#Пет думи

[myminiworldd]

Една жена си тръгва, когато душата ѝ спира да се отразява в очите ти. Когато обидите, които е преглътнала, са станали толкова много, че внезапно ги повръща на фонтан. Защото жената може да търпи с години. Да прощава. Да забравя. Да изтрива с ласки грозните петна, които действия или думи са оставяли по кожата ѝ. Но в някакъв момент не успява да направи от горчилката лекарство, както е правила толкова много пъти преди това.

Една жена си тръгва, когато цяла вечер ти е говорила, а ти не си чул нито една от думите ѝ. Когато си забравил рождения ѝ ден и тази година или не помниш обещанията, в които си се клел до скоро. Защото женското сърце търси внимание. Колкото и да го отричаме. Търси две очи, в които да се излее като лъч светлина. Две ръце, в които да се разтопи и в които да остави тревогите на деня. Търси скут, в който да танцува, запалило божествената искра в утробата.

Една жена си тръгва, когато в ласките ти не открива споделеност. Когато в погледа ти няма искрици за нея. От студа си тръгва. От апатията ти. От гнева ти. Когато се чувства невзрачна в компанията ти. Или непохватна, безинтересна, скучна, сива. Защото жената обича до себе си да има мъж, който ще ѝ показва колко е прекрасна. С поглед, с жест, с дума. Който ще ѝ подарява цялото си внимание когато е с нея. Защото времето е всичко, с което разполагаме. И то не може да се замени нито със скъпи подаръци, нито с евтини заместители.

Толкова е просто... Не позволявай с годините да се превърнете един за друг в даденост.

Обичай я. Присъствай. Гали я с пръсти, с очи и с думи. Покажи ѝ колко е невероятна. Накарай я да се смее като малко дете. Да тръпне от страст под ръцете ти. Предизвикай я да види себе си по нов начин. Да се почувства нежна, лека, волна, влюбена. Подари ѝ букет от нови преживявания. Напълни албумите ѝ с ваши снимки. С мили споделени спомени. Изненадай я. Покани я на танц в средата на кухнята. По никое време. Опознай я. Тръгни на смело пътешествие из криволичещите пътеки на сърцето ѝ и разбери кои са най-големите ѝ страхове, кога е била най-щастлива, кой е любимият ѝ сладолед и за какво е мечтала, когато е била на пет. Целуни я под звездите и я накарай да се почувства като най-специалната жена на света. От тази любов, която ти можеш да ѝ дадеш, ще спечелиш преди всичко ти. Защото дивно обичаната жена ще те обича така, че всяка клетка в теб да се пресътвори. Жената може да ти даде много повече, отколкото си си представял. Ти само я събуди за красотата, която носи в себе си. За любовта.

Една жена остава до края, когато душата ѝ тържествува винаги щом е с теб.

Моника Василева

[ladyschaoticmind]

дълбоко в себе си винаги си знаел.

- разказ от пет думи.

/d.karranova/

[vasetovp]

Моя си...❣

Най - хубавите думи, които можеш да чуеш от мъж.

С едно изричане могат да те запалят.

Да гориш.

Да мечтаеш.

Да желаеш.

Да изтръпваш.

В тези пет букви е събрано всичко!

Онази любов - голямата.

Онова желание за споделеност.

Шепота на сърцето, биещо за теб.

И онази страст, която те кара

да изтръпваш..

Само при мисъл.

Само с мисъл.

Моя си...

И не, това не е желание за притежание.

Това е любов!

Независимо от време.

Разстояние.

Някой те пази за себе си.

В себе си...

И му дава смисъл..

А тези думи на теб, дават Живот!

И ти принадлежиш.

Защото обичаш.

Моя си...

Пет букви.

Едно лице..

Едно име..

Един свят.

И някой, за когото си всичко...❤️

"Емоция облечена в думи "

[emotions-dealer]

Аз съм поет, скъпа

искаш да си взема шофьорска книжка и да карам кола?

искаш да си намеря работа, осем часа, пет дни в седмицата

отпуски и взаимоспомагателни каси и тринайста заплата?

искаш да ме омъжиш?

и да имаме деца?

искаш да излизаме вечерта, може би петък

с онази двойка от твои приятели?

и в събота, филм?

искаш да поема моите отговорности?

искаш да поема отговорности?

кажи ми, как ме искаш?

по-висок?

по-добре облечен?

по-парфюмиран?

по-сигурен?

по-малко възбуден?

повече възбуден?

колко пъти на седмица искаш да го правим?

2?

3?

само в почивните дни?

преди или след хранене?

искаш винаги ти да си отгоре?

така повече ли ти харесва?

искаш да продължа да пиша?

искаш да спра?

искаш да стана известен?

искаш моите любовни стихове да говорят само за теб?

искаш да спря да използвам подчинителните?

или искаш още да ги употребявам?

искаш ме с брада?

с дълга коса?

искаш ме без брада?

загорял с тен и изпечен?

блед?

по-мускулест?

искаш да спря да пуша?

искаш да те целуна, когато ��ай-малко го очакваш?

или искаш ти да решиш кога?

искаш да имаш твоето пространство?

искаш да излизаш с твоите приятелки?

искаш да спиш на дясно?

искаш да спиш на ляво?

искаш ли аз да спя на пода на един матрак?

искаш ме по-сладък?

или ме искаш по-твърд?

искаш ме по-голям копелдак?

или ме искаш по-романтичен?

искаш ли ме все още?

не ме ли искаш повече?

направи едно нещо, скъпа

реши как ме искаш

ако искаш, направи един списък

и след това се изкачи на покрива

и го разкажи на висок глас

аз ще бъда далече, тогава

ще бягам бързо и леко

и вятъра, може би

ще ми донесе твоите думи

Гуидо Каталяно

[powerpsychbabe]

Любов

Една вечер под камбанарията, аз до теб, ти до мен. Аз без теб и ти без мен. Заваля дъжд, ти живееш на долната улица, можеше да пробягаш пътя по стълбите и да се прибереш. Аз се скрих под балкона на камбанарията, а ти ме последва. Казах ти, че можеш да се прибереш. Ти не ме покани с теб, защото знам, че аз там.. щеше да боли. Вместо това, стоя мълчаливо и наблюдава дъжда с мен. Аз се пошегувах по своему. Защо няма обществени тоалетни навсякъде.. Една голяма сага за мен.Ти се засмя. Аз продължих с цяла теория за развитието на цивилизацията и липсата на тоалетни, навеси, пейки. Ти просто мълча с онова топло изражение, което ме кара да се чувствам у дома и кара всичко около теб да изчезне. Сигурно сме стояли поне два часа там.Обикновено се плаша от мълчание, затова запълвам пространството около нас с думи за всевъзможни неща. От твоето обаче единствено, не ме е страх. Разделени, заедно, наблизо, надалеч. Стана време да си ходим. Този път и аз мълчах, докато слизахме по стълбите, защото знаех, че ще ми е трудно да си тръгна. Застанахме на място и ти ме погледна. Аз казах просто чао и тръгнах да потеглям. Тогава ти ме прегърна. Една минута, две, три, четири, пет.. година, още сме там.

