#Майсторски клас Созопол

[vprki]

Премиерата на „Градинарят и смъртта“ на Георги Господинов ще е на „Аполония“

 „Нека да има някой да подсказва идеи. Не може само една глава! Аз как съм взела Божидар Манов да ми помага (за киното), как съм взела Светльо Желев (за литературата), как в един момент ти ми даде имена на млади творци, които да представим на „Аполония““. Каза в традиционния ни разговор преди откриването на фестивала в Созопол артистичният му директор Маргарита Димитрова.

„Това е смисълът на приятелството. И радостта, именно за това говоря.“ С усмивка каза тогава още тя. Дни по-късно в неформален разговор Светлозар Желев, ръководител на Литературен клуб „Перото“ НДК си припомни, че вече повече от 10 години, независимо къде е работил е свързан с литературната програма на „Аполония“ и заедно с Маргарита Димитрова я подготвят и организират. Самата програма по дни се прави не просто да се отбележи най-доброто, а носи и определен драматургически контекст като селекция, като среща с автори и теми.

Маргарита Димитрова

Важно е да припомним, че до 2020 година литературните срещи се провеждаха в голямата зала на Градската художествена галерия в Созопол. Никога не стигаха местата и отворените прозорци не помагаха за прохлада на публика и участници. Но с ограниченията около ситуацията с Ковид пандемията и мерките представянето на книгите излезе на двора на галерията и публиката стана неограничена, свободна в още по-ярък досег с авторите и прекрасната атмосфера на града. В годините след това е имало изключения, както миналата година незабравимата среща с нобелистката за литература (2015) Светлана Алексиевич. Но организаторите бяха осигурили видеоекран в пространството на двора и за много хора преживяването беше изключително!

Но да се върнем към литературната програма на 40-ото юбилейно издание на Празниците на изкуствата „Аполония“ в Созопол, която не за първи път е забележителна. Няма да е представим хронологично, а ще се спрем на важни акценти. Подробно с нея може да се запознаете на  https://apollonia.bg/programa/ .

Георги Господинов представя участниците в Майсторския си клас на "Аполония", 2023

На „Аполония“ тази година  писателят Георги Господинов за трети път след 2021 ще проведе своя Майсторски клас по творческо писане. На 1 септември от 19 часа е неговата авторска вечер, като тогава ще е премиерата на книгата му „Градинарят и смъртта“ – първата му след Международната награда „Букър“ (2023). Тя се публикува с логото на издателство „Жанет 45“ и първата ѝ среща с публиката е в Созопол с участието на актьора Владимир Пенев само няколко дни, след като излиза от печат в края на август. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване –  милостива и безмилостна едновременно.

„Тази книга няма лесен жанр – пише Георги Господинов, – тя трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман – има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада – баща ми. Сега миналото се пропуква тихо и започва да се срутва върху мен с всичките си следобеди. Не книга за смъртта, а за живота, който чезне. Има разлика.“

Редактор на „Градинарят и смъртта“ е Биляна Курташева, художник Люба Халева.

На 30 август започва литературната програма на Празниците на изкуствата „Аполония“ в пространството на двора на ГХГ на Созопол. Неслучайно тя се открива с представянето на книгата на големия български, писател и пое�� Иван Теофилов „Антология на българския символизъм“, издание на „Рива“. Тя излиза през 1995, но от години е с изчерпан тираж. Това е нейното второ издание, за което Георги Господинов казва, че разширява кръга на символистите и причислява хора, които не сме свикнали да възприемаме като такива. А ето и думите на самия съставител:

Иван Теофилов

„Като съставителски принцип избрах подхода на периодично излизащите френски и руски антологии, включващи повече и различни по величина поети. При това представени по-обстойно (доколкото е възможно), за да се откроят и усетят истинските им намерения и стойности. И в най-мрачните тоталитарни години руснаците лансираха антологично дори дамгосани от режима поети, а ние като „по-голяма“ литература за щяло и нещяло измитахме родните си творци като есенни листа. Така че тази антология е и своеобразен призив за преодоляване на рутинните граници, като приютява в страниците си и вълненията на редица незаслужено затирени поети.“ Иван Теофилов е от участниците в първата „Аполония“ преди 40 години и един от носителите на наградата „Аполон Токсофорос“ (2016), с която особено се гордее. Дълга тема е да се пише и говори за Иван Теофилов, личност, която е еталон за талант, почтеност, щедрост, щастливи сме, че живеем в неговото време…

Същия ден е от 19:00 часа в галерията е представянето на третата книга, издадена за 125 годишнината от създаването на БТА, отбелязано и на „Аполония“ 2023. В третата книга всяка от тези години е отбелязана с по едно важно събитие от България и света. В тези години едно от най-хубавите неща в биографията на „Аполония“ са партньорствата, в които и ние имаме скромно участие като медия. Но най-дългото им великолепно съмишленичество е с БТА.

Един от първите аполонци, както ги наричаме помежду си, е бившият генерален директор на Агенцията Панайот Денев много преди да заеме високия пост. Миналата година на 39-ия Фестивал генералният директор на Агенцията Кирип Вълчев представи първите два тома от историята на БТА по повод 125 години от създаването ѝ. А тази година ще е премиерата на третата част „Истинските новини. Събития от архивите 1898-2023“. А има и още нещо. Панайот Денев готви уникално издание „Спомени от 40-те години на „Аполония“ с повече от 350  снимки на Тодор Денев (1954-2022), Тихомира Крумова и други фотографи. Засега отделни моменти от тази забележителна фотоистория  се появяват във фейсбук  и на страницата на Фестивала. Но за всичко това тепърва ще прочетете при нас.

На 31 август от 18 часа ще бъдат представени две книги на незабравимия писател и кинорежисьор Людмил Тодоров (1955-2023) „Посланичката“, 2024 (издателство „Знаци“) и „Смяна оптиката“, 2022 ( издателство „Ентусиаст“). „В тази последна, посмъртно издадена книга на рано напусналия ни писател, сценарист, режисьор, актьор Людмил Тодоров мисля, че става дума точно за това: опитът ни в областта на нещастието. Нека това не ни насочва само към негативното, песимистичното и депресиращото. Напротив. Известно е, че ако не съществува антиподът, не ще уловим и другото състояние. Как би се самоопределило нещастието, ако не бе хедонизмът ни, като алтернатива. Нещастието ни е нужно, за да се опитаме да се наслаждаваме на всички щастливи моменти и времена. Да, щастието може да е и миг, но и протяжност. Но и чрез свой герой Людмил Тодоров ще ни напомни знаменитата реплика на Манделщам: „Кой е казал, че трябва да бъдем щастливи, кой е обещавал това?“ Написа за „въпреки.com” за „Посланичката“ Росица Чернокожева, литературовед и психоаналитик.

