#владимирово | Explore Tumblr Posts and Blogs

vprki · 6 years

Text

РЕФЛЕКСИИ: Николай Майсторов не приема преподавателят да има свои кописти

„Доволен съм, че всеки е намерил своя път в тази изложба и донякъде е трагично да виждаш копие на себе си. И някак си само по себе си това убива и самия преподавател”. Това казва проф. Николай Майсторов по повод изложбата в Националната галерия на него и част от учениците му по проекта „Учители и ученици в изобразителното изкуство” на фондация „Въпреки”, подпомогнат финансово от Програма „Култура” на Столична община и Министерството на културата.

„Защото никой не може да изкопира достойно преподавателя, ако той е качествен художник. Това ще бъде една лека шега с неговото изкуство. Затова е задължително човек да намери себе си. Една от основните посоки на преподавателя е да даде възможност за това саморазвитие. Това е много важно още в началото на учебния процес.

Винаги съм наблягал на свободата, на вътрешната свобода.

На свободата към материала. Въобще да се работи свободно, за да може човек да не ограничава движението на енергиите си. Те трябва да текат от него свободно. А преподаването дава, наистина, едни граници, но те са много условни граници. Те само, така да се каже, канализират информацията, която е нужна за тях. Оттам нататък природният феномен на таланта трябва да изиграе основната си роля”, казва Николай Майсторов.

Изложбата „Проф. Николай Майсторов и ученици” /продължава до 24 юни/ е четвъртата от проекта „Учители и ученици в изобразителното изкуство” на фондация „Въпреки”. Досега изложби имаше в Кюстендил – на проф. Емил Попов и негови ученици, в софийската „Арт Алея” – на учениците на проф. Вихрони Попнеделев и в Градската галерия на Варна – на проф. Андрей Даниел и негови студенти. А

предстоят и още три изложби в София,

в които е разделена експозицията от Варна. В Галерия „Стубел“ откриването ще е на 21 май от 18 часа, след това – втората от цикъла в Галерия – книжарница „София прес” /на 29 май от 18 часа/ и накрая в Галерия „Академия“ /откриване на 21 юни в 18 часа, а дискусията и прожекцията е от 16 часа/. Колкото за изложбата в Националната галерия – Квадрат 500, зала 19 на „Проф. Николай Майсторов и ученици”, която продължава до 24 юни, участниците освен учителя са Долорес Дилова, Ива Владимирова, Елица Матеева – Паскинс, Райна Стоймирова, Албена Щениовска – Еглофф, Юлий Таков, Калин Антонов, Иван Михайлов – Жани и Любен Генов.

За изложбата в Националната галерия Майсторов е доволен, че е станала професионална. Това са художници, които имат своето място в съвременното българско изкуство. Те са били не само студенти, но и преподаватели в частната академия „Жул Паскин”, където художникът, освен че е бил преподавател, е и създал свой екип. А един от неговите ученици е художникът Любен Генов, сега председател на Съюза на българските художници, който пое основната част от организацията на изложбата. Колкото за преподаването и за това дали се е опитвал да ги моделира по свой образ Николай Майсторов каза: „Аз

нямам подредена логика в преподаването.

То е интуитивен процес при мен като всяко мое действие. Естествено основата на моята преподавателска дейност е човешкото тяло. Но човешкото тяло като форма, структура, като принцип на взаимодействие на формите в него, като носител на композиционни стойности, които определят образа на човешкото тяло и това е за всеки образ в природата.

За мен природата е главен учител, стига студентът да бъде насочен в правилна линия какво да разбира под природа и как да изглежда съдържанието на формата. А формата е езикът – това е азбучният ред на подредба на композицията. Без това не може. Натурата трябва да се гледа не като натуралистична предопределеност, а повод за една абстрактна стойност, независимо, че формата прилича на конкретността, тя носи своята относителна самостоятелност за това е абстрактна, носи своята поетична определеност. И в този смисъл учебният процес носи една двояка посока на граници. На конкретна насоченост към преодоляване на натурата – тоест това е учебният процес и съответно една свобода, която извежда натурата като резултат на лична поетична творческа стойност.

