daddyforgayblog

[ivanvarbanovtv]

За Освобождението, Свободата и избора ни какви да бъдем - апостоли, предатели или роби?

От Иван Върбанов / София, 3 март 2024 г. / Добре, днес си честитим Националния празник - 3-ти март! Честваме Освобождението от турско иго, настъпило преди само 145 години. Но след освобождението, станахме ли свободни хора днес? Стана ли държавата ни Свободна? Как живеем днес, как се усещаме - всеки един от нас. Защото Свободата е лично преживяване, състояние на духа, полет на душата, без рамки и окови в действията, без страхове, без лични демони, без пречупване, отчаяние. Свободата е силата да погледнеш онзи срещу те��, който е замахнал с кама или брадва - от думи, задкулисия, лъжи или интриги, и да го парираш фронтално, като му покажеш Светлината и това той колко встрани или далеч от нея е застанал; да осветиш катрана, който се готви да хвърли по теб или вече го е направил по някого; да му кажеш: защо, спри се, спри с гадостите ... И най-важното - да намериш съюзници и съмишленици в доброто, добротата, битката за Правдата. Ежеминутно сме в тази битка - за свободата, и за Истината. За правото ни да бъдем себе си, да се противопоставяме срещу онзи/онези или обстоятелствата, които се опитват да ни смажат, да ни променят, да ни "укротят" като овце в онова, русло, в което искат кукловодите да натикат подчинените души. Но, така не можем да вървим напред и да се развиваме. Всъщност, кой има нужда от свободата днес? Та, виждам, че повечето хора си казват - живея така, че аз да съм добре. Майната му на другия ... И отиват и натопяват "другия", омаскаряват го, натикват го в някаква подла ситуация или очерняща роля, шушнат на шефа неистина за онзи - другия, нали е конкуренция, и после потриват щастливо ръце ... че са прецакали другарчето с лъжи и одумки, които ще вземат да хванат декиш, щото другия не подозира нищо и не може да се защити или да опровергае. И ето ти, така връзваме гащите когато се задава повишение, когато се разпределят премиални, или не дай си Боже - съкращения. Темата за предателството, ама в днешни условия. Но, също толкова долно, толкова убийствено, толкова смазващо ��ъдбите и хората. Макар да изглежда, че с думи не може да има такива щети, но за съжаление то е също толкова ефективно и коварно, както онова набедяване и предаване, по време на игото ...

И какво променяме днес? И докога все романтичните мечтатели ще остават разочаровани, попарени, губещи - и все заради някой друг, заради поробителите турци, после - заради режимите, заради поредния лош шеф, лош съсед ..., ама винаги всичко започва от нашата лошотия и егоизъм, който ни кара да бъдем роби на страховете и нрав��те си, на пороците си, на желанието да държиш някой в подчинение, обсебени от низките човешки страсти - да бъдеш лош, подмолен, вулгарен, да се налага отрицанието и да се търси конфликт във всичко ...

Убийствата днес стават с думи, със задкулисия, с лошотията да навредим - системно ...

Надеждата все не се явява на среща, добротата е избягала и скоро съвсем ще бъде забравена... Егоизмът, школовката и надпреварата да бъдеш гаден и нагъл, стремежът към материалното богатство, власт и кариера са издигнати в култ и в еталон за белег и демонстрация на "успеха". Свободата и животът не са в екраните на телефоните, в интригите и шушукането, в ежбите и противопоставянията, в схемаджийството и повелята на тартора на глутницата - днес една, утре - друга. Това е най-лесния път да се превърнат младите в безчувствени зомбита, които с лекота ще натиснат "ентер"-а в живота на всеки до тях, за да "спечелят" точки.

Успехът и свободата на всеки се гради съвместно и благодарение на другите. Възходът, свободата или робството и падението - градим съвместно всички ние. С хората, с които живеем, работим, общуваме, с които сме в приятелски кръг, с които си пишем, с които обменяме мисли и идеи.

Какви да бъдем - роби или свободни; силни мечтатели и създатели на нови светове или безгръбначни предатели, обслужващи демоните и страховете си, слугувайки на камшика на властника; творци или унищожители; апостоли или предатели; добри хора или подли и долни мръсници - решават нашите избори, нашите стремежи, нашите ценности и мярата ни за това към Светлината или Тъмнината искаме да се числим и да множим. И преценката ни - дали Светлината или Тъмнината, е успехът и целта за всеки един от нас. Защото зная, че всеки прекрасно знае и усеща, дали едно нещо е правилно или не, дали права добро или прецаква някого. И с това ясно съзнание, винаги всеки взима решение от коя страна на света и на силата да застане.

