#ндк | Explore Tumblr Posts and Blogs

vprki · 1 day

Text

РЕФЛЕКСИИ: Ако някой срещне някой на Cinelibri…да сподели любим стих

В годините от създаването на кино-литературния фестивал CineLibri сме писали много за него – за филмите, за знаменитите гости, за надслова му, който винаги като избор ни е правил и истинска част от световната кино и литература. И всяко негово издание ни е вдъхновявало с прекрасни филми и срещи, заедно с това ни е радвало с въображението на неговите организатори начело със създателката му Жаклин Вагенщайн да ни откриват нови светове.

Още преди 10 години тя имаше страхотна визия и планове за бъдещето на CineLibri и сега предстои неговото 10-ото издание (10 октомври – 3 ноември) под мотото „Поезия безкрай“. Вече писахме в богат анонс в очакване на голямото събитие, може да прочетете тук.

Алехандро Ходоровски

Традиционно, както умеят да го правят, в рамките на официалната пресконференция на 18 септември екипът на CineLibri я превърна в поетичен пърформанс. Всеки от участниците, извън поднесената информация прочете на финала любимо свое стихотворение на Борис Христов, Валери Петров, Роберт Бърнс, Ромен Гари и много още. Те звучаха и на различни езици. Беше красиво! В годината, в която отбелязваме 10 години от рождението на CineLibri, в контекста на един все по-безутешен свят, потърсихме упование в поезията. В поезията, която се родее със съня, бил той и летлив и бързо изчезващ кошмар, произлязъл от някой дивен филм на Алехандро Ходоровски; в поезията, тъждествена с пияния кораб на Рембо, комуто се привиждат щастливи и вглъбени удавници; в поезията като съпротива срещу еднообразието и обикновеността на живота и като „отдих за окованата фантазия“. Пишат организаторите и допълват: Най-вече в поезията като свобода, за която толкова жадуваше Пол Верлен, поетът „невинен като птиците“ (както го виждаше Борхес), от чието рождение тази година се навършват 180 години.

Десетото издание обхваща 67 заглавия с десет международни и над петдесет национални премиери, 45 специални събития, галавечери на 11 страни, ретроспекции, чествания, кино-литературни срещи, авторски пърформанси и специализирани дискусии. По традиция организаторите са приготвили множество изненади, в т.ч. тематични почерпки и комплименти за публиката, произтичащи от филмовото съдържание - от сиртаки до модерен танц, от фокуси до уроци по шах!

Сред почетните гости на десетото издание се нареждат шотландският писател Ървин Уелш, автор на „библията за аутсайдери“ „Трейнспотинг“; един от най-изявените италиански кинотворци през последните години – Даниеле Лукети; авторът на филма „Избери Ървин“ – Иън Джефрис; нидерландският режисьор Миша Пекел и световноизвестната писателка от български произход Капка Касабова (с екранизация по книгата ѝ „Граница“, 2017, издателство „Жанет 45“). С нас ще бъдат още Дани Розенберг - израелски режисьор и сценарист, Анита Модак-Труран - изпълнителен продуцент на филма „Уилям Фокнър: Миналото никога не умира“, и самият Теодор Ушев, който ще представи селекция от свои филми по книги и най-новия си късометражен филм, „Вълкът“, веднага след премиерата му на ф��стивала в Торонто.

Начало на фестивала, както вече писахме дава Паоло Сорентино с хипнотичната неаполитанска драма „Партенопа“, номинирана за „Златна палма“. Красивото лице на Челесте Дала Порта владее екрана, а звездното присъствие на Гари Олдман и Стефания Сандрели допринася за цялостното внушение на филма - опияняващ размисъл за неумолимия ход на времето и за непроницаемата човешка същност. Премиерата е на 10 октомври от 19:00 ч. в зала 1 на НДК непосредствено след церемонията по откриване.

„Майсторът и Маргарита“

11 са заглавията от конкурса за пълнометражен игрален филм по книга, обособени в секция „Сонетен венец“. Сред тях са „Добър ден, тъга“ на режисьорката Дърга Чу-Боуз, адаптация по знаковия роман на Франсоаз Саган, преиздаден наскоро от „Колибри“. Номинираната за „Оскар“ Клои Севини („Момчетата не плачат“) си партнира със звездата от „Квадратът“ Клаес Бенг и с изгряващата звезда Лили Макинърни в ролята на Сесил. С номинация за „Златна палма“ у нас пристига и биографичната драма „Лимонов“, вдъхновена от едноименната книга на Еманюел Карер. Световноизвестният режисьор Кирил Серебренников поема риск, като се наема да разкаже историята на Едуард Лимонов – една колоритна, противоречива и екстремна личност, предизвикваща възторг у едни, омерзение у други. За наградата ще се състезава и адаптацията на знаменития роман на Михаил Булгаков „Майстора и Маргарита“ на режисьора Михаил Локшин, разбунила духовете още преди да тръгне по кината.