Същата вечер е и срещата с Иван Ланджев, поет, преводач, културолог и книгата му „За неизбежната случайност“ – истории, есета, фрагменти (издателство „Жанет 45“).

Проф. Михаил Неделчев

На 2 септември са срещите с двама доайени в българската литература – „Диалозите с проф. Михаил Неделчев“ (издателство „Сиела“) и „Живот по неизбежност“, Мемоарен роман на проф. Кирил Топалов (издателство „Бард“). Книгата на проф. Неделчев ще представи проф. Веселин Методиев. Извън изключителната творческа биография на Михаил Неделчев, той е от видните аполонци с участия в различните издания на фестивала. Той е литературен историк, теоретик, критик и публицист, общественик и политик. Автор е на монографични литературно – исторически изследвания, студии, статии, очерци. Завършил е славянска филология и философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Творчеството на Михаил Неделчев изследва проблемите на литературната теория и философията на българската култура и литература, както и историята на новия български демократически преход.

Проф. Кирил Топалов

Кирил Топалов е професор по литература в СУ „Св. Климент Охридски“, във френски и гръцки академии. Бил е директор на Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“, посланик в Гърция, Ватикана и Малтийския орден. Почетен гражданин на Атина и София. Автор на много научни изследвания, на 4 книги с разкази, на 11 романа, повечето многократно издавани. Някои от тях са филмирани – „Бъди благословена“, „Не се сърди, човече“, „Бягай… Обичам те“. Автор е на 19 пиеси, поставяни на български и чуждестранни сцени. За  тази своя, много лична, книга пише: “Имах нужда да разкажа за моите срещи, истории. В книгата има много политици, дипломати, писатели. Животът, който водехме преди 10 ноември, беше почти живот по неизбежност. Никой не те питаше как искаш да живееш. Като че ли и след това животът остана по неизбежност. Днес ни питат как искаме да живеем, но не ни чуват. Политиците страдат от такава глухота. Живеем в сложна епоха.“

На 3 септември от 20 часа, според нас, предстои едно от най-важните и специални събития в литературната програма на „Аполония“ в контекста на всичко, което ни се случва сега, тук в България. За съжаление с тъжна и безперспективна тенденция към доброто и нормалното, което живеем всеки ден…“Виж ме свободна и силна“ – вечер с творбите на български поетеси и Жените Survivors. (Първата българска общност от жени, успели да се спасят от домашно насилие, за жени, поели към промяна и нов живот). Те преминават  курс по поетично писане под менторството на 7 български съвременни поетеси. В серия от творчески срещи жените опознават тънкостите на творческото писане в стихотворна форма и създават свои собствени произведения, свързани с опита им на “оцелели”, силни жени. Основни теми на вдъхновение за тях са женската сила, любовта и грижата към себе си, пробуждането.

Няколко месеца след поетичните сесии, Жените Survivors излизат пред публиката на „Аполония“, за да представят преживяванията и силата си в една чисто нова творческа светлина. Те ще си поделят сцената със своите ментори поетеси, които също ще четат свои стихове. Поезията на #ЖенитеSurvivors ще бъде четена от актрисата Елена Телбис. Поетесите, които ще вземат участие в сесиите и ще излязат на сцената заедно с Жените Survivors, са Албена Тодорова, Биляна Димова, Ева Гочева, Камелия Панайотова, Надежда Радулова, Ренета Бакалова и Силвия Чолева. Проектът е реализиран под ръководството на драматурга и поет Стефан Иванов.

Тук не е необходимо да цитираме статистика, тя е известна, а и всеки ден научаваме за поредния кошмар, а колко не научаваме заради стаения ужас, мълчанието и усещането за самота и срам…

Преди това от 18 часа ще бъде представена великолепната книга „Тук живее Йожи“ (издателство „Жанет 45“) на Надежда Радулова, доктор по  литературознание  в СУ „Св. Климент Охридски“. Пише, редактира, превежда поезия и проза от английски език, преподава. Историите в книгата, заявена като роман в 21 разказа, са разнообразни, както и стилистичният подход на авторката към тях. Надежда Радулова превръща и писането, и четенето в игра, която обезсилва страха със смях. За героинята Йожи, която е свързващата нишка в книгата, четем от самото ѝ детство до края ѝ, а и отвъд него…За романа повече може да прочетете във „въпреки.com” тук.

А от 19 часа ще гостува Тодор П.Тодоров с романа си „Хагабула“ („Жанет 45“), който спечели Националната литературна награда за български роман на годината на Национален дарителски фонд 13 века България, 2023.

На следващия ден 4 септември ще бъдат представени книги на издателство „Хермес“: Александър Секулов „Възхвала на провинцията“ (Национална награда за художествена литература Хр. Г. Данов“ 2024) и на Цанко Лалев „Домът на пчелите“ (дебютен роман на автора).

„Аполония“ във всяко едно от вече 40-е си издания почита по личен и благороден начин творците, които напуснаха нашия свят, за жалост, много преждевременно и това прави болката и тъгата по-осезаеми. Споменахме вече скъпия на сърцата ни Людмил Тодоров, а и на 5 септември от 18 часа ще се срещнем отново с книгите на вечно усмихнатия талантлив писател Алек Попов (1966-2024). Все още мисълта, че не е сред нас, звучи, някак, несъстоятелно…

Алек Попов, 2022

Алек Попов, наречен най-смешният сериозен български писател, е автор на многократно преиздавани и превеждани на десетки езици романи, сценарист и драматург, носител на много литературни отличия, общественик. Той беше един от най-оригиналните и талантливи съвременни белетристи, до последния си дъх се опитваше да разгадае тайните на българското слово.

Същия ден от 19 часа гост ще бъде писателят Захари Карабашлиев и представянето на романа му „Рана“ (издателство „Сиела“). Книгата е широко разгърнат роман-епопея за войната, когато българският народ съсредоточава патриотичните си сили да си възвърне Добруджа – една изстрадала част от България, която многократно попада ту в границите на България, ту е под румънско владичество, докато българските войски са се били със сърби и гърци. За нея във „въпреки.com” при излизането ѝ Росица Чернокожева, литературовед и психоаналитик написа:

Захари Карабашлиев

“Новата книга на Захари Карабашлиев е озаглавена с една дума – „Рана“. Една дума, но силна, като основен, стъписващ акорд. Дума, бележеща всичко. Дума, която съдържа всичко казано и недоизказано. Ако следвам асоциациите си и към друго изкуство ще си представя картината на Гойя „Сънят на разума ражда чудовища““.

