Баща му го напуска, когато е на 3 години, дъщеря му умира на 8 месеца, съпругата му умира в автомобилна катастрофа, най-добрият му приятел умира от свръхдоза. И през всичко това той никога не губи блясъка си, светът му никога не се разпада. Докато снима филма „Къщата при езерото“, той чува разговора между двама асистенти по костюми и една жена плаче, защото ще загуби къщата си, ако не плати 20 000 долара. Той превежда парите по нейната сметка. На рождения си ден през 2010 г. той отиде сам в пекарна и си купи кексче с една свещ. Докато се хранеше навън, предлагаше безплатно кафе и хляб на всички клиенти. Това беше неговият пищен рожден ден. С това, което направи от трилогията „Матрицата“, той разпредели 50 милиона долара на екипа за специални ефекти, защото вярваше, че те са истинските герои на филмите. Той почти никога не е използвал каскадьори, освен за много специални неща като каскади, и затова той призна работата на своите каскадьори, като подари на всеки от тях мотоциклет Harley-Davidson. И до днес той редовно използва метрото и друг градски транспорт като автобуса, когато се наложи, защото това е най-практичното нещо и никога не се срамува. Голям брой болници твърдят, че са получили десетки милиони долари от него. Той дарява 90% от заплатата си на някои филми, за да може продукцията да наеме други звезди. През 1997 г. папараци го откриха на улицата, седнал до бездомник, слушайки историята на бездомника и закусвайки с него. Всичко добро, което знаем за Киану Рийвс, не ни каза самият той, а тези, които са се възползвали от него. Той никога не каза нищо за това. Въпреки всичко, през което е преминал, той можеше да има по-тъжен и по-песимистичен възглед за живота, но въпреки всичко той избра да бъде добър от всички лоши. Страхотен модел за подражание за много богати хора🙏
9 notes
·
View notes
Бывший сожитель приписал Столярчуку сексуальные расстройства
Известный дизайнер и шоумен Артём Климчук назвал причиной разрыва отношений со своим экс-бойфрендом Юрием Столярчуком сексуальную неразборчивость последнего и «победу похоти над здравым смыслом».
Модный украинский дизайнер прервал почти двухнедельное молчание после появления новостей о разрыве его отношений с заместителем Генерального прокурора Украины Юрием Столярчуком.
В интервью журналу «Один из нас» Артём Климчук откровенно рассказал, что связывало его с высокопоставленным служителем Фемиды, и каким образом подробности нашумевшего романа просочились в прессу.
По словам Артёма, причиной его расставания с Юрием Столярчуком стало вызывающее поведение Юрия Васильевича и его всё более неразборчивые сексуальные контакты.
«Главной причиной того, что мы расстались, стали, конечно, постоянные измены Юры. С ним что-то случилось в последнее время, он стал всё чаще требовать близости от меня, затем начал изменять, ну и последняя стадия — это когда он начал пользоваться услугами парней из эскорта, приводить их в наш дом», — рассказал дизайнер.
«Что касается лично меня, то мне приходилось постоянно есть чеснок перед возвращением Юры с работы, так как его хоть и ненадолго, но всё-таки отпугивал этот запах, а меня это спасало от его необузданных домогательств», — добавил Климчук.
Артём также обратил внимание на то, что стал замечать за Столярчуком частые перепады настроения: он то радовался, как ребёнок новой игрушке, то глубоко грустил, словно обманутая девушка.
«Даже по официальным фотографиям Юры заметно, что у него пронзительно-печальный взгляд. Это взгляд провинившегося кокер-спаниеля», — подытожил Климчук.
По словам Артёма, он предпринимал всевозможные шаги для того, чтобы спасти отношения со Столярчуком, которые сам дизайнер называет гражданским браком.
«Я обращался за помощью и к друзьям, и к профессионалам — психологам, сексопатологам. Но вывод был везде один: у Юры — острая сексуальная зависимость, появившаяся в период кризиса среднего возраста. А причина всех его измен — компульсивное сексуальное поведение вследствие расстройства. Врачи предупреждали меня, что Юра может потерять работу, ведь сексуальная зависимость негативно влияет на продуктивность человека, и попадая под такую зависимость, мужчина уже не может на 100% самостоятельно распоряжаться своей жизнью. Я говорил Юре, что это начало конца, но он меня не слушал», — откровенно высказался дизайнер.
