#Лев Бакст | Explore Tumblr Posts and Blogs

vprki · 6 years

Text

Критичен поглед: Раят на Марк Шагал в Ница

„Протестирам срещу термините „фантазия” и „символизъм”. Нашият вътрешен свят е реален, може би, даже по-реален, от света, който ни обкръжава”. Това е написал един от най-забележителните артисти на 20-ти век Марк Шагал (1887-1985).

Художник, поет, есеист той принадлежи на света, независимо че приживе определя себе си като руски художник, а в някои справочници го посочват като френски. Умира на 98 години в асансьора на дома си в Сен Пол, средновековно градче между Ница и Антиб на височината над тях. Работил е до последния си миг и „полетял“ към отвъдното по „пътя“ между ателието и апартамента си… Но има и друг дом на хълмовете в северната част на Ница – в богатия квартал Семие, може би най-знаменателното място на града и не само. Тук може да се видят все още останките на древноримското поселище на Ница, където е разположен Националният музей „Марк Шагал“ и серия платна на художника „Библейско послание“, както и мозайки, гоблени, витражи, литографии, гравюри, скици и фотографии на специални моменти от живота му. Потапяш се в неговия свят в пространствата на музея, който той е създал по свой вкус и избор заедно с архитекта Андре Ерман. Строителството започва през 1969 година. Едноетажната сграда от светъл камък е в прекрасен парк с маслинови дървета, дъбове, стройни кипариси изцяло в хармония с вътрешния свят и названието на музея. Сякаш влизаш в Рая на Адам и Ева, а той те посреща още в първата зала на експозицията, където сред 12-те огромни платна, изобразяващи сцени от „Изход“ и „Битие“ на Стария Завет е и „Раят“.

Цветовете са изумрудени, сини, жълти, любимите на Марк Шагал.

Музеят е открит на 7 юли 1973 година в присъствието на самия художник. В организацията активно участие взима френският писател Андре Марло, министър на културата на Франция в правителството на Шарл дьо Гол. Шагал и втората му съпруга Валентина Бродская даряват на френската държава два цикъла – сърцето на експозицията, 17 платна със сюжети от Стария завет, създадени от художника в периода 1962-1967 година и серия, изпълнени в гваш, също свързани с Библията. Вторият цикъл Шагал е създал доста по-рано – през 1930-1932 година. Към тях са прибавени и творби от последните му години. Самият художник се включва в художественото изграждане на сградата с витражи в една от залите и с мозайка за външната ѝ стена.

Втората зала е посветена на „Песен на песните“. Там платната са в ярки цветове, вдъхновени от любовната лирика. Влизаш в Стария завет по невероятния път, по който те води Шагал и го откриваш като полет, така както го създава с четката си гениален автор. Във всичките му експонирани творби се усеща неговият дух, неговите духовни търсения едновременно на артист и мислител. В книгата си „Моят живот“ Шагал пише: „Библията ми се струваше и все още ми се струва най-големия източник на поезия на всички времена. Оттогава търся това отражение в живота и в изкуството. Библията е като отзвук в природата и се опитвам да пресъздам тази нейна тайна.“ И ни дарява с картините си тази тайна, но като негово разкритие с „Мойсей получава десетте Божи заповеди“, „Пожертването на Исак“, „Аврам и трите ангела“, цикъла „Песен на песните“ и още и още…

Пред музея няма дълги опашки, но в него има много хора, предимно млади, доста от тях с малките си деца. В парка има кафене, съвсем по френски със сгъваемите си столове, с начина си на обслужване, със скромното си, но изискано меню. Но преди да изпием чаша вино под маслините сме се потопили в света на Марк Шагал, а сме го видели и чули в концертната зала, където върви непрекъснато за посетителите документален филм, в който той разказва не толкова за своя живот, а за своите пътища. Това е една прекрасна зала за концерти, за срещи, за представления. В нея е имал концерт и самият Мстислав Ростропович в знак на приятелство и почит към художника. Музеят „Марк Шагал“ е не само забележително място за Ница, но и за цяла Франция, гостоприемна за творци от цял свят в метежния, артистичен, драматичен и трагичен 20-ти век, който даде и много надежди, благодарение и на френския дух и отношението му към изкуството.