На 6 септември в литературната програма на „Аполония“ са включени две книги на издателство „Колибри“: Премиерата на книгата на Владимир Тодоров „Холивудобългарин“ и на Владо Полеганов и Владимир Чобанов „Отдел издирване“.

Светлозар Желев

Както вече отбелязахме в началото на текста литературната програма на „Аполония“, както и цялостното решение на Празниците на изкуствата в Созопол имат своята драматургия като избор, като подреждане на събитията. А и в споменатия приятелски разговор със Светлозар Желев той каза: „Започваме с Иван Теофилов, а финалът е Ани Илков…“ Но и с едно ново начало…На 7 септември, последния ден от литературните събития гост ще бъде забележителният поет и преподавател с представянето на книгата му „Избрано“ (на издателство за поезия ДА). В годините сме писали неведнъж сме публикували текстове за Ани Илков, за творчеството му, за отношението му към света, за философията му като интелектуалец, единствен и неподвластен. Припомняме кратък откъс от текста при нас за премиерата на поетичната му книга „До края на смъртта“ (издателство за поезия ДА) на 15 февруари 2023. „Светът е все така безкрайно загадъчен, включително и смъртта…“ каза тогава поетът.

Ани Илков и Силвия Чолева, февруари 2023

Силвия Чолева като издател продължи: „С тази книга Ани се опитва да ни говори повече за смъртта, не че тази смърт не е присъствала досега в неговото писане, в поезията му. Аз ще продължа, че и след края на смъртта, което значи, че смъртта е безкрайна, както вероятно, и раждането. А може да се окаже, че не е така, но засега нямаме доказателства. Той си остава за мен един човек, който гледа към звездите, гледа към бъдещето, което в неговата поезия не изглежда много оптимистично, но в същото време е стъпил с краката си, както той я нарича плодна кал, там, където се ражда животът и смятам, че макар да става често дума за смъртта, за хората, които са си отишли от неговия живот, от нашия живот. И въпреки това, в тази книга има много жизненост, има енергия, такава, каквато очакваме и присъства в поезията на Ани Илков.“

Същата вечер ще бъде представен и дебютният роман на Неда Узунколева „Днес не ми се излиза“ (издателство „Рива“). За него тя е удостоена с наградата за проза „Бронзов Пегас“ на фестивала за дебютна литература „Южна пролет“, 2024 в Хасково. Авторката на  споделя, че е написана, за да вдъхновява, основните теми са  творчеството, свободата и младостта.

Бихме добавили, че не малко от участниците на „Аполония“, 2024, които ще видим, чуем, ще съпреживеем творческите им изяви, не са били родени преди 40 години. А децата, които помагаха и тичаха тогава в първите години са вече авторитетни хора на изкуството и не само…Животът върви напред, Въпреки!

Очаквайте още публикации при нас за Празниците на изкуствата „Аполония“. До скоро! ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Тихомира Крумова, архив на „Аполония“ и Стефан Марков

[vprki]

Бляскаво присъствие на българско изкуство в Скопие

Забележителната ни оперна певица Александрина Пендачанска изнася гала концерт в Националната опера и балет на Република Северна Македония в Скопие. Събитието е организирано с подкрепата на Българския културно-информационен център в столицата на югозападната ни съседка.

Това е дебют на Александрина Пендачанска на оперна сцена в Република Северна Македония. Този концерт се подготвя отдавна, както в края на октомври миналата година сподели за „въпреки.com” Антония Велева, директор на Културно информационния център на България в Скопие. Тогава разговаряхме с нея за предстоящото на 25 ноември официално откриване на новото пространство на нашия Център на 25 ноември и за идеите ѝ като негов ръководител.

Александрина Пендачанска, снимка: Стефан Джамбазов

Световноизвестната оперна дива ще зарадва почитателите на класическата музика в Скопие с арии от Бах, Моцарт, Бизе, Верди, Росини, Леонкавало, Джордано и други. На диригентския пулт пред Оркестъра на националната опера и балет на Република Северна Македония ще застане маестра Бисера Чадловска, а концертмайстор е Климент Тодороски. Специално участие ще вземе ученичката на Александрина Пендачанска и изгряваща оперна звезда Ралица Богданова (сопран), както и изпълнителите от Република Северна Македония Зоран Сотиров (тенор), Марян Йованоски (баритон). Припомняме, че в първия си майсторски клас на Александрина Пендачанска по време на Празниците на изкуствата „Аполония“ в Созопол 2019 година сред участниците имаше и млади певици от югозападната ни съседка. В годините често сме писали за прекрасната Джиджи, както я наричат приятелите и тези текстове може да намерите при нас.

Александрина Пендачанска на Майсторския си клас на Празниците на изкуствата "Аполония", 2019, снимка: Стефан Джамбазов

В последните сезони Александрина Пендачанска се изявява на престижни оперни сцени - в Мюнхен, Берлин, Брюксел, Виена, Копенхаген, Лион, Торонто, Неапол, Екс ан Прованс, Мадрид, Хамбург, Санта Фе, Токио, Варшава, Баден Баден, Тулон, Авиньон, Москва. Тези дни при голям успех премина гостуването на Александрина Пендачанска в ролята на Лейди Макбет в новата постановка на операта „Макбет“ на Джузепе Верди в Гран Театро ди Лицеу в Барселона.

Концертът ѝ в Скопие е на 8 март.

Само три дни след това Софийската филхармония и Националният филхармоничен хор гостуват в залата на Северномакедонската филхармония на 11 март. Под палката на маестро Найден Тодоров ще звучи програма с творби от Вангелис, Ханс Цимер, Енио Мориконе, Дмитрий Шостакович и Джон Уилямс. Концертът е озаглавен „Новата класика“, а солист ще бъде македонският обоист Владимир Лазаревски. Филмовата музика, създадена в началото като опит да се подсили въздействието на киното, отдавна се е превърнала в класика и е част от репертоара на симфоничните оркестри. Софийската филхармония редовно представя тематични концерти, посветени на киното. За концерта в Скопие маестро Тодоров е подбрал някои от най-големите шедьоври на филмовата музика от филми като „Карибски пирати“, „1492: Завладяването на Рая“, „Мисията“, „Хари Потър“, „Индиана Джоунс“ и „Междузвездни войни“.

