#котенце

[leatherjacketblesseddreams]

🖤

[vprki]

През своите 99 години Любен Зидаров премина с достойнството на Майстор

За пореден път бях в пространството на галерията на СБХ, зала 2А сред творбите от изложбата „ЛЮБЕН ЗИДАРОВ. 100 ГОДИНИ ЕДНА РЕТРОСПЕКЦИЯ“. И незнайно защо от входа на залата тръгвам на дясно и заставам пред „Последен акварел“, 2022 и „Последни магарета“, 2022. И оттам тръгвам напосоки в търсене на любими картини, обожавани илюстрации в предчувствие отново и отново да се потопя в този необозрим свят…

Достолепният, изключителният художник и илюстратор с неспирен творчески заряд Любен Зидаров, роден  на 23 декември 1923 година миналата година пристъпи в своята стогодишнина и отлетя към звездите на 3 януари 2023…

От детските си години сме се възхищавали и искрено сме обичали илюстрациите на Любен Зидаров. Писали сме за него по различни поводи във „въпреки.com”, винаги свързани с неговото неподражаемо изкуство не само в областта на илюстрацията.  Постепенно някак се сближихме с него, със сина му изкуствоведа, Филип Зидаров, снаха му, великолепната художничка Катрин Томова, а вече и с внучката му Андреа-Филипа, млада изкуствоведка. Човешката близост с Любо, както го наричахме приятелски, оценявахме като шанс и дар в живота си. Срещите и разговорите в ателието му с него и Филип са моменти на щастливо съпреживяване на изкуството на невероятно талантлив и мъдър творец.

За художника, илюстрирал 200 литературни произведения, той остава свързан с „любовта си за цял живот“. За Любен Зидаров това са изумителните Приказки на Ханс Кристиан Андерсен. Според художника, тяхната поетика, философска дълбочина и мъдрост правят така, че читатели от всякакви възрасти по света – от деца до възрастни, да откриват там по нещо свое, оставащо завинаги съкровено. Затова и завръщането към Андерсен в различен житейски етапи води до нови, невидяни преди нюанси и внушения в творчеството на Любен Зидаров като художник-илюстратор със световен авторитет.

Илюстрации към "Граф Монте Кристо"

В изложбата пътуваш в света на невероятните илюстрации на художника и героите му – Том Сойер, Хъкълбери Фин, Граф Монте Кристо,  приказките на Никола Райнов в два тома, „Принцът и просякът“, Островът на съкровищата“, романите на Карл Май, на Майн Рид, приказките на Ангел Каралийчев, „Приказки на Шехерезада“ и още и още…Илюстрирал е Буквара в годините, тогава когато за много семейства това е била единствената книга в дома…Има незабравими илюстрации на поезията на Яворов. В изложбата могат да се видят и негови илюстрации на „Мадам Бовари“… Признат за един от създателите на модерното течение в българската илюстрация от 60-те години на ХХ в., той е и един от основоположниците на рисувания комикс в България и на първото у нас илюстровано списание за деца „Славейче“ (1957).

Неговият илюстраторски талант е оценен в световен мащаб - сребърен и златен медал от панаирите на книгата в Лайпциг и Москва; носител е на Наградата на СБХ за илюстрация на името на Борис Ангелушев; бил е сред финалистите, номинирани за Международната Андерсенова награда и за Мемориалната награда „Астрид Линдгрен“.

