#Албертина

[vprki]

Музеят Албертина с дълга история, но винаги в днешния ден на изкуството

Музеят Албертина във Виена празнува 20 години от откриването на галерията след капитален ремонт. Юбилейната година е посветена на графиката, съобщават от Ойроком-ПР София, част от мрежата за международни връзки на Община Виена.

Разположен до двореца Хофбург, точно срещу Виенската държавна опера, музеят Албертина е сред най-известните забележителности в австрийската столица. Музеят притежава една от най-богатите колекции с графични рисунки в света и може да се похвали с повече от 200-годишна история. През 2023 г. Албертина празнува 20 години от откриването си след мащабен ремонт. През 2003 г. бяха обновени парадните зали, а територията на музея беше разширена от 2000 до над 28000 кв.м. През тези две десетилетия нито един музей в света не е показвал толкова рисунки и графики, колкото Албертина. Именно поради това юбилейната година е посветена на графиката. През годините след капиталния ремонт музеят е посещаван годишно от близо 1 млн. души. 

Музеят Албертина, снимка: Стефан Джамбазов

Тази година Албертина е подготвила богата програма за любителите на графични колекции и рисунки, както в самата Албертина, така и в новата сграда на галерията Албертина Модерн. Една от изложбите, които почитателите на изкуството определено не бива да пропускат, е цялостна изложба, посветена на историята и развитието на графиката през последните 500 години. Изложбата „Дюрер – Мунк – Миро. Великите майстори на графиката“, е посветена на произхода на новите печатни техники през Средновековието - от медни гравюри и дърворезби до офорти, мецотинти и литографии. Тя ще остане отворена за посещения до 14 май 2023 г.

Втората част на тази изложба е откритата на 24 февруари експозиция "От Анди Уорхол до Деймиън Хърст. Революцията на графиката", която може да бъде разгледана до 23 юли 2023 г. в Албертина Модерн. Тази изложба е посветена на революционните иновации от периода след 1960 г. и илюстрира всички важни етапи в графиката, включително ситопечат.

През 2023 г. Албертина, ще отбележи и 50-годишнината от смъртта на Пикасо. От 17 март до 18 юни там ще бъдат изложени над 70 творби на Пикасо, сред които 18 картини, 50 рисунки и графики и 20 керамични творби.

Пикасо, "Средноморски пейзаж", 1952 г.: Albertina Wien, Sammlung Batliner © Succession Picasso / Bildrecht Wien 2023

От 7 март до 4 юни музеят ще отбележи и 95-ия рожден ден на Алекс Кац, чиито картини в момента са изложени като част от голяма ретроспекция в музея Гугенхайм Ню Йорк.

И през юбилейната година любителите на класическото изкуство ще могат да му се насладят в залите на Албертина. Една от най-важните изложби тази пролет е „Брьогел и неговото време“, която ще остане до 24 май. Питер Брьогел Стария е един от най- фламандски ренесансов живописец, известен със своите пейзажи и битови сцени. Смятан приживе просто за един от добрите майстори на своето време, впоследствие е оценен като един от най-големите художници на Северния ренесанс.

На 14 септември ще бъде открита изложбата „Микеланджело и последиците“, посветена на голото мъжко тяло в изобразителното изкуство. Микеланджело, един от титаните на Ренесанса, и голото човешко тяло в изкуството от XV до XX  век са във фокуса на тази голяма изложба.

Мекеланджело, "Седящ младеж, голо тяло" © Albertina, Wien

Припомняме, че  в музея се пазят някои от най-крупните и значителни световни колекции на графики (около 65 000 рисунки и повече от 1 милион произведения на печатната графика). Колекцията обхваща период от късната готика до съвременността. Названието „Албертина“ произхожда от името на нейния основател херцог Алберт Саксонски-Тешенски. Основа на колекцията от графики слага херцог Алберт през 70-те години на XVIII в кралския замък в Братислава, служещ му за резиденция в качеството на управител на унгарското кралство от 1765 до 1781 г. Учредителната грамота на Албертина датира от 4 юли 1776 г. От 1996 до 2003 г. „Албертина“ е закрита за публичен достъп във връзка с реконструкцията ѝ. В настоящето, в експозицията на музея са представени творби на Леонардо да Винчи, Микеланджело, Рафаел, Петер Паул Рубенс, Рембранд, Албрехт Дюрер, Густав Климт, Егон Шиле, Сезан. В допълнение към постоянната експозиция се провеждат специализирани изложби.

Пикасо, "Летящ гълъб": Albertina Wien, Sammlung Batliner © Succession Picasso / Bildrecht Wien 2023

Приемаме като шанс в живота си, че сме посещавали прекрасни експозиции в Албертина, както и в другите забележителни музеи на Виена, любимия град на Стефан Джамбазов (1951-2021). Създадохме заедно „въпреки.com“ и Виена беше първата ни дестинация като свободни и самостоятелни мениджъри и журналисти в културата и изкуството.Но още преди това още в 2012 година заедно бяхме в Албертина. Стефан и преди това като журналист в българската секция на радио Франс Интернасионал (RFI). Тогава в началото на 2012 в Албертина имаше забележителна изложба на Рене Магрит с творби от частни колекции. Изумителен шанс да видим любим художник. Но видяхме и друго, за което в онези години можехме само да мечтаем. Група деца, водени от своята учителка си седяха на пода при експозицията на Рене Магрит и това на никого не правеше впечатление. Ръководителката не само им разказваше за художника, но им показваше и карта, на която искаше да ѝ посочат Белгия, неговата родина. Както се казва, две в едно, а може и повече. Беше забележително!

Музеят Албертина, снимка: Стефан Джамбазов

А през 2020 година в Албертина имаше забележителна ретроспективна изложба „Модиляни – Пикасо. Революция на примитивизма", посветена на 100 - годишнината от смъртта на италианския художник и скулптор от еврейски произход Амедео Модиляни. В изложбата бяха включени непоказвани досега негови творби на Модиляни в Австрия, както и произведения на съвременници на Модилияни и представители на течението примитивизъм - Пабло Пикасо, Константин Бранкузи, Андре Дерен, съпоставени с артефакти от така наречените „примитивни“ - праисторически, архаични или неевропейски – култури. Поредно преживяване за много хора и сме щастливи, че сред тях бяхме и ние.≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: © Albertina, Wien и Стефан Джамбазов

[mihaylovblog]

12.03.1996 г. – Премиера на българския игрален филм „Трака-трак“ по сценарий и режисура на Илия Костов. Оператор е Ярослав Ячев. В ролите: Стефан Попов, Кирил Господинов, Иван Григоров, Йордан Биков, Мариана Димитрова, Мария Статулова, Димитър Манчев, Пламен Сираков, Жоица Флорова, Добрил Добрев, Александър Илинденов, Никола Рударов, Стефан Щерев, Надя Тодорова, Валери Йорданов, Валентин Николов, Александър Иринденов, Петя Силянова, Николай Ламбринов, Живка Ганчева, Правда Кирова, Ана Гунчева, Веселин Борисов, Нина Арнаудова, Ася Чакърова, Николай Волканов, Татяна Воздвиженская, Красимир Динев, Петър Попов, Албертина Иванова, Леонид Ратиев, Илия Костов, Милена Червенкова, Христо Паскалев, Петър Димов, Петър Върбанов, Милен Темнялов, Венцислав Карчев, Иван Петрушинов, Димитър Кънев, Бойка Присадова, Мария Аврамова, Виктория Карчева, Цветан Ватев, Димитър Милушев, Симеон Викторов, Елвира Иванова, Петър Евангелаков, Наталия Бардская, Асен Ангелов, Антония Драгова и др.

