете до Репербах до рибния пазар на пристанището, за да продължите партито в неделя сутринта.

От март до ноември пазарът се отваря в 05:00, а Fischauktionhalle от 19-ти век има концертни групи и dj-и.

Можете да се насладите на месното руло, пълнено със скумрия, херинга, минтай, сьомга или скариди, пресни от Северно море.

Кварталът Treppenviertel Blankenese

17. Treppenviertel Blankenese

{ "@context": "https://schema.org", "@type": "FAQPage", "mainEntity": [ { "@type": "Question", "name": "На какво разстояние е Treppenviertel Blankenese от Хамбург?", "acceptedAnswer": { "@type": "Answer", "text": "Кварталът Treppenviertel Blankenese е на 10км от Хамбург." , "image" : { "@type" : "ImageObject", "contentUrl" : "https://holidaysonar.com/wp-content/uploads/2020/01/hamburg-treppenviertel-blankenese.jpg" } } } ] }

Вземете S-Bahn или ферибот до този страхотен стар квартал на десетина километра от центъра на града, точно над десния бряг на река Елба.

Treppenviertel буквално означава „Стълбищна четвърт“. Недокоснат от войната, Treppenviertel е хаос от остри, усукващи алеи, оградени от красиви побелени къщи и взаимосвързани от стълбища.

Те добавят повече от 5000 стъпала и не се изненадвайте, ако любопитството ви накара да ги проверите всички, преди да се наложи да спрете до Елба за така необходимата почивка.

Сградата Chilehaus

18. Chilehaus

{ "@context": "https://schema.org", "@type": "FAQPage", "mainEntity": [ { "@type": "Question", "name": "Сградата Chilehaus?", "acceptedAnswer": { "@type": "Answer", "text": "Сградата Chilehaus е енда от най- забележителните сгради в Хамбург." , "image" : { "@type" : "ImageObject", "contentUrl" : "https://holidaysonar.com/wp-content/uploads/2020/01/hamburg-chilehaus.jpg" } } } ] }

Chilehaus е привлекателна сграда, вписана в световното наследство и възхвалявана от архитекти в продължение на 90 години.

Чилихаус е построен в началото на 20-те години в стил по-известен още като Тухлен експресионизъм. Рамката е направена от стоманобетон и е покрита с 4,8 милиона сиви тухли.

За снимките най-добрият ъгъл е от източната страна, където вълнообразните фасади на това девет етажно чудо се събират в остра точка на ъгъла на Burchardstraße и Pumpen като носа на колосален кораб.

Note: There is a rating embedded within this post, please visit this post to rate it.

The post ТОП 18 места и забележителности в Хамбург, Германия appeared first on Holidaysonar.com.

source https://holidaysonar.com/18-%d0%b7%d0%b0%d0%b1%d0%b5%d0%bb%d0%b5%d0%b6%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb%d0%bd%d0%be%d1%81%d1%82%d0%b8-%d0%b2-%d1%85%d0%b0%d0%bc%d0%b1%d1%83%d1%80%d0%b3/

[chernigovorg]

20:02 Ічнянщина. У Гмирянці вперше святкували День села: з концертом, безпрограшною лотереєю і багатим застіллям

20:02 Ічнянщина. У Гмирянці вперше святкували День села: з концертом, безпрограшною лотереєю і багатим застіллям

Радо зустрічала гостей 12 жовтня Гмирянка. Для тутешніх жителів вперше влаштували знакове дійство – День села, повідомляє Ічнянська газета “Трудова слава”.

Громада зібралася у будинку культури на святковим концерт місцевих учасників художньої самодіяльності. – Гарно святкували, народу було море! Концертна зала на 160 місць – вщент заповнена, – розповідає в. о. старости Володимир Сорокун. Того…

[synychka-blog]

Для дітей з сиротинців, людей похилого віку три дні у Львові відбуватимуться святкові концерти

Упродовж трьох днів, 20-22 грудня, у Львові в Центрі творчості дітей та юнацтва Галичини відбуватимуться святкові новорічно-різдвяні ранки для дітей з сиротинців, малозабезпечених сімей, воїнів АТО, а також людей похилого віку. Початок концертів 15.00 за адресою вул. Вахнянина, 29 (велика концертна зала). Про це повідомили організатори. 20, 22 грудня відбудуться концерти для дітей, а 21 грудня –…

[vprki]

Софийската филхармония за четвърти път в Златната зала на Музикферайн

Софийската филхармония за четвърти път ще гостува в легендарната Златна зала на Музикферайн – Виена на 17 март по покана на една от големите австрийски музикални агенции. Под палката на маестро Найден Тодоров ще звучат Концерт за тромбон и оркестър от Нино Рота със солист Серхио Мантеига, Вторият концерт за цигулка на Сергей Прокофиев със солист Фабиола Ким и Италианска симфония от Менделсон.