Найден Тодоров, снимка: Виктория Вучева, архив на Софийска филхармония

Повече от три десетилетия талантливото изкуство на Найден Тодоров чертае ярки кулминации в различни жанрове, утвърждава се на най-престижни сцени по света. В края на 2022 с голям успех бяха посрещнати концертите му в Богота с Националната филхармония на Колумбия, със солист прочутия виолончелист Сантяго Канон-Валенсия, както и концерт със Симфоничния оркестър на Сан Ремо. В края на ноември 2022 гастролира със Софийската филхармония отново в Загреб след декември 2019, а през декември – в голямата зала на Берлинската филхармония. Но преди това през май  заедно с Филхармониците имаше знаменателен концерт за втори път в знаменитата Златна зала на Музикферайн във Виена. Междувременно през октомври Найден Тодоров пое втория си мандат като директор на Софийската филхармония след спечеления конкурс с бляскаво защитената си концепция за просперитета на националния ни оркестър.

Найден Тодоров, снимка: Василка Балевска, архив на Софийска филхармония

За Маестро Тодоров сме писали и пишем много и ще продължим, защото винаги създава красиви музикални събития. Ще цитираме отново авторитетни хърватски музикални издания при гастрола на Софийска филхармония на 26 ноември 2022: „В зала „Лисински“ се завръща след три години един от най-добрите оркестри в Югоизточна Европа, най-известният български ансамбъл със световна репутация – Софийската филхармония. С гастролите си в чужбина, на които бе възторжено приета от публиката, Софийската филхармония си създаде репутация и изгради сериозен авторитет на топ оркестров състав и в средите на най-строгите световни музикални критици. Ръководител на Софийската филхармония е един от най-уважаваните европейски диригенти от младото поколение Найден Тодоров.“

"Жени в ре минор", снимка: Александър Богдан Томпсън, архив на Пловдивска опера

По-малко от седмица след концерта на Софийска филхармония на 17 март от 20 часа в Националната опера и балет на Република Северна Македония в Скопие гостува балетът на Държавната опера от Пловдив. Пред публиката те ще изпълнят балетните представления "Дългата коледна вечеря" и "Жени в ре минор" на украинския хореограф Раду Поклитару, Сценографията е на Абдрей Злобин, осветление - Лена Антохина и художник на костюмите Дмитро Курята. От началото на войната в Украйна, Раду Поклитару е част от екипа на най-голямата културна институция в Пловдив и работи активно с балетната трупа, за да постави  своите танцови спектакли с международно признание за първи път на българска сцена.Неговият авторски почерк почива на солидно музикално и хореографско образование и се отличава със силна експресивност, виталност, изобретателност и чувство за хумор. Повече за тези прекрасни балетни спектакли може да прочетете във „въпреки.com” тук.

"Дългата коледна вечеря", снимка: Александър Богдан Томпсън, архив на Пловдивска опера

Гостуването на балета на Държавна опера – Пловдив се осъществява с подкрепата на Министерството на културата на Република България, в сътрудничество с Българския културно-информационен център в Скопие и Националната опера и балет на Република Северна Македония.

Този, бихме го нарекли силен март с българска култура и изкуство започна на 2-ри с великолепната изложба в галерията на Българския културно-информационен център „Дипломация и изкуство“. Тя съдържа картини от Художествения фонд на Министерство на външните работи. Експозицията се представи по повод Националния празник на България – 3-ти март. В нея са включени 22 живописни работи на утвърдени български художници от следвоенния период, успели да съхранят постиженията в областта на изобразителното изкуство от предните поколения артисти, добавяйки своите творчески търсения.

Изложбата с картина на Георги Божилов в Националната галерия в Скопие, 2022, снимка: Българския културно-информационен център

Представени са автори, творили през 40-те и 50-те години – Константин Щъркелов, Деню Чоканов, Атанас Михов, Здравко Александров, Васил Стоилов, следвани от тези, творили през 60-те – Владимир Мански, Ваня Дечева, Тодор Динов, Борис Ненов, Владимир Гоев. Преобладават живописни платна, пейзажи. Новите тенденции от 70-те и 80-те години в изкуството на следващите поколения са свързани с опростяване на художествения образ, изграждане на национален стил с оригинални пластични тълкувания, нова вещественост, поява на асоциативна живопис, монохромна образност и т.н. Тук са представени Найден Петков, Андрей Лекарски, Георги Божилов-Слона, Йордан Кацамунски, Светлин Русев, следвани от Георги Баев-Джурлата, Свилен Блажев-Свиката, Стоян Цанев, Велико Маринчевски, Иван Милев.

Алцек Мишев ,,Преплуване през Атлантика“ /1979 – 1982г./

Списъкът на представените в изложбата автори завършва със съвременния артист Алцек Мишев. Неговата миниатюра върху дъска пресъздава акцията му ,,Преплуване през Атлантика“ /1979 – 1982г./, където Мишев „прекосява“ Атлантическия океан, плувайки десетки километри на ден в басейна на презокеанския лайнер ,,Куин Елизабет – 2“. Тази експозиция е продължение на първоначалната изложба от 2019 година - Дипломация и изкуство;, посветена на 140 години от създаването на Българската дипломатическа служба, която при голям успех бе представена в редица национални и регионални музеи и галерии – София, Русе, Кюстендил, Благоевград, Велико Търново, Казанлък. През 2022 година изложбата беше представена при голям интерес на публиката в Националния музей на Черна гора, в старата столица Цетине, в Музея на литературата и театралното изкуство в Сараево и в Националната галерия, Чифте хамам, в Скопие.

Дита Старова Керими и Снежана Йовева, директор на Държавния културен институт към министъра на външните работи, снимка: Българския културно-информационен център в Скопие

Припомняме, че на откриването на изложбата в столицата на Република Северна Македония на 26 ноември миналата година Дита Старова Керими, директор на Националната художествена галерия каза “През културата и изкуството ще направим мостовете. З��щото само изкуството ни сплотява запознавайки се, чрез него един с друг и всичко онова, което носим, ще преодолеем. Като художник искам да благодаря точно за тези платна, защото публиката ни ще има рядката възможност да види пейзажи тъкмо с мотиви от България, които показват голямото майсторство на българските художници“.

Тогава сред гостите на откриването беше и забележителният ни диригент и композитор маестро Емил Табаков, на когото на следващата вечер на 27 октомври му предстоеше концерт в Националната филхармония в Скопие, Република Северна Македония. В неформален разговор той сподели, че в последните 25 години редовно гастролира тук.