[mihaylovblog]

12.03.1996 г. – Премиера на българския игрален филм „Трака-трак“ по сценарий и режисура на Илия Костов. Оператор е Ярослав Ячев. В ролите: Стефан Попов, Кирил Господинов, Иван Григоров, Йордан Биков, Мариана Димитрова, Мария Статулова, Димитър Манчев, Пламен Сираков, Жоица Флорова, Добрил Добрев, Александър Илинденов, Никола Рударов, Стефан Щерев, Надя Тодорова, Валери Йорданов, Валентин Николов, Александър Иринденов, Петя Силянова, Николай Ламбринов, Живка Ганчева, Правда Кирова, Ана Гунчева, Веселин Борисов, Нина Арнаудова, Ася Чакърова, Николай Волканов, Татяна Воздвиженская, Красимир Динев, Петър Попов, Албертина Иванова, Леонид Ратиев, Илия Костов, Милена Червенкова, Христо Паскалев, Петър Димов, Петър Върбанов, Милен Темнялов, Венцислав Карчев, Иван Петрушинов, Димитър Кънев, Бойка Присадова, Мария Аврамова, Виктория Карчева, Цветан Ватев, Димитър Милушев, Симеон Викторов, Елвира Иванова, Петър Евангелаков, Наталия Бардская, Асен Ангелов, Антония Драгова и др. Колаж: скрийншот

[mihaylovblog]

12.03.1996 г. – Премиера на българския игрален филм „Трака-трак“ по сценарий и режисура на Илия Костов. Оператор е Ярослав Ячев. В ролите: Стефан Попов, Кирил Господинов, Иван Григоров, Йордан Биков, Мариана Димитрова, Мария Статулова, Димитър Манчев, Пламен Сираков, Жоица Флорова, Добрил Добрев, Александър Илинденов, Никола Рударов, Стефан Щерев, Надя Тодорова, Валери Йорданов, Валентин Николов, Александър Иринденов, Петя Силянова, Николай Ламбринов, Живка Ганчева, Правда Кирова, Ана Гунчева, Веселин Борисов, Нина Арнаудова, Ася Чакърова, Николай Волканов, Татяна Воздвиженская, Красимир Динев, Петър Попов, Албертина Иванова, Леонид Ратиев, Илия Костов, Милена Червенкова, Христо Паскалев, Петър Димов, Петър Върбанов, Милен Темнялов, Венцислав Карчев, Иван Петрушинов, Димитър Кънев, Бойка Присадова, Мария Аврамова, Виктория Карчева, Цветан Ватев, Димитър Милушев, Симеон Викторов, Елвира Иванова, Петър Евангелаков, Наталия Бардская, Асен Ангелов, Антония Драгова и др.

[mihaylovblog]

12.03.1996 г. – Премиера на българския игрален филм „Трака-трак“ по сценарий и режисура на Илия Костов. Оператор е Ярослав Ячев. В ролите: Стефан Попов, Кирил Господинов, Иван Григоров, Йордан Биков, Мариана Димитрова, Мария Статулова, Димитър Манчев, Пламен Сираков, Жоица Флорова, Добрил Добрев, Александър Илинденов, Никола Рударов, Стефан Щерев, Надя Тодорова, Валери Йорданов, Валентин Николов, Александър Иринденов, Петя Силянова, Николай Ламбринов, Живка Ганчева, Правда Кирова, Ана Гунчева, Веселин Борисов, Нина Арнаудова, Ася Чакърова, Николай Волканов, Татяна Воздвиженская, Красимир Динев, Петър Попов, Албертина Иванова, Леонид Ратиев, Илия Костов, Милена Червенкова, Христо Паскалев, Петър Димов, Петър Върбанов, Милен Темнялов, Венцислав Карчев, Иван Петрушинов, Димитър Кънев, Бойка Присадова, Мария Аврамова, Виктория Карчева, Цветан Ватев, Димитър Милушев, Симеон Викторов, Елвира Иванова, Петър Евангелаков, Наталия Бардская, Асен Ангелов, Антония Драгова и др. Колаж: скрийншот

[vprki]

Сузана Николова: Румен Скорчев е явление още от студентските си години

 „Изкуството на Румен Скорчев е личностно преживяване на едно ��нтимно пластическо пространство - разрушено и достигнало до нас в една нова структура, в която живописната форма, емоционалното значение на цвета, графичната култура и рисунката я превръщат в своеобразна вселена, в която реалното и иреалното, видимото и невидимото, живеят в пластическото законодателство на автора.“ Пише Светлин Русев през октомври  2015 г. по повод кончината на големия творец.

Румен Скорчев е роден на 7 октомври 1932 година и умира на 6 септември 2015 година. В София две забележителни изложби, много различни, са посветени на многообразното му изкуство. Националната художествена академия представя юбилейна изложба „90 години от рождението на Румен Скорчев“ в  негова памет, която продължава до 7 октомври. А в галерия „Арте“ експозицията включва няколко живописни платна на Румен Скорчев и около 15 графики, собственост на семейството на художника. На изложбата в галерия "Академия" куратор е изкуствоведката Сузана Николова, която е и негов изследовател. На откриването на изложбата в галерията на НХА беше представена и нейната  монография „Визуалният език на Румен Скорчев“. За реализирането на изданието основен принос има Националният дарителски фонд „13 века България“, както и „Стови 1“ ЕООД  и НХА (Програмата за научната и художествено-творческата дейност на Академията за 2022).

На откриването на изложбата в галерия "Академия": Сузана Николова, зад нея Ели Скорчева, проф. Свилен Стефанов

В галерия „Академия“ са представени живопис, графика, илюстрации и рисунки, обхващащи целия творчески път на художника. Румен Скорчев. През 1964 г. завършва специалност „Илюстрация“ в Художествената академия при проф. Петър Чуховски и проф. Веселин Стайков. От началото на 70-те години участва във всички общи художествени изложби у нас, както и в международните биеналета във Флоренция, Краков, Биела и други. От 1977 г. ръководи ателие в специалността „Илюстрация и художествено оформление на книгата“ в Националната художествена академия. От 2009 г. е академик (действителен член на Българската академия на науките). Румен Скорчев е илюстрирал над 200 книги по класически литературни произведения на Пушкин, Яворов, Лорка, Омар Хайям, Петрарка, Бодлер и много други. Няколко поколения деца са израснали с илюстрации в книгите на Братя Грим, Карел Чапек, Асен Разцветников. Най-значимите му постижения в тази сфера са представени в изложбата.

