#28 зали

[iratymkova]

історія моїх пологів

моя пдп попередньо була визначена на тиждень з 12 по 19 серпня, коли по менструації мало бути вже 40 тижнів, тому враховуючи імовірність початку пологів у будь який момент починаючи з 38-го тижня, ми з чоловіком були вже повністю «укомплектовані» до появи доньки на світ. залишалося «тільки народити»😄

можливо саме через це саме очікування відчувалось дуже довгим. коли минули пророковані терміни, ми вже почали переживати, тому стали консультуватися з іншими лікарями і перераховувати дату пологів, що дозволило нам зрозуміти, що час поки не настав - мій цикл був довгим, овуляція пізньою, а дата зачаття аж 27.11.2022 (ми знали дату!). все було б добре, якщо б не два «але» - по узд дитинка була вже повністю сформована по розвитку на 40 повних тижнів та був кальциноз плаценти і двократне обвиття пуповиною навколо шиї. через це мій лікар перевірив колір навколоплідних вод щоб упевнитися що дитинка не перебуває у стресі, і дочекавшись 27 серпня за моїм проханням не став класти мене у лікарню - усі ми сподівалися, що я почну народжувати самостійно. та ми все одно домовились, що якщо протягом 2х днів пологи не почнуться, доведеться робити стимуляцію. з цими думками вже втрачаючи надію на самовільний розвиток подій ввечері 28 серпня ми з Дімою їдемо на золотий пляж - він купатися, а я бродити по водичці. по дорозі додому ми купили харчів, зробили гарячих бутербродів та смачно поївши лягли спати.

і от о 03:41 уві сні я відчуваю свої перші перейми.

через певну виснаженість очікування я не сприймаю свої відчуття серйозно, оскільки мої трену��альні перейми за відчуттями були дуже схожі на цю першу. чекаю далі ще годинку і розумію - це відбувається. дзвоню лікарю. ми радіємо і я подумки готуюсь до зустрічі з малечею.

вирішую піти в душ щоб полегшити дискомфорт, тому не вмикаю світло і миюся зі свічкою та спокійним плейлистом. знову ще дві перейми. інтервали вже раз на 10 хв і біль відчувається протягом 30 секунд.

потім я плавно переходжу на коврик і встигаю зробити ще декілька вправ у перервах між вже відчутним болем, Діма відмічає перейми таймером. все розвивалося дуже швидко, час між переймами скорочувався, та в кімнаті грала спокійна музика і ми потихеньку збиралися в пологовий. по дорозі туди мене застає ще пара схваток і о 07:15 ми вже прибуваємо в приймальне відділення.

у приймальному нас зустріли, мене оглянули та підтвердили, що пологи дійсно почалися, тому перейшли до оформлення документів, а в цей час схватки сильнішали і я переносила їх стоячи, тримаючись за стіну, так мені було якось легше, я видихала ротом якомога більше розслабивши губи.

я відчула невелике роздратування, коли жінка в приймальному почала запитувати паспортні дані, але вирішила залишитися сконцентрованою на схватці, яка знов от-от почалась. ось чому важливо, щоб поряд був партнер, який може назвати всі дані за вас, аби ви могли залишатися зосередженою на процесі.

біль посилився, мене мали перемістити до пологової зали, тому я відпустила Діму поїхати за моєю мамою, яка мала бути партнером у пологах.

наступні хвилин 15 для мене були як в тумані - ліфт, іще схватка, туалет, іще схватка. мені запропонували постояти під теплим душем і це трохи полегшило біль, я дихала, розчиняючись у ньому і коли відкрила очі побачила маму.

ми перемістились на кушетку, коли мій лікар вже приїхав. оглянувши він сказав «ооо Іра це мені дуже подобається, 4-5 см, ти молодчинка, що витримала цей час вдома!». наступні схватки було неприємно переносити стоячи і мені дуже захотілось залізти на кушетку, обійняти мʼяч і лежачи на ньому дихати стоячи на колінах. я відчувала, що малеча скоро зʼявиться, персонал мене дуже підтримував, тому налаштуватись було легше. голівка дитини мала опуститися ще нижче, але мій пузир був дуже щільним, тому мені зробили амніотомію - по ногам п��текли мої води, по відчуттям дуже нагадує сечовипускання, але сама процедура взагалі безболісна. анестезією мені робити не передбачалось, пологи були дуже стрімкі, розширення йшл�� дуже швидко, і поки воно було недостатнім, ми перемістились у джакузі з теплою водою і гідромасажем - незабутнє відчуття, це був рай для моєї спини, і це дійсно допомагає! поки вода масажувала мені спину, мама поливала мені живіт теплою водою, і от знову перейми. вже відчутніші, я тримаю маму за руки і стискаю їх. тепер схватки були вже майже кожні 2-3 хвилини. після джакузі ми ще раз перевірили розкриття (схватка, дихай) - вже 8 см! мій лікар радів як ніколи. я була вже близько. мені допомогли залізти на кушетку, і дали мʼяч, але там мені вже було некомфортно, я дратувалась, тому пізніше мені допомогли сісти на стілець для вертикальних пологів.

до речі, увесь цей час мені дуже хотілося пити, тому було дуже зручно, що пляшка була з дитячою присоскою, мама постійно поїла мене з неї і я випила майже 1,5 л, губи постійно сохли.

на стільчику було вже приємніше, можна було впиратися ногами та спрямовувати біль схваток на низ. зʼявилося нове відчуття - дуже схоже на те, що хочеш покакати (лікар так і сказав😅). я мала спіймати пік цього відчуття, набрати повітря і залучаючи мʼязи преса потужитись вниз, видихнути плавно і швидко, набрати ще раз, видихнути, і ще третій раз за одні потуги.

так повторилося рази 4 і я вже майже засинала від безсилля, це дуже виснажувало, але мені залишилося найважливіше. коли показалась голівка моєї крихітки ми перемістились на операційний стіл, де я напівсидячи повторила ще 2-3 хвилі потуг. мені сказали, що зараз буде найвідповідальніший момент у моєму житті, що буде не боляче і це дійсно було так, схватки були вже позаду. ця наступна потуга, забрала майже всі мої сили, мої очі майже завжди були закриті, але атмосфера в кімнаті явно змінилася, і наступної миті мені на живіт поклали щось тепле і мокре, боже вона така маленька, сльози текли мені з очей, ми були разом.

🫒

Олівія

3650 кг

56 см

12:10

29.08.2023

[gribnoydom2021]

Выращивание грибов вешенки в домашних условиях

Перед тем как приступить к изучению процесса выращивание грибов вешенки в домашних условиях, рассмотрим гриб вешенку, его экологию. Вешенка — ценный и съедобный гриб, культура которого широко распространена широко в мире. Отличные вкусовые качества грибов и высокая урожайность при вы­ращивании в открытом грунте сделали этот гриб одним из основных объектов промышленного и любительского грибо-производства.

Гриб широко применяется в кулинарии. Из него готовят различные блюда. Гриб не теряет своих вкусовых качеств и хорошо сохраняется при сушке, консервировании и мариновании. По количеству искус­ственно выращиваемых грибов ве­шенка занимает второе место после шампиньонов.

По содер­жанию белка, усвояемого человеком, она не уступает признанному грибному лидеру. Полезные свойства грибов вешенки близки к белому грибу. Шляпка ве­шенки накапливает белка почти в 2 раза больше, чем ножка. В моло­дых и старых грибах белка меньше, больше — у грибов со шляпкой до 5- 8 см. Все полезные свойства вешенки можно узнать в описании гриба. В настоящее время культивирует­ся преимущественно вешенка устрич­ная – это довольно крупный съедобный гриб, Шляпка серо-бурого цвета имеет диаметр от 5 до 20 см. Ве­шенка растет в виде больших срос­тков, вес которых может достигать до 3х кг. Перейдём теперь к самому вопросу рассмотрения технологии выращивания.

Процесс выращивания

Широкое распрост­ранение успешного культивирования на приусадебных участках, в тепли­цах, в подвалах получила вешенка устрич­ная, вслед за ней вешенка рожковидная, флоридская, лимоно-шляпковая и степная. Всем видам вешенок нужна температура +16-+20 С* для произрастания, за исклю­чением вешенки устричной, которая плодоносит при достаточно низких температурах от +2 до +16°С.

Наиболее известным, надежным и дешевым способом выращивания грибов в домашних условиях является производство ве­шенки на отрезках здоровой древе­сины лиственных пород длиной 25- 30 см и диаметром не менее 10 см. Свеже-спиленная древесина, проле­жавшая не более 1 недели, имеет оптимальную влажность, необходи­мую для нормального развития грибницы. Сухие отрезки вымачи­вают в воде несколько дней до пол­ного насыщения. Для этого их вертикально устанавливают в ��одходящую емкость и заливают водой.

Полностью заливать нет необходимости. орошают по мере впитывания. Через сутки или двое отрезки переворачивают. При недо­статочном увлажнении выдержку в воде продлевают. Для быстрого и надежного засева древесины удоб­но использовать стерильный мице­лий, выращенный в виде брусочков длиной 5 см для отверстий диамет­ром 0,9-1,0 см.

Заражение

Работают с мицелиями чистым пин­цетом или с помощью части пленки от паковки, используя внутреннюю (чистую) её сторону. На той части под­готовленного отрезка, которая будет заглубляться, включая боко­вой срез, свер­лят 3-10 отвер­стий глубиной 6 см, в зависи­мости от его диаметра.

На срезе отверстия сверлят по периметру, максимально приближая их к краю. В отверстия вносят по бру­сочку мицелия и плотно закрывают увлажненными чистыми ватными или бумажными пробками для предохранения от заражения посторон­ней микро- и макрофлорой. Влага из увлажненной ваты при сжатии проступать не должна. После их вкапывают засеянным концом в откры­тый грунт на 2/3 длины, распола­гая вертикально и выбирая затенен­ные места под пологом деревьев, кустов, крыши.

Более простым способом зараже­ния древесины грибницей является закладывание 4-8, в зависимости от диаметра, брусочков мицелия на прикрытое обильно увлажненной соломой или сеном дно ямки.

Отрезок древесины устанавливают на мицелий свежим срезом и присыпа­ют землей. В этом случае необхо­димым условием является распили­вание древесины в день посадки. В противном случае один из боковых срезов каждого полена необходимо обновить, срезав диск толщиной 3- 4 см, который устанавливают загряз­ненной стороной на дно ямки и на него наносят обильно увлажненный небольшой слой соломы или сена, мицелий и далее поступают, как опи­сано выше.

Кроме древесных чурок вешенки прекрасно растут в полиэтиленовых мешках, наполненных питательным субстратом. Наиболее общеприня­тый субстрат – это солома злаковых культур, но можно использовать и другие отходы сельско-хозяйственно­го производства, содержащие цел­люлозу: стебли и початки кукуру­зы, шелуху подсолнечника, опилки лиственных пород деревьев.

Пакетирование компоста

Для выращивания вешенки ис­пользуют полиэтиленовые мешки размером 40 х 60 см, 40 х 80 см, 50 х 100 см и др. В мешке делают отверстия диаметром 15-20 мм, рас­полагая их в шахматном порядке. на расстоянии 10-15 см друг от : друга. В мешок плотно укладыва­ют солому слоями толщиной 10- 15 см, пересыпая мицелием. Расход мицелия составляет 3-5% от веса влажного субстрата. Влажность суб­страта не должна превышать 75%. Мешки заполняются субстратом на 2/3 объема. При этом его не ут­рамбовывают, а укладывают плот­ней равномерной массой, без об­разования воздушных промежутков. Затем мешки завязывают и перено­сят в проростное помещение. Мешки устанавливают друг на друга, не более чем в 2-3 ряда. Температура в помещении должна достигать +22…+25%, а в мешках с субстратом не более +28%. Влаж­ность воздуха поддерживается в пре­делах 90-95%. Освещение при об­растании соломы грибницей не тре­буется.

Помещение для выращивания

После зарастания субстрата гриб­ницей мешки переносят в растильное помещение. Здесь их размеща­ют в несколько рядов, либо подве­шивая к потолку на специальную арматуру, либо расставляют по полу в среднем по 3-4 мешка на 1 кв. м. Температуру в растильном помеще­нии поддерживают в пределах от +12°-до+18%. Влажность — 90-95%. В это время в отверстиях, проде­ланных в мешках, появляются заро­дыши грибов в виде пробок из ко­торых затем формируются плодо­вые тела. Воздух необходимо оро­шать из опрыскивателей, но неже­лательно попадание крупных капель на мешки с субстратом и образова­ние луж на полу.

Сбор грибов

Грибы желательно срезать ножом, так, чтобы на мешках не оставалось части плодовых тел. После сбора грибов, примерно через две недели, начинается вто­рая волна урожая. В первую волну обычно собирают до 60-70% уро­жая, вторая волна дает 15-20% и третья — около 10%. Обычно выра­щивают и убирают урожай первой и второй волн. При соблюдении технологического процесса с 1О кг субстрата минимальный сбор гри­бов за одну ротацию составляет около 3 кг.

При использовании в качестве субстрата измельченной соломы или сена можно выращивать вешен­ку в меньшем количестве, только для своей семьи. Для этого соло­му максимально плотно укладыва­ют в подходящую по объему каст­рюлю, прижимают грузом и зали­вают водой. Через 24 часа достаточное количество воды выпаривают в течение 1-2 часов при Температу­ре 100%, не снимая крышки. Ох­лажденным субстратом плотно на­полняют картонные коробки, обло­женные внутри фольгой или кус­ками пленки, брусочки мицелия вносят в верхний слой субстрата на ��лубину несколько сантиметров. Проращивание ведут при темпера­туре +20-25% не менее 30 дней, до полного зарастания субстрата в белый цвет. После этого по пери­метру коробки делают 5-6 отвер­стий диаметром 2 см и выставляют для плодоношения. При +10-12%, достаточной влажности и освещен­ности появляются грибы.

[offcialportalbulgaria]

Национална галерия Квадрат 500, София

Национална галерия „Квадрат 500“ отвори врати на 25 май 2015 г. Eкспозицията е подредена в 28 зали на четири етажа. В нея са показани близо 2000 произведения от колекцията на Националния музеен комплекс, която наброява над 42 000 единици.

