#гр. добрич | Explore Tumblr Posts and Blogs

vprki · 5 years

Text

РЕФЛЕКСИИ: Миналото, което не бива да забравяме

По-далечното или по-близкото минало ни напомнят всекидневно за себе си. Особено в София – един дълговечен град, през който са преминавали различни хора и култури. И затова всяка археологическа изложба предизвиква интерес. За да видим не само находките, но и по някакъв начин да разберем днешния си ден. Но има и едно друго минало - по-близко, което не ни изпълва толкова със светли чувства. Но въпреки това, трябва да го помним, за да не случва отново.

В Регионалния исторически музей – София продължава до 1 септември Петата годишна изложба „Археология на София и Софийско”. Тя представя резултатите от археологическите проучвания през изминалия сезон 2018. Изложбата се организира всяка година. Основната й цел е представянето на резултатите от проучванията през предходния археологически сезон, както и експонирането на най-значимите находки. Aрхеологически разкопки на територията на София и региона са водени на общо 16 обекта през изминалата 2018 г., сред тях: Раннонеолитно селище Слатина - София (кв. Слатина), обект на пл. „Св. Неделя“ (гр. София – център), обект Кремиковски манастир „Св. вмчк. Георги Победоносец“ (кв. Кремиковци), обект Късноантичен стопански комплекс и средновековно селище (с. Мировяне) и др. Обектите са от различни периоди и предоставят разнообразна информация. Разкриват се части от фортификация, основи на сгради и помещения, останки от улични настилки, водопроводи, както и некрополи с различни типове гробни съоръжения. В изложбата през годините са показвани материали и резултати от над 50 археологически проучвания. В чест на петата годишнина от нейното организиране се издава каталог. Той съдържа 237 представени пред публика находки и информация за проучванията в София и региона за периода 2015 – 2019 г.

Част от изложбата „Археология на София и Софийско”

И още две археологически изложби, които предизвикват голям интерес, са експонирани в Националния археологически институт с музей при БАН. Това са „Цветни картини от Древен Рим: мозайки от Капитолийските музеи” и „Усет за разкош: Римски мозайки от България”. Организатори са Италианският културен институт в България, НАИМ – БАН и Капитолийските музеи в Рим. „Това събитие е израз на отличните двустранни отношения между Италия и България и на общите ценности, които нашите страни споделят,“ отбеляза посланикът на Италия у нас Н.Пр. Стефано Балди и добави: „За мен е чест да представим тези уникални мозайки, които за първи път ще бъдат изложени извън Рим.“ „С паралелната изложба предлагаме на посетителите на Националния археологически музей възможността да се насладят на едни от най-големите художествени постижения в мозайките през вековете,“ сподели Христо Попов, директор на НАИМ при БАН.

Мозайки от изложбата „Цветни картини от Древен Рим: мозайки от Капитолийските музеи” в НАИМ към БАН в София

Изложбата „Цветни картини от Древен Рим: мозайки от Капитолийските музеи” представя фрагменти от 21 мозайки от Рим от І в. пр. Хр. до ІV в. сл. Хр., открити във втората половина на ХІХ и началото ХХ в. при изкопни работи в града. Наред с подовите мозайки от частни и обществени сгради са представени и стенни мозайки, характерни за района на Рим от императорската епоха. Сред експонатите са и примери, открити в гробници. Мозайките са изработени от кубчета от различни видове варовик и мрамор, и стъклена паста. Те дават идея за обстановката в домовете на богатите римляни, но също за възможностите и вкуса на представители на средната прослойка от римското общество. Най-впечатляващите от тях са открити във вили и градски градини на римската аристокрация.

Мозайките от Капитолийските музеи са съпътствани и от изложбата „Усет за разкош: Римски мозайки от България”, която показва едни от най-представителните римски мозайки от територията на България, датирани от втората половина на І в. сл. Хр. до около средата на V в. Те са разкрити при археологически разкопки в сгради в големите градски центрове от императорската епоха - Улпия Ескус, Марцианопол, Филипопол, Пауталия, Никополис ад Нестум, и в извънградски имения. Част от изложбата е фрагмент от мозаичния под на сграда от Августа Траяна, открита преди десет години при спасителни разкопки в Стара Загора, която представя спътници на Дионис, богът на възраждащата се природа, виното и опиянението. Мозайките представляват израз на възможностите и амбициите на римския провинциален елит, както и на стремежа им да следват водещите художествени тенденции на епохата по отношение на мозаечното изкуство. Изложбите продължават до 28 юли 2019 г.