От цикъла "Закуска на тревата" в галерия "Академия"

В експозицията са включени живописният цикъл „Закуска на тревата“, илюстрации към „Рубайят“ от Омар Хайям, „Приказки“ на Братя Грим, албум с авторска поезия и рисунки на Румен Скорчев и други. Академик Румен Скорчев е удостоен с над 40 международни и национални награди. Негови творби са притежание на Националната галерия, София; Софийска градска художествена галерия; Галерия „Уфици“, Флоренция (Италия), Галерия „Албертина“, Виена (Австрия), Музей „Виктория и Алберт“, Лондон (Англия), Национална галерия, Вашингтон (САЩ), Национална библиотека на Франция, Париж, Музей за изобразително изкуство, Кюрасао (Холандски Антили) и много други.

Припомняме, че последната изложба приживе на Румен Скорчев "Сянката и светлината" бе също в галерия „Академия“ през април 2013 година. Водещата снимка на публикацията е от тогава.

Традиционно вече от няколко години Гергана Борисова, галеристка на „Арте“ представя изложбите в гостоприемното ѝ пространство с разговори за творчеството на показваните художници. За изложбата на Румен Скорчев тя беше поканила Сузана Николова и съпругата му Ели Скорчева. Публикуваме час от казаното от тях, защото то изключително важно и стойностно представя забележителния художник.

От изложбата в галерия "Академия"

„В студентските си години Румен Скорчев прави много силно впечатление на състудентите си, защото той е човек с много ярко присъствие. В НХА той вече е малко по-зрял от своите колеги, защото има едно инженерно образование преди това в Лесотехническия университет, специалност „озеленяване“, както се е наричала тогава. В Академията той е с много осъзнат избор. Скорчев работи много активно с големите български издателства още като студент. Става явление още тогава. Негови състуденти са ми разказвали, че с нетърпение са очаквалиочакват неговите следващи илюстрации. Тази негова значимост продължава през целия му живот. Той е един от най-изявените български художници от втората половина на ХХ век в областта на графиката, на илюстрацията, а в по-късните си години и на живописта. Рисунката, разбира се, го съпътства през целия му творчески път. Той е един от авторите, които представят България извън пределите на страната ни на многобройни биеналита, триеналета и всякакви форми на графиката, илюстрацията и рисунката. Вписан е в почетния списък „Ханс Кристиян Андерсен“ за илюстрация. Благодарение на неговите международни контакти и много млади български художници започват да представят произведения в чужбина.

Румен Скорчев

Той е един от българи��е, които са допринесли много за авторитета на България.Той е и професор н НХА и учител на стотици художници, които с голямо уважение говоря за него. Оставя много значителна следа в българската култура. Самият факт, че ние толкова активно работим по неговото творчество и продължаваме да правим изложби, които са толкова много посетени, интересът към тях е голям от всякакви възрастови групи. Румен Скорчев е много адекватен като личност, като автор, като интелект, космополитна личност. Не остава в 70-те или 80-те години като начин на мислене. Той непрекъснато беше в течение на всичко, което се случва в съвременните музеи по света. Това се дължи и на неговите дъщери Деница и Росица Скорчеви, които са колеги и живеят в САЩ. При него нямаше никакъв риск той да остане в друго време и заради непрекъснатия му стремеж към самоусъвършенстване. За него беше характерно, че нямаше разпиляност, прекалена творческа разхвърляност,  беше много самодисциплиниран човек, много изряден, работлив. С голямо възхищение съм наблюдавала това, което е и може би една от причините за неговата огромна продуктивност. Това са стотици произведения – само в Националната галерия има над 300 дарени творби. Илюстрациите към най-известните книги, които той е илюстрирал – българска и световна класика, огромно количество графики, рисунки и живопис.“ Казва Сузана Николова като негов изследовател и продължава:

От изложбата в галерия "Академия"

„В галерия „Академия“ на НХА се откри изложба по повод 90 години от рождението на Румен Скорчев, която включва живопис, рисунки, графика и илюстрация и представяме книгите, които са посветени на неговото творчество. Изложбата предизвика доста изненади в публиката, защото хората, като че очакваха да видят повече графика, повече графични техники, повече илюстрация, а ние ги изненадахме с една голяма форматна живопис, с едни огромно диптиси и триптиси. Тя показва различни сфери на работа, тъй като Румен Скорчев е един артист. Не е добре да го вкарваме в някакво определение, много тясно – графика, илюстрация и т.н. Изложбата е интересно съпътстващо събитие с откриването на учебната на 26 септември година, защото студентите ще могат да разгледат тази много полезна и ценна изложба.

От изложбата в галерия "Академия"

А експозицията в галерия „Арте“ е съвсем различна, от това, което сме показали в Академията, защото тук се представя един много важен цикъл на Скорчев „Кутията на Пандора“, литографски цикъл, който е много цветен, много запомнящ се, много експресивен и за пореден път показва, че това една работа да бъде графична, не означава, че трябва да бъде черно бяла. Съществува широка заблуда, че графиката е непременно черно бяла. Професионалистите и хората, които се занимават с изкуство знаят, че това далеч не е така. Цикълът „Кутията на Пандора“ е много съществен за творчеството на Румен Скорчев, защото тук той е много цветен, много свободен. Повечето от композициите са на границите на абстракцията.

Пейзажите на Румен Скорчев в галерия "Арте"

Много интересен е и цикълът „Цирк“, който се състои от три части. За мен той е от високите постижения на Румен Скорчев в литографията. А в живописта произведенията, които са представени в галерия „Арте“ са съществени за неговото творчество. Тези човешки фигури, легналите жени, пейзажите, които са голяма рядкост за него, е важно да се видят, защото живописта не е многобройна в неговото творчество.“

Тя е категорична, че „Румен Скорчев има собствен разпознаваем стил, който е много различен в различните му сфери на работа. В илюстрацията, в графиката, в живописта той е коренно различен, но е много разпознаваем. Няма как да бъде сбъркан с друг художник. Има десетки последователи, които са научили много от него – не само негови студенти от НХА, а хора, които се занимават с изкуство и имат интерес. Възхищават се на неговото творчество.“

Авторска стихосбирка на Румен Скорчев

Съпругата му Ели Скорчева разказва, че те са живели заедно 56 години и семейството винаги е било подкрепа за него. Но животът му винаги е бил една борба още от ученическите години, когато рисува карикатура на Сталин. Има и много парадокси – кандидатства архитектура, не го приемат, защото му пишат двойка по рисуване… „Графиката, особено когато илюстрираше поезия, предаваше я чрез графични техники. Беше нещо ново в илюстрацията. Последните си години започна да работи повече живопис. Започна да прави много цветни литографии, които са главно тук в изложбата. Той беше много трудолюбив човек. Всеки ден правеше рисунки, до последните си дни той рисуваше.“ Дори последната му голяма рисунка е довършена от дъщерите му…

Ели Скорчева на изложбата в галерия "Арте"

Припомняме, че в края на 2019 година  при честването на 50 години от учредяването на наградата за поезия на името на Владимир Башев /1935-1967/ за автори до 32 години част от събитието бе и представянето на книгата „Искам да те нарисувам“ от Владимир Башев с рисунки на Румен Скорчев на Издателство „Хемус груп“, представена от проф. Вера Ганчева /1943-2020/, неговата съпруга. /може подробно да прочетете във „въпреки.com” тук . /

