#тимишоара

[magdalenagigova]

В Тимишоара има музей на графитите

Най-успешният кмет на Тимишоара е бил българин В Покана за пътуване на 15 октомври 2023 по програма Христо Ботев на БНР от 17 часа: Мартина Ганчева, кореспондент на БТА в Румъния. Шиитски мавзолей на 1 млн. кв.м. в Иран. Мариана Филева за едничката цел в живота на африканските жени. По следите на Елиас Канети в Швейцария Мариана Филева, единствената жена водач на ловни сафарита на толкова…

[u-karty-ru]

Панорама Тимишоары на карте — фото улиц города онлайн

Панорама Тимишоары на карте — фото улиц города онлайн

➲   https://u-karty.ru/panorama-ro/timisoara-panorama.html

[solnechnyeveter]

Городские тайны...

Художник Игорь Сава.

Тебе не кажется прекрасным все бросить и уехать туда, где тебя никто не знает? Иногда ведь так и хочется сделать. Нестерпимо хочется.

Харуки Мураками.

худ.Игорь Сава

Don't you find it wonderful to drop everything and go to a place where no one knows you? Sometimes you really want to do this. Unbearably want.

Haruki Murakami.

artist Igor Sava

Игорь Сава родился в 1973 году в Котовске (СССР). В 1993 году закончил художественное училище им. Ильи Репина в Кишинёве. В 1999 году, после окончания факультета графического дизайна в университете Вест Тимишоара в Румынии, он переехал в Рим. Игорь продолжил обучение на факультете живописи в Академии изящных искусств в Риме. В настоящий момент живёт и работает в Риме.

Igor Sava was born in 1973 in Kotovsk (USSR). In 1993 he graduated from the Art College. Ilya Repin in Chisinau. In 1999, after graduating from the Faculty of Graphic Design at the University of Western Timisoara in Romania, he moved to Rome. Igor continued his studies at the Faculty of Painting at the Academy of Fine Arts in Rome. He currently lives and works in Rome.

[oi5]

«Его жена умерла у него на руках». Румынская революция не была «бархатной»

В эти дни 30 лет назад волна антикоммунистических революций, прокатившейся по странам Центральной и Восточной Европы, докатился до Румынии. И там она перестала быть бескровной. Накануне Рождества, которое румыны празднуют по григорианскому календарю, в стране вспоминают более тысячи человек, которые стали жертвами революции. Тогда, в Бухаресте, Тимишоаре, Клуже и других городах Румынии 17-25 декабря 1989 года были ранены еще три тысячи людей. В декабре 1989 года. Бухарест был полем боя. Румынские армейс... Читать дальше: https://oi5.ru/n315361952

[poleteli]

Тимишоара, Тимиш, Румыния 

Norbert Liesz | Фотография | Карта

[fason4]

Цель нашего путешествия -#Румыния . Так что после Польши мы полетели сначала до Будапешта и сразу до города #Тимишоара . Уже на границе Венгрия-Румыния мы поняли что нам будет чему удивляться, расслабленные пограничники обеих стран сидели в одном домике, один штампует паспорта, другой ловит мух мухобойкой, остальные весело перетирают какие-то истории, границу перешли очень быстро, ни кто даже из машин не выходил для проверки. #путешествие #намашине #поевропе (at Timisoara Centru)

[ec-passport]

https://ec-passport.co.il/2020/01/09/real-estate-market-in-romania/

Рынок недвижимости в Румынии

Рынок недвижимости, как и вся экономика Румынии, переживает бурный рост все последние годы.Начиная с 2017 года(когда экономика страны выросла на рекордные 7,3%), цены на жильё стремительно поползли вверх, а Румыния стала одной из немногих европейских стран, где сравнительно небольшие инвестиции в недвижимость способны принести серьёзный доход в будущем.

Из-за роста заработной платы, относительно низких процентных ставок и программы PrimaCasa, средняя цена квартир на продажу в Румынии растёт на 9,2% в год, начиная с 2017(анапример, в Констанце, старейшем городе страны, – на 10,6%).Объём инвестиций в недвижимость за 2019 год достиг миллиарда евро,что на 6% больше, по сравнению с аналогичным периодом прошлого года.С 2016 года, ипотечное финансирование снова стало привлекательным для потенциальных покупателей(граждан страны). Согласно ActivePropertyServices, жилищное развитие в 2016-2019 годах выиграло от хорошей рыночной ��онъюнктуры, включая растущую зарплату (+12%), низких процентных ставок и растущего спроса.