Пред залата с изложбата на Любен Зидаров в СБХ

Преди време в разговор за „въпреки.com” Любен Зидаров каза: „Всеки обича първата си любов, илюстрирал съм над 200 автора. Илюстрацията е нещо много сложно. Симбиоза между автор и художник.“  А много, почти любовно казваше за героите си от книгите на Марк Твен „те са ми като дечица“. Любен Зидаров ни вдъхнови през 2017 година в рамките на наш проект да направим разговор за илюстрацията в любимата на галерия „Арт Алея“, която за съжаление вече не съществува. Тогава изкуствоведът Филип Зидаров, син на Любен Зидаров, по чиято идея и реализирана така бляскаво е изложбата по повод стогодишнината на баща му каза: „Няма добра илюстрация, която просто илюстрира. Има илюстрация, която винаги кара децата да си представят, и не само децата. Вкарва те в чисто изобразителния план на текста. Илюстрацията е тълкуване. То не е просто котенцето, а поведението на това котенце – дали гледа нещастно или някой друг нещо прави. Това е допълнителна реалност, която се наслагва към литературата. Илюстраторът би трябвало да бъде съавтор, интерпретатор, продължител на литературния първообраз. Тъй като това е една друга система на комуникация. Освен това, добрият илюстратор, илюстраторът, който натрупва и мъдростта да бъде такъв, защото това минава през четенето, през мисленето, не само през културата, но и през издигането на вътрешната мъдрост на твореца, той понякога се превръща в един абсолютно равностоен партньор на писателя, дори писателят отдавна да е изтлял в безкрайността.“ Филип беше винаги до баща си, заедно подреждаха изложбите, обмисляха ги…

Любен Зидаров и Филип Зидаров в галерия "Арт алея", 2017

На тази дискусия прекрасният художник Кирил Златков сподели нещо точно за тази изложба на Любен Зидаров, в рамките на която се провеждаше дискусията. „В моето детство, това е било в 70-те години, края на 70-те - златното време, както и Филип Зидаров каза за българската илюстрация. Бях от тези деца, които харесваха илюстрациите на Любен Зидаров. Чувал съм много деца и родители да казват – те са страшни, аз не ги харесвам, главно родители. Аз обаче бях от тези деца, които много ги харесваха. Особено много ми харесваше „Принцът и просякът” и Андерсеновите приказки, и двата тома. Но с „Принцът и просякът” беше интересно, че образът който имах от илюстрациите ми възбуди интереса към филма, който излъчваха по телевизията. Имаше единство на вкуса, някаква връзка с естетическите хоризонти на времето, които съвпадаха по много хубав начин. При мен вървеше по този начин – първо с книгите, след това с филмите. Защото филмите не бяха толкова много и така достъпни, както сега, може би. Но аз тогава не знаех името на художника, тогава тъкмо почвах да рисувам. И през цялото време до сега Любен Зидаров е бил някак си с мен в естетическите ми пристрастия.

Документалното пано на изложбата „ЛЮБЕН ЗИДАРОВ. 100 ГОДИНИ ЕДНА РЕТРОСПЕКЦИЯ“

И след това в Академията започнах да се замислям за илюстрация. Но нямах необходимата смелост. И сега я нямам. Но си мислех – не можеш да седнеш и просто да направиш нещо близко, например, до работите на Любен Зидаров. А добрите илюстрации трябва да са такива – да са излети, трябва да са направени на един дъх, трябва да са категорични и безкрайно чисти като подход, като естетически възглед. За да могат да минат на следващото ниво – тоест смисъла. Да могат да допълват това, което остава в главите ни от литературата.“ А художничката Тоня Горанова, прекрасна илюстраторка продължи за Любен Зидаров: „Той е най-уникалният художник и в световен мащаб. Това е човек, който прави с две мазки фантастични състояния, изключително силен като излъчване. И е наистина гениален и с годините все повече разбирам колко е страхотен – да има силно излъчване е критерият за хубавата работа, нищо друго.“

На входа на сградата на СБХ на „Шипка“ 6 от дясно сега има великолепно пано с илюстрации на Любен Зидаров, какъв невероятен свят на въображение, талант, дълбоко вникване в същността на приказката, на разказа на писателя и толкова любов към героите и тези, които ще разгънат книгата с тях. Как да опишеш това, което си израснал, ти, децата ти, а вече и внуците ти го „дишат“. Дали изключителният художник е подозирал, че и ние с илюстрациите му по някакъв начин сме формирани, благодарение и на родителите си, сме, по някакъв начин, „негови дечица“ като героите му…

Когато почина Любен Зидаров миналата година за него изключителният илюстратор художникът Ясен Гюзелев каза: „Любен Зидаров е епоха. 4-5 поколения илюстратори сме се учили и учим от него, а беше и невероятно лежерен човек. При него живописта и илюстрацията играят в танц едно танго…“.