Този процес на преподаване в „Жул Паскин” беше много отдавна и това е хубавото. В това време и в това пространство те се развиха като художници, изведоха своя пластичен резултат, своята уникалност, самобитност. Така че те в някаква степен

стопиха в положителен смисъл този учебен процес

и то е наложително. В крайна сметка в основата остава някаква придобита истина, някакъв професионализъм, който ги насочва и определя като художници. Той е свързан с всичко, но по-скоро като внушение. Прекият занаят е необходим, но в основата трябва да внушиш на човека преди всичко какво е изкуство, за какво се прави, защо си дошъл тук и да го отвориш към това нещо. Да отвориш неговите канали на чувствителност – това е най-важното нещо. Занаятът, той си е занаят, той се учи, можеш сам да го научиш в някаква степен. Основното е да го научиш да мисли в този процес на пластична образна стойност, което е езикът на изобразителното изкуство”, каза проф. Николай Майсторов.

Откъс от разговора с проф. Николай Майсторов можете да чуете тук

И допълва, че доверието между студент и преподавател е много важно. „Без него не става никаква работа. Иначе никакво насилие не води до разбиране. А този процес на преподаване и възприемане е въпрос на разбиране. Доверието е, така да се каже, главният феномен, който да оправдава това действие. Така че в този план защитавам това понятие –

ако няма доверие, няма резултат.

Доверието е истината към това, което преподавателят прави по отношениена студентите”, каза художникът. А неговите бивши студенти наистина изпитват към него доверие. Споделяха на дискусията преди откриването на изложбата за своята радост от това, че са се докоснали до него, за неговата деликатност, но и взискателност. За атмосферата в частната академия „Жул Паскин” и за посоките в образованието там. А художничката Ива Владимирово освен, че му подари слънчоглед изрецитира: „От слънчогледите без край, с любов, уважение и голяма признателност към слънце - професор майстор Николай”. И добави: „За да приличаш на Майсторов трябва да имаш много високо ниво, висок хоризонт. Не би могло да му се подражава, защото това е невъзможно”.

Николай Майсторов и Станислав Памукчиев

Художникът проф. Станислав Памукчиев пък каза за Майсторов: „В педагогическата ориентация на Майсторов, според мен, може да се каже, че има един генерален белег. Той самият го е формулирал в една своя студия за образованието по изкуства, в която се казва, че рисуването не е отражение, а е самоизразяване. То е внушение и себеизразяване. От отражение на реалността към вживяване, вчувстване и изразяване на тази реалност. При самия Николай Майсторов е себеизразяване през една фикционална реалност измислена от него, но тя говори изключително страстно за човека. В различните проявления на неговите студенти, независимо доколко са фигурални, доколко са абстрактни или полуабстрактни,

основният белег обаче е експресията.

Като говорим за някакъв белег на влиянието и школата Майсторов, според мен, едната дума, която може да я определи в най-широк смисъл – това е експресия.

Дори не точно експресионизъм, експресионизъм е самият Николай Майсторов. Веднага трябва да кажем, че е може би най-ясният, най-отличимият, най-защитеният, най-утвърденият, най-титулуваният български художник експресионист. Но неговото влияние върху всичко онова, което носи в себе си - емоционално-духовното, емоционално-психичното като преживяване е експресия. Всички тези хора, които бяха около него са белязани от това. Дори най-лиричният от тях - Любен Генов е белязан от това. Ако влезем в по-внимателен прочит ще открием дори и в работите на Жани /Иван Михайлов – Жани – б.а./ - това е слънчевата експресия на деня. Дори, ако влезем в изключително съзерцателните неща на Албена /Албена Щениовска – Еглофф – б.а./ ще открием овладяна, споена вътрешна, потопена експресия. Преживяна. Така че не българското образование, българската живопис изключително много дължи на Николай Майсторов”, заяви убедено Станислав Памукчиев.

