#Юлиан Вергов

[magdalenagigova]

Фотолетописецът на Народния театър Божидар Марков представя „Артистични спомени“

Божидар Марков представя „Артистични спомени“ от 20-те си години в Народния театър В галерия „Средец“ със спомоществувателството на Николай Младжов могат да се видят 63 знаменити фотоси Божидар Марков представя „Артистични спомени“ от 20-те си години в Народния театър „Артистични спомени“ е озаглавена изложбата на големия български фотограф Божидар Марков, посветена на 20-е му години зад…

[vprki]

"Изправени пред сянката" е посланието в Нощта на театрите

 „Театърът пак ще се научи да открива героите, защото сега се занимава предимно със сенките“. Казва писателят Александър Секулов, драматург на Пловдивския театър Н. О. Масалитинов“ по повод 12-та европейска Нощ на театрите. Тя ще бъде на 16 ноември, а организаторите са избрали "Изправени пред сянката" за основно послание.

Деветнайсет творци се „срещнаха“ със Сянката си в емблематичните #НощниПерсонажи на европейската Нощ на театрите. Популярни лица на театралното и балетното изкуство в България за поредна година подкрепят проекта, който се превърна в една от най-очакваните и вдъхновяващи културни инициативи.

Александър Секулов

Главни герои в концептуалните фотографии са режисьорите Явор Гърдев и Антон Угринов, драматургът Александър Секулов, актьорите Юлиан Вергов, Владимир Карамазов, Теодора Духовникова, Владимир Пенев, Дарин Ангелов, Христо Петков, Владимир Михайлов, Ованес Торосян, Деян Ангелов, Весела Бабинова, Луиза Григорова-Макариев, Константин Еленков, Боряна Братоева, Мартин Димитров, прима балерината Марта Петкова и премиер-солистът Никола Хаджитанев.

За първи път към фотографския проект има кратък филм „Изправени пред Сянката“, в който „говорят“ сенките на творците. В него буквално и визуално режисьори, актьори и драматурзи се изправят пред собствената си сянка и говорят за чувствата и емоциите си. За Явор Гърдев сянката е “нещо като лакмус за изминалото време“, Христо Петков споделя, че „сянката е двойникът, а двойникът в театъра има много голяма роля“. Юлиан Вергов казва, че никога не се страхува от неговата собствена сянка, но от сянката на героя си – винаги. За Владимир Карамазов сянката е „тялото на душата“. Весела Бабинова разказва, че „ако познаваш сянката си, тя може да е ценност и суперсила“. За Луиза Григорова-Макариев „тъмната страна е убежище“ и лично пространство, в което може да открива отново и отново себе си.  С думите на Александър Секулов започнахме текста, защото те са емблематични за нелицеприятните неща, които се случиха в някои театри. Но това е друга тема, все пак, драматургът не я отминава…

Явор Гърдев

Творчески директор на 12-тата Нощ е Александър Таралежков. А във фотографската серия Диляна Флорентин и Цветан Игнатовски работиха със Слав Анастасов, Любомир Петров и екипа на продуцентска компания SHOOT.

„Нощните персонажи“ ще бъдат показани само онлайн и на мониторите на метро станциите в София. От 2023 г. Нощта на театрите започва своята Зелена програма за намаляване на въглеродния отпечатък и организаторите се обединиха около решението фотосите да не бъдат отпечатвани на хартиен носител, а да бъдат представени само в дигитален формат.

Владимир Пенев по време на снимките

"Европейска Нощ на театрите" е платформа, която обединява всички, които имат отношение към театъра и сцената за създаване и показване на качествено театрално изкуство, без граници, езикови, религиозни или етнически бариери.

Зад идеята стои Елеонора Роси (Франция), но пилотно проектът стартира през 2008 г. в Хърватия, иницииран от Children’s Theatre Dubrava и Šibenik Theatre. Форматът събира хиляди почитатели и зрители. Само година по-късно се превръща в национално събитие, в което участват почти всички значими хърватски театри и театрални трупи. Поетапно към инициативата се включват Босна и Херцеговина, Черна гора, Словакия, Австрия, Словения, Финландия, България, Белгия, Сърбия и Чехия.

Програмата със събития ще предложи, както представления на живо, така и съпътстващи събития, 5-часов live cam от София и Пловдив, срещи с творци, изложби, пърформанси в различни часове от съботния ден в десетки локации в няколко български града.

Ованес Торосян при подготовка на снимките

Организаторите отбелязват, че "Европейска нощ на театъра" е международна инициатива, обединяваща театрални компании от цяла Европа. "Нощта" е иновативна интерпретация на театралното изкуство, която е насочена към развитие на публиките и пълноценното им участие в културния контекст на всяка от държавите-участнички в проекта. Нейната мисия е да показва театралната кре��тивност във всички форми, като обединява творческите индустрии, разширява театралната мрежа чрез обмен на идеи и опит,  привличайки публики от всички възрасти.

"Идеята на тази европейска платформа е да привлича младите зрители в театралните зали, както и тези, които по принцип ходят на театър, да имат възможност да видят нещо по-различно, да отидат а театър в по-различен часови пояс. Да се срещнат с актьорите, да надникнат зад кулисите. Смея да твърдя, че за 12 години успяхме да наложим този модел и на българския театрален пазар и резултатите са повече от задоволителни и доста вдъхновяващи за нас, защото повече от половин милион зрители влязоха в театралните зали, както и във всички локации, в които „Нощта на театрите“ успява да създаде театрално съдържание". Казва пред БНР Мария Панайотова от Фондация „Арт Проджектс“, организатор "Нощта на театрите" за България.

Теодора Духовникова

Тя е убедена, че посланието "Изправени пред сянката" дава поле за много интерпретации. Нашата изходна точка беше, че подготвяме дванадесето издание на инициативата, а 12 е едно число символ на край и начало и отваря нови възможности. Затова избрахме да направим равносметка, но не по стандартния начин, а като погледнем а нещата през "сянката" ни – другата, в повечето случаи тъмна страна, като в момента експериментираме както с въображението, така и с реалността, защото реално нощта съществува и през сянката ни, а тя, в зависимост как я използваме може да бъде и супер сила за нас самите. Стигнахме до посланието "Изправени пред сянката", поглеждайки към Юнг, но и към българската традиция за вграждането на сянката в нещо, в което виждаме смисъл".

Христо Петков

 За концепцията творческият директор на 12-ата Нощ – Александър Таралежков уточнява: "Юнг ни учи, че сянката представлява онези части от личността, които често отхвърляме или игнорираме. В българската традиция вграждането на сянката символизира оставянето на нещо лично и скъпо в основата на здание, за да му се придаде сила и дълголетие.“

Всяка година организаторите канят всички театри да се включат в „Нощта на театрите“, като самите ръководства и екипите решават какво съдържание да предложат.

С какво ще включи в красивото събитие всеки театър и програмата на Нощта може да научите тук. А на официалния ѝ сайт вече е отбелязано подробно каква ще бъде в Пловдивския драматичен театър.

На 16 ноември, от 18:00 часа, в голямото фоайе на театъра, ще бъде открита изложба с оригиналните плакати на големия художник Ганчо Ганев.  Добре познати на поколения зрители, афишите му оформят визуалната идентичност на постановките на пловдивския драматичен театър за десетилетия наред. Произведенията му очертават дългия път, изминат от театралния плакат през годините и дават възможност на признателната публика в града под тепетата да отдаде почит на бележития художник, вписал творчеството си в един от паметните периоди на театъра.

Галин Стоев с портрета си в Нощта на театрите, 2023

От 19:00 часа в Музея на театъра, за първи път, ще бъде представена новата VR зала. Тя предлага наистина уникално за България виртуално преживяване, позволяващо на посетителите да се пренесат назад във времето и да видят как е изглеждала вътрешността на първия професионален театър в България. Чрез модерните технологии театралната история ще оживее по един неповторим, съвременен и напълно завладяващ начин.