А сградата ни посреща и с един от любимите ни автопортрети на Любен Зидаров "Закъсняло вдъхновение" /водещата снимка/. И в тази част на изкуството си е неподражаем как вплита иронията, самоиронията с тъгата, с радостта. От края на 70-те години Любен Зидаров преоткрива за себе си маслената живопис и акварела, които се превръщат в значителната втора половина на неговото творчество. Започната с емблематичната изложба „Автопортрети“ в СБХ, 1979, Любен Зидаров изнамира своя уникална и непрекъснато развивана „сатирична“ линия в живописта в забавни тематични линии, като „магарешка“, „селска“, „градска“, „морска“, „политическа“ и още и още.

От автопортретите в изложбата

Ако тръгнете по „правилния“ път на експозицията в ляво, една от първите изложени творби е автопортрет на Любен Зидаров от 1942 години, след няколко други е негов автопортрет с туш от 1946 година. И после следват, следват в годините „сърдит“, дори зограф, сутрешни, „трудови“, мрачни, оптимистични, морски, множество различни състояния на големия артист, предимно самоиронични, но в тях се оглежда и присъства времето ни. Датирането им ни дава знака.

Отново в галерия „Арт алея“ (Много ни липсва!) през 2017 направихме разговор за автопортрета по едноименната тогава изложба в пространството ѝ на Вихрони Попнеделев, приятел на Филип Зидаров и заедно с него създател на забележителната група „Градът“ с Андрей Даниел (1952-2020), Греди Асса, Недко Солаков…Но и тогава в центъра някак съвсем естествено бе Любен Зидаров, независимо, че отсъстваше. Филип Зидаров бе донесъл албум “500 автопортрета”, в който шеговито беше прибавил още един - на Любен Зидаров. . .

„По някакъв начин, колкото и да изглежда за лаика акт на някакъв нарцисизъм, изкуството на автопортрета е просто художествен медиум. По същия начин, по който една балерина работи с тялото си. По същия начин художникът работи със себе си като изразно средство. Защото най-добрият си слушател е самият той. Най-големият си приятел и най-големият си враг е самият той. И по някакъв начин тук няколко неща се натрупват. Едното е, което самият Вихрони така прекрасно прави от години и което баща ми /Любен Зидаров – б.а./ също се опита да прави и направи в една – две изложби – когато човек се вижда като различни хора. Ти не се правиш, защото се харесваш или не се харесваш. А защото се опитваш да разслоиш някакво имагинерно АЗ и да му намериш онези слоеве, които не се появяват. Те се появяват само в особено състояние”, каза тогава изкуствоведът. Автопортретът на Любен Зидаров стои изключително убедително сред световните образци. Дори не си личи, че това е прибавена снимка.

Автопортрет "Без вдъхновение"

Заговори за автопортрета през вековете, но се върна към българската ни практика. И тя е свързана с баща му Любен Зидаров, който през 1979 година направи голяма изложба с автопортрети в галерията на ул. „Шипка” 6 в София. „До голяма степен шеговити, хумористични, иронични и самоиронични състояния. И той демонстрира на доста колеги, че това е една много благодарна зона на изследване. Художникът не изобразява просто неща, той изследва.Той изследва най-вече себе си. Своите способности, но дали може да превъплъти в това, което ще остане във времето.“

Автопортрети...

