#не ме пипай

[bialpiper]

Заобиколени сме от професионални актьори

·

¿Не ви ли е писнало, от фалшивото държание на хората.... Е има много де, но конкретно говоря за едно, когато не са ви близки, не ви познават въобще, не се и опитват (или ако проявяват интерес, то е със една задна зла мисъл), и идват да ви разцелуват и прегръщат с една страст и ви се радват, ама все едно сте им най добрият приятел, душа близнак! И от вас какво се очаква?! Да ги напръскате с лют спрей, би отговорил адекватен човек. Защото душата ви пищи "Не ме пипай!". В повечето случаи реагираме с най неочакваната си физиономия, тъй като в момента не сме очаквали това да се случи и не сме имали време да реагираме, та приемаме това което ни се дава с почти уплашена усмивка. И не говоря за “прегърнах те без да искам”.

Дам. Не съм от хората които обичат да се прегръщат за щяло и нещяло с непознати. Особено с фалш. Имах една колежка която ми заяви "Ще те науча да прегръщаш.." и ме гушкаше веднъж/два пъти на ден като се очакваше да се отпусна и да се науча да ми харесва. Симпатяга мацка ама..зловещо баси; друга която ми сподели "Най-обичам да прегръщам хората които не обичат да бъдат прегръщани", и ти се хвърля на врата със засилка. Къде е логиката в това?? Всъщност повече от 1 човек ми го е споделял последното с подобна реакция. Тормоз... 

Шегата настрана, мисля че самата прегръдка значи много повече от това да се правиш на любезен шут. Тя трябва да бъде истинска винаги. Не ме разбирайте погрешно, мека душа съм и безусловно ръся любов на тези които обичам, и ме обичат истински. Ама хайде стига, има граници на дистанция според това колко близък си с някой и колко истински се държиш с него! 

Тъжно, но и понякога интересно, че даже и смешно, да наблюдаваш подобни изпълнения на "Шуши и Муши" които се срещат пред блока с целувки и прегръдки, и веднага щом се разделят започва тотален хейт към другата, чувствам се като разказвачът на приказка, заобиколен от актьори на пиесата "лицемерие". Няма лошо да сме в роля, всеки артист влиза в неговата собствена, някои просто не са се научили да си играят реалистично сценария че да им повярваме поне малко, особено ако имаш око да ги видиш. Пробвайте, забавно е да виждаш. Може би, голямата им надежда идва от там да се харесат на всички и да имат повече приятели, (макар това да не е начина, успяват някои) , особено когато човекът им отсреща обожава да го чешкат по гушката, и като извади едни зъбаци усмивка до луната, и рита с крачета от кеф колко му се мазнят. Разтапяща гледка. 

Та, и аз да се присъединя към трагикомедията,  поклон на добрите изпълнения, усмивка, браво 🌵

[ethereum-sss]

И ако мислите ми бяха пръсти,

ти щеше да се чувстваш постоянно

докосвана, прегръщана, погалвана и милвана,

притискана по-силно и по-нежно,

случайно, неслучайно,

нахално, явно или скришом…

И ако мислите ми бяха пръсти, сега,

където и да си, в точно този миг, ще кажеш:

"Спри вече, престани, вбесяваш ме,

не пипай косата ми, ще я разрошиш"!

И, слава Богу, мислите ми нямат устни

и няма как да бъда хванат на местопрестъплението.

Което си ти цялата, навсякъде и винаги.

[keeptolking]

Изкушение

“И чудя се дали не е магия. Ако не е, само дай ми знак. И чудя се, ако не е магия, може би е изкушението на един глупак.

И ако мислите ми бяха пръсти, ти щеше да се чувстваш постоянно докосвана, прегръщана, погалвана и милвана, притискана по-силно и по-нежно, случайно, неслучайно, на хално явно или скришом… И ако мислите ми бяха пръсти, сега, където и да си, във точно този миг, ще кажеш: „Спри вече, престани, вбесяваш ме, не пипай косата ми, ще я разрошиш“! И, слава Богу, мислите ми нямат устни и няма как да бъда хванат на местопрестъплението. Което си ти цялата. Навсякъде и винаги. 

Душата ми вече на парчета. Някои казват „Т‘ва ти е късмета“. Любовта за теб не е заета. Любовта за тебе е проклета!”