Картина внутренней миграции подтверждает, что наиболее привлекательные   жилые проекты сосредоточены в таких городах, как Бухарест, Клуж-Напока, Тимишоара, Брашов и Констанца. И тем не менее в стране практически самое дешёвое жилье в Европе. По оценкам аналитиков GlobalPropertyGuide, за квадратный метр здесь дают от 1170 до 1500 евро.

В 2018-2019 годах в Румынии выросло и количество офисной недвижимости — около 250 000 новых квадратных метров появилось в этом сегменте. Стоимость при покупке(за метр) составляет в среднем 2000 евро, аренда же обойдется в сумму до 20 евро за метр в месяц.

В заключение, можно смело утверждать, что сектор недвижимости является одним из самых быстрорастущих в Румынии и отлично оправдывает все последние годы самые оптимистические прогнозы своего развития и роста.

Закон «О гражданстве Румынии» № 21 от 1991 года статья 11 дает возможность претендовать на получение гражданства Румынии по корням. Это право имеют потомки лиц, рожденных или живших на территории Румынии с 1918 по 1940 год, когда в состав Румынии входила не только ее нынешняя территория, но и  современная Молдова, южные территории Одесской области (Бессарабия) и Черновицкая область (Северная Буковина).

Если вы сами или ваши предки до 4 колена родом из этих областей, мы поможем вам получить гражданство Румынии!

Претендентам на гражданство советуем принимать решение и искать документы побыстрее, поскольку есть  вероятность введения экзамена  по языку примерно через  год, а тот,  кто уже подаст документы на гражданство к этому времени, сможет обойтись без  такого экзамена.

Паспорт Румынии – это паспорт Евросоюза, который дает вам и вашим детям как полноправным гражданам Евросоюза жить, работать и учится в Евросоюзе!

Проводим поиск в архивах  Румынии, Германии, Молдовы, Украины, Литвы, Латвии  и других стран. Для подачи запросов в архивы по статусу родственников необходим�� обязательные первичные данные: имя, фамилия, дата и место рождения, место проживания.

Приведенные выше варианты получения гражданства Евросоюза (ЕС) «по наследству» являются приобретением гражданства ЕС по репатриации или восстановлением гражданства. Приобрести паспорт ЕС срочно, то есть в короткий период, возможно лишь по программам приобретения гражданства за инвестиции от нескольких сотен тысяч долларов. Стоимость наших программ в десятки и сотни раз меньше. Используя программы получения гражданства Евросоюза, приведенные нами, проще всего получить гражданство ЕС в тех странах, по которым мы работаем.

Претендентам на гражданство советуем принимать решение и искать документы побыстрее, поскольку есть  вероятность введения экзамена  по языку примерно через  год, а тот,  кто уже подаст документы на гражданство к этому времени — сможет обойтись без  такого экзамена.

Гражданство Евросоюза – это  Ваш Страховой Полис и “запасной аэродром” от нашей нестабильной жизни, это уверенность в завтрашнем дне для  Вас и Ваших детей, это возможность жить, работать и учиться в странах Евросоюза Вам и вашим детям!

В Европейский союз входят 28 государств: Австрия, Бельгия, Болгария, Великобритания, Венгрия, Германия, Греция, Дания, Ирландия, Испания, Италия, Кипр, Латвия, Литва, Люксембург, Мальта, Нидерланды, Польша, Португалия, Румыния, Словакия, Словения, Финляндия, Франция, Хорватия, Чехия, Швеция и Эстония.

Также предлагаем программы иммиграции в Канаду ( в том числе через обучение).

Консалтинговое   агентство  в  Израиле  A.R.IMMIGREALTY  LTD

Гражданство  ЕC «по наследству» для израильтян (Румынии, Португалии, Германии, Польши, Литвы, Латвии и др.), Иммиграция в  Канаду, Истребование документов из РФ,Украины, Молдовы и др., браки для израильтян за границей

С нами у Вас получится !

[mihaylovblog]

16.12.1989 г. – В Тимишоара (Румъния) избухват първите бунтове срещу диктатурата на Николае Чаушеску. Снимка: https://www.history.com/

[vprki]

Критичен поглед: Спортът не е изкуство, но е култура…

В „Реквием за медиите“ известният френски философ от средата на 20 век Жан Бодрияр описва как телевизионните новинарски програми имат способността да създават събития, които нямат нищо общо с реалността, но в същото време имат сериозно обществено влияние. Жан Бодрияр дава за пример гражданската война в Румъния (Baudrillard, J. Requiem of Media. The illusion of the end or strike of events; Criticism and Humanism Publish House, Sofia, 1995 (In Bulgarian). Написа за „въпреки.com” доц. Боряна Ангелова - Игова /на снимката горе/, преподавателка в Националната спортна академия в сектор „Философия и социология на спорта”.