Каза тогава Филип и сега с днешна дата го виждаме в изключителната изложба на Любен Зидаров. Самият той има прекрасни портрети от различно време – на съпругата му Богдана Зидарова, на Радой Ралин, на приятели. Разбира се, и шаржове, пак на приятели, главно художници…

Златю Бояджиев "Портрет на Любен Зидаров"

В експозиция има и два негови портрета, рисувани от Златю Бояджиев ( 1903-1976 ), 1966 и Иван Кирков (1932-2010), 1969.  Прекрасна е творбата на Златю, която познаваме отдавна и се питам как е възможно в един портрет да разбереш и разкажеш какво се крие зад този поглед, зад цялостното излъчване на твоя по-млад колега, толкова различен и неприкосновен…А портретът на Иван Кирков е на приятел. Какво повече! Дълга и друга история. Аз съм само зрител…

Иван Кирков "Портрет на Любен Зидаров"

В началото на текста отбелязах картината „Последни магарета“, 2022, прекрасна, сложила своеобразна точка, сякаш в житейската обич на Любен Зидаров към това несправедливо обвинявано в глупост и инат четириного. Художникът го смяташе, вероятно и с право по добро от човека.  В нашия разговор 2015 година на статива в ателието бе картината, която рисуваше в мо��ента, живопис и пак неговите любими магарета. Поясни, че все още не е довършена. И пак с чувство за хумор, зад което се крие и мъдростта му на човек, познаващ живота, хората, литературата. „Много пъти са ми задавали въпроса за магаретата. Бях почнал да мисля дали не съм магарешки художник.Това беше една нагласа, вероятно в това животно намерих неща, които ме изненадваха, които не бяха симетрични на това, което сме имали като представа за това животно. Вероятно литературата си е изиграла ролята, че животното магаре е много дръпнато, много опърничаво. Не е. Като го наблюдава човек вижда, че в действителност магарето е едно много мило животно. Аз имам една серия картини, които бяха все на тази тема и това беше един период, който доста дълго време ме увличаше като тема, като галактики ги рисувах, като животни със селянки отгоре, като картини, свързани със сезона. Мен много ме разстрои любимото ми магаре, когато го заклаха да го изядат на село. Направо ме хвърли в едно такова изживяване, което просто се чудех как може човекът да бъде такъв звяр, да ми заколят Зоя и да ми я изядат.

"Конски Великден" /л/ и автопортрет "Домакински понеделник"

Това беше едно магаре, което изглежда ме познаваше като магарешки художник, защото като отидех на село, то настройваше ушите и идваше към мен. Аз я обикнах тая Зоя и тя мен. Съпругата ми веднъж ми каза, че моите модели са разбрали, че съм тук, защото са се скупчили на поляната и ме чакат. И в момента правя една картина с магарета. Не съм я завършил. Дали не сме апологети на магарето – двама души – Ангел Каралийчев и аз. Той с неговото „Най-милото” и аз с моите картини. Сигурно е учудващо, защото в един от моите албуми дори бях сложил покрай другото и мисли, и една такава, че е много по-обидно на магарето да кажеш какъв си човек, отколкото на човек какво си магаре”. Възхитителен събеседник бе Любен Зидаров.

Подготвителни рисунки към "Островът на съкровищата"

И съвсем не случайно изложбата „Ателие“ в галерия „Нюанс“ (13 февруари – 3 март), посветена  на подготвителни рисунки и проекти за илюстрации на Любен Зидаров, курирана отново от изкуствоведа и негов син Филип Зидаров, е с изящен плакат с картина на магаренца. За трети път галерията ни среща с творчеството на един от най-обичаните български илюстратори, като предните две изложби ги организираха рамо до рамо със самия Любен Зидаров.  Тя е неголямата изложба, паралелна на мащабната ретроспектива „Сто години Любен Зидаров“.

