#красива си

[7bizarre]

Всички сме прекрасни.

[bulgarianpsycho]

Ако иска да си тръгне, остави го

да тръгне. Ти си плашеща

и странна, и красива;

нещо, което не всеки знае как

да обича.

[naistina-li-be-libe]

Тази нощ отново те сънувах,

ти беше истински щастлива,

ненаситно устните до кръв целувах,

умирах и възкръсвах без да спирам.

Тази нощ отново те сънувах,

ти беше дяволски красива,

в очите ти дълбоки с радост плувах

и с жадни глътки аз от теб отпивах.

Тази нощ отново те сънувах,

ти си мое сбъднато желание,

живот и смърт, привличане жадувано,

любовен сън, съдба, тъга, мечтание.

/ Павел Матеев — Отново те сънувах /

[slimarka]

Когато попитали един старец, дали е добре да бъдеш красив, той отговорил: "страшно нещо е да си красив, особено за женската красота. И като го попитали "Защо?", той отговорил: "Защото ако си красива и си сред приятелките си, те ще ти завиждат, а ако се намираш сред мъжете, те ще те желаят. И в двата случая правиш лошо на другите. Не случайно има такава поговорка: Не се раждай красива ако искаш да си щастлива. Ако искаш да си и красива, и щастлива, трябва да скриеш малко от красотата си възможно най-добре. В зависимост от това колко ще скриеш своята красотата, ще бъдеш и щастлива."

[simonsmilee]

НЕ СЪМ ВИ ДЛЪЖНА

Кой ви лъже, че трябва да ви обичам

със жените, халките и болките ви,

да съм ваша и вярна, но скришом,

да съм тайното цвете в затворите ви?

Да ме имате болно ревниви

затова, че след час ще се плисна

като морска вълна по скалите,

докато сте си пред телевизора.

Затова, че когато завия

зад удобния ъгъл на навика ви,

ще съм цветна и много красива,

докато сте си по диваните.

Кой ви лъже, че мога да ви обичам

със жените, халките - ненужна

във сюжет за любов на повикване.

Всъщност мога, но не съм длъжна.

[vasetovp]

Дано намериш някой, който да ти изпраща съобщения в средата на натоварения ден, не само когато е свободен.

Дано намериш някой, който те нарича красива, дори когато самата ти не го чувстваш.

Дано намериш някой, който да ти се обажда, когато е сред хора, не само когато е самотен.

Дано намериш някой, който те вижда като най-добрия дори в най-лошите ти ти моменти

Дано намериш някой, който те обича във всичките ти фази и настроения.

Нека те обичат така, както винаги си искал.

[cu-woman]

Надежда

Не ми давай надежда,

че може някой и мен да обича.

Не рови зад усмивката ми красива,

тя не е, защото съм щастлива...

Надеждата поддържа ме жива,

само тя ми остана,

когато всичко в мен се срива

и опитвам се да не се разпадна...

Всеки дава ми надежда,

но накрая оказва се фалшива.

Диагнозата ми поглежда

и накрая си отива...

18.11.23

Гергана Нейчева

[a-beautiful-lie]

"Много бързо премина през това, обичала ли си изобщо!?"

Обичах.

Обичах го повече от себе си дори.

Обичах усмивката му, смеха му, можех да слушам гласа му с часове.

Нали казват, че и кафевите очи са океани, но не всеки може да плува в тъмнината. Е, аз се гмурнах без да се замислям, въпреки че имам панически страх от тъмнината. И за малко да се удавя. Помня миговете, в които със сетни сили си поемах въздух, за да мога да се гмурна отново...и отново...и отново.

Обичах го, заради това което е, и най-вече заради това, което не е.

Обичах разбира се.

Обичах, когато времето беше топло и слънчево, обичах когато валеше, и най-много го обичах по време на буря.

Обичах да ме лъже с красиви думи, обещания. Говорех за него на всички, като че ли беше някаква мания. И отблъснах всички, и вярвах само на него.

Защото той беше всичко. Защото го поставих на пиадестал. Защото минаха години преди да разбера, че всичко това е лъжа. Моя собствена. Въртяла съм се в кръг около един размазан образ, създаден от моите желания и въображение. Една душа, на която аз съм добавила цвят, за да е по-красива...

А то всъщност... Той ме обичаше само когато слънцето беше високо в небето. А светлината толкова добре се отразяваше в очите му, гледах само тях, как да забележа нещо друго... И мамка му убедена съм, че когато оставах без въздух, точно той ми държеше главата под водата. И мамка му, за дето ме остави да плувам в тъмното сама, въпреки че знаеше колко ме е страх.