През 1989 година медиите съобщават, че в Тимишоара се избиват мирни граждани, телевизионните канали  показват мъртви тела по градските улици,  ужасени лица и писъци, гърмящи автомати и стени изпъстрени с дупки от куршуми. Целият свят решава, че поредният комунистически диктатор се е побъркал и убива собственото си разбунтувано население. Николае Чаушеску, лидер на комунистическа Румъния по това време, заедно със съпругата си са разстреляни без съд и присъда на 25 декември 1989 година, но пред телевизионните камери. Това е прието от журналистите като логично следствие от гражданската война в Румъния. В крайна сметка се оказа, че телата на мъртвите по улиците на Тимишоара са взети умишлено от местната морга и много голяма част от тази гражданска война, всъщност е била създадена изкуствено от няколко репортери. Подобни случаи на инсценирани медийни събития, водещи до дестабилизация на дадена държава има много и това кара Жан Бодрияр да заключи, че обществото, в което живеем, е подчинено на медийни спекулации и псевдо - събития, извадени от контекста и показващи целенасочена фалшива реалност.

С възхода на интернет и социалните мрежи въпросът за валидността на информацията става все по-актуален. След Арабската пролет се оказа, че интернет и виртуалните групи и социалните мрежи са в състояние да свалят диктаторски режими, да мобилизират групи хора и да насърчават своеволия. Тези тълпи, събрали се спонтанно чрез социалните медии, биха могли  да  изземат функциите на държавата в свои ръце и това може да бъде сериозна заплаха за националната сигурност. В наши дни българските държавни институции страдат от масово недоверие към тях. Много често

това недоверие се подхранва от медиите.

В редица случаи журналистите имат политически и икономически интереси и те не са обективни. Според Райчева и Пейчева политическата среда в България се характеризира с почти трайно сливане на политически субекти, което постепенно ескалира в използването на популистки подходи, стилове и реторика. Тази популистка фразеология се предава на аудиторията главно чрез медиите. (Raicheva, L. D. Peicheva. Populism in Bulgaria Between Politicization of Media and Mediatization of Politics, In: MEDIATIZATION STUDIES 1/2017, DOI: 10.17951/ms/2017.1.1.69). Държавата, според двете изследователки, има само символична регулация върху медиите. И дори обществените медии често използват популизма, за да налагат определени възгледи, които не са правилните, а тези на партия, която е на власт, или на медийния магнат.

С възхода на мрежовото общество, според медийния анализатор Иван Кръстев, българското общество навлиза в нов вид средновековие, в смисъла на тъмни векове, в който хората са по-склонни да вярват във виртуални образи от екрана, а не на национални си институции и авторитети. Например телевизионните предавания представящи съдебни спорове, лекарите „лекуващи“  от екрана, врачуването по телефона и т.н. Българите, според Кръстев, дори когато се разболеят, предпочитат да проверяват симптомите си в Google, но не отиват при личния си лекар (Кръстев, 2005). Ситуацията в България се припокрива с глобална негативна тенденция. Наблюдава се  „сляпо доверие“, и според Атанас Ждребев, съвременните български средства за масова информация са в симбиоза с политическия популизъм. (Jdrebev, A. (July 23, 2016). The Bulgarian Academic Debate on Populism, In: Rhetoric and Communications, no. 23, http://rhetoric.bg/ [access: 18.06.2017] (In Bulgarian).

Спортната журналистика

Тези характеристики на съвременното българско общество и нагласите, които масовите медии създават, са особено видими в спорта. Анализирайки различни спортни събития и тяхното отразяване от медиите, можем по-ясно да видим описаните по-горе проблеми и да наблюдаваме каква може да е заплахата за националната сигурност. Спортната журналистика и спортните медии могат да бъ��ат много влиятелни, защото са с висок рейтинг и публиката им е непредубедена. Спортът е част от свободното време, свързва се с играта и разтухата. Когато хората гледат спорт са по-малко придирчиви към политическите послания и манипулации. Вниманието на зрителите на спортни събития е насочено към спорта, който по презумпция е аполитичен. Спортът е вид културно събитие, което обаче не е изкуство, не е плод на нечие въображение и първоначален замисъл, а е игра, в която би трябвало да няма предварителен сценарий и да показва единствено достойнствата на състезателите. Точно поради тази причина спортът и спортистите още от Античността, та до наши дни се радват на огромен зрителски интерес. Оказва се обаче, че този зрителски интерес може да бъде манипулиран и освен спортните послания да се изпращат политически или рекламни.