Българският културно-информационен център в Скопие

В контекста на сегашното яркото присъствие на българската култура и изкуство в Скопие през март отбелязваме, че това дава смисъл, надежда и перспектива за двете ни държава. Предстоят и други съвместни събития в областта на културата и изкуството, подготвяни с различни партньорства и от двете страни. Хубавото предстои, Въпреки… ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: архив на Българския културно-информационен център в Скопие, на Софийска филхармония, на Пловдивска опера и Стефан Джамбазов

[vprki]

Критичен поглед: Джиджи е не само голяма певица, но и изключителен човек

Концертът на участничките в първия майсторски клас на изключителната ни певица Александрина Пендачанска на Празниците на изкуствата „Аполония” в Созопол не беше само поредният прекрасен концерт на фестивала, а урок на живо пред публика, където я открихме в една нова и не по-малко прелестна изява. Не само като певица, но и като педагожка, който не само преподава, но и подкрепя безрезервно участничките. Без да се притеснява, че някой ден те може да я засенчат…

Майсторският клас беше за млади оперни изпълнители от страната и чужбина на възраст от 18 до 35 години, който се проведе  от 25 до 30 август 2019 г. в Созопол, във Ваканционното селище „Санта Марина“. Негови участници бяха кандидатите, одобрени от Александрина Пендачанска. Тя избира от 20 кандидати, които са изпратили техни видеозаписи. Избира седем, които са в активен певчески статус. „Не избрах млади, защото си дадох сметка, че няма как да допринеса за това кратко време. Избрах момичета, които вече са напред с материала, за да можем в тези няколко дни да надградим нещо”, споделя Пендачанска пред медии. Майсторският клас, първи за нея, е бил и „някаква проба” за самата оперна певица. Това предизвикателство за първи майсторски клас е вече част от последователността на Празниците на изкуствата „Аполония“ да отваря нови хоризонти към младите и да кани наши знаменити артисти да дебютират като преподаватели. Така беше през 2017 година, когато на „Аполония” свой първи майсторски клас имаше световната оперна прима Красимира Стоянова, а сега и Александрина Пендачанска. Идеята за тези специални моменти на „Аполония” са на артистичния директор Маргарита Димитрова. Тя ни сподели, че Красимира отново има желание като педагог да се върне на „Аполония”.

Антонина Бонева беше на първия ред и в Созопол

Но да се върнем към преживяването в Археологическия музей на Созопол – концерта на седемте певици от майсторския клас на Александрина. Тя започна с думи на благодарност към своите учители – преди всичко към майка си Валери Попова, изключителната оперна дива с невероятна кариера, но съдбата определи много рано да напусне нашия свят, към големия диригент и учител на младите дарования Михаил Ангелов и към сестрата на майка си - талантливата българска пианистка и педагог Антонина Бонева. Тя стоеше на първия ред и през целия концерт го съпреживяваше, така както винаги е до Джиджи и ни информира в социалните мрежи за световните й изяви. Само ще допълня, че когато преди две години по идея на Александрина Пендачанска на 9 май беше изпълнен Военния реквием на Бенджамин Бритън  с нейно участие и великолепна колаборация между съставите на Софийска филхармония и БНР, Антонина беше тази, с която Александрина се съветваше на репетициите, прослушваха и коментираха заедно отделни елементи от частите с толкова сложните сопранови изпълнения. Тя благодари и на фондация „Аполония“ за поканата, която й е дала шанс да открие нещо ново в себе си – да преподава и да учи по-младите певици. Тази всекидневна работа с тях по осем часа на ден страшно й е харесала, вдъхновила я е не по-малко от преживяванията й като артистка на световните оперни и концертни зали.

Пианистката Ася Василенко, с която са работили по време на майсторския клас

За себе си открила, че работата като преподавател е като родителството – отглеждаш от едно цветенце, което да стане красиво и силно дърво. Какво се изисква? „Търпение, щедрост и критичност, която не съди, а дава варианти за решаване на проблеми и въпроси. Аз съм научила от майка ми и като родител. Тя е била и вокален педагог, и нейният път е този, който се опитвам да следвам“. Джиджи беше първата, с която започна през 2012 година реализацията на вълнуващите срещи „Цената на успеха“ в програмата на Празниците на изкуствата „Аполония“. Нейната искреност и топлота даде великолепно начало на тези почти интимни срещи с публиката. Направи го на другия ден, сутринта, след изключителния си концерт с великолепния ни пианист Людмил Ангелов за откриването на фестивала. Тя беше и от първите ни събеседници, когато създадохме „Въпреки.com” дни след блестящия й концерт в залата на Националната опера в края на декември 2013 година. Повярва ни и наистина ни дари със своята щедрост. Тогава тя каза: „Съвременното понятие за примадона много се е променило. Макар, че има и такива, които могат да бъдат наречени така – така си живеят, така им харесва. Това ги прави щастливи. Това мен по никакъв начин не ме интересува”. 

И още: „Много съм благодарна на моите родители, защото те са ме възпитали да не се съмнявам в качествата си – дали са ми някаква увереност, че мога да се справя. Слава Богу, през годините  човек трябва да мине през съмненията и през въпросите, които сам започваш да си задаваш. Но младостта, когато се изграждаш е важно да имаш родителския тласък и аз не съм се съмнявала, че ще успея да бъда на тяхното ниво. По-скоро това е било предизвикателство, искала съм да бъда като тях. Не съм се борила да бъда повече от тях, искала съм да бъда част от тях, една от многото, защото в нашето семейство има много музиканти. Била съм щастлива и съм искала да бъда част от тях.” А им е било доста сложно и съвсем не леко. Майка й Валери Попова е изключителна оперна прима, родена в семейството на  диригента Саша Попов и пианистката Вера Даскалова.