Концертът на Мстислав Ростропович в музея “Марк Шагал”

А всичко за Марк Шагал започва много далеч

от този гостоприемен топъл, слънчев бряг на френската Ривиера. Бъдещият признат лидер на авангардизма Мовша /Мойсей/ Хацкелевич Шагал, а впоследствие Марк Захарович Шагал е роден на 6 юли 1887 година в покрайнините на Витебск в Руската империя, сега градът е в Беларус. Това е времето на масови гонения и погроми на евреите в Русия, но за Мовша това всичко предстои. В семейството се говори на идиш /еврейски немски, който говорят ешкеназките евреи, населяващи Централна и Северна Европа, възниква между 9-ти и 12-век като смесица от немски диалекти иврит и арамейски/. Той получава традиционното за еврейските деца образование като изучава иврит, Тората и Талмуда. Необходимо е да поясним, че след окончателното падане след много въстания на Юдея под Римско владичество равините зоват: „Пазете книгите“. И евреите ги пазят две хилядолетия и са единственият народ, който е успял да съхрани древния си език и писменост, който и днес е в основата на съвременната държава Израел. В онези времена в царска Русия е било ограничено присъствието на еврейски деца в училищата, но малкият Шагал, най-големият син на деветте деца в семейството е бил не само образован, но и от тази невръстна възраст споделя на майка си, че иска да е художник. И до края на живота си стиховете му и есетата му са писани на идиш. Провървява му на учители в художеството. Във Витебск постъпва в школата на художника и преподавател Юдел Пен, който идва в града от родната си Литва и създава частна школа по живопис и рисуване, съществувала до 1919 година. Пен бил толкова поразен от дръзката игра с цветовете на Шагал, че дал разрешението си той да посещава училището безплатно. Това е първото еврейско художествено училище в Русия, което по-късно Шагал преобразува във Витебското художествено училище, което съществува до 1941 г. Юдел Пен е убит при неизяснени обстоятелства в нощта на 28 февруари срещу 1 март 1937. Датата говори сама по себе си…

Първите модели на юношата Мойша Шагал са дребните търговци наоколо, обикновените мужици. Рисува малките дървени къщи, бакалничката на майка си, църквичките на Витебск, но и по еврейски текстове, празниците, обичаите на своя народ. Това всекидневие трудно, но жизнено завинаги остава в душата му като образа на любимия роден Витебск и постоянно ще се повтаря в творчеството му на художник десетилетия. Едва 19 годишен с 27 рубли, дадени му от баща му веднъж и завинаги заминава за Петербург, за да влезе в художествения водовъртеж на тогавашната столица. Това му отваря вратите към запознанството със съвременната западна култура и новите течения в изкуството. Но запознавайки се и попивайки новото Шагал страни от различните групи и обединения и започва да формира своя собствен и неповторим стил. В ранните му работи се откриват вече търсенията му на собствен изобразителен език. В Петербург се учи в частна художествена школа две години, работи в еврейското списание „Възход“. Негов учител е самият Леон Бакст /1866-1924/, който според Шагал му

открива духа на Европа.

Леон Бакст /Лев Николаевич Розенберг/ се насочва към дизайна и сценографията и активно работи с творци като Сергей Дягилев и Александър Беноа, като е автор на сценографията и костюмите за техните балетни постановки в Париж.

През лятото на 1909 година Мойша се запознава във Витебск с Бела Розенфелд, дъщеря на бижутер. В книгата си „Моят живот“ той пише за нея, че на бледото ѝ лице греят очите. „Големи изпъкнали, черни очи. Това са моите очи, моята душа…“. Женят се през 1915 година и тя завинаги ще бъде неговата голяма любов, муза и той винаги в женските си персонажи ще рисува нея, дори и след смъртта ѝ през 1944 години и по време на другите си връзки и брака си с Валентина Бродская…Имат дъщеря Ида, родена 1916 година, един от най-сериозните биографи и изследователи на творчеството на художника. През август 1910 година Максим Винавер, депутат в Държавната дума и меценат предлага на художника стипендия, която дава възможност на Шагал да продължи художественото си образование в Париж. Там променя името си и става Марк Шагал, както го познава и светът. Тук Шагал се запознава със световната артистична бохема – художници, писатели, артисти, навлиза в новите течения в изкуството кубизъм, футуризъм, офизъм, като ги прекроява от своя гледна точка. Тук са и първите му успехи като художник с „Цигуларят“, „Париж от прозореца“, но винаги присъства и любимият му Витебск „Продавач на животни“, „Аз и селото“, пронизани с любов и носталгия.