Какви са фалшивите новини в спорта?

На пръв поглед излиза, че няма как да има фалшиви спортни новини, защото няма как да се манипулира спортният резултат. Оказва се, че индиректно фалшивите новини в спорта представляват сериозна заплаха за националната сигурност. Например, отхвърлянето на ролята на националните институции е заплаха за националната сигурност.  Спортът може да се използва, за да разпалва определени негативни социални нагласи  като расизъм, хомофобия, а хулиганството от стадиона може да се превърне дори в гражданска война (Mileva, E. Sportingas a Prevention of Football Hooliganism, In: Sport& Science Magazine, 2014, Issue 5, pp. 48-54. (InBulgarian). Освен това жълтите медии използват спорта и, за да провокират негативно отношение към образа на спорта: те поставят спортните събития, извън контекста и ги представят по провокативен начин, търсейки шок. За да стане по-ясно, ще се спра на няколко конкретни и доста илюстративни случая, като футболно хулиганство, секс и допинг скандалите със спортисти. Т��зи казуси са специфични спортни скандали, които всъщност са фалшиви новини за спортни събития и спортисти. Всички тези неправилни представи, изграждат недоверие по отношение на спорта като институция и спортистите като обществени личности. Спортът е част от националната политика на държавата, поради което  отрицателното му представяне води до недоверие и липса на уважение към цялата  държава. 

Първият вид скандали: Хулиганите по футболните терени

Динамо Загреб - Червена звезда (1990)        

На 13 май 1990 г. „Динамо“ Загреб приема „Цървена звезда“ в мач от Югославската лига. През целия ден хърватските медии показват как сръбските ултраси, привърженици на „Цървена звезда“ безчинстват из Загреб. Интересно е, че въпреки, че полицията има възможност да спре ултрасите, властите оставят хаосът да се случва по улиците на Загреб. В същото време футболните фенове на „Цървена звезда“ не пеят песните на любимия си отбор, а скандират срещу Франьо Туджман, новоизбрания тогава президент на Хърватия. Един час преди началото на мача в центъра на Загреб голяма група от Bed Boy Blue - ултрасите на „Динамо“ Загреб, публично декларират, че са достатъчно „нахранени” от сръбските фенове и ще искат разплата. Полицията остава безразлична, но цялото събитие е излъчено по сръбски и хърватски телевизионни канали, така че хората и от двете страни, наистина, да се ядосат едни на други. Мачът не е отменен, въпреки че самото начало е белязано от пиратки, летящи сред ултраси. Това е последвано от вече неудържимо меле. Месеци по-късно започва Гражданската война в бивша Югославия. Тази война струва много човешки животи.

Ако в този момент медиите апелираха за мир и разбирателство, вместо да показват само вандализма на ултрасите, тогава може би нямаше да има гражданска война, а мирно разрешаване на конфликта. Разбира се, не бихме могли да знаем това със сигурност, но може да се каже, че мачът можеше да завърши по много по-цивилизован начин.

Футболното хулиганство не е само заплаха за градския ред, но е и заплаха за националната сигурност и международния имидж на държавата. На стадиона всички проблеми в общността изкристализират, стават много по-видими, особено с помощта на средствата за масова информация. Тези сблъсъци могат да имат пречистваща функция за общността, те показват скрит проблем, но ако акцентът не е върху реалния проблем, а върху вандализма, омразата и съответното политическо послание, имащо за цел уронване авторитета на държавата, спорта или спортиста, тогава имаме фалшива новина, представляваща сериозен проблем за националната сигурност.  Такъв е случаят и с футболния мач България - Англия на 14 октомври. 2019 година.

