#Пет

[snqg-v-slunchev-den]

…

Останах сама.

Без противоречията и въпросите.

Без неразрешимите казуси

и неразресаните си коси,

без желанията и без омразите.

Без нищо, за което да съжалявам.

И за което да ме съжаляват.

Толова сама,

че си тръгнах.

[narkofeya]

маме ти горда ли си че си майка?

да е чак ми иде да пръдна от гордост

[magdalenagigova]

Пет съвременни български художнички – с изложба в деня на влюбените

Пет съвременни български художнички-с изложба в деня на влюбените – Теодора Пенева „Скъпи любители на изкуството, имаме удоволствието да ви поканим на съвместна изложба на 14.02 -18:30 ч. Пет жени събират своя творчески заряд. Елате в Love Art Studio заедно да съпреживеем и почувстваме силата на създателната женска енергия.“ Така започва поканата за изложба на Теодора Пенева, Руска Стойкова,…

[ethereum-sss]

Как трябва да изглежда любовта? Тръпка неузнаваема ли трябва да бъде или някой, който да грее сърцето ти повече от огнище? В очите му, когато погледнеш да си сигурен- е да, там определено ��ори любов. А твоите да казват- искам да се грижа за него. Това ли е лъча на отражението? Искам да правя деня му по-светъл от изгрев в морска вода. Тръпка ли трябва да бъде неузнаваема, за да разбереш, че това е любов? Така ли обичат големите хора? Не с тръпка, не сексуално? Та той пет години рисува за мен. Чака ме да изживея все тръпка, дето имах на този свят. Невролозите дори твърдят, че въпросната тръпка, която изпитваме, е сигнал в нервната система, която предупреждава за опасност. Няма тръпка, която да не ми е ебала майката. Това ли е любов? Да те гледа като същинско чудо? Да пропътува 820км за теб? Май това е любовта. Да съхранява тефтер пет години, пет шибани години с неща, които иска да те научи. Да иска да се развиваш, да ти помогне с това. Да се отнася с теб, сякаш си кухо, кълбовидно стъкло, готово да се счупи от милимунда натиск. Тия с тръпката, любов, те смятаха за теб, че си непречупваема. Но ти не си и душата ти е от слънчогледи, които той полива, за да се родят отново.

И да посее нови.

[emma060715]

От три часа си гледам любимото детско сериалче и си гушкам плюшеното мече. Чувствам се на пет, въпреки че съм на седемнадесет. Плача на всеки епизод, защото съм чувствителна, или може би, защото пораствам, а така не ми се расте. Искам винаги да се чувствам на пет. Хубаво е да си дете. Никога не бързайте да растете и винаги пазете детското и истинското в себе си.

Понякога, докато порастваме, копнеем за тези моменти, когато нещата бяха по-прости и емоциите по-чисти. Да плачеш на всеки епизод, защото си чувствителен или защото осъзнаваш, че порастваш и не ти се иска, е напълно нормално. Порастването често идва с носталгия по изгубената невинност и желанието да запазим част от детската си същност.

Напомням си колко е важно да не бързаме да растем и винаги да пазим детското и истинското в себе си. Докато се стремим към зрелостта и отговорностите на възрастния живот, е важно да не губим способността си да се радваме на малките неща и да гледаме на света с очите на дете. Така запазваме радостта и смисъла в живота си, дори когато порастваме.

Но истината е, че порастването не означава да загубим детето в себе си. Всъщност, едно от най-важните умения, които можем да развием като възрастни, е да съхраним тази детска част от нас – онази част, която вярва в чудеса, която се радва на малките неща и която е способна да обича безусловно. Понякога трябва да си напомняме да гледаме на света с очите на дете – с любопитство, удивление и радост.

Да пораснеш означава да намериш баланс между отговорностите на възрастния и свободата на детето. Означава да можеш да се справяш с предизвикателствата, но и да не забравяш да се наслаждаваш на живота. Означава да приемеш, че животът има своите трудни моменти, но и да си позволяваш да си щастлив от малките неща.

Така че, не бързайте да пораствате, но и не се страхувайте от това. Пазете детското и истинското в себе си, защото именно те правят живота красив и пълен със смисъл. В края на краищата, порастването не е край на детството – то е просто нова фаза, в която можем да внесем най-добрите си спомени и да ги използваме, за да създадем още по-красиви моменти. ❤️

Нещичко от мен, за вас!

-Е.П

[summersoullll]

и пет лаленца са достатъчни, за да утолят жадната ми за любов душа❤️

[plupk]

з кожним днем все складніше чомусь радіти, і все легше відчувати сум.

