#благоевград | Explore Tumblr Posts and Blogs

vprki · 3 months

Text

„Разговорът“ на Сашо Стоицов с цветята…

Портрети на състояния на растения, хора и небе. Има портрети на цветя, портрети на небе и портрет на човешко състояние. Цветята позират, небето иска да каже нещо, хората стоят като мравки. Основно е портретирането на различни състояния на моделите. Усещането е за много силна връзка на наблюдаващият и наблюдавания. Пишат от галерия „Аросита“ като въведение към изложбата на Сашо Стоицов „Портретни картини“.

Но изложбата е много повече като поредното „влизане“ в света на художника. Защото Сашо Стоицов е едно от наистина интригуващи и значими имена, присъстващи на съвременната българска художествена сцена от десетилетия. Всяка негова изложба или участието му групови експозиции винаги изненадва, а е, уж, познат и обичан автор. Знае ли човек какво се крие зад усмивката му и новото, което ни готви…

„Повече от 3 десетилетия /вече четири – б.р./ Сашо Стоицов (роден е 1952 година в Благоевград) е в авангарда на най-интересните търсения в изкуството. Той е сред малцината български художници, които предвещават големите промени в изкуството ни след 1989 година и продължават да са изненадващи и новаторски настроени и днес.

Активният му творчески път започва в началото на 80-те години. Появява се със серия големи фотореалистични портретни композиции, с които много бързо се налага като един от най-интересните живописци.

В края на 80-те, на прага на прехода, Сашо Стоицов не само участва в най-важните за периода изложби, но и организира някои от тях като един от лидерите на „Група Благоевград“. Той е сред първите художници, които реагират на променените условия. Творбите му от този период остават в класиката на българския авангард.

В началото на 90-те художникът развива акционистките, социално критически действия по-посока на по-задълбочен анализ на миналото. Сашо Стоицов е единственият, който се свързва с понятието „соц-арт“ в българското изкуството.

След заминаването си за Ню Йорк през 1998 година той започва да използва фотоапарат и компютър, и развива нова техника – стиропорен картон, цветни хартии и скочове. Стоицов създава паралелна реалност, която много напомня портретите от серията „Програма“ в поставянето на граница между видимото и ирационалното.“ Пише за него изкуствоведката Мария Василева. Тя бе и куратор и на забележителната му ретроспективна изложба „Пробив“ в Националната галерия, Двореца, 2016 година. /За нея текст на проф. Свилен Стефанов може да прочетете във „въпреки.com” тук./

В годините Сашо Стоицов организира пленери по живопис в родния си Благоевград, последвани от изложби в Градската галерия. Те представят, без да е преувеличено нови посоки и реализации изложби. Това не са обикновени пленери, в който художници се събират да прекарат приятно няколко дни и да понарисуват нещо, а срещи, в които художниците реагират на града и на проблемите в света.

Преди време на пленера формулиран от куратора му Сашо Стоицов като „Живописната технология в съвременното изкуство”, 2016 един от участниците проф. Свилен Стефанов каза за „въпреки.com”: „Аз гледам на това, което става като участник, а миналата година го гледах като страничен наблюдател. И тези две гледни точки съвпадат. Това всичко Сашо Стоицов го прави с подкрепата и на градската галерия, и на общината. Но той е двигателят и успява да покани такива актуални български художници, които да гарантират едно добро ниво на изложбата. Повечето пленери са хаотични, няма какво да се лъжем. Някои хора ходят там, правят някакви пейзажи, оставят нещо, ядат, пият и така нататък. Тук случаят не е такъв. Ако се загледаш в тези работи ще видиш, че това са произведения на съвременното изкуство и не са правени на крак. В смисъл, че е доста сериозна и трудоемка работа, умно направени, авторите са много сериозно подбрани. Значи говорим първо за много сериозна кураторска работа, за мотивиране на тези хора, които са дошли тук в Благоевград, които през тези десет дни са работили в ателиетата. И в края на краищата това води до нещо много важно, а то е влизане на тези произведения в сбирката на града, на градската галерия. Което е безценно, защото това наистина са специално подбрани художници.“ /повече може да прочетете тук/.

Но да се върнем към неговите „Портретни картини“ в галерия „Аросита“. Експонирани са близо 20 картини, които изобразяват "портрети" на цветя, разположени върху сложен, многоцветен фон, като амалгама от човешки състояния, растения, хора и небе. Това е своеобразна скрита картина, в която публиката се наслаждава на необикновената връзка с природата, на цветята като живи същества и като неподправено и неизмислено единство между нас и космически свят. Стига да имаме и носим тази чувствителност като човешки същества. Художникът вярва, че я носим себе си, като него, за да ни я нарисува…

Тези "Портретни картини" въздействат естетски, композицията им е в различен , сложен колорит, а творбите в експозицията приканват към размисъл и със заглавията си “Портрет цветя”, “Двоен портрет”, “Портрет“ и “Портрет състояние”…

В интимното пространство на галерия „Аросита“ Сашо Стоицов „разговаря“ и разказва за цветята с образи – дали са били като красив букет или сред тревисти и горски поляни е подробност. Важното е неговото артистично и емоционално сътворяване на тези много лични негови моменти от съприкосновение с природата, която за жалост, пренебрегваме във всекидневната си гонитба към амбициозните си цели. Има и нещо друго в тази изложба, изразено много деликатно в една от картините му – това, всъщност е любовта, най-красивото цвете…Сашо Стоицов го знае, разбира и ни го казва, си позволява си като художник и това свое лично саморазкритие.

Сашо Стоицов

А иначе в този контекст той представя себе си като автор така: „От опитът ми в изкуството остават усещанията ми за моментите, в които съм правил нещо непознато за мен. Водещата нишка е реагирането по специфичен начин на това, което се случва във и около мен. Това се вижда от различността на медиите в работите ми. Използвам живопис, рисунка, скулптура, инсталация, фотография, пърформанс, компютър. Темите са или социални, или свързани с хора които познавам, или свързани с изкуството. Постоянната промяна ме отдалечава от скуката на формалността. Доставя ми удоволствие да се озовавам в непознати за мен области.“

Изложбата продължава до 1 юли, но вярваме, че и след това галеристката Росица Гецова с удоволствие би могла да ви запознае с някои от творбите от експозицията. ≈

„въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков

#Сашо Стоицов #Росица Гецова #Аросита

1 note · View note