България - Англия 0-6, (14.10.2019)

Това, което е поразително в този мач, не е огромната загуба от 0-6 за Българския национален отбор, а последвалият расистки скандал. Мачът е прекъсван три пъти заради расистки аплодисменти от български ултраси, показващи нацистки поздрави и имитиращи маймунски звуци, когато чернокож футболист вземе топката. Треньорът на националния отбор Красимир Балъков обаче твърди, че не забелязва подобни неща, въпреки че всички телевизионни камери и снимки показват точно това. Това нецензурно поведение обаче е отразено от английските медии. Английският вестник The Guardian излиза със заглавието: England's Vile and Disturbing Night in Sofia will live long in sporting infamy. За съжаление, вместо да обърнат внимание на проблема с расизма в България, който от години е неглижиран проблем и това е моментът той да се порицае, да се осъзнае и осъди от всички, комерсиалните медии във Великобритания, нетърпеливи да повишат рейтингите си, излязат със заглавия като: Лъвове  - 6 / Животни - 0 (SUN, 15.10.2019) и това в разгара на Брекзит. Това води до известно напрежение между двете страни, националистическите настроения в двете страни ескалират и вместо да се обърне внимание на сериозния проблем с расизма, той се задълбочава, а това определено дестабилизира и самата държава.

Бен Джонсън

Втори случай: Допинг скандали

Обществените скандали, според Бодрияр, са резултат от желанието на медиите, обслужващи статуквото да намерят виновник, „жертвен агнец“, за даден глобален проблем и така да уверят масите, че лошите са наказани и доброто е възтържествувало т.е. те са решили проблема. Подобна медийна практика е приложена и в аферата с Уотъргейт, когато президентът Ричард Никсън е импийчнат, защото подслушва политическите си противници. Тази новина обикаля света и обикновеният човек следва да заключи, че злото е наказано и доброто, демокрацията и равенството пред закона са победили. Проблемът с подслушването, обаче, е актуален и днес. Подобни са и скандалите отнасящи се до изтъкнатите ни спортисти и политици. По този начин се открива „жертвен агнец”, човекът е наказан, но проблемът остава. Авторитетните личности винаги са в опасност да не би да се заформи скандал около тях. Когато няма силни авторитети, които да демитологизират медиите и дезинформацията, няма опозиция и пропагандата е по-мощна от всякога.

Ланс Армстронг

Първият подобен случай с участието на известен спортист е с Бен Джонсън /оприличаван е на „извънземен” със световния си рекорд си на 100 м от 9.79 секунди – б. ред./. Канадският спортист е модел за подражание на подрастващите. Израснал в бедно имигрантско семейство, той се превръща в символ на това, което човек може да направи със сила на волята и с усилени тренировки. На олимпийските игри в Сеул през 1988 година той е хванат с допинг и „линчуван“ от медиите, които не жалят расистки коментари за него. /Подобна е съдбата и на американската спр��нтьорка Марион Джоунс, носител на 5 златни медала от Олимпиадата в Сидни 2000 година. Медалите са й отнети, дори лежи в затвора – б.ред. /. Отново този скандал не слага край на употребата на допинг в елитния спорт. Подобни скандали не отговарят на въпроса защо е необходим допинг в елитния спорт. Разследващата журналистика в този период се фокусира върху жълтиниите, рекордите и опетняването на личността, на достойни спортисти.

Джъстин Гатлин

Вторият случай, със спортист от този калибър, е с Ланс Армстронг /американски професионален шосеен колоездач, печелил седем пъти поред най-престижното колоездачно състезание в света, Обиколката на Франция Tour de France – б. ред/, който буквално за един ден се превръща от най-обичания в най-мразения спортист в САЩ.   През 2011 г. според Forbes той е най-влиятелният и обичан спортист, а на следващата година, след като е хванат с допинг, става най-мразеният в същата класация. Скандалът с Армстронг е отразен във всички медии от Опра Уинфри до Евроспорт. Въпреки че Армстронг се опита да обърне внимание на факта, че допингът е част от елитния спорт и според него професионалният спорт е невъзможен без поредното забранено от WADA вещество. Опита се да обясни, че проблемът далеч не е на отделния състезател, а на цялата система. Армстронг е наказан, но проблемът с допинга си стои.