Изданието е прекрасно и това, което каза тогава съпругата на забележителния ни художник Румен Скорчев - Ели Скорчева, сама е подбрала рисунките, е не просто доказателство, а осмислено преживяване какво ни дават големите в изкуството: „Румен Скорчев е илюстрирал повече от 200 книги за деца и за възрастни. Може би 1/3 от тях са поезия. За съжаление, приживе творческите пътища на Владимир Башев и Румен Скорчев не успяха да се срещнат. Поетът много рано си отиде и затова много се зарадвах, когато Вера Ганчева ме покани да участвам в създаването на тази книга и след толкова години ние срещнахме поета и художника. Румен много обичаше поезията, много обичаше да прави даже и домашни книги. Така направи „Пътешествието“ на Бодлер, „Химн на слънцето“ и една малка книга с любими поети. В тази книга са Емили Дикинсън, Чезаре Павезе, Карл Сандбърг, Фернандо Песоа и Владимир Башев. Ясно е къде той поставяше поезията на Владимир Башев. Той самият пишеше поезия. Последните му стихове са от 1994 година. Румен казваше : „Рисунката, това е поезията в изобразителното изкуство!“.

Рисунка, маслен пастел

И тук отново ще цитираме Светлин Русев, чиито думи са публикувани във въведението към изложбата в галерия „Арте“: „Който познава, разбира и обича езика на пластическото пространство и форма - знае какво е Румен Скорчев за движението и самоосъзнаването на българското изкуство като израз на сложни и дълбоки внушения, изкуство на изтънчена поетика и изящна пластичност, и преди всичко като духовна територия върху която израснаха и се развиха едни от най-изящните и красиви цветя на българската пластическа култура.“ ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: архив на НХА и Стефан Марков

[vprki]

Критичен поглед: „Албертина“ предлага нов прочит на творчеството на Модиляни

Ретроспективна изложба „Модиляни – Пикасо. Революция на примитивизма", посветена на 100 - годишнината от смъртта на италианския художник и скулптор Амедео Модиляни /на снимката/, ще бъде открита на 17 септември във виенския музей „Албертина“. В изложбата са включени непоказвани досега творби на Модиляни в Австрия, както и произведения на съвременници на Модилияни и представители на течението примитивизъм - Пабло Пикасо, Константин Бранкузи, Андре Дерен, съпоставени с артефакти от така наречените „примитивни“ - праисторически, архаични или неевропейски – култури, съобщиха от Ойроком - ПР София, част от мрежата за международни връзки на община Виена.

По този повод изкуствоведката и куратор Ния Табакова написа за „въпреки.com” за художника под мотото: “Човек трябва да носи хаос в душата си, за да може да роди танцуваща звезда.” Фридрих Ницше из „Тъй рече Заратустра“

Портрет на Жана Ебютерн и автопортрет на Модиляни - снимка архив

Куратор на изложбата във Виена е французинът Марк Рестелини – изкуствовед и музеен директор, международно признат като един от водещите експерти по Модиляни /1884 - 1920/, автор на множество книги, студии и куратор на стотици изложби, свързани с творчеството на художника. Една от главните цели на експозицията във Виена е да представи нов прочит на художественото наследство на Модиляни, който да не бъде разглеждан единствено като бохем под въздействието на алкохол и наркотици, а да бъде утвърден като водеща фигура на авангарда, тласкаща революцията на примитивизма напред в двадесети век. Въпреки това, изследването на творчеството на Модиляни не би било пълноценно без историята за неговия бурен живот, ранна смърт и последвалото самоубийство на младата му годеница, Жана Ебютерн. Както пише Артур Пфанщил (Аrthur Pfannstiel) през 1929 г.: „Животът на Модиляни, скитащия художник, толкова често прилича на легенда, че е трудно да се отдели фактът от измислицата.”

Амедео Модиляни и Пабло Пикасо - приятелство и съперничество - снимка архив

Амедео Модиляни е роден в Ливорно, Италия, в семейство на сефарадски евреи. Израства в бедност, след като бизнесът на баща му фалира. Още от малък има здравословни проблеми - прекарва тиф на 14-годишна възраст, а две години по-късно се разболява от туберкулоза, която го съпровожда през целия му живот. От ранна възраст той се увлича по литературата, поезията, философията и визуалните изкуства. Започва частни уроци по рисуване, а по-късно учи изящни изкуства във Флоренция и Венеция. През 1906 г. Модиляни се премества в Париж, тогава център на авангарда и средище на свободомислещо, бохемско общество от художници - емигранти, поети и музиканти, което може да бъде открито в кафенета, салони, ателиета и галерии на улица Монпарнас.

Анук Еме /Жана Ебютерн/ и Жерар Филип /Амедео Модиляни/ във филма “Монпарнас 19″ - снимка архив

Не случайно първият пълнометражен филм, посветен на художника е озаглавен „Монпарнас 19” или „Влюбените от Монпарнас“ (1958), вероятно адресът на ателието, в което той прекарва последния период от живота си. (Ролята на Модиляни се изпълнява от изключителния Жерар Филип, на Жана - Анук Еме, участват още Лино Вентура, Пиер Ришар, Лили Палмър. Премиерата е на 4 април 1958 г. – б. р.). Сред съвременниците му в този период са: Пикасо, Хуан Грис и Миро от Испания, Шагал, Сутин, Кислинг и Липшиц от Русия, Бранкузи от Румъния, Диего Ривера от Мексико, Фуджита от Япония и Жул Паскин от България. Известното съперничество, придружено с взаимно уважение и приятелство, с тогава вече наложилия се Пикасо е акцент и във филма „Модиляни”, 2004 г. (В ролята на Модиляни е Анди Гарсия, на Пикасо - Омид Джалили, режисьор е Мик Дейвис, филмът е европейска копродукция със световна премиера на 29 септември 2004 г. – б.р.)

Анди Гарсия /Модиляни/ и Омид Джалили /Пикасо/ във филма “Модиляни” - снимка архив

В рамките на една година от пристигането си в Париж поведението и репутацията на Модиляни се променят драстично. Той се трансформира от класически академичен художник в „принц на вагабонтите“, а приятелите му го наричат Моди (игра с френската дума „maudit“, което означава „прокълнат“). Художникът не само премахва всички белези на буржоазното си наследство от студиото си, но се заема и с унищожаването на свои ранни творби, които описва като „Детски дреболии, правени, когато бях мръсен буржоа“. В началото той е повлиян от Анри дьо Тулуз - Лотрек, но около 1907 г. е очарован от творчеството на Пол Сезан. В продължение на една година е ученик на известния скулптор с румънски произхо�� Константин Бранкузи. В Париж Модиляни продължава да чете и е силно повлиян от трудовете на Ницше, Бодлер, Кардучи, Граф Лотреамон и други. Благодарение на тях развива убеждението, че единственият път към истинското творчество е чрез непокорството и хаоса, а известната фраза на Бодлер „Прекрасното е винаги странно.“ („Le beau est toujours bizarre.“) може да се приеме за основа на неговата философия и естетика в изкуството.