В интервью журналу «Один из нас» Климчук также негативно оценил действия светской львицы Татьяны Микитенко, которая публично рассказала об их со Столярчуком разрыве.
«Я считаю, что не стоило выносить сор из избы. Таня не должна была этого делать. Но чем больше времени проходит, тем отчётливее я понимаю, что нам с Юрой всё-таки необходим был выход в публичную плоскость, своеобразный катарсис», — подытожил Артём, добавив, что ни в чём не винит Юрия Столярчука и не ждёт от него уступок в процессе раздела имущества.
В то же время, дизайнер считает, что в украинское законодательство давно пора внести нормы об однополых партнёрствах, чтобы юридически защитить молодых парней от ситуаций, подобных той, в которой Артём оказался из-за импульсивности Столярчука.
"Украинский диссидент"
3 notes
·
View notes
РЕФЛЕКСИИ: Щурият, талантлив Шон Пен става на 60
Синеокият Шон Джъстин Пен (роден на 17 август 1960) не е красавец, но избръснат или брадясал, с рошава или зализана коса, със слънчеви очила или не, е един от най-енергийните, щури и магнетични филмови и телевизионни актьори на нашето време. Написа за „въпреки.com“ кинокритичката Геновева Димитрова по повод 60 години от рождението му.
Известен е още като режисьор, сценарист, продуцент, активист. И е писател – наскоро и у нас излезе дебютният му роман „Боб Хъни, който прави разни неща“. Шон Пен е нонконформист. Понякога – хулиган. Не си поплюва с журналисти и папараци. Не се бои да си създава врагове. Както сам казва, „обичам човечеството, ненавиждам хората”. За нахвърляне върху нахален журналист попада в затвора за месец и един ден. През 2002 купува за 56 000 щ. д. рекламно пространство в „Washington post“, за да публикува отворено писмо до президента Буш - младши, в което моли да бъде намалена офанзивата към Ирак. Споменава, че е баща на две деца и син на ветеран от Втората световна война.
Том Круз, Тимъти Хутън и Шон Пен в “Кадети” - тук актьорът е на 21 години
Самият Шон Пен посещава Ирак преди и след инвазията през 2003, а през 2005 отива в Техеран като специален пратеник на вестник „San Francisco Chronicle”. През 2007 се среща с Уго Чавес във Венецуела и стават приятели, а през 2008 прави първото чуждестранно интервю с Раул Кастро. След урагана Катрина, който потапя Ню Орлиънс под вода през 2005, Шон Пен отива на мястото на трагедията, качва се на лодка и започва да вади жертвите на наводнението. През 2010, след като Хаити е изравнен със земята след опустошително земетресение, той каца в Порт-о-Пренс с 1 милион щ. д. помощи, нулев опит в неправителствените организации и основава J/P HRO.
Шон Пен и Робърт де Ниро
„Станах актьор заради Робърт де Ниро.“ Двамата са родени на една и съща дата, но Шон Пен става на 60, а Де Ниро – на 77. Син е на актрисата Айлийн Раян (ирландка с италиански корени) и на режисьора Лио Пен. Баба му и дядо му по бащина линия са еврейски имигранти от Литва и Русия. В Ню Йорк са имали лавка за еврейска храна. Шон Пен учи в гимназията в Санта Моника. Брат му е актьорът Крис Пен, починал от инфаркт през 2006. Шон Пен: „Мога да опиша детството си с една фраза – Хъкълбери Фин със сърф“. Първите му роли са на самонадеяни момчета. На 25 години Шон Пен изиграва Долтън Лий в драмата „Соколът и снежният човек“ на Джон Шлезинджър. През 1986 играе с Мадона в „Шанхайска изненада“ на Джим Годард. После се женят. Четири години по-късно се развеждат, а пътят на Шон Пен в киното се развива стремглаво, за разлика от този на Мадона. За юбилея избрах 9 от 58-те му екранни превъплъщения.
Мадона и Шон Пен в “Шанхайска изненада”. Тук Шон е на 26 години.
Криминалната драма за любовта към ближния „Осъденият на смърт идва“ (1995) на Тим Робинс е създадена по едноименните мемоари на римокатолическата американска монахиня и активист срещу смъртното наказание Хелън Прежан, публикувани през 1993. Сестра Хелън (Сюзън Сарандън, с награда Оскар за главна женска роля) е и учителка в село в Луизиана. Неочаквано получава писмо от Матю Понселет (Шон Пен, номинация за „Оскар“) - осъден на смърт, който скоро ще бъде екзекутиран по обвинение в убийството на млада двойка.