-  ТоТо Н, Слави и Ку-Ку Бенд

[idontneednofuckinhug]

May-Aug 21′ Poetry/Lyrics

Untitled 05 Хората ти казват да я спреш Не виждат ли колко е перфектна Стига опитва се, ще умреш Не знаех, че смъртта е прелестна Колко съвестта ми ще тежи Ако в ръцете ми ти не си Какво ще струва до мен да си Дано не са прави, че вредиш Побързай защото вече виждаш, времето тече, а ти не тичаш Няма нужда да го премисляш, то е твое стига да го искаш Колко болка за еуфория Гърдите свиват от умора В главата ти е утопия Забрави, че има уловка Не мислих, че ще липсва толко Продължавам да искам много Хвана ме като е вече сложно Като трудно вече давам

Untitled 04 И не усещам нищо в ядрото, май съм безсърдечен Чак до молекулите е празно, ако ще съм честен Като кажа, че е наред, лъжа те, не вярвай Няма да съм с рогата напред, сдържан съм, не чакай Животът ми е режисиран от Нортън, илюзия Объркан съм като дете от филм на Бъртън, конфузия И всичко, което докосвам превръща се в прах Прерязвам с думи все едно с ръце ножици роден бях От самота загубен в превода съм, ще отида в Япония Ще снимам реклама и ще си оправя живота И от това главоболие ще си тегля вече куршума Всъщност много просто е, на всички правя услуга За другите съм план Б, ще кажеш, че съм хапче Аз обаче не спасявам животите на хора на двайсе Даже на себе си не помагам За другите внимание не отдававам Може би затова и още сам съм Само те използват, търсят просто изкупление Имат време за теб само докато още е от значение Незначителен, удобен за всички, но не и важен Изразителен, сещате се ако няма какво да каже

Само секунда Наливам, докато няма болка, една и съща песен на колонка Обмислям, малко ли е толкова, това ли всъщност ми е животът Ще го правя до последно, готов ли си, готов ли си, до последно? Треперя, не е лесно, признание, ако в Инста те търсят често Всичко на моите рамене, светът е кръгъл и неудобен е Нищо не мога от безсъние, като не гледам виждам безличните Нова мацка, давам й до безумие, тя ми казва обичам те Няма емоция, дълго мълчание, поредна лъжа, разкарай се Самота от 16, правих се на луд но съм тук Наиграх се с глупости, не ме определя никой друг Вече съм чук, вече търся нещо, но все още търся какво Мечти за плоча в клуб Перо, изморен търча, но защо Посетих го на края му, на душата му молбата чух Нямам мир, имам задух, толкова пиян, че нямам слух Чувам само празен звук, дай усмивка за клуба Влезнах едва за секунда, тръгнах си с целувка, ха

Лято Толкова ми е добре Дай ми още едно със лед Понякога то ми лафи И понякога му лафя и аз, Понякога.. не не, няма

Казвай, копеле изчезвам Копеле, като Раул се чувствам Краен, лазещ, търсещ светлината Намиращ пещерата Кажи ми, че съм като Дженкинс Че съм свеж и пресен, готин Дарба, с думите злощастна Философстване не надраснах

Слънце, заедно бяхме Джази Заедно бяхме Бел, тръпки Все се омайвах, май се урочасах, Всичко със причина Синдерела, как ли ме остави? Не бяхме ли до края? Деба, животът ме обърква Аз ще го поправя, вярвай

Знаеш, че ми е добре Дай ми още едно със лед Понякога то ми лафи И понякога му лафя, ха Понякога.. ъммм Виж

Специален, Яхуе ме обича, А Буда ми прощава Тук съм на всички да разкажа Какво Големият ми показа Малка нимфа от морето Тръгна и ми взе сърцето, празно Колко пък още да се моля Точно аз не вярвам в Бога, Дали Раят не е безплатен Билетът ми не е златен

Слънце, заедно бяхме Джази Заедно бяхме Бел, тръпки Все се омайвах, май се урочасах, Всичко със причина Синдерела, как ли ме остави? Не бяхме ли до края? Деба, Животът ме обърква Аз ще го поправя, вярвай

Знаеш, че ми е добре Дай ми още едно със лед Понякога то ми лафи И понякога му лафя, ха Понякога.. ъммм

В какво да вярвам Защо живеем в лъжа? Погледни ме и кажи „не е така“ И защо се правим на деца? Нима ще кажеш, че греша Ммм, с поглед само се разбираме Защо трябва емоции да подбираме Всичко е на база неуважение Но око в око се правим, че няма значение? Не ви ли писва, виждам само лоши погледи Докога ще се правим на светци Имам истории, но кой иска да разбере За пореден тип, който мисли за въже Разказвачът слага пороци на пиедестал Без да покаже, че себе си е жертвал Често ми казват „В миналото си грешал Това е моментът ти, не бъди провал“ Нещата винаги обаче до това опират, че никой за демоните си не комуникира Моля се там отгоре да спра да се проклинам, двайсет и пет да успея да достигна