[uaretailnews]

Новий магазин КОЛО відкрився у Гостомелі

Торговельна точка, яку планувалося відкрити ще до війни, а після вигнання окупантів з під Києва довелося відновлювати, стала 224-ю в мережі. Магазин у смт Гостомель на вул. Прорізна, 1 відкрив свої двері 28 квітня. Як повідомили RAU у компанії, загальна площа об’єкта становить 64,9 кв. м, а площа торгової зали – 57,4 кв. м. Цей […] ► Почитать подробности: Ритейл в Україні https://ift.tt/o4NpdeA

[yakymenko]

28 РОКІВ ПРИСЯЗІ

Сьогодні - 28 років моїй Присязі українському народові.

Ось що я писав про мою Присягу у 2017 році.

Також додатково до допису за 2017 рік додаю скрини Google-коментарів, коли ще існувала Google-соцмережа.

21.02.2020

©Андрій Якименко

Моя присяга*

* допис 21.02.2017, Андрій Якименко, Facebook

Сьогодні мій Ґуґл-календар (Google Calendar) нагадав мені про один мій 25-річний ювілей. Саме 25 років тому, 21 лютого 1992 року, я прийняв військову Присягу на вірність українському народові.

Мені тоді було 27 років, нині мені 52. Я був депутатом Дніпродзержинської (тепер Кам'янської) міської ради Дніпропетровської области і одночасно депутатом Дніпропетровської обласної ради. Тоді законодавство дозволяло таке депутатство у кількох радах різного рівня. Працював я юристом Дніпродзержинської міської ради, мав кабінета на 4-му поверсі міськради.

Який там комп'ютер, ви що? В Україні комп'ютерів тоді ще не було. Принаймні, місцевим органам влади комп'ютери були не потрібні. Та й які то були комп'ютери... Сучасний смартфон має більшу пам'ять, як постійну, так і оперативну, більшу функціональність тощо! Отож, у власному кабінеті комп'ютера я не мав, але мав шафу для книжок-законів, стіл, кілька стільців для відвідувачів, телефон (телефон!!) на столі, залізний вішак-роги для свого одягу. Ага, ще й ручку. Чистого паперу не давали, папір був у друкарок машбюра через кілька кабінетів. Чернетки і проекти документів, листів-відповідей громадянам писалися вручну на чистому звороті використаних документів і здавалися до машбюра дівчатам на друкування... Скільки мали ми кумедних випадків, коли друкарка неправильно читала й друкувала вручну написаний тобою текст! Пам'ятаю, як мій документ з постійно повторюваною фразою "відшкодування завданої шкоДи" друкарка видрукувала як "відшкодування завданої шкоЛи", ги-ги. Ну, потім виправляла, звісно.

Україна вже проголосила незалежність 24 серпня 1991 року, відбувся всеукраїнський рефере��дум 1 грудня 1991 року на підтвердження Акта проголошення незалежности. Були ухвалені Верховною Радою закони про Збройні сили, Службу національної безпеки (так-так! така була назва СНБУ служби! комуністи-інтернаціоналісти наполягли, а рухівці-демократи не драконили їх "націоналізмом", і закон був переголосований на назву СБУ).

Одного дня призначений працівник міськради-виконкому обійшов усіх працівників і сказав назавтра усім військовозобов'язаним мати паспорти і військові квитки для прийняття української присяги. В державі розпочалася масова кампанія прийняття присяги Україні у зв'язку з новим законом про збройні сили. Усі військовозобов'язані, навіть якщо колись присягалися Совітському Союзу, мусили присягнути Україні. Бо Союзу вже ж не було. Спочатку присягала влада, потім усі нижчі ланки, аж до директорів фабрик і заводів. У Дніпродзержинську першими присягнули Україні ві��ськовики військкоматів та працівники міської влади, до якої належав і я.

Назавтра, 21 лютого 1992 року керівництво виконкому й ради, міський владний апарат був скликаний до малої зали виконкому. Перед тим нам сказали, що хто не встигне прийняти присягу, хворий там чи у відрядженні, відпустці, мусить потім сам іти до військкомату і там приймати нову присягу. Присягу слід приймати в залі перед майором, працівником районного військкомату, який викликає за прізвищем. Слід чітким військовим кроком підійти до нього, виструнчитися, назватися, сказати, що за його наказом ти прибув для прийняття присяги, взяти в нього аркуш з текстом присяги, урочисто прочитати текст, розвернувшися обличчям до "військових товаришів", віддати аркуш, розписатися в журналі, сісти на місце. Військові квитки нам повернуть через кілька днів з печаткою про прийняття присяги.

Ми зайшли до зали й сіли. Зала була невеличка, десь на 30 місць, так її й називали - мала зала. "Новобранців" теж було небагато, осіб 12-15. Пам'ятаю міського голову (тоді називався голова міської ради, обирався не мешканцями міста, а на сесії міськради з числа депутатів) Гаманюка Леоніда Юхимовича, пам'ятаю заступника голови міськради депутата В'ячеслава Коваля, пам'ятаю детутата міської ради Володимира Говорунова, який теж був працівником міськвиконкому, очолював Комітет Народного ��онтролю (ги, були такі КНК по всій країні), пам'ятаю Анатолія Якименка, мого однофамільця, не родича, депутата Дніпропетровської обласної ради, працівника оргвідділу міськвиконкому, зорово пам'ятаю працівників апарату виконкому, імена яких забув. Усі чоловіки. Здається, військовозобов'язаних жінок не було.

Кожен на виклик майора військовим кроком рушав до нього, доповідав (російською) "Товарищь майор! Такой-то для принятия украинской присяги прибыл!", і далі здійснював процедуру, як нас інструктували. Слід сказати, що я був неприємно вражений слабкою урочистістю події... Не пам'ятаю чи стояв тоді у залі синьо-жовтий прапор, мабуть-таки стояв, але усі виконкомівці, особливо наш керівник Гаманюк Л.Ю. якось так мляво, затихо і буденно здійснювали всю цю за ідеєю урочисту процедуру... Коротше, мені не сподобалося. "Я присягатиму не так!", - твердо вирішив я.

Ось було названо моє прізвище. Я підвівся з місця і військовим кроком, намагаючись його чітко карбувати, рушив до військкоматівця, що підвівся з-за столу президії. У президії він був сам, на столі папери. Я клацнув підборами і виструнчився: "Пане майоре! Андрій Якименко для прийняття присяги українському народові за вашим наказом прибув!", - чітко й голосно викарбував я. З-заду я почув легке пожвавлення у залі. Я розумів, що українська мова і звертання "пане майоре" розворушили сонну процедуру.

Майор усміхнувся, дав мені аркуша. Я його взяв, розвернувся до зали і, карбуючи кожне слово, урочисто прочитав:

"Я, Якименко Андрій Григорович, вступаю на військову службу і урочисто клянусь народу України завжди бути вірним і відданим йому, сумлінно і чесно виконувати військовий обов'язок, накази командирів, неухильно дотримуватись Конституції і законів України, зберігати державну і військову таємницю. Я клянусь захищати українську державу, непохитно стояти на сторожі її свободи і незалежності.

Я присягаю ніколи не зрадити народу України.".

Текст цієї Присяги був затверджений постановою Верховної Ради України ще за спікера Івана Плюща 6 грудня 1991 року. Текст досі не мінявся. Цю постанову було ухвалено разом із Законом про збройні сили України, тому 6 грудня ми щороку відзначаємо День ЗСУ. Незалежно чи хто служив, не служив, усі приймали Присягу саме за таким текстом.

Щоправда, я трохи схитрував. Як тоді, так і досі мені ріже слух оце "народ України", ну, ніби "насєлєніє". Тому під час проголошення присяги я це словосполучення в усіх місцях замінив на "український народ". Здається, такі тонкощі ніхто не помітив.

Але мою Присягу не закінчено! Я бачив, як притишена зала зацікавлено слухала як я приймав присягу. У залі лунали мої чіткі слова державної клятви... Коли я закінчив читання, я сказав до зали:

- Я хочу сьогодні прийняти також присягу українських націоналістів!

Я витягнув з нагрудної кишені заздалегідь приготовленого папірця і глянув у залу. Від несподіванки запала тиша, "що там ще вигадав Якименко?" - читалось на обличчях.

- Декалог українського націоналіста! - урочисто виголосив я, і продовжив:

"Я, Дух одвічної стихії, що зберіг Тебе від татарської потопи і поставив на грані двох світів творити нове життя!

Здобудеш Українську Державу, або згинеш у боротьбі за Неї.

Не дозволиш нікому плямити слави, ні чести Твоєї Нації.

Пам'ятай про великі дні наших Визвольних змагань.

Будь гордий з того, що Ти є спадкоємцем боротьби за славу Володимирового Тризуба.

Пімсти смерть Великих Лицарів.

Про справу не говори з тим, з ким можна, а з тим, з ким треба.

Не завагаєшся виконати найнебезпечнішого чину, якщо цього вимагатиме добро справи.

Ненавистю і безоглядною боротьбою прийматимеш ворогів Твоєї Нації.

Ні просьби, ні грозьби, ні тортури, ані смерть не приневолять Тебе виявити тайни.

Змагатимеш до поширення сили, слави, багатства і простору Української Держави."!

Наприкінці я додав своїх слів, дивлячись у залу:

- Я присягаюся ніколи не зрадити Декалогові та цій Присязі!

Декалог був укладений у 1929 році Степаном Ленкавським та того ж року затверджений на 16-му Великому Зборі Українських Націоналістів (ВЗУН).

Коли я закінчив Свою присягу, зала ще перебувала ошелешена, потім усі заусміхалися. Але гармидеру не було. Усі давно знали цього "ну, ду-у-уже вже українця, ну, просто-таки націоналіста Якименка"...

Я розвернувся до майора, який продовжував стояти за столом президії, віддав йому аркуш із текстом державної присяги, розписався у журналі і карбованим кроком рушив на своє місце.

За кілька днів я отримав свого військового квитка із записом:

"Военную присягу (украинскую) принял 21.02.1992 ��.

Заводский райвоенком полковник Ершов", підпис, штамп.

...Ще деякий час по моїй Присязі свідки її, зустрівши мене, усміхалися у кути губ і мугикали щось на зразок "гм... ну-ну, Якименко..."...

На світлинах:

1. Мій військовий квиток. Військову присягу прийняв!

2. Це будівля Кам'янського виконкому (тоді ще Дніпродзержинського виконкому), площа Дзержинського, 2 (тепер площа Калнишевського, 2). Тут на 2-му поверсі, у малій залі, 21 лютого 1992 року я прийняв Присягу - військову (державну) та національну.

Світлина січня 2017 року, знімкував Андрій Якименко.

Слава Україні! Героям слава!

Слава Нації! Смерть ворогам!

21 лютого 2017 року

©Андрій Якименко

[chenewsnet]

Батько Гандзюк: Мангер впливає на слідство і залякує свідків. Я особисто відчув за собою стеження Залишаючись на волі, голова Херсонської обласної ради Владислав Мангер впливає на перебіг слідства у справі про вбивство керівника справами мерії Херсона, активістки Катерини Гандзюк. Про це заявив батько загиблої Віктор Гандзюк біля зали засідань апеляційного суду, який мав розглянути апеляцію прокуратури щодо звільнення під заставу Мангера, підозрюваного в організації вбивства, повідомляє кореспондент "ГОРДОН". "Перебуваючи на волі, пан Мангер, безумовно, впливає на слідство. Вдається до залякування свідків. Від моменту попереднього судового процесу я особисто відчув за собою стеження. Я особисто став отримувати незрозумілі телефонні дзвінки як на стаціонарний, так і на мобільний телефон. З моменту попереднього процесу багато свідків стали отримувати погрози. Вони бояться далі свідчити. Вони бояться за свою безпеку. Деякі готові відмовитися від своїх свідчень", – підкреслив він. Віктор Гандзюк зазначив, що побоюється за свою безпеку. "Я вважаю, що Міністерство внутрішніх справ не здатне забезпечити безпеку ні мені, ні нашим свідкам. До речі, ми двічі просили надати державну охорону, і двічі нам у цьому було відмовлено", – підсумував батько вбитої активістки. Мангеру 11 лютого 2019 року вручили повідомлення про підозру в організації вбивства Гандзюк. Активістку 31 липня 2018 року облили сірчаною кислотою в Херсоні, 4 листопада вона померла в одній із київських лікарень. Генеральний прокурор Юрій Луценко оприлюднив схему, згідно з якою Мангер замовив і частково оплатив напад на Гандзюк. Мотивом була особиста неприязнь у зв'язку з активною громадською діяльністю, яка могла підірвати політичну та ділову репутацію Мангера, ідеться в тексті підозри. Прокуратура просила заарештувати підозрюваного. Уночі 15 лютого Мангера заарештували на 17 днів із можливістю внести заставу в розмірі майже 2,5 млн грн. Того самого дня Мангер вийшов під заставу. 18 лютого він прийшов на роботу і провів нараду в облраді. Генеральна прокуратура України подала апеляцію на рішення Шевченківського районного суду Києва про запобіжний захід Мангеру. Апеляційний суд відклав розгляд справи на 28 лютого через неявку адвокатів політика.

[vprki]

Проф. Димо Димов: Невероятно е, че са минали 39 години…

 „Сега, като се обръщам назад, ми се струва невероятно, че са минали 39 години.“ Каза за „въпреки.com” именитият български  музикант проф. Димо Димов. През 1984 г. създава созополските Празници на изкуствата „Аполония“ и основава Академията за изкуства „Аполония“, по-късно превърнала се във фондация „Аполония“.

Разговаряме с него в един от дните на 39-ото издание на фестивала (28 август – 5 септември 2023) в Созопол. А проф. Димов продължава:

„Когато тръгнахме да го правим, не мислехме за това, което ще става. Гледахме да разрешим всичко, защото началото беше много импровизирано – и като амфитеатър, и като другите зали. Но сега, като се обръщам назад, ми се струва невероятно, че са минали 39 години. Може би защото бях зает с други дела – депутат, министър на културата, накрая бях и посланик (в Дания 2001-2005). Тогава се отдръпнах и идвах тук само за самите празници. На Маргарита Димитрова, артистичен директор, от 2000-та година една дума не съм ѝ казал – тя прави абсолютно всичко.

