#Сиела

[malkitemusic]

Благодарим Ви за хилядите слушания на песните на “Малките” през изминалата година! С вашата подкрепа продължаваме да създаваме авторска детска музика и през 2024! Можете да закупите албума ни от: Сиела: https://www.ciela.com/malkite-cd.html bgmusicshop.bg - https://bgmusicshop.bg/produkt/малките/ aldoo.com - https://aldoo.com/album/malkite.malkite или директно от нас - пишете ни !

[halucygeno]

Roadside Picnic 2017 Bulgarian edition - “Translator’s note” by Milan Asadurov.

Original title: “Бележка на преводача” Translated by: yours truly

The first Bulgarian translation of “Roadside Picnic”, created in 1982, was, naturally, based on the butchered 1980 edition from the Moscow-based publisher “Molodaya Gvardiya”*. At that time, when Bulgaria was the most loyal satellite of the Soviet Union, there simply couldn’t be any other official edition. When I wrote to Arkady Natanovich in 1981, asking him to clarify the nature of some of the Zone’s artefacts so I may better translate their jargonistic names into Bulgarian, his polite and laconic answer amounted to: “Boy, instead of fixating on the details so much, quickly get the translation to print before they stop it!” The authors were excited because this was the first time the book was published abroad.

Apropos, we tried to do the same with "Tale of the Troika" six years later. After a long struggle, I managed to dig up a xerocopy of a few issues of the Siberian magazine "Angara". That's where the "scandalous" sequel to "Monday Begins on Saturday" was published, a decision which parted the magazine’s head editor from his post. I translated "Tale..." with great pleasure, but even though the perestroika had already started, the Plovdiv-based publisher "Hristo G. Danov" couldn't reach an agreement with VUOAP** about the release of this government-sanctioned novel. (It took all the way till 1993 before it was published here.)

When the publishing house "Ciela" proposed to re-release "Roadside Picnic", I read the old translation which my Plovdivian colleagues had published three times by 1989 (!) and happily determined that it hadn't aged at all. (In no small part thanks to my editor at the time, Zdravka Petrova!)

Of course, I immediately began purging it of any meddling from the editors of "Molodaya Gvardiya". I removed unwanted additions, restored cut down passages, made it so stalkers can once again swear, drink and sleep with girls. In other words, I tried my best to recreate, in Bulgarian, the version of “...Picnic” specially prepared by Boris Natanovich for the 2003 release of their collected works. The plot remains the same; editorial interference had left it almost undamaged. Except now, readers can see the novel in its full glory and understand why Andrei Tarkovsky fell in love with it, and wanted to recreate it in his genius film “Stalker”, differently, through a different language - the language of cinema.

Milan Adasurov

Varna, September 2017.

*Молодая гвардия; Russian for “Young Guard”. In 1980, they published “Неназначенные встречи: Научно-фантастические повести“ (”Unintended meetings: Science-fiction stories”), an anthology containing “Roadside Picnic”, “Dead Mountaineer’s Hotel” and “Space Mowgli”. This was the first time Roadside Picnic had been released as a full story, rather than serialised in magazines.

**ВУОАП – Всесоюзное управление по охране авторских прав. Translates to “All-Union Administration for the Protection of Copyrights“. There’s no English acronym.

Source:

Strugatsky, A & B. (2017). Пикник край пътя (M. Asadurov, Trans.) Сиела. (Original work published 1972). ISBN: 9789542824442

https://www.ciela.com/piknik-kray-patya.html

[mihaylovblog]

28.01.1971 г. - Премиера на българския игрален филм "Краят на песента" на режисьора Милен Николов, по сценарий на Николай Хайтов. Оператор е Ивайло Тренчев. Създаден е по разказа „Ибрям Али“ на Николай Хайтов. Музиката във филма е композирана от Борис Карадимчев. В ролите: Васил Михайлов, Ицхак Финци, Досьо Досев, Найчо Петров, Никола Тодев, Катя Паскалева, Кунка Баева, Иван Янчев, Иван Джамбазов, Продан Нончев, Цветана Енева, Никола Дадов, Димитър Бочев, Иван Обретенов, Димитър Манчев, Иван Запрянов, Йордан Андонов, Александър Тончев, Димитър Манчев, Иляз Ибраимов и др. Снимки: „Катя Паскалева. Жените в мен“, Георги Тошев, изд. „Сиела“, 2015 г.