Емил Попов и Вихрони Попнеделев

Скулпторът проф. Емил Попов, също един от участниците в проекта, продължи думите на Памукчиев, като отбеляза, че и той самият се е учил от Майсторов: „Имам си художници ледоразбивачи в нашата художествена реалност. Той е един от тях. Във всички случаи Николай е един от тези, които взривиха определени представи за култура, защото той има и стихове”. И добави: „Това, което най-силно впечатлява в изложбата е изключителното разнообразие. Второ, това са хора с вече силни авторски присъствия в нашата реалност със своя художествена абсолютно определеност. Знаете колко е схематично да се казва, че под голямото дърво не растат други растения. И аз силно го споделям, но тук в тази зала виждам как

този ледоразбивач е успял да сгрее всички хора,

които са решили да работили с него. Сгрял ги е, сложил е на обсъждане всичко, с което разполага и те са го ползвали по начин,по който всеки от тях е преценил и селектирал съобразно своята нагласа и потенциал. Това е изключително трудна работа. Казвам го, защото и аз имам някаква подобна роля в Академията. Това отношение към форма, пространство е една от моите схематични представи за думата критерий. Такъв термин съществува и работи. Николай е обречен художник и мога да се считам негов ученик в аспектите, които са недостижими”, заяви Емил Попов.

Една от картините на Николай Майсторов в изложбата

Художникът проф. Вихрони Попнеделев, също преподавател в НХА и участник в проекта с четиримата професори имаше малко по-различно мнение за образованието в официалната академия: „Разбира се, аз от четиримата съм най-младият и най-малкият. И си спомням, бях още в началото на живописната си дейност, когато съм гледал изложбите на Майсторов и, разбира се, с най-голяма възхита. Първо, Николай Майсторов започна курс в тази академия /”Жул Паскин” – б.а./ в едни много по-различни условия, отколкото в Академията на Шипка 1. Там, наистина, нещата са от един огромен колектив. Като чуя думата колектив настръхвам. Защото в този колектив е пълно с какви ли не хора. И като че ли

винаги мнозинството съсипва нормалната хубава идея.

Колкото и да се опитваш нещо да правиш, всички гледат да ти пречат, защото обичат един спокоен живот. Да си вземат заплатките, да се правят, че учат някого, да забравят, че нещо става и гръмко да се поощряват. Когато тръгнат да гласуват нещо, един не е против, освен мен. Разбира се, аз се оказа, че съм черната овца. Той, наистина, когато има тази свобода да си подбере преподавателите, има свободата да си подбере студентите, има право да си въведе програмата, това е идеално. Но в същото време обаче трябва да имаш дух и дупце. Е, за това дупце става дума. Че трябва човек да има хъс да си отстоява позициите. И когато каже нещо, действително да си личи, че това е силно и сто�� национална сила зад него. И това му личи и в картините. Неслучайно те нямат тези компромиси – ела, кажи ми това по-жълто ли да го направя или по-зелено. Или да извикам някой друг той да ми каже как да го пооправя и така нататък. Той ги хваща и си ги прави нещата. И затова е водач, затова е ледоразбивач”, убедено каза Вихрони.

Любен Генов и Слава Иванова, директор на Националната галерия, при откриването на изложбата

Николай Майсторов се притесни от похвалите и даже очите му се овлажниха. И призна:

„Аз не съм свикнал на похвали.