Шон Пен и Сюзън Сарандън в “Осъденият на смърт идва”
След като се срещат, монахинята се съгласява да му бъде духовен съветник и да се бори срещу присъдата. Но твърденията на спретнатия и татуиран Матю с дълги бакенбарди, мустаци и брадичка, че е невинен, изглеждат неубедителни - той е расист, без морал. Когато става ясно, че изпълнението на присъдата му е неизбежно, сестра Хелън се опитва да го поведе по пътя на божествената прошка. През фантастичните изпълнения на Шон Пен и Сюзън Сарандън филмът проследява сеизмичните отношения затворник - посетител и зверските усилия на Матю да оцелее.
Шон Пен и Робин Райт Пен в „Тя е толкова прекрасна”
Покъртителната с лудостта си любовна драма „Тя е толкова прекрасна” (1997) на Ник Касаветис събира на екрана Шон Пен и тогавашната му съпруга Робин Райт Пен. Сценарият е писан от покойния Джон Касаветис специално за актьора. Морийн (Робин Райт Пен) не може да диша без щурия си съпруг Еди (Шон Пен, Награда за мъжка роля от Кан ‘97). Те са двама млади маргинали, без чувство за хумор, но с взаимна любов за цял квартал. Пият, пушат, гледат се... Той все изчезва, тя преплита дългите си крака на високи токчета, пада, става и тича подире му. Тлъстият им съсед я примамва с уиски, после я пожелава, тя се дърпа, той я пребива, Еди се появява и му го връща тъпкано. В уплахата си Морийн извиква бърза помощ, а когато белите престилки идват, необузданият Еди поваля една. И го затварят в психиатрия. Десет години по-късно Морийн е добре гледана съпруга на бизнесмена Джоуи (Джон Траволта) и грижовна майка на три момиченца (най-голямото е от Еди). Къщата им е просторна, но изведнъж става ужасно тясна за нея - Еди излиза от клиниката. За него животът е спрял. Изглежда остарял наивник. Морийн захвърля просперитет, спокойствие и деца и се закълчва с предишната несигурна походка към таратайката на Еди.
Дженифър Лопес и Шон Пен в „Обратен завой“
„Обратен завой“ (1997) на Оливър Стоун, решен като film noir, мощно укрепва имиджа на Шон Пен като идеален актьор за ролите на дребни престъпници. Тъмнокосият чаровен комарджия Боби Купър (Шон Пен) пътува с много пари към Лас Вегас да се разплати с кредитор. Заради повредена радиаторна тръба на колата е принуден да отбие от магистралата по затънтен път. Оказва се в полуизоставения град Супериър, където е обран до шушка и среща Грейс (Дженифър Лопес) – коварна красавица, която иска да убие съпруга си (Ник Нолти). Те го въвличат в опасен пъзел от секс и безумие. Заснет като трескав сън и със залпове черен хумор, филмът е пълен с обрати и напрежение, а неспокойните сини очи на Шон Пен пронизват мрака на ситуацията. „Обратен завой“ е по романа „Stray Dogs“ на Джон Ридли.
„Тънка червена линия“
„Тънка червена линия“ (1998) на повелителя на американското независимо кино Терънс Малик по едноименния роман на Джеймс Джоунс е поетичен трактат за измислена история за войските на САЩ по време на битката за остров Гуадалканал през 1942 – преломен момент във Втората световна война срещу експанзията на Япония и една от най-сложните и решаващи операции на ХХ век. Сред яркия актьорски ансамбъл Шон Пен е старши сержант Удуард Уелш с каска, автомат и изопнато лице.
Шон Пен и Кевин Спейси в „Хърли Бърли”
Независимата история за холивудски неудачници „Хърли Бърли“ (1998) на Антъни Дрейзън е създадена по пиесата на Дейвид Рейб, играна успешно на Бродуей. Главните герои са бъбривият, романтичен, непрестанно смъркащ кокаин кастинг режисьор Еди (Шон Пен, купа „Волпи“ от Венеция) и дистанцираният му интелектуален съквартирант Мики (Кевин Спейси). За Еди само една жена има значение - Дарлийн (Робин Райт Пен). Тя много го харесва, но вижда колко далече отива с кокаина и се оглежда за друго пристанище. Търсенето на самочувствие чрез дрогата, интензивният диалог от шокиращи реплики и хипнотичното надиграване между актьорите превръща филма в един от алтернативните пикове от края на 90-те.