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: „Тази Шехерезада – баща ми“

Всеки един човек, всеки един живот е една Шехерезада. Написа за „въпреки.com” Росица Чернокожева, литературовед и психоаналитик, за книгата на Георги Господинов „Градинарят и смъртта“, издателство „Жанет 45“, 2024.

Покойният ми съпруг – Вихрен Чернокожев казваше, че ако всеки един човек седне и опише в една малка тетрадка живота си, ще се получи една своеобразна мрежа от тези животописи и животът ще добие друг смисъл. Той не харесваше понятието народопсихология.

И още – знае се, че и писането и четенето са своеобразна библиотерапия. Невидимите нишки, които свързват пишещия и четящия не могат да бъдат заменени дори от класическото изреждане на асоциативни изкази на Фройдовата кушетка.

Томас Ман казва, че всеки читател намира себе си в някого от героите на книгата и правдиво откриваме, че авторът е велик творец.

И си мисля, в тази толкова полифонична книга, колко ли хора ще се идентифицират с героите, с начина им на живот, със случващото се на душевната ни сцена, макар, че текстът е написана като монолог.

Георги Господинов с новата си книга „Градинарят и смъртта“ прави това – създава връзка, мрежа, в която вплита душите ни. И той го прави по неговия си талантлив начин – искрено, докосващо ни, поетично, редуващо пропадания и извисявания и, разбира се – катарзисно. Георги Господинов е имал нужда от своята терапия – да се зарови в словото и да облече човешката си мъка и загуба в спасителната одежда на изкуството.

Книгата започва с крайно лапидарното, което съдържа всичко и овладява цялата по-нататък разказана Шехерезада: „Баща ми беше градинар. Сега е градина.“.

Австрийската психиатърка Елизабет Кюблер-Рос ни научи, че при всяка загуба и скърбене ние минаваме през пет етапа: отричане, гняв, уговаряне, депресия, приемане. Всички минаваме при загубите си през това и трябва да си дадем време, търпение и обич да се справим.

Георги Господинов на Майсторския си клас на “Аполония”, 2023

От своята  лична история на загуба и скърбене Георги Господинов прави и екзистенциално, и философско, и културологично, и надвременно четиво.

Това е четиво, написано с безпощадността на битието и всекидневието и наред с това – с финеса и нежността на цяла палитра от чувства, на които сме способни.

Епизодът, например, когато баща му изрежда безбройните си болести пред лекаря е великолепен пример как една банална случка става история, става мит, става хуманност, става култура. Този зареден с невротичност, както повърхностно би се възприело, разказ се превръща в изповед, в народопсихология, в свещенодействие. Човек, особено боледуващият (физически или душевно, макар че всичко е психосоматично) просто има нужда да бъде изслушан. Той има нужда да бъде зачетен, като човешко същество и личност. Да бъде уважено неговото страдание. Да почувства грижата за себе си. И това е половината от оздравяването.

Георги Господинов с книгата си ни дава един урок по търпеливост, по синовност, по съпричастност, по достойнство. Защото всички ние, със свойствените си дискомфорти и дисфункции искаме, по възможност, да живеем достоен и човешки живот.

Фройд казва, че животът ни не е нищо особено, но е единственото, което имаме. И, че човекът заплаща своите цивилизационни достижения с невроза.

И разказът на Георги Господинов се лее през устата на бащата, като Омировата „Илиада“ и като най-доброто изпод перото на Ивайло Петров и Йордан Радичков. И тогава разбираш, че има едно нещо само, пред което българинът, както казваше Ивайло Петров, стои със свалена шапка в ръцете си. И това нещо се казва смърт, но и безсмъртие. И този баща ще остане отвъд смъртта чрез своите рози, череши, сливи, с цялата си градина. И с думите си: „Няма страшно“. Тези думи, с които си даваме кураж и, с които искаме да дадем кураж и на децата си.

През разказа в кабинета на лекаря става нещо чудотворно. Това не е рутинен лекарски преглед на поредния пациент. Това е свещенодействие. Това е самият живот, вкопчил се в своята градина: „Изброяването на неговите болести, наистина, звучеше епично като изброяването на корабите в "Илиада". Даже беше още по-обилно и картинно, като изковаването на щита на Ахил. Всичко имаше в тези истории - и небето, и земята, и двата града, и селото с всичките му сезони, лете по жътва, есен по гроздобер, зиме по Коледа, а клането на прасе беше отделна глава, така го разказваше, че кръвта шуртеше в кабинета и изцапа малко бялата престилка на доктора, но той, заслушан в разказа, дори не помръдна. После баща ми разказа за градината, уж започна с болките в кръста, докато копаел, но разказът така се разлисти в рози, череши и сливи, че цялата стая разцъфна. А ехографът в ръката на доктора се разпъпи като лале и вече нямаше да намери и сянка от метастази.“

Този магически реализъм на Георги Господинов, да прескача от епоха в епоха, от година в година и от топос в топос, та до съвремието в лекарския кабинет  и всичко в една неразделима амалгама, прави винаги стилът му разпознаваем в многогласието на съвременната ни литература, дори и ако текстът ��е носи подписа му.

Метафоричността да минаваш от един наративен пласт в друг, от жанр в жанр и да създаваш една Вселена от успоредени, а не линейни времена и места е нещо, което ни прави част от тук и сега, но и частица от света, „от небето и земята“. Георги Господинов има изумителната дарба да вдъхва живот, да оживява предметния свят по Далчевски. Ето разказът ще се разлисти в цвете и дървета, а ехографът ще разцъфне в лале. И всичко става, като в детска приказка живо и дишащо. Тази игра с жива и нежива материя е типично Георгигосподиновско изобретение. То не е характерно само за тази му последна книга.

Писателят живее във фантастичния свят на анимирането. Както в зората на човечеството, нашите праотци са анимирали тотема. Това е присъщо още за нормалните невротици, каквито сме и ние, и за децата. Една от главите в книгата на Фройд „Тотем и табу“ е озаглавена „Анимизъм, магия и всемогъщество на мислите“. Праотецът ни е смятал, че думите творят реалността. И това е доказано и в съвремието от квантовата физика. Действието се случва първо във въображението ни. И неслучайно децата в играта си са в една гранична защитена реалност, както, например е конфиденциалната в психодраматичната сесия.