Андре Агаси

Абсолютизацията на победата, както сочи Живко Проданов (Prodanov, J. Philosophical Essays on Sport., NSA Press, 2014 (In Bulgarian), желанието за бърза и забележима победа, необходимостта да се счупят рекорди, кара спортистите да приемат забранени вещества. В много случаи те дори не знаят, че са взели забранена субстанция  или са заблудени от треньор си и спортния си лекар.  Въпросът с допинга все още е неясен и освен да се наказват единици състезатели, може би е крайно време да се потърси истинската причина за приемането му. В противен случай ставаме свидетели, на това да се наказват спортисти, само и само, за да се накаже държавата, от която произхождат или пък спортист, от който рекламодателите искат да се освободят, защото се е контузил, остарял и не е дотолкова успешен и не носи достатъчно символен капитал. Например, случая с Мария Шарапова, известната тенисистка от Русия. След като е хваната с допинг, нейните спонсори и обществеността веднага се оттеглят от нея, но това не се случва с Андре Агаси, който през 1997 година е хванат с метамфетамини или с американския спринтьора Джъстин Гатлин, който все още се къпе в любовта на медиите и спонсора, въпреки че е хващан с допинг и то два пъти. Медиите, обаче, раздуват случаите по съвсем различен начин и съответно програмират степента на обществено недоволство. Оказва се, че допинг скандалът с Шарапова идва точно навреме, за да се отърват спонсорите на застаряващата Шарапова, която не е печелила голям турнир от две години. Нещо повече, тя е от руски произход. Веднага злоупотребата й се преписа на държавата и се представя като логично доказателство, че допингът в страните от Източния блок е държавна политика. В страните от Източния блок, в частност в България, особено по време на Студената война, спортистите са били принуждавани насилствено да приемат незаконни вещества. Когато един спортист състезаващ се на световно ниво е допингиран, се поставя клеймо на  страната, от която произхождат. Вероятно на Олимпийските игри през 2020 година в Токио руснаците няма да се състезават под собствения си флаг, точно защото са уличени. /В момента вървят съдебни процедури – б. ред./. Проблемът с допинга все още е неразрешен, но от това стра��а най-вече имиджът и легитимността на държавните спортни институции.

Мария Шарапова

Трети случай: сексуални скандали

Безспорно най-големият и безсмислен скандал, изцяло продукт на медиите, е с Тайгър Уудс. Известният голфър се разведе с шведската манекенка Ерин Нордегерн през 2004 година. Причината за това е секс скандал. Уудс  е символ за това как момчето от гетото, представител на малцинствената група, може да стане шампион в играта на богатите - голфа. Нещо повече, за периода 2005-2015 година той печели 845 милиона долара, което го поставя на челно място в класацията на най-високо платените спортисти в света. В публичното пространство, обаче, акцентът се поставя изцяло върху неговите извънбрачни връзки, не върху способностите му, а върху личния му живот. Жълтите медии с голямо удоволствие създават класации на най-красивите любовници на Тайгър Уудс. Той дори е обявен за  расист, защото неговите любовници са само бели жени.

В България има хиляди такива примери, хората се информират какво правят нашите спортисти в нощните клубове, но не и как играят на терена. Този вид информация всъщност е дезинформация, защото не дава обективна оценка на качествата и възможностите на спортистите. Когато човек се съсредоточи върху слабостите на известни спортисти, които нямат нищо общо с професионалния им живот, те всъщност са детронирани като авторитетни личности и отсега нататък всички видове техни призиви и каузи се изпразват от съдържание. Една от характеристиките на тоталитарните режими е именно унищожаването на авторитетни личности. Съответно чрез фалшивите новини се уронва авторитета на спортистите, съответно и на държавата, на която те са представители. Спортистите, в качеството си на авторитет��, могат да се опълчат на сериозните проблеми като расизма, ксенофобията, сексизма и хулиганството по стадионите. Това, обаче, може да се случи само, ако гласът им е предаден от медиите точно, а не според интереса на рекламодателя или местния олигарх.  

Тайгър Уудс

Заключения и препоръки

Тези примери са показателни за това как медиите създават своя собствена реалност, която може да бъде извадена изцяло от контекста и няма нищо общо с реалната ситуация. Обществото обаче напълно се доверява на това, което чува и вижда, и преди всичко тези провокации вдъхват недоверие към институциите и властите. Когато няма институции, авторитетни личности и хора за пример, изображенията, създадени от медиите, стават единствената реалност, която често е насочена единствено към дезинформация.

Има три основни начина да се справим с фалшивите новини.

Първата е образователната, особено онези образователни институции, които подготвят журналисти. Те следва да обръщат повече внимание на етичното и философското образование. Тези предмети развиват критичното мислене на студентите и преподават морални ценности. Това е важно, защото на първо място добрият журналист трябва да бъде добър гражданин с висок морал и след това може да бъде професионалист.

Второ, всички ��бразователни институции трябва да включват обучение по журналистическа етика. Журналистическата етика  дава практически знания за потребителите на информация, как да различават надеждна информация от фалшиви и неактуални новини. Това образование е инструмент, който всеки може да приложи във всяка ситуация. Като следвате прости правила, които могат да проверят точността на информацията. Например, всеки може да види дали дадена статия  е подписана, и съответно при недостоверност има кой да поеме отговорността. Дали са отразени различни гледни точки; Дали цитирания експерт е специалист в областта, в която говори или пише. Тази журналистическа грамотност също помага и създава у студентите нагласа,  да не приемат всичко, което виждат по телевизията, за истина, а винаги да поставят под въпрос информацията.