Филип Зидаров в галерия "Нюанс"

"Идеята на тази изложба е да покаже някаква по-вътрешна, по-интимна част на този творчески процес, продължил почти 100 години". Споделя Филип Зидаров пред БНР и продължава: "Тя е паралелната изложба на голямата изложба "100 години Любен Зидаров". Изложбата "Ателие" представя не толкова илюстрации, които са познати и публикувани, а обратното – илюстрации, които не са познати и не са публикувани. Това са варианти, подготвителни рисунки, дори скици на вече станалите по-известни герои. Тези две изложби са различните ъгли, от които може да се погледне един творец, познат на много поколения. Не става дума само за това, че баща ми живя 99 години, но той работи почти през цялото това време. Първата му работа, представена в изложбата е от 1942, последната през 2022. 80 години творчески живот е наистина един век, реално.“

Стенен килим „Моят град“

Изложбите на Любен Зидаров винаги носеха/носят  радост, любов и възхищение. Последната му „Отсечки“ беше в галерия „Академия“ на НХА през април - май 2022 година, когато беше удостоен с почетното звание „Доктор хонорис кауза“. Експозицията показа произведения, създавани в период от 80 години в областта на живописта, графиката, илюстрацията и приложния текстил (например, монументалния стенен килим „Моят град“ от колекцията на Националната галерия, който е и сега на централно място в галерията на СБХ). Част от творбите от ателието на художника се показваха за първи път, а редица други бяха рисувани в последните месеци, дори седмици преди изложбата. Любен Зидаров не спираше да работи, да открива нови светове и продължи до края на живота си да е новатор, откривател с нов поглед към литературата като неин визуален израз и разказ.

От изложбата в галерията на СБХ

На откриването в СБХ Филип Зидаров каза с много вълнение: “Любен Зидаров ще остане, коментирано е неговото влияние върху не едно поколение. Въпреки мащаба си, изложбата прилича на разпръснатите камъчета от мозайката, подобно на разбитото вълшебно огледало от приказката на Андерсен „Снежната кралица“.  Срещаме героите от приказките на над 200 илюстрирани заглавия, портретите, потопени в смешни и тъжни метафори, запазената му марка магаретата, за които той казваше, че започва да ги уважава повече от хората, пътуванията му и на стари години, за да събудят отново живописецът, акварелите… по някога смешни, по някога тъжни.

Автопортрети...

Тази изложба илюстрира характера и личността на Любен Зидаров. Винаги сме били заедно. През своите 99 години той премина с достойнството на Майстор. От свое име и съм сигурен, че и от негово, убеден съм, че той отнякъде ни гледа и е доволен от себе си и от това, което се случва. Благодаря ви, че сте тук и това е началото на тези няколко отбелязвания за един човек, който и на мен, а може би и не само на мен, беше и продължава да бъде скъп…“

От изложбата в галерията на СБХ

Така в някакви разрошени, фрагментарни, много лични спомени и разсъждения вървя в пространството на изложбата, посветена на стогодишнината от рождението на изключителния Любен Зидаров. До 23 март има време и пак ще отида, със сигурност, не веднъж. Вътрешно благодаря на родителите си, че ми връчиха някога много отдавна приказки с неговите илюстрации, после ние на децата си, сега и на внука ни…Февруари е още и на великолепния календар на СБХ за 2024 с репродукции на художника гледам всеки ден „Магарешка галактика“, 2019,  на Любен Зидаров, а и тя ме гледа. През март ще се гледаме с „Приказките от цял свят“ на Николай Райнов“.

Любен Зидаров в ателието си, 2015

И така все с Любен Зидаров…

Благодарим ти, Филипе!… ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Марков и Стефан Джамбазов (1951-2021)

[nqkoi-te-obicha]

Търново, някой?