Мечът на хан Кубрат и пръстенът с монограм долу

На 24 май още една изложба, свързана с миналото беше показана в Националната галерия. Това е „Мечът на хан Кубрат”, а куратор на изложбата е доц. д-р Иля Ахмедов от отдел „Източна Европа и Сибир” на Държавния Ермитаж. Тази изложба продължава в Балната зала на Двореца в София до 30 юни. Два от най-емблематичните за българската история предмета – мечът на хан Кубрат и пръстенът с монограм ΧΟΥΒΡΑΤΟΥ ΠΑΤΡΙΚΙΟΥ (ХУВРАТУ ПАТРИКИУ), доказващ името на получилия патрицианско достойнство – хан Кубрат, съхранявани в Държавния Ермитаж в Санкт Петербург, са временно експонирани в Националната галерия в рамките на Дните на Ермитажа, един от най-богатите световни музеи. Пръстенът и мечът са част от съкровище, открито през 1912 край с. Малая Перешчепина, на брега на р. Ворскла в околностите на днешния град Полтава, Украйна. Цялата находка се състои от около 800 предмета, от които голяма част са златни, а други – от сребро. През 1984 германският археолог проф. Йоахим Вернер предизвиква истинска революция в науката, определяйки ги като собственост на българския владетел хан Кубрат.

Съкровището от Малая Перешчепина е интересен и сложен комплекс, който включва различни по своята функционалност групи предмети, с ясно разграничена и обоснована културна принадлежност. Тук могат да бъдат идентифицирани изделия, дело на местни „варварски” майстори, както и произведения на торевтиката, изработени в иранската традиция в земите на Сасанидите. Най-голям брой са изделията от благороден метал, произведени в ателиетата на Константинопол. По своя характер съкровището не е хомогенно и не може да бъде ограничено в тесен хронологически период от време (най-ранните находки се датират през първите години на третата четвърт на VII в.). Безспорно най-интересният комплект от предмети принадлежи към личните вещи на хан Кубрат. Те са инсигнии, свързани с висшия сан на техния собственик: коланна гарнитура от злато, параден железен меч с изящно изработените и украсени златна дръжка и ножница, две златни закопчалки за мантия, две златни гривни. Най-важният артефакт сред тях е пръстен с монограм. Артефактите от един толкова важен комплекс, датиращ от времето преди създаването на българската държава, са от изключително значение за историческата наука, но и за историята на изкуството. Това е един от редките случаи, за който може да се определи не само етническата принадлежност на собственика на предметите, но и те да бъдат обвързани с конкретно име – името на хан Кубрат.

„Погубената България” и нейните автори Христо Христов и проф. Вили Лилков при представянето на книгата

Тук говорим за едно по-далечно минало. И то с гордост и преклонение. Една книга неотдавна ни върна обаче към това минало, което не винаги е толкова привлекателно. Става дума за книгата „Погубената България” /изд. „Сиела”/ от проф. Вили Лилков и разследващия журналист Христо Христoв. Тя излиза като своеобразно продължение на една друга тяхна книга, която се беше появила преди две години - „Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност”, също от издателство „Сиела”. Над 500 души се събраха на премиерата на „Погубената България”, своебразното продължение на изследването, посветено на съдбата на българския елит след 9 септември 1944 г., а зала „Средец” на хотел „Балкан” се оказа тясна, за да побере всички желаещи да отдадат своята почит към паметта на жертвите на комунистическия режим и техните наследници.

Главният редактор на „Сиела” Захари Карабашлиев и д-р Любомир Канов на премиерата на „Погубената България”

Премиерата на изследването, посветено на съдбата на българския елит след 1944 г., бе официално открита от Торстен Гайслер – ръководител на софийското бюро на Фондация „Конрад Аденауер“, която подкрепи проекта. Той разказа за опита на Източна и Западна Германия с декомунизацията, за нуждата младите да са запознати с тази част от историята. „Историята често бива тълкувана само на база политика. На заден план остава отделния човек. А точно тези съдби са най-важни.”, сподели проф. Вили Лилков и благодари на всички за подкрепата. Главният редактор на издателство „Сиела” Захари Карабашлиев каза, че книгата е решителен жест да бъде възкресен спомена за разпъването на съзидателния елит и потенциал на България след 1944 г., а авторът на предговора към книгата д-р Любомир Канов напомни, че „30 години след началото на края на тоталитарното управление на БКП у нас е изключително важно да се събере паметта за онези, които понесоха ударите на комунистическия режим заедно с техните семейства и наследници.”

Подробното и безпристрастно изследване на проф. Вили Лилков и Христо Христов разкрива мащабите, формите и продължителността на репресиите, чрез които са заличени цели части от българското общество в периода 1944–1989 г. Изданието включва сведения от архивите на ДС и преки свидетелства за ликвидирането на елита в градовете Габрово, Велико Търново, Пловдив, Варна, Бургас, Сливен, Стара Загора, Добрич, Русе, Плевен, Севлиево, Горна Оряхови��а, Елена, Дряново, както и почти неизвестните сталински процеси. Нещо повече – „Погубената България“ възкресява паметта за много познати и непознати личности, по своему герои, които, поставени на изпитания, отстояват до край общочовешки ценности в мрака на комунистическата държава-концлагер. ≈

Текст: „Въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов

#РЕФЛЕКСИИ #Христо Христов #Вили Лилков #Погубената България #Сиела #издателство Сиела #археология #НАИМ при БАН #Хан Кубрат

0 notes