[mhealthyliving]

От "Сиела Норма" отговориха защо се е появило съобщението "Дневникът е подправен" в машините за вота

От “Сиела Норма” отговориха защо се е появило съобщението “Дневникът е подправен” в машините за вота

Съобщението "Дневникът е подправен", появило се на екраните на три машини за гласуване , които не проработиха в изборния ден, вероятно се дължи на повреда във флаш паметите, но това подлежи на проверка. Този отговор дава фирмата "Сиела Норма" на запитване на ЦИК, съобщават от БНР Защо на други две машини хеш кодът е бил различен от инсталирания от фирмата отговарят, че това трябва да се изследва…

[writing-is-fun]

"Кралството на прокълнатите" от Кери Манискалко

“Кралството на прокълнатите” от Кери Манискалко

Привет, пандишпанчета! Преди един ден успях да прочета, първата част от тази вещерска поредица на Кери Манискалко и честно казано и за тази книга съм със смесени чувства. Определено станах подвластна на красивата корица и на английското и на българското издание. А съвсем нскоро излезе и втората част на английски, което още повече ме накара да искам да я захвана. Автор: Кери…

[books99blog]

„Хората имат нужда от надежда и успокоение в най-мрачните моменти, не в най-щастливите…“

- „Коледна тайна“ - Карън Суон

[blind-letters]

Новинаааа! Приятели, втората книга излиза от печат тази седмица, но вече може да си я поръчате - от сайта на Жанет 45, Сиела, Ozone и още, и още... 📚

Безкрайно съм щастлива, че споделям тази новина с вас, надявам се да намерите поне някой ред, който ви е бил нужен в тази книга:)

Ще чакам с нетърпение отзиви, ако решите да р��злистите книгата, но преди всичко останало ви пожелавам да сте много здрави!

[dsavitskaya]

Серьги «Сиела» из флюорита.😍 Вы знали, что в индийской философии - флюорит считается учителем других камней, ещё пишут что он помогает совершенствоваться людям. Даже отмечают влияние камня на интеллектуальные способности владельца, а точнее отмечают повышение концентрации и укрепление памяти. Поэтому его называют – «камень гениев». https://dianasavitskaya.com/shop/earrings-siela/

[kinderlist]

Лазарка

3000 см. изминати с макетния нож, 3425 отрязвания с ножиците, поне още толкова други операции и резултатът - 67 ръчно изработени рози от мен върху главата ми. Една престилка и две ръчно изтъкани платна от моите прапрабаби, любимото ми червило от MAC и книгата от издателство "Сиела", която ми дава минимум 80 причини да се гордея, че АЗ СЪМ БЪЛГАРКА.

[vprki]

Демоните на войната

Новата книга на Захари Карабашлиев е озаглавена с една дума – „Рана“. Една дума, но силна, като основен, стъписващ акорд. Дума, бележеща всичко. Дума, която съдържа всичко казано и недоизказано. Ако следвам асоциациите си и към друго изкуство ще си представя картината на Гойя „Сънят на разума ражда чудовища“. Написа за „въпреки.com” Росица Чернокожева, литературовед и психоаналитик.

„Рана“ (издателство „Сиела“, 2023) е широко разгърнат роман-епопея за войната, когато българският народ съсредоточава патриотичните си сили да си възвърне Добруджа – една изстрадала част от България, която многократно попада ту в границите на България, ту е под румънско владичество, докато българските войски са се били със сърби и гърци.

Война, където по стечение на обстоятелствата, са въвлечени български, румънски, турски, руски и немски военни части. Една нелепа война, когато българските войски трябва да се бият и срещу руските си освободители.

Това е тежка за четене книга, която много талантливо чрез съдбите на отделните герои отразява и духа на едно смутно време. Много сполучлива е и архитектониката на романа. Тук се преплитат преживяванията на български подофицер и епистоларните откъси на румънски войник. Тези две гледни точки, два ракурса дават още повече дълбина на фикцията и ѝ предават общочовешко, хуманно звучене и послание.

Захари Карабашлиев

Захари Карабашлиев много умело намира пресечната точка на духа на войника, човек от народа, както и интелектуалните навеи на героите. Книга, в която българският войник ще употреби най-груби и жестоки думи в схватката срещу врага и същевременно ще разсъждава върху Ницше или прокълнатите френски поети. Искам да изразя пристрастието си към тази нова творба на Захари Карабашлиев, където жестокост и нежност окръглят душевния свят на героите му и на всеки от нас при четенето на този изключителен роман, който, сигурна съм ще получи много награди. Една книга, която ще покаже нелепостта на войната, чрез обикновените, катадневни преживявания на героите си на фронта. Нима може да се забрави как един български подофицер в разгара на битката и прострелян още в първия щурм на взвода си, ще забележи прелитащите чучулиги и това ще го подсети за една великолепна детска песничка, с автори композитора Панайот Пипков и поета Цоню Калчев –„Сладкопойна чучулига“ (написана 1903 г. –б.р.). По същото време  румънският композитор Джордже Енеску (един от класиците на ХХ век – б.р.) е създал Румънска рапсодия, където е включена кратка мелодия „Полетът на чучулигата“. Тези нюанси обогатяват неимоверно романа.