Георги Господинов в литературен клуб "Перото" в НДК, 2016, снимка: Стефан Джамбазов (1951-2021)

Мислите и думите са енергия. Това става и в разказа в кабинета на лекаря. Думите на баща му осъществяват това всемогъщество на мислите и превръщат думите в кръв, обагрила бялата престилка на лекаря или цвете, в което ще разцъфне ехографът. Като във вълшебна детска приказка. Това придава едно особено символно послание. Тук реализъм и магичност са в специфичен танц. Думите творят друга реалност в спиралата на живота. Затова бащата говори и изрежда, не спира, защото знае – спре ли –ще загуби битката.

Книгата на Георги Господинов носи атавизма на праисторията и Несъзнаваното, и наред с това лексиката на модернизма. Тук всичко е и изконно, и модерно. И тази амалгама прави идеите, наратива, метафорите на Георги Господинов самородна субстанция. Защото всичко е закодирано в една Вселенска матрица. И всичко е едно: от ембриона до свития в също такава форма от болките си човек, който отива в Безграничието.

И друга отлика и нюанс има изказът на автора – това, че всичко е „човешко, твърде човешко.“ (Ницше). Тук няма преднамерена маниерност, а простота, която се родее с класиката.

На последните страници от текста Георги Господинов написва единайсет пасажа, които започват все с едни  и същи  думи-въпрос, които са риторика на вътрешната ни сцена: „Не знам какво да правя…“. И тук са и градината, и инструментите, и кучето Джоко, и празните буркани, и празниците, и майка му, и още, и още – до единайсет. Може би най-обобщаващото е: „Не знам какво да правя с всички въпроси, които ще се появят напред“.

Георги Господинов пише в епилога, че е искал написаното да е „съдбовно и леко“.

Дали има такава комбинация или е оксюморон (несъчетаеми неща)?

Да, и този път Георги Господинов е успял да говори на сърцето ни и съдбовно, и леко. И докато четем се сбъдва казаното в началото, че „това не е книга за смъртта, а за тъгата по живота, който си отива“.

Текст: Росица Чернокожева

На „Аполония“ тази година  писателят Георги Господинов за трети път след 2021 ще проведе своя Майсторски клас по творческо писане.

Георги Господинов представя участниците в Майсторския си клас на “Аполония”, 2023

На 1 септември от 19 часа в двора на Художествената галерия е неговата авторска вечер, като тогава ще е премиерата на книгата му „Градинарят и смъртта“ – първата му след Международната награда „Букър“ (2023). Тя се публикува с логото на издателство „Жанет 45“, редактор Биляна Курташева, художник Люба Халева. Първата ѝ среща с публиката е в Созопол на 40-ото издание на Фестивала с участието на актьора Владимир Пенев и музиканта Михаил Йосифов само няколко дни, след като излиза от печат в края на август. Следобедът на годината, както Господинов нарича този месец.

Четири години след „Времеубежище“ Георги Господинов представя „Градинарят и смъртта“ – първата си книга след Международната награда „Букър“ (2023).

Историята на един баща, един син и едно последно разсъмванe –  милостива и безмилостна едновременно.

„Тази книга няма лесен жанр – пише Георги Господинов, – тя трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман – има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада – баща ми. Сега миналото се пропуква тихо и започва да се срутва върху мен с всичките си следобеди. Не книга за смъртта, а за живота, който чезне. Има разлика.“ ≈

„въпреки.com”

Снимки: Тихомира Крумова, архив на „Аполония“ и "Жанет 45"

[venskolev]

5 признака, че си намерил жената на мечтите си

Влюбването и търсенето на истинската любов може да бъде вълнуващо и изисква време и усилия. Но какво е истинската любов и как можете да разберете дали сте я намерили? Във всеки романтичен филм или роман винаги има един специален момент, когато героят осъзнава, че е намерил истинската любов на живота си - жената на мечтите си. Но в реалния свят търсенето на такава специална жена може да бъде предизвикателство. Но какви са основателните признаци, които показват, че сте намерили тази специална жена? За да ви помогнем в тази мисия, проведохме проучване и съставихме списък с пет ключови признака, които могат да ви помогнат да разпознаете жената на мечтите си. - Съвместимост на душевно ниво Когато сте намерили любовта на мечтите си, ще усетите дълбока връзка на душевно ниво. Вие се разбирате без думи и ви е комфортно да бъдете заедно, дори когато не разговаряте. Имате подобни виждания за живота, споделяте интереси и ценности. С партньора си можете да бъдете истинска версия на себе си и да се чувствате напълно приети. Нейните ценности съвпадат с вашите и ви вдъхновяват да станете по-добра версия на себе си. Вие си взаимодействате хармонично и ви е комфортно да изразявате мненията си един пред друг.

Фото: peter_pyw - Взаимно уважение и подкрепа Жената на мечтите ви ще ви уважава и приема такива, каквито сте, без да се опитва да ви променя. Тя ви подкрепя във всички вашите усилия и ви приема с всичките ви добри и лоши страни. Вашата връзка е основана на взаимно уважение и разбиране. Вашата взаимна подкрепа е основа на здравата и успешна връзка.

Фото: gc8519d418 - Взаимна комуникация и разбиране Важен признак за истинската любов е способността да се комуникира и да се разбира един друг. Жената на мечтите ви разбира и подкрепя емоционалните ви нужди. Тя е там да ви слуша, да ви разбира и да ви дава съвет, когато имате нужда, с когото можете да говорите за всичко без да се чувствате съдени или осъждани. Вие се чувствате подкрепени и разбрани в нейното присъствие.

Фото: kudybadorota - Радост и щастие в присъствието на партньора Когато сте с човека, който е любовта на мечтите ви, времето просто отлита. Вие се чувствате истински щастливи и пълни с радост, когато сте заедно. Нейното присъствие ви носи усмивки, удовлетворение и вдъхновение. Вашите сърца се радват да бъдат заедно и създават специални моменти. Вашата връзка ви помага да растете и развивате както индивидуално, така и заедно като двойка.