Първият бляскав концерт на Софийския филхармония в знаменитата зала Музикферайн на Виенската филхармония е под диригентството на маестро Емил Табаков "Оперни гласове на България" на 9 май, Деня на Европа, 2000 година със солисти тогава Николай Гяуров, Александрина Милчева, Иван Момиров, Мариана Цветкова и други под патронажа на Антонина Стоянова, съпруга на президента Петър Стоянов.

Емил Табаков

А сега, Софийска филхармония под диригентството на Маестро Найден Тодоров ще гостува за трети път с него на диригентския пулт на 17 март. Ще звучат Концерт за тромбон и оркестър от Нино Рота със солист Серхио Мантеига, Вторият концерт за цигулка на Сергей Прокофиев със солист Фабиола Ким и Италианска симфония от Менделсон.

Ден преди това, на 16 март,  същата програма ще слуша и публиката на зала „Концертхаус“ в Клагенфурт.

Солистите:

Фабиола Ким

Описван от New York Times като „блестящ солист“, Фабиола Ким има динамична кариера като солист, камерен музикант и педагог. Работила е с престижни оркестри по света, сред които Сеулската филхармония, Симфоничния оркестър ��а Будапеща, Берлинския симфоничен оркестър, Мюнхенския симфоничен оркестър и много други. Нейният албум „1939“, записан с Мюнхенския симфоничен оркестър, получава висока оценка от BBC Music Magazine, Gramophone и The Strad Magazine.

Серхио Мантеига

Един от най-обещаващите млади тромбонисти, Серхио Мантеига в момента е тромбонист на Баския национален оркестър. Въпреки младата си възраст, той вече е бил солист на престижни оркестри, сред които Verbier Festival Youth Orchestra и Галицийския младежки симфоничен оркестър. Обучава се при някои от най-известните тромбонисти в Европа, включително членове на Кралския Концертгебау оркестър и Ротердамската филхармония.

Диригентът Маестро Найден Тодоров

Със своето вдъхновяващо присъствие на диригентския пулт и богатия си опит, Найден Тодоров е една от най-значимите фигури в съвременната класическа музика в България.

Найден Тодоров на концерта на Софийска филхармония в Музикферайн, 2022

След обучение в София, Виена и Йерусалим, Найден Тодоров започва концертна кариера и дирижира в цяла Европа, Северна и Южна Америка, Азия и Африка. Работил е с оркестри като Виенския симфоничен оркестър, Лондонски симфоничен оркестър, Токийска филхармония, Симфоничен оркестър на Северен Израел, Берлинския симфоничен оркестър, Националния симфоничен оркестър на Бразилия, Филхармонията на Кайро, Сицилианския симфоничен оркестър и много други. В класическата област той е работил с някои от най-изявените музиканти на нашето време. Два пъти е бил избран за "Музикант на годината“. Под неговото ръководство, Софийската филхармония продължава да утвърждава позицията си сред водещите оркестри в Европа и света.

Залите

Легендарната виенска концертна зала Музикферайн, дом на Виенската филхармония е известна по целия свят със своята несравнима акустика. Голямата зала (Златната зала) е сцена за най-изтъкнатите световни оркестри и музиканти и е символ на класическата музикална традиция на Австрия. Построена от Виенското филхармонично общество, залата заживява своя музикален живот през 1870 г. Вдъхновена от античната архитектура, залата впечатлява със своята богато украсена фасада, колонади и позлатени орнаменти. В залата са работили велики композитори и диригенти като Густав Малер, Йоханес Брамс, Херберт фон Караян, Карлос Клайбер и Рикардо Мути. Музикферайн не е просто концертна зала – тя е храм на класическата музика, който събира музиканти и меломани от цял свят. За всеки оркестър и солист, изява на тази сцена е чест и признание за музикално майсторство.

Концертът на Софийска филхармония в Музикферайн, 2022

Софийската филхармония ще има привилегията за четвърти път да представи своя талант именно в тази легендарна зала, запазвайки традицията на великите концерти, които се провеждат там повече от 150 години.

Концертхаус - Клагенфурт – един от най-значимите културни центрове в Австрия и архитектурно бижу в сърцето на Клагенфурт. Известна със своята изключителна акустика и елегантна архитектура, тя е домакин на престижни концерти, опера, балет и други културни събития. Историческата сграда, построена между 1898 и 1900 г. по планове на Леополд Тиер, е почти напълно разрушена през 1944 г. Цялостната реконструкция на сградата е приключена през 1951 г. и концертната зала е отворена отново през 1952 г. с концерт на Виенската филхармония.

Найден Тодоров и Софийска филхармония в Музикферайн, 2022

Припомняме, че само две години след предишния блестящ гастрол на Филхармониците с Найден Тодоров  (5 декември 2019) в „Златната зала“ на Музикферайн те бяха отново в музикалния център на Европа, редом с най-големи световни изпълнители и оркестри в програмата на Фестивала на Музикферайн на 17 май 2022 година. И за двата знаменателни концерта имаме публикации във „въпреки.com”с текстове на проф. Анди Палиева, които можете да прочетете тук и тук. Освен това сме публикували във „въпреки.com” и за Музикферайн като една от най-знаменитите зали за музика в Европа и света.