Не живея леко. Самата ми природа е трудна. Рисувам трудно, не изпитвам удоволствие в прекия смисъл от нещата. Трябва да ги преживявам, да изведа някакво движение, за да придобия усещане за щастие. Така че тук много хубави неща се изговориха, но никога не съм ги покривал със себе си. Аз съм недоволен човек от всичко, не харесвам нищо, имам самочувствие на художник, но резултатите ми се измъкват. Някак си, те са част от работата ми. На следващия ден като дойда, нещо се наставя. Накрая, естествено, че завършвам картината и винаги казвам – следващата ще бъде, тази пак не става. И така. Не бих казал, че пътят на художника е труден. Но поне за мен е много труден”. А Станислав Памукчиев сподели за една своя случайна среща с художника на улицата. Пита го къде отива и Майсторов отговаря: Да рисувам. Казва, че всеки ден рисува и признава: „Защото ако не отида и не рисувам, за пореден път ще си докажа нищожността на живеенето”. А Памукчиев обобщи тази среща: „Не знам какво може да характеризира по-точно нашия опит и това наше състояние, в което можем да живеем някъде по-истински, отколкото в истинския живот”. ≈

Текст: Зелма Алмалех и Стефан Джамбазов

Снимки: Стефан Джамбазов

#РЕФЛЕКСИИ #Николай Майсторов #Любен Генов #Национална галерия #Учители и ученици в изобразителното изкуство #Проф. Николай Майсторов и ученици #изложба #Станислав Памукчиев #Емил Попов #Вихрони Попнеделев

0 notes

intavrida-blog · 7 years

Text

Заместитель председателя райсовета Алла Ютина и управляющий делами районного совета Ольга Мачулайтис проводят выездные приемы граждан — Красногвардейский район

#intavrida #новостикрыма #красногвардейскийрайон

В районный совет поступает множество вопросов от жителей наших сел на разные темы. Глава муниципального образования Роман Шантаев уделяет особое внимание работе с обращениями граждан, ни один вопрос не остается без ответа. Ответы на вопросы жители наших сел получают на личных приемах, выездных встречах, на страницах районной газеты «Огни маяка», посредством общения через интернет сайты.

Заместитель председателя Красногвардейского районного совета Алла Ютина и управляющий делами районного совета Ольга Мачулайтис на прошлой неделе провели прием граждан в селах: Нахимово, Владимирово, Красная Долина, Невское. Что волнует наших земляков спустя три года после вхождения Крыма в Россию? О чем говорят, о чем мечтают? Говорят о наболевшем, мечтают об улучшении жизни на селе. Проблемы просты, актуальны и вполне решаемы: обратить внимание на предоставление услуг по водоснабжению, благоустройству территорий, транспортному сообщению, решить вопрос с питанием школьников в маленьких селах, провести интернет в глубинку и т.д.

Благоустройство территорий относится к проекту «Комфортная среда». Это ремонт дорог, установка детских площадок, урн и скамеек, освещение улиц. Не во всех селах эти проекты на данный момент реализовываются, но в целом по каждому сельскому совету работы ведутся. Согласно дорожной карты игровые площадки будут установлены в каждом селе, ремонт дорог пусть медленно, но осуществляется. Не все так просто с питанием школьников в отдаленных сельских школах. С середины ноября вопрос с питанием учащихся Климовской и Удачненской школ по словам начальника управления образования Елены Мовчан будет решен. Проблемы водоснабжения по селу Карповка и Нахимово после встречи с жителями были озвучены на аппаратном совещании. Вопрос взят на контроль ответственной службой. Из-за плохой дороги от трассы Климово-Нахимово рейсовый автобус в село Нахимово не заходит. Люди вынуждены три километра идти пешком. Остро стоит проблема с дорогой и в селе Красная Долина Новопокровского сельского совета. По словам начальника филиала Красногвардейского дорожного предприятия «Крымавтодор» Александра Тиховского, в октябре-ноябре ремонтные работы будут произведены на участке сел Нахимово и Новодолинка. В селе Красная Долина планируют сделать грейдерную дорогу. Жители села Невское заинтересованы в срочном ремонте ФАПа.