През пролетта на 1914 Шагал показва десетки маслени платна и над 150 акварела в Берлин на изложба при огромен успех. След време ще се върне да ги потърси, но не ги открива… Връща се във Витебск, но Първата световна война е започнала и пътят към Западна Европа е затворен и се отлага за неопределен срок. В тези бурни години творчеството на Шагал е многостранно – вглежда се във всекидневния труден бит на хората във Витебск, но войната му дава нови теми и най-вече човешкото страдание. Но има и още нещо - в тези военни години се засилват гоненията на евреите и той създава много творби на религиозна тема, свързани с трагичната им история. Създава и творби, изпълнени с любовта му към Бела.

Започва да пише и книгата си „Моят живот“.

Преминава тежък период в Москва неразбран и неприеман, независимо, че се включва в артистичния живот, доколкото го има след Октомврийската революция. По препоръка на театроведа, изкуствовед и преводач Абрам Ефрос /1888 – 1954/ работи за Еврейския камерен театър на Алексис Грановски /1890-1937 с рождено име Абрахам Азарх/. Художникът работи по оформлението на залата – изписването на стените, завесите, декорите. Приема като своя мисия възраждането на еврейския театър в контекста на обновяване на националния театър на Съветска Русия. Това не се прощава. Властта на болшевиките го насочва да преподава рисуване в колониите за безпризорни деца. Неразбирането и неприемането на режима го принуждава да напусне бившия СССР. Следва Берлин и отново Париж…

Амброаз Волар, изключителен почитател на Шагал е човекът, който му пише в Берлин, че Париж го очаква. Волар е галерист, колекционер, издател и след Първата световна война замисля издаването на книги, илюстрирани от големи съвременни художници. Заедно с Шагал избират художника да илюстрира „Мъртви души“ на Гогол и той се справя блестящо придавайки с метафорична графика острата гоголевска сатира. Следват илюстрации на басните на Лафонтен, на Библията. През 1931 година със семейството си Марк Шагал посещава тогавашна Палестина и Светите земи. Тези няколко месеца, както художникът пише му откриват земята на предците му и личната му принадлежност към еврейството като духовност и религия. Преживяването си там художникът определя като най-силното в живота си. След връщането си в Париж започва нов проект за илюстриране Библията, в който като човек и художник на офорти пресъздава своето разбиране на символите и сюжетите на Стария завет. Този специален момент на търсения в творчеството му с ескизите и бележките е в музея в Ница.

Огромно книжно тяло с големи бели страници е запазило завинаги този невероятен процес на творчество за Марк Шагал. През 1937 година художникът получава френско гражданство. Зад прозореца му е вече краят на 30-те години и настъпването на хитлеристка Германия в завладяване на Европа. Войната настъпва. Благодарение на американския консул в Марсилия, Шагал и семейството му заедно с много картини отплават с параход за САЩ. В Ню Йорк, който става отворената врата за бежанците от Европа се организират много изложби, обединени от общата тема „изкуство в изгнание“. Пиер Матис - син на забележителния художник, един от големите новатори на 20-ти век Анри Матис /1869-1954/, предоставя галерията си за работа и изложби на Шагал. И едно допълнение – нагоре по хълма над Ница, сравнително близо до музея на Шагал е и Националният музей на Анри Матис, заедност завинаги на двама от най -ярките артисти на отминалото столетие. В Ню Йорк Шагал работи над недовършените си картини, донесъл със себе си от Париж. Създава и сценографията на балета „Алеко“ по поемата на Пушкин, поканен от руския хореограф Леонид Мясин /1896-1979/, както и на „Жар-птица“. Авторът ѝ

Игор Стравински не харесва сценографията му

и я възлага на Пикасо, но костюмите са на Шагал, изработени от дъщеря му Ида. През август 1944 година Марк Шагал е особено щастлив, когато разбира, че Париж е освободен от нацистите, но след няколко дни умира съпругата му Бела. По-късно ще напише: „настъпи тъма“. Едва след девет месеца посяга към четката, за да нарисува две картини в памет на своята любима „Сватбени огньове“ и „До нея“. Оттегля се в малко градче, където работи върху илюстрации за „Хиляда и една нощ“. Създава 13 прекрасни гравюри, които са невероятна хармония с арабските приказки. През 1948 година Шагал се връща в любимата си Франция. За съжаление неговият меценат Волар е починал в началото на войната, но издателят купил наследството му издава в началото на петдесетте години „Мъртви души“, Басните на Лафонтен и Библията на френски език с илюстрации на художника.