Припомняме ви всичко това, защото всичко не само в музиката и блестящите български изяви на световния концертен подиум не са само сега, пътят е дълъг и го дължим на много хора  във времето. Успех на филхармониците и Маестро Найден Тодоров в поредната им изява в сърцето на концертния живот на Европа – Виена! ≈

„въпреки.com”

Снимки: архив на Софийска филхармония и чуждестранни агенции

[prompt-poems]

диванът на фигаро

- Спри да се глезиш - казва ми татко. - Нищо кой знае какво не е станало. - Аз се обръщам с гръб към него, скривам очи от светлината и потъвам в дивана. Иска ми се да ме глътне с плюшените си уста, да ме захлупи като мида, а аз - перличката, да се скрия навътре в дълбините му. От телевизора клокочат новините, а на масата - газирани напитки, които се изливат в чаши. Руска салата, бира, кюфтенца и други бедняшки радости отбелязват, че брат ми се е прибрал в казармен отпуск. Погледите на двамата ме карат да цивря още повече Боли ме коремът - казвам за шести път, провлачвам гласните. След повече от 20 години осъзнах, че винаги, когато прося внимание, ме "боли коремът”. Не получавам отговор. Кога ще си дойде мама? - питам. - Когато й свърши концертът - ми отговарят - Хайде, ставай да вечеряш. Не съм гладна. Обръщам се отново с гръб към двамата мъже, на които съм безмилостно сърдита, защото правят времето да тече толкова бавно, като газираната лимонада от сифон, която стои на масата, и се гушвам в гънките на дивана. Натискам глава между двете му сгъваеми части, които се стоплени от дъха и сълзите ми и приличат на устни на великан, който искам да ме глътне. В миг диванът ме вдишва, всмуква ме в цепнатината между облегалката и седалката и аз потъвам навътре, надълбоко в кадифено изящната му паст, мека и приласкаваща като цяло стадо малки лъскави дакели, които тичат с късите си крачета и се галят о кожата ми. Аз се пързалям надолу по тесен тунел от червеното кадифе. В миг пред мен е облегалката на стол от червено кадифе. Пързалям се надолу и тихо тупвам върху нещо меко. Опипвам, оглеждам се, намирам се на червена кадифена седалка, пред мен, зад мен, около мен всичко е в червено кадифе. Мирише така, както след години ще разбера, че мирише всяка концертна зала на планетата - на кадифе, старина и човешки въздишки. В операта съм и в миг вдигам поглед, за да видя сцената, на която вече тече второ действие на “Севилския бръснар”. Не разбирам нито дума от това, което пеят. Хората около мен са втренчени в сцената, макар че като гледам по израженията им - бас държа - много им е скучно. Асен е певецът в главната роля, в когото бях влюбена за около 15 минути по време на генералната репетиция, на която мама ме заведе. Асен изпълнява арията на Фигаро, която е ужасно смешна.  Асен е ужасно смешен. Асен е с грим, който си личи чак от последния ред. Веждите му са непростимо нарисувани с черно. Започвам да се смея на глас. Съседката ми по седалка мигом ме ощипва по ръката и изсъск��а в ухото ми като току-що отворена бутилка лимонада. Не, няма да позволя на непозната жена с  лош дъх и топчета грим по лицето да ми се кара. Краченцата ми не опират пода. Затова вдигам стъпала и кадифената седалка се сгъва надве, аз хлътвам вътре като марка в класьор и столът се затваря. Провирам се обратно по меките вътрешности на кадифето. Отново в гърлото на същата пързалка, която ме всмуква обратно нагоре, когато чувам глас. -Мама си дойде - брат ми ме щипе по ръката. - будя се в дивана на Фигаро.

[mybnkp]

(со страницы У Винниках відкриється Концертна зала Мирослава Скорика)

[24infoposts-blog]

24info

New Post has been published on https://www.24info.co.uk/%d1%8e%d0%b1%d0%b8%d0%bb%d0%b5%d0%b9%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b8%d0%b7%d0%bb%d0%be%d0%b6%d0%b1%d0%b0-%d0%bf%d0%b8%d0%bd%d0%ba-%d1%84%d0%bb%d0%be%d0%b9%d0%b4-%d0%bb%d0%be%d0%bd/

Юбилейната изложба на Пинк Флойд в Лондон

Много се изписа преди откриването на юбилейната изложба на Пинк Флойд The Pink Floyd Exhibition: Their mortal Remains („Изложба Пинк Флойд: Тленните им останки“). В края на зимата, когато обявиха предстоящото събитие и датата бе определена за 13 май 2017г., билетите за деня на откриването и най-близките дати бяха разпродадени за няколко минути. Най-близката възможна дата със свободни билети бе 17 май, но това не е чак толкова фатално, защото изложбата ще продължи до 1 октомври 2017г. в музея Victoria & Albert.