не можу зрозуміти звідки береться бажання від всіх закритись.

не розумію, як можна не ненавидіти себе. просто не можу уявити. намагаюсь згадати як це було в минулому - не пам'ятаю. ніби на це просто не звертав уваги і проблеми були зовсім іншими.

ще мені дуже хочеться когось полюбити. але я не вірю, що це комусь потрібно. не вірю, що я колись змогу вгамувати свої думки, щоб це не заважало.

був день народження. і от мені вже 20. відчуваю себе ще більшою нікчемою. але я до цього готувався кілька місяців, тому все пройшло не так погано як очікувалось. було лише складно в момент, коли вітала бабуся і в кінці додала "і люби себе". в неї чомусь навертались сльози, а я намагався перестати думати, як я себе ненавиджу.

психотерапевтка пішла у відпустку, тому ці два тижні я скоріш за все буду більше сюди писати. це справді допомагає, коли в голові велика кількість думок.

з відключеннями світла жити трохи важче. добре, що зараз немає навчання. проте це сильно втомлює, коли ти не можеш нічого спланувати. я багато лежу, багато сплю. став гірше їсти, проте є бажання це трохи змінити.

став займатись пет-проектом. він не тільки складається з програмування, тому мене це цікавить трохи більше. я зміг налаштувати оплату і видачу фіскальних чеків, аби все було правильно. це вартувало величезних сил, проте сам проект не зможе окупитись. це просто цікавий досвід.

не знаю, як можуть поєднуватись бажання закритись і відчуття самотності. вони ніби суперечать один одному. а всередині мене це наче ок.

точно знаю, що не хочу відчувати тривожність. але засоби, які доступні зараз - мені не подобаються.

друг шукає роботу. останніми днями часто зідзвонюємось з цього приводу. а ще через те що я зайшов подивитись вакансію на сайт з пошуку роботи - мені прийшла пропозиція від якоїсь компанії. можливо піду на співбесіду, якщо покличуть. хоча мені подобається моє теперішнє місце роботи.

чомусь дуже сильно почали бісити соцмережі. раніше це приносило якусь нову цікаву інформацію. тепер це просто засіб себе виснажити.

[nekazanitedumibolqtnaimnogo]

29/06/23

След пет години в един клас в гимназията

Момичето.

което ми се подиграваше, ме обиждаше, говореше зад гърба ми, пускаше грозни слухове и унижаваше тези, които са смело себе си ..

Днес дойде да ме моли за работа. 🙂

h;

[myminiworldd]

Една жена си тръгва, когато душата ѝ спира да се отразява в очите ти. Когато обидите, които е преглътнала, са станали толкова много, че внезапно ги повръща на фонтан. Защото жената може да търпи с години. Да прощава. Да забравя. Да изтрива с ласки грозните петна, които действия или думи са оставяли по кожата ѝ. Но в някакъв момент не успява да направи от горчилката лекарство, както е правила толкова много пъти преди това.

Една жена си тръгва, когато цяла вечер ти е говорила, а ти не си чул нито една от думите ѝ. Когато си забравил рождения ѝ ден и тази година или не помниш обещанията, в които си се клел до скоро. Защото женското сърце търси внимание. Колкото и да го отричаме. Търси две очи, в които да се излее като лъч светлина. Две ръце, в които да се разтопи и в които да остави тревогите на деня. Търси скут, в който да танцува, запалило божествената искра в утробата.

Една жена си тръгва, когато в ласките ти не открива споделеност. Когато в погледа ти няма искрици за нея. От студа си тръгва. От апатията ти. От гнева ти. Когато се чувства невзрачна в компанията ти. Или непохватна, безинтересна, скучна, сива. Защото жената обича до себе си да има мъж, който ще ѝ показва колко е прекрасна. С поглед, с жест, с дума. Който ще ѝ подарява цялото си внимание когато е с нея. Защото времето е всичко, с което разполагаме. И то не може да се замени нито със скъпи подаръци, нито с евтин�� заместители.

Толкова е просто... Не позволявай с годините да се превърнете един за друг в даденост.