Проф. Димо Димов и Маргарита Димитрова

Аз само съм зрител. Но във времето има някои константни неща – като обзавеждането на тази зала, например (офисът на читалищната библиотека), което не е мръднало отпреди 50 години. За съжаление, така наречените зали в Созопол не са по-различни оттогава. Ние нямаме зала за музика – толкова години нищо, нищо не мръдна. Сменят се кметове, даже не смеят да обещаят, че ще направят нещо. За тях беше много удобно това решение. Единствено Амфитеатърът от първия си вид претърпя няколко изменения. Оградата беше много импровизирана, имаше даже строителни елементи, тръби, от тях правехме ограда, с чаршафи я завивахме, какво ли не беше…. Докато в един момент се преработиха тези стълби в центъра на Амфитеатъра, направихме тази голяма сцена, която отговаря на всички нужди. Изгради се покритие на сцената за лошо време – ето, вчера то се видя, че артистите са запазени. Докато в първите години помня как в един проливен дъжд стояхме с чадъри над артистите, а публиката танцуваше под него. Така че хората тук са готови всичко да приемат, но ние като организатори трябва да мислим все пак за някакви по-добри условия. Като преправиха така Амфитеатъра, той не е точно амфитеатър, толкова е крив! Можеха спокойно да го направят със стълбите отстрани, да го оформят малко по-добре, да повдигнат малко седалките – защото човек седи на 30 сантиметра от земята, сгъва се, както не трябва да бъде.“ Проф. Димов в цялостната си изключителна кариера като музикант, създател е на струнния квартет „Димов“ с международен авторитет, винаги е бил много взискателен и като професионалист и като организатор.

Проф. Димо Димов

С днешна дата отчита, че мечтите не могат да бъдат реализирани, защото кметовете на Созопол в годините имат други задачи. „За тях ние сме нещо, което съществува, нещо, с което могат да се похвалят на откриването, а след това… Един сегашен кандидат за кмет казва, че щял да построи концертна зала. Сигурно няма да съм жив дотогава, но нека да я направи, стига да има сили за това.“ Не без тъга, но с надежда споделя проф. Димов. Продължава да мечтае.

Заедно си припомняме забележителни камерни концерти по време на Празниците в годините. И специално рецитала на Людмил Ангелов с програма с музика на Шопен в църквата „Св. Св. Кирил Методий“ 1999, който бе преживяване от световна класа. По-късно във времето знаменитият ни пианист заедно с невероятният Веско Ешкенази в залата на Археологическия музей ни заплениха като дуо с музиката Гершуин и още, още прекрасни концерти за радост на публиката. Повече от 20 години в църквата не се правят концерти, а тя има и прекрасна акустика.

Проф. Димов продължава по темата: „Вчера влязох в църквата и я огледах – цялата е изрисувана в стенописи, само няма цветни стъкла – те са много скъпи (може би ще направят), обзавели са я прекрасно… Ако бяхме католици, щяхме да правим концерти там –католиците не възразяват, какви ли не концерти правят в катедралите. Не, нашата религия, освен служенията ��а поповете – никой няма право да се намеси в тая работа. През годините имахме доста, така, не спречквания, обаче дочувах за недоволството на свещеника тука в града, накрая взеха църквата.

От ляво на дясно: Лия Петрова, Людмил Ангелов, Румен Цветков и Александър Сомов

Ние тогава се преместихме в Археологическия музей да правим тези концерти – там е чудесно, звучи много добре, атмосферата е добра. Обаче местата са малко – 100 места. Ето, Людмил вече не свири там, защото трябва по стълбите до долу да стоят да го слушат хората. (Все пак тази година имаше изумителен концерт заедно с изключителните си колеги, музиканти със световна кариера,  като солисти или в най-авторитетни формации - Лия Петрова, цигулка, Румен Цветков, виола, Александър Сомов, виолончело и  Маргарита Калчева, контрабас б.а.). Така че проблемите си съществуват. Даже по едно време искаха да не ни пускат тука – спирала се работата на библиотеката. Разбирам, че притесняваме хората – трябва да се изнесат от това помещение, където е щабът на фестивала. Но мисля, че са осъзнали това за града – да имаш 9-10 дни фестивал, това значи пълен град!“

Публиката идва специално за фестивала и често билетите свършват бързо, дори се налага да има правостоящи… „Артистите обичат да идват тук. Ето, Людмил Ангелов пак е тук – вече с по-друга формация, защото гледа да разнообразява нещата. (Тази година отново на Амфитеатъра бе един от солистите заедно със Стоян Караиванов – бандонеон, Петър Македонски – тромпет и Orquesta Tipica Libertango,  първия български танго оркестър, посветен изключително на класическото аржентинско танго –б.а).

Албена Данаилова, Румен Цветков и Александър Сомов

Формулата на фестивала, която избрахме, от първия момент не се изменя. Тя се обогатява с нови артисти. От моето поколение артистите вече ги няма, разбира се. Дойдоха нови, ние остаряхме много. Това си е нормален процес, никой не се учудва от него. Но пък младите артисти!  Какъв концерт направиха снощи Албена Данаилова и нейните приятели Румен Цветков и Александър Сомов –концерт, който на която и сцена по света да го сложиш, ще го оценят. Защото е изключителен.“ Възторжено говори и като музикант Димо Димов.

Това е единственият фестивал, който събира тези български артисти заедно, а те са по целия свят. И са много авторитетни и търсени.

„Поначало като тръгна фестивалът, с мене като организатор, камерен музикант, биография голяма, тогава много пътувах по света… Ние нямаме проблем, хората ни познават, артистите ни познават; и младите вече ни познават – да вдигнеш телефона и да кажеш „Идваш ли?“ – и те идват. Не съм питал Маргарита Димитрова, но не съм чувал някой да се пазари, някой да пита „Какво ще ми платиш?“. Обикновено нямаме никакъв проблем, защото те знаят, че не сме богати; знаят, че залите са малки – обикновено това е последното нещо, за което се говори. Е, стараем се доколкото можем, на всички артисти да платим.“ Споделя музикантът.

Маргарита Димитрова

Припомняме, че в публикацията ни като анонс за 39-ото издание на фестивала Маргарита Димитрова каза за  „въпреки.com”: „Тайната е, че се обичаме с тях. Малко приказки, малко уговорки, малко съблазни за следващия, по-следващия и по-по-следващия фестивал… и става. Може би, това е традицията. Защото всички, които идват, знаят на какво идват. Не идват, за да отбележат само едно събитие и да кажат „И тази година ще присъстваме!“ Не, всеки идва с нови неща – с нова програма, с нов заряд. Може би това е тайната: че самите артисти, които идват в Созопол искат да покажат своето най-най-най!“ /Целия текст може да прочетете тук/.

С Димо, както го наричаме приятелски продължаваме да си говорим за „битовите несгоди“ на „Аполония“ и заедно с това за преодоляването им, Въпреки! Залата на читалището навремето беше доста занемарена по ясни причина – липса на средства и местна инициатива. Но в годините се ремонтира, има и климатици, макар че всичко съвсем не ставаше лесно. А не бива да пренебрегваме и факта, че е сложно елитни спектакли да се приспособяват към сцената, която обективно ограничава. И, все пак, и тази година театралният афиш на „Аполония“ бе впечатляващ. Отново заслуга на Маргарита Димитрова, която следи постановките не само в София, за да избере най-доброто и възможното като условия в читалището, разбира се. Това са изключителни партньорства и доверие.  Професорът казва с разбиране:  „Не можем да изискваме от читалищните дейци това, което са нашите изисквания. Имам много колеги, които правят през годините фестивали в Созопол – по-малки или по-големи – в различни периоди, докато дойде време за „Аполония“. Те ползват нашия роял, всички придобивки, които ние сме направили. Понякога ни е криво, че никой не поддържа, не се грижи да настрои рояла, например… Мислехме даже да го заключим, но сърце не ни дава, защото организатори е едно, но някои от артистите са наши приятели и колеги – трябва някак да живеем заедно.“

Проф. Божидар Йонов и проф. Димо Димов на откриването на изложбите

В разговора се насочваме и към изложбите на фестивала, а Димо Димов си припомня: “Първите изложби бяха по къщите в Стария град, по дворовете. В центъра всички дворове бяха пълни с картини – на всеки художник по един двор! И това беше фантастично. Но после комерсиализацията ги измести, плюс това направиха горе Галерията, стегнаха я като хората. Правили сме изложби на всички наши големи художници. Тази година е повече към младите , към жанровете, които не са много известни. (Имаше изложба на студенти – дипломанти в Художествената академия, фотоизложба на прекрасната Лоте Михайлова „Завръщането. Срамежливата интимност“, а на двора, за първи път и на една от стените му „Жените и Международното триенале на сценичния плакат“ – б.а.). Но мисля, че догодина ще се направи една много сериозна експозиция за нашата 40-годишнина. Новото е, че след Ковид пандемията, когато всичко се правеше на открито слизаме в двора, където от подиумчето, с микрофона писателите могат да дишат спокойно, пък и публиката. Защото в тая зала горе, където няма климатици, просто беше ужасно да се стои (преживявали сме го - б.а). Но пък самият двор е неугледен –трябва да го направят като за хората – малко пейки за сядане, осветление отстрани да се сложи. Има какво да се желае още, но трябва градът много да помогне. Нищо не им коства да сложат и повече зеленина. Сега пейки – само един ред, изпочупени. Да направят подвижни пейки, да сложат хората по-близо до писателя, до поета – те стоят настрани.“ Категоричен е проф. Димов и с поглед към юбилейния 40-ти фестивал „Аполония“ догодина.

Говорим си и за Майсторските класове, които организира „Аполония“ в годините. Тук бяха първите за примата Красимира Стоянова, за прекрасната Александрина Пендачанска, писателката Здравка Евтимова, режисьорът Галин Стоев… Години наред забележителния ни цигулар проф. Минчо Минчев правеше в Аркутино, но финалният концерт на участниците беше на „Аполония“. Тази година майсторският му клас бе в рамките на фестивала. “Тази форма я приехме. Не, че тя не съществуваше преди това. Тя с��лижава артистите с младите, дава по-друг поглед. Майсторският клас е този, който вече разрешава малко по-друга форма. Вчера бяхме седнали с Минчо и си говорехме,  разбира се, за него и фестивала.

Минчо Минчев

Той сподели, че „навремето дошла една девойка и казала,  че иска да го опознае малко повече… а той ѝ отвърнал: „Сега какво искаш, за мен ли да дойдат хора?“ Тя кимнала утвърдително, а той ѝ казал: „Ето ме! Гледай!“В майсторските класове не е така – напротив, там се разкриват големи артисти и преподаватели. Така, че който иска, може да присъства на майсторските класове – никой не ги спира. Освен това – прието е по света – един цигулар може да е ученик на голям професор, той ходи по майсторски класове, защото вижда други професори, други преподаватели, друг маниер на виждане на музиката. Същото е с писателите – едно е да го четеш, друго е да чуеш какво мисли. Майсторският клас е да ти кажат: „Моето момче, дай да видя какво си написал.“ Това е един жив контакт, който остава за цял живот.“ Споделя и личния си опит Димо Димов. А тази година за втори път след 2021 година писателят Георги Господинов имаше своя майсторски клас. Заедно с участниците направиха вълнуващо представяне на резултата от творческата им съвместна работа в двора на Художествената галерия.

Георги Господинов при представянето на участниците в Майсторския му клас

На фестивала има вече елитни участници, които не са били родени, когато се е създавала „Аполония“. Много млади хора са и в екипа, които помагат и работят. Нашите наблюдения показват, че в годините „Аполония“ създаде, изгради и много личности, които днес са водещи фигури в изкуството ни. А Димо Димов казва убедено: „Тези, които работят тук, набират голям опит. Но ако беше другаде, щяха да хвърчат разни хора по залите – все едни и същи. Тук при нас формулата е много ясна: всеки си има една зала, за която отговаря, няма да дойде артист да пита „Кой тука отговаря?“. Не, ние ги посрещаме още като дойдат, работят, както трябва. Никой не проявява никакви претенции към нас. И това е още от първия момент навремето, от първите 2 години тези неща се избистриха. Това е атмосферата на приятелството с артистите, с хората, които са тук, с Маргарита Димитрова, която се разхожда между всички – познава всички, всичко е на приятелска основа.“ Дълга важна тема, но за нея в следващи наши текстове.

Проф. Димо Димов в офиса на "Аполония" в София, 2016, снимка: Стефан Джамбазов (1951-2021)

Говорихме си с професора за още много неща, случили през тези 39 години на „Аполония“, между които и за незабравимата зимна „Аполония“, съществувала няколко кратки години. Едва ли биха могли да се изброят… Освен публиката, която е тук от години, създаде се и нещо като общество около „Аполония“ – артисти, музиканти, но не само -  приятели, като усещане. И колкото и да е крехко, тъкмо то, както напомни писателят Георги Господинов на срещата с него, поражда смисъл и надежда за добрите страни на човешкото битие.

А ние вече сме с предчувствието на 40-ото издание догодина, да сме живи и здрави и да вярваме в това, което обичаме, Въпреки! ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Тихомира Крумова, арх��в на „Аполония“

P.S. на „въпреки.com”: Както бяхме отбелязали, ще продължим да пишем за 39-ото издание на „Празниците на изкуствата Аполония“, защото те бяха преживяване от висока класа за публика, артисти и творци със световен авторитет. А това трябва да се осмисля, а не да се ограничава само като информация  в дните на фестивала.

[grishkoaleksandr]

56 ссылок по недвижимости за 4-ю неделю марта’20

1. В ближайшие 3 месяца продажи недвижимости в Великобритании упадут на 60% ... После двух месяцев роста страну ожидает очередное падение

2. Назад у майбутнє. Як зниження риз��ків на первинному ринку житла вплине на ціни ... чим менше ризиків, тим більше потенційних покупців. А за умов можливого розвитку іпотеки під прийнятні відсотки кількість охочих вкласти кошти в нерухомість очікувано зростатиме

3. Житловий пасив: чи варто сьогодні купувати нерухомість ... Курсові коливання, що спровоковані пандемією коронавірусу та економічною кризою, стануть поворотним пунктом на ринку первинної нерухомості України

4. Коли ринок нерухомості відновиться після карантину ... На сьогоднішній день забудовники продовжують будівництво тільки на половині об'єктів або частково призупинили роботи. Також не найкращі часи переживає ринок комерційної нерухомості.

5. Инвестиции в жилую недвижимость: 5 вопросов, которые помогут сделать правильный выбор ... Практически всегда жилая недвижимость в крупных городах была выгодным инструментом сохранения частного капитала. И если бизнес старался запастись коммерческими площадями, то граждане, в основном, вкладывали деньги в квартиры

6. Що робити з орендою житла під час карантину: держава не буде покривати борги ... Які б обіцянки чи пропозиції не лунали від чиновників із приводу послаблення податків та орендної плати на період карантину, важливо розуміти, що платити рано чи пізно доведеться, тому варто вже зараз домовлятися, на яких умовах повертати борги

7. Чи варто купувати квартиру, коли гривня падає ... Ціни на нерухомість реагують на падіння гривні поки що уповільнено, їхній рух стане помітним упродовж найближчих 2-3 місяців. І якщо ви чекаєте тотального обвалу ринку нерухомості, то на нього навряд чи варто сподіватися.