Експозицията е вълнуваща смесица,  напомняща едновременно на дневник-летопис на групата, на малък музей, на изложба на съвременно изкуство с множество визуални ефекти и разбира се на концерт. За да отбележат 50 годишнината от своята сценична дейност, Пинк Флойд са избрали любимия на британците музей Victoria & Albert. Изложбата следва хронологията на възхода на петимата музиканти Сид Барет, Роджър Уотърс, Ричард Райт, Ник Мейсън и Дейвид Гилмор, известни като Пинк Флойд. Показани са техни писма, записки, скечове, музикалните им инструменти, декори, комикси, публикации в пресата и много, много, много музика. Най-впечатляващо бе мултимедийният концерт на финала. Започвайки с първия сингъл на групата “Arnold Layne” и завършвайки с един от последните им хитове. Високотехнологичните декори създаваха впечатлението, че музикантите са на живо в залата, а светлините на лазерните ефекти пресътворяваха една съвсем истинска концертна атмосфера. Организацията е отлична, но въпреки че билетите имат часови слотове, се чака на опашка. Залите са почти претъпкани от посетители, но атмосферата е много приятна. На излизане от изложбата можете да си закупите сувенири, свързани с музикалната дейност на Пинк Флойд.

  По някакво стечение на обстоятелствата, една от първите легендарни личности, на които попаднах, пристигайки да живея в Лондон бе Роджър Уотърс – впечатляваща и вдъхновяваща личност, но цялата история на музикалната дейност на групата е впечатляваща и вдъхновяваща, а изложбата е събитие, което препоръчвам да се види.

  Автор Дани Хау,  24 Info  17 май 2017г.

#gallery-1 margin: auto; #gallery-1 .gallery-item float: left; margin-top: 10px; text-align: center; width: 33%; #gallery-1 img border: 2px solid #cfcfcf; #gallery-1 .gallery-caption margin-left: 0; /* see gallery_shortcode() in wp-includes/media.php */

Въпреки добрата организация, се чака на опашка

Фрагмент от мултимедийният концерт

Лазерното шоу по време на концерта

Публиката сякаш не осъзнаваше, че се намира в изложбена зала, атмосферата бе съвсем концертна

Сякаш бяха съвсем на живо

Прословутото летящо прасенце

Електроцентралата в Батърси, но не истинската, а макет

Впечатляващи мултимедийни ефекти

[vprki]

Проф. Сава Димитров: Събираме заедно на концерт потомците на Панчо Владигеров

 „По традиция честваме Празника на Музикалната академията, свързан с датата, на която е роден големият български композитор Панчо Владигеров, педагог и дългогодишен професор в нея.  Нашата Академия носи неговото име и винаги на 13 март, рождения му ден ние организираме голямо събитие.“ Каза за „въпреки.com” проф. Сава Димитров, ректор на НМА „Панчо Владигеров“.

И продължава: „ Това е събитие, на което звучи изцяло музика на Панчо (така го наричат вече с обич поколения български музиканти –б.а.), събитие, на което винаги най-талантливите студенти изпълняват музика от големия български композитор. Разбира се, включваме в този концерт най-представителния ни състав – Академичния симфоничен оркестър. Националната музикална академия притежава и разполага със собствен професионален оркестър – оркестър, който е в услуга и взема участие в обучението на нашите студенти – диригенти, инструменталисти, вокалисти. Всяка година този наш концерт на 13 март се превръща в истински празник и е представителен за образованието в Академията.

Тази година се навършват 125 години от рождението на Панчо Владигеров и годишнината е повод да разширим програмата си в честванията.“

Проф. Сава Димитров

Разговаряме с проф. Сава Димитров в ректорския му кабинет в Академията. Той като атмосфера, интериор не е традиционен кабинет на академичен ръководител. Преди всичко е пространство, обзаведено с много вкус и артистичност – прекрасно голямо живописно платно на художника проф. Греди Асса, много книги по различните изкуства, фотографии от различни години на Панчо Владигеров, цветя и цяла стена с дипломите от многобройните награди на домакина от фестивали и конкурси по света.

„Тази година патронният празник ще продължи дълго  – съвсем съзнателно ще направим в пет поредни дни концерти, в които участие ще вземат и студенти, и изявени наши преподаватели, и, надявам се, някои от възпитаниците на Панчо Владигеров.

Малкият Панчо, най-големият внук на Панчо Владигеров

Подготвили сме голяма изненада – поканили сме семейството му, неговите внуци, тези от тях, които се занимават с музика, тези, които са активни музиканти. Панчо Владигеров-младши (най-големият внук на композитора, който в Германия отбеляза 70 годишния си юбилей – б.а.),  Екатерина Владигерова и близнаците Александър и Константин Владигерови. На 12 март, точно ден преди годишнината на техния дядо, те ще направят концерт тук, в залата на Националната музикална академия. Така събираме на едно място всички представители на фамилията, които с този концерт ще отдадат почит на своя предшественик – най-близкия до тях голям музикант, на патриарха на композиторската българска школа. Убеден съм, че този концерт ще се превърне в истинско събитие, и то не само за НМА, а изобщо за цялата ни музикална общественост в София, а и за България.“ Разказва проф. Сава Димитров в детайли сериозно  обмислената и преди всичко артистичната, създадена с въображение програма за празника на Академията.