Александрина Пендачанска с Людмил Ангелов при тяхно представяне на ”Аполония”

Независимо от изпитанията на съдбата и за самата Александрина, тя е от най-прелестните звезди не само в операта, но и в ораториалното пеене, в камерните концерти на днешното време. И не само това – от нея се излъчва добронамереност, разбиране на другия, почит към колегите и заедно с това категорична гражданска позиция, без да пести себе си, неподвластна на конюнктурата. Представяйки всяка една от седемте млади певици в майсторски клас, тя специално акцентира на техните преподаватели, които са ги учили и подготвяли за голямата сцена с изключителна почит и уважение. Това правят само големите! Специално благодари на пианистката Ася Василенко, с която са работили по време на майсторския клас. За всяка една от певиците специално Александрина отбеляза техните качества като гласове, като певици, като музиканти и как са работили заедно в тези дни. Призна, че не само ги е учила с нейния феноменален певчески и артистичен опит, но е получила много от тях и е разбрала и много неща за себе си не само като преподавател. След всяко от прекрасните изпълнения на избранничките й Весела Янева, Гонца Богоромова /Република Северна Македония/, Леонора Илиева, Далиборка Люн-Скибински /Република Северна Македония/, Неда Атанасова, Гергана Георгиева и Христина Лазарова, тя правеше и изискваше отново да изпълнят някои детайли от ариите. Дори седна на рояла, за да разпее една от певиците. Беше преценила, че е необходимо. И още нещо, на пръв поглед не толкова музикантско, спря са на детайлите как се произнасят в текста италианските думи – какво да е Т-то и как да звучи двойното L, така характерни не само за оперния език. Все пак трябва да са готови и за италианската сцена, така ревнива и пунктуална към оперното изпълнение.

Публиката в Археологическия музей, благодарение на Александрина Пендачанска, се запозна безспорно с талантливи млади оперни певици. Тя представи всяка една като талант, като избор в работата за напред. С някои от тях се е срещала и преди. В контакта между тях и нея явно е имало много работа, много отдаденост и споделени неща за последователността и упоритостта на артиста. Всички момичета бяха прекрасни, усещаше се връзката, която са създали заедно с Джиджи и сякаш изпълненията им бяха за нея, а публиката се наслаждаваше на младостта им, на гласовете им, на желанието им да продължат в света на голямата музика. А те са готови за нея и, без да звучи патриотично за кой ли път се уверихме как в нашия регион се раждат невероятни музикални таланти. Въпросът е с техните усилия да имат добрия шанс да завладеят света. Но това е друга тема. Специално искаме да отбележим изключителната Весела Янева, мецосопран, плътен красив глас, рядко срещан. Природата е била щедра, а и тя явно е работлива и амбициозна. Финалът беше отреден за Гонца Богоромова Краловски, красива и много талантлива. Александрина призна, че нейната Лиу от „Турандот“ на Пучини я е разплакала. И я разбрахме, когато чухме изпълнението на младата певица. Заедно с великолепното изпълнение на прекрасната музика на Пучини тя и разказа за силата на любовта, което винаги е ней-голямото вълнение, когато слушаме последната опера на великия композитор.

Естествеността на Джиджи в този концерт – урок – спектакъл беше най-голямото преживяване за всички нас в залата на Археологическия музей в Созопол. Певица с невероятна кариера по света тя завладя всички ни с неподозирания си и за нея талант да насочва младите си колежки към стремежа да усъвършенстват себе си по пътя към голямото изкуство. Дадено е не на всеки. И тук припомняме думи на изключителния Людмил Ангелов пред „въпреки.com”, с когото са свързани с Александрина не само като музиканти, а като почти брат и сестра в предаността си на музиката. „Много неща, много неща трябват. Първо, талантът е необходим, очевидно. След това огромно количество работа и оттам нататък много човешки качества. Готовност за саможертва, готовност за дълги, дълги часове на самовглъбяване, на съзерцание, доброта, също страшно необходима, според мен, за всеки артист, за всеки човек, който се занимава с изкуство”, сподели преди време изключителният музикант Людмил Ангелов за това какво е необходимо на един световен пианист, какъвто е той. Това с пълна сила важи и за Джиджи, която споделя и как след часовете работа с младите певици не е заспивала с мисълта как ще продължат на следващия ден. Всяка от певиците получи от ръцете диплом на Аполония за участието си в нейния първи майсторски клас. При връчването им артистичният директор на фондация „Аполония“ Маргарита Димитрова само каза: „Това е Джиджи!“. Да, това е Джиджи! ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Джамбазов

[vprki]

Празниците на изкуствата „Аполония” залагат на български творци

Пианистът и композитор Живко Петров ще открие Празниците на изкуствата „Аполония” в Созопол на 1 септември с премиера на четвъртия албум на JP3  Change the Way. Този концерт, както и цялата програма на празниците тази година, ще изненадва и ще вълнува…, твърдят организаторите от фондация „Аполония”.  

Според Маргарита Димитрова, артистичен директор на Празниците, неясната ситуация с пандемията постави под заплаха тазгодишното им провеждане. Но все пак се намери изход – събитията ще бъдат на открито, а почти всички участници са български артисти, които с готовност са се отзовали за участие. Няма да има концерти в Археологическия музей и спектакли и прожекции в читалището, а представянето на книгите ще бъде в двора на Художествената галерия. Другите места, където ще има концерти и прожекции са Амфитеатър „Аполония” и Лятното кино в Созопол. Това е 36-то издание на феста, а когато миналата година попитахме Маргарита Димитрова кой е най-важният акцент тогава, тя отговори кратко: „Това, че ни има вече 35 години”. Тези думи с още по-голяма сила важат и тази година, на 36- то издание, заради проблемите с изолацията. Но все пак, Празници ще има!

Веселин Веселинов - Еко, Живко Петров и Димитър Семов - снимка архив

И така, откриването е на 1 септември от 20,30 часа с

концерта на Живко Петров трио – 

(JP3) /Живко Петров – пиано, Димитър Карамфилов – контрабас, Димитър Семов – ударни/. Специален гост е пианистът Людмил Ангелов. Наричат Живко Петров най-лиричния пианист, той със сигурност е един от най-впечатляващите и обичани български джаз музиканти. Композитор, изпълнител, аранжор, Живко Петров винаги съумява да привлече  към себе си вниманието на публиката. Той притежава редкия талант да отсява сърцевината на своите идеи и да я превръща в музика от най-истински, вълнуващ вид. Пианистът винаги успява с лекота да предаде своите послания, талантът му е неоспорим. През 2015 излиза първият му солов албум After 4, който според думите му, е неговият поклон към големите класически майстори. Премиерата на албума е на „Аполония”. Четири години по-късно той създава музиката за албума си TEN, съставен от 10 авторски музикални пиеси, които отговарят на прекрасни моменти от живота му. И премиерата отново е в Созопол, на Празниците на изкуствата „Аполония”.