Фото: Erriko Boccia - Вдъхновява ви да бъдете по-добри Най-важният признак, че сте намерили жената на мечтите си, е че тя ви вдъхновява да бъдете по-добри хора. Тя ви мотивира да преследвате своите цели и амбиции и ви подкрепя да развивате вашия потенциал. Вие се радвате да бъдете заедно, споделяте много смях и радостни моменти. Тя ви прави по-добър човек и ви носи усещане за пълнота и изпълнение в живота ви. Тя разбира, че никой не е идеален и вярва в потенциала ви за развитие и растеж. Всеки човек е уникален, и това са само насоки, които могат да ви помогнат да разпознаете жената на мечтите си. Най-важното е да слушате гласа в себе си и на своето сърце, защото то винаги знае какво иска. Не се притеснявайте да бъдете отворени за нови възможности и да се наслаждавате на пътя към откриването на истинската любов на живота си. В случай че статията Ви харесва и мислите, че би могла да бъде полезна за приятелите Ви, подкрепете я чрез споделяне. Тази статия има информативна цел и не представлява научен труд или доказателство! Read the full article

[onyv]

DESIGN INNOVATION/////////////WEEK 13/////////////DESIGN INNOVATION - PROJECT PORTFOLIO

Instructions and Tasks

консолидира придобитите знания и ще организира теориите и практиките, оформящи процеса на иновации в дизайна. Той също така ще представи подробно окончателния проект за това звено. В края на този урок трябва да можете да: Имайте ясно разбиране за процеса на иновации в дизайна и признайте въздействието на всяка фаза за успеха на проекта.

По време на урока тази седмица ще консолидираме знанията, придобити досега, и ще структурираме процеса на иновации в дизайна чрез анализ на различни статии, които изследват теоретични концепции и тяхното практическо приложение в различни бизнеси и области на дизайна. През последните единадесет седмици изучавахте и прилагахте различни концепции и методи, които заедно рамкират процеса на иновации в дизайна, който може да бъде разделен на три основни фази на разпознаване на проблеми, решаване на проблеми и експлоатация на проблеми. С други думи, тези три основни фази надвисват съответно върху желателността, осъществимостта и жизнеспособността. След този процес първо се провежда проучване и идентифициране на възможности, последвано от генериране на нови концепции и проектиране на пътна карта и накрая изграждане на стратегия за внедряване и проучвания за валидиране на пазара, които водят до бъдещи подобрения. Тези фази също формират очертанията на вашия окончателен проект, където ще съберете информацията, събрана и произведена в учебните дейности, които сте извършили в предишните уроци. В първата фаза на изследването и ра��познаването на проблема е важно да облечете лабораторната престилка на изследовател и да проучите контекста на вашата работна област. Под изследване на контекста имаме предвид анализиране на пазара и критичен преглед на текущата ситуация в областта. Трябва да представите тази информация в първата глава на окончателния си проект. Тук трябва да представите преглед на пазара на вашата сфера на работа, включително някои пазарни показатели, тенденции и основни характеристики, както е представено в първата глава на статията за възможностите за иновации за дизайн на сноуборд, налична в ресурсите за тази седмица. Тази първа глава от окончателната оценка трябва също да включва:

информация за клиентите и потребителите, като пазарното измерение и културата и субкултурата на клиентите - изучавани в урок номер две от седмицата;

примери за съществуващи иновации и ключови тенденции на вашия пазар - информация, събрана за учебните дейности от първата и четвъртата седмица;

и поне един пример за дизайн на съвместно създаване - също вече представен в учебната дейност от седмица пет. Това проучване и критичен анализ са от съществено значение за всеки вид иновационен проект, както е посочено от Робърт Г. Купър, един от най-влиятелните лидери на иновационната мисъл, в книгата си за продуктовото лидерство, в която той защитава една от основните причини за двете неуспехът на продукта и сериозните забавяния във времето за пускане на пазара са свързани с неуспеха да се определи целевият пазар на продукта, концепцията, ползите и позиционирането; и неговите изисквания, характеристики и спецификации преди да започне разработването на продукта. Моля, прочетете всички налични статии за тази седмица и подгответе първата глава за окончателния проект на този модул, в който трябва да представите изследването и критичен анализ на контекста, в който е оформен вашият иновационен проект. Също така е идеалният момент да прегледате краткото описание за крайната оценка и да започнете да организирате вече събраната информация в окончателното описание на проекта.

.

 (!) Learning Activities:

Подгответе първата глава от окончателния си проект, която трябва да представи изследването и критичен анализ на контекста, в който е оформен вашият иновационен проект/////////////Prepare the first chapter of your final project, which should present the research and a critical analysis of the context in which your innovation project is framed

[mihaylovblog]

ПЕТ ДУМИ

Пролетта отново е тук. Усещаме я с всичките си сетива. Вдишваме я. Чуваме как нежно разтребва душите ни – като старателна домакиня в предвеликденско почистване. Обира паяжините на старите ни тревоги с парцала на щедрите си обещания за ново начало и по-добри времена. Странно е как всяка година успява да накара хората да й повярват. Може би, защото тя самата е уверена в своята пречистваща сила и…

[ethereum-sss]

*

ако бях мъж, щях да съм висока 

не по-малко от 1.80 

и нямаше да падам под 80 кг. 

щях да имам брада, 

ама не като на Ботев, 

а такава, небрежна, 

пет-шест дневна. 

ако бях мъж, 

щях да карам и кола, и мотор, 

и колело. 

щях да ходя за риба 

и щях да съм преплувала Дунава. 

щях да знам 

как се ашлаидисва дърво, 

как се ремонтира двигател, 

как се плете плитка, 

как се меси хляб, 

и как се правят мебели 

от нищо. 

ако бях мъж, 

щях да нося гривна броеница, 

кубинки ENERGIE и риза 

с вечно навити ръкави. 

ако бях мъж, 

щях да свиря на китара, 

да тренирам поне един 

боен спорт + футбол, 

да разбирам от политика, 

да играя покер, шах, табла, 

а на белот 

немаше да има кой да ме бие! 

ако бях мъж, 

щях да подмокрям жените, 

без изобщо да ги докосвам, 

нито с длани, нито с устни... 

а с думи само...само с думи. 

щях да им чета поезия, 

да им подарям цветя без повод, 

да си играя с косите им, 

да ги скубя, да ги реша 

с пръсти и с гребени... 

ако бях мъж, 

щях да ги чукам, като боклуци 

и след това 

да ги прегръщам, като кралици! 

щях да им свършвам в устите 

и после да ги целувам 

по челата. 

ако бях мъж, 

и сгреша пред някоя жена, 

щях да мия краката ѝ 

в леген с топла вода и сълзи, 

след това, щях 

да ги подсушавам с ризата си 

с вечно навити ръкави. 