Екатерина, Александър и Константин Владигерови

На 13-и март е традиционният концерт, който се прави всяка година с Академичния симфоничен оркестър и солисти. Ще прозвучат концерти на забележителния композитор, оставил изключително наследство с музиката си.

„Ще бъдат изпълнени Концертът му за пиано № 3 (От петте клавирни концерта на Панчо Владигеров Концертът за пиано и оркестър № 3, оп. 31, си бемол минор, се радва на най-голяма популярност. Написан е специално за откриването на новата голяма концертна зала „България“ в София на 9 октомври 1937 г., изпълнен е от Академичния оркестър с диригент Цанко Цанков, солист е композиторът. –б.а), Концертът му за цигулка и Концерт фантазия за виолончело и оркестър, опус 35 и други симфонични творби на знаменития Маестро. Георги Патриков ще бъде диригент на този концерт.”

Панчо Владигеров, 1938 г., в кабинета си на бул. “Фердинанд” сега “Васил Левски”

„Планираме и други събития, които са в рамките на тазгодишния юбилей.  Имаме съвместен проект с Музикалния театър „Стефан Македонски“, в който ще бъдат включени наши студенти, нашият оркестър. Надявам се, че оперетата, която ще поставим заедно на сцената на Музикалния театър ще предизвика много силен интерес – това е „Страната на усмивките“ на Лехар. Неслучайно правим тази постановка. НМА е висшето училище в България, в което се учат най-много чужденци китайци. Произведението е известно с това, че половината от неговото действие се разиграва на сцената на красивата Виена, а другата половина протича в чудния Китай. Нашата идея е в това – голяма част от студентите, които ще вземат участие в тази постановка да бъдат наши студенти китайци. Изключително много старание има в тях, изключително голямо желание за представяне на сцена. Възможността да излезеш на сцената като изпълнител солист все пак е много рядка възможност във висшите училища. И изобщо в света, да не говорим за Китай – за тях това е повече от голямо предизвикателство, от една страна. От друга, предизвикателство  е и за нашите преподаватели: за да покажат нивото на педагогическата ни школа; за да демонстрират качество, което да бъде абсолютно задоволително – даже не бих казал, че думата „задоволително“ не е точна, а трябва да бъде толкова високо, че младите хора веднага да могат да излязат на професионална сцена. И да бъдат оценени от публиката, разбира се.“ Споделя подробности ректорът какво предстои.

Документът за назначаване на проф. Сава Димитров като гост професор на Zhejlang Conservatory of Music в Китай

На мой въпрос дали студентите чужденци в Академията преминават през едногодишни курсове по български език, както е обичайната практика,  професорът уточнява: „Обучението на студентите китайци, както и изобщо на чуждестранните студенти преминава през етап, който е подготвителен за Академията. Те изучават много активно български език и се подготвят за съответната специалност, по която имат намерение да следват в Академията. Дали това ще бъде инструмент, пеене или част от теоретичния модул, със сигурност подготовката трае една година и това е много полезно. Ценно е за тях, защото успяват да навлязат в атмосферата, опознават се с преподавателите, успяват да направят личен контакт. В нашия случай (с музикалното образование) личният контакт е едно от най-важните условия за успех и за доверие от страна на студента към преподавателя.“

Когато ни посрещна в кабинета си на ректор проф. Сава Димитров каза с усмивка, че за първи път пред нас ще разкрие голяма тайна. Дойде и моментът за това.

Барепефът на Панчо Владигеров на входа на Националната музикална академия

„Тайната е, че Академията получи дарение. Изключително съм благодарен на един нескрит ценител на българската музика, ценител изобщо на изкуството, човек, който милее за българите по света, за талантливите ни изпълнители от най-висока класа. Говоря за господин Веселин Воденичаров, ценител на българската музика и изобщо – на класическата музика. Човек, който под една или друга форма винаги помага и на младите музиканти да намерят своя път и много често подпомага различни каузи. Към него ще отправя  истински голяма благодарност от името на цялата Академия, защото през него получаваме изключително ценен дар.

Веселин Воденичаров е един от настоятелите на НМА. Той прие моята покана и още с избирането ми за ректор стана част на настоятелството. Меценат е, колекционира много картини, всичко българско, което намери по чужбина. Бюстът на Панчо Владигеров, който е във фоайето на Академията, е дар от господин Воденичаров. Така вече ще имаме два ценни експоната, които са осигурени от него.“

Снимките на Панчо Владигеров в кабинета на ректора на НМА

Не бях ходила в ��кадемия 4-5 години. Срещите ми с музиканти са преди всичко по фестивали, концерти, оперни и балетни спектакли. Сега за разговора с проф. Сава Димитров не само минах покрай познатата фасада, но влязох и вътре сградата, която е много променена. Станала е по-светла, чиста до блясък, с красив интериор. Разбира се, красивият шум от свирене и пеене дава знака, че сме в храм на музиката. Има промяна и като присъствие на Академията в обществото като културна институция за тези три години и половина, откакто проф. Димитров е ректор…. Хората знаят какво се прави тук, идват всяка седмица на концерти, познават много от талантливите  студенти. Как проф. Димитров действа като ректор, за да доближи Академията до обществото, да е по-отворена, без да се прави евтин пиар?