Сами пишем кармата си и нека всеки носи кръста си! Честит празник, приятели! Бъдете добри хора и бъдете свободни!

[krug-movement]

НАЗЪМ ХИКМЕТ НА 4 ЕЗИКА В АРТ ГАЛЕРИЯ КРЪГ ЗА МЕЖДУНАРОДНИЯ ДЕН НА МАЙЧИНИЯ ЕЗИК И ЕЗИКОВОТО МНОГООБРАЗИЕ, 21-02-2023 & Nâzım Hikmet in 4 languages at the KRUG art gallery for the international day of the mother language and linguistic diversity, February 21,2023

За шеста поредна година Арт движение КРЪГ организира акция, посветена на Международния ден на майчиния език и езиковото многообразие 21 февруари, който се чества от 2000 г. насам в целия свят. Темата на ЮНЕСКО за 2023-та е с фокус върху многоезичното образование, базирано на майчините езици. Визуални инсталации, посветени на езиковото многообразие от архива на Кръг, ще красят галерията. Гостите ще видят написани и изрисувани авторски текстове на български, турски, иврит, френски и английски езици от Розмари Туаби, Есен Устренска, Славея Неделчева, Йорданка Господинова и Азиз Назми Шакир-Таш.

Инсталация представя и „20 от най-старите думи в турския език, използвани в българския”, като At, ат – силен кон, Aferim, аферим – браво (от персийски), Babayiğit, бабаит – юнак, мъжага (от турски), Balta, балтия – брадва (от турски), Bol, б��л – много (от турски), Mangiz, мангизи – пари (от турското mangır) и т.н.

Централната презентация в галерията е посветена на най-големия турски национален поет на 20 век Назъм Хикмет (Назъм Хикмет Ран, Nâzım Hikmet Ran). Неговото стихотворение „Мъртвото момиченце“ (Hiroshima Child, Kız Çocuğu), популярно и чрез десетки музикални интерпретации в Турция и по света с посланието си за мир, е изписано на ръка върху 3-метрови хартиени пана в оригинал и в превод на български и английски, а стихотворението му „Моята страна“ може да се съзерцава върху 3-метрови инсталации на турски, български и в превод на хинди. Хикмет е поет, писател, сценарист и драматург, смятан за бащата на революционната поезия в Турция и през 1950 г. става лауреат на Международната награда за мир.

Три години по-късно - през 1953 г., с наградата е удостоен и българският поет Никола Вапцаров. Назъм Хикмет е истинско предизвикателство за мултикултурния свят не само с поезията си, преведена на 50 езика, но и със своята фамилна биография, както и с връзките си с България. Той е с ��урски произход по бащина линия и с немски, полски и грузински по майчина, откъдето е и името Ран във фамилията му. Бабата на Назъм Хикмет по майчина линия, Лейла Ханъм, произхожда от немски, френски и потомствени турски семейства. Втората съпруга на поета Мюневвер Андач е родена е в София през 1917 г. Баща ѝ е турски дипломат, пребиваващ в България и близък приятел на тогавашния военен аташе в София – Мустафа Кемал Ататюрк. Омъжва се за Хикмет през 1950 г., година по-късно е отнето гражданството на Хикмет и той е принуден да живее до края на живота си в изгнание. След раздялата им тя се установява във Франция, където превежда знакови произведения на Назъм Хикмет, Яшар Кемал и Орхан Памук. Носителка е на множество награди за преводаческата си дейност.

Експозицията се открива на 19 февруари /неделя/ от 11:00 ч. в Арт галерия Кръг с авторско представяне на поета и преводач Азиз Назми Шакир-Таш пред ученици от Кърджали и студенти от Пловдивския университет, което се реализира в рамките на самостоятелния му проект „Родопски школи по творческо писане и превод“, финансиран от програма „Творчески стипендии’22“ на Фонд „Култура“ към Министерство на културата.

Приходите от продадените стихосбирки на автора („Небе на 33“ и „Околосветска обиколка на липсата“, издания на пловдивското издателство „Жанет-45“) ще бъдат предоставени пострадалите от земетресенията на 6 февруари в Република Турция.