Това е плътен, максимално сгъстен откъм събитийност и чувства роман, който има толкова теми в своята полифоничност.

Теодора Духовникова на премиерата на "Рана" в Младежкия театър "Николай Бинев"

Темата за спасяването на българското момиченце от подпоручик Сава Сотиров от румънското насилие носи още повече човечност, обогатяване на общочовешкото звучене на фабулата и рефлексията. Знае се, че през погледа и чувствата на едно дете животът се пречупва през друга, истинска призма и това ни дава незабравим урок. Детето иска да знае кои са „лошите“ и кои – „добрите“. И дали това че подпоручик Сава Сотиров още при „бойното си кръщение“ е ранен и трябва да се крие и лута из горите и да спасява едно чорлаво четиригодишно моми��енце не е по-голям подвиг от това да напада с оръжие противника.

Талантливо предадената пластичност, богатството на езика, дълбочината на чувствата на Захари Карабашлиев при спомняне на атмосферата на детството в родния край на протагониста, семейната среда в която расте, патриотичните ценности на Ботьов, Вазов и други светли български умове, които придобива чрез богатата семейна библиотека – всичко това бележи трайно неговата душевност.

А великолепните описания на природата, когато се случват незабравимите преживявания от детството при общуване с най-близките ти майка и баща не могат да не извикат и у читателя също толкова свидни спомени от детството на всеки от нас. Тук природата диша, говори, действа на всичките ни сетива и създава една особена пълнота на света на малкия човек-детето, чието детство още не е разомагьосано. Дали ще си с баща си и ще научиш как се ашладисват дръвчетата, дали ще си с майка си, където за теб винаги има място в нейното топло сърце и пазва и ти, синът, си най-важният мъж за нея след бащата, това те бележи с топлота и сили за цял живот.

Захари Карабашлиев и проф. Пламен Дойнов при представянето на "Рана" в Младежкия театър "Николай Бинев"

Много характерни белези относно народопсихологията на българина в мирно време и българския войник по време на война ще разкрие Захари Карабашлиев. Особено място искам да отделя и на езика в този роман. Език, който отново ни показва мощта на българското слово. Език, на който се изразяват чувства „силно да любят и мразят“. И същевременно дълбочината и разноликостта на човешките чувства. Вижте, нима може, четейки, да не се възхитим на този невероятен пасаж, обръщението на полковника към войниците:

„– Готови ли сте и вие да сложите живота си за отечеството – завършва полковникът, а в очите му има мекота и някаква загриженост, която не е съвсем в крак с тежките му думи, сякаш, самият той се колебае дали трябва да праща тези полудеца да рискуват живота си, сякаш ако отговорят: Съвсем не, не сме готови, господин полковник! – ще ги върне у дома“.

Но след издекламирването на Ботьовите стихове се случва друго.

„След тези думи, сякаш, всички се отлепиха от земята, издигнаха се над плаца, като върху дирижабъл, под тях знамето се вееше, а кръвта кипеше. Такова „ура“ извикаха тогава, как не събориха небето.

Война!“

Захари Карабашлиев в романа си предава по неповторим начин цялата сложност на ситуацията, една от които е, че рамо до рамо с поробители турци българският войник ще се бие в тази война срещу освободители руснаци. Не е ли това един от философските аспекти за нелепостта и демоните на войната.

И авторът ще припомни думите на Ницше: „Човешко, твърде човешко!“

В романа има и един друг персонаж. Фикцията създава и персонифицирания образ на войната: „Убивай колкото можеш повече. Убивай, не щади. Умри, но победи – сякаш не Дрангов е писал тези думи за войната, а самата война е писала в тетрадката му“.

Философският ракурс на романа се създава и с алюзията, че войниците трябва да превземат местност с намиращи се там вятърни мелници. Не е ли това цялата гротескност – една безсмислена борба с вятърни мелници, макар и в основата да стои патриотичната смислена цел, че се бият за свещена, изконна българска земя, несправедливо отнета от съседи, които ръфат отвсякъде българската земя.

Захари Карабашлиев е създал един изключително панорамен и кинематографичен текст. Този роман, ако се филмира, ще е на нивото на европейско и световно кино. Ще отбележа още, че баталните сцени в романа са пресъздадени с изключителна картинност и въздействие. Това като че не е белетристичен наратив, а диорама, където няма застиналост, а жива динамика. Много от изразите на автора, дори извадени от контекста, звучат като сентенции. Не знам с какво сърце, с каква мисъл и воля Захари Карабашлиев е писал този роман, но тук няма нищо съчинено – всичко е преминало през сърцето на автора.