Обичай я. Присъствай. Гали я с пръсти, с очи и с думи. Покажи ѝ колко е невероятна. Накарай я да се смее като малко дете. Да тръпне от страст под ръцете ти. Предизвикай я да види себе си по нов начин. Да се почувства нежна, лека, волна, влюбена. Подари ѝ букет от нови преживявания. Напълни албумите ѝ с ваши снимки. С мили споделени спомени. Изненадай я. Покани я на танц в средата на кухнята. По никое време. Опознай я. Тръгни на смело пътешествие из криволичещите пътеки на сърцето ѝ и разбери кои са най-големите ѝ страхове, кога е била най-щастлива, кой е любимият ѝ сладолед и за какво е мечтала, когато е била на пет. Целуни я под звездите и я накарай да се почувства като най-специалната жена на света. От тази любов, която ти можеш да ѝ дадеш, ще спечелиш преди всичко ти. Защото дивно обичаната жена ще те обича така, че всяка клетка в теб да се пресътвори. Жената може да ти даде много повече, отколкото си си представял. Ти само я събуди за красотата, която носи в себе си. За любовта.

Една жена остава до края, когато душата ѝ тържествува винаги щом е с теб.

Моника Василева

[ladyschaoticmind]

дълбоко в себе си винаги си знаел.

- разказ от пет думи.

/d.karranova/

[fazelll]

плис пет

https://t.me/fazelllll

[pishasinqkakvineshta]

Забравих те,

преди пет години си мислех как винаги ще си част от живота ми, как ще се оженим и всичко ще се нареди,

но нещата не винаги стават така както си мислим и искаме.

Пет години след началото на всичко спомените ми за теб бледнеят,

образът ти е почти прозрачен.

Не си спомням гласа ти, нито смехът ти.

Остана само усещането и представата ми за теб,

ама тази представа вече е толкова изкривена в главата ми, та не мисля че има нещо общо с реалността.

Амa такъв е живота, хората се забравят, колкото и да не искаш.

[lora-ns-world]

,, Ще завиждам"

,, Ще завиждам на сестра си само за едно нещо в този живот. И не е за богатия мъж, за къщата, която той й построи, нито за по-близките й отношения с майка ни. Тя успя там, където мисля, че ще е моето падение. Независимо от всички пари, независимост, мъже около мен, популярност, знания, таланти, които имам, амбиция да бъда по - добра, сестра ми успя там, където аз мечтая. Мъжа й тази вечер скачаше на батута с племенницата ми напук на факта, че му се подиграваха, че се занимава с децата, а не пие уиски. Ако открия мъж, който е горд да скача с детето ми на батута, дори да няма пет лева в джоба, той ще е моята гордост. Защото сестра ми намери мъж, който няма да изостави детето си, дори да му се подиграват."

Лора Н

Из дневника на един нов живот

[comonblancechance]

15/07/2024Два човека уђоше у цркву да се моле Богу, један фарисеј и други цариник. Лука 18:10 Фарисеј стаде и мољаше се у себи овако:Боже! Хвала ти што ја нисам као и остали људи: хајдуци, неправедници, прељубочинци или као овај цариник. Постим два пута у недељи; дајем десетак од свега што имам. А цариник из далека стајаше, и не шћаше ни очију подигнути на небо, него бијаше прси своје говорећи: Боже! Милостив буди мени грешноме. Кажем вам да овај отиде оправдан кући својој, а не онај. Јер сваки који се сам подиже понизиће се; а који се сам понижује подигнуће се. Стихови од 11-14. Много људи је одлазило горе у храм да се моле. У овоме примеру Господ нам не говори о томе да ли се људи моле, него о томе како и зашто се требамо молити. Како се ти молиш? Први се молио ,,у себи’’. Да ли је нешто од те његове молитве допрло до неба? Једва, јер је његова молитва била само потврда његове препотентности и самољубља. Хранио је своју охолост. Другачије је звучала молитва цариника! Имала је само пет речи, али то су биле речи покајања и понизности. Он не гледа на друге људе, него има посла сам са собом. Цариник је признао пред Богом да је грешан и знао је да му само Бог може помоћи и зато Господ каже да је он отишао кући оправдан. Драги читаоче и драга читатељко! Како се ти молиш и да ли се у опште молиш? Да ли је било када тих пет речи прешло и преко твојих усана? Да ли си било када увидео да си и ти пред Богом изгубљени грешник? Да ли си било када вапио за његовом милошћу? Само онда и тако твоји греси могу бити опроштени. Истинита је реч, коју је рекао апостол Петар:,,Бог се противи поноснима, а понизнима даје милост.’’ 1.Петрова 5:5

[sharp-as-c]

щойно придумала концепцію свідомості як алгоритмічної програми з вкрапленням рандомайзерів, а потім сама ж її спростувала наявністю самоусвідомлення

які пет проєкти? я вже двинулась на тому програмуванні

[plevenn]

Община Плевен назначи косачи за пролетно-летния сезон