[deiphobahileev]

Защо жените страдат толкова

Защо жените страдат толкова Защо вдигат ръка да се предпазят От стоварваща се върху лицето им брадва Защо прокървяват без да са паднали И счупили нос на заледена външна стълба Защо ги разрязват за да извадят от тях живот Дори когато страдат от вродена анемия Защо толкова страдат от любовта Независимо дали се даряват или продават Защо липсата на любов покрива кожата им С лишеи обриви витилиго…

[eshopbgeu]

Брадви Norden

Брадви Norden от FISKARS Сред финландските гори се намира малкото се��о Фискарс, където вечните традиции в ръчната изработка на най-висококачествени ръчни инструменти и брадви се предават от поколение на поколение от 1649 г. насам. Със своите брадви Norden Fiskars се завръща към своите дълбоки корени.Продуктовата гама Norden съчетава над 300-годишен опит в производството на брадви с най-модерните…

[magdalenagigova]

Нападнаха с брадва новия български културен център в Охрид

Нападнаха с брадва новия български културен център в Охрид

Нападнаха с брадва новия български културен център в Охрид  Преди броени минути бе нападнат българският културен център “Цар Борис III” в Охрид, който бе открит само преди дни от д-р Милен Врабевски – основният спомоществовател на българските сдружения в Северна Македония. Вандалският акт е започнал, докато в клуба се е провеждала среща между членове на сдружението и външни посетители. Според…

[theblogofonelostsoul]

Коя е мъжката визитка, ме питаш.. Ръката. Мъжът ще го познаеш по ръката. На нея всичко е написано. Не погледът, не осанката, не гласът му - те се променят, но ръката - не. Мъжката ръка трябва да е здрава и силна. Тя трябва да може да носи бремето на един дом. Мъжката ръка трябва да може да среща ��дар на предател и да знае как се прегръща приятел. Трябва да може да стиска здраво и да гали нежно. Дори и да е загрубяла, тя пак ще е по-хубава от всяка друга. Мъжката ръка трябва да може да държи и чаша, и жена, и брадва с еднаква увереност. Трябва да може да държи здраво и твоята, и ако намериш такава - не я изпускай.

[watchsonicthehedgehogfull]

[!BG+SUBS] Соник: Филмът филми онлайн [[Sonic the Hedgehog]] Целият филм (2020) бг аудио

[!BG+SUBS] Соник: Филмът филми онлайн [[Sonic the Hedgehog]] Целият филм (2020) бг аудио Соник: Филмът 2020 онлайн филм,[Соник: Филмът] 2020 онлайн бг суб, [Sonic the Hedgehog] Соник: Филмът 2020 филм HD 1080p Качество целия филм бг аудио, [Соник: Филмът] Соник: Филмът 2020 целия филм бг субтитри. | 4K UHD | 1080P FULL HD | 720P HD | MKV | MP4 | DVD | Blu-Ray |

◉ 🎬 изтеглете HD ➥ http://hdmoviesfox.com/en/movie/454626/sonic-the-hedgehog

Ченге в провинциалното градче Грийн Хилс ще помогне на таралежа Соник да избяга от правителството, което го преследва. Освободен: 2020-02-12 Времетраене: 99 минути Жанр: Екшън, Научна-фантастика, Комедия, Семеен Звезди: Ben Schwartz, James Marsden, Jim Carrey, Tika Sumpter, Natasha Rothwell Режисьор: Jeanne McCarthy, David Arnold, Brian Jagersky, Sean Haworth, Neal H. Moritz