Обичах. Обичах го повече от себе си дори. И това ми беше грешката. Останала без въздух вариантите са два, или продължавам да плувам или се давя. Избрах първото.

И все още плувам сама. Сега обаче слънцето грее, все едно само за мен.

[biserstoilov]

Едва сега забелязах безпорядъка в залата. Няколко статива бяха полегнали на пода с разкрачени крака, изпънати нагоре, и незнайно защо, но толкова приличаха на онези ръце от "Герника" на Пикасо върху корицата на каталога, който Маги често разглеждаше с такава вглъбеност, че накрая реших да ѝ го подаря. Гневът на нейната лудост не беше пощадил и платната ѝ, захвърлени на различни страни, с пречупени подрамки и разкъсан лен. А по стените личаха следи от цветни длани и пръсти, които бавно се свличаха надолу като неочакван летен дъжд.

- Не питах за това...

- Не ми се говори - отвърна рязко, - а и няма значение, всичко свърши...

Отговорът ѝ ме натъжи. Усетих, че имам нужда да запаля цигара. Изправих се бавно и отидох до масата, за да взема стъкления пепелник, който винаги беше препълнен с фасове и пепел. Не го открих. В дъното на залата проблясваха натрошени мъниста стъкло. Погледът ми се спря върху дървения скрин наблизо и реших, че някъде из разхвърляните в него вехтории ще намеря стара капачка от буркан, в която някога съм смесвал бои. Очакванията ми се оправдаха. За миг се поколебах дали да взема и бутилката с бърбън, на чието дъно бяха останали няколко пръста от предната вечер. "Какво пък толкова - две-три глътки няма да ми навредят". Понякога изборът се оказва най-лесното нещо на света.

Върнах се при Маги, която седеше с безизразен поглед, дълбаещ стената отсреща. Свлякох умореното си тяло на пода и драснах клечка кибрит. Никотиновият дим ни прегърна с топлата си нежност и разбуди заспалото ѝ безразличие.

- А за мен?

И без да чака отговор, извади цигара от кутията, която потреперваше в ръката ми, после надвеси глава над догарящата клечка кибрит. Пое дълбоко въздух, облегна се върху стената и тънката ѝ шия описа красива дъга.

- Сега ми кажи защо си тъжна... - продължих да настоявам.

- Аз винаги съм тъжна, не си ли разбрал?... - думите ѝ се губеха в неистов смях, който бързо потъна в мълчание. - Не настоявай, Тони, не ме карай да бягам и от теб...

Взе бутилката от ръцете ми и отпи жадно. Устните ѝ горяха.

- По дяволите, как мразя да пия уиски... Повярвай ми, наистина е така, предпочитам вино... Напоследък правя неща, които ненавиждам... И самата аз не мога да се позная...

- От какво бягаш?

Гласът ѝ повтори въпроса ми като ехо.

- От себе си, Тони... Аз играя театър... Тези високи токчета... Усмивката... Походката... Мислят ме за надменна... И силна... Не знаят колко слаба съм всъщност...

Пое дълбоко от никотиновия дим, повдигна леко глава и издиша обръчи сива мъгла.

- Винаги съм искала да бъда като мама. Не пророни и сълза, когато татко ни напусна. А на мен и сега ми липсва. Самотата е трудна за понасяне... През деня съм най-щастливият човек на света... Но вечер... Слънцето угасва... И аз...

Зарови ��ръсти в разпилените си коси. Не знаех какво да кажа. Маги се изправи ненадейно и погледът ѝ отлетя през разтворения прозорец.

- Ще тръгвам - каза накрая.

- Остани...

- Не мога, Тони, знаеш прекалено много за мен... Утре ще събера нещата си... Не ме търси повече...

- Но аз...

Тя се надвеси над мен и постави пръст върху устните ми.

- Не казвай нищо... Ще развалиш и малкото хубаво, което е останало...

Тръгна към вратата с неуверени стъпки. Спря на място, за да запази равновесие. Повече от всичко на света искаше да изглежда силна в този момент. Изтри безпорядъка в косите си, прокарвайки пръсти през тях, приглади измачкания плат на роклята, която се спускаше ефирно покрай тялото ѝ, повдигна с престорена надменност глава и продължи, открила отново своята увереност сред хаоса на душата си. Олющеното дюшеме на пода простенваше в равномерен такт под ударите на острите ѝ токчета. Малко преди да излезе, забави стъпки, обърна се леко встрани и каза с безразличие:

- Не идвай утре! Ако някога ти стане тъжно за мен, спомни си за случайността...