Третият вид противодействие са независимите медии с нестопанска цел, финансирани от гражданите. Според Пиер Бурдийо новите медии трябва да са вид  „умен град“ - медия, в която думите вземат само експерти, информацията не е достоверна и не е продиктувана от   рекламодателите. Тези медии не страдат от проблема „време и ефект“, няма нужда да публикуват сензационни жълти новини, за да са интересни, а разчитат на достоверна и изчерпателна информация. ≈

Текст: Боряна Ангелова – Игова

Снимки: архив и Стефан Джамбазов

P.S. на „въпреки.com”: Тази статия е публикувана на английски и полски езици в престижното списание Polish Political Science Review . Тук авторката представя статията на български език с известни съкращения. Цялата статия на английски език е тук: https://pressto.amu.edu.pl/index.php/pp/article/view/20763/20166 и DOI: https://doi.org/10.14746/pp.2019.24.4.3 . Припомняме и казаното от Боряна Ангелова - Игова преди време за „въпреки com”: „Изкуството в античността се появява от първите Олимпийски игри, които са вдъхновявали ваятелите да правят великите спортисти, да измислят песни, ритуала преди Олимпийските игри. В един момент те са били едно и също, даже според Аристотел произхождат оттам. Драмата произхожда от играта и от спорта. Нещата са се драматизирали на Олимпийските игри, на спортната площадка и после това се е превърнало в самостоятелно културно поле. В днешно време Йохан Хойзинхър обръща внимание, че спортът се отделя от културата и това е сериозният проблем. Именно, защото съвременният свят е многоспектърен, много богат, но отново имаме спектакъла. Аз давам една задача на моите студенти. Защо, според Аристотел, катарзисът е много по-силен в спорта, отколкото в изкуството. Той дава два отговора - защото в изкуството има сценарий, ние знаем какво ще се случи, докато в спорта не знаем. И другото, което казва Аристотел е, че в спорта всичко е наистина.“. А според нас този текст е важен не само от гледна точка на спорта, но и заради възраждащите се расизъм и ксенофобия в Европа и света, при това не само по отношение на спорта…

[likaingrid]

Прага занимает 2 место в Евросоюзе, как самый быстрый в развитии город. Первое место занимает ирландский Дублин. Первая двадцатка рейтинга «Инвестиции в Центральную и Восточную Европу: Процветающие крупные города» : 1. Дублин (Ирландия) 2. Прага (Чешская Республика) 3. Вроцлав (Польша) 4. София (Болгария) 5. Кошице (Словакия) 6. Бухарест (Румыния) 7. Клуж-Напока (Румыния) 8. Краков (Польша) 9. Тимишоара (Румыния) 10. Вильнюс (Литва) 11. Яссы (Румыния) 12. Братислава (Словакия) 13. Каунас (Литва) 14. Гданьск (Польша) 15. Щецин (Польша) 16. Порту (Португалия) 17. Варшава (Польша) 18. Таллинн (Эстония) 19. Барселона (��спания) 20. Бирмингем (Великобритания) Мало кто осознает, что качество жизни в крупнейших городах Центральной и Восточной Европы, таких как Варшава, Прага и Будапешт, почти сравнялось с Западной Европой. Оно не так высоко, как в Париже или Лондоне, но приближается к показателям, например, Рима и Мадрида. Привлекать иностранных инвесторов и процветать Праге помогают открытость мировому бизнесу и рост числа квалифицированных работников. А еще, Чехия является лидером Евросоюза по трудоустройству иностранцев. https://youtu.be/b0RbjkdphFQ #LikaIngrid #Прага #рейтинг https://www.instagram.com/p/B5McPELpGFI/?igshid=i4yu242ml1ll

[u-karty-ru]

Карта Тимишоары со спутника — улицы и дома онлайн

Карта Тимишоары со спутника — улицы и дома онлайн

➲   https://u-karty.ru/sputnik-ro/timisoara-so-sputnika.html

[sergeymalyshev-blog]

Города мира: Тимишоара, Румыния... (at Moscow, Russia) https://www.instagram.com/p/BzBJISMixJ1/?igshid=1jcrpzbnxvy37

[poleteli]

Тимишоара, Тимиш, Румыния 

Йоан Роман | Фотография | Карта

[orange-smile]

[ec-passport]

Красивые города Румынии Паспорт ЕС по наследству !