Кулминацията на театралните събития ще настъпи в 21:00 часа, когато в Голяма зала, ще започне най-новият спектакъл на Диана Добрева и Александър Секулов – „Без кръв“, съвместен спектакъл на Драматичен театър – Пловдив и Драматичен театър – Велес, Република Северна Македония по едноименния роман на Алесандро Барико.

Владимир Карамазов

Припомняме, че от 2014 година актьорът Владимир Карамазов е посланик на „Нощта на театрите“, част от инициативата „Европейска нощ на театрите“. Самият той освен актьор и продуцент, от 2019 се занимава сериозно и с фотография. Негови фотографии са публикувани на престижни фотографски платформи и печелят фотографски награди.

Миналата година слоганът на Нощта бе „Под властта на театъра, всяка роля е различно царство“. Тогава 21 бяха посланиците на „Нощта на театрите“ и отново „присъстваха“ с великолепни образи, сътворени от фотографите Диляна Флорентин и Цветан Игнатовски, но различни от тази годишните им, съобразени с посланието за 2024 "Изправени пред сянката".

Марта Петкова портрет от Нощта на театрите, 2023

Всичко актуално следете за предстоящата „Нощ на театрите“ следете в официалния сайт, във фейсбук, инстаграм и Viber Community-то на инициативата. Заслужава си… ≈

„въпреки.com”

Снимки: архив на Фондация „Арт Проджектс“

[mihaylovblog]

26.05.2017 г. – Премиера на българския игрален филм „Посоки“ на режисьора Стефан Командарев. Копродукция между България, Германия и Македония. Продуценти: Стефан Командарев и Катя Тричкова. Сценаристи: Симеон Венциславов и Стефан Командарев. Оператор Веселин Христов. Монтаж Нина Алтъпармакова. Сценография Мария Койчева. В ролите: Ирини Жамбонас, Георги Кадурин, Асен Блатечки, Николай Урумов, Васил Василев-Зуека, Стефан Денолюбов, Юлиан Вергов, Васил Банов, Герасим Георгиев – Геро, Иван Бърнев, Стефка Янорова, Борислава Стратиева, Анна Командарева, Троян Гогов.

[avatar2022moviebg1080p]

Аватар: Природата на водата 2022 » Филми онлайн бг аудио HD 1080p

Аватар 2: Природата на водата Целият филм онлайн, Гледайте Avatar 2: The Way of Water (2022) Аватар 2: Природата на водата Целият филм бг аудио, Аватар 2: Природата на водата Гледайте онлайн безплатно

Гледайте филм ▶ Аватар 2: Природата на водата 2022 hd Пълен филм онлайн

Гледайте филм ▶ Аватар 2: Природата на водата 2022 hd Пълен филм онлайн

Гледайте Аватар 2: Природата на водата (2022) Пълен филм онлайн безплатно " Аватар 2: Природата на водата " е 2022 United States of America Научна-фантастика филм, режисиран от Stephen E. Rivkin и с участието на Sam Worthington, Zoe Saldaña . Действието на Аватар: Природата на водата се развива 14 години след събитията в Аватар. Джейк Съли (Сам Уортингтън) живее щастливо заедно с Нейтири (Зоуи Салдана) и техните деца, но когато стара заплаха надвисва отново над Пандора, двамата са принудени да напуснат дома си, отправяйки се към различни региони на изобилстващата от живот луна и да търсят помощта на други на‘ви племена. Неприятностите обаче ги следват плътно по петите…

Издаден: Dec 14, 2022

Времетраене: 192 мин.

Жанр: Научна-фантастика, Приключение, Екшън

Звезди: Sam Worthington, Zoe Saldaña, Sigourney Weaver, Britain Dalton

Режисьор: Stephen E. Rivkin

Действието на филма се развива в един от цеховете на завод, в който работят затворници, осъдени за тежки престъпления. Странно стечение на обстоятелствата изправя група от тях срещу надзорниците им и ръководството, като поставя на дълбоко, разтърсващо изпитание моралните граници на всеки от замесените, за да докаже, че човечността и надеждата могат да се родят на най-неочакваните места. Ролите са поверени на любими и утвърдени актьори като Христо Шопов, Ивайло Христов, Юлиан Вергов, Александър Сано, Христо Петков, Стоян Дойчев, Владимир Зомбори, Валери Йорданов и Башар Рахал. Ключово участие в съвкупността на многопластово изградените персонажи взима също и македонската театрална и кино звезда Игор Ангелов.

Продукцията е заснета с най-съвременна снимачна техника и в никакъв случай не изглежда като интернет клип. Монтажът е динамичен, а саундтракът – запомнящ се.

Аудиторията на проекта е основно тийнейджъри и деца. Статистиката обаче показва, че този хумор и герой са изключително популярни и сред 25–45 годишните.

„Аватар 2: Природата на водата“ е насочен към конкретна, ясно идентифицирана аудитория.

Чиста комедия. С цел смях.

ИСТОРИЯТА

Бай Иван печели участие в популярно телевизионно шоу и тръгва за „Софията“ заедно със съпругата си Спаска, за да спечели голямата награда. По пътя ги очакват музикант-стопаджия, ракия в резервоара на колата,

кражба на същата, пътуване с камион, малоумен полицай и множество други малки и големи катастрофи.

В крайна сметка Бай Иван стига до шоуто, но губи играта, захласнат по една от участ��ичките. Освен играта е на път да загуби и любимата си Спаска.

По обратния път към Бургас, Бай Иван и Спаска са останали без нищо (дори колата им леко се е взривила), но въпреки всичко се връщат щастливи у дома, където обаче ги очаква една доста голяма изненада…

От създателите на една от най-големите български интернет сензации идва филмът, които не се притеснява да става за смях!

🟢 маркер за този раздел 🟢

Аватар 2: Природата на водата hd Пълен филм онлайн

Аватар 2: Природата на водата фея пълно HD българия Пълно изтегляне на филм

Аватар 2: Природата на водата английски Пълен филм

Аватар 2: Природата на водата на гнева цял филм онлайн

Аватар 2: Природата на водата филм безплатно изтегляне

Аватар 2: Природата на водата филм българия

Аватар 2: Природата на водата фея цял филм онлайн

Аватар 2: Природата на водата филм 2022

Аватар 2: Природата на водата филм онлайн

Аватар 2: Природата на водата фея филми онлайн

Аватар 2: Природата на водата филм you tube

Аватар 2: Природата на водата филм google

Аватар 2: Природата на водата фея пълно изтегляне

Аватар 2: Природата на водата английски Целият филм Гледайте онлайн

Аватар 2: Природата на водата пълен филм Гледайте онлайн

Аватар 2: Природата на водата английски Целият филм Гледайте онлайн

Аватар 2: Природата на водата Пълен филм Добро качество

Аватар 2: Природата на водата Пълен филм, където да поток безплатно

Аватар 2: Природата на водата онлайн поток на Full Movie

Аватар 2: Природата на водата Пълен филм

Аватар 2: Природата на водата Пълен филм безплатно

Аватар 2: Природата на водата Пълен филм Безплатен поток

Аватар 2: Природата на водата Изтегляне на пълния филм 1080p

Аватар 2: Природата на водата пълен филм безплатно netflix

Аватар 2: Природата на водата пълен филм, където да изтеглите безплатно

Аватар 2: Природата на водата пълен хакерски филм

Аватар 2: Природата на водата Пълен филм ULTRA4K

Аватар 2: Природата на водата Пълен филм ULTRA HD

Аватар 2: Природата на водата пълен филм Google

Аватар 2: Природата на водата Пълен филм Wiki

Аватар 2: Природата на водата Пълен филм Facebook

Аватар 2: Природата на водата Пълен филм 123movies

Аватар 2: Природата на водата пълен филм

Аватар 2: Природата на водата Пълен филм TORRENT

Аватар 2: Природата на водата пълен филмов филм

Аватар 2: Природата на водата Пълен филм безплатно изтегляне 720p

Аватар 2: Природата на водата Пълен филм онлайн безплатно

Аватар 2: Природата на водата пълен филм на хинди

Аватар 2: Природата на водата Пълен филм на хинди гледайте онлайн

Аватар 2: Природата на водата пълен филм на хинди, наречен 720p

Аватар 2: Природата на водата Пълен филм на хинди филм

Аватар 2: Природата на водата Пълен филм на хинди СВАЛЯНЕ 720p

Аватар 2: Природата на водата изтегляне на пълни филми 700MB https://minimore.com/b/QcTcO/1 Аватар 2: Природата на водата Пълен Филм Онлайн Изтеглени