ако не знам какво изпитва 

една жена към мен, 

щях да ѝ се обадя и да ѝ кажа: 

“спремај се! спакувај! 

доаѓам кај тебе да те земам 

и одиме у пичку матер”, 

и ако тя ми отговори: 

“јас веќе сум спремна! 

те чекам! одиме заедно 

у три пички матери! - 

щях да знам - 

любов е! 

...ако бях мъж, 

но аз не съм мъж 

и не искам да съм, 

защото 

в очите на сина си, 

аз вече съм 

всичко онова, което 

съм искала да бъда.

и

щом той ми казва 

“ти си моят герой, принцесо!” 

на мен ми става ясно, 

че да си мъж, вероятно 

е нещо удивително, 

но знаете ли, 

кое е още по-удивително, приятели? 

по-удивително от това 

да си мъж 

е

да си жена 

с топки

Даяна Чобанова

[rugbypodbg]

"Нулева толерантност" към обидите на съдиите по ръгби при нарастващите заплахи

"Нулева толерантност" към обидите на съдиите по ръгби при нарастващите заплахи #ръгби

RFU издава нови насоки за пет различни вида неуважениеЗабраните се вписват в строгите мерки на Световното ръгби Ръководството обхваща пет категории: незачитане на авторитета на длъжностното лице, вербална злоупотреба, използване на заплашителни думи или действия, осъществяване на физически контакт и физическо насилие. Футболният съюз по ръгби предостави на съдиите насоки за справяне със заплахи…

[myminiworldd]

ℳ𝒶𝓃𝓈 𝓁ℴ𝓋ℯ

Мъжете не приказват като нас.

Не си говорят много за чувствата,

за това как са наблюдавали

да се спуска кичура покрай лицето ти.

Не обясняват, че са видели щастието си

в очите ти, нито че помнят парфюма

и мекотата на дланта ти.

Те не описват така свободно чувствата си,

както ние.

Истински обичащите мъже обичат тихо,

но дълбоко. Може и да са поети.

Но дори и да не са, сърцето им е меко,

досущ като поетско /ала не всеки има дарбата

да облича Любовта си в рими/.

Може две думи да кажат само,

но ще са в точния момент и ще те разтреперят.

Празнодумци много.

Празнодумците са се научили като по учебник,

че жената се печели с много красиви думи

и много цветя.

А всъщност жена се печели с малко,

но истински и честни думи,

и действия в точния момент.

Важното е като те погледне,

да се виждаш в дъното на очите му.

Да си изписана в зениците му

и да те гледа с Любов,

пък било то в мълчание.

Да те гледа с Любов,

било то две минути, час, ден, месец, година, пет

или до края на живота си...

според това колко ви е писано.

Не количеството време,

прекарано с някого е важно толкова,

колкото качеството.

Някои хора имат брак от 20 години,

но нещастен.

Други имат 20 минути, но пълни с Любов.

Николета Иванова

Page: Porcelain Heart

[vasetovp]

"...Я ми кажи на български как се вика „партньор“? - Райна се ококори.

- Партньор?! Ами партньорът си е партньор... ох, не мога сега да се сетя... Мъжът ми е мой партньор! - викна тържествуващо. - Ти и баба Рада сте партньори!

- Не ти казвам да ми го обясняваш, а да ми кажеш думата на български, можеш ли? - не я изпускаше Вангел.

- Чакай, ще се сетя... Спътник... Сродна душа... либе... - нещо ѝ трепна извътре.

- Боднаха ли те думите? Хубави са си нашите, нали?

- Хубави са! Питай ме пак!

- Талант как е?

- Дарба!

- Хубаво. А какво е концентриран?

- Концентриран - внимателен не е ли?

- Не е!

- Такъв, който... е събран в едно нещо.

- Съсредоточен му се вика на това. Чуваш ли каква умна дума е? Съ-средо-точен.

- Не бях се замисляла, питай още.

- Имам няколко любими. Креативен какво е?

- Ами такъв, който измисля, умен...

- Творец, Райно! Който твори. А информация на български как ще рече?

- Е, тук ме разби, информацията си е информация... чакай... знание! - обяви тържествуващо.

- Нищо подобно! Телевизията и компютърът те информират, така ли е? Там знание няма. Те само те уведомяват за нещо. Дават ти сведения къде какво се случва и това е! Ако искаш да придобиеш знание, учиш, ходиш на училище, четеш... не се просто уведомяваш. За жалост, на света вече му стига да е уведомен, не - да знае.

- Харесва ми това с думите, искам още!

- Комуникация какво е?

- Да си говорят хората...

- Така, де, баба и внуче, като си говорят, какво правят?

- Общуват... нали?

- Ето я друга мъдра дума. Общение има, приобщаване, общност, нещо общо и заедно се случва, затова е общуване. А хармония как е?

- Баланс!

- На български питам как е!

- Равновесие...

- Можело значи. А характер как е?

- Характер ли? Че това не е ли българска дума?

- Не.

- Не знам... Нали все казваме - добър характер, лош характер, този е с тежък характер, според характера на човека...

- Ето ти добър пример как една чужда дума е толкова як плевел в нашия език, че вече няма изкореняване. А нашата си дума е далеч по-кратка, удобна и звучна.

- И как е характер на български?

- Нрав.

- Всъщност я знам тази дума. Хубава е...

- Повечето хора я знаят. Те и баба знаят, че са имали, ама не я помнят. Традиция как е?

- Традицията си е традиция! Пълно е с книги за български фолклорни традиции.

- От това най ме боли, Райно! Такива книги трябва да са хранилища, убежища да са на народната памет. А в такова заглавие само думата „български“ е наша. Традиция значи „предание“, нещо предавано от уста на уста, прескочило векове. А фолклорът какво е?

- Не знам вече... Криво ми е да те слушам...

- Ще слушаш! Дано разбереш докъде я докарахме, фолклорът е на-родната памет, може да се рече и „народност“. Това са ни народните песни, народните приказки, народните хора, народните обичаи... И баш на тая памет българите изгубиха българското име и му туриха ново - фолклор... Още да питам ли?

- Питай.

- Енергия как е?

- Сила! - усмихна се Райна.

- Браво, Райно, има хляб в тебе! Има надежда!

- Е, да, ама не звучи същото, не е съвсем като енергия.

- Нима?! Чакай да те питам още нещо. Напоследък много говорят за „негативни енергии“, много е модерно. На български как е?

- Шегуваш се!

- Никак! Питам те, как е? Какво правят някои кукери, като обикалят и дрънчат с хлопки и чанове?

- Гонят злите сили... - тихичко рече Райна.