Жана Ебютерн - снимка архив

Произведенията на Модиляни, характеризиращи се с асиметрични композиции, удължени фигури и проста, но монументална употреба на линия, са сред най-важните портрети на 20-ти век, като всеки от тях разказва различна история за живота и изкуството му. Той оставя художествено наследство, което модернизира фигуративната живопис, избягвайки от етикетите и „-измите“на Модернизма. За творчеството му неговият съвременник Жан Кокто заявява: „Рисунките на Амедео Модиляни са подчертано изящни. Той беше истинският аристократ сред нас. Неговата линия е едва различима, почти призрачна и никога не се пречупва. Тя преминава всички препятствия с ловкостта на сиамска котка. Модиляни не изтегля лицата, не подчертава тяхната несиметричност, не избожда едното око, не издължава шията. Той просто вижда така, чувства така, той рисува така!“ (Жан Кокто, „Дърво, което не можеш да изтръгнеш от земята на Монпарнас“, 1959, превод текстове от френски на книгата Огнян Стамболиев – б.а.).

Въпреки това, приживе творчеството на Модиляни остава недооценено. Той скицира непрекъснато, като прави по сто рисунки на ден. Много от творбите му, обаче, биват изгубени - унищожени от него самия, загубени при честите му промени на адреса или дадени на приятели, които не ги запазват. Единствената самостоятелна изложба на Модиляни през живота му е в Париж през 1917 г., която става „прословута“ в модерната история на изкуството със своята сензационна публичност и съпътстващите проблеми за неприличие. Шоуто бива закрито от полицията в деня на откриването му, но продължава и след това, най-вероятно след премахването на картини от прозореца на улицата на галерията. Авторът не успява да продаде нито една творба. Принуден да раздава рисунките си в замяна на ястия в ресторантите, Модиляни умира беден на 35 годишна възраст от туберкулозен менингит, а ден след това от мъка се самоубива и спътницата му - Жана Ебютерн.

Жана Ебютерн и Амедео Модиляни са погребани заедно - снимка архив

В своята книга „Бохемски Париж: Пикасо, Модиляни, Матис и раждането на модерното изкуство“ (1998) френският новелист и сценарист Дан Франк обобщава: „Когато Модиляни умира през 1920 г., това е краят на скитническия начин на живот, какъвто също е бил животът на Вийон и Мюрже. С българина Жул Паскин вратите се затварят завинаги за първите 30 години на века: епохата на бохемите.“ ≈

Текст: Ния Табакова

Снимки: архив

P.S. на „въпреки.com”: В рамките на Шестия фестивал за документални филми „Master of Art” /онлайн издание 12 -28 февруари/ ще бъде представен „Модиляни и неговите тайни“ (Франция, 2018, 52 мин., реж. Жак Лойой). Създателят и директор на кинофорума Найо Тицин ни предостави синопсиса на филма. „Творбите на Модиляни са сред най-разпознаваемите в модерното изкуство, но за самия творец не се знае особено много. Базирайки се на продължаващо научно изследване, филмът разкрива тайните зад митовете, обкръжаващи този художник бохем, и е създаден по повод 100-годишнината от неговата смърт. 

Амедео Модиляни не оставя в наследство нито кореспонденция, нито теоретични трудове. Публичния�� интерес към творбите му изглежда обратно пропорционален на вниманието, което историците на изкуството отделят на живота му. Днес някои от картините му достигат астрономични цени по търговете - рисуваната през 1917 г. „Полегнало голо тяло” бе продадена от „Кристи’с” през 2015 г. за повече от 170 млн. долара. Възроденият интерес към художника провокира неколцина историци, критици и куратори да разберат повече за човека отвъд легендата. Филмът се опитва да проследи живота на Модиляни, проучвайки ключови места и връзки, както и влиянията, които е изпитвал. Използвано е и изследване на 26 негови картини и три скулптури, притежавани от френски публични колекции“.

[mihaylovblog]

12.03.1996 г. – Премиера на българския игрален филм „Трака-трак“ по сценарий и режисура на Илия Костов. Оператор е Ярослав Ячев. В ролите: Стефан Попов, Кирил Господинов, Иван Григоров, Йордан Биков, Мариана Димитрова, Мария Статулова, Димитър Манчев, Пламен Сираков, Жоица Флорова, Добрил Добрев, Александър Илинденов, Никола Рударов, Стефан Щерев, Надя Тодорова, Валери Йорданов, Валентин Николов, Александър Иринденов, Петя Силянова, Николай Ламбринов, Живка Ганчева, Правда Кирова, Ана Гунчева, Веселин Борисов, Нина Арнаудова, Ася Чакърова, Николай Волканов, Татяна Воздвиженская, Красимир Динев, Петър Попов, Албертина Иванова, Леонид Ратиев, Илия Костов, Милена Червенкова, Христо Паскалев, Петър Димов, Петър Върбанов, Милен Темнялов, Венцислав Карчев, Иван Петрушинов, Димитър Кънев, Бойка Присадова, Мария Аврамова, Виктория Карчева, Цветан Ватев, Димитър Милушев, Симеон Викторов, Елвира Иванова, Петър Евангелаков, Наталия Бардская, Асен Ангелов, Антония Драгова и др.

[mihaylovblog]

12.03.1996 г. – Премиера на българския игрален филм „Трака-трак“ по сценарий и режисура на Илия Костов. Оператор е Ярослав Ячев. В ролите: Стефан Попов, Кирил Господинов, Иван Григоров, Йордан Биков, Мариана Димитрова, Мария Статулова, Димитър Манчев, Пламен Сираков, Жоица Флорова, Добрил Добрев, Александър Илинденов, Никола Рударов, Стефан Щерев, Надя Тодорова, Валери Йорданов, Валентин Николов, Александър Иринденов, Петя Силянова, Николай Ламбринов, Живка Ганчева, Правда Кирова, Ана Гунчева, Веселин Борисов, Нина Арнаудова, Ася Чакърова, Николай Волканов, Татяна Воздвиженская, Красимир Динев, Петър Попов, Албертина Иванова, Леонид Ратиев, Илия Костов, Милена Червенкова, Христо Паскалев, Петър Димов, Петър Върбанов, Милен Темнялов, Венцислав Карчев, Иван Петрушинов, Димитър Кънев, Бойка Присадова, Мария Аврамова, Виктория Карчева, Цветан Ватев, Димитър Милушев, Симеон Викторов, Елвира Иванова, Петър Евангелаков, Наталия Бардская, Асен Ангелов, Антония Драгова и др. Колаж: скрийншот

[vprki]

Критичен поглед: Когато един оркестър се грижи за звуковата култура

Предколедно искряща Виена ни посреща с прочутия си леден виенски вятър, препълнена с посетители от разни националности и различни интригуващи културни акценти, някои и трудно достъпни поради големия наплив. Написа за гастрола на Софийска филхармония в „Мюзикферайн“ за „въпреки.com” музиколожката проф. Анда Палиева.