Аватар 2: Природата на водата Full Movie 700MD DVD rip Filmywap

Регистрация: Бъдете в крак с най-новите филмови и телевизионни новини! Регистрирайте се за нашия имейл бюлетин тук.

❍❍❍ TV FILM ❍❍❍ The first television shows were experimental, sporadic programs that from the 1930s could only be seen at a very short distance from the mast. TV events such as the 1936 Summer Olympics in Germany, the crowning of King George VI. In Britain in 19340 and the famous launch of David Sarnoff at the 1939 New York World’s Fair in the United States, the medium grew, but World War II brought development to a halt after the war. The 19440 World MOVIE inspired many Americans to buy their first television, and in 1948 the popular Texaco Star Theater radio moved to become the first weekly television variety show that hosted Milton Berle and earned the name “Mr Television” demonstrated The medium was a stable, modern form of entertainment that could attract advertisers. The first national live television broadcast in the United States took place on September 4, 1951, when President Harry Truman’s speech at the Japanese Peace Treaty Conference in San Francisco on AT & T’s transcontinental cable and microwave relay system was broadcasting to broadcasters in local markets has been. The first national color show (the 1954 Rose Parade tournament) in the United States took place on January 1, 1954. For the next ten years, most network broadcasts and almost all local broadcasts continued to be broadcast in black and white. A color transition was announced for autumn 1965, in which more than half of all network prime time programs were broadcast in color. The first all-color peak season came just a year later. In 19402, the last holdout of daytime network shows was converted to the first full color network season.

[black-adam-bgaudio]

Черният Адам (2022) Целият филм онлайн бг аудио

Черният Адам Целият филм онлайн, Гледайте Black Adam (2022) Черният Адам Целият филм бг аудио, Черният Адам Гледайте онлайн безплатно

Гледайте филм ▶ Черният Адам 2022 hd Пълен филм онлайн

Гледайте филм ▶ Черният Адам 2022 hd Пълен филм онлайн

Гледайте Черният Адам (2022) Пълен филм онлайн безплатно

" Черният Адам " е 2022 United States of America Екшън филм, режисиран от Harry Cohen и с участието на Dwayne Johnson, Aldis Hodge . В древен Кандак, Тет Адам е избран да получи могъщите сили на боговете. След като използва тези сили за лично отмъщение, той е затворен в продължение на векове и така се ражда Черния Адам. Почти 5 000 години са минали оттогава и Черния Адам се превръща от мъж в мит иот мит в легенда. Вече на свобода, неговата нестандартна форма на справедливост, родена от ярост, ще го изправи срещу героите, които формират Обществото на справедливостта - Хоукман, Доктор Съдба, Атомният Разбивач и Циклон.

Издаден: Oct 19, 2022

Времетраене: 125 мин.

Жанр: Екшън, Фентъзи, Научна-фантастика

Звезди: Dwayne Johnson, Aldis Hodge, Noah Centineo, Sarah Shahi

Режисьор: Harry Cohen

Действието на филма се развива в един от цеховете на завод, в който работят затворници, осъдени за тежки престъпления. Странно стечен��е на обстоятелствата изправя група от тях срещу надзорниците им и ръководството, като поставя на дълбоко, разтърсващо изпитание моралните граници на всеки от замесените, за да докаже, че човечността и надеждата могат да се родят на най-неочакваните места. Ролите са поверени на любими и утвърдени актьори като Христо Шопов, Ивайло Христов, Юлиан Вергов, Александър Сано, Христо Петков, Стоян Дойчев, Владимир Зомбори, Валери Йорданов и Башар Рахал. Ключово участие в съвкупността на многопластово изградените персонажи взима също и македонската театрална и кино звезда Игор Ангелов.

Продукцията е заснета с най-съвременна снимачна техника и в никакъв случай не изглежда като интернет клип. Монтажът е динамичен, а саундтракът – запомнящ се.

Аудиторията на проекта е основно тийнейджъри и деца. Статистиката обаче показва, че този хумор и герой са изключително популярни и сред 25–45 годишните.

„Черният Адам“ е насочен към конкретна, ясно идентифицирана аудитория.

Чиста комедия. С цел смях.

ИСТОРИЯТА

Бай Иван печели участие в популярно телевизионно шоу и тръгва за „Софията“ заедно със съпругата си Спаска, за да спечели голямата награда. По пътя ги очакват музикант-стопаджия, ракия в резервоара на колата,

кражба на същата, пътуване с камион, малоумен полицай и множество други малки и големи катастрофи.

В крайна сметка Бай Иван стига до шоуто, но губи играта, захласнат по една от участничките. Освен играта е на път да загуби и любимата си Спаска.

По обратния път към Бургас, Бай Иван и Спаска са останали без нищо (дори колата им леко се е взривила), но въпреки всичко се връщат щастливи у дома, където обаче ги очаква една доста голяма изненада…

От създателите на една от най-големите български интернет сензации идва филмът, които не се притеснява да става за смях!

🟢 маркер за този раздел 🟢

Черният Адам hd Пълен филм онлайн

Черният Адам фея пълно HD българия Пълно изтегляне на филм

Черният Адам английски Пълен филм

Черният Адам на гнева цял филм онлайн

Черният Адам филм безплатно изтегляне

Черният Адам филм българия

Черният Адам фея цял филм онлайн

Черният Адам филм 2022

Черният Адам филм онлайн

Черният Адам фея филми онлайн

Черният Адам филм you tube

Черният Адам филм google

��ерният Адам фея пълно изтегляне

Черният Адам английски Целият филм Гледайте онлайн

Черният Адам пълен филм Гледайте онлайн

Черният Адам английски Целият филм Гледайте онлайн

Черният Адам Пълен филм Добро качество

Черният Адам Пълен филм, където да поток безплатно

Черният Адам онлайн поток на Full Movie

Черният Адам Пълен филм

Черният Адам Пълен филм безплатно

Черният Адам Пълен филм Безплатен поток

Черният Адам Изтегляне на пълния филм 1080p

Черният Адам пълен филм безплатно netflix

Черният Адам пълен филм, където да изтеглите безплатно

Черният Адам пълен хакерски филм

Черният Адам Пълен филм ULTRA4K

Черният Адам Пълен филм ULTRA HD

Черният Адам пълен филм Google

Черният Адам Пълен филм Wiki

Черният Адам Пълен филм Facebook

Черният Адам Пълен филм 123movies

Черният Адам пълен филм

Черният Адам Пълен филм TORRENT

Черният Адам пълен филмов филм

Черният Адам Пълен филм безплатно изтегляне 720p

Черният Адам Пълен филм онлайн безплатно

Черният Адам пълен филм на хинди

Черният Адам Пълен филм на хинди гледайте онлайн

Черният Адам пълен филм на хинди, наречен 720p

Черният Адам Пълен филм на хинди филм

Черният Адам Пълен филм на хинди СВАЛЯНЕ 720p

Черният Адам изтегляне на пълни филми 700MB

Черният Адам Пълен Филм Онлайн Изтеглени

Черният Адам Full Movie 700MD DVD rip Filmywap

Регистрация: Бъдете в крак с най-новите филмови и телевизионни новини! Регистрирайте се за нашия имейл бюлетин тук.