Человека, впервые приезжающего в Бухарест удивит сходство центра румынской столицы с...османовским Парижем конца 19-ого века. Ничего удивительного, до самой середины 20-го века румынская столица застраивалась в стиле "базар",исторические районы Бухареста упрямо напоминают парижские улицы. В Бухаресте проживают более 2% населения страны, это быстро развивающийся сегодня современный город, центр культурной и экономической жизни Румынии. Город Брашов часто называют румынским Зальцбургом, красивая  готическая архитектура и главная достопримечательность – величественная "чёрная церковь", одна из важнейших на Балканах, делают город посещаемым и любимым туристами из разных стран. В сердце живописной, поэтичной и мистической Трансильвании находится Сибиу, в 2007-ом году этот город был культурной столицей Европы вместе с Люксембургом. Сигишоара – одна из архитектурных жемчужин Балкан, город внесен в список всемирного наследия ЮНЕСКО, здесь снимались многие румынские и  советские фильмы, а сейчас город облюбовали кинематографисты Голливуда. Если Брашов схож по архитектуре с Зальцбургом, то столица Трансильвании Тимишоара много лет вызывает аналогии с Веной. Прекрасная Синая – это не просто красивый румынский город в Карпатах, но и один из крупнейших горнолыжных курортов страны с потрясающей природой. Синая находится в долине Праховы – одной из самых живописных в стране. Закон «О гражданстве Румынии» № 21 от 1991 года статья 11 дает возможность претендовать на получение гражданства Румынии по корням. Это право имеют потомки лиц, рожденных или живших на территории Румынии с 1918 по 1940 год, когда в состав Румынии входила не только ее нынешняя территория, но и  современная Молдова, южные территории Одесской области (Бессарабия) и Черновицкая область (Северная Буковина). Если вы сами или ваши предки до 4 колена родом из этих областей, мы поможем вам получить гражданство Румынии! Претендентам на гражданство советуем принимать решение и искать документы побыстрее, поскольку есть  вероятность введения экзамена  по языку примерно через  год, а тот,  кто уже подаст документы на гражданство к этому времени, сможет обойтись без  такого экзамена. Паспорт Румынии – это паспорт Евросоюза, который дает вам и вашим детям как полноправным гражданам Евросоюза жить, работать и учится в Евросоюзе! Проводим поиск в архивах  Румынии, Германии, Молдовы, Украины, Литвы, Латвии  и других стран.Для подачи запросов в архивы по статусу родственников необходимыобязательные первичные данные: имя, фамилия, дата и место рождения,место проживания. Приведенные выше варианты получения гражданства Евросоюза (ЕС) «по наследству» являются приобретением гражданства ЕС по репатриации или восстановлением гражданства. Приобрести паспорт ЕС срочно, то есть в короткий период, возможно лишь по программам приобретения гражданства за инвестиции от нескольких сотен тысяч долларов. Стоимость наших программ в десятки и сотни раз меньше. Используя программы получения гражданства Евросоюза, приведенные нами, проще всего получить гражданство ЕС в тех странах, по которым мы работаем. Претендентам на гражданство советуем принимать решение и искать документы побыстрее, поскольку есть  вероятность введения экзамена  по языку примерно через  год, а тот,  кто уже подаст документы на гражданство к этому времени — сможет обойтись без  такого экзамена. Гражданство Евросоюза – это  Ваш Страховой Полис и “запасной аэродром” от нашей нестабильной жизни, это уверенность в завтрашнем дне для  Вас и Ваших детей, это возможность жить, работать и учиться в странах Евросоюза Вам и вашим детям!  В Европейский союз входят 28 государств: Австрия, Бельгия, Болгария, Великобритания, Венгрия, Германия, Греция, Дания, Ирландия, Испания, Италия, Кипр, Латвия, Литва, Люксембург, Мальта, Нидерланды, Польша, Португалия, Румыния, Словакия, Словения, Финляндия, Франция, Хорватия, Чехия, Швеция и Эстония. Также предлагаем программы иммиграции в Канаду ( в том числе через обучение). Консалтинговое   агентство  в  Израиле  A.R.IMMIGREALTY  LTD 052-569-65-80 Гражданство  ЕC «по наследству» для израильтян  (Румынии, Португалии, Германии, Польши, Литвы, Латвии и др.),ПМЖ в Канаде, Браки для израильтян за границей. Получение документов из стран бывшего СССР (от 1000шк)  С  нами у Вас получится ! Read the full article