- И къде са тези зли сили?

- Навсякъде. По къщите, по хората, в мислите им.. .в думите им...

- Та как, викаш, било „негативни енергии“ на български?

- Зли сили... не е възможно...

- Такааа. Това е стар народ, Райно. И езикът му е стар. И няма как в един стар език да няма думи с насъщно и изначално значение. Важни са тези думи - те седят в основата на една памет. Там е изворът, от където идат приказките, преданията и обичаите на един народ. От където иде истината за неговата история. Стари думи - от старо злато, с голяма сила в тях. Да ти кажа и за хората, дето твърдят, че не било на български същото. Та те дори не си познават езика! Питай ги такива хора, както аз те питах сега тебе, кое как е на български. Няма да ти рекат, ще ти се ядосат. Но не от друго, а от безсилие, защото не знаят.

Я се опитай да си представиш езика като една песен. Звуците в нея играят по техен си начин и създават тяхна си музика. Знаеш, че не може една песен да бъде преведена дословно на чужд език. Думите могат да имат съвсем еднакъв смисъл, но играта на звуците ще се препъне. Ще се препъне равновесието. Новите думи ще тежат по друг начин, друго ще им е хорото на тях. И ще вземат да я килнат песента. Просто думите на всеки език звучат различно. Защо ли? Защото всеки народ си има негова памет и нрав и различно се е движил напред. Ама да се върнем сега на нашата песен. Опитай се да заместиш в „Хубава си, моя горо!“ десет думи с английски със същото значение. Или поне пет. Или дори само една. Веднага ще прозвучи фалшиво, нали? Нещо ще се изкриви. Ще приспи ли някой детето си с такава песен? Магда ти е рекла, че човекът има корен - онова нещо, което е памет на род и народ. И че в него е силата ни, волята ни за живот. Родният език, на който като деца проговаряме, е неразделна част от този корен. Той е жив! Какво му се случва, ако го мърсим постоянно? Или ако просто го пренебрегваме... Обичта и омразата са две страни на отношението, така ли е? Знаеш как работи тази сила, нали? Ако обичаш един човек, той си е добре около тебе, има си нужда от тебе, търси те. Ако го мразиш - той боледува и гледа да се махне от тебе, далече да е, да не го заразиш с лошотия. Но ако спреш да го забелязваш или го забравиш, може да умре! Защото забравата е липса на всякакво отношение. Тогава човекът остава непотребен. И залинява... Така е и с езика. Има хора, които го обичат, ползват го и се грижат за него. Има други, които не го долюбват, смятат го за беден и грозен. Но има трети, за които е непотребен и стар. И не си служат с него, не го и познават. Те са най-страшните и най-опасните! Защото не го правят от омраза, а от незнание. Който не знае, няма отношение. Когато не познаваш някой достатъчно, как да го обичаш и да се грижиш за него? Той ти е непотребен, нямаш нужда от него в твоя свят... И точно така умира един език..."

[keeptolking]

(С)Хвани го, ако можеш

Опитът ми показва, че най-натрапчивият въпрос, кой­то жените обмислят по отношение на взаимоотношенията и връзките, е колко дълго да чакам, преди да правим секс?

В ранните етапи на връзката мъжете и жените обикно­вено възприемат различни роли по отношение на секса. Те са преследвачите, а вие сте плячката. Жените обаче са тези, които взимат решението кога ще се случи голямото събитие.

Но това не означава, че единствената власт на жената е в способността ѝ да дава или отказва на мъжа секс. Женските списания всеки месец бълват хиляди статии, съветващи те, че единственият начин да накараш един мъж да продължи да те преследва е, като му отказваш секс за определен брой срещи.

Повечето жени, които познавам, обикновено се придър­жат към принципа на изчакването до четвъртата среща, следвайки логиката: „Ако го държа на сухо, той ще види, че не съм лесна като другите момичета, с които излиза. Тогава ще осъзнае, че с мен нещата трябва да станат сериозни, преди да се стигне до секс“. Макар и да звучи логично, това е поредно­то правило, което пропуска основния смисъл. Познавам пре­достатъчно мъже, които изчакват до четвъртата среща, за да получат секс, и въпреки това не се обвързват.

Въпросът не е колко дълго ще го караш да чака. Умиш­леното отлагане с произволен период от време, те отклонява от курса на истинското сближаване и е проява на излишни игрички, които не водят до нищо добро.

Личната ми философия е, че не би трябвало да правиш секс още на първата среща (без да твърдя, че това никога няма да се случи), но резервите ми не са свързани с факта, че не си го накарала да чака достатъчно дълго. Задържането на интереса на един мъж не става с отлагане на секса.

Моментът на емоционалното привързване

Когато средностатистическият мъж отива на среща, част от него винаги се надява да завърши със секс. Той просто е настроен да мисли така. Щом излиза с теб, значи вече е решил, че има визуална химия, което от своя страна означава, че би искал да си легнете. Това не го прави добър или лош мъж, просто е факт. Погрешно е да се мисли, че има два типа мъже: свестни, които се интересуват от теб като личност, и свалячи, търсещи само секс. Не съществу­ва такова разделение. Свалячът просто е по-откровен в на­меренията си, докато свестният играе по-дълга игра, но на финала също иска да те вкара в леглото.

Накратко, мъжете знаят, че невинаги ще получат секс, но това не им пречи да се надяват. И въпреки това идеята, че „те искат само едно нещо“, е само частично вярна. Със сигурност го искаме, но сексът не е единственият фактор. Всъщност мъжете са не по-малко податливи на дълбоко об­вързване от жените. Когато той изпита привличане към теб като към човек и му е приятно в компанията ти, когато те въз­приема като специална и иска да те има в живота си, може би завинаги, това е защото двамата сте установили емоционална близост. Тогава сексът се превръща в начин да я задълбочите.

Няма значение дали сте били на две или пет срещи, дали си го запознала с родителите си, а той теб с приятелите си, и дали те натиска да спиш с него всеки път, когато се срещне­те. Сексът трябва да влезе във връзката, когато е установена емоционалната близост. Наричам това моментът на емоцио­налното привързване.

Щом мъжът достигне до този етап, той започва да мисли за теб, докато гледа филми с приятелите си. Иска му се да ти се обади в момента, в който свърши работа. Ще си намери начин да се озове в твоя квартал, макар да е на другия край на града. Преди да заспи вечер, се чуди какво ли правиш. И обикновено тогава си казва: „Леле, май хлътнах по това момиче“ – което за него е плашещ момент, особено ако се залъгва, че се наслаж­дава на ергенския си живот. С две думи, в кърпа ти е вързан.