❍❍❍ TV FILM ❍❍❍ The first television shows were experimental, sporadic programs that from the 1930s could only be seen at a very short distance from the mast. TV events such as the 1936 Summer Olympics in Germany, the crowning of King George VI. In Britain in 19340 and the famous launch of David Sarnoff at the 1939 New York World’s Fair in the United States, the medium grew, but World War II brought development to a halt after the war. The 19440 World MOVIE inspired many Americans to buy their first television, and in 1948 the popular Texaco Star Theater radio moved to become the first weekly television variety show that hosted Milton Berle and earned the name “Mr Television” demonstrated The medium was a stable, modern form of entertainment that could attract advertisers. The first national live television broadcast in the United States took place on September 4, 1951, when President Harry Truman’s speech at the Japanese Peace Treaty Conference in San Francisco on AT & T’s transcontinental cable and microwave relay system was broadcasting to broadcasters in local markets has been. The first national color show (the 1954 Rose Parade tournament) in the United States took place on January 1, 1954. For the next ten years, most network broadcasts and almost all local broadcasts continued to be broadcast in black and white. A color transition was announced for autumn 1965, in which more than half of all network prime time programs were broadcast in color. The first all-color peak season came just a year later. In 19402, the last holdout of daytime network shows was converted to the first full color network season.

[myminiworldd]

Август Попов се обажда на Юлиан Вергов: -Ало, Юли? -Да? -Август е..

Илиян Любомиров

[radoslavparvanov]

Юлиан Вергов! (at Драматичен Театър "рачо Стоянов")

[vprki]

Критичен поглед: Демократичността в номинациите за игрално кино може да бъде опасна

Фестивалът на българското кино – награди на СБФД „Васил Гендов” е най-мащабният форум у нас. И най-демократичният – номинациите се решават от отделните гилдии, а наградите се връчват от 3 журита: за игрално, документално и анимационно кино. Написа за „въпреки.com” кинокритичката Геновева Димитрова.

От 1 до 10 май по време на Фестивала в Дома на киното зрителите имаха възможност да видят безплатно всичките 68 филма, произведени за година, а и да се срещнат с голяма част от авторите.

Юлиян Вергов

На 16 май в Софийската опера и балет се проведе официалната церемония по връчването на наградите на Съюза на българските филмови дейци „Васил Гендов“. Тя е втора поредна след 2022, когато се състоя в Народен театър „Иван Вазов“. Салонът на Операта се оказа по-изискано и адекватно място. Водещ бе организираният и остроумен Юлиан Вергов, а оркестърът на Софийската опера и балет и солисти се включиха талантливо в събитието. Сценарист и режисьор отново бяха Димитър Стоянович и Лъчезар Аврамов, а автор на оскъдната сценография бе Яна Криспин. И, въпреки че се раздадоха 38 награди (плюс видео обявяване на номинациите) не беше отегчително. Случи се празник, независимо от леките пробойни – например, доста се чакаха наградените да стъпят на сцената, а през това време оркестърът свиреше. Но явно нямаше друг ход в Операта. И вероятно така ще бъде и занапред.

Васил Гендов

Той е създаден по идея на председателя на СБФД Милко Лазаров и екипа му, носи името на Васил Гендов - автора на първия български филм „Българан е галант“ (1915) - и продължава традицията на годишните награди на Съюза на българските филмови дейци от далечната 1975. В течение на годините наградите на СБФД са били връчвани в различни формати (включително и Българска филмова академия до 2017), но неизменно при спазване на принципите на конкурентното състезателно начало и високи професионални и художествени критерии. Днес Фестивалът е единственият национален форум, който разглежда индивидуалния принос на отделните професии в киното и обръща специално внимание на всеки аспект от създаването на даден филмов проект, както и на филмовата критика. И е подкрепен от ИА Национален филмов център.

Валери Йорданов при представянето на фестивала CineLibri, снимка: Стефан Марков

Тази година се оказа, че демократичността в номинациите за игрално кино може да бъде опасна: например, прекрасният, искрен и неистов „Шекспир като улично куче” на Валери Йорданов получи, освен задължителната за филм, само още две – за режисура и за музика на Калин Николов. И остана абсолютно незабелязан от журито. И още – операторът Емил Христов, заснел виртуозно гротесковия, антутопичен и абсурдистки игрален дебют на бляска��ия аниматор Теодор Ушев „Ф 1.618”, пронизителния черно-бял „Пролетно равноденствие” на Иван Павлов и искрения, но банален дебют на Орлин Милчев „Изкуството да падаш” (награда за най-добър филм), е номиниран само за „Пролетно равноденствие”.

Тео Ушев и Емил Христов по време на снимките на „Ф 1.618”

И наградата за операторско майсторство отиде при Кирил Проданов, заснел живописно в нисък ключ сръбско-българския „Мрак” на Душан Милич. Затова пък неравният, но трогателен дебют на изобретателния театрал и художник Петринел Гочев „Български кораб потъва в бурно море” имаше 8 номинации, но не получи нито една награда.

Журито за игрално кино бе в състав: Ралица Петрова (председател), Асен Владимиров, Светла Ганева, Камен Калев и Павел Веснаков (получил м. г. наградата за най-добър филм с дебюта си „Уроци по немски”). Доколкото ги познавам, а някои от тях – отдавна, са все хора с високи критерии за кино. Изгледаха 15 пълнометражни игрални филма, 7 от които – дебюти. Повечето от наградите им бяха адекватни.

Светлана Янчева във филма "Пролетно равноденствие"

Не пропуснаха върховните актьорски постижения на Светлана Янчева в „Пролетно равноденствие” и на Малин Кръстев и Герасим Георгиев-Геро в игралния дебют на прекрасния документалист Тонислав Христов „Добрият шофьор” (България/Финландия/Швеция, награда за дебют), както и искреното присъствие на Дария Димитрова в „Майка” (България/Германия/Хърватия) на Зорница София, вдъхновен от истинската история на театралната режисьорка Елена Панайотова.

Малин Кръстев

Страшно ме зарадваха още наградите за режисура на Иван Павлов и за монтаж на Веселка Кирякова за любимия ми „Пролетно равноденствие”. Също важни бяха наградите за звук на Александър Симеонов и Оливие Калверт, за сценография на Сабина Христова и за костюми на Велика Прахова за постановъчно сложния „Ф1.618” . Както и за музика на Асен Вапцаров за черната комедия „Жълт олеандър” на Лъчезар Аврамов. Спорна е наградата за сценарий на „Майка”, абсурдна – за най-добър филм на „Изкуството да падаш”. И направо смехотворен е дипломът за дебют на симпатичния, но самодеен и инфантилен мюзикъл „Жири” на Петя Йосифова. Не ми стана ясно защо няма Специална награда. Но това си е работа на журито. Пък и, честно казано, това не е най-силната година на българското игрално кино. Що се отнася до 15-те късометражни филма, сред тях отново, както на „Златна роза”, бе отличен „Празник” на Антония Милчева.