Встречи с жителями сел позволяют на месте определить не только объем предстоящих задач, но и возможности их выполнения. Напомним, задать свой вопрос, озвучить проблему Вы можете по телефонам горячей линии 120 – со стационарного, +79780630120 с мобильного телефона.

В газете «Огни маяка» от 19.10.217 года опубликован график приема граждан сотрудниками районного совета, в том числе и график выездных встреч. Звоните, приходите, мы открыты для конструктивных встреч, бесед, которые помогут сообща найти выход из сложных ситуаций, решить проблемы.

Управляющий делами Красногвардейского районного совета Мачулайтис О.А.

Источник

Источник: https://goo.gl/QyRkaE

0 notes

offcialportalbulgaria · 7 years

Photo

Екострой Консулт - Строителни консултации, Монтана

Фирма Екострой Консулт извършва проектиране, изготвяне на оценки за съответствие и упражняване на строителен надзор. Фирмата е изготвила обследване и издаване на сертификати на Читалищна сграда с.Мадан, комбинирана сграда село Якимово, училище село Владимирово, обл. Монтана, на Читалище село Пордим, обл. Плевен, Спортна зала в град Ракитово, обл. Пазарджик, супермаркети Т - МАРКЕТ в град Сливен и град Монтана.

#фирма #екострой консулт #строителни консултации #гр. монтана

0 notes

palankaonline · 7 years

Link

Трамп Америци одузима оружје за уцењивање (видео) СПУТЊИК ИНТЕРВЈУ Валентина Булатовић Превелики смо да бисмо себи дозволили да не будемо јединствени и да немамо упориште, превише смо разнолики — живимо истовремено у 19, 20. и 21. веку, имамо и пустиње и вечиту зиму, забачене крајеве и високу културу и технологију. То Русију чини својеврсним моделом света, каже у разговору за Спутњик Наталија Нарочницка. Зборник радова посвећених хиљадугодишњици смрти Светог кнеза Владимира, заслужног за покрштавање Русије, који је приредила историчарка Наталија Нарочницка, представљен је у Храму Светог Саве. Кнез Владимир је, каже Нарочницка, симбол рађања руске државности, јер је поставио темељ на којем је изграђена цела руска земља. У Владимирово време појам „руски народ“ још није постојао, али су се руски кнежеви већ у то време заклињали у руску земљу. Шта је, осим православља, према Вашем мишљењу, у основи руско-српских веза, због чега су оне толико јаке? — Ми међусобно саосећамо и доживљавамо једни друге као браћу по вери. На истом језику се обраћамо Богу. То, наравно, није све. То је блискост која подразумева поверење, заједничке вредности, а на основу тога су се изродиле и друге врсте веза. Свима је познато да су Руси ратовали за Србе и да су се Срби борили за Русе. И те везе не смеју да буду изгубљене! То би довело до духовног осиромашења, било би неразумно одбацити све претходне векове. Председник сте Европског института за демократију и сарадњу са седиштем у Паризу. Како видите европско друштво у овом тренутку? — Мислим да је Европска унија у дубокој кризи, и то пре свега филозофској, у много већој мери него у економској. И с тим се слажу многи моји пријатељи конзервативних ставова широм Европе — адвокати, професори универзитета, политичари, сенатори, посланици француског и немачког парламента… Западне медије и Брисел је обузела хистерија поводом низа шамара елити, прво у виду „брегзита“, а потом, мање значајног, али по типу истог, референдума у Италији. Показало се да ЕУ није онај темељ у који су полагали наде и да је треба реформисати. Либерална елита, као носилац „демократске револуције“, свргавањем влада по разним земљама на власт је довела мрачне силе, попут оних на Блиском истоку. Самим тим, она је хиљаду пута грешнија од режима који су, наводно, ометали тријумф западне демократије. Ирак, Либија, оно што се сада ради у Сирији, све то прети и Европи. Постоји мит да елита изражава мишљење целокупног западног друштва, а испоставило се да то друштво