deliturboto-blog - Tumblr blog

[deliturboto-blog]

Няма да видиш това

"Ти беше моят 0.01% явно. Ти ми показа за пръв път какво е някой да ме обича истински и ще съм ти винаги благодарна за това." Е, пак заповядай. Дадох ти всичко, което имам. И се одрах опитвайки се да ти набера още. Това съм аз. Мислех си, че си заслужаваше. Може и да си е. Но ти не бе за мен. Проклинам прекрасната ти усмивка. Детската ти енергия и весело излъчване. Прелъстителният ти поглед. Сочните ти, вкусни като мед устни. Топлото ти тяло и удобните за захват бедра. Милото ти заспало личице. Сладките ти малки крачета. Сексапилно извратеният ти ум дори, толкова добре съвпадащ си с моя. Топлата ти уста, толкова удобна за изпълване от моите пръсти. Бурната ти коса, еднакво удобна за нежно отместване зад ушето ти, колкото и за здрав захват в юмрука ми. Нежните ти бузи, удобни за целувки и шамари еднакво. Меките ти пръсти, минаващи по тялото ми, стискайки и оставяйки следи от дълги, изкусни нокти. Допирът ти, който можеше да ме издигне и възбуди дори от Смъртта. Всичко това. И ти стреля по месо. Под моето крило, развилня. Лъга. Лъга ужасно. Не остана добра кост в мен, от която да не се възползва. Сърцето ми извади от гърдите, изкусни нокти оставиха дълбоки белези по него. Истината винаги е била най-важното нещо за мен и ти знаеше това. Но ми я отне. И я отрови, обръщайки я срещу мен. Май че още съм влюбен в теб, но не знам какво си Ти. А ти вероятно и не мислиш за мен. Довиждане. Може би някой ден. Не ми отнемай истината, кучко.

[deliturboto-blog]

Към “себе си”

Не търси себе си в миналото. Не търси себе си в бъдещето. Не търси себе си в други - приятели или непознати. Първите две са илюзия, а третото е просто огледало. Това, което е било, е просто нишка в историята. Това в бъдещето и за миг не оправдава да откриваш недостатъчност в сегашния миг.  А това в огледалото не си самия ти. Запомни това. Ти си в дъха, допира, тишината. Ти си в усмивката, смеха, песента. Ти си в доброто и също някак си в красотата, която нямаше да е там, ако те нямаше теб да я видиш. Ти си във волята. Ти си в предизвикателството и в победата. Ти си в това, което премълчаваш и в това, което споделяш.

[deliturboto-blog]

[deliturboto-blog]

Троянко братле, с мен си

[deliturboto-blog]

Отместиш ли си погледа от нещо, то спира да бъде - не живееш в чужд свят, а в своя. Следователно не изпускаш нищо. Особено ако нищо не те догони по своя воля.

Тръгвай си - но по своя воля, за своя сметка, към свойското. Или недей изобщо.

[deliturboto-blog]

Нещо държи, но и води човека. Нещо като “гръбнак”.

Като сърбеж, който не може да начешаш. Това което те води е това, което те държи. Не се залъгвай. Силата ти не е другаде. Свободата ти е само в твоята сфера на възможното.

Не се залъгвай - повече свобода от това не ти е и нужна.