Питам от години „Къде е любовта?“ Няма отговор, само ми дават пара Не говорим за травмите си като деца От малък се крия в моята глава И майка ми не спира да се притеснява Че черна дупка отвътре ме изяжда Истории за безкрая разказвам С думите за паднали ангели натоварвам Как се обяснява какво е да се бориш със самота И че за утре нямаш яснота Всеки ден се крия в работa Помогни, понякога имам нужда от малко насока И напоследък вече губя си ума Давам размисъл над всяка идея безумна И защо ми се обажда само като има нужда? Какво всъщност вече си струва?

Виж, пия прекалено често, проблемните навици на девет седем Визия, че ще си тръгна рано общо взето, затова ли съм комплексен Обясняващ, че не търся кучка, но погледа винаги насочен към тях Не съм известен с това, че слушам, но сякаш три живота преживях Знам разни пичове, които се правят на мъдри Само в думите са първи Направени от полиестер и шушляк Модерни и будни, но хъркат Нямате нищо освен мечти Но на лично обичате да давате съвети? Винаги казващи, че редя много Зад гърба ми често кълнещи Някакви хора си мислят, че ми пука за нещата, за които им пука Не казват нищо адекватно, спри да обясняваш, умирам от скука Без повече неща казани за внимание Писва ми от това негативно влияние Без повече неща казани за внимание Писва ми от това негативно влияние

Бегай От малък само майка ми вярваше За моята дарба само тя на хората казваше Преди всяка кучка искаща пачка и Преди поредния лайнар очакващ награда (чек чек) Преди всички путки, играещи си с нашите чувства Следвай ѝ устните, играе си с думите, дали пък ѝ пука Вярвай ми, момчето го прави В живота заварчик е, създавал е сплави, ще го поправи Аз съм непобедим, викай ми Адесаня Просто не грешим, телец, не пипай рогата Не съм на Земята, ще ме намериш на Марс Ще те мина с метлата като недоизпушен фас (свивай) При звука на моя глас, вечно си плах (тегав) Обясни пак, мънкаш, нищо не разбрах (тегав) Аз се опитвам да съм кат Боро – да мога да черпя доволно Брат, имам, само виж колко Изливам си душата на листите, не се съмнявай в мислите От чаши бъркащ си римите, вечер не съм сред живите Знаеш ли на кого въпроси си задавал? Как ще си прав, прост си, аз съм ти даскал Момче, всички твои грешки аз съм задрасквал Дължиш ми успехите, за които си чакал

[mellifluousm]

“и ако мислите ми бяха пръсти,

ти щеше да се чувстваш постоянно

докосвана, прегръщана, погалвана

и милвана, притискана по-силно и по-нежно,

случайно, неслучайно,

нахално, явно или скришом...

и ако мислите ми бяха пръсти, сега,

където и да си, в точно този миг, ще кажеш:

“Спри вече, престани, вбесяваш ме,

не пипай косата ми, ще я разрошиш!”

и, слава Богу, мислите ми нямат устни

и няма как да бъда хванат

на местопрестъплението,

което си ти цялата,

навсякъде и винаги.”

[vasetovp]