мисли потпуно другачије и да је сасвим разочарано. Руски писац Захар Прилепин ПЕТАР ВУЈАНИЋ Прилепин: Бићу срећан чак и ако ми Куста да улогу пса-луталице А шта се може очекивати од председничких избора у Француској који се одржавају на пролеће? — Не чуди то што се Оланд није кандидовао, јер је његов рејтинг веома низак. Интересантно је што се Фијон кандидовао на страни „десних“, мада је то, заправо, умерена опција, такозвани конзервативни центар. Ту је и независни кандидат Макрон, који је ће бити озбиљан такмац Фијону, јер би за њега могли да гласају социјалисти. Фијон је за њих превише деголовски тип, залаже се за традиционалне вредности, не крије да је католик, има петоро деце, брани породицу, оптужују га да нарушава права мањина… Што му је у Француској, заправо, комплимент. Мислим да ће у Француској победити онај ко уђе у други круг с Марин ле Пен, јер француско друштво још није спремно да гласа за њу. Мада, после Трампове победе ништа више није немогуће. Да ли Трампова победа збиља може да донесе суштинске промене у међународним односима, или је то само привид, ако имамо у виду да он није сам, да је ту много других играча? — Наравно, већ је Обамина администрација учинила све што је могла да би му отежала било какве потезе који би преокренули политику. Међутим, у Трамповом инаугурационом говору постоје две важне тезе: тражићемо начине да будемо у добрим односима са свим нацијама света и полазићемо од става да свака нација има право да своје националне интересе ставља на прво место. Те две тезе уливају опрезни оптимизам. То је класично међународно право и потпуно удаљавање од политике чија је суштина у последње две деценије била страшна идеологизација, а све под плаштом демократије и људских права. Србе ћемо демонизовати, а оне који би могли да буду партнери Америке, њих ћемо да уздижемо и нећемо да видимо никакве недостатке. Хашим Тачи, обичан ратни злочинац, убица, који је одговоран за вивисекцију и за све што је тамо рађено, он је за досадашњу Америку темељ цивилизације. Трампове тезе су у том смислу дефинитивно нове, и мислим да га управо због тога мрзи елита. Путинов саветник: За Србију најбоље да следи Титов „трећи пут“ (видео) Многи говоре да он и није прави политичар, да је бизнисмен, шоумен, да нема довољно искуства… — То што је шоумен може донекле да му смета, јер не преза од оштрих речи. Недостају му манири политичара, посебно ако имамо у виду да је лидер тако моћне државе. То што је бизнисмен, напротив, значи да је прагматичар, да је навикао да склапа послове, да предлаже својим партнерима оно што је изводљиво, за разлику од разних из Брисела — Оланда, Меркелове, као и претходне администрације која је непрестано на чињенице одговарала паролама. Трамп целој овој елити отима оружје. Америка има оружје за уцењивање, јер она финансира НАТО, али Трамп сматра да Америка троши превише новца за финансирање НАТО-а. А може ли он да оконча постојање НАТО-а? — Мислим да нема много могућности за тако озбиљне кораке, али мислим да ће променити приоритете. Свуда где буде било могуће да се „повуче ручна“, Трамп ће то учинити. Руска историчарка Наталија Нарочницка © SPUTNIK/ РАДОЈЕ ПАНТОВИЋ Србе није могуће послати на фронт против Русије Да ли ће Црна Гора постати чланица НАТО-а? — У Енглеској, која је пре Првог светског рата била главни субјекат међународне политике, постојала је карта на којој су биле обележене све стратешке обале Европе, укључујући и Јадранско море и обалу Црне Горе. Бока Которска је примамљиво геополитичко парче и Англосаксонци немају мира уколико не контролишу обале Средоземног мора. Када је Рим победио Ханибала и освојио овај део обале, постао је господар света. Ако се погледа карта, траса свих гасовода и мапа „обојених револуција“ веома се поклапају. Реч је о контроли над државама које