Мария Бакалова

В журито са Мария Бакалова – първата българска актриса номинирана за награда „Оскар“, BAFTA, „Златен глобус“, участва и в български филми като последният е „Триумф“на Кристина Грозева и Петър Вълчанов, българското предложение за „Оскар“ за 2025. Оснет нея се се включват още италиано-аржентинският актьор Игнасио Серико, познат от сериалите "Д-р Хаус" и "Кости", актрисата Ан Кюсак, която сме гледали в "Анатомията на Грей" и "Али Макбийл", поетът Даниел Келман и белгийската писателка Кристин Льонес. Авторитетно е журито и за най-добър документален филм: проф. Божидар Манов, Рене Карабаш (литературен псевдоним на Ирена Иванова) и Найо Тицин. А в журито за късометражен филм са Маргарита Стойкова, Ники Илиев и Коста Каракашян.

Наградите за пълнометражен игрален филм ще научим на 25 октомври, когато ще гледаме и филма на Педро Алмодовар "Другата стая", получил Голямата награда "Златен лъв" на кинофестивала във Венеция, 2024.

Мария Маца, директор на Италианския институт в София

Паралелната програма на фестивала обхваща няколко модула. Открояват се заглавията от проекта ITALIAN SCREENS: Ново италианско кино без граници, който има ежегодни издания в много страни по света, а през октомври за първи път ще се състои в България като част от програмата на CineLibri. Модулът включва осем от най-впечатляващите италиански литературни адаптации за голям екран, създадени през последната година. Любопитство буди и секцията „Американски прелести“, която обхваща четири заглавия. Акцентът пада върху трилъра „Конклав“ с Ралф Файнс в главната роля, напрегната и завладяваща адаптация по роман на Робърт Харис. За пореден път CineLibri включва в програмата си инициативата „Кино с кауза“, или ангажирано кино, което тази година ще предложи пет заглавия, своеобразни оди за човека и неговите битки. На фокус тук е драматичният разказ „Да бъдеш Мария“, чиято световна премиера се състоя на кинофестивала в Кан. Филмът с Анамария Вартоломей и Мат Дилън преосмисля кратката кариера и трагичния живот на звездата от „Последно танго в Париж“ Мария Шнайдер. Друг акцент е романтичната драма „Време за живот“ на режисьора Джон Кроули, с Флорънс Пю и Андрю Гарфийлд в главните роли, която ще бъде показана у нас веднага след премиерата си на кинофестивала в Торонто.

Теодор Ушев

И тъй като музиката също е поезия, паралелната прогр��ма тази година съдържа нов модул - „Рима и ритъм“. В него блестят новият филм на Жак Одиар, „Емилия Перес“, грабнал Наградата на журито от кинофестивала в Кан, невероятно романтичният филмов мюзикъл „Туптящи сърца“ с режисьор Жил Льолуш и „Част по част“ - едно шеметно пътешествие из живота на културната икона Фарел Уилямс, разказано със средствата на LEGO® анимация.

Изключително богата е програмата на фестивала, съпътствана със срещи, важни събития, между които Първият форум на литературните адаптации /за него писахме по-подробно в първия текст/ за голям екран BOB (Based-on-Books), който ще посрещне големи имена от киноиндустрията в София на 26 и 27 октомври в хотел „Милениум“, зала „Айнщайн 2“, в рамките на десетото издание на CineLibri. BOB няма аналог в международен план - освен че представлява мост между две индустрии, свързани съответно с киното и литературата, съчетава образователно-дискусионна част с пичинг.

Така организаторите на CineLibri, начело с Жаклин Вагенщайн, както всяка година обосновават по невероятен начин самата философия, смисъл, художествен максимализъм неговата програма. Трудно бихме могли да си представим като зрители, като читатели, който чакат с нетърпение фестивалните дни какъв труд, усилия, познание, въображение, мащаб на мечтите се крие зад всичко това! Съвсем не по български го доказва вече 10 години!