JP3 на концерт - снимка архив

Идеята за създаването на JP3 се заражда през 2004, след концерт на „Аполония”. Пианистът и двамата му приятели, басистът Веселин Веселинов - Еко и барабанистът Димитър Семов, решават да осъществят заедно своите музикални идеи. Резултатът е изключителен, което скоро ги превръща в едно от най - популярните джаз триа в България. Издават три албума: Understandable - 2007, It’s a Dream - 2012, Between the Worlds – 2015. Живко Петров работи с много български музиканти като Лили Иванова, Йълдъз  Ибрахимова, Камелия Тодорова, Белослава, Мария Илиева, Хилда Казасян, Орлин Павлов, Любо Киров, Орлин Горанов, Васко Василев, както и със световни имена, между които Natalie Cole, Natalie The Floacist, Chico Freeman, Francesco Bearzatti. Най-големият български класически пианист през последните две десетилетия Людмил Ангелов и пръв носител на наградата „Аполон Токсофорос”, е специалната изненада на тази вечер. Людмил Ангелов с радост се присъединява към Живко и неговите колеги, за да създадат заедно запомняща се музика, отбелязват организаторите.

Влади Ампов - Графа - снимка Monte Music Ltd.

Както вече стана дума,

концертите ще бъдат на открито в Амфитеатър „Аполония”.

На 2 септември от 19 часа е предвиден концерт на Кирил Манолов /баритон/ и Вера Шуперлиева /пиано/, а от 21, 30 на същото място ще се представи Влади Ампов – Графа. Той е един от най-добрите български поп изпълнители. Първите му хитове „Вече 10 години съм на този свят” и „Мандарини” датират от 1988, а дебютният му албум „Гумени човечета” излиза през 1993. Следват „Зелен хайвер”, „6 е по-добре”, „Давам всичко за теб”, „Искам те”, „Секс за пари”, „Ако има рай”, „Честно в очи” и много други. Печелил е много награди на български и международни фестивали. Пише и текстове за песни, които се изпълняват от Руши Видинлиев, Савина, София, Мария Илиева.

Трио “Арденца” - снимка архив

На 3 септември от 19 часа е концертът на „Трио Арденца” /Галина Койчева – цигулка, Константин Евтимов – виолончело и Даниела Дикова – пиано/. „Трио Арденца” e създадено през 2005 година. Съставът всяка година осъществява концерти с класическа и съвременна камерна музика като голяма част от творбите са изпълняват за първи път в България или са поръчани и написани специално за триото. Репертоарът им обхваща разнородни стилове и епохи, но най-вече шедьоврите на камерната музика от 19., 20. и 21. век. Едни от последните концертни проекти на триото са „Руска рулетка”, „Пипков в Париж”, цикъл концерти по картини – „Следобеден сън”, „Песни за любовта”, „Народен празник”. А на 4 септември от 19 часа е концертът на младите певци от майсторския клас на Орлин Анастасов с участието на Лариса Габитова (Русия) – пиано.

Орлин Анастасов - снимка архив

Името на Орлин Анастасов става широко известно след Международния конкурс за млади оперни певци „Борис Христов” през 1998, на който получава Първа награда. Следващата година е абсолютен победител в Международния конкурс в Пуерто Рико, основан от Пласидо Доминго, след което пътят му към световните сцени е открит. Работи с най-големите диригенти на нашето време: сър Колин Дейвис, Лорин Маазел, Жорж Претр, Марк Елдер, Даниел Орен, Рикардо Шайи, както и с режисьори от класата на Франко Дзефирели, Хуан де Ана, Д. Викар, Н. Джоел. На 44 години, Орлин Анастасов вече е пресъздал най-значителните басови оперни партии, невъзможно е да се изброят всички оперни сцени и театри, на които е гостувал. Започва и кариера на режисьор, като поставя творби от Бритън, Пучини и Верди. Тази година провежда майсторски класове в Тбилиси, Петербург и Рим. За първи път в България големият певец има майсторски клас в Созопол по време на Празниците на изкуствата „Аполония” /припомняме, че първите си майсторски класове направиха тук оперните ни прими Красимира Стоянова и Александрина Пендачанска – б.а./. В последната вечер на курса, участниците в него се представят със специален концерт, който е част от програмата на фестивала. 

Ицо Хазарта - снимка архив

На 4 септември от 21, 30 часа е концертът „Неправилен рап” на Ицо Хазарта. През 1996 заедно с трима свои приятели създава най-успешната българска рап група „Ъпсурт”, с която имат 4 издадени албума. През 2019 издава първия си самостоятелен албум „Неправилен рап”, който става най-продаваният албум в България за същата година. Ицо Хазарта е големият победител на тазгодишната церемония на Годишните музикални награди на БГ Радио. Отличен е в категориите БГ Текст за „Имам човек”, БГ Изпълнител и БГ Албум за „Неправилен рап”. А на 5 септември от 19 часа е концертът на Зорница Иларионова – цигулка и Георги Черкин – пиано.

Георги Черкин - снимка Стефан Джамбазов

А от 21, 30 часа е концертът на Любо Киров „Както преди”. Третият самостоятелен албум на певеца стана златен. Албумът съдържа 11 композиции, от които 8 нови песни, 2 ремикса на синглите „Още от теб” и „Целият живот си ти” и радио версия на „Още от теб”.  Всички текстове са написани от Любо Киров, който е и съавтор на музиката и аранжимента на композициите заедно с Живко Петров и Ангел Дюлгеров. „Както преди” е най-честното нещо, което съм правил за хората и за самия себе си чрез музиката! Това е едно завръщане към онова там, където всичко е истинско и искрено, където всичко има смисъл. В него силно се усеща вкусът за поп и рок музиката, която ме е вдъхновявала през годините. Албумът е по-зрял от всеки друг мой проект досега”, коментира Любо Киров. На концерта ще прозвучат любими песни като „Летим”, „Само ти”, „Ти можеш”, „Като преди”, „Още от теб”, „Всички пътища водят към теб”, както и добре познатите „Мога”, „Имам само теб”, „Знам”, „Има ли цветя”, „Ще те намеря”, „Allright”.

Любо Киров - снимка архив

На 6 септември от 19 часа е концертът на чудесните музиканти Александрина Пендачанска /сопран/ и Людмил Ангелов /пиано/. „Сега е време да допуснем светлината напълно да разтвори душите ни” - Александрина Пендачанска - 19.04.20. Музикалните критици по света не пестят суперлативите за нейните изпълнения, а почитателите ѝ са по цялото земно кълбо. През 2019 Александрина Пендачанска отбеляза 30 години на сцената, има в репертоара си над 70 роли и световно признание. Всяко нейно появяване на българска сцена се превръща в изключително събитие. За пръв път участва на „Аполония” през 1989. Пее заедно с майка си, незабравимата Валери Попова, в църквата „Св.св. Кирил и Методий”. Второто ѝ участие е през 1999 с концерт в Амфитеатъра с Плевенската филхармония и диригент Георги Нотев, а третото й участие е през 2012, когато открива фестивала заедно с Людмил Ангелов и получава наградата на Фондация „Аполония”, статуетката „Аполон Токсофорос”.