су у том енергетском луку. То су Блиски исток, обала Средоземног мора. Верујем, међутим, да Трамп као мушкарац који се два пута женио словенским женама, тешко да може с презиром да се односи према овом региону. Чини ми се да он мора — не на нивоу васпитања, него на нивоу интуиције — да призна право народа да брани своје интересе, право народа на живот, на самопоштовање. Он је у многим својим говорима излагао мишљење да Америка не мора да буде прва тамо где јој то уопште није потребно. Чини ми се да је спреман да ту свеприсутност Америке замени за безбедан и стабилан свет. Наравно, неопходно је преговарати и ускладити интересе с Русијом. Како Русија, с једне стране, треба да води спољну политику да би била успешна, а с друге стране, какав је систем, ако имамо у виду да је реч о огромној држави и простору, најбољи за Русију у дугорочном смислу? Социјализам и комунизам, као што смо видели, нису имали успеха. — У спољној политици је дошло до консолидације која је, надам се, дугорочна. Ту постоји национални консензус, то је потпуно очигледно. Криза нам је нанела штету, као и санкције, али не у свим областима. Пољопривреда нам је, напротив, процветала и ми већ извозимо пилетину у Кину, што је било тешко и замислити пре 15 година. Већина аналитичара сматра да смо се подигли с дна и да у неким областима (наравно, не у свим) веома напредујемо. Ми плаћамо за своју спољну политику, али никакве изолације Русије нема. Напротив. Нема медија који се не пита како је Русија могла себи да дозволи да не умре, како је смела да преживи и како може још и да говори својим језиком и да нешто ради, да поново постаје велика држава!? Да, постаје! Балетски уметник Денис Матвијенко © SPUTNIK/ РАДОЈЕ ПАНТОВИЋ Денис Матвијенко — Украјинац ког је „пригрлила“ Русија Сувише смо велики да бисмо себи дозволили да не будемо јединствени и да немамо упориште, превише смо разнолики — живимо истовремено у 19, 20. и 21. веку, имамо и пустиње и вечиту зиму, забачене крајеве и високу културу и технологију. То нас чини својеврсним моделом света. Вратићу се кнезу Владимиру: државност се првобитно градила на заједничком животу и сарадњи најразличитијих људи. Био је прихваћен свако ко је положио заједничку заклетву. Наша разноликост је и наша снага и наша слабост. Ви, дакле, верујете у светлу будућност Русије? — Никада нисам била међу онима који осећају дубоки песимизам. То је грех у православној вери. Не треба да желиш да се све деси током твог живота. Национално освешћен човек никада се неће одрећи своје отаџбине, чак и ако му се оно што се догађа не допада, јер тај осећај припадности није везан само за данашњи дан него за целу историју. Русија уме да се обнавља попут птице феникса. Маркс, који није волео Русију, написао је да је Европа, стешњена између Монгола и Летонаца, била запрепашћена када је видела на својим границама огромну империју која се простире до океа��а. Тога сам се сетила када је Путин одржао свој Минхенски говор, када се Европа питала како се Русија усудила да проговори пред Меркеловом, пред њеним америчким гостом. То је био страшан ефекат који је тада схваћен као неки полублеф, али сада то више нико тако не доживљава. Надам се да ће наша деца живети у безбеднијем, праведнијем и благороднијем свету.

Трамп Америци одузима оружје за уцењивање (видео) Превелики смо да бисмо себи дозволили да не будемо јединствени и да немамо упориште, превише смо разнолики — живимо истовремено у 19, 20. и 21. веку, имамо и пустиње и вечиту зиму, забачене крајеве и високу културу и технологију. То Русију чини својеврсним моделом света, каже у разговору за Спутњик Наталија Нарочницка.

, via Милан «Паланка на вези» Милошевић - Google+ Posts

#IFTTT #Милан «Паланка на вези» Милошевић - Google+ Posts #Новости #Србија #Вести #Паланка на вези #S

0 notes