Не е възможно в една публикация да се обхване цялостната амбициозна програма, но тепърва очаквайте подробности за форума при нас. Предварително, все пак може да прочетете на интернет страницата на фестивала тук.

ЗА РОМЕН ГАРИ

Ромен Гари

В тази публикация ще акцентираме върху едно от специалните събития в рамките на CineLibri във Френския институт, посветено на 110 години от рождението на изключителния писател и хуманист Ромен Гари (1914-1980). Приемаме като като личен подарък заради особеното място, което заема в нашия живот по вълнуващ път от времето, когато прочетохме „Животът е пред теб“, тогава излязъл с автор Емил Ажар…

Събитието е под наслов „Спомен за Ромен Гари – поредица от дискусии и филми“, 21-25 октомври 2024, София и Пловдив. Тази поредица от дискусии и филми е част от честванията на 145-годишнината от установяването на дипломатически отношения между Франция и България.

На 21 октомври от 18 часа ще се състои дискусията: „Мост между Изтока и Запада: Лесли Бланч в сърцето на славянския и балкански свят“ с лектор Жоржия дьо Шамбере, френско-британска писателка, журналистка, преводач, и издател, кръщелница на Лесли Бланч, първата съпруга на Ромен Гари. След нея ще бъде прожектиран филмът „Сияние на жена“ (1979) по едноименния шедьовър на Ромен Гари. Режисьор е знаменитият Коста-Гаврас, а в ролите незабравимите Роми Шнайдер, Ив Монтан и Ромоло Вали.

Ив Монтан и Роми Шнайдер в „Сияние на жена“ (1979)

Докато се скита отчаян из Париж, Мишел Фолен среща Лидия Товалски, пленителна, но погълната от скръб жена. Оказва се, че всеки от двамата преживява лична трагедия – неговата тежко болна съпруга е избрала да сложи край на агонията си, а Лидия току-що е изгубила дъщеря си в автомобилна катастрофа. Те ще изпитат порив да се подкрепят взаимно, да си дадат утеха и надежда… Но дали всичко, което са изгубили, ще им послужи като основание да продължат напред?

Публикуван през 1977 година, „Сияние на жена“ е поразително изразителен роман, философска лирика в проза, химн на любовта и на „третото измерение“ на мъжа и жената — двойката. И три цитата от книгата: “Любовта е единственото имане, което нараства с разточителството. Колкото повече давате, толкова повече ви остава.“; „Как искаш хората да разпознават истинското от фалшивото, когато умират от самота?“ и „Стане ли въпрос за чупене на рекорди по самота, се оказва, че всеки от нас носи сърце на шампион.“

На 22 октомври от 18 часа е дискусията „Ромен Гари – ЖОНГЛЬОРЪТ. Мистерията на идентичността.“ С участието на Агата Тушинска, полска писателка и Георги Ангелов, журналист и преводач. „Първото име? Роман, Ромен, Ромушка, Емил. Фамилия? Качев, от Качев, Гари, Гари, Аджар, Синибалди, Богат. Място на раждане: Вилна, Курск, Москва, руските степи, през 1914 г., през май, през декември, един следобед?

Псевдонимът, който е избрал: ГАРИ – огън; АЖАР – въглени.Трябва да бъде погълнат, за да се възроди. Пълното опознаване на биографията на Ромен Гари, единственият автор, печелил два пъти наградата „Гонкур“, е предизвикателство. Дипломат, сценарист, военен пилот, пътешественик и самоубиец след изключителна литературна кариера. Агата Тучинска, изключително талантлив биограф и романист, се впуска в увлекателно литературно разследване, за да разкрие многобройните лица на Гари. Тя влиза в интимен диалог с него, опитвайки се да разгадае тайните на неговата идентичност.

Ромен Гари

След това ще бъде прожектиран филмът „Чародеят“ (2023), режисьор Филип Льофевр, в ролите: Чарлс Берлинг, Клер дьо Ла Рю дю Кан, Пиер Перие и други. След излизането на романа „Животът пред теб“ писателят Ромен Гари убеждава своя братовчед Пол Павлович да се представя като Емил Ажар. Пресата, издателите, читателите – всички са очаровани от него. Е, почти всички: Адел, студентка по литература в Сорбоната, родом от Ница (където Гари прекарва част от детството си), е сигурна, че Емил Ажар и Ромен Гари са едно и също лице. Тя решава да посети Гари в дома му и да се изправи срещу него очи в очи. Ще го изобличи ли? Или чародеят ще успее да я въвлече в своята мистификация?