Захари Карабашлиев

Трудно се забравят изрази като: „Мръсна любовница е смъртта, минава му през ума. Ще го запише това в тефтера после“. Самият Сава Сотиров е интелигент, който се е докоснал и до европейската култура и литература и, естествено мисли с категориите и изразите на философията и литературата. Ще ми се да отбележа и наративното майсторство в романа, където много от реминисцентно  създадени страници, както и описани сънища обогатяват и фабулата, и създадените образи.

Картината, която разгръща този роман, подобно на Талевите, Емилиянстаневите и Йовковите белетристични платна, е обогатена още и с една красива любовна история.

Въпреки доминиращата драматична тоналност, романът на Захари Карабашлиев „Рана“ носи едни особени финес и сакралност. Или, може би, точно от тази наслагваща се томителна тъга. Захари Карабашлиев, верен на стила си на писане, създава един изключителен роман. Умелото балансиране на историзъм и интелектуалност прави романът четивен и заинтригуващ. В този роман за живота и смъртта ще се говори и за валсовете на Щраус, за творби на Шуберт и Бетовен, и за театър на сенките, и за това как злото е като покриващото було на нощта. Захари Карабашлиев ще подложи на фина дисекция понятия като родна земя, държава, народ, отечество, патриотизъм, войнски дълг, човечност, болка, рана. В този роман си дават среща познание за българската и световната история, култура, литература, и чувствителността и интелигентността на автора, но може би най-вече – хуманистичното послание за ценността на живота.

Както пише Захари Карабашлиев в края на романа „Рана“, за да напише тази книга е прегледал купища историческа и художествена литература. И това е книга за паметта. Затова той я посвещава на незапомнените  – безбройните именни и безименни герои, за които са издигнати или не паметници. ≈

Текст: Росица Чернокожева

Снимки: Стефан Марков

[irinapenevawritings-blog]

10 факта за 10 автора: Пиърс Браун

10 факта за 10 автора: Пиърс Браун

 Пиърс Браун е американски писател на научна фантастика. Автор е на поредицата „Червен изгрев“, която се състои от три книги в основната трилоги и две допълнения с потенциал за още книги. Роден е в Денвър, Колорадо, през 1988 на 28 януари. Прочетете 10 интересни факта за живота и работата му тук!

(more…)

[seasonsofaya]

Поредната доза "Вещерът" от Анджей Сапковски дойде днес в офиса! 📚 "Кръвта на елфите" е книга трета от приключението на Гералт от Ривия. Благодаря на @cielabooks за прекрасния подарък 💚 #анджейсапковски #вещерът #кръвтанаелфите #сиела #thewitcher #bloodofelves #andrzejsapkowski #seasonsofaya #newbook

[mihaylovblog]

28.01.1971 г. - Премиера на българския игрален филм "Краят на песента" на режисьора Милен Николов, по сценарий на Николай Хайтов. Оператор е Ивайло Тренчев. Създаден е по разказа „Ибрям Али“ на Николай Хайтов. Музиката във филма е композирана от Борис Карадимчев. В ролите: Васил Михайлов, Ицхак Финци, Досьо Досев, Найчо Петров, Никола Тодев, Катя Паскалева, Кунка Баева, Иван Янчев, Иван Джамбазов, Продан Нончев, Цветана Енева, Никола Дадов, Димитър Бочев, Иван Обретенов, Димитър Манчев, Иван Запрянов, Йордан Андонов, Александър Тончев, Димитър Манчев, Иляз Ибраимов и др. Снимки: „Катя Паскалева. Жените в мен“, Георги Тошев, изд. „Сиела“, 2015 г.

[mhealthyliving]

Какво реши ЦИК за изборите - ще ползва изходния код от вота през ноември 2021-а

Какво реши ЦИК за изборите – ще ползва изходния код от вота през ноември 2021-а

Централната избирателна комисия (ЦИК) излезе с решение как ще се процедира, след като избра фирма „Сиела Норма“, която ще осъществи логистиката и настройката на машините за изборите на 2 октомври. От решението, което е публикувано на страницата на ЦИК, става ясно, че само избирателната комисия ще има изходния код за изборите на 2 октомври. Това става ясно, след като са приети „Правила относно…

[writing-is-fun]

Училището за добро и зло - Соман Чайнани

Училището за добро и зло – Соман Чайнани

Здравейте, четящи!

Днес ще ви споделя мнението си за една нова, ама току-що излезнала книга на издателство “Сиела”, именно: “Училището за добро и зло”. Преди да ме попитате: “Ама самостоятелна книга ли ще е?”, веднага ви казвам – това е първата част от поредица, като петата подред книга се готви за публикация тази година в чужбина. Надявам се, малко по малко да видим и останалите части при нас.

С…

[books99blog]

„Понякога истината е опасна, Хулия. Но въпреки това трябва да бъде търсена.“

„Фонтани на мълчанието“ - Рута Сепетис