В „Албертина” - над 200 графики и картини на Дюрер (сред тях и показвани за първи път), в Kunsthistorische Muzeum – изложба на Караваджо и Бернини (с предварително записване за фиксиран час). Могат да се видят и Бетовеновия фриз на Густав Климт в Secession Haus, и удивителния Denk-Mal Marpe Lanefesh – октогонална сграда на оцелялата сред унищожените през 1938 виенски синагоги, но превърната в трафопост, а сега преобразена в дълбоко символно осмисления проект на художничката Минна Антова.

“Орландо”

И разбира се, много музика – в Щатсопер премиера на широко коментираната провокативна „Орландо” на Олга Нойвирт (първата в историята на Виенската опера творба на жена композитор) по новелата на Вирджиния Улф, с костюми на прочутата японска художничка Рей Кавакубо, коледни концерти в Катедралата „Св. Стефан”, църквата „Св. Карл”, навярно и във всички други храмове... 

Рикардо Мути и Найден Тодоров

А в Мюзикферайн - Вердиевият Реквием с Виенската филхармония и Рикардо Мути, на следващата вечер след концерта на Софийската филхармония с Найден Тодоров. И въпреки наситената с привлекателни значими събития  програма  билетите за Българския концерт на 5 декември предварително бяха се свършили.

„Златната зала” на Мюзикферайн. Препълнена до последното от над 1700-те места, с допълнителни редове от двете страни на органа на сцената и повече от 150 правостоящи! Публика разнолика – много българи, тукашната диаспора и специално пристигналите от България, известни фигури на австрийски музиканти, колеги от Виенската филхармония, приятели, дипломати, чуждестранни гости...

... Седя в началото на ложа на балкона над самия оркестър и сякаш съм част от него, чувствам вълнението на музикантите, виждам отблизо всеки жест, всяка мимика на диригента. И цялата блестяща зала, реакциите на публиката, сияещите възторжени лица. Още първите тактове на Владигеровата Рапсодия „Вардар” изпълниха пространството точно с онази многозначна немска дума Schwung – с порив, подем, импулс, енергия, динамика. И с наситена, ярка оркестрова пълнозвучност.  По друг начин се разстла „Жар птица” на Игор Стравински, като многоцветна импресионистична картина, колористично нюансирана в тембри, в обширен динамичен диапазон от най-тихите пианисими до сгъстената оркестрова гръмкост на „варварския” Стравински. Умелото преливане между отделните „сцени”,  гъвкаво извайваните от диригент и оркестър различни типове фантастична образност създаваха внушение за сякаш зрима балетна пластика.  

Кулминацията на  вечерта -  Симфония № 9 „Из новия свят” на Антонин Дворжак. Позната, популярна симфония, която бе поднесена така, че абсолютно прикова и активизира вниманието, като че чувана за първи път. С много темперамент и емоция, но и с ясна, консеквентна логика в единната цялостна градация Найден Тодоров водеше неотклонно и публиката заедно със своя оркестър в уникалния свят на Дворжаковата лирика и драматика. Партитурата сякаш се разгръщаше с визуална графичност, с релефно изтеглени  линии и на подгласните мелодии, с деликатни леки рубати и вътрешни дихания,  с кристални сола и монолитни тутти (tutti – от итал. всички или заедно, в музикалната нотация всички инструменти заедно – б.ред.).  

Великолепно споен щрайх, благородно звучащи духови, блестящи медни, мощни перкусионни! Слушащата с притаен дъх зала все пак не можа да се въздържи от спонтанния си аплаус след дълбоко преживяната поетика във втората част и неудържимия виталитет на Скерцото. А накрая – скандиране „Браво!” и повече от десетминутно аплодиране на крака... Залата бавно и без желание се изпразва и сигурно мнозина от нас, българите, продължаваха да чувстват онова особено стягане в гърлото... Истински красив български празник!

А още на следващия ден излизат чудесни отзиви на критици във „Вийнер Цайтунг” и други виенски издания под заглавия като „Софийската филхармония убеди Виена”, „Прекрасна звукова култура”, „Когато един оркестър наистина се грижи за звуковата си култура” и други.

Два дни по-късно Филхармониците бяха посрещнати със същия възторг и топлота и в прекрасния старинен Загреб. Тук също билетите са били още предварително разпродадени и без множеството български почитатели. И въпреки, че е събота вечер и целият град живее вече в празнично настроение по коледно украсените улички и светещи огньове сред масите на открито из Горния (Стария) град, въпреки гъстата мразовита мъгла, малко отдалечената от центъра огромна концертна зала „Ватрослав Лисински” (на името на един от класиците на хърватската музика, автор на първата национална опера, създадена в средата на ХІХ в. – б.а.) е препълнена! Възхищаваме се на изисканата, аристократично елегантна публика, която с разбиране, внимание и пълно отдаване преживява музиката. И отново – бурни аплауси, искрен възторг, слушатели, които идват чак до автобуса да поздравят оркестрантите. И пожелания за следващи гостувания. Дано! Този оркестър, отдавна спечелил авторитета на един от най-високопрофесионалните източноевропейски оркестри, заслужава и своето активно място на съвременните европейски сцени. Заслужава го и неговият талантлив диригент и амбициозен ръководител Найден Тодоров, който с енергия, идеи и находчивост е устремен към разтварянето на международните перспективите на Софийската филхармония. Дано! Въпреки... ≈

Текст: Анда Палиева

Снимки: Архив на Софийска филхармония

P.S. на „въпреки.com”: Припомняме, че при представянето в края на миналогодишния сезон на Софийска филхармония Найден Тодоров обеща всеки концерт от 91-вия сезон на Филхармонията ще е празник. Специално отбеляза голямото събитие - концерта на Софийска филхармония под негово диригентство в Златната зала на Мюзикферайн във Виена на 5 декември като каза:„Тази година празнуваме 120 години от рождението на Панчо Владигеров. В Златната зала на нашите национални филхармоници ще изпълнят и неговата Рапсодия „Вардар“_ . _Щастлив и горд съм, че ще бъда част от това събитие. Но, разбира се, това съвсем няма да е първият път, когато музиката на Панчо е била изпълнявана в тази зала. Още през 1921 година, когато той е бил едва на 22 години, негови произведения са били изпълнявани в Мюзикферайн не от друг, а от Виенската филхармония. Да, имаме с какво да се гордеем, но за тази цел трябва първо да помним. Програмата е изцяло славянска музика. Имаше предложение да свирим Брамс, защото споделих, че обичаме романтичната музика, но им казах, че на тях тяхната музика няма да им свирим. Виенска филхармония е дирижирал преди много години и българският диригент Хераклит Несторов, чието име научих едва сега“

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: „Изкуство и власт“ – нова категория филми на „Master of Art”

„Трябва да даваме на българското кино за документални филми повече територия, където да бъде видяно. Идеята на създаването на този фестивал беше именно да мога да споделя с българската публика тези прекрасни филми, които иначе няма как да стигнат до тази публика“. Каза Найо Тицин в анонс към четвъртото издание на фестивала „Master of Art” в качеството си на създател и артистичен директор на кинофорума.