8. Як діджіталізація допомагає девелоперам в умовах карантину ... Ще не всі розуміють, скільки благ принесе коронавірус. Він зумовить колосальний, квантовий стрибок у розвитку технологій і суспільства в цілому. Це стосується й ринку девелопменту. Якщо раніше учасники нашої  екосистеми часто не розуміли нашого прагнення до діджиталізації та  інновацій, то зараз всі починають усвідомлювати, що це не наша примха, не дань моді чи якийсь карго-культ. Діджиталізація — це необхідність.

9. Спрос богатых иностранцев на недвижимость в Сингапуре вырос. Из-за коронавируса ... Они считают Сингапур безопасной гаванью, даже если придётся пробыть 14 дней в карантине по прибытии

10. Відкрите звернення представників будівельної спільноти ... Протягом останніх семи місяців відбулася зміна чотирьох міністрів, до відання яких відноситься будівельна галузь, та не було призначено жодного профільного заступника міністра з питань будівництва. І як наслідок - відсутнє розуміння розвитку та програми підтримки галузі в цілому, незрозуміла кадрова політика, передчасний запуск занадто сирих і неадаптованих реф��рм, зокрема – невдалі спроби реформи системи архітектурно-будівельного контролю та нагляду, запуск яких повністю здійснювався без участі представників галузі та громадськості, внаслідок чого корупційна складова даної системи повністю паралізувала всю реєстраційно-дозвільну систему в будівництві.

11. Нокдаун и локдаун. Как «переносит» карантин гостиничный рынок Украины ... События политического и экономического характера последних лет не баловали сектор гостеприимства Украины. Оптимистичные ожидания, которые игроки этого рынка возлагали на 2020 год, не оправдались: пандемия коронавируса внесла коррективы. Отельеры вынуждены сокращать расходы, при��станавливать работу, искать новые возможности. Восстановление сектора может занять не один год.

12. Стоит ли покупать и продавать недвижимость в период коронавируса ...  стоит ли покупать и продавать недвижимость в условиях короновируса и карантина или лучше отложить это решение до лучших времени

13. Де у Києві планують будувати найбільше житла та парків? ... У Києві оприлюднили проєкт Генплану — плану розвитку міста на найближчі 20 років

14. За крок від столиці: рейтинг забудовників передмістя Києва ... За останні півроку 2019 р в передмісті Києва з’явилося 11 тис. нових квартир. Тамтешні новосели мріють жити в гармонії з природою. Натомість часто отримують комунальний ад і проблеми з тією ж таки екологією.

15. Що відбувається на будівництвах Києва в період карантину ... На первинному ринку нерухомості за підсумками 1-го тижня карантину активні будівельні роботи продовжилися в понад 50% об'єктів, що будуються, в близько 30% – роботи велися частково, а в 20% – були тимчасово припинені

16. Зали очікування: що буде з нерухомістю під час та після карантину ... всі магазини та ресторани, які знаходяться у ТРЦ, будуть зачинені і зазнаватимуть збитки від простою

17. Новые квартиры в гривнах подорожают, а б/у жилье в долларах подешевеет ... цены на первичном рынке итак у нас росли, стоимость строительства растет, материалы дорожают, минимальная заработная плата подымается, плюс налоги, поэтому стоимость квадратного метра потихонечку росла. Учитывая сегодняшнюю ситуацию с коронавирусом можно прогнозировать, что будет сначала некоторый всплеск на первичной рынке жилья, а потом наступит спад

18. Пілюля для українського ринку нерухомості ... Одним з головних індикаторів здоров'я економіки є темп нового будівництва, який з настанням кризи скорочується першим, а після його завершення відновлюється останнім. Подібної точки зору дотримуються багато фахівців та бізнес-гуру, ґрунтуючись на міжнародному досвіді, історії криз і результатах роботи будівельних компаній в несприятливі періоди у різних частинах світу.

19. Жильё в Торонто продолжает дорожать, несмотря ни на что ... Цены на недвижимость выросли на 14,5% в годовом исчислении к марту 2020 года

20. Все про покупку заміської нерухомості ... Як придбати заміську нерухомість і які особливості угоди в залежності від виду житла

21. Влияние СOVID-19 на глобальную экономику и ключевые сегменты коммерческой недвижимости на фоне кризисных периодов предыдущих лет ... поскольку во многих странах введено фискальное и монетарное стимулирование, к тому же, существующий кризис не является банковским/финансовым, а также, учитывая быстрое восстановление экономики Китая – есть все предпосылки для оптимистического прогноза более быстрого возвращения к докризисному уровню чем в предыдущие периоды (глобальный финансовый кризис 2007-2008 годы)

22. Продажи «вторички» в Штатах подскочили до 13-летнего максимума ... Положительные тенденции на рынке затмила пандемия. Весенний сезон продаж не будет прибыльным. Экономисты ожидают резкого падения продаж и, возможно, цен на жильё. Например, на Западе США продажи домов и квартир уже в феврале 2020 года упали на 18,9% в годовом исчислении, а на Северо-Востоке — на 4,1%. Относительно благоприятна ситуация только на Юге и Среднем Западе: плюс 7,2% и 0,8% соответственно за аналогичный период.

23. Попит, ціни та заморожені будівництва: як ринок нерухомості реагує на події в Україні ... За останні 2 тижні кількість ��звінків у відділи продажів нерухомості зменшилися на 60-80%. Потенційні покупці розгублені та чекають новин

24. Стоимость съемного жилья в Киеве рухнет на 40% ... Больше нет смысла брать в аренду убогую хрущевку на Нивках, если за такие же деньги можно долгосрочно арендовать апартаменты с видом на Крещатик. Каждый день сотни новых первоклассных квартир в центре Киева находят своих арендаторов, изумленных смешными расценками, которые не всегда можно найти и на рынке долгосрочной аренды. К таким последствиям привело введение всеобщего карантина из-за коронавируса.

25. В Україні подорожчають квартири: прогноз експерта ... Ціни до кінця року виростуть в гривневому еквіваленті, і впадуть в доларовому. Це дозволить ринку підняти продажі нерухомості після нинішнього зменшення попиту. Люди будуть забирати гроші з банків і будуть вкладати їх в нерухомість. Також клієнти, у яких валютні заощадження, будуть не проти придбати квадратні метри за вигідною ціною. Незважаючи на початок світової фінансової кризи і проблеми з пандемією нового вірусу – люди будуть купувати нерухомість, але це буде відкладений попит і за умови вигідних цін у валюті

26. Українці продовжують купувати нерухомість в кредит ... Девальвація гривні в березні стимулювала попит на нерухомість попри карантин

27. В какой цвет красить кухню: 10 популярных сочетаний ... Работа с цветом — едва ли не самая сложная часть декораторской профессии. Умелое использование цветовых сочетаний может кардинально изменить восприятие помещения, неумелое — испортить любой интерьер. Жилое пространство, даже выполненное в одной гамме, никогда не бывает совершенно одноцветным. Мебель, стены, текстиль из разных материалов и текстур всё равно будут создавать множество оттенков. Особенно на кухне — самом функциональном и «пёстром» помещении нашего дома.

28. 30 идей для отделки балкона ... Балкон можно застеклить, утеплить и устроить там зону отдыха, рабочий кабинет или даже кальянную. Но для начала — отделать стены, пол и потолок.

29. 20 эффектных и простых идей декора вашего дома ... На глобальное обновление интерьера порой не хватает средств — материальных и душевных. Впрочем, чтобы вдохнуть новую жизнь в родные «четыре стены», не обязательно расставаться с целым состоянием и тратить уйму времени. Это можно сделать быстро и бесплатно, используя те материалы, которые у вас уже есть.

30. У нерухомості імунітет: як коронавірус вплине на ринок житла ... Ось уже кілька місяців всім світом поширюється коронавірус, а від пандемії постраждали тисячі людей. Через це багато країн закрили свої кордони і оголосили масові карантини. Вірус істотно вдарив не тільки по здоров'ю людей, а й по світовій економіці. Дісталося і Україні. Вже зараз українці стурбовані різким зростанням курсу долара, а експерти прогнозують зростання цін на продукти і ліки. Вся ця ситуація також вплинула на ринок нерухомості в країні. Як коронавірус COVID-19 вплинув на продажі і придбання житла в Україні і чого очікувати найближчим часом.

31. Новые инструменты для ведения бизнеса во время эпидемии ... в новой реальности выиграет меньшинство, которое по тем или иным причинам оказалось в выигрышном положении, как например сервисы доставки покупок на дом. Значительная часть бизнеса, так или иначе, адаптируется к новым условиям. А те компании, которые не смогут проявить достаточной гибкости или не имеют запаса прочности — будут вынуждены уйти с рынка.

32. Серіал «Пайова участь»: як нардепи знову хочуть змінити будівельний ринок ... Хто і навіщо намагається повернути в законодавство норму про пайову участь

33. Кредитування купівлі житла: коли воно буде "як у Європі" ... Поширений у розвинених країнах інструмент вирішення квартирного питання — іпотека — в Україні майже не працює. Чому так, і що робити?

34. Чи подешевшає оренда квартир після карантину ... Зараз власники житла та квартиранти намагаються домовитися про умови оренди на час карантину. Наприклад, дехто згоден знизити ціну на 50% на цей період. Є випадки, коли власники комерційного нерухомого майна, щоб не втратити клієнтів, готові відмовлятися від заробітків. Пропонують орендарям платити тільки за комунальні послуги

35. Як обвал гривні позначився на ринку нерухомості і що буде з цінами на квартири ... Девальвація гривні та песимістичні прогнози щодо курсу на найближче майбутнє можуть істотно змінити розклад на ринку нерухомості і ціни на квартири

36. Оренда житла. Як карантин вплине на ринок оренди нерухомості ... Епідемія, що звалилася на наші голови, може істотно перекроїти ринок оренди житла. Уже зараз люди рвуться подалі з міста і квартир до будинку зі своїм двором і ділянкою, бажано десь не занадто близько до сусідів. Попит на заміські будинки виріс у рази, а колись ліквідні «однушки» опинилися під прицілом.

37. Как выбрать стиль интерьера будущего дома: 7 шагов ... Как выбрать стиль, когда в должном исполнении все направления прекрасны? Ведь временами и минимализм бывает не таким уж пустым, и холодный индастриал в некоторых квартирах такой, что хоть сразу переезжай, а эклектика в умелых руках и вовсе обещает царские палаты. Что же делать? Как понять, что действительно твоё, а что просто нравится?

38. Як домовитись зі своїм орендодавцем під час карантину ... Як же провести результативні перемовини зі своїм орендодавцем і досягти пільгових умов оплати орендованого приміщення?

39. В Нью-Йорке строительство продолжается. Несмотря на эпидемию ... если строительные проекты в городе остановят, экономические последствия могут быть разрушительными. В настоящее время в городе насчитывается более 6 800 действующих строительных площадок, на которых работают десятки тысяч рабочих. Закрытие проектов может обанкротить строительные фирмы и привести к массовым увольнениям.

40. Або експертиза, або довгобуд: який документ запитувати у відділі продажу ... Експертний звіт проекту є одним з найважливіших документів, які підтверджують законність будівництва. Його немає у вільному доступі, забудовник зобов’язаний надати вам цей документ за вимогою. У відділі продажу варто ретельно ознайомитись з його змістом і впевнитись, що у експертному звіті немає суттєвих зауважень, а зазначена в ньому інформація відповідає заявленим показникам майбутнього обєкту.

41. Арендодатели и арендаторы ищут компромиссные решения ... в ближайшем будущем все больше компаний будут вынуждены разрабатывать стратегии обеспечения работы дистанционно. Речь идет о внедрении новых технологий (например, облачные сервисы), разделении офисов и обеспечении более гибких условий труда. Арендаторы и арендодатели будут инвестировать средства в улучшение санитарных норм внутри зданий (в частности внимание будет уделяться системам фильтрации воздуха и вентиляции), а также в разработку более эффективных антикризисных мер в случае чрезвычайных ситуаций.

42. Як оформити дарчу на квартиру: інструкція ... Як оформити дарчу на квартиру в Україні. Відповідно до такого договору, власник нерухомого майна безоплатно передає його у володіння іншій особі.

43. Как работают застройщики Украины во время карантина ... Строительные компании сообщили о том, в каком режиме проходят консультации и подписание договоров, проинформировали о ходе работ на своих объектах

44. А��тирейдерський закон: чи стало спати спокійніше? ... У кінці 2019 року вступив у дію Закон України «Про внесення змін до деяких законодавчих актів України щодо захисту права власності», яким, зокрема, вносяться зміни в Закон України «Про державну реєстрацію прав на нерухоме майно та їх обтяжень»

45. В 2019 в Киеве продали больше квартир, чем построили, при этом общий объем рынка нереализованных квартир остался громадным – более 56 тыс ... В 2019 году общий объем принятого в эксплуатацию жилья в Киеве составил 1 млн 113,9 тыс. кв. м. или  17 353 квартиры, это на 14,4% меньше, чем было принято в 2018 году (по данным Госстата). В 2019 году в Киеве частными и государственными нотариусами было заключено 51 374 договоров купли-продажи квартир, что почти на половину больше чем в 2018г. (данные Минюста). Фактических сделок на первичном рынке столицы в 2019 году было порядка 34 -36  тыс. (по данным совета Экспертной межотраслевой ассоциации Украины). В 2019 году, впервые за последние несколько лет, реализовали квартир больше, чем было введено в эксплуатацию. Актуальное предложение на рынке (с учетом поглощения в 2019 г.) составило более  56  тысяч квартир, без учета апартаментов, которые не являются жилым фондом и Госстатом не учитываются. По итогам февраля 2020г. медианная цена на первичном рынке недвижимости Киева составляла 1 116 дол. США/кв.м. что на 5,5%  выше значения в предыдущем месяце. Спрос на однокомнатные квартиры в феврале 2020 г. был наивысшим в сравнении с другими группами жилья и составил 41,2% пользователей, ищущих недвижимость для покупки.

