#несподелена любов

[maybethedreamscometrue]

“Къде искаш да си ?” - ме попитаха. Казах, че не знам. Излъгах, де. Знам къде бих отишла, но не ми е там мястото.

[deepfromme]

Ако се срещнем сега,

Все едно никога не сме се познавали?

Ще усетиш ли пламъка в очите ми ,

Пеперудите в стомаха ми?

Ще усетиш ли топлия дъх по врата ти?

Горещите целувки,които оставях по тялото ти,

Ще те изгарят ли нощем, щом заспиш сам?

[lifequotes21]

Който не те е обикнал миналата година, няма да те обикне и през тази.

Арабска поговорка и пословица

[lorasfeelings]

Любовта в най-чистата си форма.

Когато се усмихваш и гледаш право в мен.

Когато не ме поглеждаш, защото съм те наранила.

И те боли.

От мен, заради мен.

Но ми прощаваш.

Защото ме обичаш и искаш да си с мен, само с мен

[wandrress]

Няма да съм аз

Всеки път, в който я погледнеш,

ще виждаш мен.

Всеки път, в който я докоснеш,

ще усещаш мен.

Всеки път, в който копнееш да съм аз,

ще бъде просто тя.

Всеки път от тук нататък

няма да съм аз.

- Л.Л.

[yurukoff02]

Другия път като я видиш я целуни. Веднага щом я целунеш ще разбереш - ако искаш да продължиш да я целуваш, значи това е твоето момиче...

[nikolcheti]

Понякога се сещам за това от нищото,

 просто ей така. И колкото и светло да е вън, 

моментално става тъмнина. 

"Странно." каза си сърцето,

което уж от друг вече бе заето. 

Май че ролите се размениха,

сега мозъка ми стари спомени разплита. 

"Една секунда ми дай. Обещавам че ще спра да ровя там!" 

Един два удара така преобърнаха цялата игра.

Мразя ги! Защо пак ме върнаха назад?

 Спомените отдавна пяха прах. 

Но един най се държеше.

 Това беше онзи, който на много не болеше.

Стискайки го сърцето се разпуква.

 Старите рани се разшиват пак.

"Съжалявам. Виновен съм!" 

разстроен каза разума,

 но късно беше, сърцето вече бе потънало в мрак.

[slancho-gled]

Повярвах за момент в дъгата,

във мимолетните лъчи,

за миг повярвах, че Луната

със своя светлина блести.

Повярвах със затворени очи,

че криеш в себе си зората,

че гласът ти все на мен шепти,

че сладка, не солена, е водата.

Че земята във спирала се върти,

че с теб танцуваме във ритъм,

но виждам - не във пирует летим,

а вкоренени сме в невидим смисъл.

Дали от болка е изпредан той,

дали от сълзи е мечтата споделена,

дали сред всичките съдби безброй,

най-мъчната на нас е отредена?

Дали повярвах без да мисля,

дали прегърнах те без страх,

единствено за да открия,

че след нас остава само

прах..

                     - Д. Т.

[summermemories]

Моето малко аз …..Без тревоги…. Едно дете което бързаше да порасне…И една детско неразумно за тогава мислене и желание …

….. Предииии мнооого многооо години когато бяхме деца …Аз и той … на старата почти разрушена ограда седнали ….. гледайки към небетооо и звездите … и точно в този момент виждайки падаща звезда …

спомням си как ми каза “пожелай си нещо и дано някой ден се сбъдне”

.. точно тогава без да се замисля си пожелах “Да мога един ден да бъда точно с него .”……

Тогава не осъзнавах още че точно това желание едва ли ще се сбъдне ,но нали бяхме деца не знаехме същност колко трудности ни очакват за сбъдването на тези мечти който тогава имахме ..

И това мое желание си остана на старата ограда дълго време …

[happy-loveeeee]

Няма “нас”

грозната ИСТИНА

При нас няма “нас”- ние сме “аз” и “ти”,

защото всеки от нас е в плен на собствените си мисли и грешки.

При нас няма “нас”- ние сме “аз” и “ти”,

защото душите ни са еднакви, а съдбите ни си приличат.

При нас няма “нас”- ние сме “аз” и “ти”,

защото всеки от нас се дави в собственото си блато.

При нас няма “нас”- ние сме “аз” и “ти”,

защото всеки от нас вижда в другия само и единствено спасението.

Спасение за неопределен период от време.

Спасение, което е илюзия.

Илюзия за “нас”, в която продължаваме да вярваме.

При нас няма “нас”- ние сме “аз” и “ти”,

защото и двамата ще се удавим все някога.

И ако “аз” или “ти” имаме късмет, това няма да се случи по едно и също време.

:П.М:

[isabelle-and-the-devil]

Иска ми се да ти кажа всичко.

[maybethedreamscometrue]

Бъдеще в миналото

Понякога си мисля,

какво ли щеше да е,

ако бяхме,

когато можехме,

а не искахме.

Вместо сега,

когато искаме

и не можем

да бъдем.

[deepfromme]

Погледите са бегли, колкото да запомниш момента.

Очите блестят така, все едно за първи път се виждаме.

А ръцете не смеят да докоснат от страх да не свикнат с допира. Със страх да поискат повече..

Нещо, което и двамата не можем да си дадем.

Отместваме точно, като по график погледите си.

Пропускаме думи, които искат сладко да се плъзнат в разговора ни.

Неизречени, желани изречение на страст и чувства.

И както хората са казвали: 

"Очите.. те крещят най-силно, когато мълчанието е оглушително."

[weirdparadox]

Аз съм под кожата им ,а те са ми влезли под одеалото 🥱

[lorasfeelings]

Повече ме болеше да те обичам, отколкото да те напусна.

[millenniumwalker]

World's falling apart so why bother?