[my-soul-7]

Всичко изчезва. В момента, в който се гушнеш в мен... Всичко изчезва. Изчезва болката, изчезва студа. Всичко, което изпитвам е безгранична любов. Чиста, красива, нежна. Най-прекрасната. Никога не съм изпитвала толкова обич към нещо в живота си. Никога, не съм грейвала щом някой ми се усмихне. Любов.

S. M.

[navtora]

Имай доверие в Пътя си. Животът е красива мистерия, която на моменти умело и закачливо ти показва, че всичко се случва, точно както трябва да се случи.

[7bizarre]

Не спирай да се усмихваш, красива си.

[bulgarianpsycho]

Непознат

Гледам в очите ти и е тъжно,

но ще си призная, че в тях виждам

един непознат.

Онзи студен и сух поглед,

отпуснатото мъжко лице,

без никаква емоция.

Тях не ги познавам.

Преди време ръцете ти,

обвиваха тялото ми в

красива прегръдка, а

очите ти светеха по-силно

от всички звезди на небето.

В онова момче се влюбих.

Този е просто непознат.

[naistina-li-be-libe]

Ако си тръгна

бавно ще забравя очите ти

над взора ти ще се сключи тревата

Ако си тръгна

бавно ще забравя устните ти

над думите ти ще се заравни пясъкът

Ако си тръгна

бавно ще забравя лицето ти

над усмивката ти ще се търкулне камъкът

Ако си тръгна

бързо ще те забравя

забравяне е красива дума за убиване

Кито Лоренц — Забравяне

[keeptolking]

"Няма нищо по интимно от подутите му очи, наболата брада, дрезгавия глас, нервните му привички и безумно вкусните му устни. Те са мои, никой няма да ги види, те са мои.

Нямаме нито една селфи снимка просто защото ние имаме потребността да се чувстваме, виждаме, докосваме насаме, само аз и той, нито ти, нито хилядите ни последователи в социалните мрежи няма да усетят мълниите, бурите и непоносимата жажда да сме в едно, да сме едно, да сме си само едно.

Когато го питах дали все пак сме двойка, не получих топ мечтания отговор на 99% от жените. Той чисто и просто ми обясни:

“ние сме си ние, добре ми е, когато си гола и съм в теб, добре ми е и когато си облечена в кухнята, мамка му, добре ми е и когато се караме… сама си измисли какво сме.”

Когато все пак мъжкото ти се появи и застане срещу женското ми, само космически сили могат да ни спасят от пожара. Тоя пожар може да ни унищожи, може да ни изгори живи, може да ни вземе всичко, ама без него не сме ние. Без него нямаше да разбера, как боли да мълчиш, без него нямаше да разбереш как въздухът не ти стига, когато ме няма. Ама как да публикуваш липса на въздух във фейса? Не можеш.. И сигурно това не е любов, без публичното доказателство.

Сега разбирате ли ме кое наричам с думата любов?

Тогава, когато ми се усмихваш със затворени очи, защото си в ръцете ми и те обичам. Тогава, когато ме покриваш презглава и се бориш с възглавници.

Тогава, когато ме прибираш пияна от някой бар и ми казваш, че по-красива крива физиономия не си си и мечтал да видиш.

Тогава, когато котката е счупила някоя чаша и ми обещаеш да си купим прахосмукачка.

Тука и 300 ленти да изхабя да снимам, няма как да ви покажа любовта ни.

Затова си я държа на скришно, нека да е тайно, нека да не знае никой, нека да е само между нас. А как разбрах, че е любов ли?

„Обожавам да те чукам!“ – беше повече от ясен, надвесен над мен, озверял, ненаситен…

А това със сигурност няма как да го снимам. Любовта си е за нас. А вие си играйте на любовчета…"

- Вероника Вутова, Go guide

[lora-ns-world]

,, Задушница"

,, Вчера бе Задушница, първата за годината, дойде един мъж, редовен клиент в агенцията, в която работя. Каза вчера, отивам при моята любов, да подам. Не обърнах внимание. Но днес той пак дойде обаче с насълзени очи, купи лилав букет и красива свещ и каза,, Днес, на 10 март, моята любов има рожден ден, знам че вчера ходих на горба й, но днес ще я посетя пак. " И като погребален агент се усмихнах с горчива усмивка на това, но като човек и жена се замислих, дали някой би посетил два дни подред така и моя гроб ако или когато си отида. Днес бях свидетел за пореден път на това, какво е да обичаш, дори когато човека го няма. "

Лора Н

Из среднощни размисли нищо че си имам работа