ОДЕКОЛОН Днес си спомних за времето "преди"! Преди да станем мъже! Преди да бъдем силни и големи. Спомних си за нашите момчешки времена... когато всичко беше въпрос на чест, а момичетата... ами, те бяха врагът! Времената, когато не разбирах защо трябва да сплитат така стегнато косите си, защо носят по-големи от главите им пандели и защо им трябва да са толкова дразнещи. Моите хора бяха момчетата. Те разбираха! Игрите бяха навън! Боядисвахме пръчки в червено и синьо, но само големите виждаха пръчки, за нас си бяха джедайски мечове. Често можеше да се види някое дете, което стърже нещо от грайферите си! Стъргането на кал от обувките, беше нещо като хоби в свободното време. Пред къщата на всеки имаше "стъргало" с различна форма. Я кученце! Я петле! Истината е, че родителите ни и цял камион с маратонки да ни бяха осигурили, пак нямаше да ни стигнат, защото няма обувка, която да издържи на такава игра. Вярвайте ми, най ми е жал, като видя момче с лъснати, новички обувки, невидели игра. Беше ден като всеки друг. Мисля че бях в шести клас... с най-добрия ми приятел се прибирахме от училище. Тогава учехме в съседното село. Имаше и автобус, но рядко се качвахме на него. Все пак, представете си колко приключения могат да ни се случат през двата километра, които ни деляха от дома. А и отлагането на домашните си беше ежедневие. Самата дума - "домашни", подразбира се че не е нещо... навън! Пък и си спестявахме парите от автобуса и си купувахме по някое лакомство от смесения магазин в селото. Нямаше кой знае какъв избор, но като няма, всичко е вкусно. Преди да си купим лакомство обаче, вземахме хляба за деня и трябваше да се запишем за следващия. Само със записване се вземаше хляб, а за моето голямо семейство винаги пишехме поне по два. Хлябът не беше опакован в нищо, а да го стиснеш и да чуеш хруптенето на коричката... който го е изпитвал - знае! Вкусен, топъл, ароматен, селски хляб. Ако останеше, отиваше за храна на животните. Считам за голям грях и до днес, изхвърлянето на хляб. Или да го сложиш на неуважително място... или обърнат наобратно. В моят дом най-голямо уважение имаше към насъщния. И така... сложих хлябовете в мрежата, която носех и тръгнахме към нашата къща. Бяха надвиснали едни облаци над селото... Какво значи облаци? - Дъжд! Какво значи дъжд? - Кал! Какво значи кал? - Страхотна забава на футболното игрище! Щяхме да се търкаляме и да гоним топката и да си представяме, че хиляди хора са вперили погледи в нас, а от този мач зависи живота ни. Но още не валеше, а ние с моя приятел бяхме изгладнели като вълци. Затова нарязах по две филии хляб, хвърлих ги отгоре на печката малко да се препекат, намазах ги с масло и имахме една огромна консерва с таханова халва... Да! Който е опитвал - знае! Баба и дядо  бяха навън, а майка ми и баща ми на работа, тъй че си бяхме сами. Тогава ми хрумна (като разбира се, пакостите хрумват точно в тия моменти), че вкъщи има един бюфет. Всички семейства имаха такива. Тежка, огромна мебел създадена да издържи ядрен взрив. В десния горен шкаф НЕ СЕ ПИПА! Това е правило. В този шкаф се слагат неща, които не се пипат. Точка! Самият шкаф нямаше дръжка, отваряше се като го дръпнеш за ключа. Вътре имаше химикали в една вазичка, кибрити, гъбата за баня, сапуни, разни кремове, гребените на големите и една кутия! Ценна, гравирана, дървена кутия. В нея стояха всички принадлежности за бръснене. Това беше "мъжката кутия"! От "Не-пипай-шкафа", нея най-много не трябваше да я пипам. Ама... нали забраните са за да не се спазват, а пакостите да бъдат вършени... Отворих шкафа и веднага ме лъхна аромат на сапун, барут и "забранено". Всеки ден гледах с голям интерес как дядо се бръсне на мивката в кухнята. Слагаше от крема за бръснене в метална купичка, после с четката хубаво разпенваше и нанасяше на брадата си докато тя не побелее напълно... цялата кухня се изпълваше с аромата на крем за бръснене и мъжество. Слагаше ново ножче на металната самобръсначка и така умело я плъзгаше по лицето си, че можех да се хипнотизирам от този... ритуал. А звукът, който се чуваше - "хърт, хърт, хърт..." Да не повярваш, че кожата може да издава такъв звук. Исках и аз... Грабнах четката и понеже бързах, сложих директно от крема, но... май малко прекалих, защото скоро цялото ми лице беше покрито с пяна. Влезе ми в едното око, чак сълзи ми потекоха, но се надявах приятелят ми, който ставаше свидетел на моята паметна пакост, да не е забелязал. Затова поех дълбоко въздух (и пяна) сякаш съм се бръснал хиляди пъти преди това и несръчно започнах да плъзгам бръснача по лицето си. Порязах се на три места. Пяната стана розова. Измих вече гладкото си лице и грабнах одеколона - стъклено шишенце, пълно с жълта течност. Отпред пишеше КОРСАР! Плиснах малко на ръцете си и... щом опрях течността до лицето си нададох такъв вой, че сигурно ме е чуло цялото село. Приятелят ми се заливаше от смях, а аз крещях ли крещях. В този момент реших, че ще си пусна брада пък ако ще да ме сочат с пръст, но никога няма да преживявам отново тая болка. Навън започна да вали. Прибрах бързо всичко в кутията. Преди това сипах малко вода в одеколона, да не си личи, че съм го ползвал. Излязохме да ритаме! Винаги ще помня този мач. Първият ми мач, като мъж! Като се върнах, целият бях покрит от главата до петите в кал. Лицето ми още беше на рани. Дядо ме чакаше на масата. Кутията беше пред него! Като ме видя започна да цъка с език! - Е, хубава работа! - рече. Само погледнах виновно към краката си. - Като ще вършиш нещо, върши го като хората! Запалил съм ти бойлера! Баба ти е оставила в банята един калъп от домашния сапун. Има леген с топла вода, да си накиснеш дрехите... Много бързаш да пораснеш! Все бързаш за нещо! Айде, сваляй тая кал от себе си, че после отиваме за охлюви. И другия път като решиш да се бръснеш, недей налива вода в одеколона, че... гледай! Жълтата течност, беше направила някаква химическа реакция с водата и беше станала бяла. Дядо се хилеше под мустак, а на мен ми идеше да потъна в земята от срам. Влязох в банята, която беше на двора. Все още ръмеше. Накиснах дрехите си в легена.  Толкова топло беше станало в тая баня. Дърветата още горяха в бойлера. Изкъпах се старателно и се облякох в чисти дрехи. Като излязох, дъждът пак беше усилил. Разбрах, че ми се разминава ловът на охлюви. От срам дума не продумах на вечеря. Знаех че дядо може да си купи нов одеколон чак като вземе следващата пенсия. Легнах си, но умът ми беше изпълнен с ужасната пакост, която бях сторил. В онази нощ си обещах, че един ден като започна да работя ще се грижа толкова много за близките си, както те се грижат за мен. Ще работя здраво и ще печеля много за да мога да им помагам. На следващата ��утрин щом си отворих очите, видях че до мен има дървена кутия. Беше гравирана. На капака имаше картинка на петле. Цветовете грееха! С треперещи ръце я отворих. Вътре имаше бръснарски ножчета, машинка, крем, метална шола и чисто нов одеколон. Дядо беше ми написал бележка: "Да си момче е лесно, а за да бъдеш достоен мъж имаш да извървиш дълъг път и той започва оттук! Добре дошъл! П.С. Утре ще те науча как да не се порязваш! с обич: Дядо!"