Старият завет винаги присъства в творчеството на Шагал

и той се връща към него през целия си живот. И точно и заради това е създаден неговият музей през 1973 година, а правителството на Франция приема този храм за Национален музей на Републиката.

През 60-те години Марк Шагал се насочва към монументални творби – мозайки, витражи, гоблени, увлича се от скулптурата и керамиката. Поканен е и по поръчка на правителството на Израел прави мозайки и гоблени за Кнесета в Йерусалим, както и витражи за синагогата на най-голямата болница в града „Адаса“. Точно тези негови работи са в „нарушение“ със законите на Юдаизма. Според еврейския канон не се рисуват живи същества – хора и животни. Е, художниците от еврейски произход не спазват това правило в платната си, но когато става дума за обществени, правителствени сгради и храмове – невъзможно. Но за Марк Шагал – може! Все пак космополитизмът и изкуството преодоляват и религиозните догми. След този успех получава много поръчки за оформлението на католически, лютерански храмове, синагоги в Европа, Америка и Израел, но навсякъде вгражда своите теми от Стария завет.

Плафона на Парижката опера, изписан от Шагал - архив на операта

Марк Шагал винаги нарушава правилата

или по-скоро благодарение на невероятното му изкуство политици, меценати, неговите приятели ги нарушават, покорени от изключителния му талант и работоспособност до последния миг на живота му. В 1964 година изписва плафона /тавана/ на Парижката опера, една от най-знаменитите сгради не само във Франция, но в Европа и света и то по решение на президента Шарл дьо Гол. Неговият министър на културата Андре Марло решава, че залата на знаменитата сграда трябва да се обнови. След като видял декорите за балета „Дафнис и Хлое“ на Шагал е уверен, че само той може да направи плафона на операта на знаменития архитект Шарл Гарние /1825-1898/. Има сериозна съпротива с аргумента как над френски национален паметник ще работи един беларуски евреин и как художник с некласически стил ще прави новия изглед на залата, която е историческа ценност. Но независимо от всичко това 77 - годишният тогава Марк Шагал се заема. Отнема му една година. В своята работа той се връща към темите си за любовта, за музиката, за танца, към животните и ангелите. Той разделя 220 кв. метра пространството на 5 цветни сектора – син, жълт, червен, зелен и бял. Всеки сектор е посветен на определени опери и балети, освен това в тях той вплита и знаменити архитектурни шедьоври на Париж - Триумфалната арка, Айфеловата кула, самата опера на Гарние, двореца Конкорд. При откриването оркестърът изсвирва любимия композитор на художника Моцарт симфония 41 - „Юпитер“. Това е бил триумфът на Шагал и най-големите противници на проекта го аплодират, както по-късно споделя Марло с категоричността, че единствено Шагал от съвременните художници може да сътвори този шедьовър. Две години след това ще изработи две огромни пана за Метрополитен опера в Ню Йорк, мозайката „Четирите годишни времена“ в Чикагската национална банка…

През 1973 година по покана на Министерството на културата на Съветския съюз заминава за Москва и дарява свои творби на Третяковската галерия и на Пушкинския музей. Първата му изложба в Беларус е през 1993 година…През 1977 година получава най-високото отличие на Франция - Ордена на почетния легион. 1977 – 1978 година е нарушено още едно правило заради Марк Шагал - негова изложба по повод 90-та му годишнина в Лувъра. За първи път световния музей прави изложба на жив художник.

За себе си Марк Шагал пише: „И все пак ми се струва, че ако не бях евреин (в смисъла, в който влагам в тази дума), аз не бих бил художник - или бих станал съвсем различен художник“.

Изразил го и с поезията си, с емоцията на думите:

Ясност

Господи, заради тази ясност,

дето я всели в душата ми -

сполай ти!

Господи, заради този покой,

с който зарадва сърцето ми -

сполай ти!

Нощта като река приижда -

клепките няма да се затворят.

Пак до зори ще рисувам,

заради Тебе, Господи,

з��ради Земята,

Небето…

Превод: Огнян Стамболиев

А преживяното в музей „Марк Шагал“ в Ница е като полет в неговия божествен свят. ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Джамбазов от Националния музей „Марк Шагал”

#Критичен поглед #Марк Шагал #Ница #Мстислав Ростропович #Франция #изобразително изкуство

0 notes