Ако познавам игралните и за повечето от тях съм писала колонки в седмичника „Филтър”, по разни причини съм гледала малка част от документалните филми и нито един от анимационните. Журито за документално кино бе в състав: Елдора Трайкова (председател), Тонислав Христов, Малина Петрова, Катерина Ламбринова и Кирил Проданов. Изгледаха 20 филма, сред които – 8 дебюта. Отличиха дебюта на Николай Стефанов „Нямаш място в нашия град“ (за най-добър филм, за режисура и за монтаж на Стоян Велинов), „Воев” на Биляна Кирилова (награда на журито и за сценарий на Биляна Кирилова и Неда Миланова), „Моралът е доброто” на Веселин Диманов (за дебют), “Колите, с които нахлухме в капитализма“ на Борис Мисирков и Георги Богданов (за операторско майсторство), „Майор Томпсън – (не)нужният герой“ на Жезко Давидов (за звук на Георги Цветков, Свилен Боянов и Мариана Вълканова).

Ралица Големанова и Николай Стефанов

От наградените съм гледала само „Теодор Ушев: Невидими връзки“ на Борислав Колев и ме зарадва отличието за музика на безподобния Никола Груев-Котарашки. „Воев” и „Моралът е доброто” са по екраните и се надявам скоро да наваксам пропуските.

Борис Мисирков /л/ и Георги Богданов /д/

Анимационните филм бяха 14, сред които – 4 дебюта. Оценява ги жури в състав: Велислав Казаков (председател), Людмила Дякова, Радост Нейкова, Симеон Сокеров, Свилен Димитров (носител на миналогодишата награда за най-добър филм за „Любовни черупки”).

Людмила Дякова и Анри Кулев

Те отличиха единствения пълнометражен филм „Меко казано” на Анри Кулев (най-добър филм и за сценарий на Валери Петров), „Флорентинска нощ” на Сотир Гелев (за режисура и музика на Румен Бояджиев-син), „Океания“ на Стефан Войводов (за дебют), „Обезличаване“ на Спартак Йорданов (за анимация на Спартак Йорданов и Весела Йоцева), „Артистът” на Димитър Димитров (за художник), „Феята вещица“ (за звук на Благомир Алексиев). Разчитам на Фестивала за документално и анимационно кино „Златен ритон” в Пловдив да изгледам филмите.

Ингеборг Братоева- Даракчиева

Гилдия „Критика” при СБФД връчи три награди: за оперативна критика на Ингеборг Братоев-Даракчиева, за книга на Петър Кърджилов, Ирина Китова и Зорница Кръстева („Летопис на нямото кино в София, 1896-1933“, София, културен център G8); признание за особен принос – на проф. Вера Найденова. Тя се появи на видео – прекрасна, мъдра, лаконична. И каза изключителна индианска поговорка: „Колкото и рано да се събуди човек, съдбата му е станала половин час по-рано”.

Проф. Георги Дюлгеров

Почетната награда за цялост��о творчество получи проф. Георги Дюлгеров – един от най-големите режисьори в българското кино и един от най-видните преподаватели. Създал „Изпит”, „Авантаж”, „Мера според мера”, „Лагерът”, „Лейди Зи”, „Буферна зона” и др., той е формирал не един и двама филмови автори. Щастлива съм, че навремето, като студенти в НАТФИЗ, нашият киноведски клас издейства той да ни преподава кинорежисура. А после ни взе в приключението „Лагерът”... При получаването на наградата Георги Дюлгеров цитира Анджей Вайда: „Когато филмът е добър, е наш, когато е слаб, е мой”.

Иван Павлов

Скромният фестивален екип, начело с Виктория Радославова, здраво се потрудихме. Имаше и неизбежните пропуски. По-важното е, че второто издание на Фестивала на българското кино – Награди на СБФД „Васил Гендов” бе по-успешно от първото. / За него във „въпреки.com”, отново текст на Геновева Димитрова, може да прочетете тук/. Неслучайно преди церемонията валеше дъжд. И вече гледаме към третото, живот и здраве. ≈

Текст: Геновева Димитрова

Снимки: Яна Лозева и архив на продукциите

НАГРАДИ НА СБФД „ВАСИЛ ГЕНДОВ“

ИГРАЛНО КИНО

Най-добър пълнометражен игрален филм – „Изкуството да падаш“ на Орлин Милчев.

Най-добър дебют на пълнометражен игрален филм – „Добрият шофьор“ на Тонислав Христов.

Най-добър сценарий – Миглена Димова и Зорница София за „Майка“.

Най-добър режисьор – Иван Павлов за „Пролетно равноденствие“.

Най-добър оператор – Кирил Проданов за „Мрак“.

Специален диплом за дебют – на Петя Йосифова за „Жири“.

Най-добър късометражен игрален филм – „Празник“ на Антония Милчева.

Най-добър звук – Александър Симеонов и Оливие Калверт за „Ф 1.618“ на Теодор Ушев.

Най-добър композитор – Асен Вапцаров за „Жълт олеандър“ на Лъчезар Аврамов.

Най-добър художник по костюмите – Велика Прахова за „Ф1.618“.

Най-добър художник-сценограф – Сабина Христова за „Ф1.618“.

Най-добър монтаж – Веселка Кирякова за „Пролетно равноденствие“.

Най-добра поддържаща женска роля – Дария Димитрова за „Майка“.

Най-добра поддържаща мъжка роля – Герасим Георгиев-Геро за „Добрият шофьор“.

Най-добра главна женска роля – Светлана Янчева за „Пролетно равноденствие“.

Най-добра главна мъжка роля – Малин Кръстев за „Добрият шофьор“.

ДОКУМЕНТАЛНО КИНО

Най-добър документален филм – „Нямаш място в нашия град“.

Наградата на журито - „Воев“.

Дебют – „Моралът е доброто“ на Веселин Диманов.

Най-добър режисьор - Николай Стефанов за „Нямаш място в нашия град“.

Най-добър сценарий – Биляна Кирилова и Неда Миланова за „Воев“.

Най-добър оператор – Борис Мисирков и Георги Богданов за “Колите, с които нахлухме в капитализма“.

Най-добър монтаж – Стоян Велинов за „Нямаш място в нашия град“.

Най-добър композитор – Никола Груев-Котарашки за „Теодор Ушев: Невидими връзки“.

Най-добър звук – Георги Цветков, Свилен Боянов и Мариана Вълканова за „Майор Томпсън – (не)нужният герой“.

АНИМАЦИЯ

Най-добър анимационен филм – „Меко казано“ на Анри Кулев.

Наградата на журито - „Следа“ на режисьора Аспарух Петров.

Дебют – „Океания“ на Стефан Войводов.

Най-добър режисьор – Сотир Гелев за „Флорентинска нощ“. 

Най-добър сценарий – Валери Петров за „Меко казано“.

Най-добра анимация – Спартак Йорданов и Весела Йоцева за „Обезличаване“.

Най-добър художник  – Димитър Димитров за „Артистът“.

Най-добър композитор – Румен Бояджиев-син за „Флорентинска нощ“.

Най-добър звук – Благомир Алексиев за „Феята вещица“.

СПЕЦИАЛНИ НАГРАДИ БЯХА ВРЪЧЕНИ ЗА:

–  оперативна филмова критика – на Ингеборг Братоева-Даракчиева;

– за книга или теоретичен текст – на Петър Кърджилов, Ирина Китова и Зорница Кръстева („Летопис на нямото кино в София, 1896-1933“, София, културен център G8);

– за особен принос – на проф. Вера Найденова

НАГРАДАТА ЗА ЦЯЛОСТНО ТВОРЧЕСТВО ПОЛУЧИ ПРОФ. ГЕОРГИ ДЮЛГЕРОВ.