[myminiworldd]

не ме пипай

докосни ме

-ZORA

[devilreno]

@sweettifalockhart​ asked: "Xem kìa... anh lại bị thương nữa rồi... Sao anh bất cẩn thế? Lại đây nào, để em băng bó lại cho anh..."

       В очите му има дискомфорт. Никога не е оставял никой да го превързва, дори и неговите съотборници. Това е признак на слабост и той може да нападне, с думи или с действия, ако почувства внезапна болка. И има шанс това да се случи и с нея.

       - Не ме пипай. - той се замисля - ... Просто недей. Ще съм добре.

[did-i-say-something]

Ела, заповядай.

Влез.

Наблюдавай ме.

Гледай ме как сутрин си правя кафе,

как сресвам косата си,

как небрежно оправям леглото и

върша ежедневните си задължения.

Не ме пипай, не ме докосвай,

говори ми, ще те слушам.

Не се опитвай да ме целунеш,

не може да ме прегръщаш.

Ела, заповядай, но

като решиш, че вече ти е скучно,

не можеш да тръшваш вратата след себе си,

остави я отворена за

следващия.

Някой ден,

някой ще я затвори отвътре.

И това няма да съм аз.

  - Е.Т.

[thekocetoboss]

Винаги съм се чудил можем ли да живеем без религия. Едните ме наричат директно че съм комунист, другите ми викат като нещо работи по-добре не го пипай.

[bad-o-evil]

не ме пипай

ти си пунта

не искам нищо

даже здрасти 

от твоите ръце

не се надувай

ти си сдухан

не гушкам тоя

дето носи чуждо лице 

не се натискай

не те искам

ти не можеш 

да докоснеш 

мойто сърце

правиш ми се 

на много умен

време е да гушкам 

само мойто момче.  

[vasetovp]

И ако мислите ми бяха пръсти,

ти щеше да се чувстваш постоянно

докосвана, прегръщана, погалвана и милвана,

притискана по-силно и по-нежно,

случайно, неслучайно,

нахално явно или скришом…

И ако мислите ми бяха пръсти, сега, 

където и да си, в точно този миг, ще кажеш:

„Спри вече, престани, вбесяваш ме,

не пипай косата ми, ще я разрошиш“!

И, слава Богу, мислите ми нямат устни

и няма как да бъда хванат на местопрестъплението.

Което си ти цялата, навсякъде и винаги.