преглед Соник: Филмът 2020 Всички можем да се съгласим, че ограниченията, въведени от Covid, засилиха всички неща, които преди приемахме за даденост. Някои липсват на близките си. Някои пропускат пулсиращата маса от топли непознати в непланирана вечер. Аз Оказва се, че явно ми липсва гледката на масивна горила, удряща радиоактивно морско чудовище точно в средата на тъпото му лице. Не знаех това, разбира се, докато не гледах трейлъра за Соник: Филмът. Привидно, Соник: Филмът е голямата кулминация на дълго гестационен план; кинематографична вселена, където за първи път се запознаваме с най-големите, най-емблематичните същества в историята на филмите, след което ахнаме в страхопочитание, докато се обучаваме един на друг. Уж, за да се насладите на Godzilla срещу Kong, ще трябва да прегледате и оцените Godzilla от 2014 г., Kong: Skull Island от 2017 и Godzilla: King of the Monsters в бърза последователност. Но няма да го направите, защото цялата история на този филм се съдържа изцяло в заглавието му от три думи. Това е филм за Кинг Конг, който удря Годзила. И, честно казано, нямам търпение. Не наистина. От гледна точка на чист кинематографичен спектакъл, изминалата година беше тотално неподготвена. Успях да видя само два филма театрално през последните 12 месеца; едната беше Проксима, тъжна френска драма за майчината вина. А другият беше Тенет. Тенет, че плачеше на глас. Филм, който е извършил двойните грехове, че е твърде неразбираем, за да остане буден и твърде шумен, за да преспи. Тенет беше рекламиран като нищо по-малко от спасителя на театралното кинематографично изживяване, което би било чудесно, освен че не беше много добро. Сега си представете дали Соник: Филмът беше заел мястото на Тенет. Представете си, ако планът за бягство на киното е бил филм, при който 120-метровата праисторическа алегория за ядрено унищожение изважда атомния лъч от устата си от горила, владееща, както изглежда, небостъргачна антена като средновековна бойна брадва. Не, наистина, представете си. Защото искрено вярвам, че филм като този не само щеше да държи кината отворени, но и принуди коронавируса да се оттегли в ужас.

Преувеличавам, но не много. След годината, която всички изживяхме, актът на гледане на ремаркето „Соник: Филмът“ беше като правене на масаж. Имаше чувството, че някой е повдигнал мозъка ви от върха на черепа ви и го е потопил внимателно в приятна топла вана. „Знам, че нещата са били трудни“, изглежда се казваше „Но има филм за двама гигантски идиоти, които се китат един на друг по причини, които дори не са малко важни. Тук няма за какво да се притеснявате. Разбрахме това ". Наистина трябва да пуснат този трейлър в приложението Headspace. Има нещо толкова релаксиращо в това колко е напълно, непростително глупаво. За да видим как Кинг Конг скача от експлодираща лодка, сякаш е на прослушване за филм на Стивън Сийгъл от 90-те. Да чуя Ребека Хол да казва като „Дадох обещание да я защитя и мисля, че по някакъв начин Конг направи същото“. Да видиш кадъра, на който някой е залепил заглавието на вестника „Монархът е запънат по отношение на мотивите на Годзила“ на карта на света, сякаш е някаква улика. За да чуете развълнуваните хорови раздвижвания на саундтрака, напомнящи на Реквием на Ligeti, и да помислите „Боже, това е филм за маймунски бой“. Цялото нещо е перфектно. Вярно е, че самият филм може да бъде ужасен. Погрешно би могло да се предположи, че хората искат да видят филм, богат на митология и добре нарисувани герои, когато всичко, което някой иска да види, е Кинг Конг да удари Годзила в устата за два часа. Може да се затъне от прекалено сложен заговор, като Godzilla: King of the Monsters, когато всичко, което някой иска да види, е King Kong да удари Godzilla в устата за два часа. Може да има идентифицируеми сцени и мотиви, когато всичко, което всеки иска да види, е Кинг Конг да удари Годзила в устата за два часа. Всяко от тях би било плачещ срам.

[simonsmilee]

"- Вие коя сте?

- Добрата фея.

- А защо носите кървава брадва?

- Нещо не ми е добре днес."

[ne-mi-pukaa]

Имам диария

Какво друго мога да имам в България?

Пркрасната страна къде остана и кво и стана?

В класации последна, винаги бедна, ма за мене е само една единствена, щото къде другаде има толкова ниска статистика самоубийствена?

Не ща да я развалям с простия с�� разум и вместо това ще се преместя някъде, където няма да се налага, за да излизам вечер да пестя.

Не че нещо ама се налага, щото иначе държавата ще ме обвинява, не че ако избягам ще съм китка, просто на горгоната медуза още една плитка.

Един от многото и много от малкото, които бягат не е щото не стават, те са си добре на кой нормален човек ще му е приятно делянчо през него парите си да пере?

На кой ще му се живее между цигани и турци, да е малцинство в собствената си държава? Наричат те расист ама тва е истината и на думата държа и заставам зад нея, че аз не искам да живея заедно със тея.