Националната музикална академия "Панчо Владигеров"

„Това е процес на осъзнати и абсолютно планирани действия – такива, които да отворят Академията, да покажат на обществото ни, че тук не се извършва само обучение. Тук се създава културен продукт. Многократно увеличихме всички концерти и събития, които организираме, както в нашата голяма концертна зала, така и в другите няколко зали, в които успяхме да създадем малки камерни сцени. Извън всичко, което направихме като подобряване на т.нар. материално-битови условия, т.е. онази част, която е свързана с физическото присъствие на човек в сградата и усещането му за малко по-голяма красота и чистота, подобрихме изключително много условията за работа. Във всяка една от нашите стаи има монитори, на които онлайн биха могли да бъдат представяни не само лекции и теоретични занимания, които вече сме дигитализирали, а може и директно да се влезе във всяка една от големите музикални платформи, без значение дали те са популярни, или са свързани с чисто научен масив. Със създаването на дигиталните ни образователни форми ние всъщност се доближаваме много до съвременния поглед за нещата, когато понякога физическото присъствие в едно конкретно пространство не е задължително и не е условие за качеството на обучението. Разбира се, правя една голяма скоба и казвам, че в случая с музикалното образование и обучение физическият контакт, контактът между преподавателя и студента (който винаги е много близък и личен) дава най-добри резултати и го приемаме като задължителен.“ Отговаря делово ректорът. Днес той не иска да си спомня за Ковид пандемията и трудностите, които е създала, но отчита, че  поради нея гледа на живота с други очи и оценява  положително нещата, резултат от  пандемичната ситуация.

Проф. Сава Димитров

„Те разтвориха пред нас представата за другото обучение: за това, че бихме могли да дадем по-концентрирано знание; за това, че бихме могли да ползваме много други източници на знание. Много е важна обаче преценката кои от тези източници са достоверни и коя от тази информация, която „плува“ в дигиталното пространство, е качествена, за да направи впоследствие музиканта действително качествен. Без значение дали ще бъде в теоретичната сфера, без значение дали ще е в изпълнителската; дали ще се изявява на сцената, дали ще бъде тонрежисьор в Националното радио или Националната телевизия – там, където нашите студенти намират реализация на трудовия пазар. Важно е да кажа, че партньорите, с които работим са най-големите институции в държавата – те бяха тези, които ни подтикнаха да разтворим именно сцените на Академията и да пуснем студентите да се изявяват на техните сцени. Имаме чудесно партньорство с Националния дворец на културата, със Софийската филхармония, с няколко други университета, включително с БАН. Имаме няколко партньорства с националните медии: БНР, БНТ и БТА – местата, където се отразяват нашите събития. Много се радвам, че рубриката, която създадохме в БНТ в единствения сериозен слот за отразяване на култура – „Култура.бг“, вече седи повече от 4 години на екрана. Може би това е единственото предаване, единственото място, където се говори за класическа музика всяка седмица. Изключвам, разбира се, Националното радио и другите радиа, в които това  е традиция, но в телевизионния ефир може би това е единственото предаване, което действително обръща внимание на нашите ежеседмични събития тук, в залата на Академията. При това предлага и традиционния разказ за конкретно произведение, който се представя в тези репортажи, свързан с класическия репертоар. За мен това е изключително важно и затова съм склонен да кажа, че това е моя мисия.“ Споделя проф. Сава Димитров, а ние сме се уверили, че това е точно така. Защото има смисъл, особено във време, когато темата за изкуството и културата не е основна за повечето медии.

Проф. Сава Димитров

Отварянето на Академията към обществото и показването на всички талантливи млади хора не е свързано само с класическия профил. Представяме и преподавателите, и студентите, свързани и с джаза. Традиционно вече се правят концерти на Биг бенда и на по-малкия му състав – Комбо-състава към Академията.

Дотук си говорихме с ректора на НМА проф. Сава Димитров, но не можем да не отделим и време да го попитаме и за неговата работа като талантлив музикант и създател на високо ценения Международен конкурс за кларнетисти. „Остава ли Ви време да се посветите на това? И как върви този изключителен конкурс, който успяхте да направите, въпреки пандемията? Разбират ли Ви достатъчно Вашите колеги? Не за друго, ами защото понякога у нас има някаква инерция, нямам предвид само Академията – така, да се върви по реда на рутината.“

Проф. Сава Димитров (1919-2008)