На 24 октомври от 18 часа дискусия с Кервин Спийр, писател и биограф. Тя ще разгледа дълбокото влияние на българския опит върху антитоталитарното мислене на Гари. Като следвоенен дипломат в страна, която е на път да бъде завладяна от съветската власт, този период е истинско политическо училище за писателя, който може да наблюдава отблизо действието на установяващия се тоталитаризъм. Чрез непубликувани досега документи от дипломатическата му кореспонденция участниците ще открият един ясновиждащ и проницателен Ромен Гари, който описва България като „абсолютен триумф на тоталитарните тенденции“. След нея ще бъде прожектиран документалният филм „Книжарят“ (2014), българо-френска продукция. Режисьори: Катрин Бернщайн, Асен Владимиров, в ролите: Ксавие Базен, Луиза Григорова, Касиел Ноа Ашер. Филм за двете години, които френския писател Ромен Гари прекарва в България. Той пристига в София като секретар на Френската легация в София през 1946 година и работи тук две години. От самото начало Гари е следен от българските тайни служби, които в рапортите си за него, използват псевдонима Книжарят.

Асен Василев и Катрин Бернщайн на премиерата на филма в Дома на киното, 2018

Филмът бе представен в София в рамките на кино-литературния фестивала „Cinelibri”, 2018.За него във „въпреки.com” може да прочетете тук.

Припомняме, че издателство Colibri публикува 2014 година първата подробна биография на писателя „Ромен Гари“ на Доменик Бона, писателка, журналистка и литературна критичка. За нея тя е удостоена с голямата награда за биография на Френската академия.

Тя представя всички перипетии, белязали бурния живот на автора на една от най-забележителните литературни мистификации, наречена Емил Ажар. Роден в Москва през 1914 г. в бедно еврейско семейство, прекарал детството си във Вилно и Варшава, а юношеството в Ница, младият и амбициозен Роман Кацев прави своите първи стъпки на литературното поприще в навечерието и по време на Втората световна война, когато по призива на генерал Дьо Гол се сражава като боен пилот в Африка и Европа. След войната изпълнява дипломатически мисии в редица страни, включително в България, където изживява едни от най-вълнуващите моменти на своята дипломатическа кариера. Гари е единственият френски писател, получил два пъти наградата „Гонкур” (1956 за „Корените на небето“ и 1975 за „Животът е пред теб“, подписана с името Емил Ажар) под различни псевдоними. Необикновена личност и изключително даровит творец, със своите романи той оставя ярка следа във френската и световната литература и до днес си остава един от най-превежданите в чужбина френски автори.

Истината за литературното му превъплъщение излиза наяве около половин година след смъртта на Гари, на 30 юни 1981 г., когато синът и издателят му решават да публикуват предсмъртната му изповед „Животът и смъртта на Емил Ажар“ (Vie et mort d'Émile Ajar), написана на 21 март 1979 г. Той пише: „Всичко може да се обясни с депресия. Но в моя случай, трябва да се има предвид, че тя продължава, откакто съм възрастен човек, и именно тя ми помогна да стана известен писател“ и „Добре се позабавлявах. Благодаря и сбогом!…“

Вече отбелязахме колко специална книга за нас е „Животът е пред теб“. След нея изчетохме всичко на български от Ромен Гари…Имах шанса, не в България, да гледам и филма „Мадам Роза“, филмова адаптация на романа на израелския режисьор Моше Мизрахи, за който получава наградата „Оскар“ за чуждоезичен филм 1978, а Симона Синьоре за главна си роля е номинирана, но същата година получава отличието на френските филмови награди „Сезар“. Дълбоко се надявам да го видим в следващи издания на CineLibri.

Симона Синьоре ��ато мадам Роза в екранизацията на "Животът е пред теб", 1977, режисьор Моше Мизрахи

И както вече написахме всеки на пресконференцията завършваше със стих. Така ще постъпя и аз с нещо любимо от полския поет Циприан Норвид (1821-1883). То не е избрано случайно – мото е на романа „Пепел и диамант“ на полския писател Йежи Анджейевски, издаден у нас в издателство „Народна култура“ 1964 в превод на Димитър Икономов. 1958 година изключителният Анджей Вайда снима филм по книгата в главната роля е самият Збигнев Цибулски. На финала на филма /Може би ще имаме шанса да видим отново в издание на фестивала./ простреляният му герой се блъска в простряно пране с бели чаршафи, които окървавя и звучи същия този стих на Норвид.