Те са повече от нас и са задужни, събрани на куп маси от раси чужди, всеки се оценя различно.

-Aма циганите са виновни за всичко!!!

Не са виновни те, вионвни сме ние че на мангала позволяваме баба да бие,

че им даваме права, а не закони и буквално му даваш ножа и му казваш да я заколи.

Копеле истината боли, искаш да я промениш ама е трудно, знаеш нали си се борил със системата, като ги храниш в мрежата, само там сте силни щото имате глас чрез букви.

Време е да дадете гласа на буквите, не на ония мафиоти по църквите.

Време ви е да се промените, давайте сега за да са ви леки старините.

Щото мангала ще дойде и тогава кажи му че е ром, кво ше направиш нали ти сам на кръста наби си тоя пирон, сам се растна, сам си се прецака, сега ходи кажи по новините, че ше спиш с пушка и брадва...

Ако се бяха променили нещата, щеше да си на внуците си на сватба, не да ревеш от бой пребит, като куче в приют във ъгъла свит, да се молиш на мангала за милост и виждаш как не те разбира щото е прост...

[mhealthyliving]

Доживотен затвор за убийството в Черногорово преди година

Доживотен затвор за убийството в Черногорово преди година

Окръжен съд – Пазарджик постанови доживотна присъда по наказателното дело срещу 30- годишния Ю.А. от с. Братаница. Миналата година на 13 юни в Черногорово бе открит трупът на 31-годишния С.А. в избено помещение на къща в селото. Установено е, че е убит след удари с брадва по главата. Днес подсъдимият Ю.А.бе признат за виновен по 2 пункта:• за това, че на 6 юни 2021 г. в с. Мало Конаре е…

[aggressiveviking]

so i was looking up some swears in bulgarian and i’m pissing my pants:

Ще ти счупя окото и ще гледаш cвета напукан (I’m gonna break your eye and you’ll see the world with cracks)

Майка ти е мъж (Your mother is a man)

Миньор да търcи злато в гъза ти. (I hope a miner looks for gold in you ass)

Жена ти таралеж да роди, да не можеш да си погалиш детето! (i hope your wife gives birth to a hedgehog, so you won’t be able to touch your child)

Дядо мраз да ти бутне комина! (I hope Santa destroys your chimney)

Да ти пръдне c��он в уcтата. (I hope an elephant farts in your mouth)

Баща ти те е правил, когато най-малко му се е искало. (your father made you when he wasn't in the mood)

Ще ти cкоча на веждите и ще те ритам в окото! (i’m gonna jump on your eyebrows and i’m gonna kick you in the eye)

Тъп си като антична брадва! (you’re as dull/stupid/ as an ancient ax)

Качи ми cе на кура да не ходич пеш! (get on my dick so you won’t have to walk)

[radiobg-london]

Филмов екип случайно засне драматична спасителна операция

Филмов екип случайно засне драматична спасителна��операция

Филмов екип случайно засне драматична спасителна операция в щата ��ериленд. Шофьор падна с колата си в морето, докато в същия момент, екип снимал как работи местната спасителна служба. Изведнъж тренировката се превърнала в реална операция. Един от спасителите успял да счупи стъкло на потъващата кола с дръжката на брадва. Шофьорът бил измъкнат малко преди автомобила да се озове на дъното. От…

[eshopbgeu]

Строим дърварник

Строим дърварник със собствени сили Ако се отоплявате с дърва през зимата, подгответе си навреме запас от добре изсушени дърва за огрев и ги съхранявайте в проветрив навес или дърварник. Дървата за огрев трябва да се сушат на открито и да се съхраняват така, че въздухът да влиза отдолу и отстрани. Защитете дървените трупи и цепеници от дъжда, като поставите навес или поне опънете фолио върху…

[annakab-tumb]