46. Рынок недвижимости Украины и кризисные ситуации ... И каждый раз, в относительно короткие сроки – от пары месяцев до пары лет, рынок недвижимости начинал «показывать положительные тенденции»

47. Технологические агрегаторы откусывают кусок риелторского пирога ... Compass, Opendoor, Redfin и Zillow -  четыре крупнейшие компании, специализирующиеся на технологиях, начав с размещения недвижимости на своих сайтах и набрав активов в 23 млрд. дол��аров, теперь САМИ ВЫКУПАЮТ дома в США, чем грозят перевернуть весь местный рынок

48. Инвестиции в коммерческую недвижимость в Украине в 2020: что нужно знать ... В период нестабильности, когда курсовые качели просто пугают, ставки по депозитам в надежных банках далеки от идеала. Инвестировать в ценные бумаги в такой ситуации рискнет не каждый, а с фондовыми биржами «на ты» единицы. Работающей альтернативой остается недвижимость, в частности коммерческая. Эксперты не скрывают: COVID-19 и ожидания возможной глобальной рецессии скажутся и на рынке недвижимости. Но пока о качественных показателях судить рано, а чтобы сохранить деньги, уже сейчас важно понимать, как, зачем и куда стоит инвестировать.

49. Непотрібна нерухомість: Що і як банки роблять із заставами по боргах ... Після того, як проблемні позичальники перестають платити за своїми боргами, банки намагаються розпродати наявні у них застави. Основною проблемою для них залишається мораторій на стягнення валютної іпотеки, який закінчиться тільки в жовтні цього року.

50. «Проблемні» об'єкти нерухомості: як ввести у правове поле ... Після падіння банківської системи ринок нерухомості, що у 2017 р. перебував на піку свого розвитку, набув привабливості для інвестування та збереження інвестицій як серед бізнесу, так і серед громадян. Проте після обвалу в кінці 2019 р. одного з найбільших гравців на цьому ринку виникла ситуація, коли у підвішеному стані опинилася значна кількість об'єктів незавершеного будівництва та інвесторів, які вклали кошти в такі об'єкти. Сьогодні такі об'єкти претендують перейти з розряду «незавершений» у розряд «довгобуд». Тому наразі питання щодо введення у правове поле «проблемних» об'єктів нерухомості є вкрай актуальним.

51. Неделя на карантине: как меняется французский рынок недвижимости ... Пока немногие эксперты готовы назвать цифры, но большинство сходится во мнении, что ставки сни��ятся. «Падение цен не является невозможным, – осторожно высказывается Жан-Франсуа Юмбер, президент Высшего нотариального совета. – В каком масштабе? Всё будет зависеть от продолжительности карантина и сопутствующих мер (например, размера кредитной ставки). Пока мы отмечаем сокращение числа покупателей за последние 10 дней».

52. Добудувати, а не взяти на себе борги: як Київміськбуд справляється зі спадщиною Укрбуду ... Після банкрутства корпорації Укрбуд і її нездатності виконати свої зобов'язання перед 13 тисячами вкладників, державою було оголошено про передачу 23-х незавершених об'єктів на добудову до холдингової компанії Київміськбуд.

53. Як подорожчала київська первинна нерухомість за I квартал 2020? ... дослідження для всіх сегментів житла: економ-, бізнес-, комфорт- і еліт-класу

54. Строительный сектор на подъёме. Евростат назвал лидеров ... В январе 2020 года производство в строительной сфере в 27 странах Евросоюза увеличилось в среднем на 6,2% по сравнению с аналогичным месяцем 2019 года. Наибольший прирост зарегистрирован в Румынии (+47,8%), Бельгии (+12,9%) и Германии (+12,0%). Среди падающих рынков, где производство в сфере строительства снизилось по сравнению с январем 2019 года – Испания (-4,4%) и Венгрия (-2,4%)

55. Як відтермінувати або знизити оплату за оренду нерухомості на час карантину ... Внаслідок суворого карантину через поширення коронавірусу Covid-19 в Україні багато людей не мають стабільної можливості оплучувати оренду житла або приміщення. Хтось на певний час закрив свій бізнес, хтось вже не може добиратися на роботу і вийшов у відпустку.

56. Дом, о котором мечтают 2 миллиона шведов ... Каким должен быть идеальный шведский дом? Архитекторы из Стокгольма создали проект для средней шведской семьи на основе исcледования предпочтений двух миллионов посетителей самого популярного в стране онлайн-ресурcа по подбору недвижимости.

[synychka-blog]

У Ковелі люди зірвали сесію міськради і не випускають із зали мера

У Ковелі люди, будинки яких затопило водою, зірвали сесію міськради. Інцидент трапився 28 грудня під час засідання сесії Ковельської міської ради, – пишуть Волинські новини. У відчаї вони прийшли до приміщення Ковельської міської ради з вимогою прийняти запит на виготовлення проектно-кошторисної документації щодо проведення централізованої зливової каналізаційної системи на їхніх вулицях. Запит,…

[samarmedia-blog]

28 листопада відбулося урочисте відкриття ІІ зали "Доба козацтва" у міському історико-краєзнавчому музеї ім. Петра Калнишевського. Деталі дивіться вже незабаром 😊😉 #музей #историческиймузей #новыйзал #открытие #Самарь #новости #новостиновомосковска #анонс #Новомосковск #Украина #трксамарь #самарьмедиа #самарьмедіа #новинипульс #новини

[shprd95]

На початку жовтня в ранньому доступі з’явилась довгоочікувана транспортна стратегія від колишнього розробника із Bohemia Interactive, який самотужки працював над грою 7 довгих  років. Чесно кажучи, про гру я дізнався після релізу, але повз неї я не мав права пройти мимо. 

Розпочнімо з того. що на даний момент режим багатокористувацької гри недоступний, проте є редактор мап. На жаль в запропонованому інструментарії немає достатньої гнучкості для того щоб створити повноцінну карту. Наразі можна змінювати ландшафт, будувати дороги та залізничні шляхи. Змінювати розмір карти та створювати міста й промисловість поки що не можна.

Машинки це транспортна стратегія, в якій можна створити власну імперію на процедурно згенерованій карті. Перед початком гри можна налаштувати рівень моря, густоту лісів, пагорбів, міст та промисловості. Окрім цього можна вибрати рівень складності, ціни на паливо, вартість терраформингу та умови переходу в нову епоху. Все це означає що гра забезпечена дуже високою реграбельністю.

Гра розпочинається в умовному 1920-му році. Інженери наблизились до створення парового двигуна, це означає що скоро появиться змога будувати більш потужні парові локомотиви. Для цього потрібно забезпечити виробництво необхідною кількістю ресурсів. Окрім цього в регіоні відсутнє транспортне сполучення між містами, тому це гарний шанс для гравця в ролі власника невеличкої транспортної компанії швидко розбагатіти. Цікава та влучна зав’язка для стратегії ніколи не буде зайвою. Гравцеві не тільки пропонують будувати транспортну імперію, а й розказують чому. Як було сказано вище, умови переходу до наступної епохи можна вибрати: або інвестувавши певну кількість ресурсів, або з настанням певної дати, або і те й інше. Наприклад, якщо встигнути інвестувати необхідну кількість ресурсів до 1930-го року, парова епоха настане швидше, а згодом і дизельна. А це відкриває доступ до сучасніших локомотивів та нових видів промисловості, що у свою чергу пришвидшує доставку потрібних ресурсів, пасажирів чи пошти.

Окрім головного завдання (потрапити в нову епоху) є і побічні завдання. Все це з гумором завуальовано під робочі ситуації та контракти, наприклад певній компанії терміново потрібно поставити певну кількість вугілля, або ж мер попросив сполучити важливі міста. Виконувати побічні завдання не завжди доцільно, тому що в деяких моментах вони можуть порушити транспортне сполучення, яке розроблялось не одну годину. Краще нехай працює злагоджена, але робоча схема, ніж будувати нову лінію з ризиком все зламати 🙂

Гра досить дружелюбна до тих, хто раніше не грав в транспортні стратегії. Достатньо зрозуміти саму систему як працює залізниця. Наприклад,  для того щоб наша транспортна імперія приносила прибуток для початку варто  побудувати депо, в якому ми купуватимемо локомотиви та вагони, вибрати декілька великих міст і сполучити їх залізничним шляхом. Обладнати в містах станції, щоб вони приносили додатковий прибуток, наприклад бістро. Так само і з виробництвом, тільки тут трішки заплутаніше. Для того щоб постачати деревину в майстерню, в якій виготовлятиметься наприклад, меблі, спочатку потрібно сполучити ліс та лісопильню, на яку потраплятиме сировина, а з лісопильні вже в майстерню дошки. Відповідно руду із залізорудної копальні спочатку потрібно транспортувати до ливарні, а вже звідти у майстерню. Практично кожен об’єкт на карті можна покращити. На станціях будувати додаткові зали очікування, чи лісорозсадники та будинок лісоруба у лісі, або ж додаткову шахту у вугільній копальні.

На свої 500 мегабайт місця на жорсткому диску, яке займає гра,  графіка в грі виглядає досить гарно. Будинки та локомотиви не похвастаються реалістичною деталізацією, однак виглядають стильно та акуратно. В грі є пори року. Сніг на вагонах поїзда, який їде з гірської місцевості, тане коли поїзд потрапляє в “теплі” рівнини. Такої уваги до деталей я точно не міг очікувати.

Оскільки гра знаходиться в ранньому доступі, в грі все ще зустрічаються баги. Після виходу в меню гра може вилетіти, або ж зовсім не відображати інтерфейс. Це можна зрозуміти, все ж таки гру розробляла лише одна людина, будемо сподіватися що з часом Ян виправить помилки. Окрім властивих іграм з раннім доступом багів, є і недопрацювання з ігровою логікою. Наприклад, на станції Жмеринка може зібратися 73 людини, хоча населення міста наприклад 31, тобто кількість пасажирів зростає постійно, і залежить від того, скільки може вмістити станція, а не скільки проживає в місті. На щастя активна спільнота навколо гри допомагає розробнику відшукувати подібні проблеми і практично кожного дня Ян випускає невеличкі патчі, в яких виправляє більшість наявних проблем.

плани на майбутнє

Машинки будуть знаходитись в ранньому доступі ще 1-2 роки. За цей час планується додати 7 часових епох, від парової епохи аж до майбутнього, 21 тип підприємств, 28 видів ��окомотивів, тонни заскриптованих завдань, підтримку модифікацій та багатокористувацькі режими. Також є велика ймовірність побачити інші види транспорту.

підсумки:

Машинки це захоплива транспортна стратегія від талановитого розробника. Контенту в грі вистачає приблизно на 5 годин гри (від початку гри до закінчення останньої наявної епохи). Проте врешті решт, ніхто не забороняє експериментувати, реграбельність величезна. Я з впевненістю рекомендую машинки не тільки всім любителям транспортних стратегій, а й тим гравцям, які хочуть відкрити для себе щось нове.

  Машинки [огляд] На початку жовтня в ранньому доступі з'явилась довгоочікувана транспортна стратегія від колишнього розробника із Bohemia Interactive, який самотужки працював над грою 7 довгих  років. Чесно кажучи, про гру я дізнався після релізу, але повз неї я не мав права пройти мимо. 

[zhitomir]

На Житомирщині під виглядом кальянних відкрили мережу гральних залів. ФОТО

У Житомирській області під виглядом кальянних організували мережу азартних закладів. Незаконні гральні зали виявили на території північних районів Житомирщини. Про це "Журналу Житомира" повідомили у поліції Житомирської області.  

"Оперативники Управління стратегічних розслідувань в області для припинення діяльності групи викрили 5 незаконних закладів, які надавали послуги з ведення азартних ігор під виглядом кальяних та спортбарів у м. Коростені, Лугинах, селищах  Іршанську та Білокоровичах", – інформує поліція.

Організував мережу підпільних азартних закладів 32-річний житель Коростеня. Чоловік мав двох спільників. За місцями розташування закладів та проживання фігурантів провели обшуки.  "У результаті вилучено майже 350 тисяч гривень, комп’ютерну техніку, чорнову бухгалтерію та інші свідчення протиправної діяльності", – зазначають правоохоронці. Чоловікам оголошено про підозру у вчиненні кримінального діяння – зайняття гральним бізнесом у складі злочинної групи з ознаками організованності (ч.3 ст. 28, ч.1 ст. 203-2 ККУ).

ФОТО: ГУНП

from Журнал Житомира http://zhzh.com.ua/news/2020-10-28-8334 Читай Новости Житомира на zhzh.info

[vprki]

Забележителната пианистка Елизабет Леонская – поредната знаменитост в София

В тези вече почти година пандемични времена, когато културата и изкуството са затворени за живото присъствие и преживяване Софийска филхармония отново прави голям подарък – концерт със солистка знаменитата пианистка Елизабет Леонская. Директорът на Филхармонията маестро Найден Тодоров изпълнява обещанията си, за които сме писали неведнъж.

Може би точно Covid 19, колкото и да е парадоксално даде шанса толкова изключителни музиканти да гастролират в София, защото тук макар и с тези потискащи концертни зали с 30% публика са отворени за концерти, за разлика от световните сцени, изпълнени с тишина. Но не е само това, а и въображението, амбициите, последователността на маестро Тодоров и екипът му създават тук тези празници на музиката, които не са просто концерти, а световни преживявания. Всяка концертна сцена по света е готова тези артисти да са в нейните програми. На 18 февруари със Софийска филхармония Елизабет Леонская ще изпълни  Концерт за пиано и оркестър №3 в ми мажор от Бела Барток под диригентството на Роберт Фаркаш. Филхармониците ще изпълнят и Симфония №39 в ми бемол мажор, K. 543 от Волфганг Амадеус Моцарт.

Елизабет Леонская - снимка архив

Елизабет Леонская вече десетилетия е сред най-известните пианисти на нашето време. Следвайки примера на Давид Ойстрах, Святослав Рихтер и Емил Гилелс, които са изцяло посветени на музиката въпреки трудната политическа среда, в която работят, тя запазва своята почти легендарна скромност и остава далеч от медийната публичност. Родена е 23 ноември 1945 г. в Тбилиси, Грузия , където семейството се евакуира от Одеса по време на войната. Елизабет Леонская изнася първите си концерти още на 11-годишна възраст. Изключителният ѝ талант скоро я довежда да учи в Московската консерватория. През 1964 г. постъпва в Московската консерватория в класа на Яков Милщайн. Още по време на следването си тя получава няколко награди на най-големи международни конкурси за пианисти: Джордж ��неску (Букурещ, 1964), Маргарита Лонг (Париж, 1965), кралица Елизабет (Брюксел, 1968). Свирила е  сонатите на Моцарт, аранжирани от Григ за две пиана с един от най-забележителните пианисти на 20-ти век Святослав Рихтер, който е оказал решаващо влияние върху нейното развитие като пианист. Той изключително цени изключителния ѝ талант.