Александрина Пендачанска и Людмил Ангелов при откриването на “Аполония” 2012 - снимка Стефан Джамбазов

За българската публика и особено за публиката на „Аполония” Людмил Ангелов е между най-обичаните музиканти, един от българските таланти, които ни карат да изпитваме национална гордост. Изпълненията му се излъчват по телевизионни и радио канали в много страни по света. Има множество престижни отличия. През 1999 Людмил Ангелов става първият носител на наградата „Аполон Токсофорос”, която Фондация „Аполония” всяка година присъжда за изключителен принос към българската култура и представянето ѝ зад граница. А от 21, 30 часа е концертът на „Фондацията”. Преди седем години петима от най-популярните български рок музиканти - Кирил Маричков, Иван Лечев, Добрин Векилов – Дони, Славчо Николов и Венко Поромански създадоха супергрупата „Фондацията”. Заедно те изпълняват кавър версии на песни от репертоара на своите сегашни или бивши състави - Дони и Момчил, ФСБ, „Група ТЕ”, „Б.Т.Р.” и „Щурците”, като ги поднасят на публиката в нов аранжимент. Тези песни са любими на поколения българи.

“Фондацията” на “Аполония” 2019 - снимка архив

Театралните спектакли ще бъдат в Лятното кино в Созопол.

Младежкият театър „Николай Бинев” ще представи на 2 септември от 18, 30 часа предпремиерно спектакъла „Той е дяволът!” от Себастиен Тиери в превод на Михаил Билалов с режисьор Здравко Митков. Участват: Михаил Билалов, Рашко Младенов, Мая Бабурска, Веселина Конакчийска. Здравко Митков отбелязва: „Критиците го наричат новата звезда на френския театър и го сравняват с Бекет и Кафка, а пиесите му си печелят определението умни криминалета”. 

Щефан Фьогел - снимка архив

На 3 септември на същото място от 18, 30 часа Сатиричният театър „Алеко Константинов” ще покаже „Всички освен мен” от Щефан Фьогел в превод на Владко Мурдаров. В спектакъла на Лилия Абаджиева участват Боян Арсов, Васил Витанов, Александра Сърчаджиева, Рада Кайрякова, Маргарита Хлебарова, Любомир Нейков, Стефания Кочева. Щефан Фьогел е роден в Австрия. Според австрийските театрални критици Фьогел е във върховата си форма като драматург и автор на комедията „Всички освен мен”. „Добрата комедия винаги е трагедия, само че гледана и разказана от друг ъгъл. Но пък се продава далеч по-добре! Кой знае, може някой ден същата тази комедия да се превърн�� в голяма трагедия… За съжаление критиката винаги цени комедията по-малко от „сериозната тема“, казва Щефан Фьогел.

Мариус Куркински - снимка архив

Юбилеен моноспектакъл „Мариус Куркински на 50” ще бъде показан също на 3 септември, но от 21, 30 часа в Амфитеатър „Аполония”. Мариус Куркински ще представи сборен моноспектакъл по свои досегашни представления – „Дон Жуан” по Молиер, „Песен на песните” по библейски текстове, „Дамата с кученцето” по Чехов, „Самият човек” по Андрей Платонов, „Сънят” по Джулиан Барнс, Български разкази по Ангел Каралийчев, „Сътресение” и „Черното пиле” по Николай Хайтов и др. Мариус Куркински е носител на наградата „Аполон Токсофорос” 2003. 

Димитър Воев - снимка архив фондация “Димитър Воев” - Нова генерация

А на 4 септември от 18, 30 часа отново в Лятното кино ще има Театрално-музикален пърформанс по текстове на Димитър Воев. Eдна прозаична игра, вдъхновена от стихове, фрагменти и песни на Димитър Воев от книгата „Поздрави от мен Боговете”. Авторът на композицията и режисьор на спектакъла Иван Юруков, участващите актьори Николай Димитров (театър „София”), Стоян Младенов (Малък градски театър „Зад канала”) и театралният композитор и диригент Милен Апостолов са изградили спектакъл, който хваща зрителя с вглъбеността , но и с бунтарския дух на поетичното слово, с пламенното любовно чувство, но и с острия сарказъм, с болката от самотата, но и с романтичния поглед към звездите. Поезията и музиката на Димитър Воев и „Нова Генерация” са поднесени с ироничната игра на поетичното слово, допълнено от инструментално изпълнение (китара, цигулка, кахон, пиано), и с онези точно намерени моменти, когато актьорите слагат перука или включват друг реквизит, за да нахлуе магията на театралността в атмосферата на спектакъла.

Танкред Дорст - снимка архив

Театър 199 „Валентин Стойчев” ще представи предпремиерно на 5 септември от 18, 30 часа спектакъла „Фернандо Крап ми е написал това писмо” от Танкред Дорст. Преводът е на  Венцислав Кисьов, режисьор е Иван Урумов, а музиката е на Добрин Векилов –Дони. Участват: Любомир Чаталов, Ели Колева, Иван Радоев, Стоян Младенов. А на 6 септември отново предпремиерно от 18, 30 часа в Лятното кино зрителите ще могат да видят „Портокалова кожа” от Мая Пелевич на Общински театър „Възраждане”. Преводът е на Русанка Ляпова, режисьор е Петър Денчев, а участват Виттория Николова, Костадинка Аратлъкова, Лиляна Шомова, Боян Младенов, Йордан Ръсин. Портокалова кожа ни пита на кого принадлежим... Как успяваме да живеем в свят, който ни бомбардира с вторични модели и образи; в свят, в който не ни се оставя пространство да изобретим своята идентичност. Според какви правила играем – патриархални или либерални. Доколко жената може да разполага със своето тяло и утроба, доколко нагонът и желанието да се впишеш в определен модел те вкарва в неочаквани ситуации? Виждаме докъде водят повърхностните избори, докъде водят моделите на изключване и включване в едно общество, което непрестанно експлоатира ролите на неравенство и сила. „Изкуството, и особено сценичното изкуство, може да помогне терапевтично като възвърне радостта от това, че сме заедно”, твърди Петър Денчев. ≈