Тази емоционална близост се създава чрез споделени из­живявания. Необходимо е нещо повече от няколко стандартни срещи – трябва да правите заедно неща, които ще ви дадат въз­можност да вложите сърцето си. Важни са наситеността на из­живяванията, които споделяте, и на разговорите помежду ви.

Ето защо трябва да ходите на срещи, ��оито ви позволя­ват да имате смислен контакт, вместо на познатите до болка вечери, където нямате възможност да създадете връзка по­между си. Срещи, на които споделяте нови изживявания или правите нещо, което е страст и за двамата (или ви позволява да създадете такава помежду си).

Колкото повече качествено време прекарваш с един мъж, колкото по-разнообразни са изживяванията, които споделяте, толкова по-голям е шансът той да стигне до момента на емо­ционалното привързване. Но имай предвид, че емоционална­та близост не е в пряка зависимост от продължителността на контакта ви. Времето може да помогне, но то само по себе си няма да ви направи близки.

Точно по тази причина летните флиртове могат да са особено силни. Възможно е да имаш наситени съвместни изживявания за много кратък период от време. Обикновено това се случва, когато и двамата сте извадени от обичай­ната си среда и споделяте нещо ново и вълнуващо, а може би дори изключително приключение. Подобна атмосфера кара хората да са по-отворени един към друг и да достигнат по-бързо момента на емоционалното привързване.

Страстта не е моментът на емоционално привързване

Не бъркай желанието да си разкъсате дрехите с момента на емоционално привързване. Чувството може да е много ин­тензивно от твоя страна, но мъжът е способен да е физически привлечен и едновременно с това откъснат емоционално. При него нивото на физическата химия не е индикатор за трайното му привличане.

Това, че много си падаш по него, не е моментът на емоционално привързване

Когато наистина харесваш някого, е важно да не приемаш за даденост, че той изпитва към теб емоционална близост, каква­то всъщност може и да липсва. Това е рецептата за несподеле­на любов. Тя води до едностранчива ситуация, в която изпит­ваме привличане към някого, който може и да не отговаря на чувствата ни. Ако постоянно обсъждаш с приятелите си защо новият мъж в живота ти е вечно зает, не може да намери време за теб, или че връзката ви сякаш не върви наникъде, е силно вероятно да си объркала своето хлътване и силни емоции към него с взаим��а емоционална близост, каквато (все още) няма.

Сексът не е моментът на емоционално привързване

Често се случва жената да реши, че ако изпълни желанието на мъжа да правят секс, това ще създаде емоционална бли­зост между тях. Тази тактика може и да звучи логично за женския начин на мислене, но при мъжете сексът няма та­кова въздействие и не ни кара да се привържем трайно. Дори най-свестният мъж може да преспи с една жена и да си оста­не емоционално отдалече��.

Ако мъжът не изпитва емоционална близост с жената, с която е спал, за него е лесно да категоризира взаимоот­ношенията им. Той може истински да я харесва и въпреки това да я възприема само като приятно бягство от работното ежедневие и задълженията си.

Когато сексът дойде прекалено бързо или лесно, мъжът може да не се почувства заинтересован или задължен да те опознае и да се сближи с теб. Частта от мозъка му, съсредо­точена върху секса, завладява всичко останало и единстве­ната му цел вече е да те съблазни, а не да се опитва да из­гради връзка с теб на по-дълбоко ниво. Когато сексът стане фокус за него, за теб ще е по-трудно да му покажеш що за човек си и да изградиш емоционална близост.

- откъс от „(С)хвани го, ако можеш“, Матю Хъси

[september--stories]

Тя не си отива като лятото, но много прилича на него. Тя е лято. Топла, красива и носеща радост. Седи там на скалите и наблюдава вълните. Замислена. Мислите й са разпръснати, един Господ знае на колко места. Не искам да нарушавам спокойствието й с излишни думи. Сядам тихо до нея и наблюдаваме птиците, после как слънцето се снижава и как се образува най- красивия залез. Слушаме разбиващите се вълни.

Напоследък не я усещам толкова близка. Хората сме свикнали да прецакваме нещата и да правим всичко да изглежда още по-сложно. Да късаме нишката, дори без да го осъзнаваме. Забързани в своето ежедневие, отнесени от своите проблеми, не правим нищо за да задържим нечие внимание върху себе си, дори когато то е важно за нас.

Непрекъснато ни връхлитат въпроси. Ами ако греша? Ами ако сбъркам? Ако моето внимание не й е нужно? Ако е прекалено много? И докато всичките тези въпроси ни заливат и размишляваме над тях всичко ни се изплъзва из между пръстите.

Седя там до нея и мисля за всички въпросителни в главата си. Дали и тя има такива, свързани с мен? Дали иска да знае всичко? Дали иска цялото ми внимание? Дали поне за пет минути ме допуска в мислите си?

Стоп, стоп! Не искам да мисля, че за какво ми е? Нали имам всичкото останало време, което да прекарам в мислене. Нима ще прецакам този момент с него?

Поглеждам към нея. Всичко останало е спряло. Птиците. Вятъра. Вълните. Залеза грее с най-златистия си цвят и огрява лицето й.

Прегръщам я силно. От онези прегръдки, които казват ,, благодаря ти, че те има”.

- От дълго време ли стоиш до мен?

- Достатъчно. Може би от няколко живота само.

- Да бе, сега си дошла.

- Ти никога не допусна мисълта, че там някъде има човек, който ще иска да те чака или да стой с теб до безкрая. Обичам да те мисля. Да знам, че си се появила, или че те има там някъде и още не мислиш да си отиваш. Не си всеки ден тук, но в някой дни се появяваш. И знаеш ли, колкото и да ме плашиш...

- Шшш, тихо не го мисли. Погледни звездите. Красиви са!