Елизабет Леонская и Святослав Рихтер - снимка архив

Музикалното партньорство и личното приятелство между Святослав Рихтер и Елизабет Леонская продължава до смъртта на Рихтер през 1997 г. Не можем да не отбележим, както сме писали и по друг повод, че има фигури, които без формално да са преподаватели в академии и училища по изкуствата създават с примера и подкрепата си забележителни артисти. За Рихтер Леонская споделя: „Отначало със сляпа вяра приех всичко, за което Светослав Теофилович говори и как музицира - беше толкова недвусмислено убедително. И впечатлението от свиренето му промени в някаква степен целия ми натрупан опит преди. Не ми хрумна, че мога да постъпя по друг начин. Но напълно да го имитирам е безсмислено и дори невъзможно. И когато нещо ме водеше по различен начин, обсъждах го с него и виждах колко абсолютно е музикалното му мислене“. Рихтер гастролира на запад едва през 1960 година, когато предизвиква фурор в Ню Йорк. Той и е първият музикант, който печели „Грамми“ за изпълнението си на Втория концерт за пиано на Йоханес Брамс.

Леонская и Рихтер на концерт - снимка архив

На 29 ноември 1978 г., докато е на турне във Виена, тя обявява, че е решила да не се връща в СССР. Според различни източници документите за пътуване са били изготвени предварително, макар и за много кратко време (буквално седмица), а приятели, дошли малко преди заминаването ѝ да я поздравят за рождения ден, се сбогували с нея за дълго. Точно в тази 1978 година през септември Святослав Рихтер гостува с концерт – рецитал за последен път в София, в зала „България“. Залата беше препълнена, с правостоящи, с възторжена публика. Маестрото беше вглъбен, някак си отдалечен, но изключителен. Не пожела да изпълни бисове…(и до днес си спомням мястото, на което седях – първия стол на осми ред отляво – б.а.).

Святослав Рихтер - снимка архив

Нейното сензационно представяне на фестивала в Залцбург през 1979 г. бележи началото на непрекъснато разцъфтяващата ѝ кариера като концертираща пианистка по световните сцени. Вече десетилетия Елизабет Леонская е сред най-известните и търсени пианисти на нашето време. Почти легендарната ѝ скромност и до днес я прави някак медийно срамежлива. И все пак, щом тя излезе на сцената, публиката може да усети мощта на музиката, която винаги е била смисъл на нейния живот. Елизабет Леонская се изявява като солист на почти всички водещи оркестри в света, като Нюйоркската филхармония, Филхармоничния оркестър в Лос Анджелис, Кливландския оркестър, Лондонския филхармоничен оркестър, Кралския филхармоничен оркестър, Симфоничния оркестър на Би Би Си, Берлинската филхармония, оркестрите в Хамбург, Кьолн и Мюнхен, Чешкия филхармоничен оркестър и много други, под палката на водещи диригенти като: Курт Мазур, сър Колин Дейвис, Кристоф Ешенбах, Марис Янсонс, Юрий Темирканов, Дмитрий Китаенко и много други. Тя е чест и желан гост на престижните летни музикални фестивали в Залцбург, във Виена Люцерн… Изнася рецитали в големите световни музикални центрове, като Париж, Мадрид, Барселона, Лондон, Единбург, Мюнхен, Цюрих и Виена.

Елизабет Леонская с финландския челист Арто Норас и с първия й съпруг, виолиста Олег Каган през 1967 година - снимка архив

Признава, че има пристрастия към камерната музика и тя заема специално място в нейната работа. Често си сътрудничи с много известни музиканти и камерни състави: с квартетите на Албан Берг, Бородин, квартет Гуарнери, Камерен ансамбъл на Виенска филхармония, Хайнрих Шиф, квартет Артемис. Резултат от блестящите творчески постижения на пианистката са нейните записи, които са удостоени с такива престижни награди като Caecilia (за изпълнение на пиано - сонатите на Брамс), Diapason d'Or (за записване на творбите на Лист), Midem Classical (за изпълнение на концерти за пиано на Менделсон в Залцбург). Пианистката записва концерти за пиано от Чайковски (с Нюйоркския филхармоничен оркестър и оркестъра на Лайпциг Гевандхаус под диригентството на Курт Мазур), Шопен (с Чешкия филхармоничен оркестър с диригент Владимир Ашкенази) и Шостакович (с камерен оркестър и квартет „Албан Берг“ и с квартет „Бородин“). За нея Австрия и Виена са домът ѝ, където е оценена високо като блестящ музикант и е носител на множество отличия, между които и Австрийския кръст на честта, за заслугите си в културния живот на страната, най-високото отличие на страната.

„Пътешествието на Елизабет Леонская води от един връх до друг – пише композиторът, пианист и музиколог, който е сред най-големите авторитети във Франция и Европа Андрей Букурещлиев /1925-1997/. – Постоянно превъзхождайки себе си, водена от собствените си лични изисквания, от своята страст и интелигентност, тя е достигнала висотите, постигнати само от най-големите, не само от днес, но и въобще…“. (сп. „Diapason”, Париж).

Йосиф Бродски - снимка архив

Изкуството на Елизабет Леонская е изпълнено с поезия и романтично възприятие на света. През юни 1986 г., докато е на турне във Франция, Елизабет Леонская се запознава с Йосиф Бродски, който по-късно ѝ посвещава две стихотворения: „Багател” (1987) от книгата „Урания” и „Във въздуха - силен мраз и игли ...” (1994 ). На следващата 1987 година той получава Нобеловата награда за литература. Свързва ги силно приятелство ... Според самата Леонская, от приятелите на Бродски, тя е била една от последните, които са го виждали жив - ден преди смъртта му. Тя е за концерти в Ню Йорк, а Бродски умира от инфаркт на 28 януари 1996 година… С финансовата подкрепа на Леонская излизат две стихосбирки на талантливата Марина Георгадзе, поетеса и преводач: през 1996 г. - „Маршрут“, а през 2002 г. - „Черно и бяло“ . Много талантлива тя емигрира в САЩ през 1992 година, само на 40 години умира от тежко заболяване.

Бела Барток - снимка архив

Едва ли е случаен изборът на Елизабет Леонская да изпълни Концерт за пиано № 3 на Бела Барток, изключителна творба, създадена от него през 1945 по време на емиграцията му в САЩ. На 25 март световната музикална общественост ще отбележи 140 години от рождението на забележителния унгарски композитор, един от най-ярките творци на отминалото столетие. Първото изпълнение на концерта е на Филаделфийската филхармония под диригентството на Юджин Орманди и солист Дьорд Шандор на 8 февруари 1946 година, когато вече Барток е починал /26 септември 1945/. Въпреки състоянието си, Барток успява да напише Концерта без последните 17 такта. Неговият приятел Тибор Серли завършва произведението. От 1937 г. Барток не разрешава излъчването на произведенията му по германско и италианско радио и дори прекъсва всички отношения с австрийското издателство, след като нацистите окупират Виена. Престоят на композитора в Унгария става непоносим и той предприема съдбоносното решение да емигрира в САЩ. През този период си сътрудничи с такива изключителни музиканти като Йехуди Менухин, Сергей Кусевицки, Бени Гудман (известни са пристрастията на Барток към джаза и фолклора – б.а.) и създава редица забележителни творби.

Роберт Фаркаш - снимка архив

В този контекст е и приятно и вълнуващо, че на диригентския пулт в зала България е перспективният унгарски диригент Роберт Фаркаш. Учи пиано и солфеж, като се обучава по системата на Золтан Кодай. На четиринадесет години постъпва в Консерваторията „Бела Барток“ в Мишколц. Образованието му продължава в Консерваторията „Бела Барток“ в Будапеща, която завършва през 2000 г. След това учи хорово дирижиране и музикална педагогика, както и дирижиране при Тамас Гал и Андраш Лигети. През 2006 г. Роберт Фаркаш е стипендиант на „Еразъм“ в Университета на изкуствата в Берлин, където специализира дирижиране при професор Луц Кьолер (до 2012) През този период той посещава майсторски класове, провеждани от Петер Йотвьош, Бернард Хайтинк, Джанлуиджи Джелмети и Йорма Панула и спечелва международния конкурс „Ловро фон Матичич“ в Хърватия (2011), както и Третата награда, Наградата на оркестъра и Специалната награда на Хърватското дружество на композиторите (HDS). През сезон 2019/20 е издаден първият му компактдиск – запис на концерти за пиано от Антон Рубинщайн с Rundfunk-Sinfonieorchester Берлин и пианистката Шагаже Нострати (Schaghajegh Nosrati). Акценти през последните сезони са концертът му с Вацлавската филхармония на NFM, с Елизабет Леонская и Камерния оркестър на Пражкия национален театър и със Софийската филхармония, с Матиас Киршнерайт, със Симфоничния оркестър на Мишколц и на Унгарското радио и други. А в личен план се надявам, макар и на генералната репетиция, да седна на осми ред в зала „България“… ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: архив

[vprki]

Найден Тодоров: 2020 свършва, оттук-нататък ни чакат хубави неща

„Надежда загубихме, загубихме погледа към бъдеще, бъдещето, което всеки заслужава“ каза не без тъга директорът на Софийска филхармония маестро Найден Тодоров във видеобръщението си към публиката на Коледа.

През всички тези месеци след извънредното положение, обявено на 13 март и последвалата нелека ситуация той дори в краткото охлабване на мерките не губеше надежда, че добрите новини за националния ни оркестър предстоят. Дойдоха знаменити солисти, но зала „България“ заради наложените правила нямаше как да бъде изпълнена с преданата си публика. Но маестрото и екипът му продължаваха напред, въпреки, с убедеността, че хубавите концерти предстоят и затова смело и с надежда обяви: „Постарали сме се да направим наистина един пролетен полусезон на Софийската филхармония, с който да ви зарадваме и да ви подготвим за това, че 2020 г. свършва. Оттук-нататък ни чакат хубави неща.“

Софийска филхармония - снимка архив

А програмата и гостите – солисти и диригенти са забележителни, от световен ранг, канени и чест за най-авторитетните концертни подиуми, особено след тишината заради пандемията. Нека споделим някои от основните акценти в програмата с вярата, че тя ще се реализира и то в пълни зали. Вероятно с маски, но това, както разбираме и знаем всички е преодолимо. Важен е живият концерт, който не може да бъде заменен и с най-съвършения в дигитална среда. Някои от концертите бяха планирани за есента на отминаващата 2020, но лично и разбираемо съобразяване със ситуацията и вторият lockdown поставиха безапелационното „отменя се!“. Така стана с концерта на изключителния цигулар Гидон Кремер, който трябваше да бъде в началото на октомври. Сега ще го очакваме на 18 и 22 април 2021, вероятно с програмата, планирана за несъстоялите се концерти с произведение написано специално за него от изключителния композитор Гиа Канчели.

Гидон Кремер - снимка архив

Гидон Кремер е от най-знаменитите цигулари на нашето време и сред любимците на българските меломани, които са имали щастието да бъдат на негови концерти още от по-младите му години в София и в Русе. Гидон Кремер е роден в Рига 1947 година.  От четиригодишна възраст свири на цигулка, като първият му учител е неговият баща. Завършва Московската консерватория в класа на знаменития Давид Ойстрах. Победител е на международни конкурси като Кралица Елизабет в Брюксел (1967), конкурса „Паганини” в Генуа и конкурса „Чайковски” в Москва в секцията за цигулари (1970). Концертите му носят световна слава. Кремер през 1980 година емигрира от СССР във ФРГ и постоянно свири с най-добрите световни оркестри и диригенти. Освен популярните класически произведения, неговият репертоар съдържа и музика на ХХ век. За широката публика, той представя много последователно съвременни композитори от ранга на Алфред Шнитке, Арво Пярт, Гия Канчели, София Губайдулина и други. Многобройните му записи са отличени с международни награди. За 50-ия си рожден ден през 1997 година си „подарява“ камерната формация Кремерата Балтика, която създава. В нейния състав влизат млади музиканти от Латвия, Литва, Естония и Украйна. Като солисти в оркестъра участват изпълнители като Марта Аргерич, Миша Майски, Михаил Плетньов и много други световни изпълнители.

Ива Чавдарова - снимка Стефан Джамбазов

За него припомняме спомен на директора на международния фестивал „Мартенски музикални дни“ Ива Чавдарова, споделен за „въпреки.com” преди време. „Не мога да забравя дебюта на Гидон Кремер в Русе. Годината е 2005. Дойде сам, в компанията на великолепния украински вибрафонист Андрей Пушкарьов, с който работеше интензивно тогава, а и до сега. Един ансамбъл от категорията „странни“, концептуална програма – не особено популярна, като изключим много внимателно подбраната музика от Пиацола и „Шакона“от Й. С. Бах  (какво спиращо дъха изпълнение!), а редом с тях и две премиерни за България заглавия от Владимир  Кобекин и Лубош Фишер.  Но в тази пъстра наглед програма имаше едно особено очарование, което поставяше в един общ артистичен контекст всички тези толкова различни в стилистично отношение пиеси, одухотворени по един наистина магнетичен начин от силния артистизъм на Кремер. Публиката не обича непознатото. Продажбата на билетите тръгна трудно и мъчително, поработихме здраво и като по чудо залата се напълни, а в края на концерта въодушевлението беше неописуемо. Една малка лична победа над познатия консерватизъм на обикновения слушател… Но и доказателство, че големите артисти могат да превърнат всяка екстравагантна и ексклузивна програма в истинско преживяване за публиката“. За Русенския фестивал малко по-късно в текста.