НЕДОСЕГАЕМА ЗВЕЗДА - нова книга. Автор Анна Кабанова *** – Днес автографи не се раздават! – отсече бодигардът като остра брадва парче дърво. Сякаш ѝ плеснаха жесток шамар. Не очакваше такъв обрат. Мислеше, че ще бъде като на ко��церта и всеки, който желае, ще може да получи подписа на звездите. – Не може да бъде! Аз дойдох тук заради това! – Казах, че не е разрешено! – Моля ви, пуснете ме при БТС! Аз толкова много съм чакала изпълнението им! Моля ви! – Опита се отначало с добро да постигне целта си Деяна. – Абе, не разбираш ли от дума! – ядоса се пазвантинът, стисна още по-силно лакътя ѝ и я задърпа към изхода на заведението. Уискито бушуваше в жилите ѝ и Деяна от възпитано и скромно момиче се превърна в дръзка и непоколебима бунтарка. Някакъв си орангутан не можеше да ѝ попречи да изпълни върховната си мечта! Алтернативата да се окаже извън заведението, преди да е получила автографа на Вили, и всички усилия да отидат напразни, ѝ придаде невъобразима сила. Момичето рязко се дръпна, успя да се отскубне и хукна към сцената. Алкохолът беше възбудил така страстите и емоциите у нея, че тя сама не можа да се познае, когато извика с пълно гърло, мъчейки се да надвика грохота от аплодисменти: – Вили! Звездите още се покланяха и събираха овациите на публиката. Деяна се носеше така стремително към тях, че нямаше как да не привлече вниманието им. Усети отправените към нея погледи. Вили също! Гледаше я учудено и с любопитство. Деяна усети как сърцето ѝ се облива в меден еликсир, чувствайки шарещите по нея очи на нейния кумир. – Вили! Ще може ли автограф? Моля те! Внезапно някой я сграбчи с огромната си лапа отзад за рамото. Обърна се и с досада видя, че това беше бодигардът. От някъде наизскачаха още двама пазачи, за да подкрепят колегата си в обуздаването на полудялата клиентка. Стана ѝ ясно, че няма да успее. Разочарованието и отчаянието се стовариха върху нея като рушаща се тухлена стена. Охранителите я задърпаха към изхода и тя нямаше сили да им се противопостави. Виждайки, че се отдалечава от обекта на своите мечти, Деяна в последен порив извика: – Вили! Аз съм Деяна! Намери ме във фейса – Деяна Неделчева. – от безсилие и безнадеждност не знаеше какво говори. Последното (at Pomorie) https://www.instagram.com/p/CTyTjJ9ocEq/?utm_medium=tumblr

[cold-blooded-since-i-was-kid]

Първата ми любов

Така... Значи... Много отдавна... Още преди да се родя... Срещнах едно много красиво момиче... Името ѝ беше Желязко... Както и да е... Отново станах емоционален... Нека започваме: "Тя бе с най-чаровната усмивка, а зъбите ѝ се нуждаеха спешно от автомивка. Тя беше толкова красива, докато си дъвче храната... Със всичките си 7 зъба във устата. Помня, когато ѝ слагах наморник, за пред хората, понеже работеше като немска овчарка в полицията и ѝ познавах злобата. Но въпреки всичко аз я обичах, такава каквато е, нищо, че имаше общо 17 пръста на двете ръце. Тя бе натурална, естествена, със косми на гърба. На гърба ѝ бяха снимали "Тарзан" без дори да ѝ платят. Тя беше толкова космата, че чак я бъркаха със първия човек... На личната ѝ карта пишеше "пол: парапитек" Зърната ѝ бяха сензорни, като на най-новия асансьор... Едното пускаше wifi, а другото- овча тор. Даже сещам се веднъж, като беше пръднала пред майка ми, ръждясаха ми печката, парното... А след това я замерих с Найка ми... Но тя се извини, понеже като малка, претърпяла е чернобил и пръднята ѝ станала токсична, а анусът ѝ се разложил... Тя бе модна икона и когато се разхождахме във парка, често чувах хората как ѝ казваха "краварка". Тя ме пазеше като дете, въднъж дори бе убила плъх... Не с брадва или трион, а с миризливия си дъх. Къпеше се рядко и косата ѝ миришеше на повърнато, всичките си въшки и комари пращаше в отвъдното. Най-еротичното във нея бе мъжкият ѝ глас... Даже когато си общувахме другите ме мислеха за педерас... Никога не бях си и помислял, че с нея ще се разделя, че ще бъда във депресия и 3 месеца няма да мога да се изсера. Но ето, че дойде денят, в който тя ми звънна и ми каза "Мило, заключиха ме в зоопарка, при маймуните... И не ме пускат да изляза" " Тва е аз... Аз... Не мога повече... 😢😭😭