[idontneednofuckinhug]

May-Aug 21′ Poetry/Lyrics

Untitled 05 Хората ти казват да я спреш Не виждат ли колко е перфектна Стига опитва се, ще умреш Не знаех, че смъртта е прелестна Колко съвестта ми ще тежи Ако в ръцете ми ти не си Какво ще струва до мен да си Дано не са прави, че вредиш Побързай защото вече виждаш, времето тече, а ти не тичаш Няма нужда да го премисляш, то е твое стига да го искаш Колко болка за еуфория Гърдите свиват от умора В главата ти е утопия Забрави, че има уловка Не мислих, че ще липсва толко Продължавам да искам много Хвана ме като е вече сложно Като трудно вече давам

Untitled 04 И не усещам нищо в ядрото, май съм безсърдечен Чак до молекулите е празно, ако ще съм честен Като кажа, че е наред, лъжа те, не вярвай Няма да съм с рогата напред, сдържан съм, не чакай Животът ми е режисиран от Нортън, илюзия Объркан съм като дете от филм на Бъртън, конфузия И всичко, което докосвам превръща се в прах Прерязвам с думи все едно с ръце ножици роден бях От самота загубен в превода съм, ще отида в Япония Ще снимам реклама и ще си оправя живота И от това главоболие ще си тегля вече куршума Всъщност много просто е, на всички правя услуга За другите съм план Б, ще кажеш, че съм хапче Аз обаче не спасявам животите на хора на двайсе Даже на себе си не помагам За другите внимание не отдававам Може би затова и още сам съм Само те използват, търсят просто изкупление Имат време за теб само докато още е от значение Незначителен, удобен за всички, но не и важен Изразителен, сещате се ако няма какво да каже

Само секунда Наливам, докато няма болка, една и съща песен на колонка Обмислям, малко ли е толкова, това ли всъщност ми е животът Ще го правя до последно, готов ли си, готов ли си, до последно? Треперя, не е лесно, признание, ако в Инста те търсят често Всичко на моите рамене, светът е кръгъл и неудобен е Нищо не мога от безсъние, като не гледам виждам безличните Нова мацка, давам й до безумие, тя ми казва обичам те Няма емоция, дълго мълчание, поредна лъжа, разкарай се Самота от 16, правих се на луд но съм тук Наиграх се с глупости, не ме определя никой друг Вече съм чук, вече търся нещо, но все още търся какво Мечти за плоча в клуб Перо, изморен търча, но защо Посетих го на края му, на душата му молбата чух Нямам мир, имам задух, толкова пиян, че нямам слух Чувам само празен звук, дай усмивка за клуба Влезнах едва за секунда, тръгнах си с целувка, ха

Лято Толкова ми е добре Дай ми още едно със лед Понякога то ми лафи И понякога му лафя и аз, Понякога.. не не, няма

Казвай, копеле изчезвам Копеле, като Раул се чувствам Краен, лазещ, търсещ светлината Намиращ пещерата Кажи ми, че съм като Дженкинс Че съм свеж и пресен, готин Дарба, с думите злощастна Философстване не надраснах

Слънце, заедно бяхме Джази Заедно бяхме Бел, тръпки Все се омайвах, май се урочасах, Всичко със причина Синдерела, как ли ме остави? Не бяхме ли до края? Деба, животът ме обърква Аз ще го поправя, вярвай

Знаеш, че ми е добре Дай ми още едно със лед Понякога то ми лафи И понякога му лафя, ха Понякога.. ъммм Виж

Специален, Яхуе ме обича, А Буда ми прощава Тук съм на всички да разкажа Какво Големият ми показа Малка нимфа от морето Тръгна и ми взе сърцето, празно Колко пък още да се моля Точно аз не вярвам в Бога, Дали Раят не е безплатен Билетът ми не е златен

Слънце, заедно бяхме Джази Заедно бяхме Бел, тръпки Все се омайвах, май се урочасах, Всичко със причина Синдерела, как ли ме остави? Не бяхме ли до края? Деба, Животът ме обърква Аз ще го поправя, вярвай

Знаеш, че ми е добре Дай ми още едно със лед Понякога то ми лафи И понякога му лафя, ха Понякога.. ъммм

В какво да вярвам Защо живеем в лъжа? Погледни ме и кажи „не е така“ И защо се правим на деца? Нима ще кажеш, че греша Ммм, с поглед само се разбираме Защо трябва емоции да подбираме Всичко е на база неуважение Но око в око се правим, че няма значение? Не ви ли писва, виждам само лоши погледи Докога ще се правим на светци Имам истории, но кой иска да разбере За пореден тип, който мисли за въже Разказвачът слага пороци на пиедестал Без да покаже, че себе си е жертвал Често ми казват „В миналото си грешал Това е моментът ти, не бъди провал“ Нещата винаги обаче до това опират, че никой за демоните си не комуникира Моля се там отгоре да спра да се проклинам, двайсет и пет да успея да достигна

Питам от години „Къде е любовта?“ Няма отговор, само ми дават пара Не говорим за травмите си като деца От малък се крия в моята глава И майка ми не спира да се притеснява Че черна дупка отвътре ме изяжда Истории за безкрая разказвам С думите за паднали ангели натоварвам Как се обяснява какво е да се бориш със самота И че за утре нямаш яснота Всеки ден се крия в работa Помогни, понякога имам нужда от малко насока И напоследък вече губя си ума Давам размисъл над всяка идея безумна И защо ми се обажда само като има нужда? Какво всъщност вече си струва?

Виж, пия прекалено често, проблемните навици на девет седем Визия, че ще си тръгна рано общо взето, затова ли съм комплексен Обясняващ, че не търся кучка, но погледа винаги насочен към тях Не съм известен с това, че слушам, но сякаш три живота преживях Знам разни пичове, които се правят на мъдри Само в думите са първи Направени от полиестер и шушляк Модерни и будни, но хъркат Нямате нищо освен мечти Но на лично обичате да давате съвети? Винаги казващи, че редя много Зад гърба ми често кълнещи Някакви хора си мислят, че ми пука за нещата, за които им пука Не казват нищо адекватно, спри да обясняваш, умирам от скука Без повече неща казани за внимание Писва ми от това негативно влияние Без повече неща казани за внимание Писва ми от това негативно влияние

Бегай От малък само майка ми вярваше За моята дарба само тя на хората казваше Преди всяка кучка искаща пачка и Преди поредния лайнар очакващ награда (чек чек) Преди всички путки, играещи си с нашите чувства Следвай ѝ устните, играе си с думите, дали пък ѝ пука Вярвай ми, момчето го прави В живота заварчик е, създавал е сплави, ще го поправи Аз съм непобедим, викай ми Адесаня Просто не грешим, телец, не пипай рогата Не съм на Земята, ще ме намериш на Марс Ще те мина с метлата като недоизпушен фас (свивай) При звука на моя глас, вечно си плах (тегав) Обясни пак, мънкаш, нищо не разбрах (тегав) Аз се опитвам да съм кат Боро – да мога да черпя доволно Брат, имам, само виж колко Изливам си душата на листите, не се съмнявай в мислите От чаши бъркащ си римите, вечер не съм сред живите Знаеш ли на кого въпроси си задавал? Как ще си прав, прост си, аз съм ти даскал Момче, всички твои грешки аз съм задрасквал Дължиш ми успехите, за които си чакал