[mihaylovblog]

26.05.2017 г. – Премиера на българския игрален филм „Посоки“ на режисьора Стефан Командарев. Копродукция между България, Германия и Македония. Продуценти: Стефан Командарев и Катя Тричкова. Сценаристи: Симеон Венциславов и Стефан Командарев. Оператор Веселин Христов. Монтаж Нина Алтъпармакова. Сценография Мария Койчева. В ролите: Ирини Жамбонас, Георги Кадурин, Асен Блатечки, Николай Урумов, Васил Василев-Зуека, Стефан Денолюбов, Юлиан Вергов, Васил Банов, Герасим Георгиев – Геро, Иван Бърнев, Стефка Янорова, Борислава Стратиева, Анна Командарева, Троян Гогов. Снимка: https://bnt.bg/

[mihaylovblog]

26.05.2017 г. – Премиера на българския игрален филм „Посоки“ на режисьора Стефан Командарев. Копродукция между България, Германия и Македония. Продуценти: Стефан Командарев и Катя Тричкова. Сценаристи: Симеон Венциславов и Стефан Командарев. Оператор Веселин Христов. Монтаж Нина Алтъпармакова. Сценография Мария Койчева. В ролите: Ирини Жамбонас, Георги Кадурин, Асен Блатечки, Николай Урумов, Васил Василев-Зуека, Стефан Денолюбов, Юлиан Вергов, Васил Банов, Герасим Георгиев – Геро, Иван Бърнев, Стефка Янорова, Борислава Стратиева, Анна Командарева, Троян Гогов.

[mihaylovblog]

26.05.2017 г. – Премиера на българския игрален филм „Посоки“ на режисьора Стефан Командарев. Копродукция между България, Германия и Македония. Продуценти: Стефан Командарев и Катя Тричкова. Сценаристи: Симеон Венциславов и Стефан Командарев. Оператор Веселин Христов. Монтаж Нина Алтъпармакова. Сценография Мария Койчева. В ролите: Ирини Жамбонас, Георги Кадурин, Асен Блатечки, Николай Урумов, Васил Василев-Зуека, Стефан Денолюбов, Юлиан Вергов, Васил Банов, Герасим Георгиев – Геро, Иван Бърнев, Стефка Янорова, Борислава Стратиева, Анна Командарева, Троян Гогов. Снимка: https://bnt.bg/

[mihaylovblog]

26.05.2017 г. – Премиера на българския игрален филм „Посоки“ на режисьора Стефан Командарев. Копродукция между България, Германия и Македония. Продуценти: Стефан Командарев и Катя Тричкова. Сценаристи: Симеон Венциславов и Стефан Командарев. Оператор Веселин Христов. Монтаж Нина Алтъпармакова. Сценография Мария Койчева. В ролите: Ирини Жамбонас, Георги Кадурин, Асен Блатечки, Николай Урумов, Васил Василев-Зуека, Стефан Денолюбов, Юлиан Вергов, Васил Банов, Герасим Георгиев – Геро, Иван Бърнев, Стефка Янорова, Борислава Стратиева, Анна Командарева, Троян Гогов.

[mihaylovblog]

26.05.2017 г. – Премиера на българския игрален филм „Посоки“ на режисьора Стефан Командарев. Копродукция между България, Германия и Македония. Продуценти: Стефан Командарев и Катя Тричкова. Сценаристи: Симеон Венциславов и Стефан Командарев. Оператор Веселин Христов. Монтаж Нина Алтъпармакова. Сценография Мария Койчева. В ролите: Ирини Жамбонас, Георги Кадурин, Асен Блатечки, Николай Урумов, Васил Василев-Зуека, Стефан Денолюбов, Юлиан Вергов, Васил Банов, Герасим Георгиев – Геро, Иван Бърнев, Стефка Янорова, Борислава Стратиева, Анна Командарева, Троян Гогов. Снимка: https://bnt.bg/

[mihaylovblog]

ЧРД на Юлиан Вергов (15.07.1970)!

Снимка: https://19min.bg/

[vprki]

Критичен поглед: Реминисценции от пролетния София филм фест

„Щом го виждаш, има го!“ бе закачливото лого на юбилейния 25-ти Международен София филм фест (11-31март). В режим на пандемия от COVID-19 кината ту бяха отворени с капацитет 30%, ту затворени, ту отново отворени. За организаторите ситуацията бе инфарктна, но те се справиха отново блестящо. Написа за „въпреки.com” кинокритичката Геновева Димитрова.

Сред разнообразните 23 програми имаше и изобретателната СФФ 25, в която бяха показани изключителни стари филми на големи майстори, повечето гостували на фестивала. Както и миналата година, София филм фест бе проведен хибридно - в платформата Festival Scope/Shift до 11 април можеха да се гледат филми онлайн. Безразборно избирах заглавия – по имена, държави, теми. Така изгледах 15 филма, които представят спецификата на тазгодишния София филм фест. Те лансират днешните кошмари, вълнения и внушения на предимно млади автори. Филмите бяха различни като реализация и равнище, но ги обединява тъгата, обсебила света. Радостта е мимолетна, екстазът – грешка, хармонията – утопия.

Започвам с дългоочаквания пълнометражен дебют на Павел Веснаков „Уроци по немски“ (2020, България/Германия, Специална награда на журито и награда на FIPRESCI в международния конкурс). Никола (Юлиан Вергов) пътува със старата си кола из панелните комплекси на София, из мизерия и прахоляк и слуша дните от седмицата на немски – готви се да замине за Германия. Аудио уроците по немски са звуков рефрен във филма. Току-що е излязъл от затвора, защото е пребил новия партньор на бившата си жена (Стефка Янорова). Има два дни да се сбогува с родителите и децата си. Живее с млада жена (Елена Телбис), за която започването на нов живот е съдбовно. Родителите му (Васил Банов и Меглена Караламбова) са разделени и не се понасят. Преди да отиде при един от двамата, Никола се преоблича с искрящо бяла риза. И това действие ритуално се повтаря и потретва. Никола е фрустриран и невъздържан. Открива кучето на баща си прегазено. Мъкне го в багажника. Загубата е огромна. Нищо не му е наред на Никола, ако изключим спестените пари, които бащата му дава. Той се измъчва от угризения и невъзможност да се промени. Срещите с бившата съпруга и децата са катастрофи. Всичко му се изплъзва. 

Павел Веснаков

От една страна, Никола е антигерой, от друга – копнежен човек. Невървежът му е разбираем. Мнозина са като него в тази разнебитена държава. Не му се иска да замине, не може и да остане. Трагична дилема. Минималистичен и силен филм. Връхлита те емоционално. Въпреки че става дума за безрадостно живеене, Павел Веснаков не забива в бита – изследва екзистенциалните конвулсии на героя си, абсурда наоколо, занемареността на отношенията. Повтаря настойчиво действия. Монотонността се превръща в терапия. Камерата на Орлин Руевски - постоянен съмишленик на Веснаков - неотлъчно следи Никола. Често в гръб или в профил. Обема печалната атмосфера около него. Извайва безрадостния пейзаж на обречеността. Всички актьори са прекрасни, но Юлиан Вергов, който е фокусът на филма, владее екрана с извънредна харизма - героят му е и отчаян, и озверял, и примирен. Истински трагичен персонаж. Никак не е чудно, че дебютът на Павел Веснаков е толкова органичен. И толкова оголено социален и вълнуващ. Късометражните му филми - темпераментни и драстични - са го подготвили за голямото кино.

„Уроци по немски“

„Нощна смяна” (2020, Латвия) на Рейвинс Калвинш е също дебют от международния конкурс. Фокусиран е върху младия и симпатичен шофьор на такси Марекс (Павелс Грисковс). За да издържа малкия си син, е принуден да работи нощем из улиците на Рига. Но клиентки открадват плика с „черната каса” и проблемите лавинообразно се стоварват върху му. Камерен и заснет предимно в нисък ключ, филмът е стегнат, кратък  и издържан в трилъров съспенс. Младият Рейнвинс Калвинш има магистърска степен от филмовата школа на уникалния Бела Тар в университета в Сараево.