„Ще започна от обратната страна на нещата – радвам се, че Министерството на образованието и Министерството на културата погледнаха на инициативата, която имах преди няколко години още преди да стана ректор, да създам конкурс в България на името на моя дядо проф. Сава Димитров, основ��теля на българската кларинетна школа (в крайна сметка човек не бива да пренебрегва семейната традиция и да проявява излишна скромност; както знаем, тя невинаги краси човека). Създаването на първия конкурс беше много трудно. Но пък за сметка на това стартът беше изключителен. Той беше замислен да се проведе през 2019 г., но пандемията обърка целия свят, обърка и плановете ни за провеждане на конкурса. Той се състоя за първи път през 2020 г. точно в условията на пандемията, но с голям успех – тогава участваха повече от 120 деца, студенти и по-възрастни от 3 континента, от над 30 държави. На втория конкурс, който изтече преди няколко месеца, имахме изключителен успех: 159 участници от 4 континента, от 40 държави. Като за подобен форум, действително показателите са много високи, много високо е и качеството на участниците в конкурса. Журито ни е международно– такова, каквото го избрахме още в първия конкурс. Разбира се,  бяха направени и известни промени в него. Защото една от основните ни цели в конкурса е голяма част от журито да бъдат академични преподаватели, тъй като именно те биха дали най-качествената оценка за бъдещите поколения, т.е. за музикантите, които се явяват на тези конкурси. Оценка получихме от много места. На първо място от Световната асоциация на кларнетистите. В нейния бюлетин – както хартиен, така и дигитален, излезе материал на повече от 4 страници, в който ние бяхме отличени. Оценката, която дадоха беше „най-добре проведеният конкурс в Европа за 2022 г.“ Така че, мога само да съм много доволен.

От друга страна, един от сериозните ни партньори Buffet Crampon, най-големият производител на музикални инструменти, повярва в конкурса още с първото му издание.  За второто му издание ни  осигуриха още по-голяма подкрепа и увеличиха наградния фонд (те ни дадоха инструменти на изключително висока стойност, с изключително качество!). Имам уверението, че така ще бъде и за следващия конкурс, който предстои. За него отново трябва да благодаря на Министерството на културата и на Министерството на образованието за подкрепата, планираме да го проведем също както предишния – през месец януари. Тъй като конкурсът е разположен във времето за доста голям период, само финалните турове са присъствени и са тук, в София, на живо. Останалата част от туровете – за различните категории се провеждат онлайн. Тук на живо минава само предпоследният кръг в най-голямата категория. Както и финалният. Разчитам, че интересът, който имаше за конкурса – не само на преподавателите и на журито, но и на участниците в него, ще продължи. Скоро чух да се използва за музикален конкурс думата „състезател“. Казах си: толкова ли вече сме минали границата на културното обръщение и на познаването на терминологията, че бихме могли да смесваме спортни и други категории, когато говорим за неща, свързани с изкуството, с музиката, с културата. Затова аз продължавам да казвам, че ние нямаме състезатели в конкурса, имаме участници.“ Споделя проф. Сава Димитров за развитието на конкурса.

Проф. Димитър Димитров (1947-2012)

Припомняме, че дядо му проф. Сава Димитров (1919-2008) е  не само изключителен изпълнител и човек, който е успял да създаде след себе си имените музиканти, с които се гордеем. Той има основна роля за общото съграждане на Музикалната академия. Той е един от малкото професори в Академията, който е създал собствен, оригинален към днешна дата, дори може да го наречем национален стил. Първо на преподаване, второ на интерпретация и създаването на творческо отношение към музиката, което е важно. Важно е, защото той създава школа. Проф. Сава Димитров - внук с жар поддържа жива дългогодишната кларинетна традиция в семейството си. Негов баща е големият музикант и преподавател кларинетистът проф. Димитър Димитров (1947-2012), достоен продължител на каузата. А сега и синът му Димитър учи кларинет в НМУ „Любомир Пипков“ – това е вече четвърто поколение! Но това е друга история…

По много още важни теми разговаряхме с проф. Сава Димитров, например за обучението по музика в средните образователните училища, не в специализираните. За въпросите за мястото на изкуството в средното ни образование, които винаги са ни вълнували, но за това в следващ текст. А какъв е дарът от господин Воденичаров ще стане ясно на патронния празник на Академията, на самия тържествен концерт на 13 март.

А, иначе, когато минавате покрай Музикалната академия, можете да се спрете  и да разгледайте и плакатите, които ще видите на фасадата. Те са от богатия фонд на Международното триенале на сценичния плакат, ценен партньор на Музикалната академия. Сменят се на три месеца, но винаги са посветени на музиката и я представят през погледа на визуалните артисти. Различните изкуства си правят среща тук. Красиво е, но за това са необходими сетива…≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Марков и личен архив

[vprki]

Проф. Анда Палиева: Като общество осъзнаваме ли успехите на Софийска филхармония?

 „Празнична увертюра“ от Веселин Стоянов, „Валс“ от Равел и „Картини от една изложба“ от Мусоргски, оркестрация на Равел -  програмата, в която се вписа гастролът на Софийската филхармония с диригент Найден Тодоров в Солун на 22 октомври, повече от две десетилетия след предишното ѝ гостуване. Редом с мотото „София – Солун, Балкански мост на културата“ на афиша стои символичен знак – преплетена комбинация от логото на Филхармонията и на Държавния симфоничен оркестър на Солун. Написа музиколожката проф. Анда Палиева за „въпреки.com”.