И продължи: „В същото време съм изкушен да призная и да кажа, че много се радвам, че по някакъв начин може би и ние допринасяме с нещо за промяната на средата. Като променяме средата трябва да говорим и за следващите поколения, защото тази среда я променяме, за да може следващите поколения да стъпят върху някаква нова качествена среда.“ Тук е мястото да припомним какво каза Найо Тицин ден след като приключи първото издание на фестивала през 2016 година за „въпреки.com”: „Ще цитирам баща ми /Атанас Нейков, художник – б.а./, който казваше за себе си: „Аз съм един обикновен пехотинец в културата на страната ни“. Опитвам се и аз да бъда обикновен войник, който да завладява културни територии в общото. Без претенция, но с хъс и воля някак си да подбутваме всички малко, да даваме възможност за повече досег с културата”. Тогава говореше Найо с много надежда и амбиция какво би искал да се случи на второто издание на фестивала, а тази година вече ни предстои четвъртото от 4 до 25 април в София, Пловдив и Варна. Той е единственият фестивал в Източна Европа за документално кино, посветено на изкуствата. Забележителният кинофорум по традиция е подкрепен от Програма „Култура“ на Столична община и тази година в програмата му са включени 85 заглавия от 23 страни, разделени в конкурсни и извънконкурсни категории.

Пресконференцията за фестивала - снимка Стефан Джамбазов

Целта на „Master of Art”  да представя най - добрите документални филми в областта на изкуството и културaта, рекламни арт продукции и други, създадени по света през последните години. По този начин фестивалът се стреми да приобщи максимално българската публика към съвременните световни тенденции за разбиране и задълбочаване в изкуството като висша сфера на човешкия талант и начина му на общуване с публиката като преживяване, познание и разбиране. Всички заглавия от програмата са премиерни за страната ни. Сред тях са филми за творци като: Франко Дзефирели, Ингмар Бергман, Харуки Мураками, Питър Грийнауей, Орсън Уелс, Реицо Пиано, Мис ван Дер Рое, Кевин Рош, Банкси, Огюст Роден, Климт, Шиле, Рафаело и много други. И не само това, а възможност да отворим сетивата си за създаденото от тях в сложността и драматизма да отстояват избора си като автори и артисти, съвсем невинаги разбрани и оценени. Не е възможно да анонсираме всеки един филм от програмата на „Master of Art”, но наистина ни предстои вълнуващо преживяване, защото познавайки или не творчеството, позициите, отстояването на героите, много, от които вече легенди в историята на световното изкуство и новаторските му въжделения в наше време, ще открием и разберем техния свят, сложен, индивидуален, духовен  и извисяващ.

“Рокендрол” на Борислав Колев открива фестивала - снимка архив „Master of Art”

Фестивалът се открива на 4 април в кино „Люмиер Лидл“ с филмите - българския „Рокендрол” на режисьора Борислав Колев и италианския „Климт и Шиле: Ерос и Психея“ на режисьора Микеле Мали. „Рокендрол” е изграден върху спомените на членовете на легендарни рок групи от 80-те години, сред които „Ревю“, „Ера“ и „Ахат“, които въпреки че са се зародили в ъндърграунда,  се превръщат в носители на обществената промяна. „Филмът е носталгичен, но има и много смешни неща, има настроение, има енергия. Не сме се опитвали да направим видеоенциклопедия, а филм с групи, които покриват стиловия спектър – хард рок, има хевиметъл, по-брутален хевиметъл, има ню уейв, има пънк рок има и хардкор. Основното, на което се набляга в този филм, са текстовете на групите, защото това беше нещото, което сериозно ги отличаваше от това, което официално течеше по радиото и телевизията с България по онова време.“, сподели режисьорът Борислав Колев. Но и допълни, че сегашното ни време не е по-различно и затова тези песни, онези текстове звучат актуално не само носталгично.

Густав Климт - снимка архив

А другият филм не само ни връща в едно време на скандали, сънища, обсесии в Златната епоха на Виена. Документалният филм „Густав Климт и Егон Шиле: Ерос и Психея" разказва за този необикновен период: вълшебен момент за изкуството, литературата и музиката с появата на нови идеи. Фройд открива механизмите на психиката, а жените започват да се борят за своята независимост. Това е времето, когато Рихард Щраус създава изключителните си опери „Саломе“ и „Електра“. Разпадат се държави /Австро-Унгарската империя/, Първата световна война разбива илюзиите, родени в началото на 20-ти век, усеща се не само икономическата криза, която идва, но и големите творци и мислители усещат, предчувстват нова угроза, която след години ще доведе до кошмара на нацизма, прегазил зловещо в Европа. Едно пътешествие из Виена на Климт и Шиле и творбите в „Албертина“, „Белведере“, Музея на историята на изкуството, музея „Леополд“, Музея на Фройд и Виенския музей. Найо Тицин не само като организатор на „Master of Art”, но и като журналист сподели, че онова време напомня на всичко това, което ни се случва в днешния ден със разпадането на държави, с възраждането на национализма, на антисемитизма, на ксенофобията. И това съвсем не е безобидно.  

Найо Тицин представи и имената на членовете на международното жури - снимка Стефан Джамбазов

Петчленно международни жури ще оценява филмите в различните категории. Негови членове са проф. Божидар Манов – кинокритик, Джон Бридкът, режисьор от Великобритания, Катарина Йешке – генерален секретар на IMZ International Music+Media Centre – Австрия, Пол Смачни, носител на наградата „Еми“ документалист и продуцент от Германия и Найо Тицин. 51 пълнометражни филма в това число и 6 български ще се състезават за голямата награда на фестивала от 5000 евро. При представянето на журито Найо Тицин специално отбеляза присъствието на Божидар Манов в него, защото авторитетният критик, който пътува много и познава мнозинството от световните кинофестивали винаги му се обажда и го информира за нови филми, посветени на изкуството. Шестте български филма се състезават и за наградата на фондация „Америка за България“ за най-добър български документален филм на стойност 1000 евро. За втора поредна  година фестивалът има и Младежко жури, което определя наградата за най-добър дебютен пълнометражен филм, където се състезават шест филма. Единият от тях е „Азбуката на Питър Грийнауей“, дебют на съпругата му Саксия Бодеке, 60-годишна… Той създава азбука за и с помощта на дъщеря си Зое като копие на своя живот. Фантазиите на режисьора са уловени като пеперуди и подредени в азбука - форма, която му отива идеално като на енциклопедист. Чрез личните разговори със схватливата му 16-годишна дъщеря Зое ние откриваме „кой, какво и защо“ за Грийнауей.