„Нощна смяна”

В международния конкурс бе и дебютът на Балаш Краснахоркай „Разлом” (2020, Унгария). Акушер-гинекологът в Будапеща Балинт Грасай (Левенте Молнар) е на средна възраст и преглежда на видеозон бременната си млада съпруга. Някой му звъни и набързо заминава за погребението на баща си, също лекар, в родното село в Румъния. Там се натъква на своенравния си 17-годишен син Шимон, подвластен на местната мутра Думитру. Последният настоява да му се върне земята, която в момента е на фамилията Грасай. Балинт не е съгласен. Атмосферата е угнетяваща. В един момент баща и син поемат към планинско скривалище и филмът заприличва на Сървайвър... Докато чака бъдещото си дете, Балинт се сближава с настоящото. Разнищвайки важния казус с незнанието и непроумяването, филмът се занимава както с проблема за връзките между поколенията, така и с вихрещата се наоколо корупция. Интересен е, но патилата в планината натежават.

„Разлом”

Също дебют в конкурса е визионерският „Шоуто на Джемил” (2021, Турция) на Баръш Сархан. Филмът започва с черно-бял епизод от стар турски филм. Джемил (Озан Челик) е охранител в МОЛ. Мечтае да изиграе ролята на злодей във филм, който е римейк на стария. Явява ��е на кастинг, но режисьорът го отхвърля. В конструкция „филм във филма”, с използване на архивни кадри и шеметни ситуации, „Шоуто на Джемил” е иронично-трепетен ракурс към настоятелността на обсесията и към старото турско кино. Силно стилизиран и визуално предизвикателен, филмът демонстрира умело използване на рекламната стилистика – първото образование на Баръш Сархан. Преди това има късометражен филм със същото заглавие.

„Шоуто на Джемил”

„Ухай” (2020, Китай, награда за режисура в международния конкурс) е втори филм на Джоу Дзъян. Неочакван разрез на днешното китайско живеене. Ян Хуа (Хуан Сюан) е преследван за невърнат кредит. С каквото и да се захване, за да изкара пари, удря на камък. Изящната му съпруга Мяо Уей е с богати родители, които непрестанно унижават зет си. Тя е бременна, но след скандал го изоставя. Гонен и бит, той постепенно озверява. След нелеп инцидент на финала се разридава. Отчаяно самотен е и сам си е виновен. Филмът е задъхан, болезнен и красив. Ухай е живописен град, заобиколен от изумителни пустинни пейзажи.

„Ухай”

„Quo vadis, Аида?“ (2020, Босна и Херцеговина/Австрия/Румъния/Нидерландия/Германия/Полша/Франция/ Норвегия/Турция/, победител в Балканския конкурс) на Ясмила Збанич ни връща към 1995 и войната в Босна. Филмът е създаден по действителни събития. Аида (Ясна Джуричич) е преводач на Силите за опазване на мира към ООН в босненския град Сребреница. Армията на генерал Младич от република Сръбска се стреми към етническо пречистване. Свирепи хора. Мирните граждани се блъскат да се вредят в лагера на ООН, търсят спасение... Аида с адски мъки успява да вкара двамата си сина и съпруга си. 

По всичко изглежда, че полковниците и войниците на ООН са безсилни пред сръбската агресия – те са и объркани, и жалки. След толкова филми за войната в Босна трагедията в Сребреница от екрана въздейства отново шокиращо. Събитията са представени мащабно и драстично. Въздействаща е и работата на оператора Кристине А. Майер – визията ѝ е и епична, и интимна. Обема ужас и надежда. Страхотно играе Ясна Джуричич - героинята ѝ е смела и непоколебима, уязвима и смазана. Горда. Преди време точно на София филм фест ни „простреля“ дебютът на босненката Ясмила Збанич „Гърбавица“ (2006, „Златна мечка“ от Берлинале). Той разказваше за травматичните последствия от войната в Босна. Новият ѝ филм, фокусиран върху нея, е зловещ и помитащ.

„Quo vadis, Аида?“

„Ябълки” (2020, Гърция/Полша/Словения) на младия гръцки дебютант Христос Нику бе също в Балканския конкурс. Твърде любопитен ракурс към днешната глобална криза с COVID-19 – разказва за световна пандемия, причиняваща амн��зия. Брадатият Арис на средна възраст (Арис Серветалис) излиза от дома си в Атина с широко палто и не може да се върне – нищо не си спомня. След дълъг престой в клиника е включен в програма, която помага на непотърсените от своите роднини пациенти да изградят нова самоличност. Терапията включва всекидневно създаване на нови спомени и тяхното документиране. Арис прави това с диктофон и стар полароид. По едно време се сближава с болната като него Ана (София Йорговасили). Ябълките са сюжетен и визуален акцент в този и съзерцателен, и горчиво-смешен филм. С мудното действие, мистиката и деликатния психологизъм въздейства като латиноамерканско кино.

„Ябълки”

От програмата „Киното днес: Големите майстори” гледах „Трима” (2020, Русия) на Анна Меликян и „Изневяра” на Дорон Еран (2021, Израел). Руският филм продължава настоятелните търсения на Анна Меликян върху терена на любовта. Този път – в любовен тригълник между Москва и Санкт Петербург. Прославеният тв водещ Александър Сашин (Константин Хабенски) получава поредната си награда в Санкт Петербург. Но всичко му е писнало и се хвърля да се дави. Спасява го Виктория (Юлия Пересилд) – неформалка, екскурзоводка и поетеса. Тя е напълно различна от властната му съпруга Злата (Виктория Исакова) – психотерапевт. Според нея, са хармонично семейство, на което липсва само дете. Само, че Саша не мисли така и често прескача до Санкт Петербург. Спират му предаването. Той е все по-объркан... Актьорите са чудесни, но филмът не е на равнището на „Русалка” или първата част на „За любовта”. Прекалено е лайфста��лски. 

В „Трима” е намесена и иконата „Троица” на Андрей Рубльов. Затова пък „Изневяра” е актуален и оригинален поглед върху семейните отношения в епохата на безкрайните виртуални изкушения. Шачар Тритоп (Аки Авни) е мастит адвокат. С красивата му съпруга (Ан Конопни) поддържат сърдечни отношения без секс. Синът им заминава за Перу. Останали сами, мъжът се чуди как да привлече отново жената до себе си. Решава да ѝ спретне виртуален ухажор. Играта се оказва ефикасна и двамата започват луд секс. Но той все повече затъва в измислиците си, обсебен е от възможността да манипулира ситуацията. Ала всяка лъжа лъсва. Изработеният любовен триъгълник води до гибел на живата връзка. Потенциално на всеки може да се случи подобна „изневяра”.

„Момиче с потенциал” (2020, Великобритания, BAFTA за британски филм и оригинален сценарий, 5 номинации за „Оскар”) на дебютантката Емералд Фенел е с оглушителен феминистки патос. Беше показан в програмата „Калейдоскоп”. Касандра или Каси (Кери Мълиган) е хубаво и енергично момиче. Работи в малко кафене. Случайно научаваме, че е била момиче с потенциал и лекарско бъдеще. Но настоящето е друго – на 30 Каси все още живее с родителите си, няма приятели... Но тя си има нещо наум и с желязна методичност преследва целта си. Има си и трик – прави се на пияна по нощни заведения, а после... Изобщо Каси е твърде странна птица. Успява да се сближи с бившия си състудент Раян (Бо Бърнам). Но има нещо зловещо в миналото, свързано с приятелката й Нина. Името ѝ Каси използва като парола в срещите с разни хора. На някои, които са си затваряли очите пред гадостта, а и днес не проглеждат, си отмъщава. И изобщо мъстта е двигателят ѝ. 