 Тази вечер двата състава свириха заедно на сцената на известната модерна концертна зала „Мегаро музикис“, издигната през 2000 година на живописния крайбрежен булевард.

Въпреки, че редовните симфонични концерти тук са в петък, в неделната вечер в 21 часа всичките 1400 места в голямата зала отново бяха изпълнени с многолика публика – и явно постоянните, традиционно елегантни посетители, и извънредно много съвсем млади хора. И всички еднакво силно заинтригувани, емоционално, възторжено реагиращи с дълги аплаузи и викове „браво“ след всяко изпълнение.

Когато се случи нещо необикновено, е много трудно да се намерят адекватни, неизхабени от постоянната им употреба слова. А тази вечер донесе наистина необикновени изживявания. Самата програма бе умело промислена като съчетание на творби, стилистично различни и същевременно близки в тембровата си пищност и майсторство на оркестрацията, подредени в драматургична градация. Колоритната „Празнична увертюра“ на Веселин Стоянов прозвуча с динамичен виталитет, но без външна „фанфарна“ патетика, с ясно откроени различни емоционални плоскости и меко изваяни мелодични линии. Прочутият „Валс“ на Равел въздейства силно с цялата изведена от диригент и оркестър дълбока многозначност и символика, претапяща жанровата образност в причудлива, дори сякаш рушителна вихреност.

От самото начало Филхармониците разгърнаха най-високите си качества – великолепни перфектни сола и бляскави тутти, плътен обемен щрайх, богат монолитен оркестров звук. А след това показаха и способността си за гъвкава адаптация към различната, необикновена оркестрова диспозиция в „Картини от една изложба“ на Мусоргски, изсвирени заедно със Солунските симфоници. На просторната сцена двата състава, шахматно преплетени в едно огромно оркестрово платно, с невероятно масивна звучност, бяха слети в удивително единство. Още на репетицията солунските музиканти поразиха със своя професионализъм и ентусиазираното желание за пълноценно творческо сътрудничество. И макар, че бяха подготвени с предварително поискан за уеднаквяване оркестров материал, до последния момент внимателно отбелязваха в щимовете си лъкове, щрихи, динамика, фразировка – всичко, изисквано от диригента. Спонтанно полученото разбирателство се допълваше и от топлата радост от приятелските срещи между колеги с предишни контакти, общи преподаватели, български връзки, а водач на контрабасовата група бе българският контрабасист Димитър Иванов.

Гениално оркестрираната от Равел творба блесна с всички нюанси на многобагрената партитура и ярки внушения в богатия образен диапазон между гротеска и поетика, скерцозност и мистичност, до грандиозния „камбанен“ финал, изведен сякаш до предела на величествена звукова мощ. И невероятен син��рон във всеки миг между солиращите духови инструментални групи, невероятно единно тоноизвличане в щрайха! Залата буквално се взриви от бурните, нестихващи седем минути овации. „Епичен звук, епичен двоен оркестър… От сега нататък само това е начинът да се свирят „Картините“ – възкликва Антонис Сусамоглу, талантливият концертмайстор, водил вдъхновено двата състава.  „Перфектно изградена програма отначало докрай, получи се истинска магия!“ – така диригентът на Солунския оркестър Владимирос Симеонидис поздрави Найден Тодоров. А сегашният директор на оркестъра – известният цигулар Симос Папанас, сред чиито многобройни гастроли в чужбина са нееднократни гостувания и на наша сцена – е силно въодушевен от идеи за бъдещи съвместни изяви, убеден, че това е пътят и за реалното премахване на границата между страните ни.

… Дали обществото ни днес, дали всички ние осъзнаваме докрай големия смисъл, значението на триумфалните успехи на творците от Софийската филхармония по световните сцени, далеч надрастващи чисто естетическата радост от контакта с талантливите ни музиканти, които наистина „рушат граници“ със своето изкуство.≈

Текст: Анда Палиева

Снимки: Виктория Вучева, архив на Софийска филхармония

P.S.  на „въпреки.com”: Припомняме, че миналата година Софийска филхармония имаше бляскави концерти в Музикферайн във Виена (17 май) и в залата на Берлинска филхармония (12 декември) със солист знаменития ни пианист Людмил Ангелов. На 5 ноември Софийската филхармония ще излезе на сцената на Концертхаус – Виена. В програмата: Концерт за цигулка в ре мажор от Бетовен и Симфония №9 от Дворжак. Солист на концерта е един от най-добрите ученици на Ан-Софи Мутер, младият, но вече много популярен цигулар Елиас Давид Монкадо. 7, 8 и 9 ноември са датите на концертите съответно във Фирсен, Щутгард и Висбаден. Програмата за Германия включва: Концерт за цигулка в ре мажор от Бетовен със солист Елиас Давид Монкадо, "Валс" от Морис Равел и "Картини от една изложба" от Мусоргски. А на 17 декември Солунските музиканти ще върнат визитата и ще гостуват в зала "България" на 17 декември, когато заедно с Националния филхармоничен хор ще изпълнят Деветата симфония на Бетовен.