Знаменитият фриз “Бетовен" на Густав Климт е в сградата на сецесиона във Виена - снимка Стефан Джамбазов  

Във връзка с 30 - годишнината от падането на Берлинската стена фестивалът създава и нова конкурсна категория „Изкуство и власт“. Филмите в тази категория разказват за драматичните и понякога убийствени взаимоотношения между артистите и тоталитарните режими. Между тях са: „Творци на протест" - Полша, Италия (2018), режисьор Елена де Варда. Между 1975 г. и 1989 г. в Полша се развива най-важното в света съвременно творческо движение на ъндърграунд и независимата култура. През 1981 г., по време на военното положение, полски творци подписват документ, в който заявяват, че няма да се изявяват и да участват в представления или изложби в пространства, принадлежащи на държавата (телевизии, галерии, вестници и т.н.), тъй като държавата е враг. Някои от тях дори отказват да участват в Биеналето във Венеция. „Последното приключение на кактусчето" - Сърбия, Александър Зограф - световноизвестен карикатурист, открива необикновен комикс от Втората световна война. Героят на комикса е Кактусчето – малък кактус в саксия, който прилича на Мики Маус. Заинтригуван, Зограф проучва живота на създателя на Кактусчето – малко известния художник Велко Коцкар. Скоро открива, че Коцкар е арестуван от комунистите точно след освобождаването на Белград през 1944 г. Обвинен е, че е бил агент на Гестапо и е екзекутиран едва на 24 години. Разследването на Зограф разкрива обаче друга картина, имал е карикатура, изобразяваща Сталин. Трагичната съдба на Коцкар напомня много на живота на Райко Алексиев.

“Дворците на народа” - реж. Борис Мисирков и Георги Богданов - снимка архив „Master of Art”

„Белите стени не казват нищо“ -  Аржентина, режисьори Джони Робсън и Гейтс Брадли е документален филм за поколения активисти и творци в Арженитина, излизали на улицата, за да изразят себе си чрез изкуството. Традицията на изразяване в публичното пространство, на преплитане на изкуството и активизма, е превърнала улиците на Буенос Айрес в бунт от цвят и комуникации, давайки на света урок как съпротивата може да стане красива. В тази категория е и българският „Дворците на народа“ на Борис Мисирков, Георги Богданов, който имахме възможност да видим на София филм фест, както и други филми. За първи път тази година гилдия Критика към Съюза на българските филмови дейци ще връчи своя награда на критиката за филм от програмата на фестивала. Със сигурност ще бъдат затруднени не само за заради многото филми, но и заради високите им художествени качества. Няма как да ви представим всеки един от тях, а и ние сме в очакване на филмови преживявания. Повече за тях можете да научите от фейсбук страницата на фестивала, а и скоро предстои излизането на каталога. Само ще споменем няколко филма. „Надар – Първият фотограф“ /наскоро имаше негови фотографии, изложени в Националната галерия, по проект на „Фотофабрика“ – б.а./. Феликс Надар е фотографът на суперзвездите на 19-ти век. Той успява да покани в студиото си всеки от тези великани на европейската култура, за да го снима за поколенията. Изследвайки възхода на фотографията чрез тези емблематични фигури, филмът показва как възпроизвеждането на реалността разтърсва света. С появата на това ново средство, достъпно за всички, известността на знаменитостите придобива безпрецедентни мащаби. Създател на икони и сам суперзвезда – така Надар остава в историята като основоположник на „културата на знаменитостите“, която ние продължаваме да тачим и днес.

“Музика и власт” - Германия 2018, режисьори: Мария Щодмайер и Иза Вилингер - снимка архив „Master of Art”

„Купка – Другата история на модернизма" - Франция, режисьор Жак Льоий е документален филм за бащата на абстрационизма. 85-те години на Франтишек Купка (1871-1957) обхващат период, когато най-важните течения в съвременното изкуство се предизвикват помежду си – импресионизъм, футуризъм, кубизъм, дадаизъм, сюрреализъм, супрематизъм, експресионизъм, конструктивизъм... С толкова много авангардни движения това е един от най-оживените периоди в историята на изкуството. Пръв сред тях е Франтишек Купка. „Очите на Орсън Уелс" – Великобритания е с режисьор Марк Казънс. След като получава изключителен достъп до стотици частни рисунки и картини на Орсън Уелс, Марк Казънс се гмурва дълбоко във визуалния свят на този легендарен режисьор и актьор, за да разкрие портрет на художника, какъвто никой не го е виждал – през собствените му очи, скициран със собствената му ръка, нарисуван със собствената му четка. Един документален филм, който всеки киноман трябва да гледа; След изключителното преживяване на ONE DANCE WEEK през есента на 2018 г., българската публика има нов шанс да се срещне с изкуството на Димитрис Папайоану . Гръцкият документален филм „Димитрис Папайоану зад стената“ проследява подготовката на най-загадъчна и важна творба, наречена STILL LIFE (Натюрморт). Филмът се фокусира върху визията и философията на Папайоану, върху метода му на работа и обичайните му практики, както и върху всеотдайните му сътрудници. Филмът прокарва паралел между творческия процес и м��та за Сизиф, изтъквайки, че животът и работата на големите творци съществуват в симбиоза., както и още много, много филми, показвани на престижни фестивали, но за жалост, не показвани в България. Благодарение на „Master of Art”  имаме този шанс.

Проф. Божидар Манов е председател на журито на фестивала - снимка Стефан Джамбазов

По време на първото издание на фестивала, когато имаше прекрасни филми, изпитахме огорчение, че публиката беше малобройна. Днес Найо Тицин споделя статистиката – с всяка година зрителите се увеличават и все пак биха могли да бъдат много повече, като имаме предвид програмата и подбора, който съвсем не е бил лесен. Няма да коментираме, но си даваме сметка какви усилия се изискват, за да се случи този фестивал, независимо от подкрепата и партньорите. А Найо отново повтори това, което ни каза преди години след първото издание на „Master of Art”  „Мисля си, че ако повече хора прочетат повече книги, видят повече такива филми като филмите от фестивала, отидат на повече културни събития, истински културни, а не субкултурни, може би всички ще станат по-човеци. Защото всъщност културата и изкуството за мен е онова доказателство за божественото. Иначе, ако ги няма културата и изкуството, човек оскотява. Скот значи животно. Животното пие, яде и спи. Като че ли обаче Господ ни е дал шанса не само това да правим, но и през нас той да говори и да се заявява, че присъства. За мен това е изкуството и културата, и за това е важно ние да го уважаваме и да се опитваме да не си затваряме очите към него, да бъдем отворени”. Найо Тицин винаги е подчертавал своите пристрастия към документалното кино, особено посветеното на изкуството и на сложните процеси в създаването му като авторски почерк и смисъл в днешния ни днес. В този контекст подчерта, че откриването на току-що приключилия 23-ти София филм фест с документалния филм „Да ходиш по вода“, посветен на Кристо Явашев, режисьор Андрей Паунов, е ярко доказателство за красотата и непреходността на автентичния разказ в документалистиката.

Филмът на Борислав Колев “Рокендрол” открива „Master of Art” - снимка архив НДК

Фестивалът предстои. Насладете му се. А и ще научите и разберете много. Вълнението ще е лично преживяване, но понякога, без да подозирате милиони хора по света са почувствали нещо близко до вашето усещане. Може би ще разберете и това с филма „Чудото на малкия принц“ - Холандия, режисьор Мариолейне Боонстра. Документален филм за най-превежданата книга в света - „Малкият принц“ на Антоан дьо Сент Екзюпери - преведена на повече от 375 езика. Защо хора от съвсем различни общества избират точно тази книга, за да запазят живи своите застрашени езици и култури? И не само…Така, че подгответе сърцето си, както казва Лисицата на Малкия принц, какво да очаквате и видите. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов и архив на „Master of Art”