„Момиче с потенциал“

Драмата преминава в трилър. „Момиче с потенциал“ е, общо взето, строен дебют, който държи в напрежение. Изграден е с решителна отдаденост и визуално е омайно стилизиран. Емералд Фенел има зад гърба си късометражен филм и няколко екранни роли. Незабравима е като Камила Паркър Боулс в четвъртия сезон на сериала „Короната“ - очарователна и лекомислена бохемка, най-близкият човек на младия принц Чарлс. Безспорно голямото попадение на Емералд Фенел в „Момиче с потенциал“ е изборът на Кери Мълиган. Тя е магнитът на филма. Съумява да предаде и най-детайлния нюанс от сложната същност и желязна стратегия на Каси.

Независимият дебют на Робин Райт „Земя” (2021, САЩ) бе също в „Калейдоскоп”. Еди (Робин Райт) е неутешима от жестока загуба. Напуска цивилизацията и заминава за Скалистите планини в Уайоминг. Градската жена се опитва да се справи с предизвикателствата на самотния планински живот – от цепене на дърва до ловуване. Но силите ѝ не издържат. Спасена е от местния ловец Мигел (Демиян Бичир). Той поема грижите за нея, навестявайки я често. Еди е все по-веща и издръжлива. Но всичко си има край... Този суров филм, поел от Сънданс, не е дълъг, но протяжно показва каляването на Еди и изтласкването на болката ѝ в режим на екстремно живеене. Запечатва неистовата красота на природата и женското оцеляване (не без мъжка намеса). Стопля с приглушената си светлина и човешката близост. Робин Райт хладнокръвно и стоически се справя с нечовешките предизвикателства – хем е режисьор, хем почти непрестанно е в кадър и постепенно заприличва на горски човек. Филмът би могъл да е по-строен. Прочее, той  е донякъде женски вариант на прекрасния „Сред дивата природа“ (2007) на бившия ѝ съпруг Шон Пен.

„Земя”

В „Калейдоскоп” бе и чудният „Никога рядко понякога винаги” (2020, САЩ, Награда за неореализъм от Сънданс, Специалната награда на журито от Берлинале) на Елиза Хитман. В малко градче в Пенсилвания 17-годишната Отъм (Сидни Фланиган) пее фалшиво и свири на китара. У дома има още две малки сестрички, а майка ѝ и съпругът ѝ Тед, който се държи странно с Отъм, си пийват бира. Мярваме момичето на касата на супермаркет. Там работи и сияйната ѝ братовчедка Скайлър (Талия Райдър). Отъм си прави тест и се оказва бременна. Но тъй като в Пенсилвания не може да направи аборт, без съгласието на родителите, двете със Скайлър заминават за Ню Йорк. В крайна сметка бебето е махнато, за бащата така и не става дума, а заглавието идва от отговори на Отъм на предварителна анкета. Третият филм на Елиза Хитман е протяжен, дързък, напрегнат. Филм за объркаността – интимна и социална, за мотивацията в консервативна среда. Камерният сюжет, положен в неизбродимите пространства на Ню Йорк, се гуши в момичешките якета. Музиката, когато я има, е режеща. Решен в документална стилистика, филмът на моменти крещи с тишината си. А Ню Йорк изобщо не прилича на себе си – нищо омайно няма в този сивеещ и недружелюбен мегаполис. Колкото и да е депресиращ, филмът излъчва свобода.

Дебютът на грузинката Деа Колумбегашвили „Начало” (2020, Грузия/Франция, 3 награди „Златна раковина” от Сан Себостиан – за филм, режисура и женска роля) също бе в „Калейдоскоп”. Затънтено и унило градче. По време на проповед в църква на „Свидетели на Йехова” екстремисти подпалват пожар с коктейл Молотов. Посетителите панически се спасяват. Яна (Ия Сухиташвили) е съпруга на лидера на общността Давид (Рати Онели). Имат затворен син тийнейджър Гиорги. Тя е хубавица - била е актриса, а сега е строга учителка, отдадена на майчинството. Докато съпругът ѝ се разправя с разследването на инцидента, тъй като полицията нехае, Яна е оставена на себе си. Привлечена е от странния Алекс. Филмът всъщност изследва нейните преживявания, помисли и угризения. Мълчалив, с оскъдна музика, шумно течаща река и великолепна визия, той е тръпчиво изследване на скритите инстинкти - и сексуално, и екзистенциално. Лишен от чувство за ��умор, „Начало” се различава от типичното грузинско кино.

Документалният филм „Фелинополис” (2020, Италия) на Силвия Джулиети също бе в „Калейдоскоп”. Заснет е благодарене на кадрите със скрита камера на Феручо Кастроново по време на снимките на „Градът на жените”, „И корабът пътува” и „Джинджър и Фред”. За Фелини и неговия маниер на работа говорят Лина Вертмюлер с неизменните си бели очила, сценографът Данте Ферети, художникът на костюми Маурицио Миленоти... Могат да бъдат видени разни ситуации с живия и неподражаем Маестро, носорога от „И корабът пътува”, Студио 5 в Чинечита, телевизията в „Джинджър и Фред”... Създаден по случай 100-годишнината на Фелини, този филм за пореден път представя неизчерпаемата му фантазия и омаята на творчеството му. Но архивните кадри отпреди 40 години се появяват на екран за първи път.

“Още по едно”

Сред Гала прожекциите бе датският бисер „Още по едно” (2020, Дания/Швеция/Нидерландия, 4 награди на ЕФА, BAFTA за неанглоезичен филм, 2 номинации за „Оскар“) на Томас Винтерберг. Мартин (ослепителен Мадс Микелсен) е трезвеник, женен за красивата Аника (Мария Боневи), има двама сина тийнейджъри, учител е по история в гимназия. Той е отнесен, апатичен, отчужден. У дома присъства като призрак. В работата има трима приятели: Николай, учител по психология (Магнус Миланг), Петер, учител по музика (Ларс Ранте) и Томи, учител по физическо (Томас Бо Ларсен). Всичко започва с празнуването на рождения ден на Николай. Той им обяснява теорията на норвежкия психиатър и филмов критик Фин Скардеруд, според която при раждането си човек има липса на алкохол в кръвта. Предлага им по метода на Хемингуей да направят експеримент и да започнат да пият за отпускане, но до 20.00 часа.

Речено-сторено, при това доста стриктно и най-вече водка с лед. Мартин изведнъж грейва, сближава се с учениците-зрелостници, става остроумен и дори любвеобилен у дома. Същото се случва и с другите. Но след играчка идва плачка. Промилите застрашително се увеличават в надписи на екрана, Мартин предлага всеки да си пие индивидуално... Оказва се, че неизменната им подпийналост става опасна... С рамка ученически купон на открито (на финала с учителите), „Още по едно“ не просто представя ексцентрична, но и типична за скандинавските народи история с алкохола като търсене на хармония - задълбава навътре в търсенето на смисъла и връзката между поколенията, в носталгията по безгрижната младост, в изглаждането на отношенията със самия себе си. И всъщност филмът е забавно-травматично изследване на човешките пробойни и екстази в момент на криза. Обърканото време пришпорва героите, но повечето от тях не се предават. Виталността надвива кошмара. Мартин, играл навремето модерен балет, непрестанно отказва на приятелите си да танцува, но на финала се развихря в убийствен танц на свободата. Невероятно жив, остроумен и важен е „Още по едно“.

Стефан Китанов, снимка  Стефан Джамбазов

И така, докато чакаме втората, специална част на фестивала, кръстен от неговия организатор и основен генератор Стефан Китанов „купонът на годината”, ще си спомняме филмовите преживявания от пролетта. Нещо повече – някои от заглавията ще бъдат отново показани от 23 април до 13 май. Очаква се същинският юбилеен София филм фест да се проведе през септември с гости на живо. Дано. ≈

Текст: Геновева Димитрова

Снимки: Архив на СФФ