Олег Майсенберг - снимка архив

На 1 юли ще видим и чуем забележителния пианист и педагог Олег Майсенберг чийто концерт трябваше да бъде на 1 декември 2020 година. Той също е напуснал бившия Съветски съюз, живее и работи във Виена. Той е роден в Одеса, където получава първите си уроци по пиано от майка си. Учи в музикална школа в Кишинев, а по-късно и в Москва при професор Джочелос. Печели втора награда на конкурса „Шуберт“ във Виена 1967 година.  А малко по-късно и първа награда на конкурса „Музиката на 20-ти век“. Солист е на най-големите оркестри в бившия Съветски съюз. 1981 година емигрира в Австрия и оттогава гастролира в оркестри от ранга на Берлинска филхармония, Израелската филхармония, Филаделфийската, Виенската Лондонския симфоничен оркестър. Но признава, че предпочита камерната музика и един от неговите любими партньори е Гидон Кремер. Талантливият млад български пианист Симеон Гошев завършва магистърска степен с отличие от Университета за музика и изпълнителски изкуства във Виена като студент на Олег Майсенберг през 2016 година. Първият концерт на Филхармонията за 2021 г. ще бъде на 7 януари с късен рожден ден на Бетовен. Познати и не толкова творби на немския гений ще звучат под  палката на Константин Илиевски и със солист обичания от всички пианист Георги Черкин. Един концерт, който също очаквахме през есента. Цялата 2020 в света на музиката беше планирана под знака на 250 години от рождението на Лудвиг ван Бетовен и колко концерта се отложиха или няма да се състоят…

Хуан Диего Флорес - снимка архив

В цялостната програма на отминалия есенен сезон, както беше посочил маестро Найденов,  щяха да обръщат внимание и на човешкия глас. След Диана Дамрау през септември ни очакваха забележителни концерти, но противоепидемичните мерки попречиха. Макар, че нас остава загадка защо театрите продължиха, макар и 30% публика, а концертните зали и галериите затвориха… И все пак обявеният още през лятото концерт на световноизвестния тенор Хуан Диего Флорес на 14 януари 2021 година в зала 1 на НДК ще се състои. Той излиза на българска сцена под диригентството на Кристофър Франклин.  Флорес е перуански оперен певец, тенор, когото наричат „златното момче“ и още „изящен тенор“. Много музикални критици го определят за един от най-добрите лирични тенори на нашето време. Започва да учи в консерваторията на Лима, Перу на 17 години и първите му намерения са да следва популярна музика, но неговите професори откриват, че има глас на оперен певец и го насочват към класическата музика. Пробива на професионалната сцена през 1996 година. На 23 години прави дебюта си на сцената на Ла Скала. Пял е в роли от опери на Доницети, Росини, Моцарт, Пучини, Белини и други. Партнирал си е в звездните ѝ години с великолепната ни оперна певица Дарина Такова. Мила Георгиева и маестро Георги Димитров гостуват в зала „България“ на 21 януари, а на 28 януари ще имаме удоволствието да слушаме цигуларя Юлиан Рахлин и забележителния ни пианист Людмил Ангелов. Все любими и прекрасни музиканти, които българската публика безкрайно обича и цени.

Максим Венгеров - снимка архив

През февруари гости на филхармонията ще са Светлин Русев и Росен Миланов (4 февруари), виртуозният цигулар Максим Венгеров (11 февруари), една от най-уважаваните пианистки днес Елизабет Леонская (18 февруари), Сергей Радкин и Саша Гьотцел (25 февруари). Винаги маестро Росен Миланов е очакван в зала „България“. С усмивка, доброжелателност и разбиране споделя важни неща диригентът от десетилетия вече със световна кариера. Той е музикален директор на американския оркестър Columbus Symphony, Принстънския симфоничен оркестър и главен диригент на словенския оркестър на RTV в Любляна. Маестрото е уважаван и възхваляван и от зрители, и от музиканти, има изключително обаяние не само на диригентския пулт, а и в контакта си хората. Преди време Росен Миланов каза за „въпреки.com”: „Диригентът е най-вече педагог, и треньор, и вдъхновител, и психоаналитик, и всичко, което се занимава с разрешаване на някакви проблеми”._ _

Росен Миланов - снимка Стефан Джамбазов

Тогава сподели и много лични неща за себе си и усещанията си за това какво се случва с нас, тук в България с присъщия му финес на отношение съм света и човека._ „Моят живот е изцяло изпълнен с музика. Но това, което ми се случва е, че разбирам, че музиката не е моят живот, музиката е част от моя живот. Има други неща, които също така важни. Може би в един период от моя живот съм си мислил, че само това е единственото, на което човек трябва да се посвети. Сега усещам, че има много други неща, които са толкова важни, колкото и музиката. Гледам нищо да не изпусна, което е свързано с приятелството, със семейството, най-вече общуването с други хора. И то е общуване в смисъл на емпатия – съпричастност, разбиране, как хората мислят, какво чувстват. Това лично на мен много ми помага в музиката, защото виждам, че много от произведенията, които са написани, може би, имат именно такава цел да споделят нещо и да ни научат как да се уважаваме, как да чувстваме един друг по добър начин. Разбираме една идея, която не е свързана с нашия егоизъм, с нашето старание да сме винаги над някой друг. Това са хубави неща. За България, мисля, че малко или много всеки един оркестър по света е едно отражение на обществото, в което той функционира. Но е много хубаво, когато видиш на сцената 120-130 човека, които са обединени от една идея, работят в една посока и съществуват в едно съвсем друго измерение. Това може да бъде един много хубав модел за това как нещата могат да се осъществят в една по-градивна посока_“.

Росен Миланов на репетиция с Нов симфоничен оркестър - снимка Стефан Джамбазов

С много радост и вълнение ще очакваме в новия сезон отново Максим Венгеров. През 2007 година на уникалния си „Страдивариус” от 1727 г. той изпълни тогава концерт за цигулка и оркестър от Лудвиг ван Бетовен и беше аплодиран неистово от щастливите меломани, за които той изсвири на бис „Размишление” на Жул Масне и Унгарски танц № 8 на Йоханес Брамс. Преди две години той заедно със Софийска филхармония под диригентството на маестро Найден Тодоров изпълни концерт за цигулка и оркестър в ре мажор, оп. 77 на Йоханес Брамс. Тогава Венгеров каза за „въпреки.com”: „Свиря на цигулка 30-35 години. Има произведения, концерти, които съм свирил стотици пъти двайсет и повече години и когато се връщам и ги свиря отново в един момент разбирам, че те не са същите произведения. Те са се променили, защото аз самият съм се променил. Този инструмент - цигулката ме е провокирал да търся много по-голяма образност, много повече познания, които да ми помогнат да разбера какво правя като изпълнител. Защото цигулката е израз на душата по подобен начин, както лъкът е продължение на ръката. Композиторите разглеждат по много различен начин музиката от начина, по който изпълнителите я разглеждат. Надявам се един ден да мога да се заема и с композиране, защото сигурен съм концертът за цигулка на Брамс ще изглежда по много различен начин, ако имам и това умение и тази гледна точка на композитор“.

Максим Венгеров - снимка Стефан Джамбазов

Роден в сибирския град Новосибирск през 1974 г. в семейството на музиканти, Максим започва да свири едва 4-годишен, а на пет вече изнася концерти. Води първия си майсторски клас в Университета на Калифорния в Лос Анджелис, когато е едва на 16 години - дейност, която продължава да практикува винаги, когато има възможност. През 1990 година печели първа награда на един от най-авторитетните конкурси за цигулари „Карл Флеш” във Великобритания. Лъкът, с който свири Максим Венгеров е на знаменития Яша Хейвиц, самата цигулка е Страдиварус, принадлежала на Рудолф Кройцер, на когото Бетовен е посветил знаменитата си цигулкова соната. Венгеров е концертирал в най-известните зали на света с най-прославените оркестри и диригенти като Клаудио Абадо,  Даниел Баренбойм, Валерий Гергиев /по негова покана прави и дебюта си като диригент в Маринския театър в Петербург – б.а./, Карл - Мария Джулини, Лорин Маазел, Курт Мазур, Зубин Мета, Рикардо Мути, Мстислав Ростропович и много други. Като много млад той е свирил дори под диригентството на великите Джордж Шолти и Йехуди Менухин. Максим Венгеров не е просто виртуозен музикант, а ваятел на музика.

Евгени Божанов - снимка архив

Март е поверен на световноизвестния диригент Фредерик Шаслин (7 март) и виртуозните пианисти Елена Башкирова (18 март), Марта Аргерич и Евгени Божанов (24 март) и Людмил Ангелов (28 март). В представянето на предстоящите програми на Софийска филхармония за пролетния сезон на 2021 маестро Найденов определи Марта Аргерич като пианистка номер едно в света. Отваряме скоба с лично пристрастие – преди време в традиционната вече анкета, която правят от Филхармонията за публиката си, бяхме написали, че сред артистите, които много ни се иска да ни гостуват беше тя.  А ето тя ще дойде и да вярваме, че извънредна ситуация няма да попречи. Марта започва да свири на пиано още от дете (често е наричана „дете-чудо на пианото“), а с оригиналните си интерпретации на творби на романтични и модерни композитори се нарежда сред най-ярките дарования на международната музикална сцена. Пищните и зрели изпълнения на Аргерич на творби на Шопен, Шуман, Лист, Прокофиев, Равел, Рахманинов, Бетовен, Барток са запечатани в историята на втората половина на ХХ-ти и началото на XXI-ви век. На петгодишна възраст майка ѝ я изпраща на уроци при Винченцо Скарамуца, който ѝ дава първите уроци по пиано в живота, и спомага за развитието на естественото ѝ музикално чувство. През 1949 г., на 8 години, прави концертно изпълнение на Концерт за пиано № 1 в до мажор, op. 15 на Бетовен, Концерт за пиано № 20 в ре минор, к. 466 на Моцарт и Френска сюита № 5 в сол мажор, BWV 816 на Бах.

Марта Аргерич - снимка архив

През 1955 г. семейство Аргерич емигрира във Виена, където Марта Аргерич започва уроци при Фридрих Гулда по негова лична покана. Получава уроци на различни места в Европа, най-вече в Лондон, Виена, както и в Швейцария, където среща най-големите имена на времето си: Бруно Сайдхофер, Фридрих Гулда, Никита Магалов, Мадлен Липати, а обучението си завършва при Артуро Бенедети Микеланджели и Стефан Ашкенази. През 1957 г., на 16 години, тя печели два престижни конкурса в интервал от две седмици: Конкурса за музикални изпълнители в Женева и Международния конкурс за пианисти „Бузони“ в Болцано. През 1965 г. Марта Аргерич оставя ярка следа в историята на музиката с участието си на Международния конкурс „Шопен“, във Варшава, на който тя печели три награди: Първа награда, Награда на публиката и награда за най-добро изпълнение на мазурките на Шопен. Техниката й е смятана за една от най-впечатляващите от относително тесния кръг на големите съвременни пианисти. Някои без колебание я сравняват с Владимир Хоровиц и Маурицио Полини. Освен, с богатата си концертна дейност с най-големите оркестри в света и рецитали, с богатата си дискография тя е и редовен член на журита в международни конкурси. Но както проявява специални пристрастия към музиката, която изпълнява, така е безкомпромисна и като оценява. Оттегля се от журито на конкурса „Шопен“ във Варшава през 1980, след като хърватският пианист Иво Погорелич е елиминиран на втория тур и го нарича гений. А ние след много години отново имахме шанса да видим и слушаме Погорелич през януари 2020 с филхармониците в концерта на Шуман.

Борис Белкин - снимка Стефан Джамбазов

Очакват ни още прекрасни концерти с великолепни солисти и диригенти, сред които знаменитите ни Светлин Русев, Минчо Минчев /с концерта с него Софийска филхармония под диригентството на Найден Тодоров ще участва и на „Мартенски музикални дни“ в Русе през март/, Евгени Божанов и още, и още. Отново ще видим и чуем цигуларя Борис Белкин, който за първи път гостува в България през септември с концерт №1 за цигулка на Макс Брух под диригентството на маестро Джанлуиджи Джелмети. Тогава Белкин сподели за „въпреки.com”: „След февруари всички мои концерти пропаднаха заради пандемията. Моят първи концерт е сега със Софийска филхармония след февруари. В тези месеци работих върху себе си, повишавах спортното си майсторство…Занимавах се много, разбира се. Беше благодатно, рядко има възможност в живота да се занимаваш нормално и спокойно. Никога не съм бил шампион по брой на концертите, винаги съм обичал да се занимавам и да работя. Но се отмениха и концертите, трябваше да бъда през май в Москва, даже си мислех да замина с дъщеря ми. Трябваше в Московската консерватория в голямата зала да свиря първия концерт на Шостакович за цигулка. Това се отмени, отмениха се концертите ми Япония, в Испания, турне в Южна Америка“.

Борис Белкин - снимка архив

Това ни отведе и към темата за сложната ситуация, в която се намира светът не само в областта на културата и изкуството заради Covid-19. И Борис Белкин отново е категоричен в мнението си, но и гледа на случващото се от висотата на големия артист с опит и познание. „Страхът на публиката да се върне в залите ще мине. Този период ще отмине. И публиката си остана вкъщи и на нея това й омръзна, иска да излезе._ _Ситуацията сега е много тъжна, но се надявам, че пандемията ще постави всички на мястото им. Това е възможно, ще видим! Само да не стане по-страшна ситуацията. Мисля, че и публиката ще слуша по друг начин!“. Почти пророкува тогава, без да подозира, че ще дойде втората вълна на пандемията и концертните зали в света отново ще затворят.

Саша Гьотцел - снимка Стефан Джамбазов

Маестро Тодоров обеща и други изненад�� – концерт с музика на Гершуин, а маестро Саша Гьотцел, постоянен гост – диригент на Софийска филхармония ще ни зарадва с концерт изцяло с музика на Пиацола. Да вярваме, че наистина, 2021 ще е по-добра за всички ни и особено за културата и изкуството! В този контекст е радостна новината, която дойде от Русе, че от 12 до 28 март 2021 година ще се проведе 60-то юбилейно издание на Международния фестивал „Мартенски музикални дни“, който за първи път в историята си беше отменен 2020 след подготвена великолепна програма и забележителни музиканти. Проектът за 60-то издание през 2021 предлага 21 концерта и селекция на артисти и състави от 9 страни на Европа и света. По причини, свързани с епидемията, програмата е доминирана от малки и разнообразни ансамблови и камерни програми, чиято селекция предлага среща с елитни артисти, част от които ще имат своя български дебют на фестивала в Русе. Като съпътстващи събития са Документална изложба „60 години МФ Мартенски музикални дни“ и фотоизложба на Стефан Джамбазов „Андрей Даниел – последните седем години“. Ще разказваме тепърва за тези великолепни събития, както и за много други през идващата 2021 година! Да е живот и здраве и да отминава пандемията, страха от нея и невъзможността да сме заедно. ≈

Текст: „въпреки.com“

Снимки: Стефан Джамбазов и архив

[zhitomir]

У Житомирі поліцейський спецназ влаштував облави на підпільні казино. ФОТО

У Житомир поліцейські виявили на вулиці Великій Бердичівській та Чуднівській підпільні гральні зали. Під час обшуків з закладів вилучено обладнання, гроші та чорнову бухгалтерію. Про це "Журналу Житомира" повідомили у ГУ Нацполіції у Житомирській області.  

"26 вересня розшуківці за участі спецпризначенців поліції припинили нелегальну діяльність залу, розташованого у підвальному приміщенні. У кількох відповідно облаштованих та обладнаних кімнатах надавався доступ як до традиційних гральних автоматів, так і віртуальних розваг, а також покеру", – йдеться у повідомленні.