[deni-zeichnet-blog]

Hallo ihr Lieben, das kleine schottische Faltohr-Kätzchen habe ich auf Wunsch für YouTube gezeichnet, Link im Profil 😍😻 Einen schönen kuscheligen Abend 😊💕 Здравейте мили, това клепоушо котенце нарисувах за ютюб, линка е в профила 😍😻 Една прекрасна уютната вечер ви пожелавам 😍😻 . . #zeichnung #illustration ##denizeichnet #Kätzchen #katze #katzenzeichnung #katzenliebe❤️ #илюстрация #рисунки #котенце #gezeichnet #katzenillustration #coloringinstagram #youtubeillustrators (hier: Landshut) https://www.instagram.com/p/BtbTZGfHYbq/?utm_source=ig_tumblr_share&igshid=1skcqijyvccbz

[neverevenknow]

Pasque flower #съсънка #котенце #pasqueflower #pasqueflowers #pasque #beautiful #beautifulnature #beautifulflowers #spring #springtime #rhodope #mountain #green #pink #red #flowers #flower #springflowers #bulgaria #wildflowers #wild #rare #rareflower #daylight #day #afternoon #april #march #natural #naturallight

[slavicafire]

My dad used to (and still sometimes does) call me and my sister “котенце”, which means kitten

very sweet!

[zor6a]

😘 😍 😘 😍 😘 #Сладко #Малко #Котенце 😍 😘 😍 😘 😍 (at Chervena Voda, Ruse, Bulgaria)

[zakluch]

Две предложения за подарък

Едното предложение е луксозна котешка глава в златист цвят, а друогото – луксозен мотоциклет

Две предложения за подарък Две предложения за подарък Едното предложение е луксозна котешка глава в златист цвят, а друогото - луксозен мотоциклет

[pafo96]

В началото на годината бях котенце, сега съм тигър. Какво ли ще съм до края на годината?

[books99blog]

...това е погледът на корав тип, който не обича котки, но съзира котенце и за пръв път забелязва, че то всъщност е миличко. Един вид колебливо признава пред себе си възможността не всички котки да са лоши.

-„Ангелски свят“ – Сюзън Ий

[leatherjacketblesseddreams]

[beyourprincess]

Котенце, на прага ми заспало, гладно ли си? – купих саздърма, ако нямаш топло одеяло, моля те – пъхни се у дома! Не тъгувай повече за мама хукнала е с някой котарак, ще живеем царски с тебе двама и ще спим на моя крив матрак. Вехтото чердженце ще ти стелна и когато слънце напече, с теб на припек в утринта неделна ще си хванем някое врабче. Нищо, че съм старец стогодишен, и без пукнат лев във своя джоб... с теб по цял ден стихове ще пишем върху моя старичък лаптоп. Не боде мустачето ти остро! Ноктенца си няма обичта. Котенце, при мен те прати Господ, да не зъзна сам-самин в света. https://www.instagram.com/p/CLCdGdIFRGe/?igshid=1ft46jcftmhs2

[clueless-and-fab]

Искам едно котенце да си го гушкам и да ме обича. И да ме близва по ушенцето.

[neverevenknow]

Pasque Flowers #съсънка #котенце #flowers #wild #wildflowers #nature #rhodope #mountain #flower #wildflower #spring #springtime #march #april #afternoon #natural #light #naturallight #green #pink #violet #beautiful #beautifulflowers #pulsatilla #pulsatillapratensis #pratensis

[ti-da-vidish]

Каква била работатаа 🤔

Вървяло си едно котенце и пред него локва, а в нея едно малко саламче, и си казало гладно съм, ще си намокря само лапичките и влязало в локвата, продължило да върви и пак локва, с по голямо саламче вътре и пак решило, ще се намокри малко повече, ама нали е гладно и така продължило и насреща пак локва ама голяма и вътре и саламчето било голямо и котето си казало, ама ще вляза цялото ще се намокря и какъв е извода, колкото по голямо саламчето, толкова по мокро котето.

[denbeket-blog]

Иногда мне кажется, что кошек в Бургасе больше, чем людей. #котенце #котка #котарак #cat #cats