Шон Пен и Алехандро Гонзалез Иняриту по време на снимките на “21 грама”
Прекрасният и също независим „21 грама“ (2003) е първият англоезичен филм на мексиканеца Алехандро Гонзалез Иняриту. Заснет изцяло с ръчна камера, той притежава лунатична монтажна структура и троен коментар върху събитие. Трагичен уличен инцидент съдбовно свързва трима непознати: свещеника и бивш затворник Джак (Бенисио дел Торо), Кристина - щастлива майка и домакиня, загърбила наркоманията (Наоми Уотс), и професора по математика в очакване на сърдечна имплантация Пол (Шон Пен, купа „Волпи” от Венеция). И тримата актьори са страхотни, но Шон Пен е направо извънземен като смъртно болния Пол, спасен от сърцето на загиналия съпруг на Кристина и не знаещ как да живее с него, защото се влюбва в нея... „Колко живота изживяваме? Колко пъти умираме? Казват, че всички губим по 21 грама точно в момента на смъртта ни. Всички. И колко са 21 грама?“
Шон Пен и Тим Робинс в “Реката на тайните”
„Реката на тайните“ (2003) на Клинт Истууд е мрачен, обстоятелствен и въздълъг побратим на поне дузина трилъри на тема „разследване убийството на невинна девойка в Америка“. Шон Пен („Оскар“ за мъжка роля) е неистов, както обикновено, с тези негови стъписващо сини очи (изпод черните очила), щръкнала коса и безразборно щуреене. В „Реката на тайните“ обаче той надскача лимитите на досегашните си симпатични катили - героят му е серийно-таен убиец, влязъл в правия път, от страдание по изгубената си дъщеря, хлътнал обратно в поредното престъпление... като грешно наказание и все пак останал с легитимно вирната глава. А иначе става дума за три мъжки живота, разделени от срам и събрани от смърт.
За ролята си в “Милк” Шон Пен получи втория си “Оскар”
„Милк“ (2008, награда Оскар за оригинален сценарий на Дъстин Ланс Блек) на Гюс ван Сант показва Шон Пен (Оскар за главна мъжка роля ) като невъзможно прекрасен. Филмът е фокусиран върху реална историческа фигура – храбрият Харви Милк. През 1977 той се преборва с предразсъдъците и става първият гей, избран на солидна обществена длъжност в Щатите – градски съветник в общината на Сан Франциско (оттогава градът има славата на най-либералния в страната). Филмовият разказ е тръпен, репортажен, а нагласите и реалиите са пресъздадени с прецизен автентизъм.
Шон Пен в “Милк”
През 1972 Милк (Шон Пен) е в Ню Йорк и се запознава в метрото с младеж. В едър план – целувка, очи, носове, профили, прегръдки, креватно глезене... Следващият епизод ни отвежда в Сан Франциско и тамошната гей-общност – дълги, чорлави коси, бради, клош дънки, фотоапарати... Върху задкадровия глас на Милк се намества видеоизображение – черно-бели стопкадри. Милк говори вдъхновено и безпардонно за американската мечта. С харизмата си увлича хомо- и хетеросексуални, старци и деца... 1977 – победата му в местните избори. Еуфория. 1978 – зад кадър Милк се заклева, а на екрана го виждаме да се изкачва по стълбите на общината... Спокойно, ала неотстъпно той спори с консерватора Дан Уайт (Джош Бролин), негов предшественик на поста. После онзи нахлува в общината, застрелва кмета и Милк, превръщайки го в икона на борбата за равноправие...
Режисьорът Гюс ван Сант и Шон Пен по време на снимките на “Милк”
Героят на Шон Пен е почти неизменно в кадър - ту екзалтиран, ту засмян, ту нервен, ту любовно отдаден, ту самотно вслушан в „Тоска“... Актьорът е неузнаваем в гей-превъплъщението си – боядисана коса, прическа на път, меки жестове, специфично поклащане на ханша, женствена усмивка... Дори очите му са кафяви! Но Милк е толкова обаятелен, че борбата му за равноправие надскача гей-общността. Превръща се в борба за толерантност изобщо, а благодарение на Шон Пен откровено пропагандният филм – в човешко откровение.