Гориш, но знаеш ли

Дали тъй ставаш волен

Или загубваш всичко на света

Дали под пламъци от факел смолен

Наоколо се пръскат и летят

Дали от тебе само пепел ще остане

или под пепелта се крият диаманти

от вечната зора на младостта.

В годините съм срещала и други варианти като превод, но този е в книгата и във филма.

Благодаря на CineLibri за десетгодишните преживявания и продължаваме напред със спомени от прекрасни книги и филми, с днешни очаквания и вълнения, с предчувствия за бъдещето… ≈

Текст: Зелма Алмалех и материали на CineLibri

Снимки: архив на CineLibri, Стефан Марков и Стефан Джамбазов (1951-2021)

#Зелма Алмалех #Жаклин Вагенщайн #CineLibri #Рефлексии

0 notes

vprki · 10 days

Text

Авторитетен менторски екип в 9-ото издание на Академия „Заешка дупка“

За 9-та поредна година Академия за писатели „Заешка дупка“ събира едни от най-добрите ни поети и писатели, които в продължение на два месеца ще учат приетите курсисти как да пишат по-добре, след което ще им помогне да издадат техните дългомечтани книги. Това съобщение изпрати на „въпреки.com” Ирена Иванова (Рене Карабаш), писателка, режисьор, актриса, една от създателките на Академията.

Тази година Академията за първа година организира едновременно присъствени и онлайн класове по писане и има специален гост от Сиатъл, САЩ �� етнохореолога и културолога Даниела Найберг, която ще изнесе специална лекция на курсистите в Академията, на тема „Символи и знаци с примери от вълшебните приказки“.

Директорът на Националния център за книгата, Светлозар Желев, ще им разкаже за пътя на книгата от ръкописа до нейното издаване и ще им разкрие качествата, които е добре да притежава един ръкопис и възможните пътища за неговия успех.

Носителят на специалната награда на ЕС за литература, Тодор П. Тодоров (за романа „Хагабула“ „Жанет 45“), и носителката на множество литературни награди, Елена Алексиева /Любим наш автор, за който сме писали неведнъж във „въпреки.com”, може да прочетете тук – б.р./, са менторите на присъствения клас по творческо писане. Онлайн класът, специално организиран за хората, които не могат да си позволят да идват до столицата, за да посещават занятията, ще се поведе от писателите Йорданка Белева и Николай Терзийски.

Поезията е оставена в ръцете на Иван Ланджев, Георги Гаврилов, Петър Чухов и Азиз Таш. А душевното и творческо здраве на курсистите е поверено на Станислава Ивкова, която за поредна година е ментор в класа по Терапевтично писане, в който курсистите ще изкарват своите блокирани емоции и страхове на белия лист и ще се приближават страница след страница до своя най-автентичен личностен и творчески аз.

Приемът в Академията продължава до 25-ти септември, а официалният ѝ старт е на 7-и октомври, 2024г. Академията ще приключи в края на месец ноември с „Голямото литературно четене“, с което Академията завършва всяко свое издание, качвайки на сцена своите таланти. Цялото пътешествие ще продължи два месеца, а за най-смелите и работливи курсисти ще продължат с редакцията на техните ръкопис – най-важната ръка която Академията подава от години на пишещите хора у нас.

Светлозар Желев

Без съмнение „Заешка дупка“ е една от малкото литературни организации в България, които са приели за своя кауза да помагат на хората на перото да станат професионални писатели, да издадат книгите си и да се докоснат до своите любими поети и писатели. И най-хубавото е, че основателката на „Заешка дупка“, писателката и сценаристка Рене Карабаш, не се отказва от тази мисия и всяка година води битка с вятърните мелници, за да продължи да помага, заедно със своите ментори на тези, които имат нужда от помощ в сферата на писането. И резултатът е на лице – мнозина от курсис��ите реализират успешно своите книги след завършването на Академията и печелят отличия от най-престижните ни литературни конкурси.

През 2025-та Академията ще навърши 10 години от своето начало през 2015-та, когато сложи началото на своята обучителна дейност под името „Валери Петров“, съвместно с Националния дворец на културата.

Повече за Академия „Заешка дупка“ и как да се запишете в нея можете да видите в официалния й сайт: http://zaeshkadupka-academy.com.

Рене Карабаш

Девет години никак не са малко, за да се съхрани и да продължава това, наистина, смело начинание като Академия „Заешка дупка“, особено в нашенския контекст. Затова поканихме на Ирена Иванова (Рене Карабаш) да ни припомни малко от историята.