На момент обшуку у приміщенні знаходились до десятка людей – гравці та обслуговуючий персонал. Нагадаємо, в Житомирі поліцейські тричі блокували роботу одного грального залу.

Інший зал поліцейські викрили наступної ночі – 27 вересня. Тут клієнтам надавали послуги за допомогою комп’ютерного обладнання та відповідного програмного забезпечення.   

"З обох закладів було вилучено технічні засоби, гроші, у тому числі валюту, чорнову бухгалтерію та інші свідчення протиправної діяльності. Також поліцейські встановили особи та перевірили усіх присутніх у цих залах, а це до двох десятків осіб", – додають у поліції.

Досудове розслідування проводиться за ознаками правопорушення, передбаченого ст. 203-2 (Зайняття гральним бізнесом) Кримінального кодексу України. Встановлюються організатори підпільних залів.

from Журнал Житомира http://zhzh.com.ua/news/2020-09-28-8025 Читай Новости Житомира на zhzh.info

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Изключителни музиканти на 20-то издание на „Европейския музикален фестивал”

Класическа, етно, фадо и филмова музика ще чуем на 20-то издание на „Европейски музикален фестивал“. Фестивалът, организиран от агенция „Кантус Фирмус“, отново ще ни срещне с изключителни музиканти от България и света. Дни ни делят от откриването на 20-то издание на „Европейски музикален фестивал“ – един от най-авторитетните форуми за класическа музика в София, който и през 2020 година е част от Календара на културните събития на Столичната община.

Програмата представя богат жанров обхват от проекти с класическа музика от различни епохи, мултимедийни концерти, опера, етно музика, фадо и танцов фолклор. Планираните събития продължават най-добрите традиции на фестивала, който за 20 години успя да си изгради солиден международен авторитет. Съорганизатор на форума е Министерството на културата. Акцент в това издание е интеграл от два концерта с всички творби за пиано и оркестър от Фредерик Шопен в изпълнение на брилянтния български пианист Людмил Ангелов /на снимката горе/ и Оркестъра на Класик ФМ радио. Двата концерта, които ще се състоят на 25 март и 15 април в зала „България“ с гостуващи диригенти Якуб Хренович и Пьотр Сулковски от Полша, са посветени на 210 години от рождението на Шопен.  

Оркестърът на Класик ФМ радио - снимка архив на фестивала

Много пъти сме писали за Людмил Ангелов като забележителен пианист, организатор, преподавател, изследовател и откривател на позабравена музика в библиотеки и архиви  и най-вече за безпределната му любов към музиката и младите хора, които тръгват по неговия път. Специалистите по цял свят го определят като един от най-забележителните интерпретатори на Шопен и ние, както и много други меломани не само в България сме съпреживявали концертите на Людмил Ангелов, когато изпълнява Шопен като върховни. Самият той полу на шега, полу на истина споделя, че смята Полша за своя втора родина.Маестро Ангелов успя да осигури най-хубавия концертен роял YAMAHA CFX в България, купен от фондациите му „Пиано Екстраваганца” и „Културни перспективи” и дарителска кампания за обучение на млади български пианисти. Изключителният инструмент се съхранява в Полския институт в София, когато не е на концертния подиум. А самият маестро е сред най-обичаните и канени концертиращи артисти на агенция „Кантус Фирмус“, както и на големите български оркестри в годините.

Якуб Хренович - снимка архив на фестивала

На 26 март в зала „България“ един от най-забележителните музиканти от нашето съвремие – Шломо Минц ще гостува на форума с оркестъра на Софийската филхармония. Той ще се представи като солист и диригент със стилна класическа програма от творби на Менделсон, Моцарт и Брамс. Именитият цигулар и педагог ще работи и с млади български музиканти на майсторски клас, който ще се проведе в рамките на фестивала на 19 март в Националната музикална академия. Това няма да е първата колаборация между „Кантус Фирмус“ и Софийска филхармония, за да ни срещат със световни музиканти. На 30 март 2018 година имахме невероятния шанс, благодарение на това сътрудничествода преживеем изкуството с един от най-големите цигулари на нашето време Максим Венгеров в зала 1 на НДК.Тогава директорът на Софийска филхармония маестро Найден Тодоров и Васил Димитров, изпълнителен директор на „Кантус Фирмус“ обещаха да продължат сътрудничеството си и ето тази година заедно ни дават шанса да се насладим на изкуството на Шломо Минц.

Людмил Ангелов - снимка архив на фестивала

А той  гостува за втори път в България след 2016 година по покана на Софийска филхармония и „Кантус Фирмус“. Той е сред най-признатите цигулари в света, който гостува на Европейския музикален фестивал 2016 година с концерти в София и Варна. Израелският цигулар, виолист и диригент заема признато място на световния музикален Oлимп вече над три десетилетия. Роден е в Москва през 1957 година, учи цигулка в Израел при Илона Фехер, а след това специализира при легендарния Исак Щерн. На 16 години свири за първи път в „Карнеги Хол“ със Симфоничния оркестър на Питсбърг, учи и при Дороти Дилей в „Джулиард скул“ в Ню Йорк. На 18 години добавя към артистичните си изяви дирижирането и оттогава ръководи признати оркестри. Минц е очакван гост в най-добрите концертни зали по света, където свири с едни от най-изявените диригенти на нашето време като Серджо Челибидаке, Ойген Орманди, Клаудио Абадо, Лорин Маазел, Карло Мария Джулини. Журира най-популярните конкурси за цигулари в Европа и води майсторски класове по целия свят.

Шломо Минц - снимка архив на фестивала

През 2012 година дава старта на уникален проект – първата онлайн музикална академия за млади цигулари. Безукорна техника, необичайно изразителен рисуващ звук, чистота и строгост на стила са артистичният подпис на Шломо Минц. Той свири на два изключителни исторически инструмента – цигулка Гуарнери дел Джезу от 1700 година и виола Карло Джузепе Тесторе от 1696 г. Шломо Минц е един от малцината цигулари на нашето време, имали щастието да свирят на цигулката на великия Паганини – иконата „Il Cannone“ – (Ил Каноне – Оръдието), на която имат привилегията да свирят носителите на първа награда от конкурса Паганини. През 1997 година най-добре охраняваната цигулка на света, също работа на Гуарнери дел Джезу от 1742 година, напуска своите позлатени покои в Генуа и тръгва с полицейски ескорт към Маастрихт за ексклузивен концерт на Нидерландската телевизия. Документален филм запаметява за поколенията този вълнуващ момент, който окончателно налага Шломо Минц като световна звезда.

Шломо Минц - снимка архив на фестивала

Тук отваряме скоба, за да напомним колко е важно в нашата не голяма страна да се обединяват артистичните състави в името на публиката. На 9 май 2017 година с изпълнението на Военния реквием на Бенджамин Бритън усетихме колко е важно да се обединяват различни музикални формации в името на голяма, красива цел, както тогава направиха Софийска филхармония, Симфоничният оркестър на БНР и хоровите им състави. Така беше и на финала на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през юни 2018 година, когато беше изпълнена Осма симфония на Густав Малер с участието на Софийска филхармония, Симфоничния оркестър на БНР, Националния филхармоничен хор, Детския хор на БНР и Смесения хор на БНР заедно със силен солистичен състав от певци от Австрия под диригентството на именития ни диригент маестро Емил Табаков. Припомняме всичко това, за да подчертаем колко е важно и благотворно да се обединяват българските артистични състави в името не само на голямата музика, но в разбирателството заедно да привличат световни артисти и публика.

Максим Ешкенази - снимка архив на фестивала

Но да се върнем към 20-то издание на Европейския музикален фестивал. Две мултимедийни събития от фестивалния афиш тази година ще зарадват почитателите на филмовата музика, като диригент и на двете програми е Максим Ешкенази. Солисти на 8 април в проекта „Кино и класика“ с Оркестъра на Класик ФМ радио са виртуозните български музиканти Мила Георгиева и Георги Черкин. Програмата залага на експлозивна комбинация от виртуозни класически творби и любими филмови хитове в изпълнение на Мила Георгиева (цигулка) и Георги Черкин (пиано). Двамата блестящи инструменталисти ще предложат на публиката пиеси като Интродукция и рондо капричиозо от Камий Сен-Санс, откъси от Годишните времена на П. И. Чайковски и други.

Мила Георгиева - снимка архив на фестивала

Емоционален акцент в програмата е премиерното изпълнение на втора част от Концерт за танго-цигулка от испанския композитор Мелани Местре. В тази музика по уникален начин се съчетават стиловете на Астор Пиацола и Йохан Себастиан Бах. Любителите на киното ще могат да чуят популярна музика от големия екран в аранжимент на Георги Черкин. Специално за Мила Георгиева той подготвя две нови оркестрации на теми от „Междузвездни войни“, а в програмата са още прекрасните мелодии от „Хари Потър“, „Карибски пирати“, „Усещане за жена“, които също са се превърнали в класика. Мултимедията за концерта е дело на популярния актьор и режисьор Иван Юруков.

Георги Черкин - снимка архив на фестивала

„Усмивката на Чарли Чаплин“ е заглавието на концерта на 27 май със Софийска филхармония с музика от филми на Чарли Чаплин. В концерта със специалното участие на Кийра Чаплин (внучка на Ч. Чаплин) ще гостува забележителният американски цигулар с четири номинации за награда „Грами“ Филип Куинт. Преди време Максим Ешкенази, когато отново подготвяше концерт с филмова музика с оркестъра на „Кантус Фирмус“ каза за „въпреки.com”: „Обичам киното и обичам музиката за филми, както обичам и операта, и музиката към операта“. Той също е от любимите артисти на агенцията и дирижирал концерти с изключителни музиканти като Вадим Глузман, например. Заедно с това като музикант Максим има изключителен принос за привличане на децата към музиката с великолепния проект „Фортисимо“ на софийската филхармония.

Филип Куинт - снимка архив на фестивала

„Неподправена музикална емоция, докосваща сърцето“ – така критиците определят изпълненията на мултинационалния ансамбъл Barcelona Gipsy balKanOrchestra, който идва у нас на 9 април в Sofia Live Club. Репертоарът на музикантите предлага уникален етно микс от традиционни каталунски, балкански, италиански и руски песни, фолклор от Близкия Изток, клезмер и джаз. Жанровото богатство в програмата на фестивала се допълва и от събитието на 12 май в зала „България“, когато за първи път на българска сцена ще гостува феноменалният Рикардо Рибейро от Португалия – един от най-добрите мъже изпълнители на фадо в света, съобщават организаторите от „Кантус Фирмус“.

Рикардо Рибейро - снимка архив на фестивала

От няколко години фестивалът активно работи за младежката аудитория с представяне на дебютни изяви на млади музиканти и атрактивни събития за деца. През 2020 година в програмата ще участват студенти от Националната музикална академия с дипломен спектакъл на комичната опера „Тайният брак“ от Доменико Чимароза. Събитието е на 28 април в залата на НМА с участието на Академичен симфоничен оркестър под диригентството на проф. д-р Ивайло Кринчев. На 6 март в зала „България“ фестивалът кани най-малките слушатели на концерта „Моцарт и Бетовен“ с участието на солисти, хор и оркестър от НМУ „Любомир Пипков“ под диригентството на Жорж Димитров. Артистите от Музикалния театър Катерина Тупарова и Румен Григоров ще влязат в ролята на водещи, за да разкажат за живота и музиката на великите класици. Традиционно за фестивала е и събитието за широка публика „Европа танцува“. На 20 май на сцената на столичното „Ларго“ ще танцуват детски състави от Националния дворец на децата, фолклорните ансамбли „Здравец“ и „Средец“, танцьори от Dance Academy и балетна школа „Маша Илиева“.

Barcelona Gipsy balKanOrchestra - снимка архив на фестивала

С два интересни и атрактивни концерта тази пролет и в Пловдив се завръща „Европейски музикален фестивал“. Реномираният форум за класическа музика, който се провежда вече 20 години в София, ще бъде възобновен с финансовата подкрепа на Община Пловдив, като част от Календара на културните събития на града. Концертите са през април в Дома на културата „Борис Христов“. На 11 април от 19 часа ще бъде представен мултимедийният проект „Кино и класика“. Към детската аудитория е насочено второто събитие в Пловдив от фестивала – „Музикално пътешествие“ на 22 април от 14 часа и също е съпроводено от мултимедия. Артистът от Националния музикален театър Александър Мутафчийски влиза в ролята на водещ,  за да въведе малките слушатели в необятния свят на ударните инструменти. На сцената ще бъдат демонстрирани над 100 различни инструмента, а изпълнители са талантливите младежи от ансамбъл „Палиев Спаркълс“ към Националното музикално училище „Любомир Пипков“ в София. Техните преподавателки Мария и Искра Палиеви продължават най-добрите традиции на българската перкусионна школа, основана от техния баща - проф. Добри Палиев. Всички деца в залата ще получат забавно-образователна книжка с информация за инструментите и изненади.

Дефилето на младите музиканти по улица “Цар Самуил” - снимка Стефан Джамбазов

Припомняме, че по проекта ни „Европа през младите в изкуството” на фондация „Въпреки” в памет и по повод на 90 години от рождението на проф. Добри Палиев на финалния концерт по проекта на 12 май 2018 година на ул. „Цар Самуил“ между улиците „Солунска“ и „Иван Денкоглу“ тези изключително талантливи деца дефилираха и направиха великолепен концерт. С тях и техните преподавателки е винаги празник, а както по този повод каза проф. Христо Йоцов тогава, един от именитите ученици на проф. Палиев: „Ритъмът има много лица, много проявления. Ние живеем непрекъснато в ритъм. Говори се за забързания ритъм на нашето време. Ритъмът е най-атавистичното чувство в човека. След това е дошла мелодията, дошло познанието, дошла е и речта даже. Ритъмът е първото нещо”.

Оркестърът и хорът на НМУ - снимка архив на фестивала

В пълната си програма 20-то издание на „Европейския музикален фестивал“ е артистично събитие, което истински създава атмосферата и усещането ни, че сме част от европейската цивилизация и в нейните съвременни проявления. Юбилейното издание се реализира в партньорство със Софийската филхармония, Полския институт, Испанското посолство, Институт „Сервантес“, Португалския културен и езиков център „Камойнш“, НМА „Проф. Панчо Владигеров“ и НМУ „Любомир Пипков“ в София. Партньорство, което като резултат прави българската публика щастлива с усещането, че наистина е част от света на голямата музика. ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: архив на фестивала и Стефан Джамбазов