Мел Гибсън и Шон Пен в „Професорът и Лудият” /The Professor and the Madman/
„Професорът и Лудият” /The Professor and the Madman/ (2019) на Фарад Сафиния е ситуиран в Англия от средата на XIX век и също е фокусиран върху реални събития. Оксфордският професор Джеймс Мъри (Мел Гибсън) работи по първия речник на английския език. Негов съратник става психопатът доктор Уилям Майнър (Шон Пен) – ветеран от Гражданската война, затворен в клиника за особено опасни престъпници. От болестта си той се спасява в света на книгите, много е начетен и се оказва безценен съучастник в създаването на знаменития Оксфордски речник. И двамата светлооки актьори са неузнаваеми с огромните прошарени бради. И са изумително забавни в дългите си разговори. Филмът за гениалност и лудост е заснет в Дъблин по книгата „Хирургът на Кроуторн“ от Саймън Уинчестър от 1998.
Джак Никълсън в „На кръстопът“
Като мнозина свръхнадарени и мислещи актьори, и Шон Пен се пробва в режисурата. Това прави още през 1991 с драмата „Индианският бегач“, през 1995 снима Джак Никълсън в „На кръстопът“, а през 2001 – в „Клетвата“. Филмът е уникално интелигентна в американското кино адаптация на европейски роман. Разбира се, „алпийското“ действие е пренесено в Невада. След като ни удиви с радикално-екзистенциален поглед към трагичния 11 септември 2001 с новелата си в мултинационалния омнибус „11 септември“ (2002), в „Клетвата“ Шон Пен отново изненадва. Стъпил върху Дюренмат, с помощта на оператора Крис Менгес, на велики филмови лица (все епизодици с изключение на Никълсън) и на изопваща музика той е създал изящен психотрилър, където сантимент, сарказъм и съспенс се гонят по хребетите на импозантни пейзажи.
Хелън Мирън и Джак Никълсън в “Клетвата”
Строгата документалност на разказа и лакомо-сардоничното фиксиране в детайлите са характерни и за феноменалното road movie „Сред дивата природа“ (2007) по едноименната книга на Джон Кракауер. Филмът разказва реалната история на 23-годишния Кристофър Маккендлес (Емил Хърш) от богато семейство, отказал се от материалните ценности, дал всичките си пари за благотворителност и се оказал волен пътешественик из природата - на автостоп с крайна цел Аляска. Две години (от 1990 до 1992) той пътува. Когато стига в Аляска, се заселва в стар автобус сред сурова пустош. Светъл и дълбок филм за хората, мечтата, пътя, природата... Против фалша и консуматорството. Не съм гледала „Последното лице“ (2016) с Чарлийз Терон и Хавиер Бардем. В момента Шон Пен работи върху игралния филм „Flag Day“, където самият играе, и върху документален проект.
“Сред дивата природа”
След смъртта на брат му Крис и развода с Робин Райт през 2010 животът на Шон Пен се обърква. Той изпада в дълбока депресия. Завръща се в публичното пространство с поредна акция за Хаити в средата на 2013, когато призовава за помощ световната общност. Съвсем наскоро Шон Пен се ожени тайно за 28-годишната Лейла Джордж - модел и актриса, с която са заедно от 2016. Децата му от Робин Райт са Дилън, която е с година по-голяма от Лейла, и Хопър – с година по-малък от нея.
Шон Пен - сега и преди...
Шон Пен е сред най-смислените знаменитости на Америка. Самият смята, че „аз, както и вие, сме от малките точици, които се виждат от прозореца на самолета. Осъзнавам това всеки ден. И ми харесва да мисля така“. И още: „Живеем в пуританско общество от лицемери. И това невероятно ме разстройва – дотам, че чувствам ненавист към собствения си живот“. Или: „Ако трябва да избирам между Паркинсон и Алцхаймер, бих избрал Паркинсона. По-добре е да разлееш малко уиски по панталона си, отколкото да забравиш къде си оставил цялата бутилка“. Тепърва има какво да очакваме от Шон Пен. ≈
Текст: Геновева Димитрова
Снимки: архив imdb.com
0 notes