„Академията стартира преди 9 години като Творческа Академия „Валери Петров“. Организирахме пилотното ѝ издание с Димитър Стоянович, Лъчезар Аврамов и Илиян Любомиров, в партньорство с НДК. По това време заедно с поета Илиян Любомиров, по-известен като Августин Господинов, правехме литературни четения из страната и след всяко четене при нас идваха млади поети, които искаха нашата писателска помощ или съвет за издаване на техните ръкописи. Тогава си дадохме сметка, че има ужасна нужда от подобна Академия – място на което тези талантливи хора да получат професионално обучение по творческо писане, да попаднат в писателска среда, да направят добри контакти с любимите си поети и писатели и да се качат един ден на сцената заедно с тях.

Така след като пилотното издание на Академията приключи, поех щафетата сама и се заех с тази не лека задача. Казвам не лека, защото за тези 9 години не веднъж съм искала да се откажа като организатор. Имала съм безсънни нощи, в които съм правила програми, приемала съм курсисти, съставяла съм договори и какво ли още не. Налагало се е да инвестирам в нея средства без гаранция, че ще стартира, тъй като Академията не е финансово подпомогната от държавата и самата тя като механизъм се случва на принципа perpetuum mobile. И тук не обвинявам държавата, че не ни помага, напротив. Веднъж спечелих проект от НФК за подкрепа на Академията, но сумата която ни дадоха накрая беше абсолютно недостатъчна да покрие разходите ни и хонорарите на менторите. А аз държа заплащането на авторите, които преподават в нея да е достойно, защото това е достойна професия, която трябва да се оценява високо.

От позицията на писател съм изключително радостна от това, което се случи за тези 9 години, и продължава да се случва. От Заешката дупка излязоха изключителни поети и писатели, които успяха да наложат имената и книгите си, спечелиха не малко литературни награди и бяха публикувани в литературни антологии и списания. Успехът на тези пишещи хора, изграждането на този мост между тях и издателите, между тях и писателите, между тях и сцената, е онова, което ме кара да продължавам борбата с вятърните мелници.

И наричам това смисъл.“

Самата Рене Карабаш е автор на книги с поезия и проза. За поетичната ѝ книга „Хълбоци и пеперуди“, 2015 издателство „Жанет 45“ Марин Бодаков (1971-2021) пише тогава: „Животът и поезията се обичат, но са разделени. Затова стихосбирката на Рене Карабаш е въже за двойно самоубийство. Жилаво и неумолимо, и истински обичливо въже.“

През 2018 с логото на същото издателство беше публикуван романът ѝ „Остайница“, за който Владимир Зарев пише: „Тази интересна и разтърсваща книга заслужава голямо внимание, защото вярвам, че има силата да върне човешкото в човека.“ Така се случи, че първият човек, който ни говори за нея беше изумителната преводачка от български на френски проф. Мари Врина- Николов (Признавам, че често тя ни изпреварва с прочита на най-новите книги на български автори, особено младите.) Припомняме, че в края на 2023 година френският превод на романа "Остайница" спечели наградата за превод на Френския PEN клуб, която бе връчена на преводачката Мари Врина-Николов.Малко по-късно английският превод на романа ѝ, от преводачката Изидора Ейнджъл спечели наградата за превод Gulf Coast Translation Prize в Америка. За този роман Рене Карабаш беше удостоена и с литературната награда на името на Елиас Канети.

Мари Врина-Николов и френското издание на "Остайница"

Още с излизането на романа прекрасният ни кинорежисьор Костадин Бонев беше запленен от него и ни е споделял какъв филм носи тази литература. Сложният път е извървян, независимо, че трудностите, както обикновено продължават, но сподели за нас в неформален разговор, че първите снимки започват в края на октомври.Филмът е копродукция между България, Италия, Румъния и Албания.

Споменаваме всичко това само като малък щрих за Рене Карабаш, а има още много, но за това в следващ наш разговор нея за литература, за кино, за живота ни…

Сега е важно 9-ото издание на Академия „Заешка дупка“, вероятен шанс за талантливи хора, а и за открития, дори на себе си, Въпреки. ≈

„въпреки.com”

Снимки: архив на Академия „Заешка дупка“ и Стефан Марков

#Ирена Иванова #Рене Карабаш #Мари Врина- Николов #Заешка дупка

0 notes